Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Член 132, параграф 1, буква м), Освобождаване на „доставката на някои услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание“, Директен ефект, Понятие за нестопанска организация.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 13, A, параграф 1, буква н), Случаи на освобождаване на някои културни услуги, Липса на директен ефект, Определяне на освободените културни услуги, Свобода на преценка на държавите членки.

Дело C-592/15 Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs срещу British Film Institute (Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 13, A, параграф 1, буква н) — Случаи на освобождаване на някои културни услуги — Липса на директен ефект — Определяне на освободените културни услуги — Свобода на преценка на държавите членки“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 15 февруари 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождавания за някои дейности от обществен интерес — Член 13, A, параграф 1, буква н) — Случаи на освобождаване на някои културни услуги — Директен ефект — Липса (член 13, A, параграф 1, буква н) от Директива 77/388 на Съвета) Член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, който предвижда освобождаването на „някои културни услуги“, трябва да се тълкува в смисъл, че няма директен ефект, така че при липсата на транспониране публичноправен субект или друга културна организация, призната от съответната държава членка и предоставяща културни услуги, не може да се позовава пряко на тази разпоредба. Буквалното тълкуване на член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива се потвърждава от генезиса на тази директива, както и от целите, преследвани от законодателя на Съюза. Така следва да се приеме, че като използва израза „някои културни услуги“, член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива не изисква освобождаването на всички културни услуги, така че държавите членки могат да освободят „някои“, като същевременно обложат други с ДДС. (вж. т. 19, 23 и 28 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 17, Право на приспадане, Частично приспадане, ДДС, платен от холдингови дружества за придобиването на капитал, инвестиран в техни дъщерни дружества, Предоставяни на дъщерните дружества услуги, Дъщерни дружества, учредени като персонални дружества, Член 4, Създаване на група от лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, Условия, Необходимост от отношения на контрол и подчинение, Директен ефект.

Съединени дела C-108/14 и C-109/14 Beteiligungsgesellschaft Larentia + Minerva mbH & Co. KG срещу Finanzamt Nordenham и Finanzamt Hamburg-Mitte срещу Marenave Schiffahrts AG (Преюдициални запитвания, отправени от Bundesfinanzhof) „Преюдициално запитване — ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 17 — Право на приспадане — Частично приспадане — ДДС, платен от холдингови дружества за придобиването на капитал, инвестиран в техни дъщерни дружества — Предоставяни на дъщерните дружества услуги — Дъщерни дружества, учредени като персонални дружества — Член 4 — Създаване на група от лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице — Условия — Необходимост от отношения на контрол и подчинение — Директен ефект“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 16 юли 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономически дейности по смисъла на член 4 от Шеста директива — Намеса на холдинга в управлението на дъщерните му дружества — Включване, при условие че са извършвани сделки, които подлежат на облагане с данък върху добавената стойност съгласно член 2 от Директивата (член 2 и член 4, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Данъчнозадължено лице, което извършва едновременно икономически дейности и неикономически дейности — Дължим или платен данък за придобиването на капитал, инвестиран от холдингово дружество в дъщерните му дружества — Пропорционално приспадане — Право на преценка на държавите членки — Граници (член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност за държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, съгласно която възможност за създаване на група от лица, които могат да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, имат само субекти, които са юридически лица и се намират с консолидиращото лице в отношения на контрол и подчинение — Допустимост — Граници — Предотвратяване на данъчните измами и избягването на данъци (член 4, параграф 4, втора алинея от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Член 4, параграф 4 от Шеста директива — Директен ефект — Липса (член 4, параграф 4 от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 19—21) Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, трябва да се тълкува в смисъл, че: — разходите за придобиване на дялови участия в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението им и което в това отношение извършва икономическа дейност, трябва да се разглеждат като част от неговите общи разходи и платеният върху тези разходи данък върху добавената стойност трябва по принцип да бъде напълно приспаднат, освен ако някои от икономическите сделки, които това дружество извършва като доставчик, са освободени от данък върху добавената стойност съгласно Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2006/69, в който случай спрямо правото на приспадане би трябвало да се приложат правилата по член 17, параграф 5 от тази директива, — разходите за придобиване на дялови участия в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението само на някои от тях и което по отношение на останалите пък не извършва икономическа дейност, трябва да се считат за включени само отчасти в общите му разходи, поради което платеният върху тези разходи данък върху добавената стойност може да бъде приспаднат само пропорционално спрямо тези, които са присъщи за икономическата дейност, съобразно критериите за разпределяне, определени от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да съобразят целта и общата логика на Шеста директива — което националният съд следва да провери — и в тази връзка да предвидят начин за изчисляване, който обективно да отразява каква част от разходите за получени доставки реално се отнася към икономическата и каква — към неикономическата дейност. (вж. т. 33; т. 1 от диспозитива) Член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която предвидената в тази разпоредба възможност за създаване на група от лица, които за целите на данъка върху добавената стойност могат да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, имат само субекти, които са юридически лица и се намират с консолидиращото лице на тази група в отношения на контрол и подчинение, освен ако тези две изисквания са необходими и подходящи мерки за постигането на целите да се предотвратят практиките или действията на злоупотреба и да се противодейства на данъчните измами или на избягването на данъци — обстоятелство, което националният съд следва да провери. (вж. т. 46; т. 2 от диспозитива) Член 4, параграф 4 от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, не може да се счита за разпоредба с директен ефект, който позволява на данъчнозадължените лица да се позоват на нея в спор със своята държава членка, в случай че законодателството на същата не е съвместимо с тази разпоредба и не може да се тълкува по съответстващ ѝ начин. Всъщност този член не е безусловен, доколкото предполага приемането на национални разпоредби, определящи конкретния му обхват. (вж. т. 50 и 52; т. 3 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/EО, Случаи на освобождаване, Член 132, параграф 1, буква м), Доставки на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание, Достъп до игрище за голф, Посетители, които не са членове на голф клуб и заплащат входна такса за достъп до игрището („green fee“), Изключване на освобождаването, Член 133, първа алинея, буква г), Член 134, буква б), Допълнителен доход.

Дело C-495/12 Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs срещу Bridport and West Dorset Golf Club Limited (Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/EО — Случаи на освобождаване — Член 132, параграф 1, буква м) — Доставки на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Достъп до игрище за голф — Посетители, които не са членове на голф клуб и заплащат входна такса за достъп до игрището („green fee“) — Изключване на освобождаването — Член 133, първа алинея, буква г) — Член 134, буква б) — Допълнителен доход“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 19 декември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Приложно поле — Нестопанска организация, управляваща игрище за голф и предлагаща система на право на временен достъп на посетителите, които не са членове на тази организация — Включване (член 132, параграф 1, буква м) и член 134, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Изключване на освобождаването — Недопустимост (член 133, първа алинея, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 134, буква б) от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изключва възможността предвиденото в член 132, параграф 1, буква м) от тази директива освобождаване да се ползва при доставката на услуги, състоящи се в предоставянето от нестопанска организация, управляваща игрище за голф и предлагаща система на членство, на правото да се използва това игрище за голф на посетителите, които не са членове на тази организация. Наистина изразът „допълнителен доход“ по смисъла на член 134, буква б) от Директива 2006/112 не може да се тълкува по начин, който води до ограничаване на приложното поле на предвиденото в член 132, параграф 1, буква м) от тази директива освобождаване в зависимост наличието на качеството на член или липсата на такова качество у получателите на посочената по-горе услуга, който критерий е съзнателно изключен при определянето на това освобождаване. Тълкуване на израза „допълнителен доход“, според което входната такса, заплащана за използването на игрище за голф от посетителите, които не са членове на нестопанска организация, управляваща това игрище за голф и предлагаща също и система на членство, е включена в този израз, тъй като тази входна такса е допълнителна спрямо доходите от членски внос на членовете на тази организация, обаче би довело точно до такова ограничаване на приложното поле на предвиденото в член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 освобождаване. (вж. точки 29, 30 и 32; точка 1 от диспозитива) Член 133, първа алинея, буква г) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява на държавите членки да изключват възможността за ползване на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква м) от тази директива при доставката на услуги, състоящи се в предоставянето на правото да се ползва игрището за голф, управлявано от нестопанска организация, предлагаща система на членство, когато услугата се предоставя на посетители, които не са членове на посочената организация. Във връзка с това приложното поле на съдържащите се в член 132, параграф 1, букви б), ж), з), и), л), м) и н) от Директива 2006/112 освобождавания е определено не само с оглед на съдържанието на посочените сделки, но и в зависимост от някои характерни особености, които трябва да имат доставчиците. Като предвижда обаче освобождавания от данъка върху добавената стойност, определени в зависимост от такива характерни особености, общата система на този данък предполага наличието на различаващи се условия на конкуренция за различни оператори. Поради това член 133, първа алинея, буква г) от посочената директива не би могъл да се тълкува по начин, който би позволил да се премахне разликата между условията на конкуренция, произтичащи от самото съществуване на предвидените в правото на Съюза освобождавания, тъй като такова тълкуване би поставило под въпрос приложното поле на посочените освобождавания. (вж. точки 36, 37 и 39; точка 2 от диспозитива) Дело C-495/12 Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs срещу Bridport and West Dorset Golf Club Limited (Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/EО — Случаи на освобождаване — Член 132, параграф 1, буква м) — Доставки на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Достъп до игрище за голф — Посетители, които не са членове на голф клуб и заплащат входна такса за достъп до игрището („green fee“) — Изключване на освобождаването — Член 133, първа алинея, буква г) — Член 134, буква б) — Допълнителен доход“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 19 декември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Приложно поле — Нестопанска организация, управляваща игрище за голф и предлагаща система на право на временен достъп на посетителите, които не са членове на тази организация — Включване (член 132, параграф 1, буква м) и член 134, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Изключване на освобождаването — Недопустимост (член 133, първа алинея, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 134, буква б) от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изключва възможността предвиденото в член 132, параграф 1, буква м) от тази директива освобождаване да се ползва при доставката на услуги, състоящи се в предоставянето от нестопанска организация, управляваща игрище за голф и предлагаща система на членство, на правото да се използва това игрище за голф на посетителите, които не са членове на тази организация. Наистина изразът „допълнителен доход“ по смисъла на член 134, буква б) от Директива 2006/112 не може да се тълкува по начин, който води до ограничаване на приложното поле на предвиденото в член 132, параграф 1, буква м) от тази директива освобождаване в зависимост наличието на качеството на член или липсата на такова качество у получателите на посочената по-горе услуга, който критерий е съзнателно изключен при определянето на това освобождаване. Тълкуване на израза „допълнителен доход“, според което входната такса, заплащана за използването на игрище за голф от посетителите, които не са членове на нестопанска организация, управляваща това игрище за голф и предлагаща също и система на членство, е включена в този израз, тъй като тази входна такса е допълнителна спрямо доходите от членски внос на членовете на тази организация, обаче би довело точно до такова ограничаване на приложното поле на предвиденото в член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 освобождаване. (вж. точки 29, 30 и 32; точка 1 от диспозитива) Член 133, първа алинея, буква г) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява на държавите членки да изключват възможността за ползване на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква м) от тази директива при доставката на услуги, състоящи се в предоставянето на правото да се ползва игрището за голф, управлявано от нестопанска организация, предлагаща система на членство, когато услугата се предоставя на посетители, които не са членове на посочената организация. Във връзка с това приложното поле на съдържащите се в член 132, параграф 1, букви б), ж), з), и), л), м) и н) от Директива 2006/112 освобождавания е определено не само с оглед на съдържанието на посочените сделки, но и в зависимост от някои характерни особености, които трябва да имат доставчиците. Като предвижда обаче освобождавания от данъка върху добавената стойност, определени в зависимост от такива характерни особености, общата система на този данък предполага наличието на различаващи се условия на конкуренция за различни оператори. Поради това член 133, първа алинея, буква г) от посочената директива не би могъл да се тълкува по начин, който би позволил да се премахне разликата между условията на конкуренция, произтичащи от самото съществуване на предвидените в правото на Съюза освобождавания, тъй като такова тълкуване би поставило под въпрос приложното поле на посочените освобождавания. (вж. точки 36, 37 и 39; точка 2 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 132, параграф 1, буква м), Освобождаване, Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание, Неорганизирано и нередовно упражняване на спортни дейности, Общински аквапарк.

Дело C-18/12 Město Žamberk срещу Finanční ředitelství v Hradci Králové, преобразувана в Odvolací finanční ředitelství (Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 132, параграф 1, буква м) — Освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Неорганизирано и нередовно упражняване на спортни дейности — Общински аквапарк“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 21 февруари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Спорт — Понятие — Неорганизирани, нередовни спортни дейности, чиято цел не е участие в спортни състезания — Включване (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Достъп до аквапарк — Включване — Критерии — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че неорганизирани, нередовни спортни дейности, чиято цел не е участие в спортни състезания, могат да се определят като спорт по смисъла на тази разпоредба. За прилагането на тази разпоредба не се изисква спортната дейност да се практикува на определено ниво, например професионално ниво, нито съответната спортна дейност да се практикува по определен начин, а именно редовно или организирано, или с оглед на участие в спортни състезания, стига все пак тази дейност да не се вписва в контекст, изцяло свързан с отдих и развлечение. (вж. точки 22 и 25; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 27—30) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че достъпът до аквапарк, в който на посетителите се предлагат не само съоръжения, даващи възможност за практикуване на спортни дейности, но също и други видове дейности за развлечение и отдих, може да бъде доставка на услуги, тясно свързани със спорта. Запитващата юрисдикция трябва да реши дали това е така, с оглед на конкретните обстоятелства по делото и в светлината на дадените по-долу насоки за тълкуване. Що се отнася до наличието на една-единствена комплексна доставка, следва да се провери дали намиращите се в разглеждания аквапарк съоръжения образуват един комплекс, така че достъпът до този комплекс да представлява една-единствена доставка, чието разделяне би било изкуствено. В това отношение, ако единственият вид предлаган за аквапарка входен билет дава достъп до всички съоръжения, без да се прави никакво разграничение в зависимост от вида на действително използваното съоръжение, начина и продължителността на неговото използване през периода на валидност на входния билет, това обстоятелство е важно указание за наличието на една-единствена комплексна доставка. За да се определи дали доминиращият елемент на такава комплексна една-единствена доставка е възможността да се практикуват спортни дейности, попадащи в приложното поле на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112, или доминиращи са по-скоро само отдихът и развлечението, това определяне следва да се осъществи въз основа на гледната точка на средностатистическия потребител, която ще трябва да се установи въз основа на съвкупност от обективни елементи. При тази обща преценка следва да се обърне особено внимание на начина, по който е замислен разглежданият аквапарк, който се установява от неговите обективни характеристики, а именно различните предлагани инфраструктури, тяхното оборудване, броя им и значението им спрямо парка като цяло. (вж. точки 32, 33 и 37; точка 2 от диспозитива) Дело C-18/12 Město Žamberk срещу Finanční ředitelství v Hradci Králové, преобразувана в Odvolací finanční ředitelství (Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 132, параграф 1, буква м) — Освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Неорганизирано и нередовно упражняване на спортни дейности — Общински аквапарк“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 21 февруари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Спорт — Понятие — Неорганизирани, нередовни спортни дейности, чиято цел не е участие в спортни състезания — Включване (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Достъп до аквапарк — Включване — Критерии — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че неорганизирани, нередовни спортни дейности, чиято цел не е участие в спортни състезания, могат да се определят като спорт по смисъла на тази разпоредба. За прилагането на тази разпоредба не се изисква спортната дейност да се практикува на определено ниво, например професионално ниво, нито съответната спортна дейност да се практикува по определен начин, а именно редовно или организирано, или с оглед на участие в спортни състезания, стига все пак тази дейност да не се вписва в контекст, изцяло свързан с отдих и развлечение. (вж. точки 22 и 25; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 27—30) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че достъпът до аквапарк, в който на посетителите се предлагат не само съоръжения, даващи възможност за практикуване на спортни дейности, но също и други видове дейности за развлечение и отдих, може да бъде доставка на услуги, тясно свързани със спорта. Запитващата юрисдикция трябва да реши дали това е така, с оглед на конкретните обстоятелства по делото и в светлината на дадените по-долу насоки за тълкуване. Що се отнася до наличието на една-единствена комплексна доставка, следва да се провери дали намиращите се в разглеждания аквапарк съоръжения образуват един комплекс, така че достъпът до този комплекс да представлява една-единствена доставка, чието разделяне би било изкуствено. В това отношение, ако единственият вид предлаган за аквапарка входен билет дава достъп до всички съоръжения, без да се прави никакво разграничение в зависимост от вида на действително използваното съоръжение, начина и продължителността на неговото използване през периода на валидност на входния билет, това обстоятелство е важно указание за наличието на една-единствена комплексна доставка. За да се определи дали доминиращият елемент на такава комплексна една-единствена доставка е възможността да се практикуват спортни дейности, попадащи в приложното поле на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112, или доминиращи са по-скоро само отдихът и развлечението, това определяне следва да се осъществи въз основа на гледната точка на средностатистическия потребител, която ще трябва да се установи въз основа на съвкупност от обективни елементи. При тази обща преценка следва да се обърне особено внимание на начина, по който е замислен разглежданият аквапарк, който се установява от неговите обективни характеристики, а именно различните предлагани инфраструктури, тяхното оборудване, броя им и значението им спрямо парка като цяло. (вж. точки 32, 33 и 37; точка 2 от диспозитива)