Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 17, параграфи 2 и 6, Директива 2006/112/ЕО, Членове 168 и 176, Изключване на правото на приспадане, Получаване на услуги за нощуване и хранене, Клауза „standstill“, Присъединяване към Европейския съюз.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Защита на финансовите интереси на Съюза, Член 4, параграф 3 ДЕС, Член 325, параграф 1 ДФЕС, Директива 2006/112/ЕО, Конвенция PIF, Санкции, Принципи на равностойност и ефективност, Невнасяне в определения от закона срок на дължимия на база на годишната данъчна декларация ДДС, Национална правна уредба, която предвижда наказание лишаване от свобода само когато неплатеният ДДС надхвърля определен праг за криминализиране, Национална правна уредба, която предвижда по-нисък праг за криминализиране на невнасянето на удържан при източника данък върху доходите.

Дело C-574/15 Наказателно производство срещу Mauro Scialdone (Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Varese) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Защита на финансовите интереси на Съюза — Член 4, параграф 3 ДЕС — Член 325, параграф 1 ДФЕС — Директива 2006/112/ЕО — Конвенция PIF — Санкции — Принципи на равностойност и ефективност — Невнасяне в определения от закона срок на дължимия на база на годишната данъчна декларация ДДС — Национална правна уредба, която предвижда наказание лишаване от свобода само когато неплатеният ДДС надхвърля определен праг за криминализиране — Национална правна уредба, която предвижда по-нисък праг за криминализиране на невнасянето на удържан при източника данък върху доходите“ Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 2 май 2018 г. Собствени ресурси на Европейския съюз—Защита на финансовите интереси на Съюза—Борба срещу измамата и другите незаконни дейности—Задължение на държавите членки да въведат ефективни и възпиращи санкции—Понятия „измама“ и „други незаконни дейности“—Невнасяне в определения от закона срок на дължимия на база на годишната данъчна декларация данък върху добавената стойност—Незаконна дейност, която може да засегне финансовите интереси на Съюза (член 325, параграф 1 ДФЕС; член 206 и член 250, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета;член 1, параграф 1, буква б) от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности) Собствени ресурси на Европейския съюз—Защита на финансовите интереси на Съюза—Борба срещу измамата и другите незаконни дейности—Задължение на държавите членки да въведат ефективни и възпиращи санкции—Обхват—Данъчни нарушения в областта на данъка върху добавената стойност—Невнасяне в определения от закона срок на дължимия на база на годишната данъчна декларация данък върху добавената стойност—Национална правна уредба, която предвижда наказание лишаване от свобода—Праг за криминализиране, който е по-висок от прага за криминализиране на невнасянето на данъка върху доходите—Допустимост (член 4, параграф 3 ДЕС; член 325, параграф 1 ДФЕС; Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 37—40, 44 и 45) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и член 325, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че невнасянето в определения от закона срок на дължимия на база на годишната данъчна декларация за определена година данък върху добавената стойност (ДДС) представлява престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, само когато неплатеният ДДС надхвърля праг за криминализиране от 250000 EUR, но предвижда праг за криминализиране на невнасянето на удържан при източника данък върху доходите от 150000 EUR. (вж. т. 61 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 26, параграф 1, буква б) и членове 168 и 176, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице, Използване на услугите от третото лице и от данъчнозадълженото лице, Безвъзмездна доставка на услугата в полза на третото лице, Осчетоводяване на разходите за извършените услуги като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице, Установяване на наличието на пряка и непосредствена връзка с икономическата дейност на данъчнозадълженото лице.

Дело C-132/16 Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София срещу „Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс“ЕООД (Преюдициално запитване,отправено от Върховен административен съд) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 26, параграф 1, буква б) и членове 168 и 176 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице — Използване на услугите от третото лице и от данъчнозадълженото лице — Безвъзмездна доставка на услугата в полза на третото лице — Осчетоводяване на разходите за извършените услуги като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице — Установяване на наличието на пряка и непосредствена връзка с икономическата дейност на данъчнозадълженото лице“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 14 септември 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Ограничения на правото на приспадане—Запазване на изключенията от правото на приспадане, съществуващи към датата на присъединяване към Европейския съюз—Условия—Изключения, които не са от общ характер (член 176 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице—Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице—Обстоятелство, което е годно да установи такава връзка—Абсолютна необходимост на доставката на услуги, за да позволи на данъчнозадълженото лице да упражнява икономическата си дейност (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице—Доставка от данъчнозадълженото лице на услуги, състоящи се в строителството или подобряването на недвижим имот, собственост на трето лице—Трето лице, ползващо се от резултата на посочените услуги—Услуги, използвани както от данъчнозадълженото лице, така и от третото лице в рамките на икономическата им дейност—Право на приспадане—Условия—Доставка на услуги, извършени нагоре по веригата, които са съставен елемент от цената по последваща облагаема сделка на данъчнозадълженото лице—Граници—Необходимост на доставката за сделката и пропорционално отчитане за тази цел (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 21) Вж. текста на решението. (вж. т. 28—34) Член 168, буква a) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадълженото лице има право да приспадне платения данък върху добавената стойност за получена доставка на услуги, състоящи се в изграждането или подобряването на обект, собственост на трето лице, когато последното получава безвъзмездно резултата от тези услуги и те се използват както от данъчнозадълженото лице, така и от третото лице в рамките на икономическата им дейност, доколкото тези услуги не надхвърлят необходимото, за да може посоченото данъчнозадължено лице да извършва последващи облагаеми сделки, и стойността им е включена в цената на тези сделки. (вж. т. 36, 37 и 40 и диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 168, буква а) и член 176, Право на приспадане, Разходи, свързани с покупки на стоки и услуги, предназначени за персонала, Персонал, предоставен на данъчнозадълженото лице, което иска да му бъде признато правото на приспадане, но нает от друго данъчнозадължено лице.

Дело C-124/12 „ЕЙ И ЕС — 3С МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, Пловдив (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Пловдив) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 168, буква а) и член 176 — Право на приспадане — Разходи, свързани с покупки на стоки и услуги, предназначени за персонала — Персонал, предоставен на данъчнозадълженото лице, което иска да му бъде признато правото на приспадане, но нает от друго данъчнозадължено лице“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Член 168, буква а), и член 176, втора алинея от Директива 2006/112 — Разходи, свързани с покупки на стоки и услуги, предназначени за персонала — Национална правна уредба, която не признава правото на приспадане на данъчнозадълженото лице, обвързано с договор с друго данъчнозадължено лице с предмет предоставяне на работници, поради обстоятелството, че между данъчнозадълженото лице и тези работници няма трудов договор — Недопустимост — Разходи, които могат да се разглеждат като тясно и непосредствено свързани с общите разходи за цялостната икономическа дейност на това данъчнозадължено лице — Липса на последици (член 168, буква а) и член 176, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, приета при присъединяването към Съюза, която изключва правото на приспадане за стоките и услугите, предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице — Липса на такава правна уредба до датата на присъединяването — Тълкуване на националната правна уредба от националната юрисдикция — Неприлагане на тази правна уредба в случай на несъвместимост с член 176, втора алинея от Директива 2006/112 (член 176, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168, буква а) и член 176, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национално законодателство, по силата на което данъчнозадължено лице, което прави разходи за транспортни услуги, работно облекло, предпазни средства и командировки на лица, полагащи труд за това данъчнозадължено лице, няма право на приспадане на данъка върху добавената стойност за тези разходи, с мотива че посочените лица са му предоставени от друго дружество и следователно те не могат да бъдат разглеждани по смисъла на това законодателство като членове на персонала на данъчнозадълженото лице, макар и посочените разходи да могат да се разглеждат като тясно и непосредствено свързани с общите разходи за цялостната икономическа дейност на посоченото данъчнозадължено лице. (вж. точка 39; точка 1 от диспозитива) Член 176, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска в момента на присъединяването си към Европейския съюз държава членка да въведе ограничение на правото на приспадане по силата на национална законова разпоредба, която предвижда изключване на правото на приспадане по отношение на стоки и услуги, предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, когато едно такова изключване не е било предвидено от националното законодателство, действащо до датата на присъединяването. Задача на националната юрисдикция е да тълкува обсъжданите национални разпоредби във възможно най-голяма степен в съответствие с правото на Съюза. Ако евентуално едно такова тълкуване се окаже невъзможно, националната юрисдикция е длъжна да не прилага тези разпоредби поради несъвместимост с член 176, втора алинея от Директива 2006/112. (вж. точка 54; точка 2 от диспозитива) Дело C-124/12 „ЕЙ И ЕС — 3С МАРИЦА ИЗТОК I“ ЕООД срещу Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, Пловдив (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Пловдив) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 168, буква а) и член 176 — Право на приспадане — Разходи, свързани с покупки на стоки и услуги, предназначени за персонала — Персонал, предоставен на данъчнозадълженото лице, което иска да му бъде признато правото на приспадане, но нает от друго данъчнозадължено лице“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Член 168, буква а), и член 176, втора алинея от Директива 2006/112 — Разходи, свързани с покупки на стоки и услуги, предназначени за персонала — Национална правна уредба, която не признава правото на приспадане на данъчнозадълженото лице, обвързано с договор с друго данъчнозадължено лице с предмет предоставяне на работници, поради обстоятелството, че между данъчнозадълженото лице и тези работници няма трудов договор — Недопустимост — Разходи, които могат да се разглеждат като тясно и непосредствено свързани с общите разходи за цялостната икономическа дейност на това данъчнозадължено лице — Липса на последици (член 168, буква а) и член 176, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, приета при присъединяването към Съюза, която изключва правото на приспадане за стоките и услугите, предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице — Липса на такава правна уредба до датата на присъединяването — Тълкуване на националната правна уредба от националната юрисдикция — Неприлагане на тази правна уредба в случай на несъвместимост с член 176, втора алинея от Директива 2006/112 (член 176, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168, буква а) и член 176, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национално законодателство, по силата на което данъчнозадължено лице, което прави разходи за транспортни услуги, работно облекло, предпазни средства и командировки на лица, полагащи труд за това данъчнозадължено лице, няма право на приспадане на данъка върху добавената стойност за тези разходи, с мотива че посочените лица са му предоставени от друго дружество и следователно те не могат да бъдат разглеждани по смисъла на това законодателство като членове на персонала на данъчнозадълженото лице, макар и посочените разходи да могат да се разглеждат като тясно и непосредствено свързани с общите разходи за цялостната икономическа дейност на посоченото данъчнозадължено лице. (вж. точка 39; точка 1 от диспозитива) Член 176, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска в момента на присъединяването си към Европейския съюз държава членка да въведе ограничение на правото на приспадане по силата на национална законова разпоредба, която предвижда изключване на правото на приспадане по отношение на стоки и услуги, предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, когато едно такова изключване не е било предвидено от националното законодателство, действащо до датата на присъединяването. Задача на националната юрисдикция е да тълкува обсъжданите национални разпоредби във възможно най-голяма степен в съответствие с правото на Съюза. Ако евентуално едно такова тълкуване се окаже невъзможно, националната юрисдикция е длъжна да не прилага тези разпоредби поради несъвместимост с член 176, втора алинея от Директива 2006/112. (вж. точка 54; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Право на приспадане на заплатения по получени доставки данък, Национална правна уредба, с която се изключва правото на приспадане за някои категории стоки и услуги, Възможност за държавите членки да запазят в сила действащите към момента на влизане в сила на Шеста директива ДДС правила за изключване на правото на приспадане, Изменение след влизането в сила на тази директива.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Изключения от правото на приспадане — Възможност за държавите членки да запазят изключенията, съществуващи към датата на влизане в сила на Шеста директива (член 11, параграф 4 от Директива 67/228 на Съвета и член 17, параграф 6 от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Изключения от правото на приспадане — Възможност за държавите членки да запазят изключенията, съществуващи към датата на влизане в сила на Шеста директива (член 17, параграф 6 от Директива 77/388 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Изключения от правото на приспадане — Възможност за държавите членки да запазят изключенията, съществуващи към датата на влизане в сила на Шеста директива (член 17, параграф 6 от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Член 11, параграф 4 от Втора директива 67/228 относно хармонизацията на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота и член 17, параграф 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчна правна уредба на държава членка, действаща при влизането в сила на Шеста директива, съгласно която правото на приспадане на данък върху добавената стойност е изключено по отношение на разходите, от една страна, за „превозни средства за лично ползване“, „храна“, „напитки“ и „жилища“, както и за „организиране на отдих“ за членовете на персонала на данъчнозадълженото лице, и от друга страна, за „рекламни или други подаръци“, когато тези категории разходи, за които е изключено право на приспадане, са определени достатъчно точно в споменатата правна уредба. Възможността, предоставена на държавите членки с член 17, параграф 6, втора алинея от Шеста директива, е обвързана от изискването те да уточнят в достатъчна степен естеството или предмета на стоките и услугите, за които се изключва правото на приспадане, за да не може тази възможност да служи като основание за въвеждането на общи изключения от този режим. (вж. точки 44, 45 и 57; точка 1 от диспозитива) 2. Член 17, параграф 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която е приета преди влизането в сила на тази директива и предвижда, че данъчнозадълженото лице не може да приспадне изцяло заплатения ДДС при получаването на някои стоки и услуги, които са използвани отчасти за стопански, отчасти за лични цели, а може да го приспадне само съразмерно на използването за стопански цели. Всъщност, ако предвид обхвата на предоставената им с тази разпоредба възможност държавите членки имат право да запазят в сила всички изключения от правото на приспадане, които са свързани с достатъчно определени категории разходи, то по отношение на подобни категории разходи те имат право и да ограничат обхвата на изключенията от правото на приспадане, тъй като подобна правна уредба е в съответствие с целта на тази директива, отразена по-конкретно в член 17, параграф 2 от нея. (вж. точки 59—61; точка 2 от диспозитива) 3. Член 17, параграф 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка след влизането в сила на посочената директива да измени съществуващо изключение от правото на приспадане, като изменението по принцип е предназначено да ограничи обхвата му, като обаче не би могла да се изключи, в отделни случаи и за конкретна данъчна година, възможността ѝ да разшири значението на това изключване поради общия характер на изменения режим. Опасността от такива неблагоприятни последици сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме, че подобно нормативно изменение е в противоречие с член 17, параграф 6 от тази директива, тъй като това изменение като цяло е по-благоприятно за данъчнозадължените лица от предишния режим. При тези условия, дори да се докаже наличието на такъв изолиран или извънреден случай, това не засяга принципа, че изменението на националната правна уредба, прието след влизането в сила на Шеста директива, ограничава обхвата на съществуващите преди това изключения от правото на приспадане. (вж. точки 70 и 71; точка 2 от диспозитива)