Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 132, параграф 1, буква б), Случаи на освобождаване, Болнична и медицинска помощ, Болници, Услуги, предоставяни при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, Членове 377 и 391, Дерогации, Възможност за избор на режим на облагане, Запазване на режима на облагане, Промяна на условията на извършване на дейността.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Последователни доставки на едни и същи стоки, Място на втората доставка, Информация от първия доставчик, Идентификационен номер по ДДС, Право на приспадане, Оправдани правни очаквания на данъчнозадълженото лице, че предпоставките за право на приспадане са налице.

Дело C-628/16 Kreuzmayr GmbH срещу Finanzamt Linz (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzgericht) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Последователни доставки на едни и същи стоки — Място на втората доставка — Информация от първия доставчик — Идентификационен номер по ДДС — Право на приспадане — Оправдани правни очаквания на данъчнозадълженото лице, че предпоставките за право на приспадане са налице“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 21 февруари 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Доставка на стоки—Определяне на мястото на доставката на стоки при изпращане или превоз—Член 32, първа алинея от Директива 2006/112—Приложно поле—Две последователни доставки на една и съща стока, довели само до един-единствен вътреобщностен превоз—Първа доставка—Изключване—Втора доставка—Включване (член 32, първа алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Вътреобщностна доставка на стоки—Погрешна квалификация на посочената доставка—Купувач на посочените стоки, който погрешно се позовава на право на приспадане—Липса на право на приспадане—Принцип на защита на оправданите правни очаквания—Липса на последици При обстоятелства като тези по главното производство член 32, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за втората от двете последователни доставки на една и съща стока, довела само до един-единствен вътреобщностен превоз. (вж. т. 38; т. 1 от диспозитива) След като втората доставка по верига от две последователни доставки, предполагаща един-единствен вътреобщностен превоз, е вътреобщностна доставка, принципът на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкува в смисъл, че крайният купувач, който погрешно се е позовал на право на приспадане на данък върху добавената стойност по получени доставки, не може да приспадне като данък върху добавената стойност по получени доставки данъка върху добавената стойност, платен на доставчика само въз основа на фактурите, изпратени от посредника, който е дал погрешна квалификация на своята доставка. Всъщност правото на приспадане на ДДС може да бъде упражнено само за данъци, които са дължими, и обхватът му не може да бъде разширен по отношение на неоснователно платен ДДС по получени доставки (вж. по аналогия решение от 14 юни 2017 г., Compass Contract Services, C-38/16, EU:C:2017:454, т. 35 и 36). Следователно упражняването на правото на приспадане не обхваща ДДС, който е дължим само защото е посочен във фактурата (вж. в този смисъл решения от 13 декември 1989 г., Genius, C-342/87, EU:C:1989:635, т. 19 и от 6 ноември 2003 г., Karageorgou и др., C-78/02—C-80/02, EU:C:2003:604, т. 51). В това отношение следва да се подчертае, че право да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания има всеки правен субект, у когото административен орган е събудил основателни надежди с конкретни уверения, които му е дал (решение от 9 юли 2015 г., Salomie и Oltean, C-183/14, EU:C:2015:454, т. 44 и цитираната съдебна практика). (вж. т. 43, 46 и 49; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 4, параграфи 1 и 4, Директива 2006/112/ЕО, Членове 9 и 11, Понятие за данъчнозадължено лице, Граждански дружества, които продават продуктите си под обща марка и чрез капиталово дружество, Понятие за самостоятелни предприятия, Отказ за признаване на качеството на данъчнозадължено лице, Обратна сила, Шеста директива 77/388, Член 25, Директива 2006/112, Членове 272 и 296, Режим на единна данъчна ставка за земеделски производители, Изключване от режима на единна данъчна ставка, Обратна сила.

Дело C-340/15 Christine Nigl и др. срещу Finanzamt Waldviertel (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzgericht) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 4, параграфи 1 и 4 — Директива 2006/112/ЕО — Членове 9 и 11 — Понятие за данъчнозадължено лице — Граждански дружества, които продават продуктите си под обща марка и чрез капиталово дружество — Понятие за самостоятелни предприятия — Отказ за признаване на качеството на данъчнозадължено лице — Обратна сила — Шеста директива 77/388 — Член 25 — Директива 2006/112 — Членове 272 и 296 — Режим на единна данъчна ставка за земеделски производители — Изключване от режима на единна данъчна ставка — Обратна сила“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 12 октомври 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Независима икономическа дейност по смисъла на член 4 от Директива 77/388 и член 9 от Директива 2006/112 — Критерии за преценка (член 4, параграфи 1 и 4 от Директива 77/388 на Съвета и член 9, параграф 1 и член 10 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специални режими — Режим на единна данъчна ставка, приложим за земеделските производители — Граждански дружества, които са самостоятелни задължени по данъка върху добавената стойност предприятия — Неприлагане на посочения режим за такива дружества, свързани с капиталово дружество или образуващи обединение на лица, което поради големината си или правноорганизационната си форма надхвърля границите на режима на единна данъчна ставка — Допустимост — Условие (член 25 от Директива 77/388 на Съвета и член 296 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Специални режими — Режим на единна данъчна ставка, приложим за земеделските производители — Поставяне под въпрос от данъчните органи с обратна сила на приложимостта на посочения режим на единна данъчна ставка — Допустимост с оглед на принципа на правната сигурност — Условие — Спазване на преклузивния срок, в който данъчните органи трябва да предприемат действия (Директиви 77/388 и 2006/112 на Съвета) Член 4, параграф 1 и параграф 4, първа алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, от една страна, както и член 9, параграф 1, първа алинея и член 10 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, от друга страна, трябва да се тълкуват в смисъл, че граждански дружества, които действат самостоятелно като такива в отношенията с доставчиците си, с публичните органи и до известна степен с клиентите си — като всяко от тях произвежда своя собствена продукция предимно със свои производствени средства — но продават продуктите си главно под обща марка чрез капиталово дружество, чиито дялове се държат от съдружниците в гражданските дружества и от други членове на семейството, следва да бъдат разглеждани като самостоятелни задължени по данъка върху добавената стойност (ДДС) предприятия. В това отношение понятията, използвани в член 4, параграф 1, първа алинея от Шеста директива и в член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, и по-специално изразът „всяко лице“, дават на понятието „данъчнозадължено лице“ широко определение, изградено около независимото упражняване на икономическа дейност в смисъл, че всички физически и юридически лица както на публичното, така и на частното право, а дори и неперсонифицираните образувания, които обективно отговарят на критериите, съдържащи се в тази разпоредба, се считат за данъчнозадължени по ДДС лица. Следователно, за да се установи дали икономическата дейност се упражнява независимо, следва да се провери дали съответното лице извършва дейността от свое име, за своя сметка и на своя отговорност, както и дали носи икономическия риск, свързан с извършването ѝ. В този контекст наличието на известно сътрудничество между граждански дружества и капиталово дружество, по-специално при продажба на продуктите им под обща марка, не е достатъчно, за да постави под въпрос независимостта на тези граждански дружества по отношение на капиталовото дружество. (вж. т. 27, 28, 31 и 34; т. 1 от диспозитива) Член 25 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, и член 296 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат предвиденият в тях общ режим на единна данъчна ставка за земеделски производители да не бъде приложен за граждански дружества, които се приемат за самостоятелни задължени по данъка върху добавената стойност (ДДС) предприятия и които си сътрудничат, с мотива че поради големината на предприятието или правноорганизационната форма този режим не се прилага за капиталово дружество, за обединение на лица, състоящо се от съдружниците в гражданските дружества, или за обединение на лица, състоящо се от капиталовото дружество и от съдружниците в посочените граждански дружества, дори и гражданските дружества да не попадат в изключена от този режим категория производители, стига поради връзките си с това дружество или с едно от тези обединения практически да са в състояние да поемат административните разходи за изпълнение на формалностите, свързани с прилагането на общия или опростения режим на ДДС, като това обстоятелство трябва да бъде преценено от запитващата юрисдикция. (вж. т. 46; т. 2 от диспозитива) Когато прилагането на общия режим на единна данъчна ставка за земеделски производители принципно се изключва за граждански дружества, които продават продуктите си под обща марка чрез капиталово дружество, решението за изключване поражда действие за периода преди датата на приемането му, стига то да е прието в преклузивния срок, в който данъчните органи трябва да предприемат действия, и да не поражда последици с обратна сила за периода преди настъпването на правните и фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието. Всъщност, след като принципът на правна сигурност допуска в преклузивния срок данъчната администрация да установи допълнително задължение по данъка върху добавената стойност (ДДС) във връзка с приспаднатия данък или за вече предоставени услуги, които е трябвало да бъдат обложени с този данък, такова правило трябва да важи и когато режимът, по който е било облагано задължено по ДДС лице, е бил поставен под въпрос от данъчните органи, включително за период, предхождащ датата на решението на данъчните органи. Това важи обаче само ако последното решение е прието в преклузивния срок, в който данъчните органи трябва да предприемат действия, и не поражда последици с обратна сила преди датата на настъпване на фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които е прието. При това положение обстоятелството, че данъчните органи първо са признали, че режимът на единна ставка се прилага за няколко граждански дружества, не е от значение за поставянето на този режим под въпрос, тъй като фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които е взето новото решение на данъчните органи, са настъпили след момента на признаване и в рамките на преклузивния срок, в който данъчните органи трябва да предприемат действия. (вж. т. 48—51; т. 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, A, параграф 1, буква ж), Освобождаване на доставки на услуги, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни, Понятие за доставки на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, Организации, признати за благотворителни, Дом за настаняване и услуги за възрастни хора.

Дело C-335/14 Les Jardins de Jouvence SCRL срещу État belge (Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Mons) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, A, параграф 1, буква ж) — Освобождаване на доставки на услуги, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Понятие за доставки на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване — Организации, признати за благотворителни — Дом за настаняване и услуги за възрастни хора“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 21 януари 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Благотворителни организации — Критерии (член 13, A, параграф 1, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета и член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставки, тясно свързани със социални грижи и социално осигуряване, извършвани от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни — Предоставяне на жилища за настаняване, пригодени за възрастни хора, от домовете за настаняване и услуги — Включване — Други услуги, предоставяни от домовете за настаняване и услуги — Включване — Условия — Финансово участие на публичните власти — Липса на последици (член 13, A, параграф 1, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета и член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112) Член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота предоставя на държавите членки право на преценка при признаването за благотворителни на организации, които не са публичноправни субекти. При признаването за благотворителни на организации, които не са публичноправни субекти, националните органи в съответствие с правото на Съюза и под контрола на националните юрисдикции следва да вземат предвид редица фактори. Сред тях могат да бъдат наличието на специфични разпоредби — национални или регионални, законови или административни, данъчни или социалноосигурителни — общественият интерес от дейността на съответното данъчнозадължено лице, обстоятелството, че други данъчнозадължени лица, осъществяващи същите дейности, вече са били признати по сходен начин, както и фактът, че голяма част от разходите за съответните услуги евентуално се поемат от здравноосигурителни каси или други социалноосигурителни институции. Освен това, от една страна, тъй като понятието „организация“ по принцип е достатъчно широко, за да обхване и извършващите дейност с цел печалба физически лица и други частноправни субекти, фактът, че съответната организация извършва дейност с цел печалба, по никакъв начин не изключва квалифицирането му като „друга организация, призната за благотворителна от съответната държава членка“, по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива. От друга страна, макар фактът, че голяма част от разходите за съответните услуги евентуално се поемат от здравноосигурителни каси или други социалноосигурителни институции, може да е един от факторите, които следва да се вземат предвид при определяне дали съответната организация е благотворителна, то това обстоятелство е само един от тези фактори. Поради това липсата на публично финансиране сама по себе си не изключва такова признаване, преценката за което следва да се извърши с оглед на всички релевантни за случая фактори. (вж. т. 34, 35, 39) Член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че от доставките, извършвани от дом за настаняване и услуги за възрастни хора, за който запитващата юрисдикция трябва да прецени с оглед по-специално на посочените в настоящото решение фактори дали е благотворителна организация, тези, които се състоят в предоставяне на жилища за настаняване, пригодени за възрастни хора, могат да се ползват от освобождаването по посочената разпоредба. Другите извършвани от такъв дом доставки по принцип също се ползват от това освобождаване, ако по-специално доставките, които домовете за настаняване и услуги за възрастни хора са длъжни да извършват съгласно релевантната национална правна уредба, са с цел оказване на помощ и предоставяне на грижи за възрастни хора и ако съответстват на доставките, които съгласно съответната национална правна уредба са длъжни да извършват и старческите домове. В това отношение не е от значение дали за стопанисването на дом за настаняване и услуги за възрастни хора се получават субсидии или друга форма на финансово предимство или участие от страна на публичните власти. Всъщност текстът на член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива изрично посочва, че услугите, доставяни от старчески домове, са сред доставките на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, което означава, че по отношение на тях се прилага предвиденото в тази разпоредба освобождаване. В това отношение следва да се отбележи, че също като домовете за настаняване и услуги за възрастни хора старческите домове предоставят на възрастни хора над 60-годишна възраст жилища за настаняване и различни услуги за осигуряване на помощ и грижи. От една страна, доставките, състоящи се в предоставяне на жилища за настаняване, следва да бъдат подчинени на едно и също третиране за целите на данъка върху добавената стойност, независимо дали жилищата се предоставят от старчески дом, или от дом за настаняване и услуги за възрастни хора. От друга страна, ако доставките на услуги за осигуряване на помощ и грижи, които съгласно приложимата национална правна уредба домовете за настаняване и услуги за възрастни хора задължително трябва да предоставят, са същите като тези, които старческите домове трябва да предоставят съгласно същата правна уредба, то те трябва да бъдат подчинени на едно и също третиране за целите на данъка върху добавената стойност. Впрочем случаите на освобождаване по член 13, A, параграф 1 от Шеста директива представляват самостоятелни понятия на правото на Съюза и поради това трябва да бъдат дефинирани на равнището на Европейския съюз. При все това обаче, ако дефиницията на доставките по член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива е свързана с наличието на публично финансово участие в полза на оператора или на поемане на разходите за доставките от схеми за социална сигурност, би се стигнало до положение, при което това понятие зависи от особеностите на правните уредби на държавите членки в тази област. Освен това съгласно член 13, A, параграф 2, буква б), първо тире от Шеста директива държавите членки трябва да изключат възможността за освобождаване на доставките на услуги, посочени по-специално в член 13, A, параграф 1, буква ж) от посочената директива, ако същите не са от съществено значение за освободените сделки. Всъщност споменатата разпоредба е задължителна за държавите членки и установява условия, които трябва да бъдат взети предвид при тълкуването на посочените в нея различни случаи на освобождаване, отнасящи се — също като в хипотезата по член 13, A, параграф 1, буква ж) от споменатата директива — до доставки на услуги или на стоки, които са тясно свързани или които имат тясна връзка с дейност от общ интерес. (вж. т. 42, 43, 47, 52, 55 и диспозитива)

Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Приспадания — Случаи на освобождаване — Доставки на зъбни протези.

Съединени дела C-144/13, C-154/13 и C-160/13 VDP Dental Laboratory NV срещу Staatssecretaris van Financiën и Staatssecretaris van Financiën срещу X BV и Nobel Biocare Nederland BV (Преюдициални запитвания, отправени от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Приспадания — Случаи на освобождаване — Доставки на зъбни протези“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 26 февруари 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставки на зъбни протези, които не се облагат с данъка поради освобождаване, предвидено в националното право в нарушение на Директива 2006/112 — Липса на възможност за ползване от това освобождаване, като същевременно се иска да бъде признато право на приспадане (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на доставките на зъбни протези — Обхват — Вътреобщностни придобивания и краен внос — Доставка, освободена на територията на държавата членка по местоназначение — Включване — Условия — Доставка от зъболекари или зъботехници (член 132, параграф 1, буква д), член 140, букви а) и б), член 143 параграф 1, буква а) и член 370 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на доставките на зъбни протези — Обхват — Вътреобщностни придобивания — Доставка, освободена на територията на държавата членка по местоназначение — Включване — Държава членка по произход, оставила в сила преходна норма за облагането на зъбните протези — Липса на последици (член 140, букви а) и б) и член 370 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, в редакцията след изменението ѝ с Директива 2007/75, трябва да се тълкува в смисъл, че когато предвиденото в националното право освобождаване от данъка върху добавената стойност е несъвместимо с Директива 2006/112, посоченият член 168 не допуска данъчнозадължено лице да се ползва от това освобождаване, като същевременно иска да му бъде признато право на приспадане. Всъщност, когато данъчнозадължено лице е в такова положение, то трябва или да прилага националното освобождаване и да се откаже от правото на приспадане, или да начислява данък върху добавената стойност върху сделките си въз основа на правото на Съюза и след това да се ползва от възможността да приспада данъка по получени доставки. (вж. точки 39 и 40; точка 1 от диспозитива) Член 140, букви а) и б) и член 143, параграф 1, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в тях освобождаване от данъка върху добавената стойност се прилага по отношение на вътреобщностното придобиване и на окончателния внос на зъбни протези, доставяни от зъболекарите и зъботехниците, когато държавата членка на доставката или на вноса не е приложила предвидената в член 370 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, преходна правна уредба. Всъщност, за да се определи дали вътреобщностно придобиване или внос на стоки е освободен(о) от данъка върху добавената стойност, следва да се провери дали доставката на тези стоки е освободена при всяко положение на територията на държавата членка по местоназначение. Тъй като член 132, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 задължава държавите членки да освобождават доставката на зъбни протези, осъществявана от зъболекарите и зъботехниците, доставката на тази стока на територията на държава членка непременно ще бъде освободена, след като държавата членка не е приложила предвидената в член 370 от Директивата за данъка върху добавената стойност преходна уредба. Така вътреобщностните придобивания и вносът на зъбни протези, осъществени от зъболекарите и зъботехниците, непременно се освобождават. (вж. точки 49—51, 53 и 58; точка 2 от диспозитива) Член 140, букви а) и б) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба освобождаване от данъка върху добавената стойност се прилага също и когато вътреобщностното придобиване на зъбни протези е от държава членка, която е приложила предвидения в член 370 от тази директива дерогационен и преходен режим. Наистина, тъй като хармонизацията на режима на данъка върху добавената стойност все още е само частична, член 370 от Директивата разрешава на държавите членки да продължат да прилагат някои разпоредби от националното си законодателство, които без посоченото разрешение щяха да бъдат несъвместими с този режим. Така, за да се определи дали вътреобщностно придобиване на зъбни протези може да се ползва от освобождаване, трябва да се провери дали доставката на същите стоки е освободена в държавата членка по местоназначение. От това следва, че критерият е режимът, приложим в държавата членка по местоназначение, а не в държавата членка по произход. (вж. точки 60—64; точка 3 от диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Случаи на освобождаване, Член 132, параграф 1, букви б) и в), Болнична и медицинска помощ и тясно свързани с тях дейности, Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, Вземане, изследване и преработване на кръв от пъпната връв, Съхраняване на стволови клетки, Евентуална бъдеща терапевтична употреба, Сделки, представляващи съвкупност от елементи и действия.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности —Освобождаване на предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии (член 132, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности (член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Когато имат за цел единствено да гарантират наличието на определен ресурс за лечение, ако се породи необходимост от такова, но не и да служат за диагностика, терапия и, доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето, дейностите, изразяващи се в изпращане на комплект за вземане на кръв от пъпната връв на новородени, в изследване и преработване на тази кръв и евентуално в съхраняване на съдържащите се в нея стволови клетки с оглед на евентуална бъдеща терапевтична употреба, разглеждани заедно или поотделно, не попадат в обхвата нито на понятието „болнична и медицинска помощ“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, нито в обхвата на понятието „предоставяне на медицинска помощ“, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква в) от тази директива. Това важи и по отношение на изследването на кръвта от пъпната връв, освен ако това изследване действително има диагностична цел, нещо което националната юрисдикция следва да провери. (вж. точка 47; точка 1 от диспозитива) 2. Понятието за дейности, „тясно свързани“ „с болничната и медицинската помощ“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща дейности, изразяващи се в изпращане на комплект за вземане на кръв от пъпната връв на новородени, в изследване на тази кръв и евентуално в съхраняване на съдържащите се в нея стволови клетки с оглед на използване при евентуална бъдеща терапия, с която тези дейности само евентуално са свързани и която нито действително е извършена, нито е в процес на извършване, нито пък е планирана. (вж. точка 52; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, A, параграф 1, буква б), Болнична и медицинска помощ, Тясно свързани дейности, Надлежно признати заведения с предназначение, подобно на болниците, терапевтичните или диагностичните медицински центрове, Частна банка за стволови клетки, Услуги по вземане, транспорт, изследване и складиране на кръв от пъпната връв на новородени, Евентуална автоложна или алогенна употреба на стволови клетки.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности (член 13, A, параграф 1, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на болничната и медицинската помощ и на тясно свързаните с тях дейности (Директива 2004/23 на Европейския парламент и на Съвета; член 13, A, параграф 1, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Понятието за дейности, „тясно свързани“ „с болничната и медицинската помощ“ по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща дейности, изразяващи се във вземане, транспорт, изследване на кръв от пъпната връв и складиране на съдържащи се в тази кръв стволови клетки, когато оказваната в болнична среда медицинска помощ, с която тези дейности са само евентуално свързани, нито е действително предоставена, нито е в процес на предоставяне, нито е планирана. Всъщност е безспорно, че каквато и да е точната класификация предвид настоящото състояние на науката, за повечето лица, ползващи се от съответните дейности, няма и вероятно никога няма да има основна услуга, попадаща в обхвата на понятието „болнична и медицинска помощ“ по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива. Само при настъпването на две несигурни събития, а именно, на първо място, състоянието на медицинската наука да позволи или наложи използване на стволови клетки от пъпната връв за терапия или превенция на дадено заболяване, и на второ място, това заболяване или опасността от него да се прояви в конкретен случай, ще възникне достатъчно тясна връзка, от една страна, между болничната и медицинската помощ, която представлява основната услуга, и от друга страна, посочените по-горе дейности. При тези условия, дори да се допусне, че тези дейности не биха могли да имат друга цел освен използването на така запазени стволови клетки от пъпната връв във връзка с медицинска помощ, оказвана в болнична среда, и не биха могли да обслужват други цели, не може да се приеме, че тези дейности действително са извършени като услуги, съпътстващи болничната и медицинската помощ, която се оказва на ползващите се от тези услуги лица и представлява основната услуга. (вж. точки 47—49 и 52; точка 1 от диспозитива) 2. Когато услугите на банки за стволови клетки се извършват от оправомощен медицински персонал, въпреки че подобни банки за стволови клетки не получават никаква помощ от обществената схема за социално осигуряване и възнаграждението за предоставяните от тях услуги не се покрива съгласно тази схема, макар да притежават разрешение за работа с човешки тъкани и клетки, издадено от компетентните здравни органи на съответната държава членка съгласно Директива 2004/23 относно установяването на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхраняването, [складирането] и разпределянето на човешки тъкани и клетки органи, член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота допуска националните органи да приемат, че подобни банки за стволови клетки не представляват „[друго надлежно признато заведение] с подобно предназначение [като това на] болници, терапевтични или диагностични медицински центрове“ по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388. Тази разпоредба обаче сама по себе си не може да се тълкува и като налагаща на компетентните органи да откажат да приравнят частна банка за стволови клетки на „надлежно признато“ заведение за целите на въпросното освобождаване. Националната юрисдикция следва, доколкото е необходимо, да провери дали отказът за признаване за целите на освобождаването по член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 е в съответствие с правото на Съюза, и в частност с принципа на данъчен неутралитет. Всъщност по принцип националното право на държавите членки следва да определи правилата, съгласно които да се признават по силата на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 заведенията, направили подобно искане. Когато дадено данъчнозадължено лице поиска да се ползва със статут на надлежно признато заведение по смисъла на този член, компетентните органи трябва да се съобразят с определените от последната разпоредба граници на правото на преценка, като приложат принципите на правото на Съюза, и в частност принципа за равно третиране, чийто израз в областта на данъка върху добавената стойност е принципът на данъчен неутралитет. В това отношение, за да се прецени дали заведенията трябва да бъдат „признати“ по смисъла на посочената разпоредба, националните органи, в съответствие с правото на Съюза и под контрола на националните юрисдикции, следва да вземат предвид редица фактори, сред които общественият интерес от дейността на съответното данъчнозадължено лице, обстоятелството, че други данъчнозадължени лица, осъществяващи същите дейности, вече са били признати по сходен начин, както и фактът, че голяма част от разходите за съответните услуги евентуално се поемат от здравноосигурителни каси или други социалноосигурителни институции. В това отношение обстоятелството, че услугите, предоставяни от данъчнозадълженото лице, са извършвани от квалифицирани здравни работници, само по себе си не е пречка националните органи да откажат да признаят това данъчнозадължено лице за целите на освобождаването по член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива. Освен това, за да преценят дали даден субект трябва да бъде признат, националните органи имат право да вземат предвид обстоятелството, че за своите дейности данъчнозадълженото лице не получава никаква помощ от обществената схема на социално осигуряване и че възнаграждението за тях не се покрива съгласно тази схема. Същевременно това не означава, че освобождаването трябва да се изключва във всички случаи, когато разходите за услугите не се покриват от социалноосигурителните институции. По-скоро става въпрос за фактор, който следва да се вземе предвид и може да се уравновеси например с необходимостта да се осигури равно третиране. Всъщност, ако положението на дадено данъчнозадължено лице е сравнимо с това на други оператори, предоставящи същите услуги при сравними условия, обстоятелството, че разходите за тези услуги не се поемат изцяло от социалноосигурителните институции, само по себе си не оправдава различното третиране за целите на облагане на доставчиците на услуги с данък върху добавената стойност. Накрая, обстоятелството, че данъчнозадълженото лице притежава разрешение за работа със стволови клетки от пъпната връв, издадено от компетентните здравни органи съгласно националното законодателство, с което се транспонира Директива 2004/23, може да бъде в подкрепа на позицията, че този доставчик на услуги евентуално е „надлежно признат“ по смисъла на член 13, А, параграф 1, буква б) от Шеста директива. Все пак разрешаването на подобни дейности в съответствие с установените в съответния сектор стандарти на Съюза за качество и безопасност не може само по себе си автоматично да доведе до признаване от гледна точка на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива, тъй като в противен случай националните органи биха били лишени от предоставеното им с последната разпоредба право на преценка. Всъщност получаването на такова разрешение е необходимо условие за осъществяването на дейност като частна банка за стволови клетки. Издаването на такова разрешение обаче само по себе си не е равнозначно на признаване по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива. (вж. точки 63—65, 68, 69, 71, 74, 75 и 81; точка 2 от диспозитива)