Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Ограничение на правото на приспадане на данъка, платен за получена доставка, Корекция на приспаданията на данъка, платен за получена доставка, Доставка на земя, Неправилно квалифициране като „облагаема дейност“, Посочване на данъка в първоначалната фактура, Промяна на тази информация от доставчика.

Дело C-532/16 Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos срещу SEB bankas AB (Преюдициално запитване,отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Ограничение на правото на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на приспаданията на данъка, платен за получена доставка — Доставка на земя — Неправилно квалифициране като „облагаема дейност“ — Посочване на данъка в първоначалната фактура — Промяна на тази информация от доставчика“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 11 април 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Корекция на първоначално извършеното приспадане—Първоначално приспадане, извършено незаконно—Задължение за коригиране—Механизъм за корекция, предвиден в Директива 2006/112 по отношение на недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи—Приложно поле—Първоначално приспадане, извършено без изобщо да е налице право на приспадане—Изключване (членове 184 и 187—189 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Корекция на първоначално извършеното приспадане—Първоначално приспадане, извършено незаконно—Определяне от държавите членки на датата, на която възниква задължението за коригиране, както и периода, за който трябва да се извърши—Задължение за спазване на правото на Съюза и на общите му принципи, сред които принципите на правна сигурност и на оправданите правни очаквания (член 186 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 184 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член задължение за коригиране на неправомерното приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) се прилага и в случаите, в които изобщо не е трябвало да се извършва първоначалното приспадане, тъй като довелата до него сделка е освободена от ДДС. За сметка на това членове 187—189 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиденият в тях механизъм за корекция на неправомерното приспадане на ДДС е неприложим в такива случаи, и по-конкретно в положение като това по главното производство, в което първоначалното приспадане на ДДС не е било обосновано, тъй като е ставало въпрос за освободена от ДДС сделка за доставка на земя. (вж. т. 45; т. 1 от диспозитива) Член 186 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че когато изобщо не е следвало да се извършва първоначалното приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС), държавите членки определят датата, на която възниква задължението за коригиране на неправомерното приспадане на ДДС, и периода, за който трябва да се извърши тази корекция, в съответствие с принципите на правото на Съюза, и по-конкретно с принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. Националният съд трябва да провери дали тези принципи са спазени в случай като разглеждания в главното производство. (вж. т. 53; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Шеста директива, Право на приспадане, Отказ, Продажба, извършена от субект, считан за несъществуващ.

Дело C-277/14 PPUH Stehcemp sp. J. Florian Stefanek, Janina Stefanek, Jarosław Stefanek срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Łodzi (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива — Право на приспадане — Отказ — Продажба, извършена от субект, считан за несъществуващ“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Сделка, с която на приобретателя се прехвърля материално имущество от доставчик, който юридически няма право да се разпорежда като собственик с това имущество — Включване — Условие — Стока, която е действително предадена на приобретателя и използвана от него за нуждите на неговите облагаеми сделки (член 5, параграф 1 и член 17, параграф 2, буква a) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ заради фактура, издадена от лице, което се счита за несъществуващо — Недопустимост — Граници — Условия — Получател по фактурата, който е знаел или е трябвало да знае за наличието на измама — Проверка, възложена на националния съд (член 4, параграфи 1 и 2, член 17, параграф 2, буква a), член 18, параграф 1, буква a) и член 22, параграфи 4 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) От текста на член 17, параграф 2, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота следва, че за да възникне право на приспадане, трябва по-специално стоките, за които се иска да се признае правото, да са били доставени. В това отношение, след като понятието „доставка на стоки“ по член 5, параграф 1 от Шеста директива обхваща не прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а всяка сделка, с която едната страна прехвърля на другата материално имущество, като я овластява фактически да се разпорежда с това имущество като собственик, това, че доставчикът евентуално не е имал правото юридически да се разпорежда със стоките, не би могло да изключи, че тези стоки са доставени по смисъла на тази разпоредба, след като действително са предадени на приобретателя, който ги е използвал за нуждите на своите облагаеми сделки. (вж. т. 28 и 44) Разпоредбите на Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2002/38, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не признава на данъчнозадълженото лице право да приспадне данъка върху добавената стойност, дължим или платен по получени от него доставки на стоки, когато фактурата е издадена от лице, което с оглед на предвидените от тази правна уредба критерии следва да се счита за несъществуващо, и не може да се установи кой е действителният доставчик на стоките, освен ако въз основа на обективни данни и без да се изисква от данъчнозадълженото лице да е извършило проверки, които не са негова задача, е било установено, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената доставка е част от измама с данъка върху добавената стойност, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. Всъщност критерият, че доставчикът на стоките трябва да е съществуващо лице и да има право да издава фактури, не е сред предпоставките на правото на възстановяване, посочени в член 17, параграф 2, буква a) и член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива. За сметка на това член 17, параграф 2, буква a) от Шеста директива предвижда, че доставчикът трябва да е данъчнозадължено лице по смисъла на член 4, параграфи 1 и 2 от тази директива. Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива за данъчнозадължено се счита всяко лице, което извършва независима икономическа дейност като производител, търговец или лице, предоставящо услуги, където и да е, независимо от целите и резултатите от тази дейност. Наличието на такава дейност обаче не се поставя под въпрос поради обстоятелство, че лошото състояние на сградата, където се намира адресът на управление на дружеството — издател фактурите, не позволява извършването на каквато и да било икономическа дейност, тъй като тази констатация не изключва извършването на тази дейност на места, различни от адреса на управление. Също така, обстоятелството, че в рамките на административното производство не е могло да се осъществи контакт с това дружество или с лицето, вписано като негов директор в търговския регистър, не позволява автоматично да се направи извод, че към датата на доставките по главното производство е липсвала икономическа дейност, тъй като опитите за осъществяване на контакт са извършени през период, който предхожда или следва тези доставки. Освен това от член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива не следва, че качеството данъчнозадължено лице зависи от някакво разрешение или лицензия, издадено или издадена от административни органи за упражняването на икономическа дейност. Това качество не би могло да зависи и от спазването на произтичащите от посочения член 22, параграфи 4 и 5 задължения на данъчнозадълженото лице за подаване на данъчна декларация и плащане на данък върху добавената стойност. Още по-малко признаването на качеството данъчнозадължено лице може да зависи от изпълнението на задължението за публикуване на годишния финансов отчет или за притежаване на концесия за продажба на гориво, тъй като тези задължения не са предвидени в Шеста директива. Освен това, след като данъкът върху добавената стойност се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство или разпространение, като се приспада данъкът, начислен пряко върху различните елементи на цената, въпросът дали дължимият за тези сделки данък върху добавената стойност е внесен или не в държавния бюджет от доставчика на стоките, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки данък върху добавената стойност. Що се отнася до това дали сделките са изпълнени не от дружеството — издател на фактурата, а от друг стопански субект, чиято самоличност не е могла да бъде установена, поради което данъчните власти не са успели да съберат данъка, дължим във връзка с тези сделки, борбата с данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Шеста директива. Поради това националните административни и съдебни органи трябва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че позоваването на това право се прави с цел измама или злоупотреба. Това е така не само когато самото данъчнозадължено лице е извършило данъчна измама, но и когато то е знаело или е трябвало да знае, че с покупката участва в сделка, която е част от измама с данъка върху добавената стойност, което трябва да се установи от данъчната администрация. Когато данъчната администрация констатира, че издателят на фактурата е извършил измама или е допуснал нередности, тя е тази, която трябва въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя на фактурата да е извършил проверки, които не са негова задача, да установи, че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от измама с данъка върху добавената стойност, като запитващата юрисдикция следва да провери дали администрацията е направила това. Мерките, които в конкретния случай е разумно да се изисква да бъдат взети от желаещото да упражни право на приспадане на данъка върху добавената стойност данъчнозадължено лице, за да се увери, че сделките му не са част от измама, извършена от друг стопански субект по предходна сделка, се определят основно с оглед на обстоятелствата в конкретния случай. Макар да е възможно да се приеме, че когато данъчнозадълженото лице разполага с косвени доказателства, позволяващи да се подозира наличие на нередности или измама, то е длъжно да се осведоми за стопанския субект, от когото възнамерява да закупи стоките или услугите, за да се увери в неговата надеждност, данъчната администрация не може по принцип да изисква от това лице, от една страна, да е проверило, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на правото на приспадане, разполага със съответните стоки и е в състояние да ги достави и че е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данък върху добавената стойност, за да се увери, че предходните доставчици по веригата не са допуснали нередности или извършили измами, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение. (вж. т. 33—37, 39, 45—48, 50—53 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 168 и 176, Право на приспадане, Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки, Възникване на правото на приспадане, Договор за наем на автомобил, Договор за лизинг, Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място.

Дело C-118/11 „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 176 — Право на приспадане — Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки — Възникване на правото на приспадане — Договор за наем на автомобил — Договор за лизинг — Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (членове 168 и 176 от Директива 2006/112 на Съвета) В хипотезата, при която договор за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив. (вж. точка 40) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че нает автомобил се счита за използван за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Освен това автомобил, който е нает по договор за лизинг и е възприет като дълготраен актив, се счита за използван за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на данъка върху добавената стойност и следователно — на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. (вж. точки 57, 58 и 64; точка 1 от диспозитива) Членове 168 и 176 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. (вж. точка 74; точка 2 от диспозитива) Дело C-118/11 „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 176 — Право на приспадане — Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки — Възникване на правото на приспадане — Договор за наем на автомобил — Договор за лизинг — Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (членове 168 и 176 от Директива 2006/112 на Съвета) В хипотезата, при която договор за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив. (вж. точка 40) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че нает автомобил се счита за използван за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Освен това автомобил, който е нает по договор за лизинг и е възприет като дълготраен актив, се счита за използван за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на данъка върху добавената стойност и следователно — на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. (вж. точки 57, 58 и 64; точка 1 от диспозитива) Членове 168 и 176 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. (вж. точка 74; точка 2 от диспозитива)