Documents - 5 cited in "Решение на Съда (шести състав) от 12 юни 2019 г. Oro Efectivo SL срещу Diputación Foral de Bizkaia. Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo. Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 401 — Принцип на данъчен неутралитет — Придобиване, което предприятие извършва от частни лица, на стоки с високо съдържание на злато или други благородни метали с цел препродажба — Данък върху прехвърлянето на имущество. Дело C-185/18."

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 401, Принцип на данъчен неутралитет, Придобиване, което предприятие извършва от частни лица, на стоки с високо съдържание на злато или други благородни метали с цел препродажба, Данък върху прехвърлянето на имущество.
Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Член 401, Национални данъци, с характеристики на данъци върху оборота, Забрана, Понятие „данък върху оборота“, Местен данък върху продажбите, Основни характеристики на ДДС, Липса.
Дело C-475/17 Viking Motors AS и др. срещу Tallinna linn и Maksu- ja Tolliamet (Преюдициално запитване, отправено от Riigikohus) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Член 401 — Национални данъци, с характеристики на данъци върху оборота — Забрана — Понятие „данък върху оборота“ — Местен данък върху продажбите — Основни характеристики на ДДС — Липса“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 7 август 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Забрана за събиране на други национални данъци, с характеристики на данъци върху оборота — Обхват — Естонски местен данък върху продажбите — Допустимост (член 401 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 401 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска запазването или въвеждането на данък като данъка върху продажбите, предмет на делото в главното производство. 1. За да се прецени дали данък, мито или такса може да се характеризира като данък върху оборота по смисъла на член 401 от Директивата за ДДС, следва по-специално да се разгледа дали, като облага движението на стоките и услугите, както и търговските сделки по начин, подобен на ДДС, той има за последица застрашаване на функционирането на общата система на ДДС (вж. по аналогия решение от 11 октомври 2007 г., KÖGÁZ и др., C-283/06 и C-312/06, EU:C:2007:598, т. 34 и цитираната съдебна практика). 2. Във връзка с това следва да се подчертае, че както се установява от поставената на разположение на Съда преписка, разпоредбите, регламентиращи данъка върху продажбите, предмет на главното производство, не налагат на данъчнозадължените лица задължението да добавят този данък към продажната цена, нито да посочват отделно в издадената на купувача фактура размера на дължимия данък. Така възлагането на разглеждания данък върху крайния потребител е възможност, а не задължение за търговците на дребно, които във всеки момент могат да решат сами да заплатят същия данък, без да увеличават цените на доставяните стоки или услуги. Съдът вече е постановил, че данък, с който производствените дейности се облагат по такъв начин, че не е сигурно, че накрая ще бъде поет от крайния потребител подобно на данък върху потреблението като ДДС, може да излезе извън приложното поле на член 401 от Директивата за ДДС (решение от 11 октомври 2007 г., KÖGÁZ и др., C-283/06 и C-312/06, EU:C:2007:598, т. 50). Наистина, докато чрез механизма за приспадане на данъка ДДС е в тежест единствено на крайния потребител и е изцяло неутрален по отношение на данъчнозадължените лица, които се включват в процеса на производството и разпространението, предхождащ етапа на крайното облагане, независимо от броя на сключените сделки, същото не се отнася за данък като данъка върху продажбите (вж. по аналогия решение от 11 октомври 2007 г., KÖGÁZ и др., C-283/06 и C-312/06, EU:C:2007:598, т. 51 и цитираната съдебна практика). (вж. т. 36, 45, 47, 48 и 53 и диспозитива)
Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Сделки по продажба на ценни книжа, водещи до прехвърляне на собственост върху недвижимо имущество, Облагане с косвен данък, различен от ДДС, Членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС, Изцяло вътрешно положение.
Дело C-139/12 Caixa d’Estalvis i Pensions de Barcelona срещу Generalidad de Cataluña (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Сделки по продажба на ценни книжа, водещи до прехвърляне на собственост върху недвижимо имущество — Облагане с косвен данък, различен от ДДС — Членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС — Изцяло вътрешно положение“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 20 март 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Забрана за събиране на други национални данъци, с характеристики на данъци върху оборота — Понятие „данъци върху оборота“ — Обхват — Данък върху прехвърлянето на имущество и удостоверителните документи — Допустимост (Директива 77/388 на Съвета и Директива 91/680 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство (член 267 ДФЕС) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Въпрос, повдигнат по повод на спор, чиито аспекти са свързани само с една държава членка — Включване с оглед на приложимостта на разпоредба от правото на Съюза, към която препраща националното право, или поради установената в националното право забрана за дискриминация (член 267 ДФЕС) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 91/680, следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба, която предвижда, че придобиването на мажоритарен дял от капитала на дружество, чиито активи се състоят основно от недвижимо имущество, се облага с косвен данък, различен от ДДС. Всъщност с определение от 27 ноември 2008 г. по дело Renta (C-151/08) Съдът вече се е произнесъл по въпроса за съвместимостта на тази правна уредба с член 33, параграф 1 от Шеста директива. В посоченото определение Съдът приема в това отношение, че данък с характеристиките на данъка върху прехвърлянето на имущество се отличава до такава степен от ДДС, че не може да бъде квалифициран като данък с характер на данък върху оборота по смисъла на член 33, параграф 1 от Шеста директива. Освен това, след като по този начин правото на Съюза допуска съществуването на други режими на облагане, наред с ДДС, такъв данък може да бъде събиран и когато се налага едновременно с ДДС за една и съща сделка. (вж. точки 28, 29 и 31 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 33—36) Макар с оглед на разпределянето на правомощията в рамките на производството по преюдициално запитване единствено националната юрисдикция да е компетентна да определя предмета на въпросите, които възнамерява да постави на Съда, последният все пак е длъжен да разгледа условията, при които е сезиран от националния съд, за да прецени дали е компетентен. В това отношение Съдът не е компетентен да отговори на преюдициален въпрос, когато е очевидно, че разпоредбата от правото на Съюза, чието тълкуване се иска от Съда, не може да се приложи. Що се отнася до разпоредбите на Договора за ФЕС в областта на свободата на установяване и на свободното движение на капитали, тези разпоредби не се прилагат към положение, всички аспекти на което са свързани с една-единствена държава членка. Въпреки това при някои точно определени обстоятелства изцяло вътрешният характер на съответното положение не е пречка Съдът да отговори на въпрос, поставен по реда на член 267 ДФЕС. Такава може да бъде по-специално хипотезата, когато националното право задължава запитващата юрисдикция да даде възможност на гражданите на държавата, на която принадлежи юрисдикцията, да се ползват от същите права като тези, които гражданин на друга държава членка, намиращ се в същото положение, би могъл да получи въз основа на правото на Съюза, или когато преюдициалното запитване се отнася до разпоредби от правото на Съюза, към които националното право на държава членка препраща за определяне на нормите, приложими към изцяло вътрешно за тази държава членка положение. (вж. точки 40—44)
Данъчни въпроси, ДДС, Форми на хазарт, Правна уредба на държава членка, съгласно която дейността с монетни игрални автомати с малки печалби се облага едновременно с ДДС и с особен данък, Допустимост, Данъчна основа, Възможност за данъчнозадълженото лице да отрази ДДС в цената.
Дело C-440/12 Metropol Spielstätten Unternehmergesellschaft (haftungsbeschränkt) срещу Finanzamt Hamburg-Bergedorf (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg) „Данъчни въпроси — ДДС — Форми на хазарт — Правна уредба на държава членка, съгласно която дейността с монетни игрални автомати с малки печалби се облага едновременно с ДДС и с особен данък — Допустимост — Данъчна основа — Възможност за данъчнозадълженото лице да отрази ДДС в цената“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 24 октомври 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване — Освобождаване на залагането, лотариите и другите форми на хазарт — Член 401 от Директива 2006/112 — Приложно поле — Кумулативно събиране на данък върху добавената стойност и особен национален данък върху хазартните игри — Допустимост — Условие (член 135, параграф 1, буква и) и член 401 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставки на услуги — Действително получена от доставчика насрещна престация — Монетни игрални автомати — Изключване на фиксирания процент от залозите, който задължително се изплаща обратно на играчите като печалба Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Експлоатация на игрални автомати — Национална правна уредба или практика, която определя данъчната основа като сумата от касовите приходи за определен период — Допустимост (член 1, параграф 2, първа алинея и член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Национална правна уредба, съгласно която експлоатацията на монетни игрални автомати с малки печалби се облага едновременно с данък върху добавената стойност и с особен данък, но която не е пречка за отразяване на данъка върху добавената стойност в цената за крайните потребители Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Национална правна уредба на нехармонизиран данък — Приспадане на данъка върху добавената стойност от нехармонизирания данък (член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 401 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с член 135, параграф 1, буква и) от посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че данъкът върху добавената стойност може да се събира кумулативно с особен национален данък върху хазартните игри, при условие че националният данък не може да се характеризира като данък върху оборота. Що се отнася до формите на хазарт, член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, в който се предвижда в частност хазартните игри да бъдат освободени от данък върху добавената стойност „при условията и ограниченията, постановени от държавите членки“, трябва да се тълкува в смисъл, че упражняването на предоставената на държавите членки и предвидена в посочената разпоредба възможност да определят условията и ограниченията за освобождаване от данък им позволява да освобождават от този данък само някои форми на хазарт. В това отношение от гледна точка на принципа на данъчен неутралитет е ирелевантна промяната в размера на нехармонизиран данък върху игрите — по който задължени са и някои задължени за данъка върху добавената стойност организатори и лица, провеждащи хазартни игри по занятие — която се определя в зависимост от дължимия във връзка с тази дейност данък върху добавената стойност. (вж. точки 29, 30 и 32; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 40) Член 1, параграф 2, първа алинея и член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална разпоредба или практика, съгласно която при експлоатацията на игрални автомати данъчната основа се определя като сумата на касовите приходи на автомата за определен период. В това отношение данъчна практика, съгласно която данъчната основа за сделките, извършвани чрез игрални автомати, се определя като месечните касови приходи, които от своя страна зависят от сумата на печалбите и загубите на различните играчи, не може да се смята за противоречаща на правото на Съюза само защото няма пропорционалност между изискуемия данък върху добавената стойност и залозите на всеки играч, разглеждани поотделно. (вж. точки 39 и 44; точка 2 от диспозитива) Правна уредба на държава членка, която ограничава загубите на потребителите на монетни игрални автомати с малка печалба, не е пречка за отразяването на данъка върху добавената стойност в цената за крайните потребители. Всъщност, доколкото предвижда, че нетните касови приходи образуват данъчната основа на данъка върху добавената стойност, такава правна уредба гарантира, че в данъчната основа ще се включват само приходи, които действително са получени от оператора на игралните автомати, и същевременно че дължимият данък, изчислен чрез прилагането на законната данъчна ставка към нетната сума на касата като данъчна основа, също ще е действително заплатен от крайните потребители. (вж. точки 48, 51 и 52) Член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба на нехармонизиран данък, съгласно която дължимият данък върху добавената стойност изцяло се приспада от нехармонизирания данък. (вж. точка 60; точка 3 от диспозитива) Дело C-440/12 Metropol Spielstätten Unternehmergesellschaft (haftungsbeschränkt) срещу Finanzamt Hamburg-Bergedorf (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg) „Данъчни въпроси — ДДС — Форми на хазарт — Правна уредба на държава членка, съгласно която дейността с монетни игрални автомати с малки печалби се облага едновременно с ДДС и с особен данък — Допустимост — Данъчна основа — Възможност за данъчнозадълженото лице да отрази ДДС в цената“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 24 октомври 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване — Освобождаване на залагането, лотариите и другите форми на хазарт — Член 401 от Директива 2006/112 — Приложно поле — Кумулативно събиране на данък върху добавената стойност и особен национален данък върху хазартните игри — Допустимост — Условие (член 135, параграф 1, буква и) и член 401 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставки на услуги — Действително получена от доставчика насрещна престация — Монетни игрални автомати — Изключване на фиксирания процент от залозите, който задължително се изплаща обратно на играчите като печалба Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Експлоатация на игрални автомати — Национална правна уредба или практика, която определя данъчната основа като сумата от касовите приходи за определен период — Допустимост (член 1, параграф 2, първа алинея и член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Национална правна уредба, съгласно която експлоатацията на монетни игрални автомати с малки печалби се облага едновременно с данък върху добавената стойност и с особен данък, но която не е пречка за отразяване на данъка върху добавената стойност в цената за крайните потребители Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Национална правна уредба на нехармонизиран данък — Приспадане на данъка върху добавената стойност от нехармонизирания данък (член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 401 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с член 135, параграф 1, буква и) от посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че данъкът върху добавената стойност може да се събира кумулативно с особен национален данък върху хазартните игри, при условие че националният данък не може да се характеризира като данък върху оборота. Що се отнася до формите на хазарт, член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, в който се предвижда в частност хазартните игри да бъдат освободени от данък върху добавената стойност „при условията и ограниченията, постановени от държавите членки“, трябва да се тълкува в смисъл, че упражняването на предоставената на държавите членки и предвидена в посочената разпоредба възможност да определят условията и ограниченията за освобождаване от данък им позволява да освобождават от този данък само някои форми на хазарт. В това отношение от гледна точка на принципа на данъчен неутралитет е ирелевантна промяната в размера на нехармонизиран данък върху игрите — по който задължени са и някои задължени за данъка върху добавената стойност организатори и лица, провеждащи хазартни игри по занятие — която се определя в зависимост от дължимия във връзка с тази дейност данък върху добавената стойност. (вж. точки 29, 30 и 32; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 40) Член 1, параграф 2, първа алинея и член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална разпоредба или практика, съгласно която при експлоатацията на игрални автомати данъчната основа се определя като сумата на касовите приходи на автомата за определен период. В това отношение данъчна практика, съгласно която данъчната основа за сделките, извършвани чрез игрални автомати, се определя като месечните касови приходи, които от своя страна зависят от сумата на печалбите и загубите на различните играчи, не може да се смята за противоречаща на правото на Съюза само защото няма пропорционалност между изискуемия данък върху добавената стойност и залозите на всеки играч, разглеждани поотделно. (вж. точки 39 и 44; точка 2 от диспозитива) Правна уредба на държава членка, която ограничава загубите на потребителите на монетни игрални автомати с малка печалба, не е пречка за отразяването на данъка върху добавената стойност в цената за крайните потребители. Всъщност, доколкото предвижда, че нетните касови приходи образуват данъчната основа на данъка върху добавената стойност, такава правна уредба гарантира, че в данъчната основа ще се включват само приходи, които действително са получени от оператора на игралните автомати, и същевременно че дължимият данък, изчислен чрез прилагането на законната данъчна ставка към нетната сума на касата като данъчна основа, също ще е действително заплатен от крайните потребители. (вж. точки 48, 51 и 52) Член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба на нехармонизиран данък, съгласно която дължимият данък върху добавената стойност изцяло се приспада от нехармонизирания данък. (вж. точка 60; точка 3 от диспозитива)