Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Проект за прехвърляне на акции на непряко дъщерно дружество, Разходи за доставката на услуги, получени за целите на това прехвърляне, Неосъществено прехвърляне, Искане за приспадане на платения данък, Приложно поле на ДДС.

Дело C-502/17 C&D Foods Acquisition ApS срещу Skatteministeriet (Преюдициално запитване, отправено от Vestre Landsret) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Проект за прехвърляне на акции на непряко дъщерно дружество — Разходи за доставката на услуги, получени за целите на това прехвърляне — Неосъществено прехвърляне — Искане за приспадане на платения данък — Приложно поле на ДДС“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 8 ноември 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 — Понятие — Планирана, но неосъществена сделка за прехвърляне на акции — Отсъствие на единствена и пряка причина в облагаемата икономическа дейност или липса на пряко, постоянно и необходимо продължение на тази дейност — Изключване (членове 2, 9 и 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 2, 9 и 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че планирана, но неосъществена сделка за прехвърляне на акции, подобна на разглежданата в главното производство, която не намира единствената си пряка причина в облагаемата икономическа дейност на съответното дружество или която не представлява пряко, постоянно и необходимо продължение на тази икономическа дейност, не попада в приложното поле на данъка върху добавената стойност. От практиката на Съда следва, че дружество, чийто единствен предмет на дейност е участието в други дружества, без да се намесва пряко или непряко в управлението им, не притежава нито качеството на данъчнозадължено лице по ДДС по смисъла на член 9 от Директива 2006/112, нито правото на приспадане съгласно член 168 от тази директива. Всъщност простото придобиване и обикновеното притежание на акции не представляват сами по себе си икономическа дейност по смисъла на Директива 2006/112, предоставяща на автора им качеството на данъчнозадължено лице, щом като тези сделки не включват използването на имущество с цел получаването на редовен приход от него, доколкото единствената финансова полза от тези сделки е евентуалната печалба при продажбата на акциите (вж. в този смисъл решения от 29 октомври 2009 г., SKF,C-29/08, EU:C:2009:665, т. 28 и цитираната съдебна практика и от 17 октомври 2018 г., Ryanair,C-249/17, EU:C:2018:834, т. 16). Все пак това не е така, когато финансовото участие в друго предприятие е съпроводено с пряка или непряка намеса в управлението на дружеството, в което е придобито участие, независимо от правата на притежателя на участието в качеството му на акционер или съдружник, доколкото такава намеса включва извършване на сделки, които подлежат на облагане с ДДС съгласно член 2 от Директива 2006/112, каквито са доставката на административни, счетоводни и информационни услуги (вж. в този смисъл решение от 29 октомври 2009 г., SKF,C-29/08, EU:C:2009:665, т. 30 и цитираната съдебна практика). От това следва, че за да може дадена сделка за прехвърляне на акции да попадне в приложното поле на ДДС, следва тази сделка по принцип да има единствената си пряка причина в облагаемата икономическа дейност на разглежданото дружество майка или да представлява пряко, постоянно и необходимо продължение на тази дейност. Такъв е случаят, когато посочената сделка се извършва с цел приходите от това прехвърляне да се използват пряко в облагаемата икономическа дейност на разглежданото дружество майка или в икономическата дейност, извършвана от групата, в която то е дружество майка. (вж. т. 30, 32, 38 и 42 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Понятие за данъчнозадължено лице, Холдингово дружество, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции в друго дружество, Намерение на дружеството приобретател да предоставя услуги по управление на дружеството, което се предвижда да бъде придобито, Непредоставяне на такива услуги, Право на приспадане на ДДС, начислен върху извършените услуги.

Дело C-249/17 Ryanair Ltd срещу The Revenue Commissioners (Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Ирландия) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Понятие за данъчнозадължено лице — Холдингово дружество — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции в друго дружество — Намерение на дружеството приобретател да предоставя услуги по управление на дружеството, което се предвижда да бъде придобито — Непредоставяне на такива услуги — Право на приспадане на ДДС, начислен върху извършените услуги“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 17 октомври 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължено лице — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Намерение от страна на дружество да придобие всички акции в друго дружество с цел извършването на икономическа дейност — Включване — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Разходи за доставката на консултантски услуги, направени с цел придобиването на акции — Право на приспадане — Неизвършване на планираната икономическа дейност — Липса на последици (членове 4 и 17 от Директива 77/388 на Съвета) Членове 4 и 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкуват в смисъл, че предоставят на дружество като разглежданото в главното производство — което възнамерява да придобие всички акции в друго дружество с цел извършването на икономическа дейност, състояща се в предоставянето на последното дружество на облагаеми с данък върху добавената стойност (ДДС) услуги по управление — правото да приспада в пълен размер платения по получени доставки ДДС за направените в рамките на публично предложение за поглъщане разходи за предоставянето на консултантски услуги дори ако се установи, че посочената икономическа дейност не е извършена, при положение че планираната икономическа дейност е единствената причина за тези разходи. (вж. 32 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 17, параграф 2, буква а), Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка, Необходимост от наличие на пряка и непосредствена връзка между получената доставка и извършена облагаема доставка, Критерий за определяне на тази връзка, Адвокатски услуги, предоставени във връзка с наказателно производство за корупция, образувано лично срещу управителя и основен съдружник на дружество с ограничена отговорност.

Дело C-104/12 Finanzamt Köln-Nord срещу Wolfram Becker (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Член 17, параграф 2, буква а) — Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка — Необходимост от наличие на пряка и непосредствена връзка между получената доставка и извършена облагаема доставка — Критерий за определяне на тази връзка — Адвокатски услуги, предоставени във връзка с наказателно производство за корупция, образувано лично срещу управителя и основен съдружник на дружество с ограничена отговорност“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 21 февруари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен по получена доставка — Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице — Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице — Критерий за преценка — Данък, дължим върху доставките на адвокатски услуги във връзка с наказателно производство, образувано лично срещу физически лица, управители на данъчнозадължено предприятие — Право на приспадане — Липса (член 17, параграф 2, буква а) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2001/115) Наличието на пряка и непосредствена връзка между дадена доставка и цялостната дейност на данъчнозадълженото лице за целите на определянето дали стоките и услугите са били използвани от него „за нуждите на неговите облагаеми сделки“ по смисъла на член 17, параграф 2, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2001/115, е в зависимост от обективното съдържание на получената стока или услуга от това данъчнозадължено лице. Обстоятелството, че определянето на такава съществуваща пряка и непосредствена връзка между дадена доставка на услуги и цялостната облагаема икономическа дейност трябва да се направи от гледна точка на обективното съдържание на тази доставка на услуги, не изключва възможността да се вземе предвид и единствената причина за съответната доставка, като последната трябва да се разглежда като съставляваща критерий за определяне на обективното съдържание. Щом като е установено, че дадена доставка не е била извършена за нуждите на облагаемата дейност на данъчнозадължено лице, тази доставка не може да се приеме за пряко и непосредствено свързана с тази дейност, макар посочената доставка от гледна точка на обективното ѝ съдържание да е облагаема с данъка върху добавената стойност. Що се отнася до доставките на адвокатски услуги, чиято цел е да се избегнат наказателни санкции срещу физически лица — управители на данъчнозадължено предприятие, такива доставки не дават право на това предприятие да приспадне като данък по получени доставки дължимия данък върху добавената стойност за направените доставки, когато, на първо място, посочените доставки имат за цел пряко и непосредствено да защитят частните интереси на управителите, преследвани за престъпления, дължащи се на тяхното лично поведение, и когато, на второ място, не съществува правна връзка между наказателното преследване и данъчнозадълженото предприятие, поради което тези доставки трябва да се приемат за направени изцяло извън контекста на облагаемата дейност на това предприятие. (вж. точки 29—31 и 33 и диспозитива) Дело C-104/12 Finanzamt Köln-Nord срещу Wolfram Becker (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Член 17, параграф 2, буква а) — Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка — Необходимост от наличие на пряка и непосредствена връзка между получената доставка и извършена облагаема доставка — Критерий за определяне на тази връзка — Адвокатски услуги, предоставени във връзка с наказателно производство за корупция, образувано лично срещу управителя и основен съдружник на дружество с ограничена отговорност“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 21 февруари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен по получена доставка — Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице — Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице — Критерий за преценка — Данък, дължим върху доставките на адвокатски услуги във връзка с наказателно производство, образувано лично срещу физически лица, управители на данъчнозадължено предприятие — Право на приспадане — Липса (член 17, параграф 2, буква а) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2001/115) Наличието на пряка и непосредствена връзка между дадена доставка и цялостната дейност на данъчнозадълженото лице за целите на определянето дали стоките и услугите са били използвани от него „за нуждите на неговите облагаеми сделки“ по смисъла на член 17, параграф 2, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2001/115, е в зависимост от обективното съдържание на получената стока или услуга от това данъчнозадължено лице. Обстоятелството, че определянето на такава съществуваща пряка и непосредствена връзка между дадена доставка на услуги и цялостната облагаема икономическа дейност трябва да се направи от гледна точка на обективното съдържание на тази доставка на услуги, не изключва възможността да се вземе предвид и единствената причина за съответната доставка, като последната трябва да се разглежда като съставляваща критерий за определяне на обективното съдържание. Щом като е установено, че дадена доставка не е била извършена за нуждите на облагаемата дейност на данъчнозадължено лице, тази доставка не може да се приеме за пряко и непосредствено свързана с тази дейност, макар посочената доставка от гледна точка на обективното ѝ съдържание да е облагаема с данъка върху добавената стойност. Що се отнася до доставките на адвокатски услуги, чиято цел е да се избегнат наказателни санкции срещу физически лица — управители на данъчнозадължено предприятие, такива доставки не дават право на това предприятие да приспадне като данък по получени доставки дължимия данък върху добавената стойност за направените доставки, когато, на първо място, посочените доставки имат за цел пряко и непосредствено да защитят частните интереси на управителите, преследвани за престъпления, дължащи се на тяхното лично поведение, и когато, на второ място, не съществува правна връзка между наказателното преследване и данъчнозадълженото предприятие, поради което тези доставки трябва да се приемат за направени изцяло извън контекста на облагаемата дейност на това предприятие. (вж. точки 29—31 и 33 и диспозитива)