Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка, Материалноправни условия за възникване на правото на приспадане, Действителна доставка на стоки.

Съединени дела C-459/17 и C-460/17 SGIиValériane SNC срещу Ministre de l’Action et des Comptes publics (Преюдициални запитвания, отправени от Conseil d’État (Франция) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Материалноправни условия за възникване на правото на приспадане — Действителна доставка на стоки“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 27 юни 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Материалноправни условия за възникване на правото на приспадане—Действителна доставка на стоки—Добросъвестност или недобросъвестност на данъчнозадълженото лице по отношение на действителната доставка—Липса на последици (член 10, параграф 2 и член 17, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Отказ поради липса на действително извършване на доставката на стоките—Допустимост—Условие—Установяване от данъчната администрация на липсата на действително извършване на посочената доставка (член 17 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Член 17, параграф 1 от Шеста директива предвижда, че правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Такъв е случаят по силата на член 10, параграф 2 от тази директива, когато доставката на стоката или на услугите е извършена. От това следва, че в системата на ДДС правото на приспадане е свързано с действителното извършване на доставката на разглежданите стоки или услуги (вж. по аналогия определение на председателя на Съда от 4 юли 2013 г., Мениджърски бизнес решения, C-572/11, непубликувано, EU:C:2013:456, т. 19 и цитираната съдебна практика). Добросъвестността или недобросъвестността на данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, е без въздействие върху въпроса дали доставката е извършена, по смисъла на член 10, параграф 2 от Шеста директива. Действително, съобразно целта на тази директива, която е да се установи обща система на ДДС, основана по-конкретно на единно определяне на облагаемите сделки, понятието „доставка на стоки“ по член 5, параграф 1 от посочената директива е обективно по характер и трябва да се тълкува независимо от целите и резултатите на съответните сделки, без да съществува задължение за данъчната администрация да извършва ревизии, за да установява намерението на данъчнозадълженото лице или за да вземе предвид намерението на оператор, различен от това данъчнозадължено лице, който е част от същата верига на доставки (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2013 г., Dixons Retail, C-494/12, EU:C:2013:758, т. 19 и 21 и цитираната съдебна практика). (вж. т. 34, 35 и 38) Член 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 91/680/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г., трябва да се тълкува в смисъл, че за да се откаже на данъчнозадълженото лице — адресат на фактура, правото да приспадне ДДС, посочен във фактурата, е достатъчно администрацията да установи, че сделките, на които съответства тази фактура, не са били действително извършени. (вж. т. 47 и диспозитива)

Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност, Доставка на стоки, Понятие, Използване на банкова карта, представляващо измама.

Дело C-494/12 Dixons Retail plc срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Използване на банкова карта, представляващо измама“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 21 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Сделки по прехвърляне на материална вещ на купувач, който използва чрез измама като разплащателно средство банкова карта — Включване (член 2, точка 1, член 5, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Понятие — Продажби от доставчик на купувач, който плаща с банкова карта — Плащане, извършено от трето лице — издател на картата, за сметка на купувача на основание на сключен с доставчика договор — Плащане, което представлява насрещна престация — Включване (член 11, А, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета и член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, точка 1 и член 5, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, както и член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че в рамките на договор, сключен между трето лице и доставчик на стока, с който това трето лице се задължава след приспадане на комисиона да заплати на този доставчик стоките, продадени от него на купувачи, използващи като разплащателно средство банкова карта, физическото предаване на стока на купувач, който използва чрез измама такава карта, за да заплати стоката, представлява доставка на стоки. Действително, понятието доставка на стоки не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Посоченото понятие е обективно по характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки, без да съществува задължение за данъчната администрация да извършва ревизии, за да установява намерението на съответно данъчнозадължено лице или за да вземе предвид намерението на оператор, различен от това данъчнозадължено лице, който е част от същата верига на доставки. В този смисъл използването на банкова карта като разплащателно средство, представляващо измама, във връзка с посочените сделки не оказва влияние върху факта, че тези сделки могат да бъдат квалифицирани като доставки на стоки, тъй като то не зависи от обективните критерии, на които се основава понятието, а от намерението на лицето, което е участвало в качеството на приобретател в разглежданите сделки, както и от предприетите действия за осъществяването на това намерение. Това положение освен това трябва да бъде разграничено от кражбата на стоки, която не попада в обхвата на понятието доставка на стоки, тъй като кражбата на стоки няма за последица да овласти извършителя ѝ да се разпорежда със стоките при еднакви условия с тези за собственика. (вж. точки 17, 20, 21, 26, 28, 29 и 38 и диспозитива) Член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, както и член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при физическото предаване на стока на купувач, който използва чрез измама като разплащателно средство банкова карта, като предаването представлява доставка на стоки, плащането, извършено от трето лице в изпълнение на договор, сключен между последното и доставчика на стоката, с който това трето лице се задължава да заплати на този доставчик стоките, продадени от него на купувачи, използващи като разплащателно средство такава карта, представлява насрещна престация. Действително, когато купувачът заплати стоката чрез кредитна карта, се осъществяват две сделки: от една страна, продажбата на тази стока от доставчика, който включва в крайната изискуема цена също така и данъка върху добавената стойност, който ще бъде заплатен от посочения купувач в качеството му на краен потребител и ще бъде получен от този доставчик за сметка на данъчните органи, и от друга страна, доставката на услуги на посочения доставчик от издателя на картата. В това отношение Шеста директива и Директива 2006/112 не изискват, за да бъде определена доставка на стоки или услуги извършена „възмездно“, насрещната престация за тази доставка на стока или услуга да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните стоки или услуги. Всъщност член 11, A, параграф 1, буква a) от Шеста директива и член 73 от Директива 2006/112 предвиждат, че заплащането на насрещната престация при доставка на стоки може да бъде извършено не само от купувача, но също така и от трето лице, което в случая е издателят на картата. (вж. точки 34, 35 и 38 и диспозитива) Дело C-494/12 Dixons Retail plc срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Използване на банкова карта, представляващо измама“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 21 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Сделки по прехвърляне на материална вещ на купувач, който използва чрез измама като разплащателно средство банкова карта — Включване (член 2, точка 1, член 5, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Понятие — Продажби от доставчик на купувач, който плаща с банкова карта — Плащане, извършено от трето лице — издател на картата, за сметка на купувача на основание на сключен с доставчика договор — Плащане, което представлява насрещна престация — Включване (член 11, А, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета и член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, точка 1 и член 5, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, както и член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че в рамките на договор, сключен между трето лице и доставчик на стока, с който това трето лице се задължава след приспадане на комисиона да заплати на този доставчик стоките, продадени от него на купувачи, използващи като разплащателно средство банкова карта, физическото предаване на стока на купувач, който използва чрез измама такава карта, за да заплати стоката, представлява доставка на стоки. Действително, понятието доставка на стоки не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Посоченото понятие е обективно по характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки, без да съществува задължение за данъчната администрация да извършва ревизии, за да установява намерението на съответно данъчнозадължено лице или за да вземе предвид намерението на оператор, различен от това данъчнозадължено лице, който е част от същата верига на доставки. В този смисъл използването на банкова карта като разплащателно средство, представляващо измама, във връзка с посочените сделки не оказва влияние върху факта, че тези сделки могат да бъдат квалифицирани като доставки на стоки, тъй като то не зависи от обективните критерии, на които се основава понятието, а от намерението на лицето, което е участвало в качеството на приобретател в разглежданите сделки, както и от предприетите действия за осъществяването на това намерение. Това положение освен това трябва да бъде разграничено от кражбата на стоки, която не попада в обхвата на понятието доставка на стоки, тъй като кражбата на стоки няма за последица да овласти извършителя ѝ да се разпорежда със стоките при еднакви условия с тези за собственика. (вж. точки 17, 20, 21, 26, 28, 29 и 38 и диспозитива) Член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, както и член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при физическото предаване на стока на купувач, който използва чрез измама като разплащателно средство банкова карта, като предаването представлява доставка на стоки, плащането, извършено от трето лице в изпълнение на договор, сключен между последното и доставчика на стоката, с който това трето лице се задължава да заплати на този доставчик стоките, продадени от него на купувачи, използващи като разплащателно средство такава карта, представлява насрещна престация. Действително, когато купувачът заплати стоката чрез кредитна карта, се осъществяват две сделки: от една страна, продажбата на тази стока от доставчика, който включва в крайната изискуема цена също така и данъка върху добавената стойност, който ще бъде заплатен от посочения купувач в качеството му на краен потребител и ще бъде получен от този доставчик за сметка на данъчните органи, и от друга страна, доставката на услуги на посочения доставчик от издателя на картата. В това отношение Шеста директива и Директива 2006/112 не изискват, за да бъде определена доставка на стоки или услуги извършена „възмездно“, насрещната престация за тази доставка на стока или услуга да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните стоки или услуги. Всъщност член 11, A, параграф 1, буква a) от Шеста директива и член 73 от Директива 2006/112 предвиждат, че заплащането на насрещната престация при доставка на стоки може да бъде извършено не само от купувача, но също така и от трето лице, което в случая е издателят на картата. (вж. точки 34, 35 и 38 и диспозитива)

Директива 2006/112/ЕО, ДДС, Право на приспадане, Отказ, Посочен във фактура данък, Действително осъществяване на облагаема доставка, Липса, Доказване, Принципи на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания.

Определение на Съда (втори състав) от 4 юли 2013 г. — Мениджърски бизнес решения (Дело C-572/11) „Директива 2006/112/ЕО — ДДС — Право на приспадане — Отказ — Посочен във фактура данък — Действително осъществяване на облагаема доставка — Липса — Доказване — Принципи на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания“ Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Спазване на принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания — Отказ с мотива, че липсва действително осъществена доставка — Допустимост — Условие — Доказване — Проверка, възложена на националния съд (член 168, буква a) и член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 32 и диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Административен съд Велико Търново — Тълкуване на член 203 във връзка с член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в L 74, 2011 г., стр. 3 и L 249, 2012 г., стр. 15) — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказано право на приспадане на ДДС от получателя на доставки на услуги с мотива че липсват доказателства за действителни доставки по фактурите — Проверка на тези фактури при данъчна ревизия на доставчика, която не е довела до корекция на дължимия ДДС — Принцип на данъчен неутралитет Диспозитив Член 168, буква а) и член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получателя по фактура да се откаже право на приспадане на посочения в тази фактура данък върху добавената стойност, когато доставките, за които се отнася последната, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен, с мотива че издателят на фактурата е платил посочения в нея данък върху добавената стойност. Запитващата юрисдикция е длъжна в съответствие с националните правила относно събирането на доказателства да извърши глобална преценка на всички факти и обстоятелства по спора, с който е сезирана, за да определи дали е такъв случаят на доставките, за които се отнасят разглежданите в главното производство фактури. Определение на Съда (втори състав) от 4 юли 2013 г. — Мениджърски бизнес решения (Дело C-572/11) „Директива 2006/112/ЕО — ДДС — Право на приспадане — Отказ — Посочен във фактура данък — Действително осъществяване на облагаема доставка — Липса — Доказване — Принципи на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания“ Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Спазване на принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания — Отказ с мотива, че липсва действително осъществена доставка — Допустимост — Условие — Доказване — Проверка, възложена на националния съд (член 168, буква a) и член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 32 и диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Административен съд Велико Търново — Тълкуване на член 203 във връзка с член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в L 74, 2011 г., стр. 3 и L 249, 2012 г., стр. 15) — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказано право на приспадане на ДДС от получателя на доставки на услуги с мотива че липсват доказателства за действителни доставки по фактурите — Проверка на тези фактури при данъчна ревизия на доставчика, която не е довела до корекция на дължимия ДДС — Принцип на данъчен неутралитет Диспозитив Член 168, буква а) и член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получателя по фактура да се откаже право на приспадане на посочения в тази фактура данък върху добавената стойност, когато доставките, за които се отнася последната, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен, с мотива че издателят на фактурата е платил посочения в нея данък върху добавената стойност. Запитващата юрисдикция е длъжна в съответствие с националните правила относно събирането на доказателства да извърши глобална преценка на всички факти и обстоятелства по спора, с който е сезирана, за да определи дали е такъв случаят на доставките, за които се отнасят разглежданите в главното производство фактури.

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Принцип на данъчен неутралитет, Право на приспадане, Отказ, Член 203, Начисляване на ДДС във фактурата, Изискуемост, Наличие на облагаема сделка, Еднаква преценка по отношение на издателя на фактурата и по отношение на нейния получател, Необходимост.

Дело C-642/11 „Строй транс“ ЕООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Право на приспадане — Отказ — Член 203 — Начисляване на ДДС във фактурата — Изискуемост — Наличие на облагаема сделка — Еднаква преценка по отношение на издателя на фактурата и по отношение на нейния получател — Необходимост“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 31 януари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данък, който се дължи само поради посочването му във фактурата — Приложно поле — Липса на действително извършена облагаема сделка — Включване — Ревизионен акт — Обхват (членове 167 и 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Спазване на принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и закрила на оправданите правни очаквания — Отказ поради липса на действително извършване на сделката — Допустимост — Условия (членове 63, 167 и 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 203 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка. При все това задължението по споменатия член 203, целящо да отстрани риска от загуба на данъчни приходи, който предвиденото в член 167 и сл. от посочената директива право на приспадане може да породи, е ограничено от възможността, която държавите членки следва да предвидят във вътрешното си право, за корекция на всеки неправомерно начислен данък, при условие че издателят на фактурата докаже, че е действал добросъвестно или че своевременно е отстранил напълно риска от загуба на данъчни приходи. Освен това, когато издателят на фактура не се позовава на някоя от хипотезите, допускащи корекция на неправомерно начислен данък върху добавената стойност, в рамките на данъчна ревизия данъчната администрация не е длъжна да прави проверка дали начисленият и деклариран данък върху добавената стойност съответства на действително извършени от издателя на фактурата облагаеми сделки. Споменатият член 203 трябва да се тълкува в смисъл, че само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Правото на Съюза все пак не изключва възможността компетентната администрация да провери дали фактурираните от данъчнозадължено лице сделки действително са извършени, и с оглед на декларираното от него евентуално да установи наличието на данъчно задължение. Резултатът от такава проверка, както и декларирането и плащането на начислен данък върху добавената стойност от издателя на фактурата са обстоятелства, които националният съд следва да вземе предвид при преценката относно наличието на облагаема сделка, предоставящо в конкретния случай право на приспадане на получателя на фактурата. (вж. точки 32, 33, 35, 37 и 38; точка 1 от диспозитива) Принципите на данъчен неутралитет, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния данък върху добавената стойност. Ако все пак поради данъчни измами или нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи — въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави — че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с данък върху добавената стойност. (вж. точка 52; точка 2 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Принцип на данъчен неутралитет, Право на приспадане, Отказ, Член 203, Начисляване на ДДС във фактурата, Изискуемост, Наличие на облагаема сделка, Еднаква преценка по отношение на издателя на фактурата и по отношение на нейния получател, Необходимост.

Дело C-643/11 „ЛВК — 56“ ЕООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Право на приспадане — Отказ — Член 203 — Начисляване на ДДС във фактурата — Изискуемост — Наличие на облагаема сделка — Еднаква преценка по отношение на издателя на фактурата и по отношение на нейния получател — Необходимост“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 31 януари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данък, който се дължи само поради посочването му във фактурата — Приложно поле — Липса на действително извършена облагаема сделка — Включване — Ревизионен акт — Обхват (членове 167 и 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Спазване на принципите на данъчен неутралитет, правна сигурност и равно третиране — Отказ поради липса на действително извършване на сделката — Допустимост — Условия (член 63, член 167, член 168, буква а) и член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 203 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка. При все това задължението по споменатия член 203, целящо да отстрани риска от загуба на данъчни приходи, който предвиденото в член 167 и сл. от посочената директива право на приспадане може да породи, е ограничено от възможността, която държавите членки следва да предвидят във вътрешното си право, за корекция на всеки неправомерно начислен данък, при условие че издателят на фактурата докаже, че е действал добросъвестно или че своевременно е отстранил напълно риска от загуба на данъчни приходи. Освен това, когато издателят на фактура не се позовава на някоя от хипотезите, допускащи корекция на неправомерно начислен данък върху добавената стойност, в рамките на данъчна ревизия данъчната администрация не е длъжна да прави проверка дали начисленият и деклариран данък върху добавената стойност съответства на действително извършени от издателя на фактурата облагаеми сделки. Споменатият член 203 трябва да се тълкува в смисъл, че само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Правото на Съюза все пак не изключва възможността компетентната администрация да провери дали фактурираните от данъчнозадължено лице сделки действително са извършени, и с оглед на декларираното от него евентуално да установи наличието на данъчно задължение. Резултатът от такава проверка, както и декларирането и плащането на начислен данък върху добавената стойност от издателя на фактурата са обстоятелства, които националният съд следва да вземе предвид при преценката относно наличието на облагаема сделка, предоставящо в конкретния случай право на приспадане на получателя на фактурата. (вж. точки 36, 37, 39, 41 и 42; точка 1 от диспозитива) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че член 167 и член 168, буква а) от Директива 2006/122 относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния данък върху добавената стойност. Ако все пак поради данъчни измами или нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи — въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави — че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с данък върху добавената стойност. (вж. точка 64; точка 2 от диспозитива)