Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Шеста директива 77/388/ЕИО, Директива 2006/112/ЕО, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми и за освободени сделки (стоки и услуги със смесено предназначение), Определяне на подлежащата на приспадане част, Клон, установен в държава членка, различна от тази на централата на дружеството, Разходи на клона, предназначени единствено за извършените от централата сделки, Общи разходи на клона, използвани както за извършените от него сделки, така и за тези на централата.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 26, параграф 1, буква б) и членове 168 и 176, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице, Използване на услугите от третото лице и от данъчнозадълженото лице, Безвъзмездна доставка на услугата в полза на третото лице, Осчетоводяване на разходите за извършените услуги като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице, Установяване на наличието на пряка и непосредствена връзка с икономическата дейност на данъчнозадълженото лице.

Дело C-132/16 Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София срещу „Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс“ЕООД (Преюдициално запитване,отправено от Върховен административен съд) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 26, параграф 1, буква б) и членове 168 и 176 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице — Използване на услугите от третото лице и от данъчнозадълженото лице — Безвъзмездна доставка на услугата в полза на третото лице — Осчетоводяване на разходите за извършените услуги като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице — Установяване на наличието на пряка и непосредствена връзка с икономическата дейност на данъчнозадълженото лице“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 14 септември 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Ограничения на правото на приспадане—Запазване на изключенията от правото на приспадане, съществуващи към датата на присъединяване към Европейския съюз—Условия—Изключения, които не са от общ характер (член 176 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице—Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице—Обстоятелство, което е годно да установи такава връзка—Абсолютна необходимост на доставката на услуги, за да позволи на данъчнозадълженото лице да упражнява икономическата си дейност (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице—Доставка от данъчнозадълженото лице на услуги, състоящи се в строителството или подобряването на недвижим имот, собственост на трето лице—Трето лице, ползващо се от резултата на посочените услуги—Услуги, използвани както от данъчнозадълженото лице, така и от третото лице в рамките на икономическата им дейност—Право на приспадане—Условия—Доставка на услуги, извършени нагоре по веригата, които са съставен елемент от цената по последваща облагаема сделка на данъчнозадълженото лице—Граници—Необходимост на доставката за сделката и пропорционално отчитане за тази цел (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 21) Вж. текста на решението. (вж. т. 28—34) Член 168, буква a) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадълженото лице има право да приспадне платения данък върху добавената стойност за получена доставка на услуги, състоящи се в изграждането или подобряването на обект, собственост на трето лице, когато последното получава безвъзмездно резултата от тези услуги и те се използват както от данъчнозадълженото лице, така и от третото лице в рамките на икономическата им дейност, доколкото тези услуги не надхвърлят необходимото, за да може посоченото данъчнозадължено лице да извършва последващи облагаеми сделки, и стойността им е включена в цената на тези сделки. (вж. т. 36, 37 и 40 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 77/388/ЕИО, Член 17, параграф 5, трета алинея, Приложно поле, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми доставки и за освободени доставки (стоки и услуги със смесено предназначение), Определяне на предназначението на стоки и услуги, придобити за строителство, използване, обслужване и поддръжка на сграда, която отчасти служи за извършването на доставки, които предоставят право на приспадане, и отчасти за доставки, които не предоставят право на приспадане, Изменение на националната правна уредба, която предвижда реда за изчисляване на подлежащата на приспадане част, Член 20, Корекция на приспаданията, Правна сигурност, Оправдани правни очаквания.

Дело C-332/14 Wolfgang und Dr. Wilfried Rey Grundstücksgemeinschaft GbR срещу Finanzamt Krefeld (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 77/388/ЕИО — Член 17, параграф 5, трета алинея — Приложно поле — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми доставки и за освободени доставки (стоки и услуги със смесено предназначение) — Определяне на предназначението на стоки и услуги, придобити за строителство, използване, обслужване и поддръжка на сграда, която отчасти служи за извършването на доставки, които предоставят право на приспадане, и отчасти за доставки, които не предоставят право на приспадане — Изменение на националната правна уредба, която предвижда реда за изчисляване на подлежащата на приспадане част — Член 20 — Корекция на приспаданията — Правна сигурност — Оправдани правни очаквания“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 9 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Отдаване под наем на сграда за търговски и жилищни нужди — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Задължение за категоризиране на използваните за строителството, придобиването, използването, обслужването или поддръжката на сграда стоки и услуги от получени доставки преди пропорционалното изчисляване за стоките и услугите със смесено предназначение — Липса — Критерий за разпределяне, различен от основания на оборота — Допустимост — Условие (член 17, параграф 5 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Обстоятелства, вземани в предвид за определянето на размера на приспадане — Приемане на критерий за разпределяне, различен от основания на оборота — Включване (член 20 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Промяна на обстоятелствата, вземани предвид за определянето на размера на приспадане — Липса на преходен режим — Допустимост с оглед на принципите за защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност — Условия (член 20 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Член 17, параграф 5 от Шеста директива 77/388/EИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която при извършването на доставки дадена сграда е използвана за извършването на някои доставки, които предоставят право на приспадане, и на други доставки, които не предоставят право на приспадане, държавите членки не са длъжни да предвидят, че използваните за строителството, придобиването, използването, обслужването или поддръжката на тази сграда стоки и услуги от получени доставки първо се категоризират според вида на тези различни доставки, когато това категоризиране е трудно осъществимо, така че след това да се определи само правото на приспадане, дължимо за стоките и услугите, използвани едновременно за някои доставки, които предоставят правото на приспадане, и за други, които не предоставят това право, като това право на приспадане се определя посредством прилагането на основан на оборота критерий за разпределение, или, при условие че този метод гарантира по-точното определяне на подлежащата на приспадане част — според площта. Безспорно, предвид разликата в обхвата на правото на приспадане в зависимост от предназначението на обложените с данък върху добавената стойност (ДДС) стоки и услуги, държавите членки по принцип са длъжни да предвидят, че при определянето на размера на своето право на приспадане данъчнозадължените лица първо трябва да категоризират придобитите по получени доставки стоки и услуги според вида на различните извършени доставки, за които те са били предназначени, и след това да приложат спрямо стоките или услугите режима на приспадане, който съответства на предназначението им, като се има предвид, че по отношение на стоките и услугите, които не се отнасят до един-единствен вид доставки, следва да се прилага предвидената в член 17, параграф 5 от посочената директива уредба. Национално законодателство обаче може най-напред да позволи на данъчнозадължените лица да не категоризират тези стоки и услуги, независимо от предназначението, за което ще се използват, когато тези стоки и услуги се отнасят до придобиването или строителството на сграда със смесено предназначение и това категоризиране е трудно осъществимо на практика. На следващо място, държавите членки могат въз основа на възможностите, предвидени в член 17, параграф 5, трета алинея от посочената директива, да прилагат метод за изчисление, който е различен от състоящия се в прилагането на основан на оборота критерий за разпределение, по-специално при условие че възприетият метод гарантира по-точно определяне на подлежащата на приспадане част на ДДС, платен по получени доставки, в сравнение с прилагането на първия метод. Посоченото условие обаче не означава, че избраният метод трябва непременно да бъде възможно най-точният. Изискването е само избраният метод да гарантира по-точен резултат от произтичащия от прилагането на основания на оборота критерий за разпределение. На последно място, изборът на държава членка да използва метод за приспадане, който е различен от предвидения в Шеста директива, не поставя под въпрос правото, с което разполага тази държава, да предвиди, че данъчнозадължените лица не са длъжни да отнесат към конкретна извършена доставка всяка от стоките или услугите, използвани за придобиването или построяването на сграда със смесено предназначение, доколкото изискването за точност се отнася до реда за изчисляването на частта от сумата по ДДС, която поражда право на приспадане, а не до категоризирането на използваните стоки и услуги. (вж. т. 26, 28, 32, 33, 35 и 36; т. 1 от диспозитива) Член 20 от Шеста директива 77/388/EИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че изисква да се направи корекция на приспаданията на данъка върху добавената стойност, извършени за стоки или услуги по член 17, параграф 5 от посочената директива, вследствие на приемането през разглеждания период на корекция на използван за изчисляването на приспаданията критерий за разпределянето на данъка, с който се дерогира предвиденият в същата директива метод на определяне на правото на приспадане. Всъщност член 20, параграф 1, буква б) от посочената директива предвижда, че първоначално определената сума за приспадане се коригира, когато след подаване на декларацията възникнат някои изменения на елементите, въз основа на които е определена сумата за приспадане. Критерият за разпределяне, а следователно и методът за изчисляване на размера на прилаганото приспадане, представляват данни, които се вземат предвид при определянето на сумите за приспадане по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) от Шеста директива. (вж. т. 38, 42 и 47; т. 2 от диспозитива) Общите принципи на правото на Европейския съюз на правната сигурност и на защитата на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат приложимо национално законодателство, което не предвижда изрично корекция по смисъла на член 20 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, на платения по получени доставки данък вследствие на изменението на използвания за изчисляването на някои приспадания критерий за разпределение на данъка върху добавената стойност, нито предвижда преходна уредба, въпреки че върховният съд е признал по принцип за подходящо разпределението на платения по получени доставки данък, извършено от данъчнозадълженото лице в съответствие с приложимия преди изменението критерий за разпределение. Всъщност, що се отнася до липсата на изрично указване в дадено национално законодателство на задължението да се извърши корекция в случай на изменение на метода за изчисляване на правото на приспадане, това задължение произтича от разпоредбите на член 20 от Шеста директива. Когато прилагат разпоредбите на своето вътрешно право, с което се транспонира дадена директива, държавите членки обаче са длъжни да тълкуват тези разпоредби във възможно най-голяма степен в съответствие с тази директива. Следователно принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания не могат да се тълкуват в смисъл, че за да се наложи корекция на правото на приспадане в случай на изменение на метода за изчисляване на това право, задължителният характер на тази корекция трябва да е бил изрично указан в националното законодателство, по силата на което е направено изменението. Все пак в особени ситуации, в които принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания го налагат, може да е необходимо да се въведе такава съобразена с обстоятелствата уредба. Така даден национален законодател може да допусне нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, когато внезапно и непредвидимо приеме нов закон, който отменя право, от което до този момент се ползват данъчнозадължените лица, без да им остави необходимото време, за да се адаптират, и то при положение че целта, която трябва да се постигне, не го налага. Това се налага по-специално когато данъчнозадължените лица трябва да разполагат с време, за да се адаптират, когато отмяната на правото, с което са разполагали до момента, ги задължава да предприемат съответни икономически корекции. Дори обаче да се предположи, че изменение на националното законодателство, което определя метода за изчисляване на правото на приспадане, може да се счита за внезапно и непредвидимо, от една страна, следва да се отбележи, че последицата от изменение на метода за изчисляване не е отмяната на правото на приспадане, с което разполагат данъчнозадължените лица, а изменение на неговия обхват. От друга страна, това изменение само по себе си не води до предприемането на съответни икономически корекции от страна на данъчнозадължените лица, поради което времето за адаптиране не е абсолютно необходимо. (вж. т. 52—54, 57—62 и 65; т. 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 17, Право на приспадане, Частично приспадане, ДДС, платен от холдингови дружества за придобиването на капитал, инвестиран в техни дъщерни дружества, Предоставяни на дъщерните дружества услуги, Дъщерни дружества, учредени като персонални дружества, Член 4, Създаване на група от лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, Условия, Необходимост от отношения на контрол и подчинение, Директен ефект.

Съединени дела C-108/14 и C-109/14 Beteiligungsgesellschaft Larentia + Minerva mbH & Co. KG срещу Finanzamt Nordenham и Finanzamt Hamburg-Mitte срещу Marenave Schiffahrts AG (Преюдициални запитвания, отправени от Bundesfinanzhof) „Преюдициално запитване — ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 17 — Право на приспадане — Частично приспадане — ДДС, платен от холдингови дружества за придобиването на капитал, инвестиран в техни дъщерни дружества — Предоставяни на дъщерните дружества услуги — Дъщерни дружества, учредени като персонални дружества — Член 4 — Създаване на група от лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице — Условия — Необходимост от отношения на контрол и подчинение — Директен ефект“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 16 юли 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономически дейности по смисъла на член 4 от Шеста директива — Намеса на холдинга в управлението на дъщерните му дружества — Включване, при условие че са извършвани сделки, които подлежат на облагане с данък върху добавената стойност съгласно член 2 от Директивата (член 2 и член 4, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Данъчнозадължено лице, което извършва едновременно икономически дейности и неикономически дейности — Дължим или платен данък за придобиването на капитал, инвестиран от холдингово дружество в дъщерните му дружества — Пропорционално приспадане — Право на преценка на държавите членки — Граници (член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност за държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, съгласно която възможност за създаване на група от лица, които могат да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, имат само субекти, които са юридически лица и се намират с консолидиращото лице в отношения на контрол и подчинение — Допустимост — Граници — Предотвратяване на данъчните измами и избягването на данъци (член 4, параграф 4, втора алинея от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Член 4, параграф 4 от Шеста директива — Директен ефект — Липса (член 4, параграф 4 от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 19—21) Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, трябва да се тълкува в смисъл, че: — разходите за придобиване на дялови участия в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението им и което в това отношение извършва икономическа дейност, трябва да се разглеждат като част от неговите общи разходи и платеният върху тези разходи данък върху добавената стойност трябва по принцип да бъде напълно приспаднат, освен ако някои от икономическите сделки, които това дружество извършва като доставчик, са освободени от данък върху добавената стойност съгласно Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2006/69, в който случай спрямо правото на приспадане би трябвало да се приложат правилата по член 17, параграф 5 от тази директива, — разходите за придобиване на дялови участия в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението само на някои от тях и което по отношение на останалите пък не извършва икономическа дейност, трябва да се считат за включени само отчасти в общите му разходи, поради което платеният върху тези разходи данък върху добавената стойност може да бъде приспаднат само пропорционално спрямо тези, които са присъщи за икономическата дейност, съобразно критериите за разпределяне, определени от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да съобразят целта и общата логика на Шеста директива — което националният съд следва да провери — и в тази връзка да предвидят начин за изчисляване, който обективно да отразява каква част от разходите за получени доставки реално се отнася към икономическата и каква — към неикономическата дейност. (вж. т. 33; т. 1 от диспозитива) Член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която предвидената в тази разпоредба възможност за създаване на група от лица, които за целите на данъка върху добавената стойност могат да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, имат само субекти, които са юридически лица и се намират с консолидиращото лице на тази група в отношения на контрол и подчинение, освен ако тези две изисквания са необходими и подходящи мерки за постигането на целите да се предотвратят практиките или действията на злоупотреба и да се противодейства на данъчните измами или на избягването на данъци — обстоятелство, което националният съд следва да провери. (вж. т. 46; т. 2 от диспозитива) Член 4, параграф 4 от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, не може да се счита за разпоредба с директен ефект, който позволява на данъчнозадължените лица да се позоват на нея в спор със своята държава членка, в случай че законодателството на същата не е съвместимо с тази разпоредба и не може да се тълкува по съответстващ ѝ начин. Всъщност този член не е безусловен, доколкото предполага приемането на национални разпоредби, определящи конкретния му обхват. (вж. т. 50 и 52; т. 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, ДДС група, Вътрешно фактуриране на услугите, предоставяни от търговец със седалище в трета страна за негов клон, принадлежащ към ДДС група в държава членка, Облагаемост на предоставяните услуги.

Дело C-7/13 Skandia America Corp. (USA), filial Sverige срещу Skatteverket (Преюдициално запитване, отправено от Förvaltningsrätten i Stockholm) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — ДДС група — Вътрешно фактуриране на услугите, предоставяни от търговец със седалище в трета страна за негов клон, принадлежащ към ДДС група в държава членка — Облагаемост на предоставяните услуги“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 17 септември 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Услуги, предоставяни от търговец със седалище в трета страна за негов клон в държава членка — Клон, който принадлежи към група лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност — Включване (член 2, параграф 1 и членове 9 и 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Данъчнозадължено лице, получател на услуги, извършвани от установено в трета страна данъчнозадължено лице — Понятие — Получател на услуги, предоставяни от търговец със седалище в трета страна за негов клон в държава членка — Клон, който принадлежи към група лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност — Включване (членове 56, 193 и 196 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1 и членове 9 и 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че доставките на услуги от установената в трета държава централа на търговеца за негов клон в държава членка са облагаеми сделки, когато клонът е член на група за целите на данъка върху добавената стойност. Всъщност приравняването към едно данъчнозадължено лице изключва възможността членовете на групата да продължат да подават отделно декларации за данъка и да бъдат определяни във и извън тяхната група като данъчнозадължени лица, при положение че само общото данъчнозадължено лице има право да подаде посочените декларации. Оттук следва, че в такава хипотеза доставките на услуги, извършвани от трето лице за член на такава група, трябва да се разглеждат за целите на данъка върху добавената стойност като извършени не в полза на този член, а в полза на самата група, към която той принадлежи. (вж. точки 29 и 32; точка 1 от диспозитива) Членове 56, 193 и 196 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай, в който намиращата се в трета държава централа на дружеството доставя възмездно услуги на установен в държава членка клон на същото дружество, а клонът е член на група лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност в тази държава членка, въпросната група като получател на услугите става платец на изискуемия данък върху добавената стойност. Всъщност член 196 от Директива 2006/112 предвижда, че по изключение от общото правило на член 193 от Директивата, съгласно което данъкът върху добавената стойност е платим в държавата членка от данъчнозадълженото лице, извършващо облагаеми доставки на услуги, данъкът върху добавената стойност се дължи от данъчнозадълженото лице, което е получател на услугите, когато услугите по член 56 от Директивата му се доставят от данъчнозадължено лице, което не е установено в тази държава членка. Доставката на тези услуги в подобна хипотеза представлява облагаема сделка съгласно член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112, а групата, към която принадлежи получилият услугите клон, се смята за получател на тези услуги за целите на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 34, 35, 37 и 38; точка 2 от диспозитива) Дело C-7/13 Skandia America Corp. (USA), filial Sverige срещу Skatteverket (Преюдициално запитване, отправено от Förvaltningsrätten i Stockholm) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — ДДС група — Вътрешно фактуриране на услугите, предоставяни от търговец със седалище в трета страна за негов клон, принадлежащ към ДДС група в държава членка — Облагаемост на предоставяните услуги“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 17 септември 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Услуги, предоставяни от търговец със седалище в трета страна за негов клон в държава членка — Клон, който принадлежи към група лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност — Включване (член 2, параграф 1 и членове 9 и 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Данъчнозадължено лице, получател на услуги, извършвани от установено в трета страна данъчнозадължено лице — Понятие — Получател на услуги, предоставяни от търговец със седалище в трета страна за негов клон в държава членка — Клон, който принадлежи към група лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност — Включване (членове 56, 193 и 196 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1 и членове 9 и 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че доставките на услуги от установената в трета държава централа на търговеца за негов клон в държава членка са облагаеми сделки, когато клонът е член на група за целите на данъка върху добавената стойност. Всъщност приравняването към едно данъчнозадължено лице изключва възможността членовете на групата да продължат да подават отделно декларации за данъка и да бъдат определяни във и извън тяхната група като данъчнозадължени лица, при положение че само общото данъчнозадължено лице има право да подаде посочените декларации. Оттук следва, че в такава хипотеза доставките на услуги, извършвани от трето лице за член на такава група, трябва да се разглеждат за целите на данъка върху добавената стойност като извършени не в полза на този член, а в полза на самата група, към която той принадлежи. (вж. точки 29 и 32; точка 1 от диспозитива) Членове 56, 193 и 196 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай, в който намиращата се в трета държава централа на дружеството доставя възмездно услуги на установен в държава членка клон на същото дружество, а клонът е член на група лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност в тази държава членка, въпросната група като получател на услугите става платец на изискуемия данък върху добавената стойност. Всъщност член 196 от Директива 2006/112 предвижда, че по изключение от общото правило на член 193 от Директивата, съгласно което данъкът върху добавената стойност е платим в държавата членка от данъчнозадълженото лице, извършващо облагаеми доставки на услуги, данъкът върху добавената стойност се дължи от данъчнозадълженото лице, което е получател на услугите, когато услугите по член 56 от Директивата му се доставят от данъчнозадължено лице, което не е установено в тази държава членка. Доставката на тези услуги в подобна хипотеза представлява облагаема сделка съгласно член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112, а групата, към която принадлежи получилият услугите клон, се смята за получател на тези услуги за целите на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 34, 35, 37 и 38; точка 2 от диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Членове 17 и 19, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Стоки и услуги, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки, Пропорционално приспадане, Изчисляване на подлежащата на приспадане част, Клонове, установени в други държави членки и в трети страни, Невземане предвид на техния оборот.

Дело C-388/11 Le Crédit Lyonnais срещу Ministre du Budget, des Comptes publics et de la Réforme de l’État (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция) „Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Членове 17 и 19 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки — Пропорционално приспадане — Изчисляване на подлежащата на приспадане част — Клонове, установени в други държави членки и в трети страни — Невземане предвид на техния оборот“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 12 септември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Пропорционално приспадане — Данъчнозадължено лице, притежаващо постоянен обект в друга държава членка — Определяне на подлежаща на приспадане част като се взема предвид оборотът, реализиран от този постоянен обект — Недопустимост (член 5, параграф 7, буква а), член 6, параграф 3, член 17, параграф 5, трета алинея и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Пропорционално приспадане — Данъчнозадължено лице, притежаващо постоянен обект в трета страна — Определяне на подлежаща на приспадане част като се взема предвид оборотът, реализиран от този постоянен обект — Недопустимост (член 17, параграф 3, букви а) и в), и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, предвиждаща за изчисляването на подлежащата на приспадане част за всяко направление на дейност на данъчнозадължено дружество да се взема предвид оборотът, реализиран от постоянен обект, установен в друга държава членка или в трета страна — Недопустимост (член 17, параграф 5, трета алинея от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5, както и член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че при определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка не може да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в други държави членки. Всъщност възможността на данъчнозадължено лице да изчислява подлежащата на приспадане част, приложима към неговото установено в определена държава членка седалище, като отчита оборота, реализиран от неговите установени в други държави членки постоянни обекти, не е от естество при всички случаи да гарантира по-пълно зачитане на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност в сравнение със система, предвиждаща, че данъчнозадълженото лице трябва да определя отделна подлежаща на приспадане част във всяка държава членка, в която може да се счита, че притежава постоянен обект по смисъла на Шеста директива. По-нататък подобен начин на определяне на приложимата към седалището на данъчнозадължено лице подлежаща на приспадане част би довел до увеличаване, за всички сключени от това данъчнозадължено лице сделки в държавата членка, в която се намира неговото седалище, на частта от ДДС, която последното може да приспадне, въпреки че една част от тези сделки нямат никаква връзка с дейностите на постоянните обекти, установени извън тази държава. Това би довело до неправилно определяне на стойността на приложимата подлежаща на приспадане част. Поради това подобен начин на определяне на подлежащата на приспадане част може да накърни полезното действие на член 5, параграф 7, буква a) и член 6, параграф 3 от Шеста директива, с които се предоставя известно право на преценка на държавите членки, доколкото снижават последиците от направения от тях избор в областта на данъчната политика. (вж. точки 37—40; точка 1 от диспозитива) Член 17, параграф 3, букви a) и в), както и член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че при определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка не може да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в трети страни. Всъщност режимът на приспадане е основан на принципа на териториалност на приложимите национални разпоредби и когато данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект в държава, различна от тази, в която то е установило своето седалище, извършените от него икономически дейности в тази държава се считат, за целите на прилагането на разпоредбите на Шеста директива, за извършени от този постоянен обект. Нито в уводната част на Шеста директива, нито в нейните разпоредби обаче не се съдържа указание, позволяващо да се направи изводът, че обстоятелството, че данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект извън Съюза, може да се отрази върху режима на приспадане, на който е подчинено това данъчнозадължено лице в държавата членка, в която се намира неговото седалище. (вж. точки 42, 43 и 49; точка 2 от диспозитива) Член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява на държава членка да предвиди правило за изчисляване на подлежащата на приспадане част за всяко направление на дейност на данъчнозадължено дружество, което му позволява да взема предвид оборота, реализиран от клон, установен в друга държава членка или в трета страна. Всъщност позоваването в член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива на „направление на […] дейност“ не може да се тълкува като обхващащо географски зони. Всъщност, както става ясно от член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, терминът „дейност“ визира в контекста на тази директива различните видове стопански дейности, като тези на производителите, търговците и лицата, предоставящи услуги. (вж. точки 53, 54, 56 и точка 3 от диспозитива) Дело C-388/11 Le Crédit Lyonnais срещу Ministre du Budget, des Comptes publics et de la Réforme de l’État (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция) „Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Членове 17 и 19 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки — Пропорционално приспадане — Изчисляване на подлежащата на приспадане част — Клонове, установени в други държави членки и в трети страни — Невземане предвид на техния оборот“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 12 септември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Пропорционално приспадане — Данъчнозадължено лице, притежаващо постоянен обект в друга държава членка — Определяне на подлежаща на приспадане част като се взема предвид оборотът, реализиран от този постоянен обект — Недопустимост (член 5, параграф 7, буква а), член 6, параграф 3, член 17, параграф 5, трета алинея и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Пропорционално приспадане — Данъчнозадължено лице, притежаващо постоянен обект в трета страна — Определяне на подлежаща на приспадане част като се взема предвид оборотът, реализиран от този постоянен обект — Недопустимост (член 17, параграф 3, букви а) и в), и член 19, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, предвиждаща за изчисляването на подлежащата на приспадане част за всяко направление на дейност на данъчнозадължено дружество да се взема предвид оборотът, реализиран от постоянен обект, установен в друга държава членка или в трета страна — Недопустимост (член 17, параграф 5, трета алинея от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5, както и член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че при определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка не може да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в други държави членки. Всъщност възможността на данъчнозадължено лице да изчислява подлежащата на приспадане част, приложима към неговото установено в определена държава членка седалище, като отчита оборота, реализиран от неговите установени в други държави членки постоянни обекти, не е от естество при всички случаи да гарантира по-пълно зачитане на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност в сравнение със система, предвиждаща, че данъчнозадълженото лице трябва да определя отделна подлежаща на приспадане част във всяка държава членка, в която може да се счита, че притежава постоянен обект по смисъла на Шеста директива. По-нататък подобен начин на определяне на приложимата към седалището на данъчнозадължено лице подлежаща на приспадане част би довел до увеличаване, за всички сключени от това данъчнозадължено лице сделки в държавата членка, в която се намира неговото седалище, на частта от ДДС, която последното може да приспадне, въпреки че една част от тези сделки нямат никаква връзка с дейностите на постоянните обекти, установени извън тази държава. Това би довело до неправилно определяне на стойността на приложимата подлежаща на приспадане част. Поради това подобен начин на определяне на подлежащата на приспадане част може да накърни полезното действие на член 5, параграф 7, буква a) и член 6, параграф 3 от Шеста директива, с които се предоставя известно право на преценка на държавите членки, доколкото снижават последиците от направения от тях избор в областта на данъчната политика. (вж. точки 37—40; точка 1 от диспозитива) Член 17, параграф 3, букви a) и в), както и член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че при определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка не може да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в трети страни. Всъщност режимът на приспадане е основан на принципа на териториалност на приложимите национални разпоредби и когато данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект в държава, различна от тази, в която то е установило своето седалище, извършените от него икономически дейности в тази държава се считат, за целите на прилагането на разпоредбите на Шеста директива, за извършени от този постоянен обект. Нито в уводната част на Шеста директива, нито в нейните разпоредби обаче не се съдържа указание, позволяващо да се направи изводът, че обстоятелството, че данъчнозадължено лице разполага с постоянен обект извън Съюза, може да се отрази върху режима на приспадане, на който е подчинено това данъчнозадължено лице в държавата членка, в която се намира неговото седалище. (вж. точки 42, 43 и 49; точка 2 от диспозитива) Член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява на държава членка да предвиди правило за изчисляване на подлежащата на приспадане част за всяко направление на дейност на данъчнозадължено дружество, което му позволява да взема предвид оборота, реализиран от клон, установен в друга държава членка или в трета страна. Всъщност позоваването в член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива на „направление на […] дейност“ не може да се тълкува като обхващащо географски зони. Всъщност, както става ясно от член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, терминът „дейност“ визира в контекста на тази директива различните видове стопански дейности, като тези на производителите, търговците и лицата, предоставящи услуги. (вж. точки 53, 54, 56 и точка 3 от диспозитива)

ДДС, Шеста директива, Член 17, параграф 2 и член 19, Приспадания, Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество, Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки.

Дело C-496/11 Portugal Telecom SGPS SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Central Administrativo Sul) „ДДС — Шеста директива — Член 17, параграф 2 и член 19 — Приспадания — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Право на приспадане — Условия — Начини на изчисляване (член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че холдингово дружество, което в рамките на дейността, съпътстваща основната му дейност по управление на дялове в дружества, в които притежава целия или част от дружествения капитал, получава стоки и услуги, които впоследствие фактурира на посочените дружества, има право да приспадне платения данък върху добавената стойност, при условие че получените услуги имат пряка и непосредствена връзка с извършени сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане. Когато посочените стоки и услуги са използвани от холдинговото дружество както за сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които не подлежи на приспадане, приспада се само частта от данъка върху добавената стойност, която се отнася до първата категория сделки, и националната данъчна администрация може да предвиди някой от изброените в посочения член 17, параграф 5 методи за определяне на подлежащата на приспадане част. Когато посочените стоки и услуги са използвани както за икономически, така и за неикономически дейности, член 17, параграф 5 от Шеста директива 77/388 не се прилага и методите на приспадане и разпределяне се определят от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да държат сметка за целта и общата система на Шеста директива 77/388 и в тази връзка да предвидят начин на изчисляване, отразяващ обективно действителното съотношение на направените разходи за всяка от тези две дейности. (вж. точка 49 и диспозитива) Дело C-496/11 Portugal Telecom SGPS SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Central Administrativo Sul) „ДДС — Шеста директива — Член 17, параграф 2 и член 19 — Приспадания — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Право на приспадане — Условия — Начини на изчисляване (член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че холдингово дружество, което в рамките на дейността, съпътстваща основната му дейност по управление на дялове в дружества, в които притежава целия или част от дружествения капитал, получава стоки и услуги, които впоследствие фактурира на посочените дружества, има право да приспадне платения данък върху добавената стойност, при условие че получените услуги имат пряка и непосредствена връзка с извършени сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане. Когато посочените стоки и услуги са използвани от холдинговото дружество както за сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които не подлежи на приспадане, приспада се само частта от данъка върху добавената стойност, която се отнася до първата категория сделки, и националната данъчна администрация може да предвиди някой от изброените в посочения член 17, параграф 5 методи за определяне на подлежащата на приспадане част. Когато посочените стоки и услуги са използвани както за икономически, така и за неикономически дейности, член 17, параграф 5 от Шеста директива 77/388 не се прилага и методите на приспадане и разпределяне се определят от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да държат сметка за целта и общата система на Шеста директива 77/388 и в тази връзка да предвидят начин на изчисляване, отразяващ обективно действителното съотношение на направените разходи за всяка от тези две дейности. (вж. точка 49 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Право на приспадане, Придобиване на автомобили и използването им за сделки за лизинг, Разлики между данъчните режими на две държави членки, Забрана на злоупотребата.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 17, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Изключения от правото на приспадане (член 17, параграф 3, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Член 17, параграф 3, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да откаже на данъчнозадължено лице приспадането на данъка върху добавената стойност по получени доставки, платен при придобиването на стоки, осъществено в тази държава членка, когато тези стоки са използвани за целите на осъществени в друга държава членка сделки за лизинг, с единствения мотив че сделките, съставляващи извършени доставки, не са довели до плащане на данъка върху добавената стойност във втората държава членка. Всъщност по силата на посочения член 17, параграф 3, буква a) правото на приспадане на платения за някои сделки данък върху добавената стойност по получени доставки във връзка с други сделки, съставляващи извършени доставки в друга държава членка, зависи от въпроса дали това право на приспадане съществува, когато всички тези сделки са извършени на територията на една и съща държава членка. Следователно фактът, че дадена държава членка не е събрала посочения данък по извършени доставки поради квалификацията, която е направила на дадена търговска сделка, не може да лиши данъчнозадълженото лице от правото му на приспадане на данъка по получени доставки, платен в друга държава членка. (вж. точки 32, 42 и 46; точка 1 от диспозитива) 2. Принципът на забрана на злоупотребата допуска да се приложи правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, признато в член 17, параграф 3, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, при обстоятелства, при които предприятие, установено в една държава членка, избира да реализира чрез дъщерното си дружество, установено в друга държава членка, сделки за лизинг на стоки на трето дружество, установено в първата държава членка, за да избегне начисляването на данък върху добавената стойност върху плащанията по тези сделки, които са квалифицирани в първата държава членка като предоставяне на наемни услуги, извършени във втората държава членка, а в тази втора държава членка — като доставки на стоки, извършени в първата държава членка. Всъщност данъчнозадължените лица по правило са свободни да избират организационните структури и договорните условия, които считат за най-подходящи за своите икономически дейности и за ограничаване на тяхната данъчна тежест. Изборът на даден стопански субект между освободени и облагаеми сделки може да се основава на съвкупност от обстоятелства, и по-специално на съображения от данъчно естество, свързани с действащия режим по данъка върху добавената стойност. Когато данъчнозадълженото лице има избор между различни сделки, то има право да избира организацията на своята икономическа дейност по такъв начин, че да намали данъчното си задължение. (вж. точки 53—55; точка 2 от диспозитива)