Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, точка 1, буква в), Предоставяне на „кредити“, позволяващи наддаване в онлайн аукциони, Възмездна доставка на услуги, Предварително действие, Член 73, Данъчна основа.

Дело C-544/16 Marcandi Limited срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs (Преюдициално запитване,отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber)] „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, точка 1, буква в) — Предоставяне на „кредити“, позволяващи наддаване в онлайн аукциони — Възмездна доставка на услуги — Предварително действие — Член 73 — Данъчна основа“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 5 юли 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Възмездни доставки на услуги—Понятие—Предоставяне на „кредити“, позволяващи наддаване в онлайн аукциони—Включване (член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Данъчна основа—Доставки на стоки и предоставяне на услуги—Продажби чрез аукциони, организирани от данъчнозадълженото лице—Доставки на стоки, извършени в полза на ползвателите, спечелили продажба на аукцион или извършили покупката си с помощта на функциите „купи сега“ или „натрупана отстъпка“—Насрещна престация при доставките на стоки, извършени от данъчнозадълженото лице в полза на ползвателите—Понятие—Стойността на „кредитите“, използвани при наддаване—Изключване (член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси—Сезиране на Съда—Задължение за отправяне на запитване—Обхват—Сделка, третирана по различен начин в две държави членки за целите на данъка върху добавената стойност—Включване—Условие—Решение, постановено от запитващата юрисдикция, което не подлежи на съдебно обжалване по вътрешното право (член 267 ДФЕС) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на „кредити“ като разглежданите в главното производство, които позволяват на клиентите на даден оператор да наддават в организираните от него аукциони, съставлява възмездна доставка на услуги, чиято насрещна престация е сумата, платена за посочените „кредити“. (вж. т. 49; т. 1 от диспозитива) Член 73 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство стойността на „кредитите“, използвани за наддаване, не е част от насрещната престация, получена от данъчнозадълженото лице за доставката на стоки, която то е извършило в полза на потребителите, спечелили организиран от него аукцион, или на потребителите, които са направили покупката си с помощта на функциите „купи сега“ или „натрупана отстъпка“. (вж. т. 60; т. 2 от диспозитива) При тълкуване на релевантните разпоредби на правото на Съюза и на националното право съдилищата на дадена държава членка, които установят, че една и съща сделка е предмет на различно третиране за целите на ДДС в друга държава членка, имат възможност и дори задължение, в зависимост от това дали решенията им подлежат на обжалване съгласно националното право, да сезират Съда с преюдициално запитване. (вж. т. 66; т. 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1, Понятието „доставка на услуги“, Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество, Случаи на освобождаване, Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките, Сделки, представляващи злоупотреба, Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство.

Keywords Summary Keywords Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива) Дело C-653/11 Her Majesty’s Commissioners of Revenue and Customs срещу Paul Newey (Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 — Понятието „доставка на услуги“ — Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество — Случаи на освобождаване — Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките — Сделки, представляващи злоупотреба — Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 20 юни 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Освобождаване, Член 13, Б, буква г), точки 1 и 3, Договаряне на кредит, Сделки, засягащи плащания и преводи, Наличие на две самостоятелни доставки на услуги или на една-единствена доставка, Допълнителни разходи, фактурирани при използване на определени начини на плащане за мобилни телефонни услуги.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Операции, включващи няколко елемента (член 2, точка 1 и член 13, Б, буква г), точки 1 и 3 от Директива 77/388 на Съвета) Summary За целите на събирането на данък върху добавената стойност допълнителните разходи, които доставчик на далекосъобщителни услуги фактурира на клиентите си, когато плащат за услугите не чрез директен дебит или с паричен превод посредством Bankers’ Automated Clearing System (BACS), а с кредитна карта, с дебитна карта, с чек или в брой, в клон на банка или на представител, упълномощен да получи плащането за сметка на този доставчик на услуги, не представляват насрещна престация за предоставяне на услуги, които са самостоятелни и независими от основната доставка, състояща се в предоставяне на далекосъобщителни услуги. Всъщност от гледна точка на клиентите дейност, до която не биха могли да имат достъп, без да използват далекосъобщителни услуги, не представлява какъвто и да било независим от тези услуги интерес. Една доставка трябва да се разглежда като съпътстваща дадена основна доставка, когато за клиентите тя представлява не цел сама по себе си, а начин да ползват при най-добри условия основната услуга на доставчика. (вж. точки 25, 27 и 32 и диспозитива)