Documents - 21 cited in "Решение на Съда (осми състав) от 18 май 2017 г. „Latvijas Dzelzceļš” VAS срещу Valsts ieņēmumu dienests. Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Administratīvo lietu departaments. Преюдициално запитване — Митнически кодекс на Общността — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Член 94, параграф 1 и член 96 — Режим на външен общностен транзит — Отговорност на главното отговорно лице — Членове 203 и 204 и член 206, параграф 1 — Възникване на митническо задължение — Отклонение от митническия надзор — Неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи от ползването на митнически режим — Пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на стоката в резултат на самото естество на стоката, на непредвидими обстоятелства или на непреодолима сила — Член 213 — Плащане на митническото задължение в качеството на солидарен длъжник — Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Член 2, параграф 1 и членове 70 и 71 — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Членове 201, 202 и 205 — Лица, които са длъжни да платят данъка — Констатирана липса на товар от получаващото митническо учреждение — Неправилно затворен или повреден механизъм за долно разтоварване на вагон-цистерната. Дело C-154/16."

Решение на Съда (осми състав) от 18 май 2017 г. „Latvijas Dzelzceļš” VAS срещу Valsts ieņēmumu dienests. Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Administratīvo lietu departaments. Преюдициално запитване — Митнически кодекс на Общността — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Член 94, параграф 1 и член 96 — Режим на външен общностен транзит — Отговорност на главното отговорно лице — Членове 203 и 204 и член 206, параграф 1 — Възникване на митническо задължение — Отклонение от митническия надзор — Неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи от ползването на митнически режим — Пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на стоката в резултат на самото естество на стоката, на непредвидими обстоятелства или на непреодолима сила — Член 213 — Плащане на митническото задължение в качеството на солидарен длъжник — Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Член 2, параграф 1 и членове 70 и 71 — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Членове 201, 202 и 205 — Лица, които са длъжни да платят данъка — Констатирана липса на товар от получаващото митническо учреждение — Неправилно затворен или повреден механизъм за долно разтоварване на вагон-цистерната. Дело C-154/16.
Преюдициално запитване, Митнически кодекс на Общността, Регламент (ЕИО) № 2913/92, Член 94, параграф 1 и член 96, Режим на външен общностен транзит, Отговорност на главното отговорно лице, Членове 203 и 204 и член 206, параграф 1, Възникване на митническо задължение, Отклонение от митническия надзор, Неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи от ползването на митнически режим, Пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на стоката в резултат на самото естество на стоката, на непредвидими обстоятелства или на непреодолима сила, Член 213, Плащане на митническото задължение в качеството на солидарен длъжник, Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност (ДДС), Член 2, параграф 1 и членове 70 и 71, Данъчно събитие и изискуемост на данъка, Членове 201, 202 и 205, Лица, които са длъжни да платят данъка, Констатирана липса на товар от получаващото митническо учреждение, Неправилно затворен или повреден механизъм за долно разтоварване на вагон-цистерната.
Дело C-154/16 „Latvijas Dzelzceļš“ VAS срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване,отправено от Augstākās tiesas Administratīvo lietu departaments) „Преюдициално запитване — Митнически кодекс на Общността — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Член 94, параграф 1 и член 96 — Режим на външен общностен транзит — Отговорност на главното отговорно лице — Членове 203 и 204 и член 206, параграф 1 — Възникване на митническо задължение — Отклонение от митническия надзор — Неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи от ползването на митнически режим — Пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на стоката в резултат на самото естество на стоката, на непредвидими обстоятелства или на непреодолима сила — Член 213 — Плащане на митническото задължение в качеството на солидарен длъжник — Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Член 2, параграф 1 и членове 70 и 71 — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Членове 201, 202 и 205 — Лица, които са длъжни да платят данъка — Констатирана липса на товар от получаващото митническо учреждение — Неправилно затворен или повреден механизъм за долно разтоварване на вагон-цистерната“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 18 май 2017 г. Митнически съюз—Пораждане на митническо задължение при вноса в резултат на отклоняването от митнически надзор на стока, която може да бъде обмитена с вносно мито—Обхват—Поставена под режим на общностен транзит стока—Непредставяне на пълния обем на посочената стока в митническото учреждение поради пълното унищожаване или безвъзвратната загуба на част от тази стока—Изключване (член 203, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005) Митнически съюз—Възникване на митническо задължение вследствие от неизпълнение на задължение, свързано с режим на външен транзит—Обхват—Поставена под режим на общностен транзит стока—Непредставяне на пълния обем на посочената стока в митническото учреждение поради пълното унищожаване или безвъзвратната загуба на част от тази стока—Включване—Условия—Липса на непреодолима сила или случайно събитие—Проверка, възложена на националния съд (член 204, параграф 1, буква а) и член 206, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Данъчно събитие и изискуемост на данъка—Внос на стоки—Пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на част от стока, поставена под режим на общностен транзит—Приравняване на излизането на стоката от посочения режим—Липса (член 2, параграф 1, буква г) и членове 70 и 71 от Директива № 2006/112 на Съвета) Митнически съюз—Режим на външен транзит—Задължение за представяне на стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение—Неизпълнение на посоченото задължение от превозвача—Главно отговорно лице, задължено да заплати митническото задължение (член 96, параграф 1, буква а) и параграф 2 и член 204, параграф 1, буква а) и параграф 3 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005) Митнически съюз—Режим на външен транзит—Задължение за представяне на стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение—Неизпълнение на посоченото задължение от главното отговорно лице и от превозвача на стоките—Главно отговорно лице и превозвач, които са паралелно задължени по митническия дълг—Задължение на митническия орган на държава членка да ангажира солидарната отговорност на превозвача—Липса (член 96, параграф 1, буква а) и параграф 2, член 204, параграф 1 и член 213 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005) Член 203, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не се прилага, когато пълният обем на поставената под режим на външен общностен транзит стока не е бил представен в предвиденото в рамките на този режим получаващо митническо учреждение поради надлежно доказано пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на част от тази стока. При все това прилагането на член 203, параграф 1 от Митническия кодекс е обосновано, когато изчезването на стоката създава опасност от включването ѝ в икономическия оборот на Съюза, без да се извърши митническото ѝ оформяне (вж. в този смисъл решения от 20 януари 2005 г., Honeywell Aerospace, C-300/03, EU:C:2005:43, т. 20 и от 15 май 2014 г., X, C-480/12, EU:C:2014:329, т. 35 и 36). Това обаче не е така при изчезването на стока поради пълното ѝ унищожаване или безвъзвратна загуба, като последната е определена в член 206, параграф 1, втора алинея от Митническия кодекс като невъзможност който и да е да употреби тази стока, в случай на изтичане на течност, като разглеждания в главното производство разтворител, от цистерна при превоза. Всъщност стока, която вече не съществува или не може да се употреби от когото и да е, не би могла, единствено поради този факт, да се включи в икономическия оборот на Съюза. (вж. т. 48—50; т. 1 от диспозитива) Член 204, параграф 1, буква a) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005, трябва да се тълкува в смисъл, че когато пълният обем на поставената под режима на външен общностен транзит стока не е бил представен в предвиденото в рамките на този режим получаващо митническо учреждение поради надлежно доказано пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на една част от тази стока, от това положение, представляващо неизпълнението на едно от задълженията, свързани с този режим, тоест това да се представи стока в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение, по принцип възниква вносно митническо задължение за частта от стоката, която не е била представена в това учреждение. Националната юрисдикция има задачата да провери дали обстоятелство като повреждането на механизъм за разтоварване отговаря в случая на критериите, характеризиращи понятията за непреодолима сила и за непредвидими обстоятелства по смисъла на член 206, параграф 1 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005, тоест дали то е извънредно и външно за действащ в сферата на превоза на течни вещества икономически оператор и дали неговите последици не е могло да бъдат избегнати въпреки всички положени грижи. В рамките на тази проверка тази юрисдикция трябва да вземе предвид по-конкретно спазването от оператори, като главното отговорно лице и превозвача, на действащите правила и изисквания, що се отнася до техническото състояние на цистерните и безопасния превоз на течни вещества, като разтворител. (вж. т. 65; т. 2 от диспозитива) Член 2, параграф 1, буква г) и членове 70 и 71 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че ДДС не се дължи за напълно унищожената или безвъзвратно загубена част от стока, поставена под режим на външен общностен транзит. От тези разпоредби следва, че пълното унищожаване или безвъзвратната загуба на стока, поставена под режим на външен общностен транзит, могат да породят настъпването на данъчното събитие и изискуемостта на ДДС само ако могат да бъдат приравнени на излизането на подобна стока от този режим. В тази връзка трябва да се констатира, че тъй като по естеството си ДДС е данък върху потреблението, с него се облагат стоките и услугите, които влизат в икономическия оборот на Съюза и могат да бъдат предмет на потребление (вж. в този смисъл решения от 7 ноември 2013 г., Tulică и Plavoşin, C-249/12 и C-250/12, EU:C:2013:722, т. 35 и от 2 юни 2016 г., Eurogate Distribution и DHL Hub Leipzig, C-226/14 и C-228/14, EU:C:2016:405, т. 65). При това положение излизането на стока от режима на външен общностен транзит, водещо до възникването на данъчното събитие и до изискуемостта на ДДС, трябва да се схваща като посочващо попадането на стоката в икономическия оборот на Съюза, което е изключено в случая на несъществуваща или неизползваема от когото и да било стока (вж. в този смисъл решение от 29 април 2010 г., Dansk Transport og Logistik, C-230/08, EU:C:2010:231, т. 93 и 96). Следва, че доколкото стока, която е била напълно унищожена или е безвъзвратно загубена, докато е била поставена под режим на външен общностен транзит, не може да попадне в икономическия оборот на Съюза и следователно не може да излезе от този режим, не може да се счита за „внесена“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС, нито може да се обложи с ДДС на това основание. (вж. т. 68—72; т. 3 от диспозитива) Разпоредбите на член 96, параграф 1, буква a) във връзка с член 204, параграф 1, буква a) и параграф 3 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005, трябва да се тълкуват в смисъл, че главното отговорно лице е длъжно да плати митническото задължение, възникнало по отношение на поставена под режим на външен общностен транзит стока, дори ако превозвачът не е изпълнил задълженията си по член 96, параграф 2 от този кодекс, по-конкретно това да представи тази стока в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение и в предвидения срок. (вж. т. 82; т. 4 от диспозитива) Член 96, параграф 1, буква a) и параграф 2, член 204, параграф 1, буква a) и параграф 3, както и член 213 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005, трябва да се тълкуват в смисъл, че митническият орган на държава членка не е длъжен да ангажира солидарната отговорност на превозвача, който наред с главното отговорно лице трябва да се счита за отговорен за плащането на митническото задължение. В това отношение Съдът е уточнил, че предвиденият в член 213 от този кодекс механизъм на солидарност представлява допълнителен правен инструмент, предоставен на националните власти с цел засилване на ефикасността на тяхната дейност в областта на събирането на митническия дълг и опазването на собствените ресурси на Съюза (решение от 17 февруари 2011 г., Berel и др., C-78/10, EU:C:2011:93, т. 48). (вж. т. 88 и 91; т. 5 от диспозитива)
Митнически кодекс на Общността, Приложно поле на член 203 и член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, Режим на външен транзит, Възникване на митническо задължение поради неизпълнение на задължение, Късно представяне на стоките в получаващото митническо учреждение, Шеста директива ДДС, Член 10, параграф 3, Връзка между възникването на митническото задължение и задължението за ДДС, Понятие за облагаеми сделки.
Дело C-480/12 Minister van Financiën срещу X BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Митнически кодекс на Общността — Приложно поле на член 203 и член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Режим на външен транзит — Възникване на митническо задължение поради неизпълнение на задължение — Късно представяне на стоките в получаващото митническо учреждение — Шеста директива ДДС — Член 10, параграф 3 — Връзка между възникването на митническото задължение и задължението за ДДС — Понятие за облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 15 май 2014 г. Митнически съюз — Възникване на митническо задължение вследствие на неизпълнение на задължение, свързано с ползването на съответния митнически режим — Нередности без последици за правилното функциониране на митническия режим — Обхват — Неспазване на срока за представяне на стоките — Липса на разумен срок — Изключване (членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 356 и член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 444/2002) Митнически съюз — Възникване на митническо задължение вследствие на неизпълнение на задължение, свързано с ползването на съответния митнически режим — Нередности без последици за правилното функциониране на митническия режим — Обхват — Неспазване на срока за представяне на стоките — Изключване — Липса на информация за причините, поради които е превишен срокът, или за местонахождението на стоките — Липса на последици (членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 356 и член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 444/2002) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Продажба на стоки, излезли от обхвата на митническите режими — Включване — Митническо задължение, възникнало единствено на основание член 204 от Регламент № 2913/92 — Липса на последици (член 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 2 и член 7, параграф 3, първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2004/66) Членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005, във връзка с член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 444/2002, трябва да се тълкуват в смисъл, че самото превишаване на срока за представяне на стоките, определен съгласно член 356, параграф 1 от Регламент № 2454/93, изменен, води не до възникване на митническо задължение поради отклонение на съответните стоки от митнически надзор по смисъла на член 203 от Регламент № 2913/92, изменен, а до възникване на митническо задължение на основание член 204 от този регламент. Всъщност членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 имат различно приложно поле. Докато първият се отнася до поведение, чийто резултат е отклонението на стоката от митнически надзор, вторият има за предмет неизпълнение на задължения и на свързани със съответните митнически режими условия, което не се е отразило върху митническия надзор. Така от текста на член 204 от Регламент № 2913/92 се вижда, че тази разпоредба се прилага само за случаите извън обхвата на член 203 от този регламент. В това отношение съгласно член 204, параграф 1, буква а) от Регламент № 2913/92 вносно митническо задължение възниква при неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, от ползването на митническия режим, под който те са поставени, освен когато се установи, че нередностите нямат реални последици за правилното функциониране на този режим. Всеки случай, който не се обхваща от това изключение, попада в приложното поле на член 204 от Регламент № 2913/92. Същевременно член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 изрично предвижда, че когато срокът, определен в съответствие с член 356 от този регламент, не е бил спазен и късното представяне на стоката не може да бъде извинено при условията на параграф 3 от последния член, превишаването на срока за представяне на стоките се счита за обстоятелство без реални последици за правилното функциониране на временното складиране или на съответния митнически режим, доколкото стоката все пак е била представена в получаващото митническо учреждение в разумен срок. (вж. точки 31, 32, 39, 41 и 45; точка 1 от диспозитива) Член 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005, във връзка с член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 444/2002, трябва да се тълкува в смисъл, че за да възникне митническо задължение по силата на този член 204, не е нужно заинтересованите лица да предоставят на митническите органи информация за причините, поради които е превишен срокът, определен съгласно член 356 от Регламент № 2454/93, изменен, или за местонахождението на стоките в периода между датата, на която е изтекъл този срок, и датата на действителното представяне на тези стоки в получаващото митническо учреждение. Всъщност, когато стоките се представят в получаващото митническо учреждение след изтичане на определения от отправното митническо учреждение срок и неспазването му се дължи на обстоятелства, изяснени задоволително пред получаващото митническо учреждение и настъпили не по вина на превозвача или на отговорното лице, определеният срок се счита за спазен. (вж. точки 43 и 45; точка 1 от диспозитива) Член 7, параграф 3, първа алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, трябва да се тълкува в смисъл, че данъкът върху добавената стойност се дължи, когато съответните стоки са излезли от обхвата на предвидените в този член митнически режими, дори и да е възникнало митническо задължение единствено на основание член 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005. Всъщност, ако въпросните стоки вече са били излезли от обхвата на тези режими към датата на реекспортирането поради възникването на митническо задължение, те би трябвало да се разглеждат като „внос“ по смисъла на член 2, точка 2 от Шеста директива. А съгласно този член 2 с данък върху добавената стойност се облага именно вносът на стоки. (вж. точки 47, 54 и 55; точка 2 от диспозитива) Дело C-480/12 Minister van Financiën срещу X BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Митнически кодекс на Общността — Приложно поле на член 203 и член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Режим на външен транзит — Възникване на митническо задължение поради неизпълнение на задължение — Късно представяне на стоките в получаващото митническо учреждение — Шеста директива ДДС — Член 10, параграф 3 — Връзка между възникването на митническото задължение и задължението за ДДС — Понятие за облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 15 май 2014 г. Митнически съюз — Възникване на митническо задължение вследствие на неизпълнение на задължение, свързано с ползването на съответния митнически режим — Нередности без последици за правилното функциониране на митническия режим — Обхват — Неспазване на срока за представяне на стоките — Липса на разумен срок — Изключване (членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 356 и член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 444/2002) Митнически съюз — Възникване на митническо задължение вследствие на неизпълнение на задължение, свързано с ползването на съответния митнически режим — Нередности без последици за правилното функциониране на митническия режим — Обхват — Неспазване на срока за представяне на стоките — Изключване — Липса на информация за причините, поради които е превишен срокът, или за местонахождението на стоките — Липса на последици (членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 356 и член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 444/2002) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Продажба на стоки, излезли от обхвата на митническите режими — Включване — Митническо задължение, възникнало единствено на основание член 204 от Регламент № 2913/92 — Липса на последици (член 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 2 и член 7, параграф 3, първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2004/66) Членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005, във връзка с член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 444/2002, трябва да се тълкуват в смисъл, че самото превишаване на срока за представяне на стоките, определен съгласно член 356, параграф 1 от Регламент № 2454/93, изменен, води не до възникване на митническо задължение поради отклонение на съответните стоки от митнически надзор по смисъла на член 203 от Регламент № 2913/92, изменен, а до възникване на митническо задължение на основание член 204 от този регламент. Всъщност членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 имат различно приложно поле. Докато първият се отнася до поведение, чийто резултат е отклонението на стоката от митнически надзор, вторият има за предмет неизпълнение на задължения и на свързани със съответните митнически режими условия, което не се е отразило върху митническия надзор. Така от текста на член 204 от Регламент № 2913/92 се вижда, че тази разпоредба се прилага само за случаите извън обхвата на член 203 от този регламент. В това отношение съгласно член 204, параграф 1, буква а) от Регламент № 2913/92 вносно митническо задължение възниква при неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, от ползването на митническия режим, под който те са поставени, освен когато се установи, че нередностите нямат реални последици за правилното функциониране на този режим. Всеки случай, който не се обхваща от това изключение, попада в приложното поле на член 204 от Регламент № 2913/92. Същевременно член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 изрично предвижда, че когато срокът, определен в съответствие с член 356 от този регламент, не е бил спазен и късното представяне на стоката не може да бъде извинено при условията на параграф 3 от последния член, превишаването на срока за представяне на стоките се счита за обстоятелство без реални последици за правилното функциониране на временното складиране или на съответния митнически режим, доколкото стоката все пак е била представена в получаващото митническо учреждение в разумен срок. (вж. точки 31, 32, 39, 41 и 45; точка 1 от диспозитива) Член 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005, във връзка с член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 444/2002, трябва да се тълкува в смисъл, че за да възникне митническо задължение по силата на този член 204, не е нужно заинтересованите лица да предоставят на митническите органи информация за причините, поради които е превишен срокът, определен съгласно член 356 от Регламент № 2454/93, изменен, или за местонахождението на стоките в периода между датата, на която е изтекъл този срок, и датата на действителното представяне на тези стоки в получаващото митническо учреждение. Всъщност, когато стоките се представят в получаващото митническо учреждение след изтичане на определения от отправното митническо учреждение срок и неспазването му се дължи на обстоятелства, изяснени задоволително пред получаващото митническо учреждение и настъпили не по вина на превозвача или на отговорното лице, определеният срок се счита за спазен. (вж. точки 43 и 45; точка 1 от диспозитива) Член 7, параграф 3, първа алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, трябва да се тълкува в смисъл, че данъкът върху добавената стойност се дължи, когато съответните стоки са излезли от обхвата на предвидените в този член митнически режими, дори и да е възникнало митническо задължение единствено на основание член 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005. Всъщност, ако въпросните стоки вече са били излезли от обхвата на тези режими към датата на реекспортирането поради възникването на митническо задължение, те би трябвало да се разглеждат като „внос“ по смисъла на член 2, точка 2 от Шеста директива. А съгласно този член 2 с данък върху добавената стойност се облага именно вносът на стоки. (вж. точки 47, 54 и 55; точка 2 от диспозитива)
Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 73 и 78, Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица, Квалифициране на тези сделки като облагаеми, Определяне на дължимия ДДС, когато при сключването на договора страните не са уговорили нищо във връзка с този данък, Наличие или липса на възможност за доставчика да получи ДДС от клиента, Последици.
Съединени дела C-249/12 и C-250/12 Corina-Hrisi Tulică срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Călin Ion Plavoşin срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Timiş — Serviciul Soluţionare Contestaţii и Activitatea de Inspecţie Fiscală — Serviciul de Inspecţie Fiscală Timiş (Преюдициални запитвания, отправени от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 73 и 78 — Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица — Квалифициране на тези сделки като облагаеми — Определяне на дължимия ДДС, когато при сключването на договора страните не са уговорили нищо във връзка с този данък — Наличие или липса на възможност за доставчика да получи ДДС от клиента — Последици“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Определяне на данъчната основа, когато договорът е сключен при цена, в която не се споменава данъкът върху добавената стойност — Възможност за данъчнозадълженото лице да получи от съдоговорителя изисквания от данъчната администрация данък — Последици (членове 73 и 78 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Борба срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, и по-конкретно членове 73 и 78 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че когато цената на стока е определена от страните, без изобщо да се споменава данъкът върху добавената стойност, и лицето — платец на дължимия за обложената сделка данък, е доставчикът на тази стока, уговорената цена, в случай че доставчикът няма възможност да получи от клиента изисквания от данъчната администрация данък, трябва да се счита за цена с вече включен данък върху добавената стойност. Обратно, положението би било различно, ако съгласно националното право доставчикът би имал възможност да добави към уговорената цена сума, съответстваща на дължимия за сделката данък, и да я получи от купувача на стоката. (вж. точки 37 и 43 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 41 и 42) Съединени дела C-249/12 и C-250/12 Corina-Hrisi Tulică срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Călin Ion Plavoşin срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Timiş — Serviciul Soluţionare Contestaţii и Activitatea de Inspecţie Fiscală — Serviciul de Inspecţie Fiscală Timiş (Преюдициални запитвания, отправени от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 73 и 78 — Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица — Квалифициране на тези сделки като облагаеми — Определяне на дължимия ДДС, когато при сключването на договора страните не са уговорили нищо във връзка с този данък — Наличие или липса на възможност за доставчика да получи ДДС от клиента — Последици“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Определяне на данъчната основа, когато договорът е сключен при цена, в която не се споменава данъкът върху добавената стойност — Възможност за данъчнозадълженото лице да получи от съдоговорителя изисквания от данъчната администрация данък — Последици (членове 73 и 78 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Борба срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, и по-конкретно членове 73 и 78 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че когато цената на стока е определена от страните, без изобщо да се споменава данъкът върху добавената стойност, и лицето — платец на дължимия за обложената сделка данък, е доставчикът на тази стока, уговорената цена, в случай че доставчикът няма възможност да получи от клиента изисквания от данъчната администрация данък, трябва да се счита за цена с вече включен данък върху добавената стойност. Обратно, положението би било различно, ако съгласно националното право доставчикът би имал възможност да добави към уговорената цена сума, съответстваща на дължимия за сделката данък, и да я получи от купувача на стоката. (вж. точки 37 и 43 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 41 и 42)
Митнически кодекс на Общността, Регламент (ЕИО) № 2913/92, Член 206, Възникване на митническо задължение, Кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране, Понятие за безвъзвратна загуба на стока в резултат от непреодолима сила, Директива 2006/112/ЕО, Член 71, Данък върху добавената стойност, Данъчно събитие, Изискуемост на данъка.
Дело C-273/12 Directeur général des douanes et droits indirects и Chef de l’agence de poursuites de la Direction nationale du renseignement et des enquêtes douanières срещу Harry Winston SARL (Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) „Митнически кодекс на Общността — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Член 206 — Възникване на митническо задължение — Кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране — Понятие за безвъзвратна загуба на стока в резултат от непреодолима сила — Директива 2006/112/ЕО — Член 71 — Данък върху добавената стойност — Данъчно събитие — Изискуемост на данъка“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 11 юли 2013 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Установяване на релевантните разпоредби от правото на Съюза (член 267 ДФЕС) Митнически съюз — Пораждане на митническо задължение при вноса в резултат на отклоняването от митнически надзор на стока, която може да бъде обмитена с вносно мито — Понятие за отклоняване — Кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране — Включване (член 202, член 203, параграф 1, член 204, параграф 1, буква а) и член 206 от Регламент № 2913/92 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Внос на стоки — Кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране — Изискуемост на данъка от момента на изискуемостта на митата (член 203 от Регламент № 2913/92 на Съвета; член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 24) Член 203, параграф 1 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че кражбата на стоки, поставени под режим на митническо складиране, представлява отклонение на посочените стоки по смисъла на този член, което поражда вносно митническо задължение. Член 206 от посочения регламент се прилага само в случаи, при които може да възникне митническо задължение съгласно член 202 и член 204, параграф 1, буква a) от същия регламент. Всъщност понятието за отклонение от митнически надзор, което се съдържа в член 203, параграф 1 от Регламент № 2913/92 трябва да се разбира като включващо всяко действие или бездействие, в резултат от което се възпрепятства, макар и само временно, достъпът на компетентния митнически орган до стоката под митнически надзор и упражняването на предвидения в митническото законодателство контрол. Такава хипотеза е налице, когато са откраднати стоки, поставени под режим с отложено плащане. (вж. точки 29, 30 и 36; точка 1 от диспозитива) Член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че кражбата на стоки, поставени под режим на митническо складиране, води до настъпване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка върху добавената стойност. Всъщност, доколкото съгласно член 203 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността митническо задължение възниква в момента на отклонението от митнически надзор на стоките, поставени под режим на митническо складиране, т.е. от момента на кражбата на посочените стоки, данъкът върху добавената стойност става изискуем в същия момент съгласно член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112. (вж. точки 42 и 45; точка 2 от диспозитива) Дело C-273/12 Directeur général des douanes et droits indirects и Chef de l’agence de poursuites de la Direction nationale du renseignement et des enquêtes douanières срещу Harry Winston SARL (Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) „Митнически кодекс на Общността — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Член 206 — Възникване на митническо задължение — Кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране — Понятие за безвъзвратна загуба на стока в резултат от непреодолима сила — Директива 2006/112/ЕО — Член 71 — Данък върху добавената стойност — Данъчно събитие — Изискуемост на данъка“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 11 юли 2013 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Установяване на релевантните разпоредби от правото на Съюза (член 267 ДФЕС) Митнически съюз — Пораждане на митническо задължение при вноса в резултат на отклоняването от митнически надзор на стока, която може да бъде обмитена с вносно мито — Понятие за отклоняване — Кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране — Включване (член 202, член 203, параграф 1, член 204, параграф 1, буква а) и член 206 от Регламент № 2913/92 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Внос на стоки — Кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране — Изискуемост на данъка от момента на изискуемостта на митата (член 203 от Регламент № 2913/92 на Съвета; член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 24) Член 203, параграф 1 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че кражбата на стоки, поставени под режим на митническо складиране, представлява отклонение на посочените стоки по смисъла на този член, което поражда вносно митническо задължение. Член 206 от посочения регламент се прилага само в случаи, при които може да възникне митническо задължение съгласно член 202 и член 204, параграф 1, буква a) от същия регламент. Всъщност понятието за отклонение от митнически надзор, което се съдържа в член 203, параграф 1 от Регламент № 2913/92 трябва да се разбира като включващо всяко действие или бездействие, в резултат от което се възпрепятства, макар и само временно, достъпът на компетентния митнически орган до стоката под митнически надзор и упражняването на предвидения в митническото законодателство контрол. Такава хипотеза е налице, когато са откраднати стоки, поставени под режим с отложено плащане. (вж. точки 29, 30 и 36; точка 1 от диспозитива) Член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че кражбата на стоки, поставени под режим на митническо складиране, води до настъпване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка върху добавената стойност. Всъщност, доколкото съгласно член 203 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността митническо задължение възниква в момента на отклонението от митнически надзор на стоките, поставени под режим на митническо складиране, т.е. от момента на кражбата на посочените стоки, данъкът върху добавената стойност става изискуем в същия момент съгласно член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112. (вж. точки 42 и 45; точка 2 от диспозитива)
Митнически кодекс на Общността, Член 202, член 215, параграфи 1 и 3, член 217, параграф 1 и член 233, първа алинея, буква г), Понятие за стоки, които са "задържани и веднага или впоследствие са отнети", Регламент за прилагане на Митническия кодекс, Член 867а, Директива 92/12/ЕИО, Член 5, параграфи 1 и 2, член 6, член 7, параграф 1 и членове 8 и 9, Шеста директива ДДС, Член 7, член 10, параграф 3, член 16, параграф 1, Неправомерно въвеждане на стоки, Превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, Задържане и унищожаване, Определяне на държавата членка, в която възникват митническото задължение и задълженията за заплащане на акциз и ДДС, Погасяване на митническото и данъчните задължения.
Keywords Summary Keywords 1. Митнически съюз — Погасяване на митническото задължение — Стоки, които са задържани при неправомерното им въвеждане и веднага или впоследствие са отнети — Понятие — Стоки, които са иззети при въвеждането им на митническата територия на Общността и веднага или впоследствие са унищожени — Включване (член 233, първа алинея, буква г) от Регламент № 2913/92 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Акцизи — Директива 92/12 — Стоки, които са задържани при въвеждането им на територията на Общността и веднага или впоследствие са унищожени — Липса на настъпило данъчно събитие за облагане с акциз — Стоки, които са задържани след неправомерното им въвеждане и веднага или впоследствие са унищожени — Настъпване на данъчното събитие за облагане с акциз и изискуемост на акциза (член 84, параграф 1, буква а) и член 98 от Регламент № 2913/92 на Съвета; член 867а от Регламент № 2454/93 на Комисията; член 5, параграф 1, трета алинея и параграф 2, първа алинея и член 6, параграф 1, буква в) от Директива 92/12 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данък при внос — Стоки, които са задържани при въвеждането им на територията на Общността и веднага или впоследствие са унищожени — Липса на настъпило данъчно събитие за облагане с данъка — Стоки, които са задържани след неправомерното им въвеждане и веднага или впоследствие са унищожени — Настъпване на данъчното събитие за облагане с данъка и изискуемост на данъка (член 867а от Регламент № 2454/93 на Комисията; член 2, точка 2, член 7, член 10, параграф 3, втора алинея и член 16, параграф 1, Б, буква в) от Директива 77/388 на Съвета) 4. Митнически съюз — Митническо задължение — Данък върху добавената стойност — Акцизи — Директива 92/12 — Държава членка, компетентна за събирането (член 202, член 215, параграфи 1 и 3 и член 217 от Регламент № 2913/92 на Съвета; член 7, параграф 2 и член 10, параграф 3 от Директива 77/388 на Съвета; член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 92/12 на Съвета) Summary 1. Когато при въвеждането им на митническата територия на Общността стоките са иззети от местните митнически и данъчни органи в зоната, в която се намира първото митническо бюро, разположено на външната граница на Общността, и веднага или впоследствие са унищожени от посочените органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи, така описаната хипотеза попада в обхвата на понятието за стоки, „задържани […] и веднага или впоследствие отнети“, съдържащо се в член 233, първа алинея, буква г) от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 955/1999, поради което митническото задължение се погасява на основание на тази разпоредба. (вж. точка 66; точка 1 от диспозитива) 2. Член 5, параграф 1, трета алинея и член 6, параграф 1 от Директива 92/12 относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти, изменена с Директива 96/99, трябва да се тълкуват в смисъл, че по отношение на стоките, задържани от местните митнически и данъчни органи при въвеждането им на територията на Общността и веднага или впоследствие унищожени от посочените органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи, трябва да се приеме, че не са внесени в Общността, поради което във връзка с тях не настъпва данъчното събитие за облагане с акциз. По отношение на стоките, които са задържани след неправомерното им въвеждане на тази територия, т.е. след момента, в който са напуснали зоната, в която се намира първото митническо бюро, разположено във вътрешността на тази територия, и които веднага или впоследствие са унищожени от посочените органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи, плащането на акциз не „се счита за отложено“ по смисъла на член 5, параграф 2, първа алинея и член 6, параграф 1, буква в) от посочената директива във връзка с член 84, параграф 1, буква а) и член 98 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 955/1999, както и във връзка с член 867а от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1662/1999, поради което във връзка с тези стоки настъпва данъчното събитие за облагане с акциз и следователно акцизът върху тях става изискуем. (вж. точка 86; точка 2 от диспозитива) 3. Член 2, точка 2, член 7 и член 10, параграф 3 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 1999/85, трябва да се тълкуват в смисъл, че по отношение на стоките, задържани от местните митнически и данъчни органи при въвеждането им на територията на Общността и веднага или впоследствие унищожени от посочените органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи, трябва да се приеме, че не са внесени в Общността, поради което във връзка с тях не възниква данъчното събитие за облагане с данък върху добавената стойност и следователно този данък не става изискуем. Въпреки това член 10, параграф 3, втора алинея и член 16, параграф 1, Б, буква в) от посочената директива във връзка с член 867а от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1662/1999, трябва да се тълкуват в смисъл, че по отношение на стоките, които са задържани от посочените органи след неправомерното им въвеждане на тази територия, т.е. след момента, в който са напуснали зоната, в която се намира първото митническо бюро, разположено във вътрешността на въпросната територия, и които веднага или впоследствие са унищожени от същите органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи, данъчното събитие за облагане с данък върху добавената стойност възниква и данъкът става изискуем, независимо че впоследствие тези стоки са поставени под митнически режим. (вж. точка 99; точка 3 от диспозитива) 4. Член 202, член 215, параграфи 1 и 3 и член 217 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 955/1999, както и член 7, параграф 2 и член 10, параграф 3 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 1999/85, трябва да се тълкуват в смисъл, че органите на държавата членка, разположена на онази външна граница на Общността, през която стоките са били неправомерно въведени на митническата територия на Общността, са компетентни да съберат митото и данъка върху добавената стойност, и то независимо че тези стоки впоследствие са превозени до друга държава членка, където са били открити и след това задържани. Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 92/12 относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти, изменена с Директива 96/99, трябва да се тълкуват в смисъл, че органите на последната държава членка са компетентни да съберат акциза, при условие че стоките се държат с търговска цел. Националният съд е компетентен да определи дали това условие е налице в разглеждания от него спор. (вж. точка 116; точка 4 от диспозитива)