Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 9, параграф 1, Понятия „данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност“ и „икономическа дейност“, Член 24, параграф 1, Понятие „доставка на услуги“, Селскостопански съоръжения, Изграждане и експлоатация на система за отвеждане на води от търговско дружество с нестопанска цел, Значение на финансирането на съоръженията посредством държавни помощи и помощи от Европейския съюз.

Дело C-263/15 Lajvér Meliorációs Nonprofit Kft. и Lajvér Csapadékvízrendezési Nonprofit Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (NAV) (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 9, параграф 1 — Понятия „данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност“ и „икономическа дейност“ — Член 24, параграф 1 — Понятие „доставка на услуги“ — Селскостопански съоръжения — Изграждане и експлоатация на система за отвеждане на води от търговско дружество с нестопанска цел — Значение на финансирането на съоръженията посредством държавни помощи и помощи от Европейския съюз“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 2 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност — Понятие — Експлоатация на селскостопански съоръжения от търговско дружество с нестопанска цел, упражняващо допълнително по търговски начин тази дейност, от която се получава доход — Включване — Условие — Получаване на постоянен доход — Финансиране на посочената дейност с публични субсидии и такса в ограничен размер — Липса на последици (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Експлоатация на селскостопански съоръжения от търговско дружество с нестопанска цел, упражняващо допълнително по търговски начин тази дейност, от която се получава доход — Включване — Условие — Проверка, която националната юрисдикция трябва да извърши, относно значението на размера на таксата за наличието на пряка връзка между доставките на услуги и насрещната им престация (член 2, параграф 1, буква в) и член 24 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на селскостопански съоръжения от търговско дружество с нестопанска цел, упражняващо само допълнително по търговски начин тази дейност, от която се получава доход, представлява икономическа дейност по смисъла на тази разпоредба, независимо от обстоятелството, че от една страна, тези съоръжения са финансирани в значителна степен с държавни помощи и от друга страна, че експлоатацията им води само до доходи от такса, която има ограничен размер, след като тази такса има постоянен характер поради предвидения за събирането ѝ срок. От една страна, подобна дейност трябва да се счита за попадаща в обхвата на понятието за икономическа дейност, ако тя се извършва с цел получаване на постоянен доход. Такъв доход е налице, когато срещу доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, се получава или ще бъде получавано възнаграждение посредством такса, събирана от собствениците на съответните терени за експлоатация на тези съоръжения за срок от осем години, въз основа на който тази такса има постоянен характер. От друга страна, що се отнася до обстоятелството, че съответните данъчнозадължени лица могат да упражняват само допълнително тази икономическа дейност по търговски начин и да получават доход от нея, на първо място, от член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 е видно, че за да се прецени дали експлоатацията на дадено материално или нематериално имущество е извършвана с цел получаване на доходи, няма значение дали тази експлоатация има за цел или не генерирането на печалба. На второ място, допълнителното упражняване на подобна дейност не се отразява на нейния икономически характер, тъй като посочената такса има постоянен характер поради предвидения за събирането ѝ срок. Накрая обстоятелството, че направените инвестиции са финансирани до голяма степен с помощи, предоставени от държавата членка и от Съюза, не може да повлияе на икономическото естество на подобна дейност, тъй като понятието за икономическа дейност има обективен характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки и независимо от начина на финансиране, избран от съответния оператор, включително когато става въпрос за публични субсидии. (вж. т. 28, 30, 31, 33—35, 37, 38 и 51; т. 1 от диспозитива) Член 24 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на селскостопански съоръжения се състои във възмездното извършване на доставки на услуги, тъй като те са в пряка връзка с таксата, която е или трябва да бъде получена, при условие че тази такса в ограничен размер представлява равностойността на предоставената услуга, независимо от обстоятелството, че тези доставки на услуги се изразяват в изпълнението на предвидени в правни норми задължения. Всъщност както обстоятелството, че посочената дейност се състои в упражняване на възложени и регламентирани със закон функции за постигане на цел от общ интерес, така и фактът, че стопанска сделка е реализирана на цена, по-висока или по-ниска от нейната себестойност, и въз основа на това — на цена по-висока или по-ниска от нейната пазарна стойност, са ирелевантни за преценката дали тази дейност представлява доставка на услуги, извършвана възмездно. Запитващата юрисдикция следва да провери дали в качеството си на насрещна престация размерът на таксата, която е или трябва да бъде получена, може да охарактеризира наличието на пряка връзка между доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, и посочената насрещна престация и оттук — възмездния характер на доставките на услуги. Запитващата юрисдикция трябва по-специално да се увери, че предвидената такса не представлява само частично възнаграждение за доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, и че равнището на тази такса не е било определено поради наличието на други възможни фактори, които евентуално да могат да поставят под съмнение пряката връзка между доставките на услуги и насрещната им престация. (вж. т. 42, 45 и 51; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 13, параграф 1, Третиране като данъчно незадължени лица, Понятие за „публичноправни субекти“, Акционерно дружество, на което е възложена доставката на услуги по планиране и управление на здравеопазването в Азорски автономен регион, Определяне на правилата, съобразно които се извършват тези услуги, включително начина на тяхното заплащане, в програмни договори, сключени между дружеството и региона.

Дело C-174/14 Saudaçor — Sociedade Gestora de Recursos e Equipamentos da Saúde dos Açores SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, подадено от Supremo Tribunal Administrativo) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 13, параграф 1 — Третиране като данъчно незадължени лица — Понятие за „публичноправни субекти“ — Акционерно дружество, на което е възложена доставката на услуги по планиране и управление на здравеопазването в Азорски автономен регион — Определяне на правилата, съобразно които се извършват тези услуги, включително начина на тяхното заплащане, в програмни договори, сключени между дружеството и региона“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 29 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Публичноправни организации — Третиране като данъчно незадължени лица за дейностите, извършени в качеството на публичноправни органи — Изключения — Възмездни доставки на услуги — Понятие (членове 9 и 13 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Доставка на услуги в областта на услуги по планиране и управление на регионална здравна услуга — Включване (членове 9, параграф от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Тълкуване — Принципи — Независимо тълкуване — Граници Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Публичноправни организации — Третиране като данъчно незадължени лица за дейностите, извършени в качеството на публичноправни органи — Понятие — Доставка от дружество за услуги в областта на планиране и управление на регионална здравна услуга — Включване — Условия — Наличие на икономическа дейност — Квалификация на дружеството като публичноправен орган — Независимо тълкуване (член 1, параграф 9 от Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета; член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 31—33) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че представлява икономическа дейност по смисъла на посочената разпоредба дейност, изразяваща се в предоставяне на определен регион на услуги по планиране и управление на регионалната система на здравеопазване съгласно програмни договори, сключени между това дружество и посочения регион. В това отношение пряката връзка, която съществува между извършената доставка на услуги и получената насрещна престация, не изглежда опровергана от обстоятелството, че предмет на дейността на дружеството е изпълнение на конституционно задължение, което е възложено изключително и пряко на държавата по силата на португалската конституция, а именно задължението да въведе универсална и потенциално безвъзмездна национална здравна услуга, която в основната си част трябва да се финансира с публичните средства. Всъщност съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 „данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от тази дейност. (вж. т. 39, 40 и 42; т. 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 52) Член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на предвиденото в посочената разпоредба правило за третиране като данъчно незадължени по данъка върху добавената стойност лица попада дейност, изразяваща се в предоставяне на определен регион на услуги по планиране и управление на регионалната система на здравеопазване съгласно програмни договори, сключени между това дружество и посочения регион, в хипотезата, при която тази дейност представлява икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата, ако, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция, може да се приеме, че въпросното дружество трябва да се квалифицира като публичноправен орган и извършва посочената дейност в качеството си на публичноправен орган, при условие че националната юрисдикция установи, че освобождаването на тази дейност няма да доведе до нарушения на конкуренцията с известна значителност. В този контекст понятието „публичноправни органи“ по смисъла на член 13, параграф 1 от посочената директива не трябва да се тълкува с оглед на понятието за публичноправен субект, установено в член 1, параграф 9 от Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки. (вж. т. 75; т. 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 4, параграфи 1 и 2, Понятие за икономическа дейност, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Експлоатация на фотоволтаична инсталация, монтирана на покрива на частна жилищна постройка, Доставка към мрежата, Възнаграждение, Производство на електричество, по-малко от потребяваното количество.

Keywords Summary Keywords Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Експлоатация на фотоволтаична инсталация, монтирана на покрива на частна жилищна постройка, позволяваща доставка на електричество към мрежата срещу получаването на редовен приход — Включване (член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на фотоволтаична инсталация, разположена върху или в близост до жилищна постройка и разработена така, че количеството произведена електроенергия, от една страна, винаги е по-малко от количеството електроенергия, която се потребява за нуждите на домакинството на експлоатиращия тази инсталация, и от друга страна, захранва мрежата срещу получаването на редовен приход, попада в обхвата на понятието „икономическа дейност“ по смисъла на този член. (вж. точка 37 и диспозитива) Дело C-219/12 Finanzamt Freistadt Rohrbach Urfahr срещу Unabhängiger Finanzsenat Außenstelle Linz (Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof) „Шеста директива ДДС — Член 4, параграфи 1 и 2 — Понятие за икономическа дейност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Експлоатация на фотоволтаична инсталация, монтирана на покрива на частна жилищна постройка — Доставка към мрежата — Възнаграждение — Производство на електричество, по-малко от потребяваното количество“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 20 юни 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Експлоатация на фотоволтаична инсталация, монтирана на покрива на частна жилищна постройка, позволяваща доставка на електричество към мрежата срещу получаването на редовен приход — Включване (член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 77/388 на Съвета) Член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на фотоволтаична инсталация, разположена върху или в близост до жилищна постройка и разработена така, че количеството произведена електроенергия, от една страна, винаги е по-малко от количеството електроенергия, която се потребява за нуждите на домакинството на експлоатиращия тази инсталация, и от друга страна, захранва мрежата срещу получаването на редовен приход, попада в обхвата на понятието „икономическа дейност“ по смисъла на този член. (вж. точка 37 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Понятие за икономическа дейност, Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди, Режим на самоначисляване, Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност, Глоба, Принцип на пропорционалност.

Дело C-263/11 Ainārs Rēdlihs срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „Шеста директива ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Понятие за икономическа дейност — Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди — Режим на самоначисляване — Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Глоба — Принцип на пропорционалност“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Използване на материална вещ — Понятие — Продажба на дървен материал от частна гора — Включване (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 — Понятие — Доставки на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила — Условие за включване — Упражняване на дейността с цел получаване на постоянен доход от нея (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Държави членки — Запазена компетентност — Санкции в областта на данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Задължение да декларират започването на дейност като данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която дава възможност да се наложи глоба на физическо лице, което не е изпълнило задължението си за регистриране за целите на данъка върху добавената стойност, но което не е било платец на данъка — Глоба, чийто размер се определя чрез прилагане на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия — Значение за съответната държава членка на финансовите последици от съдебното решение — Критерий, който не е решаващ (член 267 ДФЕС) Продажбата на плодовете от вещта, каквато е продажбата на дървен материал от лична гора, трябва да се смята за „експлоатация“ на вещта по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138. (вж. точка 31) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че доставките на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, съставляват форма на експлоатация на материална вещ, която трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба, стига посочените доставки да са извършени с цел получаване на постоянен доход от тях. Националната юрисдикция е компетентна да прецени всички данни по случая, за да определи дали експлоатацията на вещ като гората е извършена с цел получаване на постоянен доход от нея. Обстоятелството, че вещта може да бъде експлоатирана само икономически, по правило е достатъчно, за да се приеме, че собственикът ѝ я експлоатира за целите на икономическа дейност и съответно за получаването на постоянен доход. Обратно, ако поради естеството си вещта би могла да се използва както за икономически, така и за лични цели, ще трябва да се анализират всички условия на експлоатирането ѝ, за да се определи дали се използва за получаване на доход, който да е действително постоянен. В последния случай сравнението между условията, при които заинтересованото лице действително експлоатира вещта, от една страна, и условията, при които обикновено се упражнява съответната икономическа дейност, от друга, може да е един от методите за проверка дали въпросната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход. В този смисъл, когато заинтересованото лице активно се занимава с горскостопанска дейност, като използва средства, подобни на използваните от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, разглежданата дейност трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба. Освен това обстоятелството, че разглежданите доставки на дървен материал са извършени с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, само по себе си не налага извода, че тези доставки са извършени инцидентно, а не „с цел получаване на доход от [тях] на постоянна основа“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. (вж. точки 34—37 и 40; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 44—46) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице, което не е изпълнило задължението си да се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност и което не е било лице — платец на данъка, да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки. Националната юрисдикция е компетентна да провери дали размерът на санкцията не надхвърля необходимото за постигането на целите за осигуряване на точното събиране на данъка и за предотвратяване на измамите, като вземе предвид обстоятелствата по случая и най-вече каква е конкретната сума на наложената глоба и евентуално налице ли е измама или заобикаляне на приложимото законодателство от страна на данъчнозадълженото лице, наказано за липсата на регистрация. (вж. точка 55; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 57—63) Дело C-263/11 Ainārs Rēdlihs срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „Шеста директива ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Понятие за икономическа дейност — Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди — Режим на самоначисляване — Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Глоба — Принцип на пропорционалност“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Използване на материална вещ — Понятие — Продажба на дървен материал от частна гора — Включване (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 — Понятие — Доставки на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила — Условие за включване — Упражняване на дейността с цел получаване на постоянен доход от нея (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Държави членки — Запазена компетентност — Санкции в областта на данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Задължение да декларират започването на дейност като данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която дава възможност да се наложи глоба на физическо лице, което не е изпълнило задължението си за регистриране за целите на данъка върху добавената стойност, но което не е било платец на данъка — Глоба, чийто размер се определя чрез прилагане на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия — Значение за съответната държава членка на финансовите последици от съдебното решение — Критерий, който не е решаващ (член 267 ДФЕС) Продажбата на плодовете от вещта, каквато е продажбата на дървен материал от лична гора, трябва да се смята за „експлоатация“ на вещта по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138. (вж. точка 31) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че доставките на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, съставляват форма на експлоатация на материална вещ, която трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба, стига посочените доставки да са извършени с цел получаване на постоянен доход от тях. Националната юрисдикция е компетентна да прецени всички данни по случая, за да определи дали експлоатацията на вещ като гората е извършена с цел получаване на постоянен доход от нея. Обстоятелството, че вещта може да бъде експлоатирана само икономически, по правило е достатъчно, за да се приеме, че собственикът ѝ я експлоатира за целите на икономическа дейност и съответно за получаването на постоянен доход. Обратно, ако поради естеството си вещта би могла да се използва както за икономически, така и за лични цели, ще трябва да се анализират всички условия на експлоатирането ѝ, за да се определи дали се използва за получаване на доход, който да е действително постоянен. В последния случай сравнението между условията, при които заинтересованото лице действително експлоатира вещта, от една страна, и условията, при които обикновено се упражнява съответната икономическа дейност, от друга, може да е един от методите за проверка дали въпросната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход. В този смисъл, когато заинтересованото лице активно се занимава с горскостопанска дейност, като използва средства, подобни на използваните от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, разглежданата дейност трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба. Освен това обстоятелството, че разглежданите доставки на дървен материал са извършени с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, само по себе си не налага извода, че тези доставки са извършени инцидентно, а не „с цел получаване на доход от [тях] на постоянна основа“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. (вж. точки 34—37 и 40; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 44—46) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице, което не е изпълнило задължението си да се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност и което не е било лице — платец на данъка, да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки. Националната юрисдикция е компетентна да провери дали размерът на санкцията не надхвърля необходимото за постигането на целите за осигуряване на точното събиране на данъка и за предотвратяване на измамите, като вземе предвид обстоятелствата по случая и най-вече каква е конкретната сума на наложената глоба и евентуално налице ли е измама или заобикаляне на приложимото законодателство от страна на данъчнозадълженото лице, наказано за липсата на регистрация. (вж. точка 55; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 57—63)

Шеста директива ДДС, Член 13, Б, буква ж) във връзка с член 4, параграф 3, буква a), Доставка на сгради и на прилежащата им земя, Доставка на сграда в строеж с цел построяването на нова сграда чрез преобразуване, Продължаване и завършване на строителните работи от купувача след доставката, Освобождаване от ДДС.

Дело C-326/11 J.J. Komen en Zonen Beheer Heerhugowaard BV срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 13, Б, буква ж) във връзка с член 4, параграф 3, буква a) — Доставка на сгради и на прилежащата им земя — Доставка на сграда в строеж с цел построяването на нова сграда чрез преобразуване — Продължаване и завършване на строителните работи от купувача след доставката — Освобождаване от ДДС“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Критерии за преценка — Намерение на страните по отношение на облагането на определена сделка с данъка — Задължение за обща преценка на съответната сделка Право на Европейския съюз — Принципи — Забрана на злоупотребата с право Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставката на сгради и на прилежащата им земя — Обхват — Доставка на недвижим имот, състоящ се от поземлен имот и стара сграда в процес на преобразуване в нова — Стара сграда, по която са били извършени само работи по частично разрушаване и тя отчасти все още се е използвала — Включване (член 4, параграф 3, буква а) и член 13, Б, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета) Заявеното намерение на страните по отношение на облагането на съответната сделка с данък върху добавената стойност трябва да се вземе предвид при общата преценка на фактите по сделката, стига да са налице обективни данни за това намерение. Такива обективни данни са етапът, до който са стигнали извършените от продавача работи по преобразуване към датата на доставката, и евентуално използването на съответния недвижим имот към тази дата. (вж. точки 33 и 34) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Член 13, Б, буква ж) от Шеста директива 77/388 за хармонизиране на законодателството на държавите членки относно данъка върху оборота във връзка с член 4, параграф 3, буква a) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в първата разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност обхваща сделката по доставка на недвижим имот, състоящ се от поземлен имот и стара сграда в процес на преобразуване в нова, когато към момента на тази доставка по старата сграда са били извършени само работи по частично разрушаване и тя поне отчасти все още се е използвала по предназначение. (вж. точка 39 и диспозитива) Дело C-326/11 J.J. Komen en Zonen Beheer Heerhugowaard BV срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 13, Б, буква ж) във връзка с член 4, параграф 3, буква a) — Доставка на сгради и на прилежащата им земя — Доставка на сграда в строеж с цел построяването на нова сграда чрез преобразуване — Продължаване и завършване на строителните работи от купувача след доставката — Освобождаване от ДДС“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Критерии за преценка — Намерение на страните по отношение на облагането на определена сделка с данъка — Задължение за обща преценка на съответната сделка Право на Европейския съюз — Принципи — Забрана на злоупотребата с право Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставката на сгради и на прилежащата им земя — Обхват — Доставка на недвижим имот, състоящ се от поземлен имот и стара сграда в процес на преобразуване в нова — Стара сграда, по която са били извършени само работи по частично разрушаване и тя отчасти все още се е използвала — Включване (член 4, параграф 3, буква а) и член 13, Б, буква ж) от Директива 77/388 на Съвета) Заявеното намерение на страните по отношение на облагането на съответната сделка с данък върху добавената стойност трябва да се вземе предвид при общата преценка на фактите по сделката, стига да са налице обективни данни за това намерение. Такива обективни данни са етапът, до който са стигнали извършените от продавача работи по преобразуване към датата на доставката, и евентуално използването на съответния недвижим имот към тази дата. (вж. точки 33 и 34) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Член 13, Б, буква ж) от Шеста директива 77/388 за хармонизиране на законодателството на държавите членки относно данъка върху оборота във връзка с член 4, параграф 3, буква a) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в първата разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност обхваща сделката по доставка на недвижим имот, състоящ се от поземлен имот и стара сграда в процес на преобразуване в нова, когато към момента на тази доставка по старата сграда са били извършени само работи по частично разрушаване и тя поне отчасти все още се е използвала по предназначение. (вж. точка 39 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Право на приспадане, Прехвърляне на дял от правата върху изобретение, притежавани от няколко предприятия, на предприятие, което има право да използва изцяло това изобретение, Злоупотреба.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 9, параграф 1 и член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ограничаване на правото на приспадане (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. По принцип данъчнозадължено лице може да се ползва от правото на приспадане на платения или дължим по получени доставки данък върху добавената стойност за възмездната доставка на услуга, когато приложимото национално право позволява прехвърлянето на дял от съсобствеността върху изобретение, с което се предоставя право върху изобретението. Понятието икономическа дейност обхваща по-специално всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги. Понятията доставки на стоки и на услуги имат обективен характер и се прилагат независимо от целите и резултатите на съответните сделки. При това положение прехвърлянето на дял от съсобствеността върху изобретение, въпреки че последното не е било патентовано, по принцип може да съставлява подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност икономическа дейност. От това следва, че такава сделка може да породи право на приспадане на платения или дължим по получени доставки данък. Въпросът дали разглежданото прехвърляне се прави само с цел да се получи данъчно предимство, е без значение с оглед на това дали прехвърлянето представлява доставка на услуги и икономическа дейност по смисъла на релевантните разпоредби от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 45—48; точка 1 от диспозитива) 2. Установяването на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност предполага, от една страна, въпреки формалното прилагане на предвидените в релевантните разпоредби от Директивата условия и на националното законодателство, което я транспонира, сделките, за които става въпрос, да водят до получаването на данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с целта, преследвана с тези разпоредби, и от друга страна, да е видно от множество обективни обстоятелства, че основната цел на въпросните сделки се свежда до получаването на това данъчно предимство. Що се отнася до данъчното третиране на сделка за прехвърлянето на дял от съсобствеността върху изобретение, с което се предоставя право върху изобретението, националната юрисдикция следва да установи предвид всички факти, характеризиращи такава доставка на услуги, наличието или липсата на злоупотреба с право във връзка с правото на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност. (вж. точки 52 и 54; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 11, A, параграф 1 и член 27, Данъчна основа, Разширяване на действието на нормите относно приспадането и по отношение на сделките между свързани страни в случаите на цени, които са явно по-ниски от пазарните.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Дерогиращи национални мерки (член 5, параграф 6, член 6, параграф 2, член 11, A, параграф 1, буква a) и член 27 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота следва да се тълкува в мисъл, че не допуска държавите членки да прилагат по отношение на сделки, осъществени между свързани страни, които са се договорили за цени, явно по-ниски от пазарните, правило за определяне на данъчната основа, различно от общото правило, предвидено в член 11, A, параграф 1, буква a) от Шеста директива, като разпростират по отношение на тези сделки прилагането на правилата за определяне на данъчната основа, свързани с приспадането или с употребата на стоки или услуги за личните нужди на данъчнозадълженото лице по смисъла на член 5, параграф 6 и член 6, параграф 2 от Шеста директива, в случаите, в които тези държави членки не са изпълнили процедурата, предвидена в член 27 от същата директива, за получаване на разрешение да прилагат такава мярка за дерогация от посоченото общо правило. (вж. точка 40 и диспозитива)