Преюдициално запитване, Митнически кодекс на Общността, Регламент (ЕИО) № 2913/92, Членове 203 и 204, Регламент (ЕИО) № 2454/93, Член 859, Режим на външен транзит, Възникване на митническо задължение, Наличие на отклонение от митническия надзор, Неизпълнение на задължение, Несвоевременно представяне на стоките пред получаващото митническо учреждение, Стоки, по отношение на които е налице отказ на получателя да ги получи и които са върнати, без да бъдат представени пред митническото учреждение, Стоки, които отново са поставени под режим на външен транзит чрез ново деклариране, Директива 2006/112/ЕО, Член 168, буква д), Приспадане на ДДС при внос от превозвача.

Дело C-187/14 Skatteministeriet срещу DSV Road A/S (Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret) „Преюдициално запитване — Митнически кодекс на Общността — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Членове 203 и 204 — Регламент (ЕИО) № 2454/93 — Член 859 — Режим на външен транзит — Възникване на митническо задължение — Наличие на отклонение от митническия надзор — Неизпълнение на задължение — Несвоевременно представяне на стоките пред получаващото митническо учреждение — Стоки, по отношение на които е налице отказ на получателя да ги получи и които са върнати, без да бъдат представени пред митническото учреждение — Стоки, които отново са поставени под режим на външен транзит чрез ново деклариране — Директива 2006/112/ЕО — Член 168, буква д) — Приспадане на ДДС при внос от превозвача“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 25 юни 2015 г. Митнически съюз — Възникване на митническо задължение при вноса в резултат на отклоняването от митнически надзор на стока, която може да бъде обмитена с вносно мито — Обхват — Стоки, по отношение на които е налице отказ на получателя да ги получи и които са върнати, без да бъдат представени пред митническото учреждение — Едни и същи стоки, които отново са поставени под режим на външен транзит чрез ново деклариране — Невъзникване на митническо задължение — Неустановена идентичност на тези стоки в рамките на режима на транзит — Възникване на митническо задължение (член 92, параграф 2, член 96, параграф 1, буква a) и член 203 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 1791/2006) Митнически съюз — Възникване на митническо задължение вследствие от неизпълнение на задължение, свързано с режим на външен транзит — Обхват — Стоки, поставени под първи режим на външен транзит, представени несвоевременно пред митническото учреждение по мястото на получаване в рамките на втори режим на транзит — Възникване на митническо задължение — Изключения — Проверка, възложена на националния съд (член 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 1791/2006; член 356, параграф 3 и член 859, второ тире и точка 2, букви а) и в) от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 214/2007) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Национална правна уредба, изключваща правото на приспадане на посочения данък на превозвач, който не е нито вносителят, нито собственикът на съответните стоки, а само осигурява превоза и митническото третиране на тези стоки като част от дейността си като превозвач на товари, данъчнозадължено лице по този данък — Допустимост (член 168, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 203 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 1791/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че митническо задължение не възниква въз основа единствено на факта, че след неуспешен опит за доставка на стоки, поставени под режим на външен общностен транзит, същите са били върнати в свободното пристанище, от което са изпратени, без да са били представени нито пред митническото учреждение по мястото на получаване, нито пред това в свободното пристанище, ако е установено, че същите стоки впоследствие са били превозени отново до мястото на получаване в рамките на втори режим на външен общностен транзит, който е приключен редовно. За сметка на това, когато не може да се докаже идентичността на стоките, превозени в рамките на първия и на втория режим на външен общностен транзит, възниква митническо задължение на основание на този член. Всъщност, при положение че е установена идентичността на стоките, превозвани в рамките на първия и на втория режим на транзит, тези стоки действително са били представени пред митническото учреждение по мястото на получаване в рамките на второто им изпращане. Непредставянето на посочените стоки пред митническото учреждение по мястото на получаване в рамките на първото им изпращане и непредставянето на същите пред митническото учреждение в свободното пристанище, от което са изпратени, след като са били върнати, поставянето на тези стоки под втори режим на транзит, както и късното им представяне пред митническото учреждение по мястото на получаване, сами по себе си не са достатъчни, за да е налице отклонение от митнически надзор. В рамките на режим на транзит митническият надзор по принцип се извършва от разстояние. Той се отнася до стоки, които не се намират на определено място, а се превозват от едно място на друго, като митническите органи не могат да контролират точното местоположение на стоките във всеки момент от превоза. Този надзор от разстояние не е възпрепятстван от непредставянето на съответните стоки пред митническото учреждение по мястото на получаване или в свободно пристанище, ако са изпълнени всички други изисквания във връзка с режима на транзит. Всъщност, въпреки тези пропуски, при това положение съответните стоки все пак се превозват под режима на разрешен транзит и са придружени от съответните транзитни документи, така че митническите органи продължават да имат достъп до тези стоки и да упражняват контрол върху тях. За сметка на това, при положение, при което не е установена идентичността на стоките, превозвани в рамките на първия и на втория режим на транзит, условията за възникване на митническо задължение на основание член 203, параграф 1 от Митническия кодекс са налице. Всъщност в този случай не е доказано, че стоките са представени пред митническото учреждение по мястото на получаване, както изисква член 96, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс. При това положение компетентният митнически орган е възпрепятстван да установи, че режимът на транзит е завършил редовно съгласно член 92, параграф 2 от Митническия кодекс. (вж. точки 26—29 и 32; точка 1 от диспозитива) Член 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 1791/2006, във връзка с член 859 от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 214/2007, трябва да се тълкува в смисъл, че несвоевременното и извършено в рамките на втори режим на външен общностен транзит представяне на стоки, поставени под първи режим на външен общностен транзит, пред митническото учреждение по мястото на получаване представлява неизпълнение, което поражда митническо задължение, освен ако са изпълнени условията, предвидени в член 356, параграф 3 или член 859, второ тире и точка 2, буква в) от този регламент, което запитващата юрисдикция трябва да провери. В това отношение член 356, параграф 3 от регламента за прилагане предвижда, че когато стоките се представят в получаващото митническо учреждение след изтичане на определения от отправното митническо учреждение срок и неспазването му се дължи на обстоятелства, изяснени задоволително пред получаващото митническо учреждение и настъпили не по вина на превозвача или на отговорното лице, се счита, че е спазен определеният срок. Що се отнася до въпроса дали е изпълнено отрицателното условие, предвидено в член 204 от Митническия кодекс, който изключва възникването на митническо задължение, когато нередностите нямат реално въздействие върху правилното функциониране на временното складиране или съответния митнически режим, член 859 от регламента за прилагане изброява изчерпателно случаите, при които може да бъде изпълнено това условие. Що се отнася, на първо място, до третото тире и до точка 2, буква а) от член 859 от регламента за прилагане, тези разпоредби изискват всички необходими формалности за уреждане на положението на стоките да са извършени впоследствие и стоката действително да е била представена в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение. Доколкото е установена идентичността на стоките, превозени в рамките на първия и на втория режим на транзит, и вторият режим на транзит е завършил редовно, посочените условия са изпълнени. На второ място, член 859, точка 2, буква в) от регламента за прилагане предвижда, че когато срокът, фиксиран в съответствие с член 356 от същия регламент, не е бил спазен, а параграф 3 от този член не е приложим, стоката независимо от това трябва да е била представена в получаващото митническо учреждение в разумен срок. Що се отнася, на трето място, до член 859, второ тире от същия регламент, който установява изискването пропуските да не предполагат явна небрежност от страна на заинтересованото лице, понятието „явна небрежност“ трябва да се преценява, като се вземат предвид по-специално сложността на разпоредбите, неизпълнението на които води до пораждане на митническото задължение, както и професионалният опит и това дали въпросният оператор е положил дължимата грижа. (вж. точки 39, 40, 42 и 44—47; точка 2 от диспозитива) Член 168, буква д) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, изключваща приспадането на данъка върху добавената стойност при внос, дължим от превозвач, който не е нито вносителят, нито собственикът на съответните стоки, а само осигурява превоза и митническото третиране на тези стоки като част от дейността си като превозвач на товари, данъчнозадължен за данъка върху добавената стойност. Всъщност, тъй като стойността на превозваните стоки не е част от разходите, образуващи цената, фактурирана от превозвач, чиято дейност се ограничава до превоза на тези стоки срещу възнаграждение, условията за прилагате на член 168, буква д) от Директивата за ДДС не са изпълнени. (вж. точки 50 и 51; точка 3 от диспозитива) Дело C-187/14 Skatteministeriet срещу DSV Road A/S (Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret) „Преюдициално запитване — Митнически кодекс на Общността — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Членове 203 и 204 — Регламент (ЕИО) № 2454/93 — Член 859 — Режим на външен транзит — Възникване на митническо задължение — Наличие на отклонение от митническия надзор — Неизпълнение на задължение — Несвоевременно представяне на стоките пред получаващото митническо учреждение — Стоки, по отношение на които е налице отказ на получателя да ги получи и които са върнати, без да бъдат представени пред митническото учреждение — Стоки, които отново са поставени под режим на външен транзит чрез ново деклариране — Директива 2006/112/ЕО — Член 168, буква д) — Приспадане на ДДС при внос от превозвача“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 25 юни 2015 г. Митнически съюз — Възникване на митническо задължение при вноса в резултат на отклоняването от митнически надзор на стока, която може да бъде обмитена с вносно мито — Обхват — Стоки, по отношение на които е налице отказ на получателя да ги получи и които са върнати, без да бъдат представени пред митническото учреждение — Едни и същи стоки, които отново са поставени под режим на външен транзит чрез ново деклариране — Невъзникване на митническо задължение — Неустановена идентичност на тези стоки в рамките на режима на транзит — Възникване на митническо задължение (член 92, параграф 2, член 96, параграф 1, буква a) и член 203 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 1791/2006) Митнически съюз — Възникване на митническо задължение вследствие от неизпълнение на задължение, свързано с режим на външен транзит — Обхват — Стоки, поставени под първи режим на външен транзит, представени несвоевременно пред митническото учреждение по мястото на получаване в рамките на втори режим на транзит — Възникване на митническо задължение — Изключения — Проверка, възложена на националния съд (член 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 1791/2006; член 356, параграф 3 и член 859, второ тире и точка 2, букви а) и в) от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 214/2007) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Национална правна уредба, изключваща правото на приспадане на посочения данък на превозвач, който не е нито вносителят, нито собственикът на съответните стоки, а само осигурява превоза и митническото третиране на тези стоки като част от дейността си като превозвач на товари, данъчнозадължено лице по този данък — Допустимост (член 168, буква д) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 203 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 1791/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че митническо задължение не възниква въз основа единствено на факта, че след неуспешен опит за доставка на стоки, поставени под режим на външен общностен транзит, същите са били върнати в свободното пристанище, от което са изпратени, без да са били представени нито пред митническото учреждение по мястото на получаване, нито пред това в свободното пристанище, ако е установено, че същите стоки впоследствие са били превозени отново до мястото на получаване в рамките на втори режим на външен общностен транзит, който е приключен редовно. За сметка на това, когато не може да се докаже идентичността на стоките, превозени в рамките на първия и на втория режим на външен общностен транзит, възниква митническо задължение на основание на този член. Всъщност, при положение че е установена идентичността на стоките, превозвани в рамките на първия и на втория режим на транзит, тези стоки действително са били представени пред митническото учреждение по мястото на получаване в рамките на второто им изпращане. Непредставянето на посочените стоки пред митническото учреждение по мястото на получаване в рамките на първото им изпращане и непредставянето на същите пред митническото учреждение в свободното пристанище, от което са изпратени, след като са били върнати, поставянето на тези стоки под втори режим на транзит, както и късното им представяне пред митническото учреждение по мястото на получаване, сами по себе си не са достатъчни, за да е налице отклонение от митнически надзор. В рамките на режим на транзит митническият надзор по принцип се извършва от разстояние. Той се отнася до стоки, които не се намират на определено място, а се превозват от едно място на друго, като митническите органи не могат да контролират точното местоположение на стоките във всеки момент от превоза. Този надзор от разстояние не е възпрепятстван от непредставянето на съответните стоки пред митническото учреждение по мястото на получаване или в свободно пристанище, ако са изпълнени всички други изисквания във връзка с режима на транзит. Всъщност, въпреки тези пропуски, при това положение съответните стоки все пак се превозват под режима на разрешен транзит и са придружени от съответните транзитни документи, така че митническите органи продължават да имат достъп до тези стоки и да упражняват контрол върху тях. За сметка на това, при положение, при което не е установена идентичността на стоките, превозвани в рамките на първия и на втория режим на транзит, условията за възникване на митническо задължение на основание член 203, параграф 1 от Митническия кодекс са налице. Всъщност в този случай не е доказано, че стоките са представени пред митническото учреждение по мястото на получаване, както изисква член 96, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс. При това положение компетентният митнически орган е възпрепятстван да установи, че режимът на транзит е завършил редовно съгласно член 92, параграф 2 от Митническия кодекс. (вж. точки 26—29 и 32; точка 1 от диспозитива) Член 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 1791/2006, във връзка с член 859 от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 214/2007, трябва да се тълкува в смисъл, че несвоевременното и извършено в рамките на втори режим на външен общностен транзит представяне на стоки, поставени под първи режим на външен общностен транзит, пред митническото учреждение по мястото на получаване представлява неизпълнение, което поражда митническо задължение, освен ако са изпълнени условията, предвидени в член 356, параграф 3 или член 859, второ тире и точка 2, буква в) от този регламент, което запитващата юрисдикция трябва да провери. В това отношение член 356, параграф 3 от регламента за прилагане предвижда, че когато стоките се представят в получаващото митническо учреждение след изтичане на определения от отправното митническо учреждение срок и неспазването му се дължи на обстоятелства, изяснени задоволително пред получаващото митническо учреждение и настъпили не по вина на превозвача или на отговорното лице, се счита, че е спазен определеният срок. Що се отнася до въпроса дали е изпълнено отрицателното условие, предвидено в член 204 от Митническия кодекс, който изключва възникването на митническо задължение, когато нередностите нямат реално въздействие върху правилното функциониране на временното складиране или съответния митнически режим, член 859 от регламента за прилагане изброява изчерпателно случаите, при които може да бъде изпълнено това условие. Що се отнася, на първо място, до третото тире и до точка 2, буква а) от член 859 от регламента за прилагане, тези разпоредби изискват всички необходими формалности за уреждане на положението на стоките да са извършени впоследствие и стоката действително да е била представена в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение. Доколкото е установена идентичността на стоките, превозени в рамките на първия и на втория режим на транзит, и вторият режим на транзит е завършил редовно, посочените условия са изпълнени. На второ място, член 859, точка 2, буква в) от регламента за прилагане предвижда, че когато срокът, фиксиран в съответствие с член 356 от същия регламент, не е бил спазен, а параграф 3 от този член не е приложим, стоката независимо от това трябва да е била представена в получаващото митническо учреждение в разумен срок. Що се отнася, на трето място, до член 859, второ тире от същия регламент, който установява изискването пропуските да не предполагат явна небрежност от страна на заинтересованото лице, понятието „явна небрежност“ трябва да се преценява, като се вземат предвид по-специално сложността на разпоредбите, неизпълнението на които води до пораждане на митническото задължение, както и професионалният опит и това дали въпросният оператор е положил дължимата грижа. (вж. точки 39, 40, 42 и 44—47; точка 2 от диспозитива) Член 168, буква д) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, изключваща приспадането на данъка върху добавената стойност при внос, дължим от превозвач, който не е нито вносителят, нито собственикът на съответните стоки, а само осигурява превоза и митническото третиране на тези стоки като част от дейността си като превозвач на товари, данъчнозадължен за данъка върху добавената стойност. Всъщност, тъй като стойността на превозваните стоки не е част от разходите, образуващи цената, фактурирана от превозвач, чиято дейност се ограничава до превоза на тези стоки срещу възнаграждение, условията за прилагате на член 168, буква д) от Директивата за ДДС не са изпълнени. (вж. точки 50 и 51; точка 3 от диспозитива)

Митнически кодекс на Общността, Приложно поле на член 203 и член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, Режим на външен транзит, Възникване на митническо задължение поради неизпълнение на задължение, Късно представяне на стоките в получаващото митническо учреждение, Шеста директива ДДС, Член 10, параграф 3, Връзка между възникването на митническото задължение и задължението за ДДС, Понятие за облагаеми сделки.

Дело C-480/12 Minister van Financiën срещу X BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Митнически кодекс на Общността — Приложно поле на член 203 и член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Режим на външен транзит — Възникване на митническо задължение поради неизпълнение на задължение — Късно представяне на стоките в получаващото митническо учреждение — Шеста директива ДДС — Член 10, параграф 3 — Връзка между възникването на митническото задължение и задължението за ДДС — Понятие за облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 15 май 2014 г. Митнически съюз — Възникване на митническо задължение вследствие на неизпълнение на задължение, свързано с ползването на съответния митнически режим — Нередности без последици за правилното функциониране на митническия режим — Обхват — Неспазване на срока за представяне на стоките — Липса на разумен срок — Изключване (членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 356 и член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 444/2002) Митнически съюз — Възникване на митническо задължение вследствие на неизпълнение на задължение, свързано с ползването на съответния митнически режим — Нередности без последици за правилното функциониране на митническия режим — Обхват — Неспазване на срока за представяне на стоките — Изключване — Липса на информация за причините, поради които е превишен срокът, или за местонахождението на стоките — Липса на последици (членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 356 и член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 444/2002) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Продажба на стоки, излезли от обхвата на митническите режими — Включване — Митническо задължение, възникнало единствено на основание член 204 от Регламент № 2913/92 — Липса на последици (член 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 2 и член 7, параграф 3, първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2004/66) Членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005, във връзка с член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 444/2002, трябва да се тълкуват в смисъл, че самото превишаване на срока за представяне на стоките, определен съгласно член 356, параграф 1 от Регламент № 2454/93, изменен, води не до възникване на митническо задължение поради отклонение на съответните стоки от митнически надзор по смисъла на член 203 от Регламент № 2913/92, изменен, а до възникване на митническо задължение на основание член 204 от този регламент. Всъщност членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 имат различно приложно поле. Докато първият се отнася до поведение, чийто резултат е отклонението на стоката от митнически надзор, вторият има за предмет неизпълнение на задължения и на свързани със съответните митнически режими условия, което не се е отразило върху митническия надзор. Така от текста на член 204 от Регламент № 2913/92 се вижда, че тази разпоредба се прилага само за случаите извън обхвата на член 203 от този регламент. В това отношение съгласно член 204, параграф 1, буква а) от Регламент № 2913/92 вносно митническо задължение възниква при неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, от ползването на митническия режим, под който те са поставени, освен когато се установи, че нередностите нямат реални последици за правилното функциониране на този режим. Всеки случай, който не се обхваща от това изключение, попада в приложното поле на член 204 от Регламент № 2913/92. Същевременно член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 изрично предвижда, че когато срокът, определен в съответствие с член 356 от този регламент, не е бил спазен и късното представяне на стоката не може да бъде извинено при условията на параграф 3 от последния член, превишаването на срока за представяне на стоките се счита за обстоятелство без реални последици за правилното функциониране на временното складиране или на съответния митнически режим, доколкото стоката все пак е била представена в получаващото митническо учреждение в разумен срок. (вж. точки 31, 32, 39, 41 и 45; точка 1 от диспозитива) Член 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005, във връзка с член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 444/2002, трябва да се тълкува в смисъл, че за да възникне митническо задължение по силата на този член 204, не е нужно заинтересованите лица да предоставят на митническите органи информация за причините, поради които е превишен срокът, определен съгласно член 356 от Регламент № 2454/93, изменен, или за местонахождението на стоките в периода между датата, на която е изтекъл този срок, и датата на действителното представяне на тези стоки в получаващото митническо учреждение. Всъщност, когато стоките се представят в получаващото митническо учреждение след изтичане на определения от отправното митническо учреждение срок и неспазването му се дължи на обстоятелства, изяснени задоволително пред получаващото митническо учреждение и настъпили не по вина на превозвача или на отговорното лице, определеният срок се счита за спазен. (вж. точки 43 и 45; точка 1 от диспозитива) Член 7, параграф 3, първа алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, трябва да се тълкува в смисъл, че данъкът върху добавената стойност се дължи, когато съответните стоки са излезли от обхвата на предвидените в този член митнически режими, дори и да е възникнало митническо задължение единствено на основание член 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005. Всъщност, ако въпросните стоки вече са били излезли от обхвата на тези режими към датата на реекспортирането поради възникването на митническо задължение, те би трябвало да се разглеждат като „внос“ по смисъла на член 2, точка 2 от Шеста директива. А съгласно този член 2 с данък върху добавената стойност се облага именно вносът на стоки. (вж. точки 47, 54 и 55; точка 2 от диспозитива) Дело C-480/12 Minister van Financiën срещу X BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Митнически кодекс на Общността — Приложно поле на член 203 и член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Режим на външен транзит — Възникване на митническо задължение поради неизпълнение на задължение — Късно представяне на стоките в получаващото митническо учреждение — Шеста директива ДДС — Член 10, параграф 3 — Връзка между възникването на митническото задължение и задължението за ДДС — Понятие за облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 15 май 2014 г. Митнически съюз — Възникване на митническо задължение вследствие на неизпълнение на задължение, свързано с ползването на съответния митнически режим — Нередности без последици за правилното функциониране на митническия режим — Обхват — Неспазване на срока за представяне на стоките — Липса на разумен срок — Изключване (членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 356 и член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 444/2002) Митнически съюз — Възникване на митническо задължение вследствие на неизпълнение на задължение, свързано с ползването на съответния митнически режим — Нередности без последици за правилното функциониране на митническия режим — Обхват — Неспазване на срока за представяне на стоките — Изключване — Липса на информация за причините, поради които е превишен срокът, или за местонахождението на стоките — Липса на последици (членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 356 и член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 на Комисията, изменен с Регламент № 444/2002) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Продажба на стоки, излезли от обхвата на митническите режими — Включване — Митническо задължение, възникнало единствено на основание член 204 от Регламент № 2913/92 — Липса на последици (член 204 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005; член 2 и член 7, параграф 3, първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2004/66) Членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005, във връзка с член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 444/2002, трябва да се тълкуват в смисъл, че самото превишаване на срока за представяне на стоките, определен съгласно член 356, параграф 1 от Регламент № 2454/93, изменен, води не до възникване на митническо задължение поради отклонение на съответните стоки от митнически надзор по смисъла на член 203 от Регламент № 2913/92, изменен, а до възникване на митническо задължение на основание член 204 от този регламент. Всъщност членове 203 и 204 от Регламент № 2913/92 имат различно приложно поле. Докато първият се отнася до поведение, чийто резултат е отклонението на стоката от митнически надзор, вторият има за предмет неизпълнение на задължения и на свързани със съответните митнически режими условия, което не се е отразило върху митническия надзор. Така от текста на член 204 от Регламент № 2913/92 се вижда, че тази разпоредба се прилага само за случаите извън обхвата на член 203 от този регламент. В това отношение съгласно член 204, параграф 1, буква а) от Регламент № 2913/92 вносно митническо задължение възниква при неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, от ползването на митническия режим, под който те са поставени, освен когато се установи, че нередностите нямат реални последици за правилното функциониране на този режим. Всеки случай, който не се обхваща от това изключение, попада в приложното поле на член 204 от Регламент № 2913/92. Същевременно член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 изрично предвижда, че когато срокът, определен в съответствие с член 356 от този регламент, не е бил спазен и късното представяне на стоката не може да бъде извинено при условията на параграф 3 от последния член, превишаването на срока за представяне на стоките се счита за обстоятелство без реални последици за правилното функциониране на временното складиране или на съответния митнически режим, доколкото стоката все пак е била представена в получаващото митническо учреждение в разумен срок. (вж. точки 31, 32, 39, 41 и 45; точка 1 от диспозитива) Член 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005, във връзка с член 859, точка 2, буква в) от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 444/2002, трябва да се тълкува в смисъл, че за да възникне митническо задължение по силата на този член 204, не е нужно заинтересованите лица да предоставят на митническите органи информация за причините, поради които е превишен срокът, определен съгласно член 356 от Регламент № 2454/93, изменен, или за местонахождението на стоките в периода между датата, на която е изтекъл този срок, и датата на действителното представяне на тези стоки в получаващото митническо учреждение. Всъщност, когато стоките се представят в получаващото митническо учреждение след изтичане на определения от отправното митническо учреждение срок и неспазването му се дължи на обстоятелства, изяснени задоволително пред получаващото митническо учреждение и настъпили не по вина на превозвача или на отговорното лице, определеният срок се счита за спазен. (вж. точки 43 и 45; точка 1 от диспозитива) Член 7, параграф 3, първа алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, трябва да се тълкува в смисъл, че данъкът върху добавената стойност се дължи, когато съответните стоки са излезли от обхвата на предвидените в този член митнически режими, дори и да е възникнало митническо задължение единствено на основание член 204 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005. Всъщност, ако въпросните стоки вече са били излезли от обхвата на тези режими към датата на реекспортирането поради възникването на митническо задължение, те би трябвало да се разглеждат като „внос“ по смисъла на член 2, точка 2 от Шеста директива. А съгласно този член 2 с данък върху добавената стойност се облага именно вносът на стоки. (вж. точки 47, 54 и 55; точка 2 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 168 и 176, Право на приспадане, Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки, Възникване на правото на приспадане, Договор за наем на автомобил, Договор за лизинг, Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място.

Дело C-118/11 „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 176 — Право на приспадане — Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки — Възникване на правото на приспадане — Договор за наем на автомобил — Договор за лизинг — Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (членове 168 и 176 от Директива 2006/112 на Съвета) В хипотезата, при която договор за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив. (вж. точка 40) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че нает автомобил се счита за използван за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Освен това автомобил, който е нает по договор за лизинг и е възприет като дълготраен актив, се счита за използван за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на данъка върху добавената стойност и следователно — на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. (вж. точки 57, 58 и 64; точка 1 от диспозитива) Членове 168 и 176 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. (вж. точка 74; точка 2 от диспозитива) Дело C-118/11 „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 176 — Право на приспадане — Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки — Възникване на правото на приспадане — Договор за наем на автомобил — Договор за лизинг — Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (членове 168 и 176 от Директива 2006/112 на Съвета) В хипотезата, при която договор за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив. (вж. точка 40) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че нает автомобил се счита за използван за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Освен това автомобил, който е нает по договор за лизинг и е възприет като дълготраен актив, се счита за използван за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на данъка върху добавената стойност и следователно — на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. (вж. точки 57, 58 и 64; точка 1 от диспозитива) Членове 168 и 176 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. (вж. точка 74; точка 2 от диспозитива)