Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Платец на ДДС — Неправилно начисляване на ДДС от страна на получателя — Задължаване на доставчика на услугите да внесе ДДС — Отказ да се възстанови ДДС на доставчика на услугите.
Дело C-111/14 „ГСТ — Сървиз АГ Германия“ срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Платец на ДДС — Неправилно начисляване на ДДС от страна на получателя — Задължаване на доставчика на услугите да внесе ДДС — Отказ да се възстанови ДДС на доставчика на услугите“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 23 април 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Платец на данъка — Данъчнозадължено лице, което извършва услуги чрез постоянен обект в държавата членка, където се събира данъкът — Включване
(членове 193 и 194 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88)
Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Платец на данъка — Получател на услуги, извършвани чрез постоянен обект на доставчика в същата държава членка — Получател, внесъл данъка въз основа на предположението, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава — Неправилно предположение — Възможност за данъчната администрация да разглежда получателя като платец на данъка — Липса
(член 194 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88)
Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Обхват
(Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88)
Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Национално законодателство, което позволява на данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика внесения от него данък — Невъзможност за доставчика да коригира фактурите — Недопустимост
(Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Член 193 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че когато се извършва доставка на услуги чрез постоянен обект на територията на държавата членка, в която е дължим данъкът върху добавената стойност, платец на данъка е само данъчнозадълженото лице, извършващо доставката.
Всъщност съгласно членове 193 и 194 от Директивата по принцип само доставчикът на услугите е лице — платец на данъка върху добавената стойност, освен в случаите, когато той не е установен в държавата членка, в която е дължим данъкът, и тази държава е предвидила, че платец на данъка е получателят на услугите.
(вж. точки 22 и 25; точка 1 от диспозитива)
Член 194 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да разглежда като платец на данъка върху добавената стойност получателя на услугите, извършени чрез постоянен обект на доставчика, когато както доставчикът, така и получателят на услугите са установени на територията на същата държава членка, дори ако получателят вече е внесъл данъка, воден от неправилното предположение, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава.
Всъщност съгласно член 194 от Директивата държавите членки имат възможността да предвидят прилагане на механизма за самоначисляване единствено в хипотезата, в която доставчикът на услугите не е установен в държавата членка, в която е дължим данъкът върху добавената стойност.
(вж. точки 27 и 30; точка 2 от диспозитива)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 32—34 и 37—40)
Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която позволява на данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика на услугите внесения от него данък, въпреки че на получателя на услугите, който също е внесъл данъка върху добавената стойност за тези услуги, е отказано правото да приспадне данъка, тъй като не разполага със съответен данъчен документ, а националният закон не позволява корекция на данъчните документи при наличието на влязъл в сила ревизионен акт.
Всъщност подобна практика принуждава както доставчика, така и получателя на тези услуги да понесат тежестта на данъка върху добавената стойност и в резултат от това данъчната администрация получава данък в размер, надвишаващ този, който доставчикът по принцип би събрал от получателя, ако имаше възможност да коригира издадените фактури.
(вж. точки 41 и 42; точка 3 от диспозитива) Дело C-111/14 „ГСТ — Сървиз АГ Германия“ срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Платец на ДДС — Неправилно начисляване на ДДС от страна на получателя — Задължаване на доставчика на услугите да внесе ДДС — Отказ да се възстанови ДДС на доставчика на услугите“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 23 април 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Платец на данъка — Данъчнозадължено лице, което извършва услуги чрез постоянен обект в държавата членка, където се събира данъкът — Включване (членове 193 и 194 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Платец на данъка — Получател на услуги, извършвани чрез постоянен обект на доставчика в същата държава членка — Получател, внесъл данъка въз основа на предположението, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава — Неправилно предположение — Възможност за данъчната администрация да разглежда получателя като платец на данъка — Липса (член 194 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Обхват (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Национално законодателство, което позволява на данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика внесения от него данък — Невъзможност за доставчика да коригира фактурите — Недопустимост (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Член 193 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че когато се извършва доставка на услуги чрез постоянен обект на територията на държавата членка, в която е дължим данъкът върху добавената стойност, платец на данъка е само данъчнозадълженото лице, извършващо доставката. Всъщност съгласно членове 193 и 194 от Директивата по принцип само доставчикът на услугите е лице — платец на данъка върху добавената стойност, освен в случаите, когато той не е установен в държавата членка, в която е дължим данъкът, и тази държава е предвидила, че платец на данъка е получателят на услугите. (вж. точки 22 и 25; точка 1 от диспозитива) Член 194 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да разглежда като платец на данъка върху добавената стойност получателя на услугите, извършени чрез постоянен обект на доставчика, когато както доставчикът, така и получателят на услугите са установени на територията на същата държава членка, дори ако получателят вече е внесъл данъка, воден от неправилното предположение, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава. Всъщност съгласно член 194 от Директивата държавите членки имат възможността да предвидят прилагане на механизма за самоначисляване единствено в хипотезата, в която доставчикът на услугите не е установен в държавата членка, в която е дължим данъкът върху добавената стойност. (вж. точки 27 и 30; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 32—34 и 37—40) Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която позволява на данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика на услугите внесения от него данък, въпреки че на получателя на услугите, който също е внесъл данъка върху добавената стойност за тези услуги, е отказано правото да приспадне данъка, тъй като не разполага със съответен данъчен документ, а националният закон не позволява корекция на данъчните документи при наличието на влязъл в сила ревизионен акт. Всъщност подобна практика принуждава както доставчика, така и получателя на тези услуги да понесат тежестта на данъка върху добавената стойност и в резултат от това данъчната администрация получава данък в размер, надвишаващ този, който доставчикът по принцип би събрал от получателя, ако имаше възможност да коригира издадените фактури. (вж. точки 41 и 42; точка 3 от диспозитива)
Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Възникване и обхват на правото на приспадане, Прекратяване на дружество от съдружник, Придобиване на част от клиентелата на това дружество, Непарична вноска в друго дружество, Плащане на данък по получени доставки, Евентуално приспадане.
Дело C-204/13 Finanzamt Saarlouis срещу Heinz Malburg (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Възникване и обхват на правото на приспадане — Прекратяване на дружество от съдружник — Придобиване на част от клиентелата на това дружество — Непарична вноска в друго дружество — Плащане на данък по получени доставки — Евентуално приспадане“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 13 март 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Придобиване от един от съдружниците на част от клиентелата на дружеството с цел безвъзмездното ѝ пренасочване към ново дружество — Право на приспадане — Липса — Принцип на данъчен неутралитет — Неприложимост (член 2, параграф 1, член 4, параграфи 1 и 2, както и член 17, параграф 2, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Предвид принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност член 4, параграфи 1 и 2, както и член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкуват в смисъл, че съдружник в гражданско дружество за данъчноконсултантска дейност, който придобива от това дружество част от клиентелата с единствената цел непосредствено след това безвъзмездно да я пренасочи към новоучредено с неговото решаващо участие гражданско дружество за данъчноконсултантска дейност, което да я ползва за целите на търговската си дейност, без обаче тази клиентела да е включена в имуществото на новоучреденото дружество, няма право да приспадне данъка върху добавената стойност, който е платил при придобиването на въпросната клиентела. Всъщност това пренасочване на клиентелата към новото дружество е безвъзмездно и следователно не попада в приложното поле нито на член 2, параграф 1 от Шеста директива, който се отнася единствено до възмездно извършваните доставки на стоки или услуги, нито на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, който се отнася до използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него. Освен това принципът на данъчен неутралитет се отразява в режима на приспадане, режим, който цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платен данък върху добавената стойност в рамките на цялата му икономическа дейност. Общата система на данъка върху добавената стойност следователно гарантира пълен неутралитет при данъчното облагане на всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че посочените дейности сами по себе си подлежат на облагане с данъка. Принципът на данъчен неутралитет следователно не се прилага към хипотезата на безвъзмездно пренасочване на клиентелата към дадено дружество, доколкото това не е сделка, попадаща в обхвата на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 36, 41, 42 и 47 и диспозитива)
Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 73 и 78, Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица, Квалифициране на тези сделки като облагаеми, Определяне на дължимия ДДС, когато при сключването на договора страните не са уговорили нищо във връзка с този данък, Наличие или липса на възможност за доставчика да получи ДДС от клиента, Последици.
Съединени дела C-249/12 и C-250/12 Corina-Hrisi Tulică срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Călin Ion Plavoşin срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Timiş — Serviciul Soluţionare Contestaţii и Activitatea de Inspecţie Fiscală — Serviciul de Inspecţie Fiscală Timiş (Преюдициални запитвания, отправени от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 73 и 78 — Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица — Квалифициране на тези сделки като облагаеми — Определяне на дължимия ДДС, когато при сключването на договора страните не са уговорили нищо във връзка с този данък — Наличие или липса на възможност за доставчика да получи ДДС от клиента — Последици“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Определяне на данъчната основа, когато договорът е сключен при цена, в която не се споменава данъкът върху добавената стойност — Възможност за данъчнозадълженото лице да получи от съдоговорителя изисквания от данъчната администрация данък — Последици (членове 73 и 78 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Борба срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, и по-конкретно членове 73 и 78 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че когато цената на стока е определена от страните, без изобщо да се споменава данъкът върху добавената стойност, и лицето — платец на дължимия за обложената сделка данък, е доставчикът на тази стока, уговорената цена, в случай че доставчикът няма възможност да получи от клиента изисквания от данъчната администрация данък, трябва да се счита за цена с вече включен данък върху добавената стойност. Обратно, положението би било различно, ако съгласно националното право доставчикът би имал възможност да добави към уговорената цена сума, съответстваща на дължимия за сделката данък, и да я получи от купувача на стоката. (вж. точки 37 и 43 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 41 и 42) Съединени дела C-249/12 и C-250/12 Corina-Hrisi Tulică срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Călin Ion Plavoşin срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Timiş — Serviciul Soluţionare Contestaţii и Activitatea de Inspecţie Fiscală — Serviciul de Inspecţie Fiscală Timiş (Преюдициални запитвания, отправени от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 73 и 78 — Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица — Квалифициране на тези сделки като облагаеми — Определяне на дължимия ДДС, когато при сключването на договора страните не са уговорили нищо във връзка с този данък — Наличие или липса на възможност за доставчика да получи ДДС от клиента — Последици“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Определяне на данъчната основа, когато договорът е сключен при цена, в която не се споменава данъкът върху добавената стойност — Възможност за данъчнозадълженото лице да получи от съдоговорителя изисквания от данъчната администрация данък — Последици
(членове 73 и 78 от Директива 2006/112 на Съвета)
Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Борба срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби — Спазване на принципа на пропорционалност
(Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, и по-конкретно членове 73 и 78 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че когато цената на стока е определена от страните, без изобщо да се споменава данъкът върху добавената стойност, и лицето — платец на дължимия за обложената сделка данък, е доставчикът на тази стока, уговорената цена, в случай че доставчикът няма възможност да получи от клиента изисквания от данъчната администрация данък, трябва да се счита за цена с вече включен данък върху добавената стойност.
Обратно, положението би било различно, ако съгласно националното право доставчикът би имал възможност да добави към уговорената цена сума, съответстваща на дължимия за сделката данък, и да я получи от купувача на стоката.
(вж. точки 37 и 43 и диспозитива)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 41 и 42)
Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 203, Принцип на данъчен неутралитет, Възстановяване на доставчика на платения от него данък, когато на получателя на освободена доставка е отказано правото на приспадане.
Дело C-138/12 Руседеспред ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 203 — Принцип на данъчен неутралитет — Възстановяване на доставчика на платения от него данък, когато на получателя на освободена доставка е отказано правото на приспадане“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 11 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на лицата, платци на данъка — Задължение за плащане на начисления във фактура данък независимо от задължението за плащането му поради облагаема с данък върху добавената стойност сделка (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен — Отказ на данъчната администрация да възстанови данъка — Основания за отказ — Фактура, която не е коригирана от данъчнозадълженото лице вследствие от освободените доставки — Невъзможност за такава корекция поради отказаното на получателя на фактурата право на приспадане — Нарушение на принципа на данъчен неутралитет (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Актове на институциите — Директиви — Прилагане от държавите членки — Задължение за съобразено тълкуване на националното право (член 288, параграф 3 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Безусловно и достатъчно точно задължение в тежест на държавите членки — Възможност за данъчнозадължено лице да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 23) Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание на национална разпоредба за транспониране на член 203 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика по освободена доставка неправилно фактурирания на неговия клиент данък върху добавената стойност, по съображение че този доставчик не е коригирал сгрешената фактура, при положение че данъчната администрация с влязъл в сила акт е отказала правото на същия клиент да приспадне посочения данък върху добавената стойност, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим. Когато издателят на фактурата своевременно отстрани напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност изисква фактурираният данък, който не е следвало да бъде начислен, да може да се коригира, без държавите членки да могат да поставят тази корекция в зависимост от добросъвестността на издателя на посочената фактура. Това коригиране не може да зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация. (вж. точки 27 и 39; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 37) Данъчнозадължено лице може да се позове на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност, за да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък върху добавената стойност е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана, при положение че правото на приспадане на посочения данък върху добавената стойност е отказано с влязъл в сила акт, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим. (вж. точки 40 и 41; точка 2 от диспозитива) Дело C-138/12 Руседеспред ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 203 — Принцип на данъчен неутралитет — Възстановяване на доставчика на платения от него данък, когато на получателя на освободена доставка е отказано правото на приспадане“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 11 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на лицата, платци на данъка — Задължение за плащане на начисления във фактура данък независимо от задължението за плащането му поради облагаема с данък върху добавената стойност сделка
(член 203 от Директива 2006/112 на Съвета)
Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен — Отказ на данъчната администрация да възстанови данъка — Основания за отказ — Фактура, която не е коригирана от данъчнозадълженото лице вследствие от освободените доставки — Невъзможност за такава корекция поради отказаното на получателя на фактурата право на приспадане — Нарушение на принципа на данъчен неутралитет
(член 203 от Директива 2006/112 на Съвета)
Актове на институциите — Директиви — Прилагане от държавите членки — Задължение за съобразено тълкуване на националното право
(член 288, параграф 3 ДФЕС)
Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Безусловно и достатъчно точно задължение в тежест на държавите членки — Възможност за данъчнозадължено лице да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана
(член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението.
(вж. точка 23)
Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание на национална разпоредба за транспониране на член 203 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика по освободена доставка неправилно фактурирания на неговия клиент данък върху добавената стойност, по съображение че този доставчик не е коригирал сгрешената фактура, при положение че данъчната администрация с влязъл в сила акт е отказала правото на същия клиент да приспадне посочения данък върху добавената стойност, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим.
Когато издателят на фактурата своевременно отстрани напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност изисква фактурираният данък, който не е следвало да бъде начислен, да може да се коригира, без държавите членки да могат да поставят тази корекция в зависимост от добросъвестността на издателя на посочената фактура. Това коригиране не може да зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация.
(вж. точки 27 и 39; точка 1 от диспозитива)
Вж. текста на решението.
(вж. точка 37)
Данъчнозадължено лице може да се позове на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност, за да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък върху добавената стойност е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана, при положение че правото на приспадане на посочения данък върху добавената стойност е отказано с влязъл в сила акт, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим.
(вж. точки 40 и 41; точка 2 от диспозитива)
ДДС, Шеста директива, Членове 9, 17 и 18, Определяне на мястото на доставка на услуги, Понятие за осигуряване на персонал, Самонаети лица, Необходимост да се гарантира еднаква преценка на доставката на услуги по отношение на доставчика и по отношение на получателя.
Дело C-218/10 ADV Allround Vermittlungs AG, в ликвидация, срещу Finanzamt Hamburg-Bergedorf (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg) „ДДС — Шеста директива — Членове 9, 17 и 18 — Определяне на мястото на доставка на услуги — Понятие за осигуряване на персонал — Самонаети лица — Необходимост да се гарантира еднаква преценка на доставката на услуги по отношение на доставчика и по отношение на получателя“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Осигуряване на персонал — Понятие (член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 17, параграф 1, параграф 2, буква а) и параграф 3, буква а) и член 18, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „осигуряване на персонал“, посочено в тази разпоредба, включва и осигуряването на самонаети лица, които не са наети на работа от предприемача доставчик. Всъщност, доколкото това тълкуване свежда до едно-единствено място данъчното привързване на съответната доставка на услуги, то позволява именно да се избегне двойно облагане на посочената доставка или възможността същата доставка да не бъде изобщо обложена с данък върху добавената стойност. Такова тълкуване е от естество и да улесни прилагането на посочената стълкновителна норма, като позволи лесно управление — на мястото на доставката на услуги — на правилата за събиране на данъка и за предотвратяване на избягването на данъци, тъй като получателят не трябва да се осведомява за правната природа на отношенията, свързващи доставчика с „персонала“, който се осигурява. Това тълкуване е в съответствие и с принципа на правна сигурност, тъй като, като прави определянето на мястото на привързване на доставката на услуги по-предвидимо, то улеснява приложението на разпоредбите на Шеста директива и допринася за осигуряването на надеждно и правилно събиране на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 29—32; точка 1 от диспозитива) При липса на правна уредба на Съюза именно във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се определят компетентните органи и да се приемат подробни правила за производствата, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, доколкото посочените правила не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни средства за защита (принцип на равностойност), и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност). Когато става въпрос за принципа на ефективност, при липсата на специални норми в националното процесуално право, правото на доставчика на услуги и това на получателя на посочената доставка, състоящи се в това доставчикът и получателят да бъдат третирани по идентичен начин при преценката относно облагаемостта на една и съща доставка и относно дължимия за нея данък върху добавената стойност, на практика ще бъдат лишени от всякакво полезно действие. (вж. точки 35 и 37) Член 17, параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават държавите членки да изменят вътрешноправните си процесуални норми така, че преценката относно облагаемостта на дадена доставка на услуги и относно дължимия върху тази доставка данък върху добавената стойност да се извършва по непротиворечив начин по отношение на доставчика и на получателя на тази доставка дори ако по отношение на тях са компетентни различни данъчни администрации. Тези разпоредби обаче задължават държавите членки да приемат необходимите мерки, за да се гарантира точността на събирането на данъка върху добавената стойност и спазването на принципа на данъчен неутралитет. Наистина, макар член 17, параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива да не уточняват конкретното съдържание на процесуалните или други мерки, които трябва да бъдат взети, за да се гарантира точността на събирането на ДДС и спазването на принципа на данъчен неутралитет, това не променя факта, че тези разпоредби обвързват държавите членки, що се отнася до целта, която трябва да бъде постигната, като им оставят свобода на преценка при оценяване на необходимостта от приемането на такива мерки. Във връзка с това, ако се окаже, че дори при липсата на въпроси относно тълкуването или валидността и дори в случай на отказ от страна на компетентните юрисдикции да сезират Съда на ЕС с преюдициално запитване за тълкуване или преценка на валидността на правото на Съюза различни административни органи и/или юрисдикции на държава членка продължават системно да възприемат различни становища относно привързването на една и съща доставка на услуги по отношение на доставчика, от една страна, и на получателя, от друга страна, като по този начин нарушават именно принципа на данъчен неутралитет, може да се приеме, че задълженията, които посочената държава членка има по силата на Шеста директива, са нарушени. (вж. точки 43—45; точка 2 от диспозитива) Дело C-218/10 ADV Allround Vermittlungs AG, в ликвидация, срещу Finanzamt Hamburg-Bergedorf (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg) „ДДС — Шеста директива — Членове 9, 17 и 18 — Определяне на мястото на доставка на услуги — Понятие за осигуряване на персонал — Самонаети лица — Необходимост да се гарантира еднаква преценка на доставката на услуги по отношение на доставчика и по отношение на получателя“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Осигуряване на персонал — Понятие
(член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Директива 77/388 на Съвета)
Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка
Директива 77/388 на Съвета)
Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка
(член 17, параграф 1, параграф 2, буква а) и параграф 3, буква а) и член 18, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „осигуряване на персонал“, посочено в тази разпоредба, включва и осигуряването на самонаети лица, които не са наети на работа от предприемача доставчик.
Всъщност, доколкото това тълкуване свежда до едно-единствено място данъчното привързване на съответната доставка на услуги, то позволява именно да се избегне двойно облагане на посочената доставка или възможността същата доставка да не бъде изобщо обложена с данък върху добавената стойност. Такова тълкуване е от естество и да улесни прилагането на посочената стълкновителна норма, като позволи лесно управление — на мястото на доставката на услуги — на правилата за събиране на данъка и за предотвратяване на избягването на данъци, тъй като получателят не трябва да се осведомява за правната природа на отношенията, свързващи доставчика с „персонала“, който се осигурява.
Това тълкуване е в съответствие и с принципа на правна сигурност, тъй като, като прави определянето на мястото на привързване на доставката на услуги по-предвидимо, то улеснява приложението на разпоредбите на Шеста директива и допринася за осигуряването на надеждно и правилно събиране на данъка върху добавената стойност.
(вж. точки 29—32; точка 1 от диспозитива)
При липса на правна уредба на Съюза именно във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се определят компетентните органи и да се приемат подробни правила за производствата, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, доколкото посочените правила не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни средства за защита (принцип на равностойност), и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност).
Когато става въпрос за принципа на ефективност, при липсата на специални норми в националното процесуално право, правото на доставчика на услуги и това на получателя на посочената доставка, състоящи се в това доставчикът и получателят да бъдат третирани по идентичен начин при преценката относно облагаемостта на една и съща доставка и относно дължимия за нея данък върху добавената стойност, на практика ще бъдат лишени от всякакво полезно действие.
(вж. точки 35 и 37)
Член 17, параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават държавите членки да изменят вътрешноправните си процесуални норми така, че преценката относно облагаемостта на дадена доставка на услуги и относно дължимия върху тази доставка данък върху добавената стойност да се извършва по непротиворечив начин по отношение на доставчика и на получателя на тази доставка дори ако по отношение на тях са компетентни различни данъчни администрации. Тези разпоредби обаче задължават държавите членки да приемат необходимите мерки, за да се гарантира точността на събирането на данъка върху добавената стойност и спазването на принципа на данъчен неутралитет.
Наистина, макар член 17, параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива да не уточняват конкретното съдържание на процесуалните или други мерки, които трябва да бъдат взети, за да се гарантира точността на събирането на ДДС и спазването на принципа на данъчен неутралитет, това не променя факта, че тези разпоредби обвързват държавите членки, що се отнася до целта, която трябва да бъде постигната, като им оставят свобода на преценка при оценяване на необходимостта от приемането на такива мерки.
Във връзка с това, ако се окаже, че дори при липсата на въпроси относно тълкуването или валидността и дори в случай на отказ от страна на компетентните юрисдикции да сезират Съда на ЕС с преюдициално запитване за тълкуване или преценка на валидността на правото на Съюза различни административни органи и/или юрисдикции на държава членка продължават системно да възприемат различни становища относно привързването на една и съща доставка на услуги по отношение на доставчика, от една страна, и на получателя, от друга страна, като по този начин нарушават именно принципа на данъчен неутралитет, може да се приеме, че задълженията, които посочената държава членка има по силата на Шеста директива, са нарушени.
(вж. точки 43—45; точка 2 от диспозитива)