Преюдициално запитване, ДДС, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 17, Право на приспадане, Частично приспадане, ДДС, платен от холдингови дружества за придобиването на капитал, инвестиран в техни дъщерни дружества, Предоставяни на дъщерните дружества услуги, Дъщерни дружества, учредени като персонални дружества, Член 4, Създаване на група от лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, Условия, Необходимост от отношения на контрол и подчинение, Директен ефект.

Съединени дела C-108/14 и C-109/14 Beteiligungsgesellschaft Larentia + Minerva mbH & Co. KG срещу Finanzamt Nordenham и Finanzamt Hamburg-Mitte срещу Marenave Schiffahrts AG (Преюдициални запитвания, отправени от Bundesfinanzhof) „Преюдициално запитване — ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 17 — Право на приспадане — Частично приспадане — ДДС, платен от холдингови дружества за придобиването на капитал, инвестиран в техни дъщерни дружества — Предоставяни на дъщерните дружества услуги — Дъщерни дружества, учредени като персонални дружества — Член 4 — Създаване на група от лица, които може да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице — Условия — Необходимост от отношения на контрол и подчинение — Директен ефект“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 16 юли 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономически дейности по смисъла на член 4 от Шеста директива — Намеса на холдинга в управлението на дъщерните му дружества — Включване, при условие че са извършвани сделки, които подлежат на облагане с данък върху добавената стойност съгласно член 2 от Директивата (член 2 и член 4, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Данъчнозадължено лице, което извършва едновременно икономически дейности и неикономически дейности — Дължим или платен данък за придобиването на капитал, инвестиран от холдингово дружество в дъщерните му дружества — Пропорционално приспадане — Право на преценка на държавите членки — Граници (член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност за държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, съгласно която възможност за създаване на група от лица, които могат да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, имат само субекти, които са юридически лица и се намират с консолидиращото лице в отношения на контрол и подчинение — Допустимост — Граници — Предотвратяване на данъчните измами и избягването на данъци (член 4, параграф 4, втора алинея от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Член 4, параграф 4 от Шеста директива — Директен ефект — Липса (член 4, параграф 4 от Директива 77/388 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 19—21) Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, трябва да се тълкува в смисъл, че: — разходите за придобиване на дялови участия в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението им и което в това отношение извършва икономическа дейност, трябва да се разглеждат като част от неговите общи разходи и платеният върху тези разходи данък върху добавената стойност трябва по принцип да бъде напълно приспаднат, освен ако някои от икономическите сделки, които това дружество извършва като доставчик, са освободени от данък върху добавената стойност съгласно Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2006/69, в който случай спрямо правото на приспадане би трябвало да се приложат правилата по член 17, параграф 5 от тази директива, — разходите за придобиване на дялови участия в дъщерни дружества, направени от холдингово дружество, което участва в управлението само на някои от тях и което по отношение на останалите пък не извършва икономическа дейност, трябва да се считат за включени само отчасти в общите му разходи, поради което платеният върху тези разходи данък върху добавената стойност може да бъде приспаднат само пропорционално спрямо тези, които са присъщи за икономическата дейност, съобразно критериите за разпределяне, определени от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да съобразят целта и общата логика на Шеста директива — което националният съд следва да провери — и в тази връзка да предвидят начин за изчисляване, който обективно да отразява каква част от разходите за получени доставки реално се отнася към икономическата и каква — към неикономическата дейност. (вж. т. 33; т. 1 от диспозитива) Член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която предвидената в тази разпоредба възможност за създаване на група от лица, които за целите на данъка върху добавената стойност могат да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице, имат само субекти, които са юридически лица и се намират с консолидиращото лице на тази група в отношения на контрол и подчинение, освен ако тези две изисквания са необходими и подходящи мерки за постигането на целите да се предотвратят практиките или действията на злоупотреба и да се противодейства на данъчните измами или на избягването на данъци — обстоятелство, което националният съд следва да провери. (вж. т. 46; т. 2 от диспозитива) Член 4, параграф 4 от Шеста Директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/69, не може да се счита за разпоредба с директен ефект, който позволява на данъчнозадължените лица да се позоват на нея в спор със своята държава членка, в случай че законодателството на същата не е съвместимо с тази разпоредба и не може да се тълкува по съответстващ ѝ начин. Всъщност този член не е безусловен, доколкото предполага приемането на национални разпоредби, определящи конкретния му обхват. (вж. т. 50 и 52; т. 3 от диспозитива)

Неизпълнение на задължения от държава членка, Данъчни въпроси, Директива 2006/112/ЕО, Член 11, Национално законодателство, съгласно което само предприятията от финансовия и застрахователния сектор могат да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице за целите на ДДС.

Дело C-480/10 Европейска комисия срещу Кралство Швеция „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Член 11 — Национално законодателство, съгласно което само предприятията от финансовия и застрахователния сектор могат да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице за целите на ДДС“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 25 април 2013 г. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Предмет на спора — Определяне по време на досъдебната процедура — Изложени в исковата молба нови твърдения за нарушения — Недопустимост (член 258 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на равно третиране — Принцип на данъчен неутралитет — Несъвпадение (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Самостоятелно и еднакво тълкуване (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност на държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно-единствено данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която допуска на практика единствено доставчиците на финансови и застрахователни услуги да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице — Неизпълнение на задължения — Липса (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 15, 16, 18 и 19) Принципът на данъчен неутралитет е израз в областта на данъка върху добавената стойност на принципа на равно третиране, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако това не е обективно обосновано. Макар обаче неспазването на принципа на данъчен неутралитет да е възможно само между конкурентни икономически оператори, в данъчната област нарушението на основния принцип на равно третиране може да се характеризира с други видове дискриминация, засягаща икономически оператори, които не са непременно конкуренти, но въпреки това се намират в сходно положение в други отношения. Следователно в данъчната област принципът на равно третиране не съвпада с принципа на данъчен неутралитет. (вж. точки 17 и 18) Вж. текста на решението. (вж. точка 34) Не нарушава задълженията си по член 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност държава членка, която допуска на практика единствено доставчиците на финансови и застрахователни услуги да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност. Всъщност, що се отнася до преследваните с член 11 от Директива 2006/112 цели, законодателят на Съюза е искал да укаже, че държавите членки не са длъжни с оглед опростяването на администрирането или избягването на злоупотребите (като например разделянето на едно предприятие между няколко данъчнозадължени лица, така че всяко от тях да може да се възползва от специален режим) да третират като данъчнозадължени тези лица, чиято „независимост“ е чисто формална. Освен това член 11, втора алинея от Директива 2006/112 дава право на държавите членки да вземат всички необходими мерки, за да не доведе прилагането на първа алинея от този член до данъчни измами или избягване на данъци. Така, при условие че спазват правото на Съюза, държавите членки могат да ограничат прилагането на режима, предвиден в посочения член 11, за да противодействат на данъчните измами или на избягването на данъци. Комисията обаче не е доказала убедително, че тази мярка е необоснована с оглед на борбата срещу данъчните измами и избягването на данъци. (вж. точки 37—40) Дело C-480/10 Европейска комисия срещу Кралство Швеция „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Член 11 — Национално законодателство, съгласно което само предприятията от финансовия и застрахователния сектор могат да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице за целите на ДДС“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 25 април 2013 г. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Предмет на спора — Определяне по време на досъдебната процедура — Изложени в исковата молба нови твърдения за нарушения — Недопустимост (член 258 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на равно третиране — Принцип на данъчен неутралитет — Несъвпадение (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Самостоятелно и еднакво тълкуване (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност на държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно-единствено данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която допуска на практика единствено доставчиците на финансови и застрахователни услуги да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице — Неизпълнение на задължения — Липса (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 15, 16, 18 и 19) Принципът на данъчен неутралитет е израз в областта на данъка върху добавената стойност на принципа на равно третиране, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако това не е обективно обосновано. Макар обаче неспазването на принципа на данъчен неутралитет да е възможно само между конкурентни икономически оператори, в данъчната област нарушението на основния принцип на равно третиране може да се характеризира с други видове дискриминация, засягаща икономически оператори, които не са непременно конкуренти, но въпреки това се намират в сходно положение в други отношения. Следователно в данъчната област принципът на равно третиране не съвпада с принципа на данъчен неутралитет. (вж. точки 17 и 18) Вж. текста на решението. (вж. точка 34) Не нарушава задълженията си по член 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност държава членка, която допуска на практика единствено доставчиците на финансови и застрахователни услуги да образуват група от лица, които могат да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност. Всъщност, що се отнася до преследваните с член 11 от Директива 2006/112 цели, законодателят на Съюза е искал да укаже, че държавите членки не са длъжни с оглед опростяването на администрирането или избягването на злоупотребите (като например разделянето на едно предприятие между няколко данъчнозадължени лица, така че всяко от тях да може да се възползва от специален режим) да третират като данъчнозадължени тези лица, чиято „независимост“ е чисто формална. Освен това член 11, втора алинея от Директива 2006/112 дава право на държавите членки да вземат всички необходими мерки, за да не доведе прилагането на първа алинея от този член до данъчни измами или избягване на данъци. Така, при условие че спазват правото на Съюза, държавите членки могат да ограничат прилагането на режима, предвиден в посочения член 11, за да противодействат на данъчните измами или на избягването на данъци. Комисията обаче не е доказала убедително, че тази мярка е необоснована с оглед на борбата срещу данъчните измами и избягването на данъци. (вж. точки 37—40)

Неизпълнение на задължения от държава членка, Данъчни въпроси, Директива 2006/112/ЕО, Членове 9 и 11, Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на ДДС могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице.

Дело C-85/11 Европейска комисия срещу Ирландия „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Членове 9 и 11 — Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на ДДС могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице“ Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 9 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност на държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно-единствено данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице — Неизпълнение на задължения — Липса (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Държава членка, която разрешава включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на данък върху добавената стойност могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице, не нарушава задълженията си по член 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. От израза „като едно данъчнозадължено лице“ не може да се направи извод, че единствената цел на член 11 от Директивата е да даде възможност няколко данъчнозадължени лица да бъдат третирани като един-единствен субект, доколкото този израз сочи не условие за прилагането на тази разпоредба, а нейния резултат, тоест възможността няколко лица да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице. Формулировката на този член не дава основание да се приеме и че същият представлява изключение от общото правило всяко данъчнозадължено лице да бъде третирано като отделен субект и поради това трябва да се тълкува стеснително, нито пък че понятието за групиране предполага, че всички участващи лица принадлежат към една и съща категория, доколкото терминът „групиране“ не се съдържа в този член. Що се отнася освен това до преследваните с член 11 от Директивата цели, законодателят на Съюза е искал да укаже, че държавите членки не са длъжни с оглед на опростяването на администрирането или избягването на злоупотребите (като например разделянето на едно предприятие между няколко данъчнозадължени лица, така че всяко от тях да може да се възползва от специален режим) да третират като данъчнозадължени тези лица, чиято „независимост“ е чисто формална. Възможността на държавите членки да разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице група от лица, в която едно или няколко лица не биха могли поотделно да бъдат окачествени като данъчнозадължени лица, не изглежда в противоречие с посочените цели. Напротив, възможно е присъствието на такива лица в група за целите на ДДС да допринесе за опростяването на администрирането — от гледна точка както на съответната група, така и на данъчната администрация — и за предотвратяването на някои злоупотреби, като това присъствие може да се окаже дори задължително за постигането на тези цели, ако само то доказва тясната обвързаност, която трябва да съществува във финансово, икономическо и организационно отношение между лицата, съставляващи тази група, за да бъдат разглеждани те като едно-единствено данъчнозадължено лице. (вж. точки 40, 47 и 48) Дело C-85/11 Европейска комисия срещу Ирландия „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Членове 9 и 11 — Национално законодателство, което допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на ДДС могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице“ Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 9 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Понятие — Възможност на държавите членки да разглеждат тясно свързани лица като едно-единствено данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която допуска включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице — Неизпълнение на задължения — Липса (член 11 от Директива 2006/112 на Съвета) Държава членка, която разрешава включването на данъчно незадължени лица в група от лица, които за целите на данък върху добавената стойност могат да бъдат разглеждани като едно-единствено данъчнозадължено лице, не нарушава задълженията си по член 11 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност. От израза „като едно данъчнозадължено лице“ не може да се направи извод, че единствената цел на член 11 от Директивата е да даде възможност няколко данъчнозадължени лица да бъдат третирани като един-единствен субект, доколкото този израз сочи не условие за прилагането на тази разпоредба, а нейния резултат, тоест възможността няколко лица да се разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице. Формулировката на този член не дава основание да се приеме и че същият представлява изключение от общото правило всяко данъчнозадължено лице да бъде третирано като отделен субект и поради това трябва да се тълкува стеснително, нито пък че понятието за групиране предполага, че всички участващи лица принадлежат към една и съща категория, доколкото терминът „групиране“ не се съдържа в този член. Що се отнася освен това до преследваните с член 11 от Директивата цели, законодателят на Съюза е искал да укаже, че държавите членки не са длъжни с оглед на опростяването на администрирането или избягването на злоупотребите (като например разделянето на едно предприятие между няколко данъчнозадължени лица, така че всяко от тях да може да се възползва от специален режим) да третират като данъчнозадължени тези лица, чиято „независимост“ е чисто формална. Възможността на държавите членки да разглеждат като едно-единствено данъчнозадължено лице група от лица, в която едно или няколко лица не биха могли поотделно да бъдат окачествени като данъчнозадължени лица, не изглежда в противоречие с посочените цели. Напротив, възможно е присъствието на такива лица в група за целите на ДДС да допринесе за опростяването на администрирането — от гледна точка както на съответната група, така и на данъчната администрация — и за предотвратяването на някои злоупотреби, като това присъствие може да се окаже дори задължително за постигането на тези цели, ако само то доказва тясната обвързаност, която трябва да съществува във финансово, икономическо и организационно отношение между лицата, съставляващи тази група, за да бъдат разглеждани те като едно-единствено данъчнозадължено лице. (вж. точки 40, 47 и 48)

ДДС, Шеста директива, Член 17, параграф 2 и член 19, Приспадания, Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество, Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки.

Дело C-496/11 Portugal Telecom SGPS SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Central Administrativo Sul) „ДДС — Шеста директива — Член 17, параграф 2 и член 19 — Приспадания — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Право на приспадане — Условия — Начини на изчисляване (член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че холдингово дружество, което в рамките на дейността, съпътстваща основната му дейност по управление на дялове в дружества, в които притежава целия или част от дружествения капитал, получава стоки и услуги, които впоследствие фактурира на посочените дружества, има право да приспадне платения данък върху добавената стойност, при условие че получените услуги имат пряка и непосредствена връзка с извършени сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане. Когато посочените стоки и услуги са използвани от холдинговото дружество както за сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които не подлежи на приспадане, приспада се само частта от данъка върху добавената стойност, която се отнася до първата категория сделки, и националната данъчна администрация може да предвиди някой от изброените в посочения член 17, параграф 5 методи за определяне на подлежащата на приспадане част. Когато посочените стоки и услуги са използвани както за икономически, така и за неикономически дейности, член 17, параграф 5 от Шеста директива 77/388 не се прилага и методите на приспадане и разпределяне се определят от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да държат сметка за целта и общата система на Шеста директива 77/388 и в тази връзка да предвидят начин на изчисляване, отразяващ обективно действителното съотношение на направените разходи за всяка от тези две дейности. (вж. точка 49 и диспозитива) Дело C-496/11 Portugal Telecom SGPS SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Central Administrativo Sul) „ДДС — Шеста директива — Член 17, параграф 2 и член 19 — Приспадания — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Право на приспадане — Условия — Начини на изчисляване (член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че холдингово дружество, което в рамките на дейността, съпътстваща основната му дейност по управление на дялове в дружества, в които притежава целия или част от дружествения капитал, получава стоки и услуги, които впоследствие фактурира на посочените дружества, има право да приспадне платения данък върху добавената стойност, при условие че получените услуги имат пряка и непосредствена връзка с извършени сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане. Когато посочените стоки и услуги са използвани от холдинговото дружество както за сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които не подлежи на приспадане, приспада се само частта от данъка върху добавената стойност, която се отнася до първата категория сделки, и националната данъчна администрация може да предвиди някой от изброените в посочения член 17, параграф 5 методи за определяне на подлежащата на приспадане част. Когато посочените стоки и услуги са използвани както за икономически, така и за неикономически дейности, член 17, параграф 5 от Шеста директива 77/388 не се прилага и методите на приспадане и разпределяне се определят от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да държат сметка за целта и общата система на Шеста директива 77/388 и в тази връзка да предвидят начин на изчисляване, отразяващ обективно действителното съотношение на направените разходи за всяка от тези две дейности. (вж. точка 49 и диспозитива)