Преюдициално запитване — Косвено данъчно облагане — ДДС — Шеста директива — Членове 18 и 22 — Право на приспадане —Вътреобщностни придобивания — Самоначисляване — Изисквания по същество — Формални изисквания — Неизпълнение на формални изисквания.

Дело C-590/13 Idexx Laboratories Italia Srl срещу Agenzia delle Entrate (Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione) „Преюдициално запитване — Косвено данъчно облагане — ДДС — Шеста директива — Членове 18 и 22 — Право на приспадане — Вътреобщностни придобивания — Самоначисляване — Изисквания по същество — Формални изисквания — Неизпълнение на формални изисквания“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 11 декември 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Изисквания по същество — Формални изисквания — Изпълнение на задълженията за счетоводна отчетност и деклариране — Неспазване — Санкция — Загуба на право на приспадане — Недопустимост (член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от Директива 77/388 на Съвета) Член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби съдържат формални изисквания за правото на приспадане, чието неспазване при обстоятелства като разглежданите в главното производство не може да доведе до загуба на това право. В това отношение следва да се уточни, че изискванията по същество за правото на приспадане уреждат самото основание и обхвата на това право, предвидени в член 17 от Шеста директива, озаглавен „Възникване и обхват на правото на приспадане“. Изискванията по същество относно посоченото право, съдържащи се в членове 18 и 22 от Директивата, обаче уреждат условията и контрола върху упражняването му, както и правилното функциониране на системата на данъка върху добавена стойност, като например задълженията за водене на счетоводна отчетност, фактуриране и деклариране. (вж. точки 41, 42 и 46 и диспозитива) Дело C-590/13 Idexx Laboratories Italia Srl срещу Agenzia delle Entrate (Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione) „Преюдициално запитване — Косвено данъчно облагане — ДДС — Шеста директива — Членове 18 и 22 — Право на приспадане — Вътреобщностни придобивания — Самоначисляване — Изисквания по същество — Формални изисквания — Неизпълнение на формални изисквания“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 11 декември 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Изисквания по същество — Формални изисквания — Изпълнение на задълженията за счетоводна отчетност и деклариране — Неспазване — Санкция — Загуба на право на приспадане — Недопустимост (член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от Директива 77/388 на Съвета) Член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби съдържат формални изисквания за правото на приспадане, чието неспазване при обстоятелства като разглежданите в главното производство не може да доведе до загуба на това право. В това отношение следва да се уточни, че изискванията по същество за правото на приспадане уреждат самото основание и обхвата на това право, предвидени в член 17 от Шеста директива, озаглавен „Възникване и обхват на правото на приспадане“. Изискванията по същество относно посоченото право, съдържащи се в членове 18 и 22 от Директивата, обаче уреждат условията и контрола върху упражняването му, както и правилното функциониране на системата на данъка върху добавена стойност, като например задълженията за водене на счетоводна отчетност, фактуриране и деклариране. (вж. точки 41, 42 и 46 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Самоначисляване, Право на приспадане, Плащане на данъка към доставчика на услуги, Липса на задължителни реквизити, Недължимо платен ДДС, Загубване на правото на приспадане, Принцип на данъчен неутралитет, Принцип на правната сигурност.

Дело C-424/12 SC Fatorie SRL срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Bihor (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Oradea) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Самоначисляване — Право на приспадане — Плащане на данъка към доставчика на услуги — Липса на задължителни реквизити — Недължимо платен ДДС — Загубване на правото на приспадане — Принцип на данъчен неутралитет — Принцип на правната сигурност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 февруари 2014 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора в главното производство (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Национална правна уредба, която лишава получателя на услуги от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите в резултат на неправилно изготвена фактура — Допустимост — Невъзможност за коригиране на грешката поради обявяването в несъстоятелност на доставчика — Липса на последици (Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това да се оттегли в преклузивен срок решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка, като вследствие на повторна данъчна ревизия изискват от него посочения данък заедно с лихви за забава — Принцип на правната сигурност — Допустимост — Граници — Спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, включително на принципа на пропорционалност Вж. текста на решението. (вж. точка 25) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на данъчен неутралитет допускат в рамките на сделка, която подлежи на режим на самоначисляване, получателят на услугите да бъде лишен от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите въз основа на неправилно изготвена фактура, включително и в случаите, в които е невъзможно коригирането на тази грешка поради обявяването в несъстоятелност на този доставчик. Всъщност при режима на самоначисляване не се извършва никакво плащане на данъка върху добавената стойност между доставчика и получателя на услугите, като последният следва да плати данъка върху добавената стойност за извършените доставки при тяхното получаване и по принцип може същевременно да приспадне същия този данък така, че на данъчната администрация да не се дължи никаква сума. В това отношение, макар и в рамките на режима на самоначисляване принципът на данъчния неутралитет да налага правото на приспадане на данъка върху добавената стойност по получените доставки да се предоставя, ако са изпълнени материалноправните изисквания, дори данъчнозадължените лица да не са спазили някои формални изисквания, получателят на услугите би следвало да заплати данъка върху добавената стойност на данъчните органи в съответствие с член 199 от Директива 2006/112. По този начин, освен обстоятелството, че оспорваната фактура не отговаря на предвидените в националното законодателство формални изисквания, не е спазено и материалноправно условие на режима на самоначисляване. Това положение е попречило на данъчната администрация да извърши проверка на прилагането на режима на самоначисляване и е довело до възникване на опасността от загуби на данъчни постъпления за съответната държава членка. Така, при положение че данъкът върху добавената стойност, платен от получателя на доставчика, не е бил дължим и че при плащането му не е спазено материалноправно условие на режима, получателят на услугите не може да претендира за право на приспадане на данъка върху добавената стойност. От друга страна, обявяването в несъстоятелност на доставчика на услуги не би могло да постави под съмнение отказа за приспадане на данъка върху добавената стойност поради неизпълнението от страна на получателя на услугите на съществени задължения за прилагането на режима на самоначисляване. Получателят на услугите, платил недължим данък върху добавената стойност на доставчика на тези услуги, може обаче да поиска от него възстановяването по реда на националното право. (вж.точки 29, 35, 37, 38, 40—42 и 44; точка 1 от диспозитива) Принципът на правната сигурност допуска национална административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това в рамките на преклузивен срок да се оттегли решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка върху добавената стойност, като вследствие на нова данъчна ревизия изискват от него този данък, както и лихви за забава. Принципът на правната сигурност изисква определено да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчнозадълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация. Същевременно обаче национална правна уредба, която допуска по изключение до изтичане на преклузивния срок да бъде извършена повторна ревизия за определен период, ако се появят допълнителни данни, неизвестни за данъчните инспектори към датата на извършените проверки, или грешки в изчисленията, които дават отражение върху резултатите от тях, спазва принципа на правната сигурност. По отношение на лихвите за забава, при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност. (вж. точки 46—48, 50 и 51; точка 2 от диспозитива) Дело C-424/12 SC Fatorie SRL срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Bihor (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Oradea) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Самоначисляване — Право на приспадане — Плащане на данъка към доставчика на услуги — Липса на задължителни реквизити — Недължимо платен ДДС — Загубване на правото на приспадане — Принцип на данъчен неутралитет — Принцип на правната сигурност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 февруари 2014 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора в главното производство (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Национална правна уредба, която лишава получателя на услуги от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите в резултат на неправилно изготвена фактура — Допустимост — Невъзможност за коригиране на грешката поради обявяването в несъстоятелност на доставчика — Липса на последици (Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това да се оттегли в преклузивен срок решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка, като вследствие на повторна данъчна ревизия изискват от него посочения данък заедно с лихви за забава — Принцип на правната сигурност — Допустимост — Граници — Спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, включително на принципа на пропорционалност Вж. текста на решението. (вж. точка 25) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на данъчен неутралитет допускат в рамките на сделка, която подлежи на режим на самоначисляване, получателят на услугите да бъде лишен от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите въз основа на неправилно изготвена фактура, включително и в случаите, в които е невъзможно коригирането на тази грешка поради обявяването в несъстоятелност на този доставчик. Всъщност при режима на самоначисляване не се извършва никакво плащане на данъка върху добавената стойност между доставчика и получателя на услугите, като последният следва да плати данъка върху добавената стойност за извършените доставки при тяхното получаване и по принцип може същевременно да приспадне същия този данък така, че на данъчната администрация да не се дължи никаква сума. В това отношение, макар и в рамките на режима на самоначисляване принципът на данъчния неутралитет да налага правото на приспадане на данъка върху добавената стойност по получените доставки да се предоставя, ако са изпълнени материалноправните изисквания, дори данъчнозадължените лица да не са спазили някои формални изисквания, получателят на услугите би следвало да заплати данъка върху добавената стойност на данъчните органи в съответствие с член 199 от Директива 2006/112. По този начин, освен обстоятелството, че оспорваната фактура не отговаря на предвидените в националното законодателство формални изисквания, не е спазено и материалноправно условие на режима на самоначисляване. Това положение е попречило на данъчната администрация да извърши проверка на прилагането на режима на самоначисляване и е довело до възникване на опасността от загуби на данъчни постъпления за съответната държава членка. Така, при положение че данъкът върху добавената стойност, платен от получателя на доставчика, не е бил дължим и че при плащането му не е спазено материалноправно условие на режима, получателят на услугите не може да претендира за право на приспадане на данъка върху добавената стойност. От друга страна, обявяването в несъстоятелност на доставчика на услуги не би могло да постави под съмнение отказа за приспадане на данъка върху добавената стойност поради неизпълнението от страна на получателя на услугите на съществени задължения за прилагането на режима на самоначисляване. Получателят на услугите, платил недължим данък върху добавената стойност на доставчика на тези услуги, може обаче да поиска от него възстановяването по реда на националното право. (вж.точки 29, 35, 37, 38, 40—42 и 44; точка 1 от диспозитива) Принципът на правната сигурност допуска национална административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това в рамките на преклузивен срок да се оттегли решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка върху добавената стойност, като вследствие на нова данъчна ревизия изискват от него този данък, както и лихви за забава. Принципът на правната сигурност изисква определено да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчнозадълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация. Същевременно обаче национална правна уредба, която допуска по изключение до изтичане на преклузивния срок да бъде извършена повторна ревизия за определен период, ако се появят допълнителни данни, неизвестни за данъчните инспектори към датата на извършените проверки, или грешки в изчисленията, които дават отражение върху резултатите от тях, спазва принципа на правната сигурност. По отношение на лихвите за забава, при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност. (вж. точки 46—48, 50 и 51; точка 2 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 9, Понятието „данъчнозадължено лице“, Право на приспадане, Отказ, Принцип на данъчен неутралитет, Издател на фактурата, заличен от регистъра на индивидуалните предприемачи, Издател на фактурата, който не е изпълнил задължението да декларира наетите от него лица в данъчната администрация, Задължение за данъчнозадълженото лице да се увери, че издателят на фактурата е изпълнил нормативните си задължения към данъчната администрация.

Дело C-324/11 Gábor Tóth срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Legfelsőbb Bíróság) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 9 — Понятието „данъчнозадължено лице“ — Право на приспадане — Отказ — Принцип на данъчен неутралитет — Издател на фактурата, заличен от регистъра на индивидуалните предприемачи — Издател на фактурата, който не е изпълнил задължението да декларира наетите от него лица в данъчната администрация — Задължение за данъчнозадълженото лице да се увери, че издателят на фактурата е изпълнил нормативните си задължения към данъчната администрация“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на право на приспадане на данъка, платен от данъчнозадължено лице на предприемач поради отнемането на професионалния лиценз на последния и въпреки че е издал фактура, съдържаща цялата изискуема информация — Недопустимост (член 9, параграф 1, член 213, параграф 1, първа алинея и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на право на приспадане на данъка, платен от данъчнозадължено лице на предприемач, тъй като последният наел недекларирани работници — Недопустимост — Изключение — Измама, за която данъчнозадълженото лице е знаело — Обхват на тежестта на доказване (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставените му услуги само поради това че лицензът за индивидуален предприемач на издателя на фактурата е отнет, преди последният да е предоставил въпросните услуги или да е издал съответната фактура, когато последната съдържа цялата изискуема от член 226 от тази директива информация, и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на лицето, съставило посочената фактура, и на естеството на предоставените услуги. Всъщност, макар понятието „данъчнозадължено лице“, предвидено в член 9, параграф 1 от Директивата, да е дефинирано широко, като за основа са взети фактически обстоятелства, от този член обаче не следва, че качеството на данъчнозадължено лице зависи от каквото и да било разрешение или лицензия, предоставено или предоставена от административните органи за упражняването на икономическа дейност. Несъмнено член 213, параграф 1, първа алинея от Директивата предвижда, че всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице. Независимо обаче от значението, което това деклариране има за доброто функциониране на системата на данъка върху добавената стойност, то не би могло да представлява допълнително изискване, за да бъде признато качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от същата директива, тъй като посоченият член 213 от Директивата фигурира в дял XI, глава 2, озаглавена „Идентификация“. (вж. точки 30, 31 и 34; точка 2 от диспозитива) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В това отношение фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Ето защо правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. Освен това, когато данъчният орган предоставя конкретни улики за наличието на данъчна измама, Директива 2006/112 и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка всички обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. При все това правото на приспадане може да бъде отказано само когато данъчният орган установи, въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. (вж. точки 39, 45 и 53; точки 2—4 от диспозитива) Дело C-324/11 Gábor Tóth срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Legfelsőbb Bíróság) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 9 — Понятието „данъчнозадължено лице“ — Право на приспадане — Отказ — Принцип на данъчен неутралитет — Издател на фактурата, заличен от регистъра на индивидуалните предприемачи — Издател на фактурата, който не е изпълнил задължението да декларира наетите от него лица в данъчната администрация — Задължение за данъчнозадълженото лице да се увери, че издателят на фактурата е изпълнил нормативните си задължения към данъчната администрация“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на право на приспадане на данъка, платен от данъчнозадължено лице на предприемач поради отнемането на професионалния лиценз на последния и въпреки че е издал фактура, съдържаща цялата изискуема информация — Недопустимост (член 9, параграф 1, член 213, параграф 1, първа алинея и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ на право на приспадане на данъка, платен от данъчнозадължено лице на предприемач, тъй като последният наел недекларирани работници — Недопустимост — Изключение — Измама, за която данъчнозадълженото лице е знаело — Обхват на тежестта на доказване (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставените му услуги само поради това че лицензът за индивидуален предприемач на издателя на фактурата е отнет, преди последният да е предоставил въпросните услуги или да е издал съответната фактура, когато последната съдържа цялата изискуема от член 226 от тази директива информация, и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на лицето, съставило посочената фактура, и на естеството на предоставените услуги. Всъщност, макар понятието „данъчнозадължено лице“, предвидено в член 9, параграф 1 от Директивата, да е дефинирано широко, като за основа са взети фактически обстоятелства, от този член обаче не следва, че качеството на данъчнозадължено лице зависи от каквото и да било разрешение или лицензия, предоставено или предоставена от административните органи за упражняването на икономическа дейност. Несъмнено член 213, параграф 1, първа алинея от Директивата предвижда, че всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице. Независимо обаче от значението, което това деклариране има за доброто функциониране на системата на данъка върху добавената стойност, то не би могло да представлява допълнително изискване, за да бъде признато качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от същата директива, тъй като посоченият член 213 от Директивата фигурира в дял XI, глава 2, озаглавена „Идентификация“. (вж. точки 30, 31 и 34; точка 2 от диспозитива) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В това отношение фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Ето защо правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. Освен това, когато данъчният орган предоставя конкретни улики за наличието на данъчна измама, Директива 2006/112 и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка всички обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. При все това правото на приспадане може да бъде отказано само когато данъчният орган установи, въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. (вж. точки 39, 45 и 53; точки 2—4 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на ДДС, Принцип на ефективност, Отказ да се признае правото на приспадане на ДДС, Принцип на данъчен неутралитет.

Дело C-284/11 „ЕМС-България транспорт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Пловдив (Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на ДДС — Принцип на ефективност — Отказ да се признае правото на приспадане на ДДС — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Упражняване на правото — Преклузивен срок — Допустимост — Условия — Спазване на принципа на ефективност — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 179, параграф 1, член 180 и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данъка — Недопустимост — Заплащане на лихва за забава — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Член 179, параграф 1 и членове 180 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат съществуването на преклузивен срок, обуславящ упражняването на правото на приспадане, ако той не прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на това право. Подобна преценка следва да се направи от националната юрисдикция, която може по-специално да вземе предвид последвалото удължаване на съответния преклузивен срок, както и продължителността на процедура за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, която трябва да се осъществи в същия срок, за да може да се упражни правото на приспадане. (вж. точка 64; точка 1 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет не допуска санкция, която се изразява в отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данък върху добавената стойност, но допуска заплащането на лихва за забава, при условие че тази санкция спазва принципа на пропорционалност, което трябва да се установи от запитващата юрисдикция. Всъщност, макар държавите членки да могат да налагат санкции за неспазването на задължения, целящи да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратят данъчни измами, те не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на преследваната цел. Предвид доминиращото място на правото на приспадане в общата система на данъка върху добавената стойност, санкция, която се изразява в пълен отказ да се признае правото на приспадане, изглежда непропорционална в случай, при който не е установена нито злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата. (вж. точки 67, 70 и 77; точка 2 от диспозитива) Дело C-284/11 „ЕМС-България транспорт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Пловдив (Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на ДДС — Принцип на ефективност — Отказ да се признае правото на приспадане на ДДС — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Упражняване на правото — Преклузивен срок — Допустимост — Условия — Спазване на принципа на ефективност — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 179, параграф 1, член 180 и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данъка — Недопустимост — Заплащане на лихва за забава — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Член 179, параграф 1 и членове 180 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат съществуването на преклузивен срок, обуславящ упражняването на правото на приспадане, ако той не прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на това право. Подобна преценка следва да се направи от националната юрисдикция, която може по-специално да вземе предвид последвалото удължаване на съответния преклузивен срок, както и продължителността на процедура за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, която трябва да се осъществи в същия срок, за да може да се упражни правото на приспадане. (вж. точка 64; точка 1 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет не допуска санкция, която се изразява в отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данък върху добавената стойност, но допуска заплащането на лихва за забава, при условие че тази санкция спазва принципа на пропорционалност, което трябва да се установи от запитващата юрисдикция. Всъщност, макар държавите членки да могат да налагат санкции за неспазването на задължения, целящи да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратят данъчни измами, те не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на преследваната цел. Предвид доминиращото място на правото на приспадане в общата система на данъка върху добавената стойност, санкция, която се изразява в пълен отказ да се признае правото на приспадане, изглежда непропорционална в случай, при който не е установена нито злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата. (вж. точки 67, 70 и 77; точка 2 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/EO, Членове 9, 168, 169 и 178, Приспадане на платения по получени доставки данък във връзка със сделки, извършени с оглед на осъществяването на проект за икономическа дейност, Закупуване на терен от съдружниците на дадено дружество, Фактури, съставени преди регистрацията на дружеството, което иска приспадането.

Дело C-280/10 Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. Wąsiewicz spółka jawna срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Poznaniu (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/EO — Членове 9, 168, 169 и 178 — Приспадане на платения по получени доставки данък във връзка със сделки, извършени с оглед на осъществяването на проект за икономическа дейност — Закупуване на терен от съдружниците на дадено дружество — Фактури, съставени преди регистрацията на дружеството, което иска приспадането“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Разходи за инвестиции, направени от съдружниците за създаване на все още нерегистрирано дружество и за неговите нужди (членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни (член 168 и член 178, буква a) от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява нито на съдружниците на дадено дружество, нито на самото дружество упражняване на право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност върху разходите за инвестиции, осъществени от тези съдружници преди създаването и регистрацията на посоченото дружество, за нуждите и с оглед на неговата икономическа дейност. Всъщност споменатите съдружници могат да бъдат считани за данъчнозадължени лица за нуждите на данъка върху добавената стойност и поради това по принцип са оправомощени да упражнят право на приспадане на платения по получени доставки данък. Доколкото в приложение на националното законодателство съдружниците не могат да се позоват на извършените от дружеството облагаеми сделки, за да се освободят от разноските за данъка върху добавената стойност, свързани с инвестиционните сделки, извършени за нуждите и с оглед на дейността на посоченото дружество, последното трябва — за да може да се гарантира неутралитетът на данъчната тежест — да бъде поставено в състояние да вземе предвид тези инвестиционни сделки при приспадането на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 31, 35 и 38; точка 1 от диспозитива) Член 168 и член 178, буква а) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която платеният по получени доставки данък върху добавената стойност не може да бъде приспаднат от дадено дружество, когато фактурата, издадена преди регистрацията и идентификацията на посоченото дружество за целите на данъка върху добавената стойност, е била издадена на името на съдружниците на последното, при положение че предвидените в член 168, буква а) материалноправни условия изглеждат изпълнени, за да може по-специално това дружество да се ползва от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, и че данните, необходими за осигуряване на надеждно и ефективно събиране на данъка върху добавената стойност, са установени. След като невъзможността на такова дружество да упражни своето право на приспадане се дължи на факта, че към датата на съставянето на фактурата това дружество още не е било регистрирано, нито идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност, и че следователно фактурата е била издадена на името на съдружниците, макар че лицата, които е трябвало да внесат данъка върху добавената стойност по получени доставки, и лицата, от които е съставено посоченото дружество, са идентични, тази невъзможност трябва да се разглежда като произтичаща от чисто формално задължение. Спазването на такова задължение не може да се изисква, щом като това изискване би могло да доведе до пълна невъзможност за упражняването на правото на приспадане и следователно да постави под въпрос неутралитета на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 44—46, 49 и 50; точка 2 от диспозитива) Дело C-280/10 Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. Wąsiewicz spółka jawna срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Poznaniu (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/EO — Членове 9, 168, 169 и 178 — Приспадане на платения по получени доставки данък във връзка със сделки, извършени с оглед на осъществяването на проект за икономическа дейност — Закупуване на терен от съдружниците на дадено дружество — Фактури, съставени преди регистрацията на дружеството, което иска приспадането“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Разходи за инвестиции, направени от съдружниците за създаване на все още нерегистрирано дружество и за неговите нужди (членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни (член 168 и член 178, буква a) от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява нито на съдружниците на дадено дружество, нито на самото дружество упражняване на право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност върху разходите за инвестиции, осъществени от тези съдружници преди създаването и регистрацията на посоченото дружество, за нуждите и с оглед на неговата икономическа дейност. Всъщност споменатите съдружници могат да бъдат считани за данъчнозадължени лица за нуждите на данъка върху добавената стойност и поради това по принцип са оправомощени да упражнят право на приспадане на платения по получени доставки данък. Доколкото в приложение на националното законодателство съдружниците не могат да се позоват на извършените от дружеството облагаеми сделки, за да се освободят от разноските за данъка върху добавената стойност, свързани с инвестиционните сделки, извършени за нуждите и с оглед на дейността на посоченото дружество, последното трябва — за да може да се гарантира неутралитетът на данъчната тежест — да бъде поставено в състояние да вземе предвид тези инвестиционни сделки при приспадането на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 31, 35 и 38; точка 1 от диспозитива) Член 168 и член 178, буква а) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която платеният по получени доставки данък върху добавената стойност не може да бъде приспаднат от дадено дружество, когато фактурата, издадена преди регистрацията и идентификацията на посоченото дружество за целите на данъка върху добавената стойност, е била издадена на името на съдружниците на последното, при положение че предвидените в член 168, буква а) материалноправни условия изглеждат изпълнени, за да може по-специално това дружество да се ползва от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, и че данните, необходими за осигуряване на надеждно и ефективно събиране на данъка върху добавената стойност, са установени. След като невъзможността на такова дружество да упражни своето право на приспадане се дължи на факта, че към датата на съставянето на фактурата това дружество още не е било регистрирано, нито идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност, и че следователно фактурата е била издадена на името на съдружниците, макар че лицата, които е трябвало да внесат данъка върху добавената стойност по получени доставки, и лицата, от които е съставено посоченото дружество, са идентични, тази невъзможност трябва да се разглежда като произтичаща от чисто формално задължение. Спазването на такова задължение не може да се изисква, щом като това изискване би могло да доведе до пълна невъзможност за упражняването на правото на приспадане и следователно да постави под въпрос неутралитета на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 44—46, 49 и 50; точка 2 от диспозитива)

Неизпълнение на задължения от държава членка, Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Ред и условия за упражняване, Член 183, Национална правна уредба, която позволява възстановяването на надвзетия ДДС само доколкото той надхвърля размера на данъка по получени доставки, произтичащ от все още неразплатените сделки.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Не е изпълнила задълженията си по Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност държава членка, която задължава данъчнозадължените лица, чиято данъчна декларация разкрива наличие на надвзет данък по смисъла на член 183 от тази директива, за даден данъчен период, да прехвърлят тази разлика изцяло или отчасти към следващия данъчен период, ако не са платили изцяло съответната престация на своя доставчик, от което следва, че предвид това задължение някои данъчнозадължени лица, чиято данъчна декларация систематично разкрива наличие на надвзети данъци, са принудени да прехвърлят повече от веднъж тази разлика към следващия данъчен период. Всъщност съгласно въведената с Директива 2006/112 система изискуемостта на данъка върху добавената стойност, както и възникването и упражняването на правото на приспадане по принцип са независими от обстоятелството дали дължимата насрещна престация, включително и данъка върху добавената стойност, по дадена сделка е вече платена или не. Освен това съгласно същата директива възникването на правото на приспадане е подчинено само в някои конкретни случаи, изрично посочени в тази директива, на условието да е вече платена дължимата насрещна престация по сделката, от която произтича подлежащият на приспадане данък. С изключение на тези конкретни случаи това право на приспадане съществува независимо от това условие. Обвързването обаче с посоченото условие на възстановяването на надвзетия подлежащ на приспадане данък върху добавената стойност, което възстановяване представлява етапа, следващ възникването на посоченото право, може да има същите последици за правото на приспадане като прилагането на същото условие при възникването на това право. Ето защо то е от естество да постави под въпрос полезното действие на посоченото право на приспадане. Следователно плащането на дължимата насрещна престация по сделката, от която произтича подлежащият на приспадане данък върху добавената стойност, не би могло да представлява условие по смисъла на член 183 от Директива 2006/112, което държавите членки да могат да определят за възстановяването на надвзетия подлежащ на приспадане данък ДДС. (вж. точки 48, 52, 53 и 56 и диспозитива)

Keywords Summary Keywords 1. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Национална юрисдикция по смисъла на член 234 ЕО — Понятие (член 234 ЕО) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице (Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. За да прецени дали запитващият орган притежава качеството на юрисдикция по смисъла на член 234 ЕО, Съдът взема предвид съвкупност от обстоятелства, а именно дали органът е законоустановен, дали е постоянно действащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим. Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos vyriausybės (литовската комисия по данъчни спорове), която има за задача да разглежда безпристрастно жалбите на данъкоплатците в данъчноправната област и да приема законосъобразни и мотивирани решения, отговаря на тези критерии. (вж. точки 35, 36 и 40) 2. Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска задължено по данъка върху добавената стойност лице, което отговаря на материалноправните условия за приспадането му в съответствие с разпоредбите на тази директива и което се идентифицира за целите на данъка върху добавената стойност в разумен срок след извършването на сделките, пораждащи правото на приспадане, да може да бъде лишено от възможността да упражни това право от национално законодателство, което забранява приспадането на данъка върху добавената стойност, платен във връзка с покупката на стоки, ако това данъчнозадължено лице не е идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност преди използването на тези стоки за целите на неговата облагаема дейност. Действително по силата на член 178, буква а) от Директива 2006/112 упражняването на правото на приспадане, визирано в член 168, буква а) от нея, по отношение на доставката на стоки и услуги се подчинява на едно-единствено формално условие — притежаването от страна на данъчнозадълженото лице на фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и 238—240 от тази директива. Наистина данъчнозадължените лица имат и задължението да декларират кога започват, променят или преустановяват своите дейности в съответствие с мерките, приети за тази цел от държавите членки, по силата на член 213 от Директива 2006/112. Тази разпоредба обаче по никакъв начин не оправомощава държавите членки в случай на неподаване на декларация да отложат упражняването на правото на приспадане до действителното начало на редовното извършване на облагаемите сделки или да лишат данъчнозадълженото лице от упражняването на това право. Освен това мерките, които държавите членки могат да приемат по силата на член 273 от Директива 2006/112, за да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратят измамите, не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на такива цели и не трябва да поставят под въпрос неутралитета на данъка върху добавената стойност. Следователно предвидената в член 214 от Директива 2006/112 идентификация, както и определените от член 213 от същата директива задължения, не е действие, пораждащо правото на приспадане — право, което възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем — а представлява формално изискване с оглед на осъществяване на контрол. Поради това на задълженото по данъка върху добавената стойност лице не може да се попречи да упражни своето право на приспадане, с мотива че не е идентифицирано за целите на този данък преди използването на придобитите в рамките на неговата облагаема дейност стоки. (вж. точки 47—51 и 54 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане на заплатения по получени доставки данък, Нова национална правна уредба, Изисквания за съдържанието на фактурата, Прилагане с обратна сила, Загубване на правото на приспадане.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане (членове 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Членове 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането с обратна сила на национално законодателство, което в рамките на режим на самоначисляване подчинява приспадането на данъка върху добавената стойност за строителни работи на условието да се поправят фактурите за тези сделки и да се подаде коригираща допълнителна декларация, въпреки че съответният данъчен орган разполага с цялата необходима информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице е платец на данъка върху добавената стойност в качеството му на получател по разглежданите сделки, и за да провери размера на подлежащия на приспадане данък. Всъщност фактът, че данъчнозадълженото лице е избрало прилагането на новия закон за ДДС пред прилагането на стария закон, сам по себе си не може да засегне правото му на приспадане на платения по получените доставки ДДС, което произтича пряко от членове 167 и 168 от Директива 2006/112. Освен това принципът на данъчния неутралитет налага да се предостави приспадане на ДДС по получените доставки, ако са изпълнени материалноправните изисквания, дори данъчнозадължените лица да не са спазили някои формални изисквания. Следователно, след като данъчната администрация разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице като получател на разглежданите услуги е платец на данък върху добавената стойност, членове 167 и 168 и член 178, буква е) от Директива 2006/112 не допускат данъчно законодателство, налагащо допълнителни условия във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък, които могат да осуетят упражняването на това право Такъв обаче може да бъде случаят, когато предвидените в член 168, буква a) от Директива 2006/112 материалноправни условия за придобиване на право на приспадане са изпълнени и когато към момента, в който данъчната администрация откаже да признае на данъчнозадълженото лице правото на приспадане на данък върху добавената стойност, този орган разполага с цялата необходима информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице е платец на данъка. (виж точки 36, 39, 40, 42, 43 и 46 и диспозитива)