ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 16 и 18, Финансов лизинг, Вещи, които са предмет на договор за лизинг, Неполучаване на тези вещи обратно от лизинговото дружество след развалянето на договора, Липси.

Keywords Summary Keywords Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Вещи, които са предмет на договор за лизинг — Неполучаване на тези вещи обратно от лизинговото дружество след развалянето на договора — Изключване — Възможност за администрацията да изисква корекция (членове 16, 18 и 184—186 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Членове 16 и 18 от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че положение, при което лизингово дружество не може да получи обратно от лизингополучателя стоките, които са предмет на договор за лизинг, след неговото разваляне по вина на лизингополучателя, въпреки действията, предприети от това дружество да си върне тези стоки, и въпреки че вследствие на развалянето на договора не е получена каквато и да било насрещна престация, не може да се третира като възмездна доставка на стоки по смисъла на тези членове. Такава невъзможност не попада в нито една от хипотезите, предвидени в член 16. Първо, съответните стоки не може да се разглеждат като предназначени за употреба за лични нужди от страна на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, след като те не са в тяхно владение. Второ, обстоятелството, че лизингополучателят продължава да бъде във владение на тези вещи, без да извършва каквато и да било насрещна престация, е резултат от твърдяното неправомерно поведение от негова страна, а не от безвъзмездно прехвърляне на тези вещи от лизингодателя на лизингополучателя. Трето, тези стоки не би могло да се разглеждат като предназначени „за цели извън предмета“ на стопанската дейност на данъчнозадълженото лице, щом като отдаването им под наем и вследствие на това предоставянето им за ползване от лизингополучателя са основният предмет на стопанската дейност на лизингодателя. Обстоятелството, че той не успява да получи обратно тези вещи след развалянето на договора за финансов лизинг, по никакъв начин не означава, че той ги употребява за цели, които са извън предмета на неговата стопанска дейност.И накрая, член 18 също не намира приложение в сходно положение. Тези съображения обаче не засягат евентуалното възникване на правото на данъчната администрация да изисква корекция от данъчнозадълженото лице при условията, предвидени в това отношение в Директива 2006/112. Всъщност механизмът на корекции, предвиден в членове 184—186 от тази директива, е неразделна част от установения с нея режим на приспадане на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 25, 26, 28, 32 и 33 и диспозитива) Дело C-438/13 BCR Leasing IFN SA срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia generală de administrare a marilor contribuabili и Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia generală de soluţionare a contestaţiilor (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 16 и 18 — Финансов лизинг — Вещи, които са предмет на договор за лизинг — Неполучаване на тези вещи обратно от лизинговото дружество след развалянето на договора — Липси“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 17 юли 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Вещи, които са предмет на договор за лизинг — Неполучаване на тези вещи обратно от лизинговото дружество след развалянето на договора — Изключване — Възможност за администрацията да изисква корекция (членове 16, 18 и 184—186 от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 16 и 18 от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че положение, при което лизингово дружество не може да получи обратно от лизингополучателя стоките, които са предмет на договор за лизинг, след неговото разваляне по вина на лизингополучателя, въпреки действията, предприети от това дружество да си върне тези стоки, и въпреки че вследствие на развалянето на договора не е получена каквато и да било насрещна престация, не може да се третира като възмездна доставка на стоки по смисъла на тези членове. Такава невъзможност не попада в нито една от хипотезите, предвидени в член 16. Първо, съответните стоки не може да се разглеждат като предназначени за употреба за лични нужди от страна на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, след като те не са в тяхно владение. Второ, обстоятелството, че лизингополучателят продължава да бъде във владение на тези вещи, без да извършва каквато и да било насрещна престация, е резултат от твърдяното неправомерно поведение от негова страна, а не от безвъзмездно прехвърляне на тези вещи от лизингодателя на лизингополучателя. Трето, тези стоки не би могло да се разглеждат като предназначени „за цели извън предмета“ на стопанската дейност на данъчнозадълженото лице, щом като отдаването им под наем и вследствие на това предоставянето им за ползване от лизингополучателя са основният предмет на стопанската дейност на лизингодателя. Обстоятелството, че той не успява да получи обратно тези вещи след развалянето на договора за финансов лизинг, по никакъв начин не означава, че той ги употребява за цели, които са извън предмета на неговата стопанска дейност.И накрая, член 18 също не намира приложение в сходно положение. Тези съображения обаче не засягат евентуалното възникване на правото на данъчната администрация да изисква корекция от данъчнозадълженото лице при условията, предвидени в това отношение в Директива 2006/112. Всъщност механизмът на корекции, предвиден в членове 184—186 от тази директива, е неразделна част от установения с нея режим на приспадане на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 25, 26, 28, 32 и 33 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Право на приспадане, Непарична вноска, Разрушаване на недвижими имоти, Нови конструкции, Корекция.

Дело C-234/11 „ТЕЦ Хасково“ АД срещу Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Право на приспадане — Непарична вноска — Разрушаване на недвижими имоти — Нови конструкции — Корекция“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (членове 185—187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на данъка — Понятие — Разрушаване на сграда и заместването ѝ с по-модернизирана конструкция със същото предназначение — Изключване (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 31) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че разрушаване на множество сгради за производство на енергия и тяхното заместване с по-модерни сгради със същото предназначение не представляват промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на данъка върху добавената стойност във връзка с платения вече данък, която е настъпила след изготвяне на справка-декларацията по данък върху добавената стойност и която поради това не създава задължение за извършване на корекция на това приспадане. Заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради със същото предназначение и следователно използването на последните за облагаеми впоследствие сделки не прекъсва изобщо пряката връзка, която съществува между, от една страна, придобиването преди това на съответните сгради, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин придобиването на разглежданите имоти, а след това и разрушаването им с оглед на тяхното модернизиране, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си доставки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми доставки на същото основание, каквото е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. Това тълкуване е валидно на още по-голямо основание при обстоятелства, при които придобитите сгради са били разрушени само частично, нови сгради са били изградени на същите, преди това придобити площи и някои отпадъци от разрушаването на старите сгради са били препродадени, като тези продажби са довели до облагаеми впоследствие доставки. (вж. точки 34—36 и диспозитива) Дело C-234/11 „ТЕЦ Хасково“ АД срещу Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Право на приспадане — Непарична вноска — Разрушаване на недвижими имоти — Нови конструкции — Корекция“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (членове 185—187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на данъка — Понятие — Разрушаване на сграда и заместването ѝ с по-модернизирана конструкция със същото предназначение — Изключване (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 31) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че разрушаване на множество сгради за производство на енергия и тяхното заместване с по-модерни сгради със същото предназначение не представляват промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на данъка върху добавената стойност във връзка с платения вече данък, която е настъпила след изготвяне на справка-декларацията по данък върху добавената стойност и която поради това не създава задължение за извършване на корекция на това приспадане. Заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради със същото предназначение и следователно използването на последните за облагаеми впоследствие сделки не прекъсва изобщо пряката връзка, която съществува между, от една страна, придобиването преди това на съответните сгради, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин придобиването на разглежданите имоти, а след това и разрушаването им с оглед на тяхното модернизиране, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си доставки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми доставки на същото основание, каквото е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. Това тълкуване е валидно на още по-голямо основание при обстоятелства, при които придобитите сгради са били разрушени само частично, нови сгради са били изградени на същите, преди това придобити площи и някои отпадъци от разрушаването на старите сгради са били препродадени, като тези продажби са довели до облагаеми впоследствие доставки. (вж. точки 34—36 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 5, параграф 6, второ изречение, Понятието "мостри", Понятието "подаръци с малка стойност", Музикални записи, Безвъзмездно разпространение с цел популяризиране.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на вещ на предприятие, предоставяна безплатно — Изключване на подаръците с малка стойност и мостри (член 5, параграф 6, второ изречение от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на вещ на предприятие, предоставяна безплатно — Изключване на подаръците с малка стойност и мостри (член 5, параграф 6, второ изречение от Директива 77/388 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на вещ на предприятие, предоставяна безплатно — Изключване на подаръците с малка стойност и мостри (член 5, параграф 6, второ изречение от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. „Мостра“ по смисъла на член 5, параграф 6, второ изречение от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота е образец на продукт, който има за цел да популяризира продажбата му и който позволява да се оценят неговите характеристики и качества, без да се стига до крайно потребление, различно от присъщото на дейността по популяризиране. Национална правна уредба не може по общ начин да ограничава това понятие само до образците, давани във форма, която не е за продажба, или пък до първия екземпляр от поредица от еднакви образци, давани от данъчнозадълженото лице на един и същ получател, освен ако тази правна уредба позволява да се вземат предвид естеството на представяния продукт и търговският контекст на всяка сделка, при която се дават тези образци. В това отношение не е от значение данъчният статут на получателите на мостри. В частност музикални записи, разпространявани безплатно в рамките на промоционални дейности, могат да представляват предоставяни като мостри стоки, дори да са еднакви с готовия за пускане на пазара краен продукт. Всъщност в случая, в който на едно лице е даден такъв запис с цел то да осигури популяризирането му сред потребителите в рамките на служебните си задължения, това лице може да прецени напълно стойността само когато е имало възможност да изслуша цялото съдържание на записа във вида, в който той ще се разпространява на пазара. Освен това не противоречи на целта на член 5, параграф 6, второ изречение от Шеста директива възможността стоките да бъдат давани като „мостри“ на лице, различно от потенциалния или действителния купувач на продукта, който мострите представят, доколкото такова предоставяне съответства на целите, преследвани с даването на „мостри“. В това отношение, в областта на артистичните продукти даването на безплатни екземпляри от нови произведения на посредник, чиято работа е да направи критична оценка на качеството им и който следователно може да влияе на популярността на продукта на пазара — като например журналист или радиоводещ, — води началото си от механизъм за популяризиране, при който използването на мострата е присъща последица на процеса на популяризиране и на оценяване на продукта. По-нататък, що се отнася до специфичната практика, свързана с артистичната област, където за популяризирането на музикални записи на един „plugger“ се дават много на брой екземпляри от даден запис, за целите на критиката и на популяризирането на даден запис може да е необходимо множество екземпляри от него да бъдат дадени на посредници, за да могат впоследствие те да ги предадат на конкретни лица, разполагащи с възможности да популяризират продажбите на даден музикален запис. Само фактът, че броят на дадените екземпляри може да достигне няколко стотици бройки в случая, когато дружество за производство и продажба на музикални записи използва „pluggers“, за да разпространява екземпляри от новите си записи, сам по себе си не може да се счита за противоречащ на целта, преследвана със свързаното с мострите изключение, доколкото този брой екземпляри зависи от естеството на представяния продукт, както и от начина, по който „plugger“ трябва да го използва в качеството си посредник, което запитващата юрисдикция следва да провери. По същия начин, ако вместо да даде предоставените му безплатни копия на музикални записи на предварително уточнените получатели, даден „plugger“ злоупотреби с тях — например като ги пусне за обикновена продажба, — това само по себе си не може окаже влияние върху квалифицирането им като мостри. За да осигурят обаче напълно спазването на границите на изключението по член 5, параграф 6, второ изречение от Шеста директива, държавите членки могат да наложат на данъчнозадължените лица, разпространяващи мостри за нуждите на стопанската си дейност, да вземат предпазни мерки с оглед избягване на опасността от злоупотреби с тези мостри. Когато обаче при предоставянето на мостри се стигне до крайно потребление, което не е присъщо на оценката на представяния от тях продукт, такова потребление представлява злоупотреба. (вж. точки 29—31, 35—40 и 53; точки 1 и 4 от диспозитива) 2. Понятието „подаръци с малка стойност“ по смисъла на член 5, параграф 6, второ изречение от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която фиксира парична горна граница от 50 GBP на подаръците, направени на едно и също лице в продължение на период от дванадесет месеца или които представляват част от поредица или от последователни подаръци. Следователно държавите членки се ползват с известна свобода на преценка, що се отнася до тълкуването на член 5, параграф 6, второ изречение, стига да се съобразят с крайната цел и мястото на разглежданата разпоредба в структурата на Шеста директива. В това отношение фактът, че в национална правна уредба е фиксирана такава парична горна граница, не излиза извън пределите на предоставената на държавите членки свобода на преценка. Същото се отнася и за правилото, според което подобна горна граница се прилага с кумулиране на стойностите на подаръците, направени на едно и също лице в продължение на период от дванадесет месеца или още които представляват част от поредица или от последователни подаръци. Всъщност поставянето на такива горни граници е съвместимо с целите на член 5, параграф 6, като същевременно не лишава от неговото полезно действие изключението, което се предвижда относно „подаръците с малка стойност“. (вж. точки 42, 44 и 45; точка 2 от диспозитива) 3. Член 5, параграф 6, второ изречение от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота не допуска национална правна уредба, която въвежда презумпцията, че стоките, представляващи „подаръци с малка стойност“ по смисъла на тази разпоредба, предоставени от данъчнозадължения субект на различни лица, които имат общ работодател, се считат за дадени на едно и също лице. Дали предоставянето на стока ще се квалифицира като „подарък с малка стойност“ зависи от това, за кого в крайна сметка е предназначил дарителят дарението си, и за тази квалификация е без значение трудовото правоотношение между получателя на дарението и неговия работодател или фактът, че няколко получатели на дарение имат общ работодател. (вж. точки 49 и 50; точка 3 от диспозитива)