Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност, Доставка на стоки, Понятие, Използване на банкова карта, представляващо измама.

Дело C-494/12 Dixons Retail plc срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Използване на банкова карта, представляващо измама“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 21 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Сделки по прехвърляне на материална вещ на купувач, който използва чрез измама като разплащателно средство банкова карта — Включване (член 2, точка 1, член 5, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Понятие — Продажби от доставчик на купувач, който плаща с банкова карта — Плащане, извършено от трето лице — издател на картата, за сметка на купувача на основание на сключен с доставчика договор — Плащане, което представлява насрещна престация — Включване (член 11, А, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета и член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, точка 1 и член 5, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, както и член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че в рамките на договор, сключен между трето лице и доставчик на стока, с който това трето лице се задължава след приспадане на комисиона да заплати на този доставчик стоките, продадени от него на купувачи, използващи като разплащателно средство банкова карта, физическото предаване на стока на купувач, който използва чрез измама такава карта, за да заплати стоката, представлява доставка на стоки. Действително, понятието доставка на стоки не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Посоченото понятие е обективно по характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки, без да съществува задължение за данъчната администрация да извършва ревизии, за да установява намерението на съответно данъчнозадължено лице или за да вземе предвид намерението на оператор, различен от това данъчнозадължено лице, който е част от същата верига на доставки. В този смисъл използването на банкова карта като разплащателно средство, представляващо измама, във връзка с посочените сделки не оказва влияние върху факта, че тези сделки могат да бъдат квалифицирани като доставки на стоки, тъй като то не зависи от обективните критерии, на които се основава понятието, а от намерението на лицето, което е участвало в качеството на приобретател в разглежданите сделки, както и от предприетите действия за осъществяването на това намерение. Това положение освен това трябва да бъде разграничено от кражбата на стоки, която не попада в обхвата на понятието доставка на стоки, тъй като кражбата на стоки няма за последица да овласти извършителя ѝ да се разпорежда със стоките при еднакви условия с тези за собственика. (вж. точки 17, 20, 21, 26, 28, 29 и 38 и диспозитива) Член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, както и член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при физическото предаване на стока на купувач, който използва чрез измама като разплащателно средство банкова карта, като предаването представлява доставка на стоки, плащането, извършено от трето лице в изпълнение на договор, сключен между последното и доставчика на стоката, с който това трето лице се задължава да заплати на този доставчик стоките, продадени от него на купувачи, използващи като разплащателно средство такава карта, представлява насрещна престация. Действително, когато купувачът заплати стоката чрез кредитна карта, се осъществяват две сделки: от една страна, продажбата на тази стока от доставчика, който включва в крайната изискуема цена също така и данъка върху добавената стойност, който ще бъде заплатен от посочения купувач в качеството му на краен потребител и ще бъде получен от този доставчик за сметка на данъчните органи, и от друга страна, доставката на услуги на посочения доставчик от издателя на картата. В това отношение Шеста директива и Директива 2006/112 не изискват, за да бъде определена доставка на стоки или услуги извършена „възмездно“, насрещната престация за тази доставка на стока или услуга да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните стоки или услуги. Всъщност член 11, A, параграф 1, буква a) от Шеста директива и член 73 от Директива 2006/112 предвиждат, че заплащането на насрещната престация при доставка на стоки може да бъде извършено не само от купувача, но също така и от трето лице, което в случая е издателят на картата. (вж. точки 34, 35 и 38 и диспозитива) Дело C-494/12 Dixons Retail plc срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Използване на банкова карта, представляващо измама“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 21 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Сделки по прехвърляне на материална вещ на купувач, който използва чрез измама като разплащателно средство банкова карта — Включване (член 2, точка 1, член 5, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Понятие — Продажби от доставчик на купувач, който плаща с банкова карта — Плащане, извършено от трето лице — издател на картата, за сметка на купувача на основание на сключен с доставчика договор — Плащане, което представлява насрещна престация — Включване (член 11, А, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета и член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, точка 1 и член 5, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, както и член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че в рамките на договор, сключен между трето лице и доставчик на стока, с който това трето лице се задължава след приспадане на комисиона да заплати на този доставчик стоките, продадени от него на купувачи, използващи като разплащателно средство банкова карта, физическото предаване на стока на купувач, който използва чрез измама такава карта, за да заплати стоката, представлява доставка на стоки. Действително, понятието доставка на стоки не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Посоченото понятие е обективно по характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки, без да съществува задължение за данъчната администрация да извършва ревизии, за да установява намерението на съответно данъчнозадължено лице или за да вземе предвид намерението на оператор, различен от това данъчнозадължено лице, който е част от същата верига на доставки. В този смисъл използването на банкова карта като разплащателно средство, представляващо измама, във връзка с посочените сделки не оказва влияние върху факта, че тези сделки могат да бъдат квалифицирани като доставки на стоки, тъй като то не зависи от обективните критерии, на които се основава понятието, а от намерението на лицето, което е участвало в качеството на приобретател в разглежданите сделки, както и от предприетите действия за осъществяването на това намерение. Това положение освен това трябва да бъде разграничено от кражбата на стоки, която не попада в обхвата на понятието доставка на стоки, тъй като кражбата на стоки няма за последица да овласти извършителя ѝ да се разпорежда със стоките при еднакви условия с тези за собственика. (вж. точки 17, 20, 21, 26, 28, 29 и 38 и диспозитива) Член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, както и член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при физическото предаване на стока на купувач, който използва чрез измама като разплащателно средство банкова карта, като предаването представлява доставка на стоки, плащането, извършено от трето лице в изпълнение на договор, сключен между последното и доставчика на стоката, с който това трето лице се задължава да заплати на този доставчик стоките, продадени от него на купувачи, използващи като разплащателно средство такава карта, представлява насрещна престация. Действително, когато купувачът заплати стоката чрез кредитна карта, се осъществяват две сделки: от една страна, продажбата на тази стока от доставчика, който включва в крайната изискуема цена също така и данъка върху добавената стойност, който ще бъде заплатен от посочения купувач в качеството му на краен потребител и ще бъде получен от този доставчик за сметка на данъчните органи, и от друга страна, доставката на услуги на посочения доставчик от издателя на картата. В това отношение Шеста директива и Директива 2006/112 не изискват, за да бъде определена доставка на стоки или услуги извършена „възмездно“, насрещната престация за тази доставка на стока или услуга да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните стоки или услуги. Всъщност член 11, A, параграф 1, буква a) от Шеста директива и член 73 от Директива 2006/112 предвиждат, че заплащането на насрещната престация при доставка на стоки може да бъде извършено не само от купувача, но също така и от трето лице, което в случая е издателят на картата. (вж. точки 34, 35 и 38 и диспозитива)

Директива 2006/112/ЕО, Обща система на данъка върху добавената стойност, Доставка на стоки, Понятие, Право на приспадане, Отказ, Действително осъществяване на облагаема доставка, Регламент (ЕО) № 1760/2000, Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък, Ушни марки.

Дело C-78/12 „Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Право на приспадане — Отказ — Действително осъществяване на облагаема доставка — Регламент (ЕО) № 1760/2000 — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Ушни марки“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Действително осъществяване на доставка на стоки — Връзка с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки — Изключване — Определяне от запитващата юрисдикция дали действително е осъществена доставката на стоки (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Счетоводна отчетност — Задължение на данъчнозадължените лица, които не са земеделски производители, облагани по режим на единна данъчна ставка, да отчитат счетоводно доставките на животни и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“ — Изключване (член 242 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Фактуриране — Задължение върху фактурите да се посочват ушните марки на животните, за които се прилага системата за идентификация — Изключване (член 226, точка 6 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Данъчнозадължено лице, които преди това е получило право да приспадне данъка — Допустимост (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали доставките на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане. (вж. точка 43; точка 1 от диспозитива) Член 242 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължени лица, които не са земеделски производители, да отчитат счетоводно предмета на извършваните от тях доставки на стоки, когато става дума за животни, и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“. (вж. точка 47; точка 2 от диспозитива) Член 226, точка 6 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължените лица, които извършват доставки на стоки, представляващи животни, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент № 1760/2000 за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент № 820/97, изменен с Регламент № 1791/2006, да посочват ушните марки на тези животни върху фактурите за доставките. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се коригира сумата на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност само ако съответното данъчнозадължено лице преди това е получило право да приспадне този данък при условията, предвидени в член 168, буква а) от Директивата. Всъщност корекция на подлежащата на приспадане сума на платения по получени доставки данък върху добавената стойност се прави по-специално когато след изготвяне на справка-декларацията по данъка върху добавената стойност настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на съответната сума за приспадане. (вж. точки 58, 59 и 61; точка 4 от диспозитива) Дело C-78/12 „Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град) „Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Право на приспадане — Отказ — Действително осъществяване на облагаема доставка — Регламент (ЕО) № 1760/2000 — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Ушни марки“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Действително осъществяване на доставка на стоки — Връзка с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки — Изключване — Определяне от запитващата юрисдикция дали действително е осъществена доставката на стоки (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Счетоводна отчетност — Задължение на данъчнозадължените лица, които не са земеделски производители, облагани по режим на единна данъчна ставка, да отчитат счетоводно доставките на животни и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“ — Изключване (член 242 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък — Фактуриране — Задължение върху фактурите да се посочват ушните марки на животните, за които се прилага системата за идентификация — Изключване (член 226, точка 6 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Данъчнозадължено лице, които преди това е получило право да приспадне данъка — Допустимост (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали доставките на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане. (вж. точка 43; точка 1 от диспозитива) Член 242 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължени лица, които не са земеделски производители, да отчитат счетоводно предмета на извършваните от тях доставки на стоки, когато става дума за животни, и да доказват контрола върху животните в съответствие с международен счетоводен стандарт IAS 41, „Земеделие“. (вж. точка 47; точка 2 от диспозитива) Член 226, точка 6 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква от данъчнозадължените лица, които извършват доставки на стоки, представляващи животни, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент № 1760/2000 за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент № 820/97, изменен с Регламент № 1791/2006, да посочват ушните марки на тези животни върху фактурите за доставките. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се коригира сумата на подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност само ако съответното данъчнозадължено лице преди това е получило право да приспадне този данък при условията, предвидени в член 168, буква а) от Директивата. Всъщност корекция на подлежащата на приспадане сума на платения по получени доставки данък върху добавената стойност се прави по-специално когато след изготвяне на справка-декларацията по данъка върху добавената стойност настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на съответната сума за приспадане. (вж. точки 58, 59 и 61; точка 4 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1, Понятието „доставка на услуги“, Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество, Случаи на освобождаване, Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките, Сделки, представляващи злоупотреба, Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство.

Keywords Summary Keywords Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива) Дело C-653/11 Her Majesty’s Commissioners of Revenue and Customs срещу Paul Newey (Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 — Понятието „доставка на услуги“ — Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество — Случаи на освобождаване — Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките — Сделки, представляващи злоупотреба — Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 20 юни 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Приложимост, Митнически кодекс на Общността, Стоки с произход от трета страна и поставени под режим на митническо складиране на територията на държава членка, Преработка на стоките под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане, Продажба на стоките и повторно поставяне на същите под режим на митническо складиране, Оставане на стоките в същия митнически склад по време на всички сделки, Възмездна доставка на стоки на територията на страната, Данъчно събитие за облагане с ДДС.

Дело C-165/11 Daňové riaditeľstvo Slovenskej republiky срещу Profitube spol. s r.o. (Преюдициално запитване, отправено от Najvyšší súd Slovenskej republiky) „Шеста директива ДДС — Приложимост — Митнически кодекс на Общността — Стоки с произход от трета страна и поставени под режим на митническо складиране на територията на държава членка — Преработка на стоките под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане — Продажба на стоките и повторно поставяне на същите под режим на митническо складиране — Оставане на стоките в същия митнически склад по време на всички сделки — Възмездна доставка на стоки на територията на страната — Данъчно събитие за облагане с ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Продажба на стоки, поставени под митнически режим с отложено плащане — Включване — Граници — Възможност за държавите членки да освобождават такива сделки — Проверка от страна на националния съд (член 2, точка 1, член 5, параграф 1 и член 16, параграф 1, части Б и Г от Директива 77/388 на Съвета) Когато стоки с произход от трета страна са поставени под режим на митническо складиране в държава членка, след което са преработени под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане и впоследствие са продадени и поставени отново под режим на митническо складиране, като по време на всички тези сделки се намират в един и същ митнически склад, разположен на територията на тази държава членка, продажбата на такива стоки подлежи на облагане с данък върху добавената стойност на основание член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, освен ако посочената държава членка е използвала предоставената ѝ възможност да освободи от облагане тази продажба съгласно член 16, параграф 1 от Шеста директива, което националната юрисдикция трябва да провери. (вж. точка 67 и диспозитива) Дело C-165/11 Daňové riaditeľstvo Slovenskej republiky срещу Profitube spol. s r.o. (Преюдициално запитване, отправено от Najvyšší súd Slovenskej republiky) „Шеста директива ДДС — Приложимост — Митнически кодекс на Общността — Стоки с произход от трета страна и поставени под режим на митническо складиране на територията на държава членка — Преработка на стоките под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане — Продажба на стоките и повторно поставяне на същите под режим на митническо складиране — Оставане на стоките в същия митнически склад по време на всички сделки — Възмездна доставка на стоки на територията на страната — Данъчно събитие за облагане с ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Продажба на стоки, поставени под митнически режим с отложено плащане — Включване — Граници — Възможност за държавите членки да освобождават такива сделки — Проверка от страна на националния съд (член 2, точка 1, член 5, параграф 1 и член 16, параграф 1, части Б и Г от Директива 77/388 на Съвета) Когато стоки с произход от трета страна са поставени под режим на митническо складиране в държава членка, след което са преработени под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане и впоследствие са продадени и поставени отново под режим на митническо складиране, като по време на всички тези сделки се намират в един и същ митнически склад, разположен на територията на тази държава членка, продажбата на такива стоки подлежи на облагане с данък върху добавената стойност на основание член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, освен ако посочената държава членка е използвала предоставената ѝ възможност да освободи от облагане тази продажба съгласно член 16, параграф 1 от Шеста директива, което националната юрисдикция трябва да провери. (вж. точка 67 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 2, точка 1 и член 4, Приложно поле, Понятие за доставка на стоки или услуги, извършена възмездно, и за икономическа дейност, Продажба на необслужвани вземания, Продажна цена, по-ниска от номиналната стойност на тези вземания, Поемане от купувача на действията във връзка със събирането на тези вземания и на риска от неизпълнение от страна на длъжниците.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие (член 2, точка 1 и член 4 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 2, точка 1 и член 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че оператор, който купува на свой риск несъбираеми вземания на цена, по-ниска от тяхната номинална стойност, не предоставя възмездно услуги по смисъла на посочения член 2, точка 1 и не извършва икономическа дейност, попадаща в приложното поле на тази директива, когато разликата между номиналната стойност на посочените вземания и тяхната покупна цена отразява реалната икономическа стойност на разглежданите вземания в момента на цесията. Наистина, при такива обстоятелства цесионерът на вземанията не получава никаква насрещна престация от цедента, тъй като разликата между номиналната стойност на цедираните вземания и покупната цена на тези вземания представлява реалната икономическа стойност на посочените вземания в момента на тяхното цедиране, която зависи от техния несигурен характер и от увеличения риск от неплатежоспособност на длъжниците. (вж. точки 22, 25 и 26 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Данъчна основа, Система за популяризиране на продажби, Програма за лоялни клиенти, която им дава възможност да получават точки от търговци и да ги заменят срещу подаръци за лоялни клиенти, Плащания, извършвани от организатора на програмата на доставчиците на подаръците за лоялни клиенти, Плащания, извършвани от търговеца на организатора на програмата, доставящ подаръците за лоялни клиенти.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за доставените на данъчнозадълженото лице стоки или услуги (членове 5 и 6, член 11, A, параграф 1, буква а) и член 17, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за доставените на данъчнозадълженото лице стоки или услуги (членове 5 и 6, член 11, A, параграф 1, буква а) и член 17, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. В рамките на програма за лоялните клиенти, в която организаторът на програмата сключва договори с доставчиците на подаръци за лоялните клиенти и съгласно която, когато доставчиците доставят подаръците за лоялните клиенти на клиентите на търговците, организаторът заплаща на доставчиците, в замяна на натрупаните точки, договорената между тях цена за тези точки, член 5, член 6, член 11, A, параграф 1, буква а), както и член 17, параграф 2, в редакцията му, следваща от член 28е, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, следва да се тълкуват в смисъл, че извършваните плащания от организатора на разглежданата програма на доставчиците, които доставят подаръци за лоялните клиенти, трябва да се считат за заплащана от трето лице насрещна престация за доставката на стоките на тези клиенти или евентуално за насрещна престация за доставката на услуги на посочените клиенти. Националният съд обаче следва да провери дали тези плащания включват и насрещна престация за предоставянето на друга услуга. В действителност, независимо че тази програма за лоялни клиенти е разработена, за да стимулира клиентите да купуват от определени търговци и независимо че за тази цел организаторът доставя определен брой услуги, свързани с управлението на посочената програма, действителното икономическо положение е такова, че в рамките на разглежданата програма подаръците за лоялни клиенти, които могат да бъдат както стоки, така и услуги, се доставят на клиентите от доставчика. Освен това една такава сделка, по която се доставят подаръци за лоялни клиенти, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност, когато е извършена възмездно на територията на съответната държава от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество. Безспорно продажбата на стоки и доставката на услуги, за които се предоставят точки на клиентите, от една страна, и предоставянето на подаръци за лоялни клиенти в замяна на тези точки, от друга страна, представляват две отделни сделки. Въпреки това, за да се приеме, че определена доставка на стоки или услуги е извършена „възмездно“ по смисъла на член 2, точка 1 от Шеста директива, последната не изисква насрещната престация за тази доставка да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните стоки или услуги. Всъщност член 11, A, параграф 1, буква a) от тази директива предвижда, че насрещната престация би могла да бъде получена и от трето лице. В това отношение, тъй като замяната на точки от страна на клиентите при доставчиците е условие за извършване на плащане на последните от страна на организатора на програмата за лоялни клиенти и тъй като размерът на това плащане се изчислява, като се прибавят дължимите от организатора комисиони, представляващи фиксирана сума за всяка заменена точка срещу част от цената или срещу цялата цена на съответния подарък за лоялни клиенти, това плащане представлява насрещна престация за доставката на подаръците за лоялни клиенти. (вж. точки 41—43, 47, 55—57, 65 и диспозитива) 2. В рамките на програма за лоялни клиенти, в която организаторът на програмата придобива подаръците за лоялни клиенти и поради това е и техен собственик, работи за търговското разпространение на посочената програма и разпространява тези подаръци сред клиентите на търговците — спонсори, в замяна на точки за лоялни клиенти, член 5, член 6, член 11, А, параграф 1, буква а), както и член 17, параграф 2, в редакцията му, следваща от член 28е, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, следва да се тълкуват в смисъл, че плащанията, извършвани от спонсор на организатора на посочената програма, който доставя подаръци за лоялните клиенти, следва да бъдат считани отчасти за заплатена от трето лице насрещна престация за доставката на стоки на тези клиенти и отчасти за насрещна престация за услугите, предоставени от организатора на тази програма в полза на спонсора. В действителност, независимо че тази програма за лоялни клиенти е разработена, за да стимулира клиентите да купуват от определени търговци и независимо че за тази цел организаторът доставя определен брой услуги, свързани с управлението на посочената програма, действителното икономическо положение е такова, че в рамките на разглежданата програма подаръците за лоялни клиенти, които се състоят от стоки, се доставят на клиентите от доставчика. Освен това една такава сделка, по която се доставят подаръци за лоялни клиенти, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност, когато е извършена възмездно на територията на съответната държава от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество. Безспорно продажбата на стоки и доставката на услуги, за които се предоставят точки на клиентите, от една страна, и предоставянето на подаръци за лоялни клиенти в замяна на тези точки, от друга страна, представляват две отделни сделки. Въпреки това, за да се приеме, че определена доставка на стоки или услуги е извършена „възмездно“ по смисъла на член 2, точка 1 от Шеста директива, последната не изисква насрещната престация за тази доставка да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните доставки. Всъщност член 11, A, параграф 1, буква a) от тази директива предвижда, че насрещната престация би могла да бъде получена и от трето лице. В това отношение, тъй като подаръците за лоялни клиенти се фактурират от организатора на програмата на спонсора по продажната им цена на дребно, увеличена с разходите за доставка до мястото на поръчката, където се прехвърля собствеността и се осъществява замяната на точките, след като се приспадне маржът на печалба на организатора, който е равен на разликата между продажната цена на дребно на подаръците за лоялни клиенти и цената, на която организаторът придобива тези подаръци, плащането от спонсора на организатора представлява насрещна престация за доставката на посочените подаръци. Въпреки това, тъй като плащанията, извършвани от спонсора на организатора съответстват на продажната цена на дребно на подаръците за лоялни клиенти, увеличена с разходите за опаковане и изпращане, и тъй като организаторът получава марж на печалбата, състоящ се от разликата между продажната цена на дребно на подаръци за лоялни клиенти и цената, на която организаторът придобива тези подаръци, плащането може да се раздели на две части, като всяка от тях съответства на отделно предоставена услуга. Следователно цената, заплащана при придобиването на подаръците за лоялни клиенти, представлява насрещната престация за тяхната доставка на клиентите, докато разликата между заплащаната от спонсора продажна цена на дребно на подаръците за лоялни клиенти и цената, заплащана от организатора при придобиването на тези подаръци, тоест маржът на печалба, представлява насрещната престация за услугите, предоставяни от организатора на програмата на спонсора. (вж. точки 22, 41—43, 48, 55, 56, 58, 61—63, 65 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 2, точка 1, Понятие за възмездни доставки на услуги, Ваучери за покупка, предоставяни от дружество на неговите служители като част от тяхното възнаграждение.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги (член 2, точка 1 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на ваучер за покупка от дружество, което е придобило този ваучер на цена, включваща данък върху добавената стойност, на неговите служители в замяна на отказ от тяхна страна от част от паричното им възнаграждение представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба. Всъщност съществува пряка връзка между предоставянето на разглежданите ваучери на служителите и частта от паричното възнаграждение, от която те трябва да се откажат като насрещна престация за тази доставка, тъй като, вместо да получат цялото си парично възнаграждение, служителите, които са избрали да получат такива ваучери, трябва да се откажат от част от това възнаграждение в замяна на ваучерите, като това се изразява в специфична удръжка от фонда на служителите, направили такъв избор. Впрочем работодателят действително получава насрещна престация за доставката на ваучерите и тази насрещна престация има парично изражение, тъй като съответства на част от паричното възнаграждение на неговите служители. Освен това данъкът върху добавената стойност върху доставката на тези ваучери се понася от служителите, които получават ваучерите, тъй като удръжката от възнаграждението им вследствие на предоставянето на ваучерите включва цената им, както и пълния размер на данъка върху добавената стойност върху тях. (вж. точки 29—32 и 35 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 13, A, параграф 1, буква г), Освободени доставки при дейности от обществен интерес, Доставки на човешки органи, кръв и кърма, Дейност по транспортиране на човешки органи и проби, извършвана от самостоятелно заето лице, в полза на болници и лаборатории, Понятия за доставка на стоки и за доставка на услуги, Критерии за разграничаване.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на доставките на човешки органи, кръв и кърма (член 13, A, параграф 1, буква г) от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 13, A, параграф 1, буква г) от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, освобождаващ от данък върху добавената стойност „доставките на човешки органи, кръв и кърма“, трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към дейността по транспортиране на човешки органи и проби, извършвана от самостоятелно заето лице, за сметка на болници и лаборатории. Всъщност, ако посочената дейност се състои за превозвача единствено във физическото пренасяне на въпросните стоки от едно до друго място за сметка на различни болници и лаборатории, подобна дейност не може да се оприличи на „доставка на стоки“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Шеста директива, тъй като тя не овластява другата страна фактически да се разпорежда с въпросните стоки като че ли е техен собственик. (вж. точки 25, 29 и диспозитива)