Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 18, буква в) и членове 74 и 80, Преустановяване на облагаемата икономическа дейност, Дерегистрация по ДДС на данъчнозадълженото лице от данъчната администрация, Задържане на стоки, довело до приспадане на ДДС, Данъчна основа, Пазарна стойност или покупна стойност, Определяне към момента на доставката, Непосредствено действие на член 74.

Дело C-142/12 Христомир Маринов срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 18, буква в) и членове 74 и 80 — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Дерегистрация по ДДС на данъчнозадълженото лице от данъчната администрация — Задържане на стоки, довело до приспадане на ДДС — Данъчна основа — Пазарна стойност или покупна стойност — Определяне към момента на доставката — Непосредствено действие на член 74“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 8 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Понятие — Дерегистрация по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице — Включване (член 18, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Пазарна цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи — Недопустимост — Условия (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Член 74 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 18, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до преустановяването на облагаемата икономическа дейност, произтичащо от дерегистрацията по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице. Всъщност основната цел на посочената разпоредба е да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства. (вж. точки 27 и 28; точка 1 от диспозитива) Член 74 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която в случаите на преустановяване на облагаемата икономическа дейност предвижда, че данъчната основа на доставката е пазарната цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи, освен ако тази цена съответства на практика на остатъчната стойност на посочените активи към същата дата и по този начин се отчита промяната на стойността на тези активи от датата на тяхното придобиване до датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност. (вж. точка 35; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 40; точка 3 от диспозитива) Дело C-142/12 Христомир Маринов срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 18, буква в) и членове 74 и 80 — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Дерегистрация по ДДС на данъчнозадълженото лице от данъчната администрация — Задържане на стоки, довело до приспадане на ДДС — Данъчна основа — Пазарна стойност или покупна стойност — Определяне към момента на доставката — Непосредствено действие на член 74“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 8 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Понятие — Дерегистрация по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице — Включване (член 18, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Задържане на стоки от данъчнозадължено лице при преустановяване на неговата облагаема икономическа дейност — Пазарна цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи — Недопустимост — Условия (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Член 74 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (член 74 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 18, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до преустановяването на облагаемата икономическа дейност, произтичащо от дерегистрацията по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице. Всъщност основната цел на посочената разпоредба е да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства. (вж. точки 27 и 28; точка 1 от диспозитива) Член 74 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която в случаите на преустановяване на облагаемата икономическа дейност предвижда, че данъчната основа на доставката е пазарната цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи, освен ако тази цена съответства на практика на остатъчната стойност на посочените активи към същата дата и по този начин се отчита промяната на стойността на тези активи от датата на тяхното придобиване до датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност. (вж. точка 35; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 40; точка 3 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 63, 65, 73 и 80, Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица, Бартер, ДДС за строителните услуги, Данъчно събитие, Изискуемост, Авансово плащане на цялата насрещна престация, Авансово плащане, Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги, Непосредствено действие.

Дело C-549/11 Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Бургас, при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу „Орфей България“ ЕООД (Преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 63, 65, 73 и 80 — Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица — Бартер — ДДС за строителните услуги — Данъчно събитие — Изискуемост — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги — Непосредствено действие“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 19 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени — Понятие — Авансовото плащане в натура — Включване — Условие — Авансово плащане, което съответства изцяло на договорената насрещна престация — Липса на последици (член 65 от Директива 2006/112 на Съвета Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на обекти в сградата, представляващи недвижима собственост — Изискуемост на данъка за строителните услуги от момента на учредяване на правото на строеж — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (членове 63 и 65 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Доставка между свързани лица — Възможност държавите членки да приемат за данъчна основа пазарната стойност на доставката — Насрещна престация при доставка между несвързани лица, състояща се изцяло от стоки или услуги — Национална правна уредба, приемаща за данъчна основа пазарната стойност на доставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 35—37) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в полза на дружество е учредено право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на определени представляващи недвижима собственост обекти в сградата, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, тези разпоредби допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени и стойността на това право може да получи парично изражение — нещо, което следва да се установи от националната юрисдикция. За това тълкуване е без значение обстоятелството, че правото на строеж може да се погаси по силата на предвидена в националната правна уредба погасителна давност. Щом тази възможност представлява условие за разваляне по смисъла на член 90, параграф 1 от Директивата, обстоятелството, че подобно условие може да се упражни в бъдеще, не може да постави под съмнение факта, че доставката е осъществена в момента на учредяването на правото на строеж, ако в този момент всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени. Освен това, за да се определи дали са изпълнени условията за изискуемост на дължимия за подобна бъдеща доставка на услуги данък върху добавената стойност, без значение е доколко нейната насрещна престация сама по себе си е облагаема с този данък сделка. Всъщност, за да стане изискуем дължимият за подобна бъдеща доставка на услуги данък върху добавената стойност, достатъчно е всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги да са вече известни и стойността на нейната насрещна престация да може да получи парично изражение. (вж. точки 38—40; точка 1 от диспозитива) В хипотезата, при която доставка на стока или услуга не е осъществена между свързани лица по смисъла на член 80 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. Установените в член 80, параграф 1 от Директивата условия за прилагане са изчерпателно посочени и поради това националното законодателство не може да предвижда на основание на тази разпоредба данъчната основа да бъде пазарната стойност на операцията извън изброените в разпоредбата случаи. (вж. точки 47 и 49; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива) Дело C-549/11 Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Бургас, при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу „Орфей България“ ЕООД (Преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 63, 65, 73 и 80 — Учредяване от физически лица на суперфиция в полза на дружество срещу извършване от дружеството на строителни услуги за тези лица — Бартер — ДДС за строителните услуги — Данъчно събитие — Изискуемост — Авансово плащане на цялата насрещна престация — Авансово плащане — Данъчна основа на доставка при насрещна престация, състояща се от стоки или услуги — Непосредствено действие“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 19 декември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени — Понятие — Авансовото плащане в натура — Включване — Условие — Авансово плащане, което съответства изцяло на договорената насрещна престация — Липса на последици (член 65 от Директива 2006/112 на Съвета Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Доставка на стоки или услуги — Учредяване на право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на обекти в сградата, представляващи недвижима собственост — Изискуемост на данъка за строителните услуги от момента на учредяване на правото на строеж — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (членове 63 и 65 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Доставка между свързани лица — Възможност държавите членки да приемат за данъчна основа пазарната стойност на доставката — Насрещна престация при доставка между несвързани лица, състояща се изцяло от стоки или услуги — Национална правна уредба, приемаща за данъчна основа пазарната стойност на доставените стоки или услуги — Недопустимост (членове 73 и 80 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 — Непосредствено действие (членове 63, 65 и 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 35—37) Членове 63 и 65 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в полза на дружество е учредено право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на определени представляващи недвижима собственост обекти в сградата, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, тези разпоредби допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени и стойността на това право може да получи парично изражение — нещо, което следва да се установи от националната юрисдикция. За това тълкуване е без значение обстоятелството, че правото на строеж може да се погаси по силата на предвидена в националната правна уредба погасителна давност. Щом тази възможност представлява условие за разваляне по смисъла на член 90, параграф 1 от Директивата, обстоятелството, че подобно условие може да се упражни в бъдеще, не може да постави под съмнение факта, че доставката е осъществена в момента на учредяването на правото на строеж, ако в този момент всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени. Освен това, за да се определи дали са изпълнени условията за изискуемост на дължимия за подобна бъдеща доставка на услуги данък върху добавената стойност, без значение е доколко нейната насрещна престация сама по себе си е облагаема с този данък сделка. Всъщност, за да стане изискуем дължимият за подобна бъдеща доставка на услуги данък върху добавената стойност, достатъчно е всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги да са вече известни и стойността на нейната насрещна престация да може да получи парично изражение. (вж. точки 38—40; точка 1 от диспозитива) В хипотезата, при която доставка на стока или услуга не е осъществена между свързани лица по смисъла на член 80 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените стоки или услуги. Установените в член 80, параграф 1 от Директивата условия за прилагане са изчерпателно посочени и поради това националното законодателство не може да предвижда на основание на тази разпоредба данъчната основа да бъде пазарната стойност на операцията извън изброените в разпоредбата случаи. (вж. точки 47 и 49; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 54; точка 3 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Облагаеми сделки, Употреба за нуждите на осъществяваната икономическа дейност на стока, придобита „в хода на тази дейност“, Приравнено третиране като възмездна доставка, Принадлежаща на данъчнозадълженото лице земя, преобразувана от трето лице.

Дело C-299/11 Staatssecretaris van Financiën срещу Gemeente Vlaardingen (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Данъчни въпроси — ДДС — Облагаеми сделки — Употреба за нуждите на осъществяваната икономическа дейност на стока, придобита „в хода на тази дейност“ — Приравнено третиране като възмездна доставка — Принадлежаща на данъчнозадълженото лице земя, преобразувана от трето лице“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Приравнено третиране като възмездна доставка — Цел — Стоки, произведени, изградени, добити или преработени в хода на осъществяваната икономическа дейност — Понятие (член 5, параграф 7, буква а) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7, и член 18 от Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Принадлежаща на данъчнозадълженото лице земя, преобразувана от трето лице, използвана за нуждите на освободена от данък икономическа дейност — Приравнено третиране като възмездна доставка — Условия — Данъчна основа (член 5, параграф 7, буква а); член 11, А, параграф 1, буква б) и член 13, Б, буква з) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива в областта на хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, позволява на държавите членки да уредят данъчното си законодателство по такъв начин, че предприятията, които поради осъществяваната от тях освободена от облагане с данък върху добавената стойност дейност нямат възможност да приспадат заплатения от тях данък при придобиване на техните стопански активи, да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение, отколкото техните конкуренти, които упражняват същата дейност, като ползват придобити без заплащане на данък върху добавената стойност стоки, които са произвели сами или, в по-общ план, са придобили „в хода на [тяхната] икономическа дейност“. За да може тези конкуренти да понасят данъчна тежест, идентична с възлаганата на предприятията, придобили стоките си от трети лица, член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива предоставя възможност на държавите членки да третират ползването на стоки, придобити в хода на икономическата дейност за нуждите на осъществяваната от предприятието освободена от облагане с ДДС дейност, като възмездна доставка на стоки по смисъла на член 2, параграф 1 и член 5, параграф 1 от тази директива, като вследствие на това обложат с ДДС посоченото ползване. За да може тази възможност, възпроизведена в член 18 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, да бъде използвана по начин, елиминиращ ефективно всяко неравенство в областта на облагането с данък върху добавената стойност, съществуващо между данъчнозадължените лица, придобили стоки от други данъчнозадължени лица, и онези, придобили стоки в хода на тяхната икономическа дейност, е необходимо изразът „стоки, произведени, изградени, добити, преработени, […] в хода на [икономическата] дейност“ да се тълкува в смисъл, че той обхваща не единствено стоките, произведени, изградени, добити или преработени изцяло от съответното предприятие, но също и стоките, произведени, изградени, добити или преработени от трети лица с материали, предоставени от посоченото предприятие. За да може в съответствие с преследваната с посочения член 5, параграф 7, буква a) съответното данъчнозадължено лице да понесе същата данъчна тежест, както и неговите конкуренти, осъществяващи идентична дейност посредством стоки, придобити изцяло от трети лица, предвиденото с посочената разпоредба приравнено третиране трябва да може да обхваща всички стоки, завършени или подобрени от трети лица, като вследствие на това се стига до облагане с данък върху добавената стойност, като за данъчната основа се взема стойността на съвкупността от посочените стоки. (вж. точки 26—28) Член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива 77/388/EИО в областта на хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7/ЕО, във връзка с член 11, A, параграф 1, буква б) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че ползването от данъчнозадължено лице на негова собствена, но преобразувана за негова сметка от трето лице земя за нуждите на освободена от облагане с данък върху добавената стойност икономическа дейност може да бъде предмет на облагане с данък върху добавената стойност, като за данъчна основа се взема стойността на земята, върху която са разположени игрищата, и разходите за преобразуването на тези игрища, дотолкова, доколкото посоченото данъчнозадължено лице все още не е заплатило данъка върху стойността на тази земя и върху тези разноски и при условие че разглежданата земя не е обхваната от предвиденото в член 13, Б, буква з) от посочената директива основание за освобождаване от данък върху добавената стойност. Във връзка с последното единствено в хипотезата, в която земята може да бъде квалифицирана като застроена земя или като земя за строеж по смисъла на член 4, параграф 3, буква б) от Шеста директива, нейното ползване за нуждите на осъществяваната икономическа дейност подлежи на облагане с данък върху добавената стойност. Когато съгласно предвидената в член 5, параграф 7, буква a) от посочената директива възможност като възмездна доставка се третира ползването за нуждите на осъществяваната икономическа дейност на земя, която не е нито застроена, нито предназначена за строеж, вследствие на това приравнено третиране се прилага член 13, Б, буква з) от Шеста директива и се възпрепятства всяко друго облагане с данък върху добавената стойност. (вж. точки 36 и 38 и диспозитива) Дело C-299/11 Staatssecretaris van Financiën срещу Gemeente Vlaardingen (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Данъчни въпроси — ДДС — Облагаеми сделки — Употреба за нуждите на осъществяваната икономическа дейност на стока, придобита „в хода на тази дейност“ — Приравнено третиране като възмездна доставка — Принадлежаща на данъчнозадълженото лице земя, преобразувана от трето лице“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Приравнено третиране като възмездна доставка — Цел — Стоки, произведени, изградени, добити или преработени в хода на осъществяваната икономическа дейност — Понятие (член 5, параграф 7, буква а) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7, и член 18 от Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на стока за нуждите на осъществяваната икономическа дейност — Принадлежаща на данъчнозадълженото лице земя, преобразувана от трето лице, използвана за нуждите на освободена от данък икономическа дейност — Приравнено третиране като възмездна доставка — Условия — Данъчна основа (член 5, параграф 7, буква а); член 11, А, параграф 1, буква б) и член 13, Б, буква з) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива в областта на хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, позволява на държавите членки да уредят данъчното си законодателство по такъв начин, че предприятията, които поради осъществяваната от тях освободена от облагане с данък върху добавената стойност дейност нямат възможност да приспадат заплатения от тях данък при придобиване на техните стопански активи, да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение, отколкото техните конкуренти, които упражняват същата дейност, като ползват придобити без заплащане на данък върху добавената стойност стоки, които са произвели сами или, в по-общ план, са придобили „в хода на [тяхната] икономическа дейност“. За да може тези конкуренти да понасят данъчна тежест, идентична с възлаганата на предприятията, придобили стоките си от трети лица, член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива предоставя възможност на държавите членки да третират ползването на стоки, придобити в хода на икономическата дейност за нуждите на осъществяваната от предприятието освободена от облагане с ДДС дейност, като възмездна доставка на стоки по смисъла на член 2, параграф 1 и член 5, параграф 1 от тази директива, като вследствие на това обложат с ДДС посоченото ползване. За да може тази възможност, възпроизведена в член 18 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, да бъде използвана по начин, елиминиращ ефективно всяко неравенство в областта на облагането с данък върху добавената стойност, съществуващо между данъчнозадължените лица, придобили стоки от други данъчнозадължени лица, и онези, придобили стоки в хода на тяхната икономическа дейност, е необходимо изразът „стоки, произведени, изградени, добити, преработени, […] в хода на [икономическата] дейност“ да се тълкува в смисъл, че той обхваща не единствено стоките, произведени, изградени, добити или преработени изцяло от съответното предприятие, но също и стоките, произведени, изградени, добити или преработени от трети лица с материали, предоставени от посоченото предприятие. За да може в съответствие с преследваната с посочения член 5, параграф 7, буква a) съответното данъчнозадължено лице да понесе същата данъчна тежест, както и неговите конкуренти, осъществяващи идентична дейност посредством стоки, придобити изцяло от трети лица, предвиденото с посочената разпоредба приравнено третиране трябва да може да обхваща всички стоки, завършени или подобрени от трети лица, като вследствие на това се стига до облагане с данък върху добавената стойност, като за данъчната основа се взема стойността на съвкупността от посочените стоки. (вж. точки 26—28) Член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива 77/388/EИО в областта на хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7/ЕО, във връзка с член 11, A, параграф 1, буква б) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че ползването от данъчнозадължено лице на негова собствена, но преобразувана за негова сметка от трето лице земя за нуждите на освободена от облагане с данък върху добавената стойност икономическа дейност може да бъде предмет на облагане с данък върху добавената стойност, като за данъчна основа се взема стойността на земята, върху която са разположени игрищата, и разходите за преобразуването на тези игрища, дотолкова, доколкото посоченото данъчнозадължено лице все още не е заплатило данъка върху стойността на тази земя и върху тези разноски и при условие че разглежданата земя не е обхваната от предвиденото в член 13, Б, буква з) от посочената директива основание за освобождаване от данък върху добавената стойност. Във връзка с последното единствено в хипотезата, в която земята може да бъде квалифицирана като застроена земя или като земя за строеж по смисъла на член 4, параграф 3, буква б) от Шеста директива, нейното ползване за нуждите на осъществяваната икономическа дейност подлежи на облагане с данък върху добавената стойност. Когато съгласно предвидената в член 5, параграф 7, буква a) от посочената директива възможност като възмездна доставка се третира ползването за нуждите на осъществяваната икономическа дейност на земя, която не е нито застроена, нито предназначена за строеж, вследствие на това приравнено третиране се прилага член 13, Б, буква з) от Шеста директива и се възпрепятства всяко друго облагане с данък върху добавената стойност. (вж. точки 36 и 38 и диспозитива)