ДДС, Шеста директива 77/388/ЕИО, Член 5, параграф 8, Понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“, Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с ДДС услуги.

Дело C-651/11 Staatssecretaris van Financiën срещу X BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 5, параграф 8 — Понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с ДДС услуги“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 30 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Шеста директива — Прехвърляне на съвкупност или част от активи — Понятие — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружеството от страна на акционер, който предоставя на това дружество облагаеми с ДДС услуги — Изключване — Едновременно прехвърляне на останалите дялове от другите акционери на същия купувач — Прехвърляне, което има тясна връзка с извършваната за дружеството дейност по управление — Липса на последици (член 5, параграф 8 и член 6, параграф 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 5, параграф 8 и/или член 6, параграф 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че прехвърлянето на 30 % от акциите в дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с данък върху добавената стойност услуги, не представлява прехвърляне на съвкупност или част от активи (стоки или услуги) по смисъла на тези разпоредби, независимо че останалите акционери практически едновременно прехвърлят на същото лице всички останали акции в дружеството и че това прехвърляне е в тясна връзка с извършваната за същото дружество дейност по управление. Всъщност понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ обхваща прехвърлянето на предприятие или на самостоятелна част от предприятие, включваща имуществени и евентуално неимуществени активи, които взети заедно, съставляват предприятие или част от предприятие в състояние да извършва независима икономическа дейност. Въпреки това сами по себе си придобиването, притежаването и продажбата на дружествени дялове не представляват икономическа дейност по смисъла на Шеста директива, тъй като самото придобиване на финансово участие в други предприятия не представлява използване на имущество с цел получаването на редовен приход от него. Ето защо прехвърлянето на акции в дадено дружество може независимо от размера на дяловото участие да се приравни на прехвърляне на съвкупност или част от активи само ако дяловото участие е в самостоятелна структурна единица, която позволява да се упражнява независима икономическа дейност, и ако приобретателят продължи тази дейност. Когато обаче не включва прехвърлянето на активи, самото прехвърляне на акции не позволява на приобретателя да продължи независимата икономическа дейност като правоприемник на прехвърлителя. В това отношение акционерите не са собственици на активите на предприятието, в което имат дялово участие, а са собственици на дялове и на това основание имат право на дивидент. Освен това съгласно основния принцип на системата на данъка върху добавената стойност този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада данъкът, начислен пряко върху различните съставни елементи на цената. Текстът на член 5, параграф 8 от Шеста директива съдържа термина „прехвърлител“ в единствено число, което предполага, че не е предвидено тази разпоредба да се прилага в хипотезата, при която няколко прехвърлители продават дяловото си участие на един и същ купувач. Оттук следва, че всяка сделка трябва да се преценява поотделно и самостоятелно. (вж. точки 32, 36, 38, 39, 45—47 и 58 и диспозитива) Дело C-651/11 Staatssecretaris van Financiën срещу X BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 5, параграф 8 — Понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с ДДС услуги“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 30 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Шеста директива — Прехвърляне на съвкупност или част от активи — Понятие — Прехвърляне на 30 % от дяловете на дружеството от страна на акционер, който предоставя на това дружество облагаеми с ДДС услуги — Изключване — Едновременно прехвърляне на останалите дялове от другите акционери на същия купувач — Прехвърляне, което има тясна връзка с извършваната за дружеството дейност по управление — Липса на последици (член 5, параграф 8 и член 6, параграф 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 5, параграф 8 и/или член 6, параграф 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че прехвърлянето на 30 % от акциите в дружество, на което прехвърлителят предоставя облагаеми с данък върху добавената стойност услуги, не представлява прехвърляне на съвкупност или част от активи (стоки или услуги) по смисъла на тези разпоредби, независимо че останалите акционери практически едновременно прехвърлят на същото лице всички останали акции в дружеството и че това прехвърляне е в тясна връзка с извършваната за същото дружество дейност по управление. Всъщност понятието „прехвърляне на съвкупност или част от активи“ обхваща прехвърлянето на предприятие или на самостоятелна част от предприятие, включваща имуществени и евентуално неимуществени активи, които взети заедно, съставляват предприятие или част от предприятие в състояние да извършва независима икономическа дейност. Въпреки това сами по себе си придобиването, притежаването и продажбата на дружествени дялове не представляват икономическа дейност по смисъла на Шеста директива, тъй като самото придобиване на финансово участие в други предприятия не представлява използване на имущество с цел получаването на редовен приход от него. Ето защо прехвърлянето на акции в дадено дружество може независимо от размера на дяловото участие да се приравни на прехвърляне на съвкупност или част от активи само ако дяловото участие е в самостоятелна структурна единица, която позволява да се упражнява независима икономическа дейност, и ако приобретателят продължи тази дейност. Когато обаче не включва прехвърлянето на активи, самото прехвърляне на акции не позволява на приобретателя да продължи независимата икономическа дейност като правоприемник на прехвърлителя. В това отношение акционерите не са собственици на активите на предприятието, в което имат дялово участие, а са собственици на дялове и на това основание имат право на дивидент. Освен това съгласно основния принцип на системата на данъка върху добавената стойност този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада данъкът, начислен пряко върху различните съставни елементи на цената. Текстът на член 5, параграф 8 от Шеста директива съдържа термина „прехвърлител“ в единствено число, което предполага, че не е предвидено тази разпоредба да се прилага в хипотезата, при която няколко прехвърлители продават дяловото си участие на един и същ купувач. Оттук следва, че всяка сделка трябва да се преценява поотделно и самостоятелно. (вж. точки 32, 36, 38, 39, 45—47 и 58 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 17, параграф 2, буква а), Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка, Необходимост от наличие на пряка и непосредствена връзка между получената доставка и извършена облагаема доставка, Критерий за определяне на тази връзка, Адвокатски услуги, предоставени във връзка с наказателно производство за корупция, образувано лично срещу управителя и основен съдружник на дружество с ограничена отговорност.

Дело C-104/12 Finanzamt Köln-Nord срещу Wolfram Becker (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Член 17, параграф 2, буква а) — Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка — Необходимост от наличие на пряка и непосредствена връзка между получената доставка и извършена облагаема доставка — Критерий за определяне на тази връзка — Адвокатски услуги, предоставени във връзка с наказателно производство за корупция, образувано лично срещу управителя и основен съдружник на дружество с ограничена отговорност“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 21 февруари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен по получена доставка — Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице — Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице — Критерий за преценка — Данък, дължим върху доставките на адвокатски услуги във връзка с наказателно производство, образувано лично срещу физически лица, управители на данъчнозадължено предприятие — Право на приспадане — Липса (член 17, параграф 2, буква а) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2001/115) Наличието на пряка и непосредствена връзка между дадена доставка и цялостната дейност на данъчнозадълженото лице за целите на определянето дали стоките и услугите са били използвани от него „за нуждите на неговите облагаеми сделки“ по смисъла на член 17, параграф 2, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2001/115, е в зависимост от обективното съдържание на получената стока или услуга от това данъчнозадължено лице. Обстоятелството, че определянето на такава съществуваща пряка и непосредствена връзка между дадена доставка на услуги и цялостната облагаема икономическа дейност трябва да се направи от гледна точка на обективното съдържание на тази доставка на услуги, не изключва възможността да се вземе предвид и единствената причина за съответната доставка, като последната трябва да се разглежда като съставляваща критерий за определяне на обективното съдържание. Щом като е установено, че дадена доставка не е била извършена за нуждите на облагаемата дейност на данъчнозадължено лице, тази доставка не може да се приеме за пряко и непосредствено свързана с тази дейност, макар посочената доставка от гледна точка на обективното ѝ съдържание да е облагаема с данъка върху добавената стойност. Що се отнася до доставките на адвокатски услуги, чиято цел е да се избегнат наказателни санкции срещу физически лица — управители на данъчнозадължено предприятие, такива доставки не дават право на това предприятие да приспадне като данък по получени доставки дължимия данък върху добавената стойност за направените доставки, когато, на първо място, посочените доставки имат за цел пряко и непосредствено да защитят частните интереси на управителите, преследвани за престъпления, дължащи се на тяхното лично поведение, и когато, на второ място, не съществува правна връзка между наказателното преследване и данъчнозадълженото предприятие, поради което тези доставки трябва да се приемат за направени изцяло извън контекста на облагаемата дейност на това предприятие. (вж. точки 29—31 и 33 и диспозитива) Дело C-104/12 Finanzamt Köln-Nord срещу Wolfram Becker (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Шеста директива ДДС — Член 17, параграф 2, буква а) — Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка — Необходимост от наличие на пряка и непосредствена връзка между получената доставка и извършена облагаема доставка — Критерий за определяне на тази връзка — Адвокатски услуги, предоставени във връзка с наказателно производство за корупция, образувано лично срещу управителя и основен съдружник на дружество с ограничена отговорност“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 21 февруари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен по получена доставка — Стоки и услуги, използвани за нуждите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице — Необходимост от пряка и непосредствена връзка между получената доставка и дейността на данъчнозадълженото лице — Критерий за преценка — Данък, дължим върху доставките на адвокатски услуги във връзка с наказателно производство, образувано лично срещу физически лица, управители на данъчнозадължено предприятие — Право на приспадане — Липса (член 17, параграф 2, буква а) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2001/115) Наличието на пряка и непосредствена връзка между дадена доставка и цялостната дейност на данъчнозадълженото лице за целите на определянето дали стоките и услугите са били използвани от него „за нуждите на неговите облагаеми сделки“ по смисъла на член 17, параграф 2, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2001/115, е в зависимост от обективното съдържание на получената стока или услуга от това данъчнозадължено лице. Обстоятелството, че определянето на такава съществуваща пряка и непосредствена връзка между дадена доставка на услуги и цялостната облагаема икономическа дейност трябва да се направи от гледна точка на обективното съдържание на тази доставка на услуги, не изключва възможността да се вземе предвид и единствената причина за съответната доставка, като последната трябва да се разглежда като съставляваща критерий за определяне на обективното съдържание. Щом като е установено, че дадена доставка не е била извършена за нуждите на облагаемата дейност на данъчнозадължено лице, тази доставка не може да се приеме за пряко и непосредствено свързана с тази дейност, макар посочената доставка от гледна точка на обективното ѝ съдържание да е облагаема с данъка върху добавената стойност. Що се отнася до доставките на адвокатски услуги, чиято цел е да се избегнат наказателни санкции срещу физически лица — управители на данъчнозадължено предприятие, такива доставки не дават право на това предприятие да приспадне като данък по получени доставки дължимия данък върху добавената стойност за направените доставки, когато, на първо място, посочените доставки имат за цел пряко и непосредствено да защитят частните интереси на управителите, преследвани за престъпления, дължащи се на тяхното лично поведение, и когато, на второ място, не съществува правна връзка между наказателното преследване и данъчнозадълженото предприятие, поради което тези доставки трябва да се приемат за направени изцяло извън контекста на облагаемата дейност на това предприятие. (вж. точки 29—31 и 33 и диспозитива)

ДДС, Шеста директива, Член 17, параграф 2 и член 19, Приспадания, Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество, Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки.

Дело C-496/11 Portugal Telecom SGPS SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Central Administrativo Sul) „ДДС — Шеста директива — Член 17, параграф 2 и член 19 — Приспадания — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Право на приспадане — Условия — Начини на изчисляване (член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че холдингово дружество, което в рамките на дейността, съпътстваща основната му дейност по управление на дялове в дружества, в които притежава целия или част от дружествения капитал, получава стоки и услуги, които впоследствие фактурира на посочените дружества, има право да приспадне платения данък върху добавената стойност, при условие че получените услуги имат пряка и непосредствена връзка с извършени сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане. Когато посочените стоки и услуги са използвани от холдинговото дружество както за сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които не подлежи на приспадане, приспада се само частта от данъка върху добавената стойност, която се отнася до първата категория сделки, и националната данъчна администрация може да предвиди някой от изброените в посочения член 17, параграф 5 методи за определяне на подлежащата на приспадане част. Когато посочените стоки и услуги са използвани както за икономически, така и за неикономически дейности, член 17, параграф 5 от Шеста директива 77/388 не се прилага и методите на приспадане и разпределяне се определят от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да държат сметка за целта и общата система на Шеста директива 77/388 и в тази връзка да предвидят начин на изчисляване, отразяващ обективно действителното съотношение на направените разходи за всяка от тези две дейности. (вж. точка 49 и диспозитива) Дело C-496/11 Portugal Telecom SGPS SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Central Administrativo Sul) „ДДС — Шеста директива — Член 17, параграф 2 и член 19 — Приспадания — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Услуги, имащи пряка, непосредствена и несъмнена връзка с извършени облагаеми сделки“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дължим или платен данък за услуги, получени от холдингово дружество — Право на приспадане — Условия — Начини на изчисляване (член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 17, параграфи 2 и 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че холдингово дружество, което в рамките на дейността, съпътстваща основната му дейност по управление на дялове в дружества, в които притежава целия или част от дружествения капитал, получава стоки и услуги, които впоследствие фактурира на посочените дружества, има право да приспадне платения данък върху добавената стойност, при условие че получените услуги имат пряка и непосредствена връзка с извършени сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане. Когато посочените стоки и услуги са използвани от холдинговото дружество както за сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които не подлежи на приспадане, приспада се само частта от данъка върху добавената стойност, която се отнася до първата категория сделки, и националната данъчна администрация може да предвиди някой от изброените в посочения член 17, параграф 5 методи за определяне на подлежащата на приспадане част. Когато посочените стоки и услуги са използвани както за икономически, така и за неикономически дейности, член 17, параграф 5 от Шеста директива 77/388 не се прилага и методите на приспадане и разпределяне се определят от държавите членки, които при упражняването на това правомощие трябва да държат сметка за целта и общата система на Шеста директива 77/388 и в тази връзка да предвидят начин на изчисляване, отразяващ обективно действителното съотношение на направените разходи за всяка от тези две дейности. (вж. точка 49 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 5, параграф 3, буква в) и член 13, Б, буква г), точка 5, Договаряне за прехвърляне на акции в дружества, Сделка, с която се прехвърля и правото на собственост върху притежаваните от тези дружества недвижими имоти, Освобождаване.

Дело C-259/11 DTZ Zadelhoff vof срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 5, параграф 3, буква в) и член 13, Б, буква г), точка 5 — Договаряне за прехвърляне на акции в дружества — Сделка, с която се прехвърля и правото на собственост върху притежаваните от тези дружества недвижими имоти — Освобождаване“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Сделки с ценни книжа по член 13, Б, буква г), точка 5 — Сделки с акции на дружества, включващи прехвърляне на притежаваните от тези дружества недвижими имоти — Включване — Условие — Държава членка, която не е упражнила правото си да счита за материална вещ акциите или дружествените дялове, които дават на притежателя им юридически или фактически право на собственост или владение върху недвижим имот (член 5, параграф 3, буква в) и член 13, Б, буква г), точка 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че това освобождаване от данък върху добавената стойност обхваща сделки, чиято цел е да се прехвърлят акции в съответните дружества и това е и резултатът от тях, но които по същество са свързани с притежавани от тези дружества недвижими имоти и тяхното (косвено) прехвърляне. Предвиденото в същата точка 5, второ тире изключение от това освобождаване не се прилага, когато държавата членка не е използвала възможността, предвидена в член 5, параграф 3, буква в) от тази директива, да счита за материална вещ акциите или дружествените дялове, които дават на притежателя им юридически или фактически право на собственост или владение върху недвижим имот. (вж. точка 42 и диспозитива) Дело C-259/11 DTZ Zadelhoff vof срещу Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 5, параграф 3, буква в) и член 13, Б, буква г), точка 5 — Договаряне за прехвърляне на акции в дружества — Сделка, с която се прехвърля и правото на собственост върху притежаваните от тези дружества недвижими имоти — Освобождаване“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Сделки с ценни книжа по член 13, Б, буква г), точка 5 — Сделки с акции на дружества, включващи прехвърляне на притежаваните от тези дружества недвижими имоти — Включване — Условие — Държава членка, която не е упражнила правото си да счита за материална вещ акциите или дружествените дялове, които дават на притежателя им юридически или фактически право на собственост или владение върху недвижим имот (член 5, параграф 3, буква в) и член 13, Б, буква г), точка 5 от Директива 77/388 на Съвета) Член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че това освобождаване от данък върху добавената стойност обхваща сделки, чиято цел е да се прехвърлят акции в съответните дружества и това е и резултатът от тях, но които по същество са свързани с притежавани от тези дружества недвижими имоти и тяхното (косвено) прехвърляне. Предвиденото в същата точка 5, второ тире изключение от това освобождаване не се прилага, когато държавата членка не е използвала възможността, предвидена в член 5, параграф 3, буква в) от тази директива, да счита за материална вещ акциите или дружествените дялове, които дават на притежателя им юридически или фактически право на собственост или владение върху недвижим имот. (вж. точка 42 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 168 и 176, Право на приспадане, Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки, Възникване на правото на приспадане, Договор за наем на автомобил, Договор за лизинг, Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място.

Дело C-118/11 „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 176 — Право на приспадане — Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки — Възникване на правото на приспадане — Договор за наем на автомобил — Договор за лизинг — Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (членове 168 и 176 от Директива 2006/112 на Съвета) В хипотезата, при която договор за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив. (вж. точка 40) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че нает автомобил се счита за използван за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Освен това автомобил, който е нает по договор за лизинг и е възприет като дълготраен актив, се счита за използван за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на данъка върху добавената стойност и следователно — на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. (вж. точки 57, 58 и 64; точка 1 от диспозитива) Членове 168 и 176 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. (вж. точка 74; точка 2 от диспозитива) Дело C-118/11 „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 176 — Право на приспадане — Условие стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки — Възникване на правото на приспадане — Договор за наем на автомобил — Договор за лизинг — Автомобил, използван от работодателя за безплатен превоз на служител от дома му до работното място“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие (член 14, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (членове 168 и 176 от Директива 2006/112 на Съвета) В хипотезата, при която договор за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив. (вж. точка 40) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че нает автомобил се счита за използван за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Освен това автомобил, който е нает по договор за лизинг и е възприет като дълготраен актив, се счита за използван за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на данъка върху добавената стойност и следователно — на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право. Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. (вж. точки 57, 58 и 64; точка 1 от диспозитива) Членове 168 и 176 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. (вж. точка 74; точка 2 от диспозитива)

ДДС, Шеста директива, Член 5, параграф 8, Понятие "прехвърляне на съвкупност или на част от активи", Прехвърляне на правото на собственост върху стоките в наличност и върху търговското оборудване едновременно с отдаването под наем на търговски помещения.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки — Възможност за държавите членки да изключат прехвърлянето на съвкупност или на част от активи (член 5, параграф 8 от Директива на Съвета 77/388) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки — Прехвърляне на съвкупност или на част от активи (член 5, параграф 8 от Директива на Съвета 77/388) Summary 1. За да се приеме, че е налице прехвърляне на предприятие или на самостоятелна част от предприятие по смисъла на член 5, параграф 8 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, е необходимо съвкупността от прехвърлени елементи да е достатъчна, за да позволи упражняването на дадена независима стопанска дейност. В хипотезата, при която за упражняването на дадена стопанска дейност не е необходимо да се използват определени помещения или помещения, оборудвани с фиксирано обзавеждане, може да е налице прехвърляне на съвкупност на активи по смисъла на посочената разпоредба от Шеста директива, дори и ако не се прехвърля правото на собственост върху определен недвижим имот. Въпреки това не е възможно да се приеме, че е налице подобно прехвърляне по смисъла на посочената разпоредба, без приобретателят да получи владението върху търговските помещения, ако съответната стопанска дейност се състои в стопанисване на неразделна съвкупност от движими и недвижими активи. По-специално, ако тези търговски помещения са оборудвани с фиксирано обзавеждане, необходимо за продължаването на стопанската дейност, тези недвижими активи трябва да са част от прехвърлените имуществени елементи, за да може да става въпрос за прехвърляне на съвкупност или на част от активи по смисъла на Шеста директива. Такова прехвърляне може да е налице също и ако търговските помещения са предоставени във владението на приобретателя с договор за наем или ако самият приобретател разполага с подходящ недвижим имот, в който могат да се преместят всички прехвърлени активи и където приобретателят може да продължи да упражнява съответната стопанска дейност. Освен това фактори като уговорения срок на договора за наем и уговорените условия за неговото прекратяване трябва да бъдат взети предвид при цялостната преценка на сделката по прехвърляне на активи отново по смисъла на същата разпоредба, при условие че посочените фактори могат да повлияят върху тази преценка или е възможно да препятстват трайното продължаване на стопанската дейност. Въпреки това сама по себе си възможността за прекратяване на договор за наем с краткосрочно предизвестие не е определяща, за да се заключи, че приобретателят е имал намерение веднага след прехвърлянето да преустанови дейността на прехвърленото търговско предприятие или на прехвърлената част от търговско предприятие. Следователно не може да бъде отказано прилагане на член 5, параграф 8 от Шеста директива единствено въз основа на това съображение. (вж. точки 25, 27—29, 42 и 43) 2. Член 5, параграф 8 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота следва да се тълкува в смисъл, че по смисъла на тази разпоредба представлява прехвърляне на съвкупност или на част от активи прехвърлянето на правото на собственост върху стоките в наличност и върху търговското оборудване на магазин за търговия на дребно едновременно с отдаването под наем на приобретателя за неопределен срок и на помещенията на посочения магазин, като обаче договорът за наем може да се прекрати с краткосрочно предизвестие от всяка от двете страни, при условие че прехвърлените активи са достатъчни, за да може посоченият приобретател да продължи трайно дадена независима стопанска дейност. (вж. точка 45 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 28в, A, буква а), Измама с ДДС, Отказ за освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностни доставки на стоки, Активно участие на продавача в измамата, Правомощия на държавите членки в борбата с измамите, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки (член 28в, А от Директива 77/388 на Съвета) Summary Когато вътреобщностната доставка на стоки действително е извършена, но при извършването ѝ доставчикът е прикрил самоличността на действителния купувач, за да му позволи да избегне плащането на данъка върху добавената стойност, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките при вътреобщностната доставка, може да не допусне освобождаване за тази сделка въз основа на правомощията си съгласно първата част от изречението на член 28в, A от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2000/65. В това отношение представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране на общата система на данъка върху добавената стойност. Подобни деяния обаче са с още по-голяма степен на обществена опасност, когато са извършени в рамките на преходния режим за облагане на вътреобщностните доставки, който функционира въз основа на предоставените от данъчнозадължените лица доказателства. Следователно правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама и в този случай да не допускат освобождаване. При особени случаи обаче, при които въпреки взаимната помощ и административното сътрудничество между данъчните органи на съответните държави членки има основателни причини да се предполага, че в държавата членка по местоназначение може да не бъде платен ДДС за вътреобщностното придобиване, което съответства на посочената доставка, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, по принцип е длъжна да не допуска освобождаване в полза на доставчика на стоките и да го задължи впоследствие да внесе данъка, за да се избегне опасността сделката да остане изцяло необложена. Всъщност в съответствие с основния принцип на общата система на данъка върху добавената стойност този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи на себестойността. (вж. точки 48, 49, 52 и 55 и диспозитива)