ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 213, 214 и 273, Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС, Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност, Законосъобразност, Борба срещу данъчните измами, Принцип на пропорционалност.

Дело C-527/11 Valsts ieņēmumu dienests срещу Ablessio SIA (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 213, 214 и 273 — Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС — Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Законосъобразност — Борба срещу данъчните измами — Принцип на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране на данъчнозадълженото лице — Цели (член 214 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Включване (член 9, параграф 1 и член 213, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране — Отказ на държава членка да предостави идентификационен номер на дружество, което не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Допустимост — Условие — Вероятност за измама — Спазване на принципа на пропорционалност (членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точки 18 и 19) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—26) Членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на това данъчната администрация на държава членка да откаже предоставянето на идентификационен номер по данъка за добавената стойност на дружество с единствения мотив, че според тази администрация то не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на това дружество вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са били прехвърлени скоро след предоставянето на този номер, без въпросната данъчна администрация да е установила въз основа на обективни данни, че съществуват сериозни индиции, даващи възможност да се заподозре, че предоставеният идентификационен номер по данъка за добавената стойност ще бъде използван по измамен начин. Запитващата юрисдикция следва да извърши преценка дали тази данъчна администрация е предоставила сериозни индиции за съществуването на опасност от измама. В действителност, за да се счита за пропорционален на целта за предотвратяване на данъчните измами, отказът за идентификация на данъчнозадължено лице посредством индивидуален номер трябва да почива на сериозни индиции, даващи възможност обективно да се приеме за вероятно посоченият номер да се използва по измамен начин. Такова решение трябва да се основава на цялостна преценка на обстоятелствата по случая и на доказателствата, събрани в рамките на проверката на сведенията, предоставени от заинтересованото предприятие. В това отношение все пак не може да се изключи възможността обстоятелства от такова естество в съчетание с други обективни данни, позволяващи да се заподозрат измамни намерения на данъчнозадълженото лице, да могат да съставляват индиции, които следва да бъдат взети предвид в рамките на цялостната преценка на опасността от измама. (вж. точки 27, 34 и 36—39 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Дело C-527/11 Valsts ieņēmumu dienests срещу Ablessio SIA (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 213, 214 и 273 — Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС — Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Законосъобразност — Борба срещу данъчните измами — Принцип на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране на данъчнозадълженото лице — Цели (член 214 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Включване (член 9, параграф 1 и член 213, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране — Отказ на държава членка да предостави идентификационен номер на дружество, което не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Допустимост — Условие — Вероятност за измама — Спазване на принципа на пропорционалност (членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точки 18 и 19) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—26) Членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на това данъчната администрация на държава членка да откаже предоставянето на идентификационен номер по данъка за добавената стойност на дружество с единствения мотив, че според тази администрация то не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на това дружество вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са били прехвърлени скоро след предоставянето на този номер, без въпросната данъчна администрация да е установила въз основа на обективни данни, че съществуват сериозни индиции, даващи възможност да се заподозре, че предоставеният идентификационен номер по данъка за добавената стойност ще бъде използван по измамен начин. Запитващата юрисдикция следва да извърши преценка дали тази данъчна администрация е предоставила сериозни индиции за съществуването на опасност от измама. В действителност, за да се счита за пропорционален на целта за предотвратяване на данъчните измами, отказът за идентификация на данъчнозадължено лице посредством индивидуален номер трябва да почива на сериозни индиции, даващи възможност обективно да се приеме за вероятно посоченият номер да се използва по измамен начин. Такова решение трябва да се основава на цялостна преценка на обстоятелствата по случая и на доказателствата, събрани в рамките на проверката на сведенията, предоставени от заинтересованото предприятие. В това отношение все пак не може да се изключи възможността обстоятелства от такова естество в съчетание с други обективни данни, позволяващи да се заподозрат измамни намерения на данъчнозадълженото лице, да могат да съставляват индиции, които следва да бъдат взети предвид в рамките на цялостната преценка на опасността от измама. (вж. точки 27, 34 и 36—39 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 35)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 183, Ред и условия за възстановяване на надвзетия ДДС, Национална правна уредба, с която се отлага възстановяването на част от надвзетия ДДС до разглеждането на годишната данъчна декларация на данъчнозадълженото лице, Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност.

Дело C-525/11 Mednis SIA срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 183 — Ред и условия за възстановяване на надвзетия ДДС — Национална правна уредба, с която се отлага възстановяването на част от надвзетия ДДС до разглеждането на годишната данъчна декларация на данъчнозадълженото лице — Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък — Възстановяване на част от надвзетия данък, отложено до разглеждането годишната данъчна декларация на данъчнозадълженото лице — Недопустимост (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Борба с данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия — Значение за съответната държава членка на финансовите последици от съдебното решение — Критерий, който не е решаващ (член 267 ДФЕС) Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да отлага — без да провежда специално разглеждане и единствено въз основа на математически изчисления — възстановяването на част от надвзет данък върху добавената стойност, възникнал през данъчен период от един месец, до разглеждането от тази администрация на годишната данъчна декларация на данъчнозадълженото лице. Всъщност, редът и условията за възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност не могат да накърняват принципа на данъчен неутралитет, като възлагат на данъчнозадълженото лице да понесе изцяло или отчасти тежестта на ДДС. По-специално те трябва да позволяват на данъчнозадълженото лице при адекватни условия изцяло да възстанови вземането, което произтича от надвзетия ДДС. Това означава, че възстановяването трябва да се направи в разумен срок чрез плащане в брой или по равностоен начин и че при всички случаи възприетият метод на възстановяване не трябва да създава никакъв финансов риск за данъчнозадълженото лице. Наистина прехвърлянето на възстановяването на надвзетия ДДС върху няколко данъчни периоди, следващи този, през който е извършено надвземането, не е непременно несъвместимо с член 183, първа алинея от Директива 2006/112. При все това срокът от една година, дори повече от година, през който данъчнозадължените лица трябва да понасят финансовата тежест на ДДС, при все че данъчният период по принцип е един календарен месец, не би могъл да се счита за разумен. Макар и подобна правна уредба да цели да отстрани риска от данъчни измами и от избягване на данъци, налага се констатацията, че неговото превантивно и общо прилагане въз основа само на математическа констатация, без да извърши специално разглеждане на конкретния случай, в рамките на което въпросното данъчнозадължено лице би имало възможността да докаже липсата на риск от данъчна измама или от избягване на данъци, би нарушило принципа на пропорционалност. (вж. точки 24—28, 33, 36 и 38 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 31 и 32) Вж. текста на решението. (вж. точки 41—44) Дело C-525/11 Mednis SIA срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 183 — Ред и условия за възстановяване на надвзетия ДДС — Национална правна уредба, с която се отлага възстановяването на част от надвзетия ДДС до разглеждането на годишната данъчна декларация на данъчнозадълженото лице — Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък — Възстановяване на част от надвзетия данък, отложено до разглеждането годишната данъчна декларация на данъчнозадълженото лице — Недопустимост (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Борба с данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия — Значение за съответната държава членка на финансовите последици от съдебното решение — Критерий, който не е решаващ (член 267 ДФЕС) Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да отлага — без да провежда специално разглеждане и единствено въз основа на математически изчисления — възстановяването на част от надвзет данък върху добавената стойност, възникнал през данъчен период от един месец, до разглеждането от тази администрация на годишната данъчна декларация на данъчнозадълженото лице. Всъщност, редът и условията за възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност не могат да накърняват принципа на данъчен неутралитет, като възлагат на данъчнозадълженото лице да понесе изцяло или отчасти тежестта на ДДС. По-специално те трябва да позволяват на данъчнозадълженото лице при адекватни условия изцяло да възстанови вземането, което произтича от надвзетия ДДС. Това означава, че възстановяването трябва да се направи в разумен срок чрез плащане в брой или по равностоен начин и че при всички случаи възприетият метод на възстановяване не трябва да създава никакъв финансов риск за данъчнозадълженото лице. Наистина прехвърлянето на възстановяването на надвзетия ДДС върху няколко данъчни периоди, следващи този, през който е извършено надвземането, не е непременно несъвместимо с член 183, първа алинея от Директива 2006/112. При все това срокът от една година, дори повече от година, през който данъчнозадължените лица трябва да понасят финансовата тежест на ДДС, при все че данъчният период по принцип е един календарен месец, не би могъл да се счита за разумен. Макар и подобна правна уредба да цели да отстрани риска от данъчни измами и от избягване на данъци, налага се констатацията, че неговото превантивно и общо прилагане въз основа само на математическа констатация, без да извърши специално разглеждане на конкретния случай, в рамките на което въпросното данъчнозадължено лице би имало възможността да докаже липсата на риск от данъчна измама или от избягване на данъци, би нарушило принципа на пропорционалност. (вж. точки 24—28, 33, 36 и 38 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 31 и 32) Вж. текста на решението. (вж. точки 41—44)

Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Доставка на стоки, Данъчно облагане на верижни сделки, Отказ да бъде приложено данъчно освобождаване поради липса на посочване на идентификационния номер по ДДС на придобиващото лице.

Дело C-587/10 Vogtländische Straßen-, Tief- und Rohrleitungsbau GmbH Rodewisch (VSTR) срещу Finanzamt Plauen (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Доставка на стоки — Данъчно облагане на верижни сделки — Отказ да бъде приложено данъчно освобождаване поради липса на посочване на идентификационния номер по ДДС на придобиващото лице“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 27 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Понятие (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Освобождаване на доставките на стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Последователни доставки, които са свързани с едни и същи стоки и които са предмет на една-единствена вътреобщностна пратка или на един-единствен вътреобщностен превоз на стоки — Отнасяне на тази пратка или превоз към една от двете последователни доставки — Критерии — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Освобождаване на доставките на стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Изискване доставчикът да предостави идентификационния номер по данък върху добавената стойност на придобиващото лице — Допустимост — Условие (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 29 и 30) Вж. текста на решението. (вж. точки 31—37) Член 28в, част A, буква a), първа алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 98/80, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчната администрация на държава членка да постави освобождаването от данък върху добавената стойност на вътреобщностна доставка в зависимост от предоставянето от доставчика на идентификационния номер по данък върху добавената стойност на придобиващото лице, като обаче отказът за предоставяне на ползването на това данъчно освобождаване не трябва да се основава единствено на довода, че това задължение не е спазено, когато доставчикът, действайки добросъвестно и след вземане на всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави този идентификационен номер, но предоставя друга информация, която в достатъчна степен може да докаже, че придобиващото лице е данъчнозадължено лице, действащо в това качество в разглежданата сделка. Освен условията, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки. Следователно, за да се ползва от данъчното освобождаване на основание член 28в, част A, буква a), първа алинея от Шеста директива, доставчикът не може да бъде задължаван да представя доказателства, свързани с данъчното облагане на вътреобщностното придобиване на разглежданите стоки. (вж. точки 55 и 58 и диспозитива) Дело C-587/10 Vogtländische Straßen-, Tief- und Rohrleitungsbau GmbH Rodewisch (VSTR) срещу Finanzamt Plauen (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Доставка на стоки — Данъчно облагане на верижни сделки — Отказ да бъде приложено данъчно освобождаване поради липса на посочване на идентификационния номер по ДДС на придобиващото лице“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 27 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Понятие (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Освобождаване на доставките на стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Последователни доставки, които са свързани с едни и същи стоки и които са предмет на една-единствена вътреобщностна пратка или на един-единствен вътреобщностен превоз на стоки — Отнасяне на тази пратка или превоз към една от двете последователни доставки — Критерии — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Освобождаване на доставките на стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Изискване доставчикът да предостави идентификационния номер по данък върху добавената стойност на придобиващото лице — Допустимост — Условие (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 29 и 30) Вж. текста на решението. (вж. точки 31—37) Член 28в, част A, буква a), първа алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 98/80, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчната администрация на държава членка да постави освобождаването от данък върху добавената стойност на вътреобщностна доставка в зависимост от предоставянето от доставчика на идентификационния номер по данък върху добавената стойност на придобиващото лице, като обаче отказът за предоставяне на ползването на това данъчно освобождаване не трябва да се основава единствено на довода, че това задължение не е спазено, когато доставчикът, действайки добросъвестно и след вземане на всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави този идентификационен номер, но предоставя друга информация, която в достатъчна степен може да докаже, че придобиващото лице е данъчнозадължено лице, действащо в това качество в разглежданата сделка. Освен условията, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки. Следователно, за да се ползва от данъчното освобождаване на основание член 28в, част A, буква a), първа алинея от Шеста директива, доставчикът не може да бъде задължаван да представя доказателства, свързани с данъчното облагане на вътреобщностното придобиване на разглежданите стоки. (вж. точки 55 и 58 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 138, параграф 1, Условия за освобождаване на вътреобщностна сделка, която се характеризира със съществуващото за приобретателя задължение да осигури превоза на стоката, с която той разполага като собственик от момента на натоварването, Съществуващо за продавача задължение да докаже, че стоката физически е напуснала територията на държавата членка на доставката, Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя.

Дело C-273/11 Mecsek-Gabona Kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Baranya Megyei Bíróság) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 1 — Условия за освобождаване на вътреобщностна сделка, която се характеризира със съществуващото за приобретателя задължение да осигури превоза на стоката, с която той разполага като собственик от момента на натоварването — Съществуващо за продавача задължение да докаже, че стоката физически е напуснала територията на държавата членка на доставката — Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Отказ да се предостави това освобождаване на продавача — Допустимост — Условия (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя — Липса на отражение върху правото на освобождаване (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) При обстоятелства, в които, от една страна, правото за разпореждане със стока като собственик е прехвърлено — на територията на една държава членка — на приобретател, установен в друга държава членка, който в момента на сделката разполага с идентификационен номер по ДДС в тази друга държава членка и поема грижата за превоза на посочената стока в посока към последната държава членка, и от друга страна, продавачът се уверява, че регистрираните в чужбина камиони отнасят стоката от неговия склад, и разполага с товарителници CMR (Конвенция относно договора за международен превоз на стоки по шосе), изпратени от приобретателя от държавата членка по местоназначение като доказателство, че стоката е транспортирана извън държавата членка на продавача, член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. (вж. точки 28 и 55; точка 1 от диспозитива) Освобождаването на вътреобщностна доставка по смисъла на член 138, параграф 1 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/88, не може да бъде отказано на продавача с единствения довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, което, макар и да е станало след доставката на стоката, проявява действието си ретроактивно, от дата, предхождаща тази доставка. Всъщност, като се има предвид, че задължението да се проверява качеството на данъчнозадълженото лице се носи от компетентния национален орган, преди последният да предостави на данъчнозадълженото лице идентификационен номер по ДДС, евентуална нередовност, засягаща този регистър, не би могла да води до лишаването на стопански субект, който се основава на фигуриращите в посочения регистър данни, от освобождаването, от което той би имал право да се ползва. (вж. точки 63 и 65; точка 2 от диспозитива) Дело C-273/11 Mecsek-Gabona Kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Baranya Megyei Bíróság) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 1 — Условия за освобождаване на вътреобщностна сделка, която се характеризира със съществуващото за приобретателя задължение да осигури превоза на стоката, с която той разполага като собственик от момента на натоварването — Съществуващо за продавача задължение да докаже, че стоката физически е напуснала територията на държавата членка на доставката — Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Отказ да се предостави това освобождаване на продавача — Допустимост — Условия (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя — Липса на отражение върху правото на освобождаване (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) При обстоятелства, в които, от една страна, правото за разпореждане със стока като собственик е прехвърлено — на територията на една държава членка — на приобретател, установен в друга държава членка, който в момента на сделката разполага с идентификационен номер по ДДС в тази друга държава членка и поема грижата за превоза на посочената стока в посока към последната държава членка, и от друга страна, продавачът се уверява, че регистрираните в чужбина камиони отнасят стоката от неговия склад, и разполага с товарителници CMR (Конвенция относно договора за международен превоз на стоки по шосе), изпратени от приобретателя от държавата членка по местоназначение като доказателство, че стоката е транспортирана извън държавата членка на продавача, член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. (вж. точки 28 и 55; точка 1 от диспозитива) Освобождаването на вътреобщностна доставка по смисъла на член 138, параграф 1 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/88, не може да бъде отказано на продавача с единствения довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, което, макар и да е станало след доставката на стоката, проявява действието си ретроактивно, от дата, предхождаща тази доставка. Всъщност, като се има предвид, че задължението да се проверява качеството на данъчнозадълженото лице се носи от компетентния национален орган, преди последният да предостави на данъчнозадълженото лице идентификационен номер по ДДС, евентуална нередовност, засягаща този регистър, не би могла да води до лишаването на стопански субект, който се основава на фигуриращите в посочения регистър данни, от освобождаването, от което той би имал право да се ползва. (вж. точки 63 и 65; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Понятие за икономическа дейност, Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди, Режим на самоначисляване, Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност, Глоба, Принцип на пропорционалност.

Дело C-263/11 Ainārs Rēdlihs срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „Шеста директива ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Понятие за икономическа дейност — Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди — Режим на самоначисляване — Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Глоба — Принцип на пропорционалност“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Използване на материална вещ — Понятие — Продажба на дървен материал от частна гора — Включване (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 — Понятие — Доставки на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила — Условие за включване — Упражняване на дейността с цел получаване на постоянен доход от нея (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Държави членки — Запазена компетентност — Санкции в областта на данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Задължение да декларират започването на дейност като данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която дава възможност да се наложи глоба на физическо лице, което не е изпълнило задължението си за регистриране за целите на данъка върху добавената стойност, но което не е било платец на данъка — Глоба, чийто размер се определя чрез прилагане на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия — Значение за съответната държава членка на финансовите последици от съдебното решение — Критерий, който не е решаващ (член 267 ДФЕС) Продажбата на плодовете от вещта, каквато е продажбата на дървен материал от лична гора, трябва да се смята за „експлоатация“ на вещта по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138. (вж. точка 31) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че доставките на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, съставляват форма на експлоатация на материална вещ, която трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба, стига посочените доставки да са извършени с цел получаване на постоянен доход от тях. Националната юрисдикция е компетентна да прецени всички данни по случая, за да определи дали експлоатацията на вещ като гората е извършена с цел получаване на постоянен доход от нея. Обстоятелството, че вещта може да бъде експлоатирана само икономически, по правило е достатъчно, за да се приеме, че собственикът ѝ я експлоатира за целите на икономическа дейност и съответно за получаването на постоянен доход. Обратно, ако поради естеството си вещта би могла да се използва както за икономически, така и за лични цели, ще трябва да се анализират всички условия на експлоатирането ѝ, за да се определи дали се използва за получаване на доход, който да е действително постоянен. В последния случай сравнението между условията, при които заинтересованото лице действително експлоатира вещта, от една страна, и условията, при които обикновено се упражнява съответната икономическа дейност, от друга, може да е един от методите за проверка дали въпросната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход. В този смисъл, когато заинтересованото лице активно се занимава с горскостопанска дейност, като използва средства, подобни на използваните от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, разглежданата дейност трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба. Освен това обстоятелството, че разглежданите доставки на дървен материал са извършени с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, само по себе си не налага извода, че тези доставки са извършени инцидентно, а не „с цел получаване на доход от [тях] на постоянна основа“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. (вж. точки 34—37 и 40; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 44—46) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице, което не е изпълнило задължението си да се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност и което не е било лице — платец на данъка, да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки. Националната юрисдикция е компетентна да провери дали размерът на санкцията не надхвърля необходимото за постигането на целите за осигуряване на точното събиране на данъка и за предотвратяване на измамите, като вземе предвид обстоятелствата по случая и най-вече каква е конкретната сума на наложената глоба и евентуално налице ли е измама или заобикаляне на приложимото законодателство от страна на данъчнозадълженото лице, наказано за липсата на регистрация. (вж. точка 55; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 57—63) Дело C-263/11 Ainārs Rēdlihs срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „Шеста директива ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Понятие за икономическа дейност — Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди — Режим на самоначисляване — Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Глоба — Принцип на пропорционалност“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Използване на материална вещ — Понятие — Продажба на дървен материал от частна гора — Включване (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 — Понятие — Доставки на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила — Условие за включване — Упражняване на дейността с цел получаване на постоянен доход от нея (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Държави членки — Запазена компетентност — Санкции в областта на данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Задължение да декларират започването на дейност като данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която дава възможност да се наложи глоба на физическо лице, което не е изпълнило задължението си за регистриране за целите на данъка върху добавената стойност, но което не е било платец на данъка — Глоба, чийто размер се определя чрез прилагане на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия — Значение за съответната държава членка на финансовите последици от съдебното решение — Критерий, който не е решаващ (член 267 ДФЕС) Продажбата на плодовете от вещта, каквато е продажбата на дървен материал от лична гора, трябва да се смята за „експлоатация“ на вещта по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138. (вж. точка 31) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че доставките на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, съставляват форма на експлоатация на материална вещ, която трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба, стига посочените доставки да са извършени с цел получаване на постоянен доход от тях. Националната юрисдикция е компетентна да прецени всички данни по случая, за да определи дали експлоатацията на вещ като гората е извършена с цел получаване на постоянен доход от нея. Обстоятелството, че вещта може да бъде експлоатирана само икономически, по правило е достатъчно, за да се приеме, че собственикът ѝ я експлоатира за целите на икономическа дейност и съответно за получаването на постоянен доход. Обратно, ако поради естеството си вещта би могла да се използва както за икономически, така и за лични цели, ще трябва да се анализират всички условия на експлоатирането ѝ, за да се определи дали се използва за получаване на доход, който да е действително постоянен. В последния случай сравнението между условията, при които заинтересованото лице действително експлоатира вещта, от една страна, и условията, при които обикновено се упражнява съответната икономическа дейност, от друга, може да е един от методите за проверка дали въпросната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход. В този смисъл, когато заинтересованото лице активно се занимава с горскостопанска дейност, като използва средства, подобни на използваните от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, разглежданата дейност трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба. Освен това обстоятелството, че разглежданите доставки на дървен материал са извършени с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, само по себе си не налага извода, че тези доставки са извършени инцидентно, а не „с цел получаване на доход от [тях] на постоянна основа“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. (вж. точки 34—37 и 40; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 44—46) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице, което не е изпълнило задължението си да се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност и което не е било лице — платец на данъка, да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки. Националната юрисдикция е компетентна да провери дали размерът на санкцията не надхвърля необходимото за постигането на целите за осигуряване на точното събиране на данъка и за предотвратяване на измамите, като вземе предвид обстоятелствата по случая и най-вече каква е конкретната сума на наложената глоба и евентуално налице ли е измама или заобикаляне на приложимото законодателство от страна на данъчнозадълженото лице, наказано за липсата на регистрация. (вж. точка 55; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 57—63)

ДДС, Директива 2006/112/EO, Членове 9, 168, 169 и 178, Приспадане на платения по получени доставки данък във връзка със сделки, извършени с оглед на осъществяването на проект за икономическа дейност, Закупуване на терен от съдружниците на дадено дружество, Фактури, съставени преди регистрацията на дружеството, което иска приспадането.

Дело C-280/10 Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. Wąsiewicz spółka jawna срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Poznaniu (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/EO — Членове 9, 168, 169 и 178 — Приспадане на платения по получени доставки данък във връзка със сделки, извършени с оглед на осъществяването на проект за икономическа дейност — Закупуване на терен от съдружниците на дадено дружество — Фактури, съставени преди регистрацията на дружеството, което иска приспадането“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Разходи за инвестиции, направени от съдружниците за създаване на все още нерегистрирано дружество и за неговите нужди (членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни (член 168 и член 178, буква a) от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява нито на съдружниците на дадено дружество, нито на самото дружество упражняване на право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност върху разходите за инвестиции, осъществени от тези съдружници преди създаването и регистрацията на посоченото дружество, за нуждите и с оглед на неговата икономическа дейност. Всъщност споменатите съдружници могат да бъдат считани за данъчнозадължени лица за нуждите на данъка върху добавената стойност и поради това по принцип са оправомощени да упражнят право на приспадане на платения по получени доставки данък. Доколкото в приложение на националното законодателство съдружниците не могат да се позоват на извършените от дружеството облагаеми сделки, за да се освободят от разноските за данъка върху добавената стойност, свързани с инвестиционните сделки, извършени за нуждите и с оглед на дейността на посоченото дружество, последното трябва — за да може да се гарантира неутралитетът на данъчната тежест — да бъде поставено в състояние да вземе предвид тези инвестиционни сделки при приспадането на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 31, 35 и 38; точка 1 от диспозитива) Член 168 и член 178, буква а) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която платеният по получени доставки данък върху добавената стойност не може да бъде приспаднат от дадено дружество, когато фактурата, издадена преди регистрацията и идентификацията на посоченото дружество за целите на данъка върху добавената стойност, е била издадена на името на съдружниците на последното, при положение че предвидените в член 168, буква а) материалноправни условия изглеждат изпълнени, за да може по-специално това дружество да се ползва от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, и че данните, необходими за осигуряване на надеждно и ефективно събиране на данъка върху добавената стойност, са установени. След като невъзможността на такова дружество да упражни своето право на приспадане се дължи на факта, че към датата на съставянето на фактурата това дружество още не е било регистрирано, нито идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност, и че следователно фактурата е била издадена на името на съдружниците, макар че лицата, които е трябвало да внесат данъка върху добавената стойност по получени доставки, и лицата, от които е съставено посоченото дружество, са идентични, тази невъзможност трябва да се разглежда като произтичаща от чисто формално задължение. Спазването на такова задължение не може да се изисква, щом като това изискване би могло да доведе до пълна невъзможност за упражняването на правото на приспадане и следователно да постави под въпрос неутралитета на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 44—46, 49 и 50; точка 2 от диспозитива) Дело C-280/10 Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. Wąsiewicz spółka jawna срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Poznaniu (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/EO — Членове 9, 168, 169 и 178 — Приспадане на платения по получени доставки данък във връзка със сделки, извършени с оглед на осъществяването на проект за икономическа дейност — Закупуване на терен от съдружниците на дадено дружество — Фактури, съставени преди регистрацията на дружеството, което иска приспадането“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Разходи за инвестиции, направени от съдружниците за създаване на все още нерегистрирано дружество и за неговите нужди (членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни (член 168 и член 178, буква a) от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява нито на съдружниците на дадено дружество, нито на самото дружество упражняване на право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност върху разходите за инвестиции, осъществени от тези съдружници преди създаването и регистрацията на посоченото дружество, за нуждите и с оглед на неговата икономическа дейност. Всъщност споменатите съдружници могат да бъдат считани за данъчнозадължени лица за нуждите на данъка върху добавената стойност и поради това по принцип са оправомощени да упражнят право на приспадане на платения по получени доставки данък. Доколкото в приложение на националното законодателство съдружниците не могат да се позоват на извършените от дружеството облагаеми сделки, за да се освободят от разноските за данъка върху добавената стойност, свързани с инвестиционните сделки, извършени за нуждите и с оглед на дейността на посоченото дружество, последното трябва — за да може да се гарантира неутралитетът на данъчната тежест — да бъде поставено в състояние да вземе предвид тези инвестиционни сделки при приспадането на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 31, 35 и 38; точка 1 от диспозитива) Член 168 и член 178, буква а) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която платеният по получени доставки данък върху добавената стойност не може да бъде приспаднат от дадено дружество, когато фактурата, издадена преди регистрацията и идентификацията на посоченото дружество за целите на данъка върху добавената стойност, е била издадена на името на съдружниците на последното, при положение че предвидените в член 168, буква а) материалноправни условия изглеждат изпълнени, за да може по-специално това дружество да се ползва от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, и че данните, необходими за осигуряване на надеждно и ефективно събиране на данъка върху добавената стойност, са установени. След като невъзможността на такова дружество да упражни своето право на приспадане се дължи на факта, че към датата на съставянето на фактурата това дружество още не е било регистрирано, нито идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност, и че следователно фактурата е била издадена на името на съдружниците, макар че лицата, които е трябвало да внесат данъка върху добавената стойност по получени доставки, и лицата, от които е съставено посоченото дружество, са идентични, тази невъзможност трябва да се разглежда като произтичаща от чисто формално задължение. Спазването на такова задължение не може да се изисква, щом като това изискване би могло да доведе до пълна невъзможност за упражняването на правото на приспадане и следователно да постави под въпрос неутралитета на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 44—46, 49 и 50; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 28в, A, буква а), Измама с ДДС, Отказ за освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностни доставки на стоки, Активно участие на продавача в измамата, Правомощия на държавите членки в борбата с измамите, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки (член 28в, А от Директива 77/388 на Съвета) Summary Когато вътреобщностната доставка на стоки действително е извършена, но при извършването ѝ доставчикът е прикрил самоличността на действителния купувач, за да му позволи да избегне плащането на данъка върху добавената стойност, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките при вътреобщностната доставка, може да не допусне освобождаване за тази сделка въз основа на правомощията си съгласно първата част от изречението на член 28в, A от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2000/65. В това отношение представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране на общата система на данъка върху добавената стойност. Подобни деяния обаче са с още по-голяма степен на обществена опасност, когато са извършени в рамките на преходния режим за облагане на вътреобщностните доставки, който функционира въз основа на предоставените от данъчнозадължените лица доказателства. Следователно правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама и в този случай да не допускат освобождаване. При особени случаи обаче, при които въпреки взаимната помощ и административното сътрудничество между данъчните органи на съответните държави членки има основателни причини да се предполага, че в държавата членка по местоназначение може да не бъде платен ДДС за вътреобщностното придобиване, което съответства на посочената доставка, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, по принцип е длъжна да не допуска освобождаване в полза на доставчика на стоките и да го задължи впоследствие да внесе данъка, за да се избегне опасността сделката да остане изцяло необложена. Всъщност в съответствие с основния принцип на общата система на данъка върху добавената стойност този данък се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи на себестойността. (вж. точки 48, 49, 52 и 55 и диспозитива)

Keywords Summary Keywords 1. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Национална юрисдикция по смисъла на член 234 ЕО — Понятие (член 234 ЕО) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице (Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. За да прецени дали запитващият орган притежава качеството на юрисдикция по смисъла на член 234 ЕО, Съдът взема предвид съвкупност от обстоятелства, а именно дали органът е законоустановен, дали е постоянно действащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим. Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos vyriausybės (литовската комисия по данъчни спорове), която има за задача да разглежда безпристрастно жалбите на данъкоплатците в данъчноправната област и да приема законосъобразни и мотивирани решения, отговаря на тези критерии. (вж. точки 35, 36 и 40) 2. Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска задължено по данъка върху добавената стойност лице, което отговаря на материалноправните условия за приспадането му в съответствие с разпоредбите на тази директива и което се идентифицира за целите на данъка върху добавената стойност в разумен срок след извършването на сделките, пораждащи правото на приспадане, да може да бъде лишено от възможността да упражни това право от национално законодателство, което забранява приспадането на данъка върху добавената стойност, платен във връзка с покупката на стоки, ако това данъчнозадължено лице не е идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност преди използването на тези стоки за целите на неговата облагаема дейност. Действително по силата на член 178, буква а) от Директива 2006/112 упражняването на правото на приспадане, визирано в член 168, буква а) от нея, по отношение на доставката на стоки и услуги се подчинява на едно-единствено формално условие — притежаването от страна на данъчнозадълженото лице на фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и 238—240 от тази директива. Наистина данъчнозадължените лица имат и задължението да декларират кога започват, променят или преустановяват своите дейности в съответствие с мерките, приети за тази цел от държавите членки, по силата на член 213 от Директива 2006/112. Тази разпоредба обаче по никакъв начин не оправомощава държавите членки в случай на неподаване на декларация да отложат упражняването на правото на приспадане до действителното начало на редовното извършване на облагаемите сделки или да лишат данъчнозадълженото лице от упражняването на това право. Освен това мерките, които държавите членки могат да приемат по силата на член 273 от Директива 2006/112, за да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратят измамите, не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на такива цели и не трябва да поставят под въпрос неутралитета на данъка върху добавената стойност. Следователно предвидената в член 214 от Директива 2006/112 идентификация, както и определените от член 213 от същата директива задължения, не е действие, пораждащо правото на приспадане — право, което възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем — а представлява формално изискване с оглед на осъществяване на контрол. Поради това на задълженото по данъка върху добавената стойност лице не може да се попречи да упражни своето право на приспадане, с мотива че не е идентифицирано за целите на този данък преди използването на придобитите в рамките на неговата облагаема дейност стоки. (вж. точки 47—51 и 54 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Право на приспадане -Намаляване на размера на правото на приспадане при неизпълнение на задължение за използване на касов апарат с фискална памет.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 67/227 на Съвета и член 2, член 10, параграфи 1 и 2, и член 17, параграфи 1 и 2 от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 77/388 — Дерогиращи национални мерки — Понятие (член 27, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Забрана за събиране на други национални данъци, с характеристики на данъци върху оборота — Понятие „данъци върху оборота“ — Обхват (член 33 от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. Общата система на данъка върху добавената стойност, определена в член 2, параграфи 1 и 2 от Първа директива 67/227 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъка върху оборота, в член 2 и в член 10, параграфи 1 и 2, както и в член 17, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, съответно изменена с Директива 2004/7, допуска държава членка да ограничава временно размера на правото на приспадане на платения по получени доставки данък по отношение на данъчнозадължени лица, които не са изпълнили формалност по осчетоводяването на продажбите си, при условие че така предвидената санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност. Действително, като цели да осигури точното налагане и събиране на данъка и да предотврати измамите, това задължение за отчетност е сред мерките, които държавите членки могат да приемат на основание член 22, параграф 8 от Шеста директива. В този контекст, като предвижда, че частта на подлежащия на приспадане от данъчнозадълженото лице данък в случай на неизпълнение на това задължение за отчетност се намалява с 30 %, споменатата мярка трябва да се счита за административна санкция, чието възпиращо действие цели да осигури резултатността на това задължение за отчетност. Националната юрисдикция обаче е компетентна да провери, че правилата за определяне на размера на санкцията и условията за установяване, доказване и, евентуално, за постановяване на съдебен акт относно обстоятелствата, на които се позовава данъчният орган при прилагането на тази санкция, не водят до лишаване на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност от неговата същност, а оттам и не накърняват принципа на неутралитет относно данъчната тежест за всички икономически дейности. В това отношение размерът на удръжката, който е до 30 % и по този начин запазва основната част от размера на платения по получени доставки данък, не изглежда нито прекомерен, нито недостатъчен, за да осигури възпиращото въздействие на разглежданата санкция, а оттам и на нейната резултатност. Освен това подобна удръжка, основаваща се на размера на платените от данъчнозадълженото лице налози, не е явно лишена от всякаква връзка с равнището на икономическата дейност на заинтересуваното лице. По-нататък, след като тази санкция има за цел не да отстрани грешки в отчетността, а да ги предотврати, предварителното ѝ определяне, произтичащо от прилагането на фиксирания размер от 30 %, а оттам и липсата на връзка между нейния размер и стойността на евентуално допуснатите от данъчнозадълженото лице грешки, не биха могли да се вземат под внимание при преценката на пропорционалността на санкцията. (вж. точки 27, 28, 34—37, 39; точка 1 от диспозитива) 2. Национални разпоредби, които предвиждат налагане на административна санкция на данъчнозадължени лица по данъка върху добавената стойност, когато е установено, че те не са изпълнили задължението да използват касов апарат с фискална памет за осчетоводяване на оборота и размера на дължимия данък, не представляват „специални мерки за дерогация“, целящи предотвратяването на някои форми на данъчна измама и избягване на данъци по смисъла на член 27, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, съответно изменена с Директива 2004/7. Такава мярка не може да попадне в приложното поле на посочения член 27, параграф 1, тъй като тя е от същото естество като предвидените в член 22, параграф 8 от Шеста директива, по силата на който държавите членки могат да налагат други задължения, които считат за необходими за правилното налагане и събиране на данъка, както и за предотвратяването на измами. (вж. точки 41—43; точка 2 от диспозитива) 3. Член 33 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, съответно изменена с Директива 2004/7, не създава пречка за запазването на разпоредби като съдържащите се в полския закон за данъка върху стоките и услугите, които предвиждат административна санкция, която може да бъде наложена на данъчнозадължените по данъка върху добавената стойност лица, когато е установено, че не са изпълнили задължението да използват касов апарат с фискална памет за осчетоводяване на оборота и размера на дължимия данък. (вж. точка 49; точка 3 от диспозитива)