Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Членове 170 и 171, Осма директива ДДС, Член 1, Директива 2008/9/ЕО, Член 3, буква a), Режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, Данъчнозадължено лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследвания.

Съединени дела C-318/11 и C-319/11 Daimler AG и Widex A/S срещу Skatteverket (Преюдициални запитвания, отправени от Förvaltningsrätten i Falun) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 170 и 171 — Осма директива ДДС — Член 1 — Директива 2008/9/ЕО — Член 3, буква a) — Режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката — Данъчнозадължено лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследвания“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 25 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на данъка на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната — Действие по отношение на лицата — Данъчнозадължено лице, осъществяващо от постоянен обект само технически изпитвания или изследователски дейности, но не и облагаеми сделки — Включване — Изцяло притежавано дъщерно дружество в държавата членка по възстановяване — Липса на последици (член 1 от Директива 79/1072 на Съвета, изменена с Директива 2006/98, и член 3, буква а) от Директива 2008/9 на Съвета) За задължено по данъка върху добавената стойност лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследователски дейности, но не и облагаеми сделки, не може да се счита, че в тази друга държава членка разполага с „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“ по смисъла на член 1 от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, изменена с Директива 2006/98, и на член 3, буква а) от Директива 2008/9 за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка. Всъщност изразът „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“, включва две кумулативни условия, изведени, от една страна, от наличието на „постоянен обект“, и от друга — от осъществяването от този обект на „търговски сделки“. За целите на изключване на правото на възстановяване трябва да се установи действително осъществяване на облагаеми сделки от постоянния обект в държавата на подаване на искането за възстановяване, а не само възможността на този обект да осъществява такива сделки. Ако не се оспорва, че дадено предприятие не осъществява последващи облагаеми сделки в държавата, в която е подадено искане за възстановяване посредством неговите служби за технически изпитвания и изследвания, трябва да се признае правото на възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, без да се налага и разглеждане на въпроса дали това предприятие действително разполага с „постоянен обект“ по смисъла на подлежащите на тълкуване разпоредби, след като двете условия, съставляващи критерия за „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“, са кумулативни. Това тълкуване не се поставя под съмнение поради обстоятелството, че данъчнозадълженото лице разполага в държавата членка по искането му за възстановяване с изцяло притежавано дъщерно дружество, предназначено почти изключително да му доставя различни услуги, свързани с осъществяваните технически изпитвания. Всъщност подобно изцяло притежавано дъщерно дружество е самостоятелно данъчнозадължено юридическо лице. (вж. точки 32, 37—39, 44, 48 и 51; точки 1 и 2 от диспозитива) Съединени дела C-318/11 и C-319/11 Daimler AG и Widex A/S срещу Skatteverket (Преюдициални запитвания, отправени от Förvaltningsrätten i Falun) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 170 и 171 — Осма директива ДДС — Член 1 — Директива 2008/9/ЕО — Член 3, буква a) — Режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката — Данъчнозадължено лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследвания“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 25 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възстановяване на данъка на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната — Действие по отношение на лицата — Данъчнозадължено лице, осъществяващо от постоянен обект само технически изпитвания или изследователски дейности, но не и облагаеми сделки — Включване — Изцяло притежавано дъщерно дружество в държавата членка по възстановяване — Липса на последици (член 1 от Директива 79/1072 на Съвета, изменена с Директива 2006/98, и член 3, буква а) от Директива 2008/9 на Съвета) За задължено по данъка върху добавената стойност лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследователски дейности, но не и облагаеми сделки, не може да се счита, че в тази друга държава членка разполага с „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“ по смисъла на член 1 от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, изменена с Директива 2006/98, и на член 3, буква а) от Директива 2008/9 за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка. Всъщност изразът „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“, включва две кумулативни условия, изведени, от една страна, от наличието на „постоянен обект“, и от друга — от осъществяването от този обект на „търговски сделки“. За целите на изключване на правото на възстановяване трябва да се установи действително осъществяване на облагаеми сделки от постоянния обект в държавата на подаване на искането за възстановяване, а не само възможността на този обект да осъществява такива сделки. Ако не се оспорва, че дадено предприятие не осъществява последващи облагаеми сделки в държавата, в която е подадено искане за възстановяване посредством неговите служби за технически изпитвания и изследвания, трябва да се признае правото на възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, без да се налага и разглеждане на въпроса дали това предприятие действително разполага с „постоянен обект“ по смисъла на подлежащите на тълкуване разпоредби, след като двете условия, съставляващи критерия за „постоянен обект, от който се осъществяват търговските сделки“, са кумулативни. Това тълкуване не се поставя под съмнение поради обстоятелството, че данъчнозадълженото лице разполага в държавата членка по искането му за възстановяване с изцяло притежавано дъщерно дружество, предназначено почти изключително да му доставя различни услуги, свързани с осъществяваните технически изпитвания. Всъщност подобно изцяло притежавано дъщерно дружество е самостоятелно данъчнозадължено юридическо лице. (вж. точки 32, 37—39, 44, 48 и 51; точки 1 и 2 от диспозитива)