ДДС, Шеста директива, Членове 9, 17 и 18, Определяне на мястото на доставка на услуги, Понятие за осигуряване на персонал, Самонаети лица, Необходимост да се гарантира еднаква преценка на доставката на услуги по отношение на доставчика и по отношение на получателя.

Дело C-218/10 ADV Allround Vermittlungs AG, в ликвидация, срещу Finanzamt Hamburg-Bergedorf (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg) „ДДС — Шеста директива — Членове 9, 17 и 18 — Определяне на мястото на доставка на услуги — Понятие за осигуряване на персонал — Самонаети лица — Необходимост да се гарантира еднаква преценка на доставката на услуги по отношение на доставчика и по отношение на получателя“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Осигуряване на персонал — Понятие (член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 17, параграф 1, параграф 2, буква а) и параграф 3, буква а) и член 18, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „осигуряване на персонал“, посочено в тази разпоредба, включва и осигуряването на самонаети лица, които не са наети на работа от предприемача доставчик. Всъщност, доколкото това тълкуване свежда до едно-единствено място данъчното привързване на съответната доставка на услуги, то позволява именно да се избегне двойно облагане на посочената доставка или възможността същата доставка да не бъде изобщо обложена с данък върху добавената стойност. Такова тълкуване е от естество и да улесни прилагането на посочената стълкновителна норма, като позволи лесно управление — на мястото на доставката на услуги — на правилата за събиране на данъка и за предотвратяване на избягването на данъци, тъй като получателят не трябва да се осведомява за правната природа на отношенията, свързващи доставчика с „персонала“, който се осигурява. Това тълкуване е в съответствие и с принципа на правна сигурност, тъй като, като прави определянето на мястото на привързване на доставката на услуги по-предвидимо, то улеснява приложението на разпоредбите на Шеста директива и допринася за осигуряването на надеждно и правилно събиране на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 29—32; точка 1 от диспозитива) При липса на правна уредба на Съюза именно във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се определят компетентните органи и да се приемат подробни правила за производствата, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, доколкото посочените правила не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни средства за защита (принцип на равностойност), и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност). Когато става въпрос за принципа на ефективност, при липсата на специални норми в националното процесуално право, правото на доставчика на услуги и това на получателя на посочената доставка, състоящи се в това доставчикът и получателят да бъдат третирани по идентичен начин при преценката относно облагаемостта на една и съща доставка и относно дължимия за нея данък върху добавената стойност, на практика ще бъдат лишени от всякакво полезно действие. (вж. точки 35 и 37) Член 17, параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават държавите членки да изменят вътрешноправните си процесуални норми така, че преценката относно облагаемостта на дадена доставка на услуги и относно дължимия върху тази доставка данък върху добавената стойност да се извършва по непротиворечив начин по отношение на доставчика и на получателя на тази доставка дори ако по отношение на тях са компетентни различни данъчни администрации. Тези разпоредби обаче задължават държавите членки да приемат необходимите мерки, за да се гарантира точността на събирането на данъка върху добавената стойност и спазването на принципа на данъчен неутралитет. Наистина, макар член 17, параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива да не уточняват конкретното съдържание на процесуалните или други мерки, които трябва да бъдат взети, за да се гарантира точността на събирането на ДДС и спазването на принципа на данъчен неутралитет, това не променя факта, че тези разпоредби обвързват държавите членки, що се отнася до целта, която трябва да бъде постигната, като им оставят свобода на преценка при оценяване на необходимостта от приемането на такива мерки. Във връзка с това, ако се окаже, че дори при липсата на въпроси относно тълкуването или валидността и дори в случай на отказ от страна на компетентните юрисдикции да сезират Съда на ЕС с преюдициално запитване за тълкуване или преценка на валидността на правото на Съюза различни административни органи и/или юрисдикции на държава членка продължават системно да възприемат различни становища относно привързването на една и съща доставка на услуги по отношение на доставчика, от една страна, и на получателя, от друга страна, като по този начин нарушават именно принципа на данъчен неутралитет, може да се приеме, че задълженията, които посочената държава членка има по силата на Шеста директива, са нарушени. (вж. точки 43—45; точка 2 от диспозитива) Дело C-218/10 ADV Allround Vermittlungs AG, в ликвидация, срещу Finanzamt Hamburg-Bergedorf (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg) „ДДС — Шеста директива — Членове 9, 17 и 18 — Определяне на мястото на доставка на услуги — Понятие за осигуряване на персонал — Самонаети лица — Необходимост да се гарантира еднаква преценка на доставката на услуги по отношение на доставчика и по отношение на получателя“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Осигуряване на персонал — Понятие (член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка (член 17, параграф 1, параграф 2, буква а) и параграф 3, буква а) и член 18, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „осигуряване на персонал“, посочено в тази разпоредба, включва и осигуряването на самонаети лица, които не са наети на работа от предприемача доставчик. Всъщност, доколкото това тълкуване свежда до едно-единствено място данъчното привързване на съответната доставка на услуги, то позволява именно да се избегне двойно облагане на посочената доставка или възможността същата доставка да не бъде изобщо обложена с данък върху добавената стойност. Такова тълкуване е от естество и да улесни прилагането на посочената стълкновителна норма, като позволи лесно управление — на мястото на доставката на услуги — на правилата за събиране на данъка и за предотвратяване на избягването на данъци, тъй като получателят не трябва да се осведомява за правната природа на отношенията, свързващи доставчика с „персонала“, който се осигурява. Това тълкуване е в съответствие и с принципа на правна сигурност, тъй като, като прави определянето на мястото на привързване на доставката на услуги по-предвидимо, то улеснява приложението на разпоредбите на Шеста директива и допринася за осигуряването на надеждно и правилно събиране на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 29—32; точка 1 от диспозитива) При липса на правна уредба на Съюза именно във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се определят компетентните органи и да се приемат подробни правила за производствата, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, доколкото посочените правила не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни средства за защита (принцип на равностойност), и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност). Когато става въпрос за принципа на ефективност, при липсата на специални норми в националното процесуално право, правото на доставчика на услуги и това на получателя на посочената доставка, състоящи се в това доставчикът и получателят да бъдат третирани по идентичен начин при преценката относно облагаемостта на една и съща доставка и относно дължимия за нея данък върху добавената стойност, на практика ще бъдат лишени от всякакво полезно действие. (вж. точки 35 и 37) Член 17, параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават държавите членки да изменят вътрешноправните си процесуални норми така, че преценката относно облагаемостта на дадена доставка на услуги и относно дължимия върху тази доставка данък върху добавената стойност да се извършва по непротиворечив начин по отношение на доставчика и на получателя на тази доставка дори ако по отношение на тях са компетентни различни данъчни администрации. Тези разпоредби обаче задължават държавите членки да приемат необходимите мерки, за да се гарантира точността на събирането на данъка върху добавената стойност и спазването на принципа на данъчен неутралитет. Наистина, макар член 17, параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива да не уточняват конкретното съдържание на процесуалните или други мерки, които трябва да бъдат взети, за да се гарантира точността на събирането на ДДС и спазването на принципа на данъчен неутралитет, това не променя факта, че тези разпоредби обвързват държавите членки, що се отнася до целта, която трябва да бъде постигната, като им оставят свобода на преценка при оценяване на необходимостта от приемането на такива мерки. Във връзка с това, ако се окаже, че дори при липсата на въпроси относно тълкуването или валидността и дори в случай на отказ от страна на компетентните юрисдикции да сезират Съда на ЕС с преюдициално запитване за тълкуване или преценка на валидността на правото на Съюза различни административни органи и/или юрисдикции на държава членка продължават системно да възприемат различни становища относно привързването на една и съща доставка на услуги по отношение на доставчика, от една страна, и на получателя, от друга страна, като по този начин нарушават именно принципа на данъчен неутралитет, може да се приеме, че задълженията, които посочената държава членка има по силата на Шеста директива, са нарушени. (вж. точки 43—45; точка 2 от диспозитива)

ДДС, Шеста директива, Член 21, параграф 1, буква б), Определяне на мястото на данъчно привързване, Услуги, извършени от доставчик, който живее в държавата членка, в която се намират получателите на тези услуги, но мястото му на стопанска дейност е в друга държава членка, Понятие за чуждестранно данъчнозадължено лице.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка (член 21, параграф 1, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 21, параграф 1, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2000/65, трябва да се тълкува в смисъл, че за да бъде разглеждано като неустановено в страната данъчнозадължено лице, достатъчно е данъчнозадълженото лице да е установило мястото на своята стопанска дейност извън тази страна. По-конкретно при обстоятелства, които се характеризират, от една страна, с това, че мястото на стопанска дейност на данъчнозадълженото лице е известно и се намира извън страната на получателя, и от друга страна, с обстоятелството, че безспорно става дума за действителното и истинско място на стопанска дейност, а не за фиктивно място или установяване на дейността, то възможното наличие на местоживеене на данъчнозадълженото лице в тази страна не трябва да се взема предвид. Презумпцията, че услугите се доставят от неустановено в страната данъчнозадължено лице, когато мястото на стопанската му дейност се намира извън тази страна, независимо от местонахождението на неговото местоживеене, позволява установеният в дадена страна получател, който знае, че доставчикът има място на стопанска дейност извън страната, да не предприема издирване на местоживеенето на доставчика и следователно да допринесе за осигуряването на надеждно и правилно събиране на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 28 и 34—36 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 18, параграф 4, Национално законодателство, предвиждащо тригодишен давностен срок за възстановяването на надвзетия ДДС.

Дело C-472/08 Alstom Power Hydro срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās Tiesas Senāts) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 18, параграф 4 — Национално законодателство, предвиждащо тригодишен давностен срок за възстановяването на надвзетия ДДС“ Решение на Съда (първи състав) от 21 януари 2010 г. I ‐ 625 Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 18, параграф 4 от Директива 77/388 на Съвета) Член 18, параграф 4 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която предвижда тригодишен давностен срок за подаването на искане за възстановяване на надвзет ДДС, недължимо събран от данъчната администрация на тази държава. Такъв срок сам по себе си не може да направи упражняването на правото на приспадане практически невъзможно или прекомерно трудно, тъй като един тригодишен давностен срок по принцип е от естество да позволи на всяко полагащо обичайната дължима грижа данъчнозадължено лице действително да защити правата, които черпи от правовия ред на Съюза. (вж. точки 20—22 и диспозитива)