Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Понятие за данъчнозадължено лице, Доставка на земя за строеж, Членове 9, 12 и 16, Липса на приспадане на ДДС по получените доставки.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономически дейности по смисъла на член 12 от Директива 2006/112 — Понятие (член 9 параграф 1, член 12, параграф 1 и член 295, параграф 1, точка 3 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Доставката на предназначена за застрояване земя трябва да се счита за подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност по силата на националното законодателство на държава членка, ако тази държава членка се е възползвала от предвидената в член 12, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност възможност, независимо от постоянния характер на сделката или от това дали осъществилото доставката лице упражнява дейност като производител, търговец или доставчик на услуги, стига тази сделка да не представлява обикновено упражняване на правото на собственост от неговия титуляр. Физическо лице, което е упражнявало селскостопанска дейност върху недвижим имот, който след изменение на плана за устройство на територията, осъществено по независещи от волята на това лице причини, е трансформиран в предназначен за строителство имот, не трябва да се счита за данъчнозадължено за данък върху добавената стойност лице по смисъла на член 9, параграф 1 и член 12, параграф 1 от Директива 2006/112, когато то осъществява продажбата на споменатия недвижим имот, ако тази продажба е част от управлението на частното имущество на това лице. Ако обаче с оглед на осъществяването на тази продажба това лице предприема активни действия за пускане на пазара на недвижими имоти, като използва средства, сходни на използваните от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, това лице трябва да се счита за лице, упражняващо „икономическа дейност“ по смисъла на посочената разпоредба, и следователно за данъчнозадължено за данък върху добавената стойност лице. Обстоятелството, че това лице е „земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка“ по смисъла на член 295, параграф 1, точка 3 от Директива 2006/112, е без значение в това отношение. (вж. точка 49 и диспозитива)