Неизпълнение на задължения от държава членка, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Членове 13 и 132, Публичноправни субекти, Качество на държавни органи, Дейност, Третиране като данъчно незадължени лица, Случаи на освобождаване, Социално-културен, здравен и образователен сектор, Еврорегиони, Насърчаване на трудовата мобилност, Предоставяне на персонал, Тежест на доказване.

Решение на Съда (втори състав) от 25 март 2010 г. — Комисия/Нидерландия (Дело C‑79/09) „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 13 и 132 — Публичноправни организации — Качество на публичноправни органи — Дейност — Третиране като данъчнонезадължени лица — Случаи на освобождаване — Социално-културен, здравен и образователен сектор — Еврорегиони — Насърчаване на трудовата мобилност — Осигуряване на персонал — Тежест на доказване“ 1.                     Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Досъдебна процедура — Предмет (член 226 ЕО) (вж. точки 21—24) 2.                     Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване (член 132, параграф 1, букви б), ж) и и) и член 134 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точки 54 и 60—64) 3.                     Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Публичноправни организации — Третиране като данъчнонезадължени лица за дейностите, извършени в качеството на публичноправни органи (член 13, параграф 1, първа и втора алинеи от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точки 79, 82—84, 89 и 91—95) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 2, параграф 1, буква в), член 13, член 24, параграф 1 и член 132 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Осигуряване на персонал в здравния, образователния и социално-културния сектор — Поощряване на трудовата мобилност — Еврорегион Диспозитив 1) Отхвърля иска. 2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Шеста директива ДДС, Член 13, A, параграф 1, буква й), Освобождаване, Частни уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование, Услуги, предоставяни от независим преподавател в рамките на организиран от трета организация курс за продължаващо професионално обучение.

Дело C-473/08 Ingenieurbüro Eulitz GbR Thomas und Marion Eulitz срещу Finanzamt Dresden I (Преюдициално запитване, отправено от Sächsisches Finanzgericht) „Шеста директива ДДС — Член 13, A, параграф 1, буква й) — Освобождаване — Частни уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование — Услуги, предоставяни от независим преподавател в рамките на провеждан от трета организация курс за продължаващо професионално обучение“ Решение на Съда (трети състав) от 28 януари 2010 г. I ‐ 910 Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование (член 13, A, параграф 1, буква й) от Директива 77/388 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното или университетското образование (членове 4 и 13, A, параграф 1, буква й) от Директива 77/388 на Съвета ) Член 13, А, параграф 1, буква й) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че преподавателските услуги, които дипломиран инженер в учебен институт със статут на частноправно сдружение предоставя на участници в завършващи с полагането на изпит обучителни курсове, които участници най-малкото притежават диплома за архитект или инженер, издадена от университет или специализирано висше учебно заведение, или имат съответстващо образование, могат да представляват „уроци […], съответстващи на училищното или университетското образование“ по смисъла на тази разпоредба. Такива уроци могат да бъдат и дейности, различни от същинската преподавателска дейност, при положение че се упражняват по същество в процеса на предаване на знания и умения между преподавател и ученици или студенти, съответстващ на училищното или университетското образование. При необходимост запитващата юрисдикция следва да провери дали всички разглеждани дейности на преподавателя представляват „уроци“, съответстващи на „училищно или университетско образование“ по смисъла на посочената разпоредба. (вж. точка 38; точка 1 от диспозитива) Член 13, А, параграф 1, буква й) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че не може да се приеме, че самостоятелно заето лице, което е съдружник в гражданско дружество и което предоставя преподавателски услуги в рамките на провеждан от трета организация курс за продължаващо професионално обучение, дава „частни“ уроци по смисъла на тази разпоредба, след като тази организация — а не въпросният преподавател — е отговаряла за учебния институт, в рамките на който последният е давал частни уроци, и е предоставяла преподавателски услуги на участниците в посочените курсове. Това последно обстоятелство само по себе си може да изключи възможността преподавателят — а следователно и гражданското дружество, в което той е съдружник — да се счита за лице, което дава частни уроци по смисъла на член 13, А, параграф 1, буква й) от Шеста директива. В това отношение „независимото“ извършване на икономическа дейност и изпълнението на другите изложени в член 4 от Шеста директива критерии, за да се счита едно лице за данъчнозадължено лице за целите на данъка върху добавената стойност, сами по себе си не водят автоматично до заключението, че преподавател, който не е обвързан от трудов договор или от приравнено на трудово правоотношение, извършва икономически дейности, които са частни по смисъла на член 13, А, параграф 1, буква й) от тази директива. (вж. точки 48, 52, 53 и 55; точка 2 от диспозитива)