Шеста директива ДДС, Член 5, параграф 6, второ изречение, Понятието "мостри", Понятието "подаръци с малка стойност", Музикални записи, Безвъзмездно разпространение с цел популяризиране.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на вещ на предприятие, предоставяна безплатно — Изключване на подаръците с малка стойност и мостри (член 5, параграф 6, второ изречение от Директива 77/388 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на вещ на предприятие, предоставяна безплатно — Изключване на подаръците с малка стойност и мостри (член 5, параграф 6, второ изречение от Директива 77/388 на Съвета) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Употреба на вещ на предприятие, предоставяна безплатно — Изключване на подаръците с малка стойност и мостри (член 5, параграф 6, второ изречение от Директива 77/388 на Съвета) Summary 1. „Мостра“ по смисъла на член 5, параграф 6, второ изречение от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота е образец на продукт, който има за цел да популяризира продажбата му и който позволява да се оценят неговите характеристики и качества, без да се стига до крайно потребление, различно от присъщото на дейността по популяризиране. Национална правна уредба не може по общ начин да ограничава това понятие само до образците, давани във форма, която не е за продажба, или пък до първия екземпляр от поредица от еднакви образци, давани от данъчнозадълженото лице на един и същ получател, освен ако тази правна уредба позволява да се вземат предвид естеството на представяния продукт и търговският контекст на всяка сделка, при която се дават тези образци. В това отношение не е от значение данъчният статут на получателите на мостри. В частност музикални записи, разпространявани безплатно в рамките на промоционални дейности, могат да представляват предоставяни като мостри стоки, дори да са еднакви с готовия за пускане на пазара краен продукт. Всъщност в случая, в който на едно лице е даден такъв запис с цел то да осигури популяризирането му сред потребителите в рамките на служебните си задължения, това лице може да прецени напълно стойността само когато е имало възможност да изслуша цялото съдържание на записа във вида, в който той ще се разпространява на пазара. Освен това не противоречи на целта на член 5, параграф 6, второ изречение от Шеста директива възможността стоките да бъдат давани като „мостри“ на лице, различно от потенциалния или действителния купувач на продукта, който мострите представят, доколкото такова предоставяне съответства на целите, преследвани с даването на „мостри“. В това отношение, в областта на артистичните продукти даването на безплатни екземпляри от нови произведения на посредник, чиято работа е да направи критична оценка на качеството им и който следователно може да влияе на популярността на продукта на пазара — като например журналист или радиоводещ, — води началото си от механизъм за популяризиране, при който използването на мострата е присъща последица на процеса на популяризиране и на оценяване на продукта. По-нататък, що се отнася до специфичната практика, свързана с артистичната област, където за популяризирането на музикални записи на един „plugger“ се дават много на брой екземпляри от даден запис, за целите на критиката и на популяризирането на даден запис може да е необходимо множество екземпляри от него да бъдат дадени на посредници, за да могат впоследствие те да ги предадат на конкретни лица, разполагащи с възможности да популяризират продажбите на даден музикален запис. Само фактът, че броят на дадените екземпляри може да достигне няколко стотици бройки в случая, когато дружество за производство и продажба на музикални записи използва „pluggers“, за да разпространява екземпляри от новите си записи, сам по себе си не може да се счита за противоречащ на целта, преследвана със свързаното с мострите изключение, доколкото този брой екземпляри зависи от естеството на представяния продукт, както и от начина, по който „plugger“ трябва да го използва в качеството си посредник, което запитващата юрисдикция следва да провери. По същия начин, ако вместо да даде предоставените му безплатни копия на музикални записи на предварително уточнените получатели, даден „plugger“ злоупотреби с тях — например като ги пусне за обикновена продажба, — това само по себе си не може окаже влияние върху квалифицирането им като мостри. За да осигурят обаче напълно спазването на границите на изключението по член 5, параграф 6, второ изречение от Шеста директива, държавите членки могат да наложат на данъчнозадължените лица, разпространяващи мостри за нуждите на стопанската си дейност, да вземат предпазни мерки с оглед избягване на опасността от злоупотреби с тези мостри. Когато обаче при предоставянето на мостри се стигне до крайно потребление, което не е присъщо на оценката на представяния от тях продукт, такова потребление представлява злоупотреба. (вж. точки 29—31, 35—40 и 53; точки 1 и 4 от диспозитива) 2. Понятието „подаръци с малка стойност“ по смисъла на член 5, параграф 6, второ изречение от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която фиксира парична горна граница от 50 GBP на подаръците, направени на едно и също лице в продължение на период от дванадесет месеца или които представляват част от поредица или от последователни подаръци. Следователно държавите членки се ползват с известна свобода на преценка, що се отнася до тълкуването на член 5, параграф 6, второ изречение, стига да се съобразят с крайната цел и мястото на разглежданата разпоредба в структурата на Шеста директива. В това отношение фактът, че в национална правна уредба е фиксирана такава парична горна граница, не излиза извън пределите на предоставената на държавите членки свобода на преценка. Същото се отнася и за правилото, според което подобна горна граница се прилага с кумулиране на стойностите на подаръците, направени на едно и също лице в продължение на период от дванадесет месеца или още които представляват част от поредица или от последователни подаръци. Всъщност поставянето на такива горни граници е съвместимо с целите на член 5, параграф 6, като същевременно не лишава от неговото полезно действие изключението, което се предвижда относно „подаръците с малка стойност“. (вж. точки 42, 44 и 45; точка 2 от диспозитива) 3. Член 5, параграф 6, второ изречение от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота не допуска национална правна уредба, която въвежда презумпцията, че стоките, представляващи „подаръци с малка стойност“ по смисъла на тази разпоредба, предоставени от данъчнозадължения субект на различни лица, които имат общ работодател, се считат за дадени на едно и също лице. Дали предоставянето на стока ще се квалифицира като „подарък с малка стойност“ зависи от това, за кого в крайна сметка е предназначил дарителят дарението си, и за тази квалификация е без значение трудовото правоотношение между получателя на дарението и неговия работодател или фактът, че няколко получатели на дарение имат общ работодател. (вж. точки 49 и 50; точка 3 от диспозитива)