ДДС, Директива 2006/112/EО, Членове 132-134 и 168, Случаи на освобождаване, Образователни услуги, предоставяни с търговска цел от частноправни организации, Право на приспадане.

Дело C-319/12 Minister Finansów срещу MDDP sp. z o.o. Akademia Biznesu, sp. komandytowa (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/EО — Членове 132—134 и 168 — Случаи на освобождаване — Образователни услуги, предоставяни с търговска цел от частноправни организации — Право на приспадане“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 28 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Образователни услуги, предоставяни с търговска цел от организации, които не са публичноправни субекти — Допустимост — Общо освобождаване на всички доставки на образователни услуги, без да се взема предвид предметът на дейност на организациите, които не са публичноправни субекти, доставящи тези услуги — Недопустимост (член 132, параграф 1, буква и) и членове 133 и 134 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Получени доставки на образователни услуги, които не се облагат с данъка поради освобождаване, предвидено в националното право в нарушение на член 132, параграф 1, буква и) от тази директива — Неприлагане на посоченото освобождаване по отношение на данъчнозадължено лице, което не е публичноправно учебно заведение — Признаване на правото на приспадане (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Разпоредбите на член 132, параграф 1, буква и), член 133 и член 134 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат доставките на образователни услуги, предоставяни с търговска цел от организации, които не са публичноправни субекти, да бъдат освободени от този данък. Член 132, параграф 1, буква и) от тази директива обаче не допуска общо освобождаване на всички доставки на образователни услуги, без да се взема предвид предметът на дейност на организациите, които не са публичноправни субекти, доставящи тези услуги. От това следва, че тези организации, т.е. частните организации, трябва да отговарят на условието да имат сроден предмет на този на публичноправните субекти. В това отношение, доколкото в член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 не се уточняват условията или особеностите, по които може да се разпознае този сходен предмет, по принцип националното право на всяка държава членка трябва да определи правилата, въз основа на които може тези организации да бъдат определени като имащи сроден предмет на дейност. (вж. точки 33, 35, 37 и 39; точка 1 от диспозитива) По силата на член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност или на националната разпоредба, с която този член е транспониран, данъчнозадължено лице не може да иска да му се признае право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, ако поради освобождаване, предвидено в националното право в нарушение на член 132, параграф 1, буква и) от тази директива, предоставените от него образователни услуги не се облагат с този данък като получени доставки. Това данъчнозадължено лице може все пак да се позове на несъвместимостта на посоченото освобождаване с член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, за да не бъде то прилагано по отношение на него, когато, дори като се вземе предвид свободата на преценка, която тази разпоредба дава на държавите членки, обективно не може да се приеме, че посоченото данъчнозадължено лице има предмет, сроден с този на публичноправен субект с образователен предмет по смисъла на посочената разпоредба, което следва да се провери от националния съд. В последната посочена хипотеза предоставяните от това данъчнозадължено лице образователни услуги ще бъдат обложени с данък върху добавената стойност и тогава то ще може да се ползва от правото на приспадане на платения по получени доставки данък. (вж. точка 56; точка 2 от диспозитива) Дело C-319/12 Minister Finansów срещу MDDP sp. z o.o. Akademia Biznesu, sp. komandytowa (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/EО — Членове 132—134 и 168 — Случаи на освобождаване — Образователни услуги, предоставяни с търговска цел от частноправни организации — Право на приспадане“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 28 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Образователни услуги, предоставяни с търговска цел от организации, които не са публичноправни субекти — Допустимост — Общо освобождаване на всички доставки на образователни услуги, без да се взема предвид предметът на дейност на организациите, които не са публичноправни субекти, доставящи тези услуги — Недопустимост (член 132, параграф 1, буква и) и членове 133 и 134 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Получени доставки на образователни услуги, които не се облагат с данъка поради освобождаване, предвидено в националното право в нарушение на член 132, параграф 1, буква и) от тази директива — Неприлагане на посоченото освобождаване по отношение на данъчнозадължено лице, което не е публичноправно учебно заведение — Признаване на правото на приспадане (член 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Разпоредбите на член 132, параграф 1, буква и), член 133 и член 134 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат доставките на образователни услуги, предоставяни с търговска цел от организации, които не са публичноправни субекти, да бъдат освободени от този данък. Член 132, параграф 1, буква и) от тази директива обаче не допуска общо освобождаване на всички доставки на образователни услуги, без да се взема предвид предметът на дейност на организациите, които не са публичноправни субекти, доставящи тези услуги. От това следва, че тези организации, т.е. частните организации, трябва да отговарят на условието да имат сроден предмет на този на публичноправните субекти. В това отношение, доколкото в член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 не се уточняват условията или особеностите, по които може да се разпознае този сходен предмет, по принцип националното право на всяка държава членка трябва да определи правилата, въз основа на които може тези организации да бъдат определени като имащи сроден предмет на дейност. (вж. точки 33, 35, 37 и 39; точка 1 от диспозитива) По силата на член 168 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност или на националната разпоредба, с която този член е транспониран, данъчнозадължено лице не може да иска да му се признае право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, ако поради освобождаване, предвидено в националното право в нарушение на член 132, параграф 1, буква и) от тази директива, предоставените от него образователни услуги не се облагат с този данък като получени доставки. Това данъчнозадължено лице може все пак да се позове на несъвместимостта на посоченото освобождаване с член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, за да не бъде то прилагано по отношение на него, когато, дори като се вземе предвид свободата на преценка, която тази разпоредба дава на държавите членки, обективно не може да се приеме, че посоченото данъчнозадължено лице има предмет, сроден с този на публичноправен субект с образователен предмет по смисъла на посочената разпоредба, което следва да се провери от националния съд. В последната посочена хипотеза предоставяните от това данъчнозадължено лице образователни услуги ще бъдат обложени с данък върху добавената стойност и тогава то ще може да се ползва от правото на приспадане на платения по получени доставки данък. (вж. точка 56; точка 2 от диспозитива)