Шеста директива ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Понятие за икономическа дейност, Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди, Режим на самоначисляване, Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност, Глоба, Принцип на пропорционалност.

Дело C-263/11 Ainārs Rēdlihs срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „Шеста директива ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Понятие за икономическа дейност — Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди — Режим на самоначисляване — Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Глоба — Принцип на пропорционалност“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Използване на материална вещ — Понятие — Продажба на дървен материал от частна гора — Включване (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 — Понятие — Доставки на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила — Условие за включване — Упражняване на дейността с цел получаване на постоянен доход от нея (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Държави членки — Запазена компетентност — Санкции в областта на данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Задължение да декларират започването на дейност като данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която дава възможност да се наложи глоба на физическо лице, което не е изпълнило задължението си за регистриране за целите на данъка върху добавената стойност, но което не е било платец на данъка — Глоба, чийто размер се определя чрез прилагане на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия — Значение за съответната държава членка на финансовите последици от съдебното решение — Критерий, който не е решаващ (член 267 ДФЕС) Продажбата на плодовете от вещта, каквато е продажбата на дървен материал от лична гора, трябва да се смята за „експлоатация“ на вещта по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138. (вж. точка 31) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че доставките на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, съставляват форма на експлоатация на материална вещ, която трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба, стига посочените доставки да са извършени с цел получаване на постоянен доход от тях. Националната юрисдикция е компетентна да прецени всички данни по случая, за да определи дали експлоатацията на вещ като гората е извършена с цел получаване на постоянен доход от нея. Обстоятелството, че вещта може да бъде експлоатирана само икономически, по правило е достатъчно, за да се приеме, че собственикът ѝ я експлоатира за целите на икономическа дейност и съответно за получаването на постоянен доход. Обратно, ако поради естеството си вещта би могла да се използва както за икономически, така и за лични цели, ще трябва да се анализират всички условия на експлоатирането ѝ, за да се определи дали се използва за получаване на доход, който да е действително постоянен. В последния случай сравнението между условията, при които заинтересованото лице действително експлоатира вещта, от една страна, и условията, при които обикновено се упражнява съответната икономическа дейност, от друга, може да е един от методите за проверка дали въпросната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход. В този смисъл, когато заинтересованото лице активно се занимава с горскостопанска дейност, като използва средства, подобни на използваните от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, разглежданата дейност трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба. Освен това обстоятелството, че разглежданите доставки на дървен материал са извършени с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, само по себе си не налага извода, че тези доставки са извършени инцидентно, а не „с цел получаване на доход от [тях] на постоянна основа“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. (вж. точки 34—37 и 40; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 44—46) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице, което не е изпълнило задължението си да се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност и което не е било лице — платец на данъка, да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки. Националната юрисдикция е компетентна да провери дали размерът на санкцията не надхвърля необходимото за постигането на целите за осигуряване на точното събиране на данъка и за предотвратяване на измамите, като вземе предвид обстоятелствата по случая и най-вече каква е конкретната сума на наложената глоба и евентуално налице ли е измама или заобикаляне на приложимото законодателство от страна на данъчнозадълженото лице, наказано за липсата на регистрация. (вж. точка 55; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 57—63) Дело C-263/11 Ainārs Rēdlihs срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „Шеста директива ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Понятие за икономическа дейност — Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди — Режим на самоначисляване — Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Глоба — Принцип на пропорционалност“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Използване на материална вещ — Понятие — Продажба на дървен материал от частна гора — Включване (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 — Понятие — Доставки на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила — Условие за включване — Упражняване на дейността с цел получаване на постоянен доход от нея (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Държави членки — Запазена компетентност — Санкции в областта на данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Задължение да декларират започването на дейност като данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която дава възможност да се наложи глоба на физическо лице, което не е изпълнило задължението си за регистриране за целите на данъка върху добавената стойност, но което не е било платец на данъка — Глоба, чийто размер се определя чрез прилагане на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия — Значение за съответната държава членка на финансовите последици от съдебното решение — Критерий, който не е решаващ (член 267 ДФЕС) Продажбата на плодовете от вещта, каквато е продажбата на дървен материал от лична гора, трябва да се смята за „експлоатация“ на вещта по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138. (вж. точка 31) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че доставките на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, съставляват форма на експлоатация на материална вещ, която трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба, стига посочените доставки да са извършени с цел получаване на постоянен доход от тях. Националната юрисдикция е компетентна да прецени всички данни по случая, за да определи дали експлоатацията на вещ като гората е извършена с цел получаване на постоянен доход от нея. Обстоятелството, че вещта може да бъде експлоатирана само икономически, по правило е достатъчно, за да се приеме, че собственикът ѝ я експлоатира за целите на икономическа дейност и съответно за получаването на постоянен доход. Обратно, ако поради естеството си вещта би могла да се използва както за икономически, така и за лични цели, ще трябва да се анализират всички условия на експлоатирането ѝ, за да се определи дали се използва за получаване на доход, който да е действително постоянен. В последния случай сравнението между условията, при които заинтересованото лице действително експлоатира вещта, от една страна, и условията, при които обикновено се упражнява съответната икономическа дейност, от друга, може да е един от методите за проверка дали въпросната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход. В този смисъл, когато заинтересованото лице активно се занимава с горскостопанска дейност, като използва средства, подобни на използваните от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, разглежданата дейност трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба. Освен това обстоятелството, че разглежданите доставки на дървен материал са извършени с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, само по себе си не налага извода, че тези доставки са извършени инцидентно, а не „с цел получаване на доход от [тях] на постоянна основа“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. (вж. точки 34—37 и 40; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 44—46) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице, което не е изпълнило задължението си да се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност и което не е било лице — платец на данъка, да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки. Националната юрисдикция е компетентна да провери дали размерът на санкцията не надхвърля необходимото за постигането на целите за осигуряване на точното събиране на данъка и за предотвратяване на измамите, като вземе предвид обстоятелствата по случая и най-вече каква е конкретната сума на наложената глоба и евентуално налице ли е измама или заобикаляне на приложимото законодателство от страна на данъчнозадълженото лице, наказано за липсата на регистрация. (вж. точка 55; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 57—63)