Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Членове 167 и 168, Право на приспадане, Отказ, Данъчна измама, Събиране на доказателства, Спиране на производството по жалба по административен ред срещу ревизионен акт, с който се отказва право на приспадане, до приключването на наказателно производство, Процесуална автономия на държавите членки, Принцип на данъчна неутралност, Право на добра администрация, Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 143, параграф 1, буква г) и член 143, параграф 2, Освобождаване от ДДС при внос, Внос, последван от вътреобщностна доставка, Условия, Доказателство за изпращане или превоз на стоки в друга държава членка, Превоз в режим отложено плащане на акциз, Прехвърляне върху приобретателя на правото на разпореждане със стоките, Данъчна измама, Липса на задължение на компетентния орган да съдейства на данъчнозадълженото лице при събирането на информацията, необходима за доказването на спазването на условията за освобождаване.

Дело C-108/17 „Enteco Baltic“ UAB срещу Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Преюдициално запитване,отправено от Vilniaus apygardos administracinis teismas) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 143, параграф 1, буква г) и член 143, параграф 2 — Освобождаване от ДДС при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Условия — Доказателство за изпращане или превоз на стоки в друга държава членка — Превоз в режим отложено плащане на акциз — Прехвърляне върху приобретателя на правото на разпореждане със стоките — Данъчна измама — Липса на задължение на компетентния орган да съдейства на данъчнозадълженото лице при събирането на информацията, необходима за доказването на спазването на условията за освобождаване“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 20 юни 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Настъпила след вноса промяна в обстоятелствата — Доставка на стоки на данъчнозадължено лице, което е различно от посоченото в декларацията за внос — Съобщаване на компетентните органи на държавата членка по вноса на цялата информация относно самоличността на новия купувач — Отказ за освобождаване от страна на посочените органи — Недопустимост — Изключение — Доказване, че са изпълнени материалноправните условия (член 143, параграф 1, буква г) и параграф 2, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2009/69) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Превоз на стоки, внесени от данъчен склад в държавата членка по вноса, не до купувача, а до данъчен склад в друга държава членка — Доказателства, които позволяват да се установи изпращането или превозът на стоките до друга държава членка — Внесени стоки, предназначени да бъдат превозени или изпратени от държавата членка по вноса до друга държава членка — Документи, които могат се вземат предвид, за да се докаже посоченото предназначение за превоз или изпращане (член 138, параграф 1 и член 143, параграф 1, буква г) и параграф 2, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2009/69) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Прехвърляне на стоките не направо на купувача, а на транспортни предприятия и данъчни складове — Прехвърляне на купувача на правото на разпореждане с посочените стоки като собственик — Отказ за освобождаване от страна на компетентните органи — Недопустимост (член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2009/69) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Условия за освобождаване на посочената доставка, които не са изпълнени поради извършена от купувача данъчна измама — Административна практика, по силата на която се отказва освобождаване на добросъвестен вносител — Недопустимост — Електронни комуникации между вносителя и купувача — Липса на последици (член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2009/69) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Внос, последван от вътреобщностна доставка — Контрол от страна на компетентните национални органи, че е налице прехвърляне на правомощието за разпореждане с доставените стоки като собственик — Задължение на данъчните органи на държавата членка, в която е започнало изпращането или превозът на стоките, да поискат от органите държавата членка на получаване информация, до която имат достъп само публичните органи — Липса (член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2009/69) Член 143, параграф 1, буква г) и член 143, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/69/CE на Съвета от 25 юни 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентните органи на държава членка да откажат освобождаването от данък върху добавената стойност при вноса само на основание че поради настъпила след вноса промяна в обстоятелствата съответните стоки са доставени на данъчнозадължено лице, различно от данъчнозадълженото лице, чийто идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност е посочен в декларацията за внос, когато вносителят е предоставил на компетентните органи на държавата членка по вноса цялата информация относно самоличността на новия купувач, при условие че е доказано, че материалноправните условия за освобождаване на последващата вътреобщностна доставка действително са изпълнени. (вж. т. 61; т. 1 от диспозитива) Член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/69, във връзка с член 138 и член 143, параграф 2, буква в) от тази изменена директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: – документите, които удостоверяват превоза на стоките от данъчен склад, разположен в държавата членка по вноса, не до купувача, а до данъчен склад, разположен в друга държава членка, могат да се считат за достатъчни доказателства, че тези стоки са изпратени или превозени до друга държава членка, – документи като товарителници въз основа на подписаната в Женева на 19 май 1956 г. Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), изменена с Протокола от 5 юли 1978 г., и електронни административни документи, придружаващи движението на стоки в режим на отложено плащане на акцизи, могат да се вземат предвид, за да се докаже, че в момента на вноса в държава членка съответните стоки са били предназначени да бъдат изпратени или превозени до друга държава членка по смисъла на член 143, параграф 2, буква в) от Директива 2006/112, изменена, при положение че посочените документи са представени в този момент и съдържат всички необходими данни. Посочените документи, както и електронните потвърждения за доставката на стоките и съобщението за получаване, издадени след движение в режим на отложено плащане на акциз, могат да докажат, че посочените стоки действително са били изпратени или превозени до друга държава членка съгласно член 138, параграф 1 от Директива 2006/112, изменена. (вж. т. 81; т. 2 от диспозитива) Член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/69, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска органите на държава членка да откажат на вносител да се възползва от предвиденото в тази разпоредба право на освобождаване от данъка върху добавената стойност за извършения от него в тази държава членка внос на стоки, последван от вътреобщностна доставка, на основание че тези стоки не са прехвърлени пряко на купувача, а са приети от определени от него транспортни предприятия и данъчни складове, когато правото на разпореждане със стоките като собственик е прехвърлено от вносителя на купувача. В този контекст понятието „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от тази изменена директива трябва да се тълкува по същия начин както в контекста на член 167 от посочената изменена директива. (вж. т. 92; т. 3 от диспозитива) Член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/69, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска административна практика, по силата на която при обстоятелства като тези по спора в главното производство на добросъвестен вносител се отказва ползването на правото на освобождаване от данък върху добавената стойност при внос, когато условията за освобождаване на последващата вътреобщностна доставка не са изпълнени поради извършена от купувача данъчна измама, освен ако не е доказано, че вносителят е знаел или е трябвало да знае, че операцията е била част от извършена от купувача измама и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки, за да предотврати участието си в тази измама. Само фактът, че вносителят и купувачът са осъществявали връзка чрез електронни съобщителни средства, не позволява да се презумира, че вносителят е знаел или е можел да знае, че участва в такава измама. (вж. т. 100; т. 4 от диспозитива) Член 143, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/69, трябва да се тълкува в смисъл, че компетентните национални органи не са длъжни при проверката на прехвърлянето на правото на разпореждане със стоките като собственик да събират информация, до която могат да имат достъп само публичните органи. (вж. т. 106; т. 5 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 138, параграф 2, буква a), Условия за освобождаване на вътреобщностна доставка на ново транспортно средство, Пребиваване на приобретателя в държавата членка по местоназначение, Временна регистрация в държавата членка по местоназначение, Опасност от данъчна измама, Добросъвестност на продавача, Задължение на продавача за полагане на дължима грижа.

Дело C-26/16 Santogal M-Comércio e Reparação de Automóveis Lda срещу Autoridade Tributária e Aduaneira (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Arbitral Tributário(Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 2, буква a) — Условия за освобождаване на вътреобщностна доставка на ново транспортно средство — Пребиваване на приобретателя в държавата членка по местоназначение — Временна регистрация в държавата членка по местоназначение — Опасност от данъчна измама — Добросъвестност на продавача — Задължение на продавача за полагане на дължима грижа“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 14 юни 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Национална правна уредба, която предвижда като условие за освобождаване приобретателят да пребивава в държавата членка по местоназначение—Недопустимост (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Отказ за освобождаване по отношение на продавача единствено поради временния характер на регистрационния номер, издаден в държавата членка по местоназначение—Недопустимост (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Превоз от приобретателя в друга държава членка и временна регистрация в тази държава—Липса на установяване на обстоятелствата, че временната регистрация е изтекла и че данъкът е платен в държавата членка по местоназначение—Отказ за освобождаване от държавата членка, от която е започнало изпращането или превозът—Недопустимост (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Превоз от приобретателя в друга държава членка и временна регистрация в тази държава—Отказ за освобождаване по отношение на продавача в случай на измама, извършена от приобретателя—Недопустимост—Граници—Продавач, който е знаел или е трябвало да знае, че е налице измама—Проверка, възложена на националния съд (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност не допуска национални разпоредби да предвиждат като условие за освобождаване на вътреобщностна доставка на ново транспортно средство приобретателят на това транспортно средство да е установен или да има местоживеене в държавата членка по местоназначение на посоченото транспортно средство. Освен това да се налага такова условие би противоречало на систематиката на тази разпоредба, както и на припомнените в точки 37—39 от настоящото решение контекст и цели на приложимия за вътреобщностната търговия преходен режим на ДДС. Всъщност, отказвайки освобождаването на вътреобщностна доставка само поради това че приобретателят на новото транспортно средство не е установен или няма местоживеене в държавата по местоназначение, при това независимо дали са спазени материалноправните условия за освобождаването, на държавата членка на доставката би се наложило да обложи сделка, която при спазване на посочените условия би трябвало да бъде обложена като вътреобщностно придобиване в държавата членка по местоназначение. Оттук би произтекло двойно облагане, което противоречи на принципа на данъчен неутралитет. Отказът да се предостави предвиденото в член 138, параграф 2, буква а) от Директивата за ДДС освобождаване само поради това че приобретателят не пребивава в държавата членка по местоназначение обаче би било в противоречие с разпределението на данъчните правомощия между държавите членки и би могло да постави под въпрос принципа на данъчен неутралитет. Освен това, както следва от точка 45 от настоящото решение, подобен отказ би могъл да предизвика опасност от двойно облагане. (вж. т. 45, 51 и 52; т. 1 от диспозитива) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че освобождаването на доставка на ново транспортно средство не може да бъде отказано от държавата членка на доставката само поради обстоятелството, че това транспортно средство е имало само временна регистрация в държавата членка по местоназначение. (вж. т. 59; т. 2 от диспозитива) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 не допуска продавачът на ново транспортно средство, превозено от приобретателя в друга държава членка и регистрирано временно в тази последна държава, да бъде впоследствие задължен да плати данъка върху добавената стойност, когато не е доказано, че режимът на временна регистрация е прекратен и че този данък е бил или ще бъде платен в държавата членка по местоназначение. Всъщност, от една страна, при такива обстоятелства доказателството за физическото придвижване на транспортното средство към мястото на неговото крайно използване, което продавачът може да представи на данъчните органи, зависи основно от данните, които той е получил от приобретателя за тази цел (вж. по аналогия решение от 16 декември 2010 г., Euro Tyre Holding,C-430/09, EU:C:2010:786, т. 37) От друга страна, според практиката на Съда продавачът не може да бъде задължаван да представя доказателства, свързани с данъчното облагане на вътреобщностното придобиване на разглежданите стоки, за да се ползва от освобождаването на съответната доставка (решение от 27 септември 2012 г., VSTR,C-587/10, EU:C:2012:592, т. 55). Да се постави освобождаването в зависимост от предварителното определяне на държавата членка на крайното използване на новото транспортно средство би било равнозначно именно на налагане на такова задължение на продавача. Всъщност това би могло да натовари продавача с тежестта да докаже предоставянето на окончателен регистрационен номер, което евентуално би могло да се извърши след плащането на ДДС от приобретателя. (вж. т. 66, 67 и 69; т. 3 от диспозитива) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112, както и принципите на правна сигурност, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания не допускат продавачът на ново транспортно средство, превозено от приобретателя в друга държава членка и регистрирано временно в нея, да бъде впоследствие задължен за плащането на данъка върху добавената стойност в случай на данъчна измама, извършена от приобретателя, освен ако въз основа на обективни данни не се установи, че посоченият продавач е знаел или е трябвало да знае, че сделката е свързана с данъчна измама, извършена от приобретателя, и не е взел всички зависещи от него разумни мерки, за да избегне участието си в тази измама. Запитващата юрисдикция е задължена да провери дали случаят е такъв, като направи глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства в главното производство. (вж. т. 77; т. 4 от диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 131 и 138, Условия за освобождаване от данък на вътреобщностна доставка, Система за обмен на информация за ДДС (VIES), Липса на вписване на купувача, Отказ от освобождаване от данък, Допустимост.

Дело C-21/16 Euro Tyre BV — Sucursal em Portugal срещу Autoridade Tributária e Aduaneira (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 131 и 138 — Условия за освобождаване от данък на вътреобщностна доставка — Система за обмен на информация за ДДС (VIES) — Липса на вписване на купувача — Отказ от освобождаване от данък — Допустимост“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 9 февруари 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Отказ от освобождаване от данък на продавача само с мотива, че купувачът не е вписан в системата на VIES и неприлагане на режима на облагане на вътреобщностните придобивания — Липса на сериозни индикации за осъществяване на измама, при положение че материалноправните условия за освобождаване от данък са изпълнени — Недопустимост (член 131 и член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 131 и член 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да откаже освобождаване от данък върху добавената стойност на вътреобщностна доставка само на основание на това, че към момента на доставката клиентът с постоянен адрес на територията на държавата членка на местоназначението и идентификационен номер за данъка върху добавената стойност за сделките в тази държава не е нито вписан в системата VIES нито покрит от режим за данъчно облагане на вътреобщностни придобивания, при положение че няма сериозни основания да се смята, че е налице отклонение от данъчно облагане, и е установено, че съществените условия за това освобождаване са изпълнени. В този случай член 138, параграф 1 от тази директива за ДДС, тълкуван в светлината на принципа на пропорционалност, не допуска такъв отказ и когато продавачът е знаел за наличието на обстоятелствата, с които се характеризира положението на купувача по отношение на прилагането на ДДС, но е бил убеден, че впоследствие купувачът ще бъде регистриран като вътреобщностен оператор с обратна сила. Следователно както получаването на идентификационен номер по ДДС от купувача, който да е валиден за целите на осъществяването на вътреобщностни операции, така и вписването му в системата VIES не са необходими условия за освобождаване от ДДС на вътреобщностна доставка. Те са само формални изисквания, които не могат да поставят под въпрос правото на продавача на освобождаване от ДДС, доколкото са изпълнени материалните условия за вътреобщностна доставка (вж. по аналогия решения от 6 септември 2012 г., Mecsek-Gabona,C-273/11, EU:C:2012:547, т. 60, от 27 септември 2012 г., VSTR,C-587/10, EU:C:2012:592, т. 51 и от 20 октомври 2016 г., Plöckl,C-24/15, EU:C:2016:791, т. 40). (вж. т. 32 и 44 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Член 99 от Процедурния правилник на Съда, Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Принцип на данъчен неутралитет, Приспадане на ДДС, платен за получена доставка, Понятие за доставка на стоки, Условие за наличие на доставка на стоки, Прехвърляне на стоките чрез превозвача директно от доставчика на трето лице, Липса на доказателства за фактическо владеене на стоките от прекия доставчик, Неоказване на съдействие на данъчните власти от страна на доставчиците, Липса на претоварване на стоките, Данни, които обосновават съмнение за данъчна измама.

Определение на Съда (десети състав) от 15 юли 2015 г. — Коела-Н (Дело C-159/14) ( 1 ) „Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Приспадане на ДДС, платен за получена доставка — Понятие за доставка на стоки — Условие за наличие на доставка на стоки — Прехвърляне на стоките чрез превозвача директно от доставчика на трето лице — Липса на доказателства за фактическо владеене на стоките от прекия доставчик — Неоказване на съдействие на данъчните власти от страна на доставчиците — Липса на претоварване на стоките — Данни, които обосновават съмнение за данъчна измама“ 1. Преюдициални въпроси — Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика — Прилагане на член 99 от Процедурния правилник (член 267 ДФЕС; член 99 от Процедурния правилник на Съда) (вж. т. 26 и 27) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ с мотива, че доставката на стоки реално не е извършена поради измами и нарушения — Недопустимост — Граници — Условия — Получател по фактурата, който е знаел или е трябвало да знае за наличието на измама — Проверка, възложена на националния съд — Критерии за преценка (член 14, параграф 1, член 167 и член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. т. 37—40, 42—49 и 55; т. 1 и 2 от диспозитива) 3. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) (вж. т. 51) Диспозитив 1) Член 14, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да приеме, че няма извършена доставка на стоки, като последица от което е налице пречка купувачът да приспадне платения при покупката данък върху добавената стойност, по съображение че купувачът не е получил закупената от него стока, а я е изпратил директно на трето лице, на което я е препродал, или по съображение че прекият доставчик на купувача не е получил закупената от него стока, а я е изпратил директно на купувача. 2) Неоказването на съдействие на данъчните власти от страна на предходните доставчици на данъчнозадълженото лице по веригата от доставчици и липсата на претоварване на съответните стоки не представляват сами по себе си обективни данни, достатъчни за да се заключи, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, е част от данъчна измама. Тези две обстоятелства обаче са обективни данни, които могат да бъдат взети предвид при общата преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства, за да се определи дали данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама. ( 1 ) ОВ C 175, 10.6.2014 г.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 138, параграф 1, Освобождавания на вътреобщностни сделки, Нерегистриран за целите на ДДС получател, Задължение на продавача да установи истинността на подписа на получателя или на неговия представител, Принципи на пропорционалност, правна сигурност и закрила на оправданите правни очаквания, Директен ефект.

Дело C-492/13 „Траум“ ЕООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 1 — Освобождавания на вътреобщностни сделки — Нерегистриран за целите на ДДС получател — Задължение на продавача да установи истинността на подписа на получателя или на неговия представител — Принципи на пропорционалност, правна сигурност и закрила на оправданите правни очаквания — Директен ефект“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 9 октомври 2014 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Отказ да се освободи доставчикът поради липсата на регистрация по данъка върху добавената стойност на получателя — Изисквания за доказване — Изискване за допълнителни доказателства при последваща данъчна ревизия — Нарушение на принципите на правна сигурност и на пропорционалност (член 131, член 138, параграф 1 и член 139, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Истинност на документите, представени в подкрепа на искане за освобождаване от данък върху добавената стойност — Отказ да се предостави възможност за упражняване на право на освобождаване — Добросъвестност — Дължима грижа — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Актове на институциите — Директиви — Директен ефект (член 288, трета алинея ДФЕС; член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 19) Член 138, параграф 1 и член 139, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от данък върху добавената стойност във връзка с вътреобщностна доставка, поради това че получателят не е бил регистриран за целите на този данък в друга държава членка, а доставчикът не е доказал нито истинността на подписа в документите, приложени към декларацията във връзка с доставката, за която се твърди, че е освободена, нито представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на получателя, при положение че доказателствата, обосноваващи правото на освобождаване, представени от доставчика в подкрепа на декларацията му, са в съответствие със списъка с документи, които следва да бъдат представени на тази администрация, предвиден в националното право, и тези доказателства първоначално са били приети от посочената администрация като обосноваващи доказателства. Действително, от една страна, в противоречие с принципа на правна сигурност е при подобни обстоятелства компетентната данъчна администрация да изисква допълнителни доказателства. От друга страна, евентуална нередовност, засягаща регистъра на данъчнозадължените лица, не би могла да води до лишаването на стопански субект, който се основава на фигуриращите в посочения регистър данни, от освобождаването, от което той би имал право да се ползва. Компетентна данъчна администрация, която първоначално е изразила съгласие и е приела, че получателят е бил данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност в друга държава членка в съответствие с определено в националното право условие, но която в рамките на последваща ревизия е констатирала, че това условие не е било изпълнено и поради това отказва да предостави освобождаване от данък върху добавената стойност, нарушава принципите на правна сигурност и на пропорционалност. (вж. точки 33—36 и 43; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 41) Член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че поражда директен ефект, позволяващ на данъчнозадължените лица да се позовават на него срещу държавата пред националните юрисдикции във връзка с освобождаването от начисляване на данък върху добавената стойност при вътреобщностна доставка. (вж. точка 48; точка 2 от диспозитива) Дело C-492/13 „Траум“ ЕООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 1 — Освобождавания на вътреобщностни сделки — Нерегистриран за целите на ДДС получател — Задължение на продавача да установи истинността на подписа на получателя или на неговия представител — Принципи на пропорционалност, правна сигурност и закрила на оправданите правни очаквания — Директен ефект“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 9 октомври 2014 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Отказ да се освободи доставчикът поради липсата на регистрация по данъка върху добавената стойност на получателя — Изисквания за доказване — Изискване за допълнителни доказателства при последваща данъчна ревизия — Нарушение на принципите на правна сигурност и на пропорционалност (член 131, член 138, параграф 1 и член 139, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Истинност на документите, представени в подкрепа на искане за освобождаване от данък върху добавената стойност — Отказ да се предостави възможност за упражняване на право на освобождаване — Добросъвестност — Дължима грижа — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Актове на институциите — Директиви — Директен ефект (член 288, трета алинея ДФЕС; член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 19) Член 138, параграф 1 и член 139, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от данък върху добавената стойност във връзка с вътреобщностна доставка, поради това че получателят не е бил регистриран за целите на този данък в друга държава членка, а доставчикът не е доказал нито истинността на подписа в документите, приложени към декларацията във връзка с доставката, за която се твърди, че е освободена, нито представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на получателя, при положение че доказателствата, обосноваващи правото на освобождаване, представени от доставчика в подкрепа на декларацията му, са в съответствие със списъка с документи, които следва да бъдат представени на тази администрация, предвиден в националното право, и тези доказателства първоначално са били приети от посочената администрация като обосноваващи доказателства. Действително, от една страна, в противоречие с принципа на правна сигурност е при подобни обстоятелства компетентната данъчна администрация да изисква допълнителни доказателства. От друга страна, евентуална нередовност, засягаща регистъра на данъчнозадължените лица, не би могла да води до лишаването на стопански субект, който се основава на фигуриращите в посочения регистър данни, от освобождаването, от което той би имал право да се ползва. Компетентна данъчна администрация, която първоначално е изразила съгласие и е приела, че получателят е бил данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност в друга държава членка в съответствие с определено в националното право условие, но която в рамките на последваща ревизия е констатирала, че това условие не е било изпълнено и поради това отказва да предостави освобождаване от данък върху добавената стойност, нарушава принципите на правна сигурност и на пропорционалност. (вж. точки 33—36 и 43; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 41) Член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че поражда директен ефект, позволяващ на данъчнозадължените лица да се позовават на него срещу държавата пред националните юрисдикции във връзка с освобождаването от начисляване на данък върху добавената стойност при вътреобщностна доставка. (вж. точка 48; точка 2 от диспозитива)