Documents - 5 citing "Решение на Съда (пети състав) от 11 април 2013 г. Руседеспред ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите. Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна. Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 203 — Принцип на данъчен неутралитет — Възстановяване на доставчика на платения от него данък, когато на получателя на освободена доставка е отказано правото на приспадане. Дело C‑138/12."

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Принципи на данъчен неутралитет и на ефективност, Режим на обратно начисляване, Отказ на правото на получателя по фактурата да приспадне ДДС върху получената доставка, Решение на данъчните органи за начисляване на данък на получателя на стока.
Определение на Съда (десети състав) от 23 ноември 2017 г. —Джиосайкъл България (Дело C-314/17) ( 1 ) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Принципи на данъчен неутралитет и на ефективност — Режим на обратно начисляване — Отказ на правото на получателя по фактурата да приспадне ДДС върху получената доставка — Решение на данъчните органи за начисляване на данък на получателя на стока“ Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Процедура за обратно начисляване—Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги—Данък, недължимо фактуриран и начислен на доставчика на стоките или услугите—Решение на данъчните органи за начисляване на данък на получателя—Липса на възможност за коригиране на недължимо фактурирания данък—Отказ на правото на получателя по фактурата да приспадне данъка върху добавената стойност по получени доставки—Нарушение на принципите на данъчен неутралитет и на ефективност (Директива 2006/112 на Съвета) (вж. т. 35 и диспозитива) Диспозитив Принципите на данъчен неутралитет и на ефективност на общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да откаже на получател по доставка правото да приспадне платения за получената доставка данък върху добавената стойност, когато за една и съща доставка данъкът върху добавената стойност е събран, веднъж от доставчика, при положение че същият го е посочил във фактурата, която е издал, и втори път от получателя, в случай че националното законодателство не предвижда възможност за коригиране на данъка върху добавената стойност при наличие на ревизионен акт. ( 1 ) ОВ C 256, 7.8.2017 г.
Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 183, Принцип на данъчен неутралитет, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Възстановяване на надвзетия ДДС, Процедура за контрол, Глоба, наложена на данъчнозадълженото лице в хода на тази процедура, Продължаване на срока за възстановяване, Изключване на плащането на лихви за забава.
Дело C-254/16 Glencore Agriculture Hungary Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatóság (Преюдициално запитване,отправено от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 183 — Принцип на данъчен неутралитет — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия ДДС — Процедура за контрол — Глоба, наложена на данъчнозадълженото лице в хода на тази процедура — Продължаване на срока за възстановяване — Изключване на плащането на лихви за забава“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 6 юли 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък — Спазване на принципа на данъчен неутралитет — Национална правна уредба, предвиждаща отлагане на датата на възстановяване на надвзетия данък в рамките на процедура за данъчен контрол, при която на данъчнозадължено лице е наложена глоба за неоказване на сътрудничество — Отказ за плащане на лихви за забава дори в случай на прекомерна продължителност на процедурата — Недопустимост (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която в случай на започната от администрацията процедура за данъчен контрол, при която на данъчнозадължено лице е наложена глоба за неоказване на сътрудничество, датата на възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност може да се отложи до връчването на протокола от проверката на данъчнозадълженото лице и плащането на лихви за забава може да бъде отказано, дори процедурата за данъчен контрол да е прекомерно продължителна и данъчнозадълженото лице да не носи изцяло отговорност за това. Когато възстановяването на надвзетия ДДС на данъчнозадълженото лице се извършва, след като разумният срок за това е изтекъл, принципът на неутралитет на данъчната система на ДДС изисква така генерираните от данъчнозадълженото лице финансови загуби — поради невъзможността да разполага със съответните парични средства — да бъдат компенсирани чрез изплащането на лихва за забава (решение от 24 октомври 2013 г., Rafinăria Steaua Română,C-431/12, EU:C:2013:686, т. 23). Тъй като в това отношение запитващата юрисдикция повдига въпроса за това какво отражение има поведението на данъчнозадълженото лице, което в процедурата за данъчен контрол е санкционирано с глоби за неполагането на дължимата грижа, следва да се отбележи, че безспорно, както поддържа и унгарското правителство, е недопустимо положение, при което данъчнозадължено лице, което е отказало да сътрудничи на данъчната администрация, възпрепятствало е по този начин процедурата за контрол и е предизвикало забавяне на възстановяването на надвзетия ДДС, да може да поиска плащане на лихви за тази забава. Не могат обаче да се считат за съвместими с изискванията, произтичащи от принципа на данъчен неутралитет, национална правна уредба или практика, въз основа на които самият факт, че данъчнозадълженото лице е осъдено да заплати глоба като санкция за неполагането на дължимата грижа по повод на извършен спрямо него данъчен контрол, позволява на данъчната администрация да продължи този контрол за период, който не е обоснован от посоченото неполагане на дължимата грижа, без да му плати лихви за забава. При това положение в случай като разглеждания в главното производство, за да се определи дали са дължими лихви за забава и евентуално от кой момент те се дължат, трябва да се прецени за каква част от продължителността на процедурата за данъчен контрол носи отговорност данъчнозадълженото лице. (вж. т. 22, 26—28 и 36 и диспозитива)
Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Възстановяване на недължимо платен ДДС, Право на приспадане на ДДС, Правила, Принципи на равно третиране и на данъчен неутралитет, Принцип на ефективност, Национална правна уредба, с която се въвежда давностен срок.
Дело C-38/16 Compass Contract Services Limited срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs (Преюдициално запитване,отправено First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Възстановяване на недължимо платен ДДС — Право на приспадане на ДДС — Правила — Принципи на равно третиране и на данъчен неутралитет — Принцип на ефективност — Национална правна уредба, с която се въвежда давностен срок“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 14 юни 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ред и условия за упражняване на правото на приспадане — Искания за приспадане или за възстановяване — Национална правна уредба, съгласно която се намалява давностният срок за съответния данъчен период — Спазване на принципите на равно третиране, данъчен неутралитет и ефективност — Различни преходни периоди в зависимост от предмета на искането — Допустимост Принципите на данъчен неутралитет, равно третиране и ефективност допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която във връзка с намаляването на давностния срок, от една страна, за исканията за възстановяване на недължимо платен данък върху добавената стойност, и от друга, за исканията за приспадане на платен по получени доставки данък върху добавената стойност, предвижда различни преходни периоди, поради което за исканията относно два данъчни периода от три месеца се прилага различен давностен срок в зависимост от това дали са за възстановяване на недължимо платен данък върху добавената стойност или за приспадане на платен по получени доставки данък върху добавената стойност. Искането за възстановяване на недължимо платен ДДС се предявява на основание на правото на връщане на недължимо платеното, чиято цел съгласно постоянната съдебна практика е да се поправят последиците от несъвместимостта на данъка с правото на Съюза, като се неутрализира икономическата тежест, неоправдано възложена на оператора, който в крайна сметка я е понесъл на практика (вж. в този смисъл решение от 20 октомври 2011 г., Danfoss и Sauer-Danfoss, C-94/10, EU:C:2011:674, т. 23). Ето защо следва да се отбележи, че такова право на възстановяване се характеризира с и възниква вследствие на обстоятелството, че в нарушение на правото на Съюза данъчнозадълженото лице е платило на данъчните органи ДДС, който не дължи. Правото на възстановяване се основава именно на това, че този ДДС не е бил дължим, и съобразно условията, предвидени в правото на всяка държава членка в съответствие с принципите на равностойност и ефективност, гарантира неутрализирането на икономическата тежест, която данъчнозадълженото лице е понесло вследствие на недължимо платеното. От друга страна, що се отнася до определяне на характеристиките на искане за приспадане на платения по получени доставки ДДС, важно е да се посочи, че докато правото на възстановяване на недължимо платен ДДС произтича от общите принципи на правото на Съюза, както отбелязва генералният адвокат в точка 59 от заключението си и както е видно от точки 29 и 30 от настоящото решение, правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС е предвидено в член 17 и сл. от Шеста директива. Следователно, за разлика от основната характеристика на правото на възстановяване на недължимо платен ДДС, правото на приспадане на ДДС, което е присъщо за механизма на ДДС, установен с общата система на ДДС, се основава на наличието на дължим данък. Както отбелязва генералният адвокат в точка 60 от заключението си, такава разлика в естеството на въпросните права и в преследваните с тях цели оправдава наличието на отделни правни режими за всяко от тях, по-специално по отношение на съдържанието им и условията за упражняването им, какъвто е давностният срок за предявяване на свързани с тези права искания, и по-конкретно датата, от която този срок става приложим. (вж. т. 30—32, 36, 38 и 46 и диспозитива)
Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Платец на ДДС — Неправилно начисляване на ДДС от страна на получателя — Задължаване на доставчика на услугите да внесе ДДС — Отказ да се възстанови ДДС на доставчика на услугите.
Дело C-111/14 „ГСТ — Сървиз АГ Германия“ срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Платец на ДДС — Неправилно начисляване на ДДС от страна на получателя — Задължаване на доставчика на услугите да внесе ДДС — Отказ да се възстанови ДДС на доставчика на услугите“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 23 април 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Платец на данъка — Данъчнозадължено лице, което извършва услуги чрез постоянен обект в държавата членка, където се събира данъкът — Включване (членове 193 и 194 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Платец на данъка — Получател на услуги, извършвани чрез постоянен обект на доставчика в същата държава членка — Получател, внесъл данъка въз основа на предположението, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава — Неправилно предположение — Възможност за данъчната администрация да разглежда получателя като платец на данъка — Липса (член 194 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Обхват (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Национално законодателство, което позволява на данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика внесения от него данък — Невъзможност за доставчика да коригира фактурите — Недопустимост (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Член 193 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че когато се извършва доставка на услуги чрез постоянен обект на територията на държавата членка, в която е дължим данъкът върху добавената стойност, платец на данъка е само данъчнозадълженото лице, извършващо доставката. Всъщност съгласно членове 193 и 194 от Директивата по принцип само доставчикът на услугите е лице — платец на данъка върху добавената стойност, освен в случаите, когато той не е установен в държавата членка, в която е дължим данъкът, и тази държава е предвидила, че платец на данъка е получателят на услугите. (вж. точки 22 и 25; точка 1 от диспозитива) Член 194 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да разглежда като платец на данъка върху добавената стойност получателя на услугите, извършени чрез постоянен обект на доставчика, когато както доставчикът, така и получателят на услугите са установени на територията на същата държава членка, дори ако получателят вече е внесъл данъка, воден от неправилното предположение, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава. Всъщност съгласно член 194 от Директивата държавите членки имат възможността да предвидят прилагане на механизма за самоначисляване единствено в хипотезата, в която доставчикът на услугите не е установен в държавата членка, в която е дължим данъкът върху добавената стойност. (вж. точки 27 и 30; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 32—34 и 37—40) Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която позволява на данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика на услугите внесения от него данък, въпреки че на получателя на услугите, който също е внесъл данъка върху добавената стойност за тези услуги, е отказано правото да приспадне данъка, тъй като не разполага със съответен данъчен документ, а националният закон не позволява корекция на данъчните документи при наличието на влязъл в сила ревизионен акт. Всъщност подобна практика принуждава както доставчика, така и получателя на тези услуги да понесат тежестта на данъка върху добавената стойност и в резултат от това данъчната администрация получава данък в размер, надвишаващ този, който доставчикът по принцип би събрал от получателя, ако имаше възможност да коригира издадените фактури. (вж. точки 41 и 42; точка 3 от диспозитива) Дело C-111/14 „ГСТ — Сървиз АГ Германия“ срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Принцип на данъчен неутралитет — Платец на ДДС — Неправилно начисляване на ДДС от страна на получателя — Задължаване на доставчика на услугите да внесе ДДС — Отказ да се възстанови ДДС на доставчика на услугите“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 23 април 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Платец на данъка — Данъчнозадължено лице, което извършва услуги чрез постоянен обект в държавата членка, където се събира данъкът — Включване (членове 193 и 194 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Платец на данъка — Получател на услуги, извършвани чрез постоянен обект на доставчика в същата държава членка — Получател, внесъл данъка въз основа на предположението, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава — Неправилно предположение — Възможност за данъчната администрация да разглежда получателя като платец на данъка — Липса (член 194 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Обхват (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Национално законодателство, което позволява на данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика внесения от него данък — Невъзможност за доставчика да коригира фактурите — Недопустимост (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/88) Член 193 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че когато се извършва доставка на услуги чрез постоянен обект на територията на държавата членка, в която е дължим данъкът върху добавената стойност, платец на данъка е само данъчнозадълженото лице, извършващо доставката. Всъщност съгласно членове 193 и 194 от Директивата по принцип само доставчикът на услугите е лице — платец на данъка върху добавената стойност, освен в случаите, когато той не е установен в държавата членка, в която е дължим данъкът, и тази държава е предвидила, че платец на данъка е получателят на услугите. (вж. точки 22 и 25; точка 1 от диспозитива) Член 194 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да разглежда като платец на данъка върху добавената стойност получателя на услугите, извършени чрез постоянен обект на доставчика, когато както доставчикът, така и получателят на услугите са установени на територията на същата държава членка, дори ако получателят вече е внесъл данъка, воден от неправилното предположение, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава. Всъщност съгласно член 194 от Директивата държавите членки имат възможността да предвидят прилагане на механизма за самоначисляване единствено в хипотезата, в която доставчикът на услугите не е установен в държавата членка, в която е дължим данъкът върху добавената стойност. (вж. точки 27 и 30; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 32—34 и 37—40) Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която позволява на данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика на услугите внесения от него данък, въпреки че на получателя на услугите, който също е внесъл данъка върху добавената стойност за тези услуги, е отказано правото да приспадне данъка, тъй като не разполага със съответен данъчен документ, а националният закон не позволява корекция на данъчните документи при наличието на влязъл в сила ревизионен акт. Всъщност подобна практика принуждава както доставчика, така и получателя на тези услуги да понесат тежестта на данъка върху добавената стойност и в резултат от това данъчната администрация получава данък в размер, надвишаващ този, който доставчикът по принцип би събрал от получателя, ако имаше възможност да коригира издадените фактури. (вж. точки 41 и 42; точка 3 от диспозитива)
Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 203, Принцип на данъчен неутралитет, Възстановяване на доставчика на платения от него данък, когато на получателя на освободена доставка е отказано правото на приспадане.
Дело C-138/12 Руседеспред ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 203 — Принцип на данъчен неутралитет — Възстановяване на доставчика на платения от него данък, когато на получателя на освободена доставка е отказано правото на приспадане“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 11 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на лицата, платци на данъка — Задължение за плащане на начисления във фактура данък независимо от задължението за плащането му поради облагаема с данък върху добавената стойност сделка (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен — Отказ на данъчната администрация да възстанови данъка — Основания за отказ — Фактура, която не е коригирана от данъчнозадълженото лице вследствие от освободените доставки — Невъзможност за такава корекция поради отказаното на получателя на фактурата право на приспадане — Нарушение на принципа на данъчен неутралитет (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Актове на институциите — Директиви — Прилагане от държавите членки — Задължение за съобразено тълкуване на националното право (член 288, параграф 3 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Безусловно и достатъчно точно задължение в тежест на държавите членки — Възможност за данъчнозадължено лице да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 23) Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание на национална разпоредба за транспониране на член 203 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика по освободена доставка неправилно фактурирания на неговия клиент данък върху добавената стойност, по съображение че този доставчик не е коригирал сгрешената фактура, при положение че данъчната администрация с влязъл в сила акт е отказала правото на същия клиент да приспадне посочения данък върху добавената стойност, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим. Когато издателят на фактурата своевременно отстрани напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност изисква фактурираният данък, който не е следвало да бъде начислен, да може да се коригира, без държавите членки да могат да поставят тази корекция в зависимост от добросъвестността на издателя на посочената фактура. Това коригиране не може да зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация. (вж. точки 27 и 39; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 37) Данъчнозадължено лице може да се позове на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност, за да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък върху добавената стойност е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана, при положение че правото на приспадане на посочения данък върху добавената стойност е отказано с влязъл в сила акт, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим. (вж. точки 40 и 41; точка 2 от диспозитива) Дело C-138/12 Руседеспред ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — град Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 203 — Принцип на данъчен неутралитет — Възстановяване на доставчика на платения от него данък, когато на получателя на освободена доставка е отказано правото на приспадане“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 11 април 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на лицата, платци на данъка — Задължение за плащане на начисления във фактура данък независимо от задължението за плащането му поради облагаема с данък върху добавената стойност сделка (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен — Отказ на данъчната администрация да възстанови данъка — Основания за отказ — Фактура, която не е коригирана от данъчнозадълженото лице вследствие от освободените доставки — Невъзможност за такава корекция поради отказаното на получателя на фактурата право на приспадане — Нарушение на принципа на данъчен неутралитет (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Актове на институциите — Директиви — Прилагане от държавите членки — Задължение за съобразено тълкуване на националното право (член 288, параграф 3 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Безусловно и достатъчно точно задължение в тежест на държавите членки — Възможност за данъчнозадължено лице да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана (член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 23) Принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание на национална разпоредба за транспониране на член 203 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност данъчната администрация да откаже да възстанови на доставчика по освободена доставка неправилно фактурирания на неговия клиент данък върху добавената стойност, по съображение че този доставчик не е коригирал сгрешената фактура, при положение че данъчната администрация с влязъл в сила акт е отказала правото на същия клиент да приспадне посочения данък върху добавената стойност, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим. Когато издателят на фактурата своевременно отстрани напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралитет на данъка върху добавената стойност изисква фактурираният данък, който не е следвало да бъде начислен, да може да се коригира, без държавите членки да могат да поставят тази корекция в зависимост от добросъвестността на издателя на посочената фактура. Това коригиране не може да зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация. (вж. точки 27 и 39; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 37) Данъчнозадължено лице може да се позове на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност, за да се противопостави на разпоредба на националното право, съгласно която за възстановяването на неправилно фактурирания данък върху добавената стойност е необходимо сгрешената фактура да бъде коригирана, при положение че правото на приспадане на посочения данък върху добавената стойност е отказано с влязъл в сила акт, а поради влезлия в сила отказ режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим. (вж. точки 40 и 41; точка 2 от диспозитива)