Преюдициално запитване, Изпълнителни правомощия на Съвета на Европейския съюз, Член 291, параграф 2 ДФЕС, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Членове 28 и 397, Данъчнозадължено лице, действащо от свое име, но за сметка на другиго, Доставчик на услуги, извършвани по електронен път, Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, Член 9а, Презумпция, Валидност.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 66, Данъчно събитие и изискуемост на данъка, Момент на доставяне на услугите, Строителни и строително-монтажни работи, Отчитане на момента на приемането на работите, предвидено в договора за предоставяне на услуги.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, точка 1, буква в), Предоставяне на „кредити“, позволяващи наддаване в онлайн аукциони, Възмездна доставка на услуги, Предварително действие, Член 73, Данъчна основа.

Дело C-544/16 Marcandi Limited срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs (Преюдициално запитване,отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber)] „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, точка 1, буква в) — Предоставяне на „кредити“, позволяващи наддаване в онлайн аукциони — Възмездна доставка на услуги — Предварително действие — Член 73 — Данъчна основа“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 5 юли 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Възмездни доставки на услуги—Понятие—Предоставяне на „кредити“, позволяващи наддаване в онлайн аукциони—Включване (член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Данъчна основа—Доставки на стоки и предоставяне на услуги—Продажби чрез аукциони, организирани от данъчнозадълженото лице—Доставки на стоки, извършени в полза на ползвателите, спечелили продажба на аукцион или извършили покупката си с помощта на функциите „купи сега“ или „натрупана отстъпка“—Насрещна престация при доставките на стоки, извършени от данъчнозадълженото лице в полза на ползвателите—Понятие—Стойността на „кредитите“, използвани при наддаване—Изключване (член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси—Сезиране на Съда—Задължение за отправяне на запитване—Обхват—Сделка, третирана по различен начин в две държави членки за целите на данъка върху добавената стойност—Включване—Условие—Решение, постановено от запитващата юрисдикция, което не подлежи на съдебно обжалване по вътрешното право (член 267 ДФЕС) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на „кредити“ като разглежданите в главното производство, които позволяват на клиентите на даден оператор да наддават в организираните от него аукциони, съставлява възмездна доставка на услуги, чиято насрещна престация е сумата, платена за посочените „кредити“. (вж. т. 49; т. 1 от диспозитива) Член 73 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство стойността на „кредитите“, използвани за наддаване, не е част от насрещната престация, получена от данъчнозадълженото лице за доставката на стоки, която то е извършило в полза на потребителите, спечелили организиран от него аукцион, или на потребителите, които са направили покупката си с помощта на функциите „купи сега“ или „натрупана отстъпка“. (вж. т. 60; т. 2 от диспозитива) При тълкуване на релевантните разпоредби на правото на Съюза и на националното право съдилищата на дадена държава членка, които установят, че една и съща сделка е предмет на различно третиране за целите на ДДС в друга държава членка, имат възможност и дори задължение, в зависимост от това дали решенията им подлежат на обжалване съгласно националното право, да сезират Съда с преюдициално запитване. (вж. т. 66; т. 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Член 2, параграф 1, буква a), Приложно поле, Облагаеми сделки, Възмездна доставка на стоки, Прехвърляне на недвижим имот от акционерно дружество в полза на акционер като насрещна престация за обратното изкупуване на неговите акции.

Дело C-421/17 Szef Krajowej Administracji Skarbowej срещу Polfarmex Spółka Akcyjna w Kutnie (Преюдициално запитване,отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Член 2, параграф 1, буква a) — Приложно поле — Облагаеми сделки — Възмездна доставка на стоки — Прехвърляне на недвижим имот от акционерно дружество в полза на акционер като насрещна престация за обратното изкупуване на неговите акции“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 13 юни 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездна доставка на стоки — Понятие — Прехвърляне от акционерно дружество на сграда в полза на акционер като насрещна престация за обратното изкупуване на неговите акции — Включване — Условие — Недвижим имот, предназначен за икономическата дейност на акционерното дружество (член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкува в смисъл, че ако акционерно дружество прехвърли на един от своите акционери правото на собственост върху недвижими имоти като насрещна престация, какъвто е случаят в главното производство, за обратното изкупуване на акции от посоченото акционерно дружество в рамките на предвиден от националното законодателство механизъм за обезсилване на акциите от капитала на това дружество, притежавани от този акционер, е налице подлежаща на облагане с ДДС възмездна доставка на вещи, доколкото посочените недвижими имоти са предназначени за икономическата дейност на това акционерно дружество. (вж. т. 46 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква а), Член 14, параграф 1, Облагаеми сделки, Понятие „възмездна доставка на стоки“, Прехвърляне на недвижим имот в полза на държавата или в полза на единица на местното самоуправление с цел погасяване на данъчно задължение, Изключване.

Дело C-36/16 Minister Finansów срещу Posnania Investment SA (Преюдициално запитване,отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква а) — Член 14, параграф 1 — Облагаеми сделки — Понятие „възмездна доставка на стоки“ — Прехвърляне на недвижим имот в полза на държавата или в полза на единица на местното самоуправление с цел погасяване на данъчно задължение — Изключване“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 11 май 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Понятие за възмездна доставка на стоки — Прехвърляне на недвижим имот в полза на държавата или в полза на единица на местното самоуправление с цел погасяване на данъчно задължение — Изключване (член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че прехвърлянето на собствеността върху недвижим имот от данъчнозадължено за целите на ДДС лице в полза на държава членка или в полза на единица на местното самоуправление в държава членка с цел погасяване на просрочено данъчно задължение, както в случая в главното производство, не представлява възмездна доставка на стоки, подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност. Четвърто, що се отнася до това възмездна ли е сделката по прехвърляне на собствеността върху недвижим имот в полза на субект на публичното право, в случая прехвърлянето на поземлен имот в полза на община, с цел погасяване на просрочени данъчни задължения, следва да се отбележи, че дадена доставка на стоки е „възмездна“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС само ако между доставчика и купувача съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като получената от доставчика цена представлява действителната равностойност на доставената стока (решения от 27 април 1999 г., Kuwait Petroleum,C-48/97, EU:C:1999:203, т. 26 и от 21 ноември 2013 г., Dixons Retail,C-494/12, EU:C:2013:758, т. 32). Задължението за плащане, което данъкоплатецът като длъжник на данъка носи спрямо данъчната администрация като негов кредитор във връзка с този данък, по естеството си обаче е едностранно, доколкото заплащането на данъка от данъкоплатеца води единствено до законното му освобождаване от задължението, включително когато той изпълнява задължението си чрез даване (datio) на недвижим имот, както в случая. Всъщност данъкът е задължителна удръжка, която носителят на публичната власт събира с властнически акт от имуществото на лицата, попадащи под данъчната му юрисдикция. Тази удръжка е предназначена да бъде пренасочена чрез публичните бюджети към услуги от обществена полза. Подобна удръжка, независимо дали на парична сума, или, както в случая, на материална вещ, не води до някаква престация от страна на публичната власт, нито съответно е насрещна престация от страна на данъчнозадълженото лице. (вж. т. 31, 33, 34 и 42 и диспозитива)

Данък върху добавената стойност, Данъчно събитие и изискуемост, Въздушен транспорт, Закупен, но неизползван билет, Извършване на услугата за превоз, Издаване на билета, Момент на плащане на данъка.

Съединени дела C-250/14 и C-289/14 Air France-KLM и Hop!-Brit Air SAS срещу Ministère des Finances и des Comptes publics (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция) „Данък върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост — Въздушен транспорт — Закупен, но неизползван билет — Извършване на услугата за превоз — Издаване на билета — Момент на плащане на данъка“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 23 декември 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Въздушен превоз на пътници — Включване — Условия — Издадени от авиокомпания билети, които не са били използвани от пътниците и чиято цена не може да бъде възстановена — Липса на последици — Издаване на билети, за което се дължи данък върху добавената стойност (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 1999/59 и Директива 2001/115) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Закупуване на самолетен билет от пътник — Билет, който впоследствие не е използван — Изискуемост на данъка към момента на получаването на цената на билета — Получаване на цената на билета от авиокомпанията или от трето лице, действащо от нейно име и за нейна сметка или от свое име — Липса на последици (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2, алинея първа и втора от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 1999/59 и Директива 2001/115) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Въздушен превоз на пътници — Включване — Продажба на билетите на авиокомпания от трето лице за нейна сметка въз основа на договор за франчайзинг — Предварително установена сума, изчислявана като процент от годишния оборот, реализиран от съответните маршрути, която третото лице плаща на авиокомпанията за издадените билети, които са станали невалидни — Сума, която се облага като насрещна престация за посочените билети (член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 1999/59 и Директива 2001/115) Член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 1999/59 и впоследствие с Директива 2001/115, трябва да се тълкуват в смисъл, че се дължи данък върху добавената стойност за издадените от авиокомпания билети, които не са били използвани от пътниците и чиято цена не може да им бъде възстановена. Всъщност за доставка на услуги като въздушния превоз на пътници се дължи данък върху добавената стойност, когато, от една страна, сумата, платена от пътник на авиокомпания в рамките на правоотношение по договор за превоз, е пряко свързана с установима услуга и представлява възнаграждение за тази услуга, и от друга страна, посочената услуга е извършена. Предоставянето на услуги в изпълнение на задълженията по договор за въздушен превоз на пътници обаче е възможно само при условие че пътникът на авиокомпанията се яви на предвидените дата и място за качване на борда на самолета, като правото да се ползва от тях, му се признава от авиокомпанията до часа на качване при условията, уточнени в сключения при покупката на билета договор за превоз. Следователно в замяна на цената, платена при покупката на билет, пътникът получава произтичащо от тази покупка право да се ползва от изпълнение на задълженията по договора за превоз, като независимо дали ще упражни това право, авиокомпанията ще е престирала с предоставянето на възможност той да се ползва от посочените услуги. (вж. т. 25—28 и 35; т. 1 от диспозитива) Член 2, точка 1 и член 10, параграф 2, първа и втора алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 1999/59 и впоследствие с Директива 2001/115, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъкът върху добавената стойност, който пътникът плаща при покупката на самолетен билет, който след това не използва, е изискуем в момента на получаване на цената на билета от самата авиокомпания или от трето лице, действащо от нейно име и за нейна сметка или от свое име и за сметка на авиокомпанията. (вж. т. 43; т. 2 от диспозитива) Член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 1999/59 и впоследствие с Директива 2001/115, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато трето лице продава въз основа на договор за франчайзинг билетите на авиокомпания за нейна сметка и ѝ плаща за издадени билети, които след това са станали невалидни, предварително установена сума, изчислена като процент от годишния оборот, реализиран от съответните маршрути, посочената предварително установена сума е облагаема в качеството си на насрещна престация за посочените билети. Всъщност в съответствие с член 21, параграф 1, буква a) от Шеста директива и от изменената Шеста директива платец на данъка върху добавената стойност, дължим върху цената на продадения билет, е авиокомпанията, която извършва услугата за превоз. Ако трето лице действа от името и за сметка на авикомпанията при продажбата на билетите, плащането на данъка върху добавената стойност за билетите е негово задължение. Предварително установената сума, плащана от третото лице на авиокомпанията за продадените билети, които след това са станали невалидни, не може да се разглежда като обезщетение, плащано от третото лице за вреда, претърпяна от авиокомпанията от неявяването на пътника за качване на борда на самолета. Този пътник плаща цената на услугата за превоз при закупуване на билета. Авиокомпанията престира това, за което се е задължила, като просто предостави на пътника правото да получи изпълнение на задълженията по договора за въздушен превоз на лица. Следователно цената на билета, която авиокомпанията задържа, действително представлява възнаграждение за предлаганата от авиокомпанията на клиента услуга за превоз, дори и последният да не се ползва от тази услуга. При тези обстоятелства предварително установената сума е възнаграждението на авиокомпанията за билетите, които третото лице е издало за нейна сметка и които след това не са били използвани от купувачите. Следователно е налице пряка връзка между предоставяните услуги и възнаграждението за тях. (вж. т. 45, 47—52; т. 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Членове 2, 24, 43, 250 и 273, Място на доставка на услуги, предоставяни по електронен път, Изкуствено установяване на това място чрез конструкция, която не отразява икономическата действителност, Злоупотреба с право, Регламент (ЕО) № 904/2010, Харта на основните права на Европейския съюз, Членове 7, 8, 41, 47 и 48, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3, Право на защита, Право на изслушване, Използване от данъчната администрация на доказателства, получени без знанието на данъчнозадълженото лице в рамките на паралелно неприключило наказателно производство, Прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения.

Дело C-419/14 WebMindLicenses Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vám Főigazgatóság (Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi bíróság) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 2, 24, 43, 250 и 273 — Място на доставка на услуги, предоставяни по електронен път — Изкуствено установяване на това място чрез конструкция, която не отразява икономическата действителност — Злоупотреба с право — Регламент (ЕО) № 904/2010 — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 7, 8, 41, 47 и 48, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3 — Право на защита — Право на изслушване — Използване от данъчната администрация на доказателства, получени без знанието на данъчнозадълженото лице в рамките на паралелно неприключило наказателно производство — Прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 17 декември 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Сделки, представляващи злоупотреба — Понятие — Лицензионен договор, насочен към предоставянето на ноу-хау за поддържане на интернет сайт — Договор, сключен с дружество, установено в държава членка, различна от тази на дружеството лицензодател — Фактори, които следва да се вземат предвид — Договор, който представлява чисто изкуствена конструкция — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Изкуствено установяване на това място чрез конструкция, която не отразява икономическата действителност — Данък, платен в държавата членка на изкуствените доставки на услуги — Последици — Определяне на допълнително задължение за плащане на данъка в държавата членка на действителните доставки на услуги — Допустимост (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Административно сътрудничество и борба с измамите — Държава членка, която разглежда изискуемостта на данъка върху добавената стойност за доставки, които вече са били обложени с този данък в други държави членки — Задължение да се поиска информация от данъчните органи на тези други държави членки — Условия (Регламент № 904/2010 на Съвета) Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Спазване в административните производства — Обхват Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Сделки, представляващи злоупотреба — Производство за определяне на допълнително данъчно задължение — Използване на доказателства, получени без знанието на данъчнозадълженото лице в рамките на паралелно неприключило наказателно производство — Допустимост — Условие — Спазване на гарантираните от правото на Съюза права, и в частност на основните права — Право на зачитане на семейния живот — Право на изслушване — Право на ефективна съдебна защита (член 4, параграф 3 ДЕС; член 325 ДФЕС; членове 7 и 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали лицензионен договор с предмет предоставянето на ноу-хау за поддържане на интернет сайт, чрез който са предоставяни интерактивни аудио-визуални услуги, сключен с дружество, установено в държава членка, различна от тази, на чиято територия е установено дружеството лицензодател, произтича от злоупотреба с право с цел възползване от по-ниската ставка на данъка върху добавената стойност, приложима към посочените услуги в тази друга държава членка, фактите, че управителят и едноличен собственик на дружеството лицензодател е създателят на разглежданото ноу-хау, че същото това лице оказва влияние или извършва контрол върху развитието и използването на посоченото ноу-хау и върху доставката на основаващите се на него услуги, че управлението на финансовите операции, на персонала и на техническите средства, необходими за предоставянето на посочените услуги, се извършва от подизпълнители, както и причините, които могат да доведат дружеството лицензодател до това да предостави разглежданото ноу-хау на дружество, установено в тази друга държава членка, вместо да го използва самото то, сами по себе си не изглеждат решаващи. Запитващата юрисдикция следва да анализира всички изложени по делото в главното производство фактически обстоятелства, за да определи дали посоченият договор представлява чисто изкуствена конструкция, прикриваща обстоятелството, че разглежданата доставка на услуги не е била действително извършвана от дружеството лицензополучател, а на практика от дружеството лицензодател, като провери по-специално дали установяването на икономическата дейност или на постоянния обект на лицензополучателя не е било действително, дали за извършване на съответната икономическа дейност това дружество не притежава подходяща организационна структура в смисъл на помещения, персонал и технически средства или дали посоченото дружество не извършва тази икономическа дейност от свое име и за собствена сметка, на своя отговорност и на свой риск. (вж. т. 49 и 50; т. 1 от диспозитива) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че при установяване на злоупотреба, довела до определяне на мястото на дадена доставка на услуги в държава членка, различна от тази, в която то би било, ако не беше налице тази злоупотреба, обстоятелството, че данъкът върху добавената стойност е бил платен в тази друга държава членка в съответствие с нейното законодателство, не е пречка да се определи допълнително задължение за плащане на този данък в държавата членка на мястото, в което тази доставка на услуги е била действително извършена. (вж. т. 53; т. 2 от диспозитива) Регламент № 904/2010 относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчната администрация на държава членка, която разглежда изискуемостта на данъка върху добавената стойност за доставки, които вече са били обложени с този данък в други държави членки, е длъжна да отправи молба за предоставяне на информация до данъчните администрации на тези други държави членки, когато подобна молба е полезна, дори необходима, за да се определи, че този данък е изискуем в първата държава членка. (вж. т. 59; т. 3 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 83) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС и член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, това право допуска данъчната администрация да използва доказателства, събрани в рамките на паралелно все още неприключило наказателно производство без знанието на данъчнозадълженото лице, например чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения, за да се установи наличието на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност, при условие че събирането на тези доказателства в рамките на посоченото наказателно производство и тяхното използване в рамките на административното производство не нарушава правата, гарантирани от правото на Съюза. В това отношение националната юрисдикция, която извършва контрол на законосъобразността на основано на подобни доказателства решение за определяне на допълнително задължение за плащане на данъка върху добавената стойност, следва по силата на членове 7 и 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да провери, от една страна, дали прихващането на далекосъобщения и изземването на електронни съобщения са били способи за разследване, предвидени в закона и необходими в рамките на наказателното производство, и от друга страна, дали използването от посочената администрация на събраните по този начин доказателства е било също разрешено от закона и необходимо. Освен това запитващата юрисдикция следва да провери дали в съответствие с общия принцип на зачитане на правото на защита в рамките на административното производство данъчнозадълженото лице е имало възможност да получи достъп до тези доказателства и да бъде изслушано във връзка с тях. Ако националната юрисдикция установи, че данъчнозадълженото лице не е имало тази възможност или че посочените доказателства са били събрани в рамките на наказателното производство или използвани в административното производство в нарушение на член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тя трябва да изключи тези доказателства и да отмени споменатото решение, ако поради тази причина то се окаже неоснователно. Тези доказателства трябва също да се изключат, ако националната юрисдикция няма право да провери дали в рамките на наказателното производство те са били събрани в съответствие с правото на Съюза или най-малкото въз основа на вече извършена от наказателна юрисдикция в рамките на състезателно производство проверка да се увери, че тези доказателства са били събрани в съответствие с правото на Съюза. (вж. т. 90 и 91; т. 4 от диспозитива)

Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност, Доставка на стоки, Понятие, Използване на банкова карта, представляващо измама.

Дело C-494/12 Dixons Retail plc срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Използване на банкова карта, представляващо измама“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 21 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Сделки по прехвърляне на материална вещ на купувач, който използва чрез измама като разплащателно средство банкова карта — Включване (член 2, точка 1, член 5, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Понятие — Продажби от доставчик на купувач, който плаща с банкова карта — Плащане, извършено от трето лице — издател на картата, за сметка на купувача на основание на сключен с доставчика договор — Плащане, което представлява насрещна престация — Включване (член 11, А, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета и член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, точка 1 и член 5, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, както и член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че в рамките на договор, сключен между трето лице и доставчик на стока, с който това трето лице се задължава след приспадане на комисиона да заплати на този доставчик стоките, продадени от него на купувачи, използващи като разплащателно средство банкова карта, физическото предаване на стока на купувач, който използва чрез измама такава карта, за да заплати стоката, представлява доставка на стоки. Действително, понятието доставка на стоки не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Посоченото понятие е обективно по характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки, без да съществува задължение за данъчната администрация да извършва ревизии, за да установява намерението на съответно данъчнозадължено лице или за да вземе предвид намерението на оператор, различен от това данъчнозадължено лице, който е част от същата верига на доставки. В този смисъл използването на банкова карта като разплащателно средство, представляващо измама, във връзка с посочените сделки не оказва влияние върху факта, че тези сделки могат да бъдат квалифицирани като доставки на стоки, тъй като то не зависи от обективните критерии, на които се основава понятието, а от намерението на лицето, което е участвало в качеството на приобретател в разглежданите сделки, както и от предприетите действия за осъществяването на това намерение. Това положение освен това трябва да бъде разграничено от кражбата на стоки, която не попада в обхвата на понятието доставка на стоки, тъй като кражбата на стоки няма за последица да овласти извършителя ѝ да се разпорежда със стоките при еднакви условия с тези за собственика. (вж. точки 17, 20, 21, 26, 28, 29 и 38 и диспозитива) Член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, както и член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при физическото предаване на стока на купувач, който използва чрез измама като разплащателно средство банкова карта, като предаването представлява доставка на стоки, плащането, извършено от трето лице в изпълнение на договор, сключен между последното и доставчика на стоката, с който това трето лице се задължава да заплати на този доставчик стоките, продадени от него на купувачи, използващи като разплащателно средство такава карта, представлява насрещна престация. Действително, когато купувачът заплати стоката чрез кредитна карта, се осъществяват две сделки: от една страна, продажбата на тази стока от доставчика, който включва в крайната изискуема цена също така и данъка върху добавената стойност, който ще бъде заплатен от посочения купувач в качеството му на краен потребител и ще бъде получен от този доставчик за сметка на данъчните органи, и от друга страна, доставката на услуги на посочения доставчик от издателя на картата. В това отношение Шеста директива и Директива 2006/112 не изискват, за да бъде определена доставка на стоки или услуги извършена „възмездно“, насрещната престация за тази доставка на стока или услуга да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните стоки или услуги. Всъщност член 11, A, параграф 1, буква a) от Шеста директива и член 73 от Директива 2006/112 предвиждат, че заплащането на насрещната престация при доставка на стоки може да бъде извършено не само от купувача, но също така и от трето лице, което в случая е издателят на картата. (вж. точки 34, 35 и 38 и диспозитива) Дело C-494/12 Dixons Retail plc срещу Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Използване на банкова карта, представляващо измама“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 21 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Сделки по прехвърляне на материална вещ на купувач, който използва чрез измама като разплащателно средство банкова карта — Включване (член 2, точка 1, член 5, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Понятие — Продажби от доставчик на купувач, който плаща с банкова карта — Плащане, извършено от трето лице — издател на картата, за сметка на купувача на основание на сключен с доставчика договор — Плащане, което представлява насрещна престация — Включване (член 11, А, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета и член 73 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, точка 1 и член 5, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, както и член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че в рамките на договор, сключен между трето лице и доставчик на стока, с който това трето лице се задължава след приспадане на комисиона да заплати на този доставчик стоките, продадени от него на купувачи, използващи като разплащателно средство банкова карта, физическото предаване на стока на купувач, който използва чрез измама такава карта, за да заплати стоката, представлява доставка на стоки. Действително, понятието доставка на стоки не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Посоченото понятие е обективно по характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки, без да съществува задължение за данъчната администрация да извършва ревизии, за да установява намерението на съответно данъчнозадължено лице или за да вземе предвид намерението на оператор, различен от това данъчнозадължено лице, който е част от същата верига на доставки. В този смисъл използването на банкова карта като разплащателно средство, представляващо измама, във връзка с посочените сделки не оказва влияние върху факта, че тези сделки могат да бъдат квалифицирани като доставки на стоки, тъй като то не зависи от обективните критерии, на които се основава понятието, а от намерението на лицето, което е участвало в качеството на приобретател в разглежданите сделки, както и от предприетите действия за осъществяването на това намерение. Това положение освен това трябва да бъде разграничено от кражбата на стоки, която не попада в обхвата на понятието доставка на стоки, тъй като кражбата на стоки няма за последица да овласти извършителя ѝ да се разпорежда със стоките при еднакви условия с тези за собственика. (вж. точки 17, 20, 21, 26, 28, 29 и 38 и диспозитива) Член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, както и член 73 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при физическото предаване на стока на купувач, който използва чрез измама като разплащателно средство банкова карта, като предаването представлява доставка на стоки, плащането, извършено от трето лице в изпълнение на договор, сключен между последното и доставчика на стоката, с който това трето лице се задължава да заплати на този доставчик стоките, продадени от него на купувачи, използващи като разплащателно средство такава карта, представлява насрещна престация. Действително, когато купувачът заплати стоката чрез кредитна карта, се осъществяват две сделки: от една страна, продажбата на тази стока от доставчика, който включва в крайната изискуема цена също така и данъка върху добавената стойност, който ще бъде заплатен от посочения купувач в качеството му на краен потребител и ще бъде получен от този доставчик за сметка на данъчните органи, и от друга страна, доставката на услуги на посочения доставчик от издателя на картата. В това отношение Шеста директива и Директива 2006/112 не изискват, за да бъде определена доставка на стоки или услуги извършена „възмездно“, насрещната престация за тази доставка на стока или услуга да е получена пряко от лицето, за което са предназначени съответните стоки или услуги. Всъщност член 11, A, параграф 1, буква a) от Шеста директива и член 73 от Директива 2006/112 предвиждат, че заплащането на насрещната престация при доставка на стоки може да бъде извършено не само от купувача, но също така и от трето лице, което в случая е издателят на картата. (вж. точки 34, 35 и 38 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1, Понятието „доставка на услуги“, Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество, Случаи на освобождаване, Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките, Сделки, представляващи злоупотреба, Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство.

Keywords Summary Keywords Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива) Дело C-653/11 Her Majesty’s Commissioners of Revenue and Customs срещу Paul Newey (Преюдициално запитване, отправено от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 — Понятието „доставка на услуги“ — Доставка на рекламни услуги и услуги за кредитно посредничество — Случаи на освобождаване — Отразяване на икономическата и търговска действителност от сделките — Сделки, представляващи злоупотреба — Сделки, имащи за цел единствено получаването на данъчно предимство“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 20 юни 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Установяване на доставчика и на получателя — Възможност да не се отчитат договорните клаузи в случай на напълно изкуствена конструкция, чиято единствена цел е получаването на данъчно предимство — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 2, точка 1 и член 6, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета) Договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция. (вж. точка 52 и диспозитива)