Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 273, Мерки за осигуряване на правилното събиране на ДДС, Член 325, параграф 1 ДФЕС, Задължение за борба с недопустимите дейности, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз, Задължения за ДДС на данъчнозадължено юридическо лице, Национална правна уредба, която предвижда солидарна отговорност на данъчно незадължения управител на юридическото лице, Недобросъвестно извършени от управителя разпоредителни действия, Намаляване на имуществото на юридическото лице, водещо до несъстоятелност, Неплащане на дължимия от юридическото лице ДДС в предвидените срокове, Лихви за просрочие, Пропорционалност.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Членове 184 и 185, Корекция на приспаданията, Данъчнозадължено лице, което не е упражнило правото си на приспадане преди изтичането на преклузивен срок, Невъзможност това приспадане да се извърши чрез корекцията.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 167, член 168, буква а), член 250 и член 252, Приспадане на данъка, платен по получена доставка, Недвижим имот, Офисно помещение, Фотоволтаична инсталация, Решение за включване в имущество, което дава право на приспадане, Съобщаване на решението за включване в имущество, Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане, Презумпция за включване в частното имущество на данъчнозадълженото лице при несъобщаване на решението за включване в имущество, Принцип на неутралитет, Принцип на правна сигурност, Принципи на равностойност и пропорционалност.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Директива 2006/112/ЕО, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Право на възстановяване на ДДС, Сделки, попадащи в период, който вече е бил предмет на приключила данъчна ревизия, Национална правна уредба, Възможност за данъчнозадълженото лице да внесе корекции в данъчните декларации, които вече са били предмет на данъчна ревизия, Изключване, Принцип на ефективност, Данъчен неутралитет, Правна сигурност.

Дело C-81/17 Zabrus Siret SRL срещу Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Iaşi — Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Suceava (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Suceava) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Право на възстановяване на ДДС — Сделки, попадащи в период, който вече е бил предмет на приключила данъчна ревизия — Национална правна уредба — Възможност за данъчнозадълженото лице да внесе корекции в данъчните декларации, които вече са били предмет на данъчна ревизия — Изключване — Принцип на ефективност — Данъчен неутралитет — Правна сигурност“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 26 април 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Ред и условия за упражняване на правото на приспадане — Корекция на декларациите за данъка върху добавената стойност — Петгодишен давностен срок — Изключение — Условия — Спазване на принципите на ефективност, на данъчен неутралитет и на пропорционалност — Национална правна уредба, която изключва корекцията за период, който вече е бил предмет на приключила данъчна ревизия — Недопустимост (членове 167, 168, 179, 180 и 182 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Членове 167, 168, 179, 180 и 182 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., както и принципите на ефективност, на данъчен неутралитет и на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че те не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която, в отклонение от петгодишния давностен срок, установен от националното законодателство за внасяне на корекции в декларациите за данъка върху добавената стойност (ДДС), препятства при обстоятелства като разглежданите в главното производство данъчнозадълженото лице да внася такива корекции с цел да упражни правото си на приспадане единствено поради обстоятелството, че корекцията се отнася за период, който вече е бил предмет на данъчна ревизия. (вж. т. 56 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Условия за упражняване, Член 273, Национални мерки, Борба срещу измамите и избягването на плащане на данъци, Фактура, издадена от данъкоплатец, обявен за „неактивен“ от данъчната администрация, Опасност от измама, Отказ на правото на приспадане, Пропорционалност, Отказ да бъдат взети предвид доказателствата за липса на измама или на данъчна загуба, Ограничаване във времето на действието на решението, което бъде произнесено, Липса.

Дело C-101/16 SC Paper Consult SRL срещу Direcţia Regională a Finanţelor Publice Cluj-NapocaиAdministraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Bistriţa Năsăud (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Cluj) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Условия за упражняване — Член 273 — Национални мерки — Борба срещу измамите и избягването на плащане на данъци — Фактура, издадена от данъкоплатец, обявен за „неактивен“ от данъчната администрация — Опасност от измама — Отказ на правото на приспадане — Пропорционалност — Отказ да бъдат взети предвид доказателствата за липса на измама или на данъчна загуба — Ограничаване във времето на действието на решението, което бъде произнесено — Липса“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 19 октомври 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Национална правна уредба, която изключва правото на приспадане при сделка, сключена с обявен за неактивен данъкоплатец—Задължения на данъчнозадълженото лице—Проверка в оповестения списък на данъкоплатците, обявени за неактивни от администрацията по приходите—Системен и окончателен отказ на право на приспадане, без да се осигури възможност за представяне на доказателство за липса на измама или на данъчна загуба—Недопустимост (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Преюдициални въпроси—Тълкуване—Действие във времето на тълкувателните съдебни решения—Обратно действие—Ограничаване от Съда—Условия—Добросъвестност на заинтересованите среди—Изисквания—Наличие на извънредни обстоятелства (член 267 ДФЕС) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на данъка върху добавената стойност се отказва на данъчнозадължено лице с мотива, че стопанският субект, който му е доставил услугата срещу фактура, в която са начислени поотделно разходът и ДДС, е бил обявен за неактивен от данъчната администрация на държава членка, като тази декларация за неактивност е публична и достъпна в интернет за всяко данъчнозадължено лице в тази държава, когато отказът на такова право на приспадане е системен и окончателен и не допуска представянето на доказателство, че не е налице измама или загуба на данъчни приходи. Съгласно член 273, първа алинея от Директива 2006/112 държавите членки могат да наложат други задължения, наред с предвидените в тази директива, ако считат това за необходимо с оглед правилното събиране на ДДС и предотвратяването на данъчните измами. Мерките, приети от държавите членки, не трябва обаче да излизат извън необходимото за постигането на такива цели. Поради това те не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралитета на ДДС (решения от 21 март 2000 г., Gabalfrisa и др., C-110/98—C-147/98, EU:C:2000:145, т. 52 и от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, EU:C:2012:373, т. 57). Нееднократно Съдът се е произнасял, че данъчната администрация не може да налага на данъчнозадълженото лице да извършва комплексни и задълбочени проверки по отношение на своя доставчик, като с това на практика посочената администрация прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадълженото лице (вж. в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, EU:C:2012:373, т. 65 и от 31 януари 2013 г., Строй транс, C-642/11, EU:C:2013:54, т. 50). Напротив, не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от стопанския оператор да вземе всички мерки, които могат разумно да се искат от него, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама (вж. в този смисъл решения от 27 септември 2007 г., Teleos и др., C 409/04, EU:C:2007:548, т. 65 и 68 и от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, EU:C:2012:373, т. 54). Разглежданата в главното производство национална правна уредба не прехвърля върху данъчнозадълженото лице контролните действия, които са задача на администрацията, а уведомява последното за резултата от административно разследване, от което е видно, че обявеният за неактивен данъкоплатец вече не подлежи на контрол от компетентната администрация, защото не е изпълнил законоустановените си задължения за деклариране или защото е декларирал идентификационни данни за седалището на дружеството, които не позволят на данъчния орган да го идентифицира, или защото не извършва дейността си в седалището на дружеството или на декларирания данъчен адрес. Единственото задължение, наложено на данъчнозадълженото лице, всъщност се състои в това да провери списъка на данъкоплатците, обявени за неактивни, който е оповестен в седалището на националната администрация и е публикуван на нейния уебсайт, като такава проверка на практика е лесна за осъществяване. Невъзможността обаче за данъчнозадълженото лице да докаже, че сделките, сключени със стопанския субект, обявен за неактивен, отговарят на условията, предвидени в Директива 2006/112, и по-специално че ДДС е бил преведен в държавната хазна от този стопански субект, излизат извън необходимото за постигане на легитимната цел, преследвана от тази директива. (вж. т. 49—54, 60 и 61 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 64—67)

Преюдициално запитване — Косвено данъчно облагане — ДДС — Шеста директива — Членове 18 и 22 — Право на приспадане —Вътреобщностни придобивания — Самоначисляване — Изисквания по същество — Формални изисквания — Неизпълнение на формални изисквания.

Дело C-590/13 Idexx Laboratories Italia Srl срещу Agenzia delle Entrate (Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione) „Преюдициално запитване — Косвено данъчно облагане — ДДС — Шеста директива — Членове 18 и 22 — Право на приспадане — Вътреобщностни придобивания — Самоначисляване — Изисквания по същество — Формални изисквания — Неизпълнение на формални изисквания“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 11 декември 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Изисквания по същество — Формални изисквания — Изпълнение на задълженията за счетоводна отчетност и деклариране — Неспазване — Санкция — Загуба на право на приспадане — Недопустимост (член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от Директива 77/388 на Съвета) Член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби съдържат формални изисквания за правото на приспадане, чието неспазване при обстоятелства като разглежданите в главното производство не може да доведе до загуба на това право. В това отношение следва да се уточни, че изискванията по същество за правото на приспадане уреждат самото основание и обхвата на това право, предвидени в член 17 от Шеста директива, озаглавен „Възникване и обхват на правото на приспадане“. Изискванията по същество относно посоченото право, съдържащи се в членове 18 и 22 от Директивата, обаче уреждат условията и контрола върху упражняването му, както и правилното функциониране на системата на данъка върху добавена стойност, като например задълженията за водене на счетоводна отчетност, фактуриране и деклариране. (вж. точки 41, 42 и 46 и диспозитива) Дело C-590/13 Idexx Laboratories Italia Srl срещу Agenzia delle Entrate (Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione) „Преюдициално запитване — Косвено данъчно облагане — ДДС — Шеста директива — Членове 18 и 22 — Право на приспадане — Вътреобщностни придобивания — Самоначисляване — Изисквания по същество — Формални изисквания — Неизпълнение на формални изисквания“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 11 декември 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Изисквания по същество — Формални изисквания — Изпълнение на задълженията за счетоводна отчетност и деклариране — Неспазване — Санкция — Загуба на право на приспадане — Недопустимост (член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от Директива 77/388 на Съвета) Член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби съдържат формални изисквания за правото на приспадане, чието неспазване при обстоятелства като разглежданите в главното производство не може да доведе до загуба на това право. В това отношение следва да се уточни, че изискванията по същество за правото на приспадане уреждат самото основание и обхвата на това право, предвидени в член 17 от Шеста директива, озаглавен „Възникване и обхват на правото на приспадане“. Изискванията по същество относно посоченото право, съдържащи се в членове 18 и 22 от Директивата, обаче уреждат условията и контрола върху упражняването му, както и правилното функциониране на системата на данъка върху добавена стойност, като например задълженията за водене на счетоводна отчетност, фактуриране и деклариране. (вж. точки 41, 42 и 46 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Шеста директива 77/388/ЕИО, Директива 2006/112/ЕО, Освобождаване на вноса на стоки, предназначени да бъдат поставени под складов режим, различен от режима на митнически склад, Задължение за физическо постъпване на стоките в склада, Неспазване, Задължение за заплащане на ДДС, въпреки че данъкът вече е бил погасен посредством обратно начисляване.

Keywords Summary Keywords 1. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на вноса на стоки, предназначени да бъдат поставени под складов режим, различен от режима на митнически склад — Национална правна уредба, изискваща физическо постъпване на стоките в склада — Допустимост (член 16, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2006/18) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Неспазване на задължението за физическо постъпване на стоките в склада — Национална правна уредба, изискваща заплащане на данък върху добавената стойност, въпреки че той вече е бил погасен посредством обратно начисляване — Недопустимост (Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2006/18) Summary 1. Член 16, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, в редакцията му съгласно член 28в от Шеста директива, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която обвързва предвиденото в тази уредба освобождаване от заплащане на данък върху добавената стойност при внос с условието внесените и предназначени за поставяне в данъчен склад с оглед на този данък стоки да са постъпили физически в него. Следва да се приеме, че въпреки формалния му характер подобно задължение е в състояние да позволи ефикасно да се постигнат преследваните цели, които са осигуряване на правилното събиране на данъка върху добавената стойност и избягване на свързаните с този данък злоупотреби, без обаче само по себе си да надхвърля необходимото за тяхното постигане. (вж. точки 29 и 30; точка 1 от диспозитива) 2. Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, следва да се тълкува в смисъл, че съгласно принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност тя не допуска национална правна уредба, в изпълнение на която държава членка изисква заплащането на данък върху добавената стойност при внос, въпреки че той вече е бил погасен чрез обратно начисляване посредством автофактуриране и вписване в дневника за покупки и продажби на данъчнозадълженото лице. Следователно, за да осигурят правилното събиране на данъка върху добавената стойност при вноса и за да предотвратят злоупотребите, държавите членки имат право да предвидят в националното законодателство подходящи санкции за неспазване на задължението за физическо депозиране на внесената стока в данъчен склад, при което тези санкции не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на посочените цели. В това отношение, тъй като внесената стока не е била физически депозирана в данъчен склад, данъкът върху добавената стойност е бил дължим към момента на вноса и поради това плащането чрез обратно начисляване е просрочено начисляване на този данък. Просроченото начисляване обаче на данъка върху добавената стойност, ако няма опит за злоупотреба или засягане на държавния бюджет, представлява само формално нарушение, което не може да постави под съмнение правото на данъчнозадълженото лице на приспадане на данъка. При всички случаи късното начисляване на данъка само по себе си не би могло да се приравни на злоупотреба, която предполага, от една страна, дадената сделка, въпреки че са спазени условията, предвидени в съответните разпоредби от Шеста директива и в транспониращото тази директива национално законодателство, да е имала за последица получаването на данъчно предимство, предоставянето на което би противоречало на преследваната с тези разпоредби цел, и от друга страна, от определена съвкупност от обективни обстоятелства трябва да е видно, че основната цел на разглежданата сделка е получаването на данъчно предимство. Поради това — предвид доминиращото място на правото на приспадане в общата система на данъка върху добавената стойност, което цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, а това предполага възможността данъчнозадълженото лице да приспадне този данък, дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности — санкция, която се състои в отказ да се признае правото на приспадане, не е съвместима с Шеста директива, когато не са установени нито злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата. (вж. точки 33, 34, 38, 39, 41 и 49; точка 2 от диспозитива) Дело C-272/13 Equoland Soc. coop. arl срещу Agenzia delle Dogane — Ufficio delle Dogane di Livorno (Преюдициално запитване, отправено от Commissione tributaria regionale per la Toscana) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Директива 2006/112/ЕО — Освобождаване на вноса на стоки, предназначени да бъдат поставени под складов режим, различен от режима на митнически склад — Задължение за физическо постъпване на стоките в склада — Неспазване — Задължение за заплащане на ДДС, въпреки че данъкът вече е бил погасен посредством обратно начисляване“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 17 юли 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на вноса на стоки, предназначени да бъдат поставени под складов режим, различен от режима на митнически склад — Национална правна уредба, изискваща физическо постъпване на стоките в склада — Допустимост (член 16, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2006/18) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Неспазване на задължението за физическо постъпване на стоките в склада — Национална правна уредба, изискваща заплащане на данък върху добавената стойност, въпреки че той вече е бил погасен посредством обратно начисляване — Недопустимост (Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2006/18) Член 16, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, в редакцията му съгласно член 28в от Шеста директива, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която обвързва предвиденото в тази уредба освобождаване от заплащане на данък върху добавената стойност при внос с условието внесените и предназначени за поставяне в данъчен склад с оглед на този данък стоки да са постъпили физически в него. Следва да се приеме, че въпреки формалния му характер подобно задължение е в състояние да позволи ефикасно да се постигнат преследваните цели, които са осигуряване на правилното събиране на данъка върху добавената стойност и избягване на свързаните с този данък злоупотреби, без обаче само по себе си да надхвърля необходимото за тяхното постигане. (вж. точки 29 и 30; точка 1 от диспозитива) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, следва да се тълкува в смисъл, че съгласно принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност тя не допуска национална правна уредба, в изпълнение на която държава членка изисква заплащането на данък върху добавената стойност при внос, въпреки че той вече е бил погасен чрез обратно начисляване посредством автофактуриране и вписване в дневника за покупки и продажби на данъчнозадълженото лице. Следователно, за да осигурят правилното събиране на данъка върху добавената стойност при вноса и за да предотвратят злоупотребите, държавите членки имат право да предвидят в националното законодателство подходящи санкции за неспазване на задължението за физическо депозиране на внесената стока в данъчен склад, при което тези санкции не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на посочените цели. В това отношение, тъй като внесената стока не е била физически депозирана в данъчен склад, данъкът върху добавената стойност е бил дължим към момента на вноса и поради това плащането чрез обратно начисляване е просрочено начисляване на този данък. Просроченото начисляване обаче на данъка върху добавената стойност, ако няма опит за злоупотреба или засягане на държавния бюджет, представлява само формално нарушение, което не може да постави под съмнение правото на данъчнозадълженото лице на приспадане на данъка. При всички случаи късното начисляване на данъка само по себе си не би могло да се приравни на злоупотреба, която предполага, от една страна, дадената сделка, въпреки че са спазени условията, предвидени в съответните разпоредби от Шеста директива и в транспониращото тази директива национално законодателство, да е имала за последица получаването на данъчно предимство, предоставянето на което би противоречало на преследваната с тези разпоредби цел, и от друга страна, от определена съвкупност от обективни обстоятелства трябва да е видно, че основната цел на разглежданата сделка е получаването на данъчно предимство. Поради това — предвид доминиращото място на правото на приспадане в общата система на данъка върху добавената стойност, което цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, а това предполага възможността данъчнозадълженото лице да приспадне този данък, дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности — санкция, която се състои в отказ да се признае правото на приспадане, не е съвместима с Шеста директива, когато не са установени нито злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата. (вж. точки 33, 34, 38, 39, 41 и 49; точка 2 от диспозитива)

Директива 79/1072/ЕИО, Обща система на данъка върху добавената стойност, Данъчнозадължени лица, установени в друга държава членка, Режим на възстановяване на ДДС, Данъчнозадължени лица, които са определили данъчен представител по реда на национални разпоредби, приложими преди присъединяването на тази държава към Съюза, Изключване, Понятие за неустановено в страната данъчнозадължено лице, Условие за отсъствие на обект- Условие за липса на доставка на стоки или услуги, Доставки на електроенергия на данъчнозадължените дилъри, Директива 2006/112/ЕО, Член 171.

Дело C-323/12 E.ON Global Commodities SE срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Direcţia Generală a Finanţelor Publice a Municipiului București — Serviciul de administrare a contribuabililor nerezidenţi (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „Директива 79/1072/ЕИО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица, установени в друга държава членка — Режим на възстановяване на ДДС — Данъчнозадължени лица, които са определили данъчен представител по реда на национални разпоредби, приложими преди присъединяването на тази държава към Съюза — Изключване — Понятие за неустановено в страната данъчнозадължено лице — Условие за отсъствие на обект — Условие за липса на доставка на стоки или услуги — Доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри — Директива 2006/112/ЕО — Член 171“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 6 февруари 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — „Постоянен обект“ по смисъла на шеста директива — Понятие — Неустановено в страната данъчнозадължено лице — Понятие — Отсъствие на обект — Доставки на електроенергия на данъчнозадължените (членове 38, 171 и 195 от директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Отказ да се признае правото на възстановяване или на приспадане — Недопустимост (директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Данъчнозадължено лице, извършващо доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, установени в друга държава членка — Признаване на правото на това данъчнозадължено лице на възстановяване на платения при получаването данък — Определяне на данъчен представител — Липса на последици (членове 38, 171 и 195 от директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) За да може даден обект да се счита за обект, към който се извършват доставки на стоки или на услуги от данъчнозадължено лице, е необходимо този обект да се отличава с достатъчна степен на постоянност и наличие на подходяща структура от гледна точка на човешки ресурси и техническо оборудване, което да позволява самостоятелното извършване на доставки на съответните услуги. Съгласно член 171, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, данъчнозадължените лица, посочени в член 1 от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот, също се считат за целите на прилагането на Осма директива за данъчнозадължени лица, които не са установени в съответната държава членка, когато те само са извършили доставки на стоки, за които като платец на данъка съгласно член 195 от Директива 2006/112 е бил определен получателят по тези сделки. Този член 195 се прилага по-специално към доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, регистрирани за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, в която се дължи данъкът и в която при условията от член 38 от Директива 2006/112 са доставени стоките. Всъщност регистрирането на дружество с посредничеството на данъчен представител в действителност не може да бъде разглеждано от националния правен ред като установяване, освен ако това дружество действително е извършило доставки на стоки или услуги в тази държава членка по смисъла на член 1 от Осма директива. Всъщност от текста на тази разпоредба, както и от член 171 от Директива 2006/112 ясно се установява, че за целите на изключване на правото на възстановяване в рамките на Осма директива е необходимо да се установи не само възможност за осъществяване на облагаеми сделки в държавата на подаване на искането за възстановяване, но и действителното осъществяване на такива сделки. (вж. точки 46, 52 и 53) Вж. текста на решението. (вж. точка 55) Разпоредбите на Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот във връзка с членове 38, 171 и 195 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е установено в държава членка и извършва доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, установени в друга държава членка, има право да се позовава на Осма директива във втората държава, за да получи възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност. Това право не се изключва от факта, че данъчнозадълженото лице е определило данъчен представител, който е регистриран за целите на данъка върху добавената стойност в последно посочената държава. (вж. точка 57 и диспозитива) Дело C-323/12 E.ON Global Commodities SE срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Direcţia Generală a Finanţelor Publice a Municipiului București — Serviciul de administrare a contribuabililor nerezidenţi (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „Директива 79/1072/ЕИО — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица, установени в друга държава членка — Режим на възстановяване на ДДС — Данъчнозадължени лица, които са определили данъчен представител по реда на национални разпоредби, приложими преди присъединяването на тази държава към Съюза — Изключване — Понятие за неустановено в страната данъчнозадължено лице — Условие за отсъствие на обект — Условие за липса на доставка на стоки или услуги — Доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри — Директива 2006/112/ЕО — Член 171“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 6 февруари 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — „Постоянен обект“ по смисъла на шеста директива — Понятие — Неустановено в страната данъчнозадължено лице — Понятие — Отсъствие на обект — Доставки на електроенергия на данъчнозадължените (членове 38, 171 и 195 от директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Отказ да се признае правото на възстановяване или на приспадане — Недопустимост (директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Данъчнозадължено лице, извършващо доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, установени в друга държава членка — Признаване на правото на това данъчнозадължено лице на възстановяване на платения при получаването данък — Определяне на данъчен представител — Липса на последици (членове 38, 171 и 195 от директиви 79/1072 и 2006/112 на Съвета) За да може даден обект да се счита за обект, към който се извършват доставки на стоки или на услуги от данъчнозадължено лице, е необходимо този обект да се отличава с достатъчна степен на постоянност и наличие на подходяща структура от гледна точка на човешки ресурси и техническо оборудване, което да позволява самостоятелното извършване на доставки на съответните услуги. Съгласно член 171, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, данъчнозадължените лица, посочени в член 1 от Осма директива 79/1072 за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот, също се считат за целите на прилагането на Осма директива за данъчнозадължени лица, които не са установени в съответната държава членка, когато те само са извършили доставки на стоки, за които като платец на данъка съгласно член 195 от Директива 2006/112 е бил определен получателят по тези сделки. Този член 195 се прилага по-специално към доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, регистрирани за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка, в която се дължи данъкът и в която при условията от член 38 от Директива 2006/112 са доставени стоките. Всъщност регистрирането на дружество с посредничеството на данъчен представител в действителност не може да бъде разглеждано от националния правен ред като установяване, освен ако това дружество действително е извършило доставки на стоки или услуги в тази държава членка по смисъла на член 1 от Осма директива. Всъщност от текста на тази разпоредба, както и от член 171 от Директива 2006/112 ясно се установява, че за целите на изключване на правото на възстановяване в рамките на Осма директива е необходимо да се установи не само възможност за осъществяване на облагаеми сделки в държавата на подаване на искането за възстановяване, но и действителното осъществяване на такива сделки. (вж. точки 46, 52 и 53) Вж. текста на решението. (вж. точка 55) Разпоредбите на Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот във връзка с членове 38, 171 и 195 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е установено в държава членка и извършва доставки на електроенергия на данъчнозадължени дилъри, установени в друга държава членка, има право да се позовава на Осма директива във втората държава, за да получи възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност. Това право не се изключва от факта, че данъчнозадълженото лице е определило данъчен представител, който е регистриран за целите на данъка върху добавената стойност в последно посочената държава. (вж. точка 57 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 73 и 78, Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица, Квалифициране на тези сделки като облагаеми, Определяне на дължимия ДДС, когато при сключването на договора страните не са уговорили нищо във връзка с този данък, Наличие или липса на възможност за доставчика да получи ДДС от клиента, Последици.

Съединени дела C-249/12 и C-250/12 Corina-Hrisi Tulică срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Călin Ion Plavoşin срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Timiş — Serviciul Soluţionare Contestaţii и Activitatea de Inspecţie Fiscală — Serviciul de Inspecţie Fiscală Timiş (Преюдициални запитвания, отправени от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 73 и 78 — Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица — Квалифициране на тези сделки като облагаеми — Определяне на дължимия ДДС, когато при сключването на договора страните не са уговорили нищо във връзка с този данък — Наличие или липса на възможност за доставчика да получи ДДС от клиента — Последици“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Определяне на данъчната основа, когато договорът е сключен при цена, в която не се споменава данъкът върху добавената стойност — Възможност за данъчнозадълженото лице да получи от съдоговорителя изисквания от данъчната администрация данък — Последици (членове 73 и 78 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Борба срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, и по-конкретно членове 73 и 78 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че когато цената на стока е определена от страните, без изобщо да се споменава данъкът върху добавената стойност, и лицето — платец на дължимия за обложената сделка данък, е доставчикът на тази стока, уговорената цена, в случай че доставчикът няма възможност да получи от клиента изисквания от данъчната администрация данък, трябва да се счита за цена с вече включен данък върху добавената стойност. Обратно, положението би било различно, ако съгласно националното право доставчикът би имал възможност да добави към уговорената цена сума, съответстваща на дължимия за сделката данък, и да я получи от купувача на стоката. (вж. точки 37 и 43 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 41 и 42) Съединени дела C-249/12 и C-250/12 Corina-Hrisi Tulică срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor и Călin Ion Plavoşin срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Timiş — Serviciul Soluţionare Contestaţii и Activitatea de Inspecţie Fiscală — Serviciul de Inspecţie Fiscală Timiş (Преюдициални запитвания, отправени от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 73 и 78 — Сделки с недвижими имоти, извършени от физически лица — Квалифициране на тези сделки като облагаеми — Определяне на дължимия ДДС, когато при сключването на договора страните не са уговорили нищо във връзка с този данък — Наличие или липса на възможност за доставчика да получи ДДС от клиента — Последици“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставка на стоки или услуги — Определяне на данъчната основа, когато договорът е сключен при цена, в която не се споменава данъкът върху добавената стойност — Възможност за данъчнозадълженото лице да получи от съдоговорителя изисквания от данъчната администрация данък — Последици (членове 73 и 78 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Борба срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, и по-конкретно членове 73 и 78 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че когато цената на стока е определена от страните, без изобщо да се споменава данъкът върху добавената стойност, и лицето — платец на дължимия за обложената сделка данък, е доставчикът на тази стока, уговорената цена, в случай че доставчикът няма възможност да получи от клиента изисквания от данъчната администрация данък, трябва да се счита за цена с вече включен данък върху добавената стойност. Обратно, положението би било различно, ако съгласно националното право доставчикът би имал възможност да добави към уговорената цена сума, съответстваща на дължимия за сделката данък, и да я получи от купувача на стоката. (вж. точки 37 и 43 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 41 и 42)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност, Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура, Отстраняване на нарушението, Внасяне на данъка, Държавен бюджет, Липса на вреда, Административна санкция.

Keywords Summary Keywords 1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство (член 267 ДФЕС) 2. Държави членки — Запазена компетентност — Област на санкциите във връзка с данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи 3. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Обхват — Санкция за забава, предвидена от държава членка за данъчнозадължено лице, което не е изпълнило задължението си за счетоводно отразяване — Отстраняване на нарушението — Внасяне на данъка — Допустимост — Преценка на определени обстоятелства от националната юрисдикция с оглед на членове 242 и 273 от Директива 2006/112, както и с оглед на принципа на пропорционалност (членове 242 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Вж. текста на решението. (вж. точка 27) 2. Вж. текста на решението. (вж. точка 31) 3. Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви. Националната юрисдикция следва да прецени — предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство, и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице — дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Действително правните субекти не могат да се позовават на нормите на Съюза с измамна или противоправна цел. Следва все пак да се подчертае, че късното начисляване на данъка само по себе си не би могло да се приравни на злоупотреба. (вж. точки 41—43 и диспозитива) Дело C-259/12 Териториална дирекция на Националната агенция за приходите — Пловдив срещу „Родопи-M 91“ ООД (Преюдициално запитване, отправено от Пловдивски административен съд) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност — Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура — Отстраняване на нарушението — Внасяне на данъка — Държавен бюджет — Липса на вреда — Административна санкция“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 20 юни 2013 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство (член 267 ДФЕС) Държави членки — Запазена компетентност — Област на санкциите във връзка с данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Обхват — Санкция за забава, предвидена от държава членка за данъчнозадължено лице, което не е изпълнило задължението си за счетоводно отразяване — Отстраняване на нарушението — Внасяне на данъка — Допустимост — Преценка на определени обстоятелства от националната юрисдикция с оглед на членове 242 и 273 от Директива 2006/112, както и с оглед на принципа на пропорционалност (членове 242 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 27) Вж. текста на решението. (вж. точка 31) Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви. Националната юрисдикция следва да прецени — предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство, и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице — дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Действително правните субекти не могат да се позовават на нормите на Съюза с измамна или противоправна цел. Следва все пак да се подчертае, че късното начисляване на данъка само по себе си не би могло да се приравни на злоупотреба. (вж. точки 41—43 и диспозитива)