Documents - 4 citing "Решение на Съда (втори състав) от 12 юли 2012 г. „ЕМС-България транспорт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Пловдив. Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд. ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на ДДС — Принцип на ефективност — Отказ да се признае правото на приспадане на ДДС — Принцип на данъчен неутралитет. Дело C‑284/11."

данъчен период, справка-декларация, данъчен кредит, преклузивен срок, данъчен документ, икономически оператор, доставчик, облагаема доставка, стока, данък за възстановяване
По дефиниция в обхвата на чл. 162 от ДОПК попадат единствено и само вземанията, чийто носител е държавата или общините, но не и тези в патримониума на частно правните субекти, като давността по чл. 171 ал. 1 от ДОПК е приложима единствено и само по отношение на публичните вземания, дефинирани в чл. 162 ал. 2 от ДОПК, за частните вземания приложима е именно погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД и разпоредбите на същия закон относно нея. [...] Правото на възстановяване на платени в нарушение правото на Съюза ДДС, както следва и от постоянната практика на СЕС, не се урежда от правилата на Директивата за ДДС, а е „последица и допълнение към правата, които правните субекти черпят от разпоредбите на правото на съюза“, като по принцип всяка една държава-членка е длъжна да върне събраните в нарушение правото на Съюза данъци. [...] При преценката спазване принципите на правото на Съюза, в частност този на ефективност, стоят въпросите относно продължителността на въведения срок и момента, с който законодателят свързван неговото начало. Следва да се прави разграничение между самото субективно право на възстановяване на недължимо (в нарушение правото, в частност това на Съюза) платени данъци, което частно правните субекти имат спрямо държавата, и реда, начина и условията, при които следва да бъде реализирано същото, съобразно законодателната уредба, произтичаща от правото на всяка една държава-членка. [...] Такъв срок е изрично дефиниран в чл. 129 ал. 1 изр. второ от ДОПК, което правило е общо спрямо всяко едно подадено искане за възстановяване на недължимо платени публични задължения, като съобразно същото „искането за... възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. “. [...] Така единствено и само поради неговото бездействие, т. е. неполагането на дължимата грижа, в първия случая се стига до погасяване на самото право, а във втория – до възможността да му бъде успешно противопоставено възражение за изтекла давност от длъжника, в следствие на което и неудовлетворяване на заявената претенция.[...]
регистрация, фактура, данъчен документ, налични активи, право на приспадане на данъчен кредит, реалност на доставките, правна помощ
Отразяването на фактурите, по които ревизираното лице претендира данъчен кредит в дневника за покупки не замества регистрационния опис, който се изготвя по образец съгласно чл. 61, ал. 1 ППЗДДС във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС. [...] Същите са издавани в по-късен момент след датата на регистрацията на задълженото с ревизионния акт лице. [...] Материалноправните предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставки на стоки преди регистрацията, се съдържат в разпоредбата на чл. 74 ЗДДС. [...] Предвид принципа на неутралност на ДДС, прогласен и с Директива 2006/1128ЕО на получателя – касационен жалбоподател незаконосъобразно и ревизиращите органи и в съдебното решение е отречено правото му на приспадане на данъчен кредит по реално осъществени доставки. [...] В същото решение изрично се сочи, че с отказа на правото на данъчен кредит, се допуска непропорционална мярка, поради което за данъчно задълженото лице се вменява санкция, което е в нарушение на принципа за неутралитет.[...]
фактура, регистрация, доставчик, право на приспадане на данъчен кредит, данъчно събитие, данъчна основа, търговски обект, стока, данъчен период, налични активи, данъчно задължено лице
Всяка отделна доставка между страните по време на договора се счита за самостоятелна сделка. [...] Аналогична разпоредба има в ЗДДС - чл. 114, ал. 1, т. 9. [...] Фактът на непредставянето му не се отрича от ревизираното юридическо лице както пред органите по приходите, така и пред съда. [...] Тоест, с ревизионния акт се установяват задължения за данъци и такси, възникнали по силата на закона. [...] Изискването за представяне на регистрационен опис има материално-правен характер, докато срокът е преклузивен - изтичането му, без да е подаден регистрационен опис, препятства възникването на право на приспадане на данъчен кредит за наличните активи. Съставянето на регистрационен опис на наличните активи по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 103, ал. 2 от ЗДДС и подаването му в предвидения в цитираната разпоредба срок, е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на възникване и на упражняване на данъчен кредит. [...] Упражняването на това право се извършва чрез отразяване на наличните активи и данъка по регистрационния опис в дневника за покупките за съответния данъчен период. [...] Определяща е първата последица от пропускането на срока - заради незавършения фактически състав правото не е породено. Отразяването на фактурите, по които ревизираното лице претендира данъчен кредит в дневника за покупки не замества представянето на регистрационен опис. [...] Общата система на ДДС цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че съответните дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС. Правото на приспадане е неразделна част от действащия механизъм на облагане с ДДС и по принцип не може да се ограничава. [...] Понятието за данъчно задължено лице по чл. 9 от Директива 2006/112 /вж. чл. 3, ал. 1 от ЗДДС/ няма за белег да е изпълнено задължението за идентификация по чл. 214 от Директивата /респ. за регистрация по чл. 94 и сл. от ЗДДС / . [...] Срокът е преклузивен, но е част от материално-правните изисквания в този специфичен случай на възникване на право на данъчен кредит и пропускането му преклудира правото на приспадане - чл. 75 ал 3 от ЗДДС (отм. ); във връзка с чл. 103, ал. 2 от ЗДДС (отм. );. [...] Разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК е сходна по смисъла с тази на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, поради което е недопустимо различното им тълкуване.[...]
данъчен период, регистрация, право на приспадане на данъчен кредит, данъчна основа, фактура, данъчна ставка, реални доставки, счетоводна отчетност, данъчно задължено лице, облагаема доставка, доставка на стока, вещно право, доставчик, данъчно събитие, данъчна измама, дневник за покупки
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на процесуалния ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в ревизионния акт. За да се приложи презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. [...] Непредставянето от страна на ревизираното лице на изисканите от ревизиращите органи документи е индиция за липса на реално осъществени доставки, предмет на процесните фактури. [...] Доказателствената тежест за представяне на доказателства в тази насока е на ревизираното дружество. [...] Разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС регламентира, че данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112. [...] Разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност от 28 ноември 2006 г. има аналогично съдържание и гласи: 'ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура'. Разпоредбата на чл. 206 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета определя, че всяко данъчно задължено лице-платец на ДДС, трябва да плати нетния размер на ДДС при представяне на справка-декларацията за ДДС, предвидена в чл. 250'. [...] За да се признае на получателя по облагаема доставка правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, следва кумулативно да са изпълнени две условия, а именно: първо лицето да притежава данъчен документ-фактура, съставена в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС и второ- наличие на реално осъществена доставка или услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. [...] Съгласно тази разпоредба лицето упражнява правото си приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия: т. 1 притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115, в който данъкът да е посочен на отделен ред-по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. [...] При непредставяне на документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС от страна на ревизираното лице, както и на останалите изискани от ревизиращите органи документи и доказателства за реалността на извършените доставки, не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС за признаване право на данъчен кредит. [...] Практиката на ВАС е в съответствие и с практиката на СЕС, по приложение на Директива 2006/112/ЕО.[...]