Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Фиктивни сделки, Невъзможност за приспадане на данъка, Задължение за издателя на фактура да плати посочения в нея ДДС, Глоба в размер на сумата на неправомерно приспаднатия ДДС, Съвместимост с принципите на неутралитет на ДДС и на пропорционалност.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка, Материалноправни условия за възникване на правото на приспадане, Действителна доставка на стоки.

Съединени дела C-459/17 и C-460/17 SGIиValériane SNC срещу Ministre de l’Action et des Comptes publics (Преюдициални запитвания, отправени от Conseil d’État (Франция) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Материалноправни условия за възникване на правото на приспадане — Действителна доставка на стоки“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 27 юни 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Материалноправни условия за възникване на правото на приспадане—Действителна доставка на стоки—Добросъвестност или недобросъвестност на данъчнозадълженото лице по отношение на действителната доставка—Липса на последици (член 10, параграф 2 и член 17, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Отказ поради липса на действително извършване на доставката на стоките—Допустимост—Условие—Установяване от данъчната администрация на липсата на действително извършване на посочената доставка (член 17 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Член 17, параграф 1 от Шеста директива предвижда, че правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Такъв е случаят по силата на член 10, параграф 2 от тази директива, когато доставката на стоката или на услугите е извършена. От това следва, че в системата на ДДС правото на приспадане е свързано с действителното извършване на доставката на разглежданите стоки или услуги (вж. по аналогия определение на председателя на Съда от 4 юли 2013 г., Мениджърски бизнес решения, C-572/11, непубликувано, EU:C:2013:456, т. 19 и цитираната съдебна практика). Добросъвестността или недобросъвестността на данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, е без въздействие върху въпроса дали доставката е извършена, по смисъла на член 10, параграф 2 от Шеста директива. Действително, съобразно целта на тази директива, която е да се установи обща система на ДДС, основана по-конкретно на единно определяне на облагаемите сделки, понятието „доставка на стоки“ по член 5, параграф 1 от посочената директива е обективно по характер и трябва да се тълкува независимо от целите и резултатите на съответните сделки, без да съществува задължение за данъчната администрация да извършва ревизии, за да установява намерението на данъчнозадълженото лице или за да вземе предвид намерението на оператор, различен от това данъчнозадължено лице, който е част от същата верига на доставки (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2013 г., Dixons Retail, C-494/12, EU:C:2013:758, т. 19 и 21 и цитираната съдебна практика). (вж. т. 34, 35 и 38) Член 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 91/680/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г., трябва да се тълкува в смисъл, че за да се откаже на данъчнозадълженото лице — адресат на фактура, правото да приспадне ДДС, посочен във фактурата, е достатъчно администрацията да установи, че сделките, на които съответства тази фактура, не са били действително извършени. (вж. т. 47 и диспозитива)