Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в), Приложимост ratione temporis, Облагаеми с ДДС доставки, Възмездни доставки на услуги, Изисквания, Вътрешни отношения в рамките на група, Доставки на услуги, свързани с ремонт или подмяна на компоненти на обхванати от гаранция вятърни генератори и с изготвянето на доклади за несъответствие, Дебитни известия, издадени от доставчика без посочване на ДДС, Приспадане (във връзка със същите доставки) от доставчика на ДДС по получени доставки на стоки и услуги, фактурирани на него от подизпълнителите му.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Шеста директива 77/388/ЕИО, Директива 2006/112/ЕО, Освобождаване от ДДС, Член 86, параграф 1, буква б) и член 144, Освобождаване от вносни мита на пратки с незначителна стойност или нетърговски характер, Освобождаване на услуги във връзка с внос на стоки, Национална правна уредба, която предвижда облагане с ДДС на разходите за транспорт на документи и стоки с незначителна стойност въпреки техния съпътстващ характер за необлагаеми стоки.

Дело C-273/16 Agenzia delle Entrate срещу Federal Express Europe Inc. (Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Шеста директива 77/388/ЕИО — Директива 2006/112/ЕО — Освобождаване от ДДС — Член 86, параграф 1, буква б) и член 144 — Освобождаване от вносни мита на пратки с незначителна стойност или нетърговски характер — Освобождаване на услуги във връзка с внос на стоки — Национална правна уредба, която предвижда облагане с ДДС на разходите за транспорт на документи и стоки с незначителна стойност въпреки техния съпътстващ характер за необлагаеми стоки“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 4 октомври 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Освобождаване на услуги във връзка с внос на стоки — Национална правна уредба, която предвижда облагане с данък върху добавената стойност на разходите за транспорт на документи и стоки с незначителна стойност въпреки техния съпътстващ характер за необлагаеми стоки — Недопустимост (член 144 и член 86, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 144 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с член 86, параграф 1, буква б) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предвижда за прилагането на освобождаването от данък върху добавената стойност на съпътстващи услуги, включително транспортни, не само тяхната стойност да бъде включена в облагаемата основа, но и тези услуги да са били ефективно обложени с данък върху добавената стойност на митницата в момента на вноса. В това отношение следва да се припомни, че член 86, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС гарантира, че облагането на съпътстващата доставка следва облагането на основната доставка. Всъщност според член 144 от тази директива, от една страна, главната освободена доставка съответства на вноса на стоки, и от друга страна, съпътстващите доставки са услугите, изброени в член 86, параграф 1, буква б) от посочената директива, като те трябва в качеството си на такива да следват данъчната съдба на основната доставка, при условие че тяхната стойност е включена в данъчната основа. Следователно от съвместния прочит на член 86, параграф 1, буква б) и член 144 от Директивата за ДДС произтича, че доколкото транспортните разходи са включени в данъчната основа на освободената сделка по внос, съпътстващата доставка на услуга трябва също да бъде освободена от ДДС. Изискването тази доставка на услуга да е ефективно обложена с ДДС на митницата, както предвижда разглежданото по главното производство законодателство, би лишило от ефективност освобождаването по член 144 от Директивата за ДДС, при положение че такова изискване би имало за последица посоченото освобождаване никога да не бъде приложимо в случай на внос на пратки, състоящи се от стоки с незначителна стойност или без търговски характер, макар че последните трябва да бъдат освободени от ДДС по силата на член 143, буква б) от тази директива. Съдът вече е признал по отношение на освобождаването от вносни мита на стоки с незначителна стойност, че то има за цел административно опростяване на митническите процедури (вж. в този смисъл решение от 2 юли 2009 г., Har Vaessen Douane Service,C-7/08, EU:C:2009:417, т. 33). От това следва, че разходите за транспорт, свързани с крайния внос на стоките, трябва да бъдат освободени от ДДС, доколкото тяхната стойност е включена в данъчната основа, макар да не са били обложени с ДДС на митницата в момента на вноса. (вж. т. 39—41, 44, 46 и 47 и диспозитива)