Преюдициално запитване, Митнически кодекс на Общността, Регламент (ЕИО) № 2913/92, Член 94, параграф 1 и член 96, Режим на външен общностен транзит, Отговорност на главното отговорно лице, Членове 203 и 204 и член 206, параграф 1, Възникване на митническо задължение, Отклонение от митническия надзор, Неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи от ползването на митнически режим, Пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на стоката в резултат на самото естество на стоката, на непредвидими обстоятелства или на непреодолима сила, Член 213, Плащане на митническото задължение в качеството на солидарен длъжник, Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност (ДДС), Член 2, параграф 1 и членове 70 и 71, Данъчно събитие и изискуемост на данъка, Членове 201, 202 и 205, Лица, които са длъжни да платят данъка, Констатирана липса на товар от получаващото митническо учреждение, Неправилно затворен или повреден механизъм за долно разтоварване на вагон-цистерната.

Дело C-154/16 „Latvijas Dzelzceļš“ VAS срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване,отправено от Augstākās tiesas Administratīvo lietu departaments) „Преюдициално запитване — Митнически кодекс на Общността — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Член 94, параграф 1 и член 96 — Режим на външен общностен транзит — Отговорност на главното отговорно лице — Членове 203 и 204 и член 206, параграф 1 — Възникване на митническо задължение — Отклонение от митническия надзор — Неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи от ползването на митнически режим — Пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на стоката в резултат на самото естество на стоката, на непредвидими обстоятелства или на непреодолима сила — Член 213 — Плащане на митническото задължение в качеството на солидарен длъжник — Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Член 2, параграф 1 и членове 70 и 71 — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Членове 201, 202 и 205 — Лица, които са длъжни да платят данъка — Констатирана липса на товар от получаващото митническо учреждение — Неправилно затворен или повреден механизъм за долно разтоварване на вагон-цистерната“ Резюме — Решение на Съда (осми състав) от 18 май 2017 г. Митнически съюз—Пораждане на митническо задължение при вноса в резултат на отклоняването от митнически надзор на стока, която може да бъде обмитена с вносно мито—Обхват—Поставена под режим на общностен транзит стока—Непредставяне на пълния обем на посочената стока в митническото учреждение поради пълното унищожаване или безвъзвратната загуба на част от тази стока—Изключване (член 203, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005) Митнически съюз—Възникване на митническо задължение вследствие от неизпълнение на задължение, свързано с режим на външен транзит—Обхват—Поставена под режим на общностен транзит стока—Непредставяне на пълния обем на посочената стока в митническото учреждение поради пълното унищожаване или безвъзвратната загуба на част от тази стока—Включване—Условия—Липса на непреодолима сила или случайно събитие—Проверка, възложена на националния съд (член 204, параграф 1, буква а) и член 206, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Данъчно събитие и изискуемост на данъка—Внос на стоки—Пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на част от стока, поставена под режим на общностен транзит—Приравняване на излизането на стоката от посочения режим—Липса (член 2, параграф 1, буква г) и членове 70 и 71 от Директива № 2006/112 на Съвета) Митнически съюз—Режим на външен транзит—Задължение за представяне на стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение—Неизпълнение на посоченото задължение от превозвача—Главно отговорно лице, задължено да заплати митническото задължение (член 96, параграф 1, буква а) и параграф 2 и член 204, параграф 1, буква а) и параграф 3 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005) Митнически съюз—Режим на външен транзит—Задължение за представяне на стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение—Неизпълнение на посоченото задължение от главното отговорно лице и от превозвача на стоките—Главно отговорно лице и превозвач, които са паралелно задължени по митническия дълг—Задължение на митническия орган на държава членка да ангажира солидарната отговорност на превозвача—Липса (член 96, параграф 1, буква а) и параграф 2, член 204, параграф 1 и член 213 от Регламент № 2913/92 на Съвета, изменен с Регламент № 648/2005) Член 203, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не се прилага, когато пълният обем на поставената под режим на външен общностен транзит стока не е бил представен в предвиденото в рамките на този режим получаващо митническо учреждение поради надлежно доказано пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на част от тази стока. При все това прилагането на член 203, параграф 1 от Митническия кодекс е обосновано, когато изчезването на стоката създава опасност от включването ѝ в икономическия оборот на Съюза, без да се извърши митническото ѝ оформяне (вж. в този смисъл решения от 20 януари 2005 г., Honeywell Aerospace, C-300/03, EU:C:2005:43, т. 20 и от 15 май 2014 г., X, C-480/12, EU:C:2014:329, т. 35 и 36). Това обаче не е така при изчезването на стока поради пълното ѝ унищожаване или безвъзвратна загуба, като последната е определена в член 206, параграф 1, втора алинея от Митническия кодекс като невъзможност който и да е да употреби тази стока, в случай на изтичане на течност, като разглеждания в главното производство разтворител, от цистерна при превоза. Всъщност стока, която вече не съществува или не може да се употреби от когото и да е, не би могла, единствено поради този факт, да се включи в икономическия оборот на Съюза. (вж. т. 48—50; т. 1 от диспозитива) Член 204, параграф 1, буква a) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005, трябва да се тълкува в смисъл, че когато пълният обем на поставената под режима на външен общностен транзит стока не е бил представен в предвиденото в рамките на този режим получаващо митническо учреждение поради надлежно доказано пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на една част от тази стока, от това положение, представляващо неизпълнението на едно от задълженията, свързани с този режим, тоест това да се представи стока в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение, по принцип възниква вносно митническо задължение за частта от стоката, която не е била представена в това учреждение. Националната юрисдикция има задачата да провери дали обстоятелство като повреждането на механизъм за разтоварване отговаря в случая на критериите, характеризиращи понятията за непреодолима сила и за непредвидими обстоятелства по смисъла на член 206, параграф 1 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005, тоест дали то е извънредно и външно за действащ в сферата на превоза на течни вещества икономически оператор и дали неговите последици не е могло да бъдат избегнати въпреки всички положени грижи. В рамките на тази проверка тази юрисдикция трябва да вземе предвид по-конкретно спазването от оператори, като главното отговорно лице и превозвача, на действащите правила и изисквания, що се отнася до техническото състояние на цистерните и безопасния превоз на течни вещества, като разтворител. (вж. т. 65; т. 2 от диспозитива) Член 2, параграф 1, буква г) и членове 70 и 71 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че ДДС не се дължи за напълно унищожената или безвъзвратно загубена част от стока, поставена под режим на външен общностен транзит. От тези разпоредби следва, че пълното унищожаване или безвъзвратната загуба на стока, поставена под режим на външен общностен транзит, могат да породят настъпването на данъчното събитие и изискуемостта на ДДС само ако могат да бъдат приравнени на излизането на подобна стока от този режим. В тази връзка трябва да се констатира, че тъй като по естеството си ДДС е данък върху потреблението, с него се облагат стоките и услугите, които влизат в икономическия оборот на Съюза и могат да бъдат предмет на потребление (вж. в този смисъл решения от 7 ноември 2013 г., Tulică и Plavoşin, C-249/12 и C-250/12, EU:C:2013:722, т. 35 и от 2 юни 2016 г., Eurogate Distribution и DHL Hub Leipzig, C-226/14 и C-228/14, EU:C:2016:405, т. 65). При това положение излизането на стока от режима на външен общностен транзит, водещо до възникването на данъчното събитие и до изискуемостта на ДДС, трябва да се схваща като посочващо попадането на стоката в икономическия оборот на Съюза, което е изключено в случая на несъществуваща или неизползваема от когото и да било стока (вж. в този смисъл решение от 29 април 2010 г., Dansk Transport og Logistik, C-230/08, EU:C:2010:231, т. 93 и 96). Следва, че доколкото стока, която е била напълно унищожена или е безвъзвратно загубена, докато е била поставена под режим на външен общностен транзит, не може да попадне в икономическия оборот на Съюза и следователно не може да излезе от този режим, не може да се счита за „внесена“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС, нито може да се обложи с ДДС на това основание. (вж. т. 68—72; т. 3 от диспозитива) Разпоредбите на член 96, параграф 1, буква a) във връзка с член 204, параграф 1, буква a) и параграф 3 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005, трябва да се тълкуват в смисъл, че главното отговорно лице е длъжно да плати митническото задължение, възникнало по отношение на поставена под режим на външен общностен транзит стока, дори ако превозвачът не е изпълнил задълженията си по член 96, параграф 2 от този кодекс, по-конкретно това да представи тази стока в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение и в предвидения срок. (вж. т. 82; т. 4 от диспозитива) Член 96, параграф 1, буква a) и параграф 2, член 204, параграф 1, буква a) и параграф 3, както и член 213 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 648/2005, трябва да се тълкуват в смисъл, че митническият орган на държава членка не е длъжен да ангажира солидарната отговорност на превозвача, който наред с главното отговорно лице трябва да се счита за отговорен за плащането на митническото задължение. В това отношение Съдът е уточнил, че предвиденият в член 213 от този кодекс механизъм на солидарност представлява допълнителен правен инструмент, предоставен на националните власти с цел засилване на ефикасността на тяхната дейност в областта на събирането на митническия дълг и опазването на собствените ресурси на Съюза (решение от 17 февруари 2011 г., Berel и др., C-78/10, EU:C:2011:93, т. 48). (вж. т. 88 и 91; т. 5 от диспозитива)