Documents - 2 citing "Решение на Съда (четвърти състав) от 21 септември 2017 г. Европейска комисия срещу Федерална република Германия. Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 132, параграф 1, буква е) — Освобождаване на услугите, предоставяни от самостоятелни групи лица в полза на техните членове — Ограничаване до самостоятелните групи, чиито членове упражняват ограничен брой професии. Дело C-616/15."

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в), Облагаеми с ДДС доставки, Случаи на освобождаване, Член 132, параграф 1, буква в), Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, Консултации в областта на храненето, Фитнес и поддържане на добро физическо състояние, Понятия „единна комплексна доставка“, „доставка, съпътстваща основната доставка“ и „самостоятелност на доставките“, Критерии.
Неизпълнение на задължения от държава членка, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 132, параграф 1, буква е), Освобождаване на услугите, предоставяни от самостоятелни групи лица в полза на техните членове, Ограничаване до самостоятелните групи, чиито членове упражняват ограничен брой професии.
Дело C-616/15 Европейска комисия срещу Федерална република Германия „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 132, параграф 1, буква е) — Освобождаване на услугите, предоставяни от самостоятелни групи лица в полза на техните членове — Ограничаване до самостоятелните групи, чиито членове упражняват ограничен брой професии“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 21 септември 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождавания за някои дейности от обществен интерес — Доставки на услуги, извършвани от самостоятелни групи лица, чиито дейности са освободени от ДДС, с цел предоставяне на услуги на техните членове — Национална правна уредба, която ограничава освобождаването до самостоятелни групи от членове, които упражняват ограничен брой професии — Неизпълнение на задължения — Обосноваване — Общ риск от нарушаване на конкуренцията — Недопустимост (член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 на Съвета) Нарушава задълженията си съгласно член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС) държава членка, която ограничава освобождаването от ДДС до самостоятелни групи лица, чиито членове упражняват ограничен брой професии. Всъщност извършваните от самостоятелни групи лица доставки на услуги попадат в обхвата на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112, когато тези доставки на услуги допринасят пряко за осъществяването на дейностите от обществен интерес, посочени в член 132 от тази директива. Освен това приложното поле на освобождаванията по член 132 от Директива 2006/112 подлежи на стриктно тълкуване, тъй като те представляват изключения от общия принцип, че с ДДС се облага всяка доставка на услуги, извършвана възмездно от данъчнозадължено лице. Следователно предвиденото в член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 освобождаване не обхваща доставките на услуги, които не допринасят пряко за осъществяването на дейности от обществен интерес, посочени в този член 132, а допринасят за осъществяването на други освободени дейности, по-специално по член 135 от тази директива. Поради това член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 следва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване се отнася само до самостоятелни групи лица, чиито членове упражняват посочените в този член дейности от обществен интерес. Следователно трябва да се отхвърли основното твърдение за нарушение на Комисията, според което приложното поле на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112, не се ограничава до самостоятелни групи лица, чиито членове упражняват дейности от обществен интерес. За да се определи дали прилагането на освобождаването по член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 към определена дейност може да доведе до нарушаване на конкуренцията, следва да се отбележи, че държавите членки нямат задължение да транспонират дословно това условие в националното си законодателство. В това отношение националният законодател безспорно би могъл да предвиди правила, които компетентните органи лесно да прилагат и контролират. Всъщност съгласно член 131 от Директива 2006/112 държавите членки определят условията, които се прилагат към случаите на освобождаване, за да осигурят правилното и ясното прилагане на последните. Все пак тези условия не биха могли да се отнасят до определянето на съдържанието на предвидените в тази директива случаи на освобождаване. (вж. т. 48—51, 64, 65 и 72 и диспозитива)