Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в), Приложимост ratione temporis, Облагаеми с ДДС доставки, Възмездни доставки на услуги, Изисквания, Вътрешни отношения в рамките на група, Доставки на услуги, свързани с ремонт или подмяна на компоненти на обхванати от гаранция вятърни генератори и с изготвянето на доклади за несъответствие, Дебитни известия, издадени от доставчика без посочване на ДДС, Приспадане (във връзка със същите доставки) от доставчика на ДДС по получени доставки на стоки и услуги, фактурирани на него от подизпълнителите му.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в) и член 9, параграф 1, Данъчнозадължени лица, Икономически дейности, Понятие, Училищен превоз.

Дело C-520/14 Gemeente Borsele срещу Staatssecretaris van Financiën и Staatssecretaris van Financiën срещу Gemeente Borsele (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква в) и член 9, параграф 1 — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Училищен превоз“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 12 май 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономически дейности по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 — Училищен превоз, предоставен от административно-териториална единица — Разлика между оперативните разходи и сумите, получени като насрещна престация за услугите по училищен превоз, която сочи по-скоро за наличие на административна такса, отколкото на възнаграждение — Липса на пряка връзка между предоставената услуга и получената парична сума — Изключване (член 2, параграф 1, буква в) и член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че административно-териториална единица, която предоставя услуга по училищен превоз, не извършва икономическа дейност и следователно няма качеството на данъчнозадължено лице, когато чрез таксите, които събира, общината си възстановява само малка част от направените разходи. Всъщност разглежданите такси не се дължат от всеки ползвател, а се плащат само от една трета от ползвателите, така че размерът им покрива само 3 % от всички разходи за превоза, като останалата част се финансира с публични средства. Такава разлика между оперативните разходи и сумите, получени като насрещна престация за доставените услуги, навежда на мисълта, че заплащаната от родителите такса трябва да се приравни по-скоро на административна такса, отколкото на възнаграждение. От тази асиметрия следва, че липсва реална връзка между платената сума и извършената доставка на услуги. Следователно не се установява, че връзката между предоставяната от посочената община превозна услуга и дължимата от родителите парична сума е пряка, както се изисква, за да може тази сума да се счита за насрещна престация, представляваща възнаграждение за услугата, а последната — за икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. (вж. т. 33, 34 и 36 и диспозитива)