Преюдициално запитване, Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност (ДДС), Съдебен изпълнител, Принудително изпълнение, Законово определени изпълнителни такси, Административна практика на компетентните национални органи, съгласно която ДДС се смята за включен в размера на тези такси, Принципи на неутралност и пропорционалност.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Член 2, параграф 1, буква a), Приложно поле, Облагаеми сделки, Възмездна доставка на стоки, Прехвърляне на недвижим имот от акционерно дружество в полза на акционер като насрещна престация за обратното изкупуване на неговите акции.

Дело C-421/17 Szef Krajowej Administracji Skarbowej срещу Polfarmex Spółka Akcyjna w Kutnie (Преюдициално запитване,отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Член 2, параграф 1, буква a) — Приложно поле — Облагаеми сделки — Възмездна доставка на стоки — Прехвърляне на недвижим имот от акционерно дружество в полза на акционер като насрещна престация за обратното изкупуване на неговите акции“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 13 юни 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездна доставка на стоки — Понятие — Прехвърляне от акционерно дружество на сграда в полза на акционер като насрещна престация за обратното изкупуване на неговите акции — Включване — Условие — Недвижим имот, предназначен за икономическата дейност на акционерното дружество (член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкува в смисъл, че ако акционерно дружество прехвърли на един от своите акционери правото на собственост върху недвижими имоти като насрещна престация, какъвто е случаят в главното производство, за обратното изкупуване на акции от посоченото акционерно дружество в рамките на предвиден от националното законодателство механизъм за обезсилване на акциите от капитала на това дружество, притежавани от този акционер, е налице подлежаща на облагане с ДДС възмездна доставка на вещи, доколкото посочените недвижими имоти са предназначени за икономическата дейност на това акционерно дружество. (вж. т. 46 и диспозитива)

Дело C-182/17 Nagyszénás Településszolgáltatási Nonprofit Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 2, параграф 1, буква в), член 9 и член 13, параграф 1 — Третиране като данъчно незадължени лица — Понятие за „публичноправен орган“ — Търговско дружество, притежавано на 100 % от община, на което са възложени някои публични задачи от компетентността на тази община — Определяне на тези задачи и възнаграждението за тях в договор, сключен между дружеството и посочената община“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 22 февруари 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Възмездни доставки на услуги—Понятие—Осъществяване на публични дейности от дружество по силата на договор, сключен с община—Включване—Условие—Проверка от страна на националната юрисдикция (член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Данъчнозадължени лица—Публичноправни организации—Третиране като данъчно незадължени лица за дейностите, извършени в качеството на публичноправни органи—Приложно поле—Осъществяване на общински публични дейности от дружество—Изключване—Условие—Дейност от икономически характер по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112—Проверка от страна на националната юрисдикция (член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че в зависимост от проверката на релевантните фактически обстоятелства от запитващата юрисдикция, представлява възмездна доставка на услуги, подлежаща на облагане с ДДС по силата на тази разпоредба, дейност като разглежданата в главното производство, изразяваща се в изпълнение на определени публични задачи от дадено дружество по силата на договор, сключен между това дружество и община. (вж. т. 42; т. 1 от диспозитива) Член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че в зависимост от проверката на относимите фактически обстоятелства и национално право от запитващата юрисдикция, не попада в обхвата на предвиденото в посочената разпоредба правило за третиране като данъчно незадължени по данъка върху добавената стойност лица дейност като разглежданата в главното производство, изразяваща се в изпълнение на определени общински публични задачи от дадено дружество по силата на договор, сключен между това дружество и община, в хипотезата, при която тази дейност представлява икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от посочената директива. (вж. т. 57; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 13, параграф 1, втора алинея, Дейност по управление и предоставяне на достъп до пътна инфраструктура срещу заплащане на пътна такса, Дейности, които публичноправният субект извършва като държавен орган, Присъствие на частни оператори, Значителни нарушения на правилата за конкуренцията, Наличие на настояща или потенциална конкуренция.

Дело C-344/15 National Roads Authority срещу The Revenue Commissioners (Преюдициално запитване, отправено от Appeal Commissioners) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 13, параграф 1, втора алинея — Дейност по управление и предоставяне на достъп до пътна инфраструктура срещу заплащане на пътна такса — Дейности, които публичноправният субект извършва като държавен орган — Присъствие на частни оператори — Значителни нарушения на правилата за конкуренцията — Наличие на настояща или потенциална конкуренция“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 19 януари 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Публичноправни организации — Третиране като данъчно незадължени лица за дейностите, извършени в качеството на публичноправни органи — Изключения — Третиране като данъчнозадължени лица в случай на значителни нарушения на правилата за конкуренцията — Обхват — Дейност по управление и предоставяне на достъп до пътна инфраструктура срещу заплащане на пътна такса — Присъствие на частни оператори — Изключване (член 2, параграф 1, член 9 и член 13, параграф 1, първа и втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Член 13, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като обсъждания в главното производство публичноправният субект, който упражнява дейност, състояща се в предоставяне на достъп до път срещу заплащане на пътна такса, не трябва да се смята за конкурент на частните оператори, които събират пътни такси на други платени пътища въз основа на договор с този публичноправен субект по силата на национални законови разпоредби. Следва да се припомни, че член 13, параграф 1, втора алинея от тази директива предвижда ограничение на правилото по член 13, параграф 1, първа алинея, че публичноправните субекти не са данъчнозадължени за целите на ДДС във връзка с дейностите или сделките, които извършват като държавни органи. В този смисъл първата разпоредба предвижда връщане към общото правило по член 2, параграф 1 и член 9 от тази директива, съгласно което всяка дейност от икономическо естество по принцип подлежи на облагане с ДДС, и поради това не следва да се тълкува стеснително (вж. по аналогия решение от 4 юни 2009 г., SALIX Grundstücks-Vermietungsgesellschaft, C-102/08, EU:C:2009:345, т. 67 и 68). Това обаче не може да означава, че член 13, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС би трябвало да се тълкува по начин, който би лишил от полезно действие предвидената в член 13, параграф 1, първа алинея дерогация в полза на публичноправните субекти, действащи като държавни органи, по силата на която те не се третират като данъчнозадължени лица за целите на ДДС (вж. в този смисъл решения от 20 ноември 2003 г., Taksatorringen, C-8/01, EU:C:2003:621, т. 61 и 62, както и от 25 март 2010 г., Комисия/Нидерландия, C-79/09, непубликувано, EU:C:2010:171, т. 49). Както следва от текста на член 13, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС и съдебната практика относно тази разпоредба, прилагането на същата предполага, от една страна, съответната дейност да се упражнява в конкуренция, настояща или потенциална, с дейността, извършвана от частните оператори, и от друга, разликата в третирането на тези две дейности от гледна точка на ДДС да води до значителни нарушения на правилата за конкуренцията, което трябва да се преценява с оглед на икономическите обстоятелства. Оттук следва, че присъствието на частни оператори на даден пазар не може само по себе си, без отчитане на фактите, обективните индиции и анализа на този пазар, да докаже нито наличието на настояща или потенциална конкуренция, нито наличието на значителни нарушения на правилата за конкуренцията. (вж. т. 36, 37, 43, 44 и 51 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 9, параграф 1, Понятия „данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност“ и „икономическа дейност“, Член 24, параграф 1, Понятие „доставка на услуги“, Селскостопански съоръжения, Изграждане и експлоатация на система за отвеждане на води от търговско дружество с нестопанска цел, Значение на финансирането на съоръженията посредством държавни помощи и помощи от Европейския съюз.

Дело C-263/15 Lajvér Meliorációs Nonprofit Kft. и Lajvér Csapadékvízrendezési Nonprofit Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (NAV) (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 9, параграф 1 — Понятия „данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност“ и „икономическа дейност“ — Член 24, параграф 1 — Понятие „доставка на услуги“ — Селскостопански съоръжения — Изграждане и експлоатация на система за отвеждане на води от търговско дружество с нестопанска цел — Значение на финансирането на съоръженията посредством държавни помощи и помощи от Европейския съюз“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 2 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност — Понятие — Експлоатация на селскостопански съоръжения от търговско дружество с нестопанска цел, упражняващо допълнително по търговски начин тази дейност, от която се получава доход — Включване — Условие — Получаване на постоянен доход — Финансиране на посочената дейност с публични субсидии и такса в ограничен размер — Липса на последици (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Възмездни доставки на услуги — Понятие — Експлоатация на селскостопански съоръжения от търговско дружество с нестопанска цел, упражняващо допълнително по търговски начин тази дейност, от която се получава доход — Включване — Условие — Проверка, която националната юрисдикция трябва да извърши, относно значението на размера на таксата за наличието на пряка връзка между доставките на услуги и насрещната им престация (член 2, параграф 1, буква в) и член 24 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на селскостопански съоръжения от търговско дружество с нестопанска цел, упражняващо само допълнително по търговски начин тази дейност, от която се получава доход, представлява икономическа дейност по смисъла на тази разпоредба, независимо от обстоятелството, че от една страна, тези съоръжения са финансирани в значителна степен с държавни помощи и от друга страна, че експлоатацията им води само до доходи от такса, която има ограничен размер, след като тази такса има постоянен характер поради предвидения за събирането ѝ срок. От една страна, подобна дейност трябва да се счита за попадаща в обхвата на понятието за икономическа дейност, ако тя се извършва с цел получаване на постоянен доход. Такъв доход е налице, когато срещу доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, се получава или ще бъде получавано възнаграждение посредством такса, събирана от собствениците на съответните терени за експлоатация на тези съоръжения за срок от осем години, въз основа на който тази такса има постоянен характер. От друга страна, що се отнася до обстоятелството, че съответните данъчнозадължени лица могат да упражняват само допълнително тази икономическа дейност по търговски начин и да получават доход от нея, на първо място, от член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 е видно, че за да се прецени дали експлоатацията на дадено материално или нематериално имущество е извършвана с цел получаване на доходи, няма значение дали тази експлоатация има за цел или не генерирането на печалба. На второ място, допълнителното упражняване на подобна дейност не се отразява на нейния икономически характер, тъй като посочената такса има постоянен характер поради предвидения за събирането ѝ срок. Накрая обстоятелството, че направените инвестиции са финансирани до голяма степен с помощи, предоставени от държавата членка и от Съюза, не може да повлияе на икономическото естество на подобна дейност, тъй като понятието за икономическа дейност има обективен характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки и независимо от начина на финансиране, избран от съответния оператор, включително когато става въпрос за публични субсидии. (вж. т. 28, 30, 31, 33—35, 37, 38 и 51; т. 1 от диспозитива) Член 24 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че експлоатацията на селскостопански съоръжения се състои във възмездното извършване на доставки на услуги, тъй като те са в пряка връзка с таксата, която е или трябва да бъде получена, при условие че тази такса в ограничен размер представлява равностойността на предоставената услуга, независимо от обстоятелството, че тези доставки на услуги се изразяват в изпълнението на предвидени в правни норми задължения. Всъщност както обстоятелството, че посочената дейност се състои в упражняване на възложени и регламентирани със закон функции за постигане на цел от общ интерес, така и фактът, че стопанска сделка е реализирана на цена, по-висока или по-ниска от нейната себестойност, и въз основа на това — на цена по-висока или по-ниска от нейната пазарна стойност, са ирелевантни за преценката дали тази дейност представлява доставка на услуги, извършвана възмездно. Запитващата юрисдикция следва да провери дали в качеството си на насрещна престация размерът на таксата, която е или трябва да бъде получена, може да охарактеризира наличието на пряка връзка между доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, и посочената насрещна престация и оттук — възмездния характер на доставките на услуги. Запитващата юрисдикция трябва по-специално да се увери, че предвидената такса не представлява само частично възнаграждение за доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, и че равнището на тази такса не е било определено поради наличието на други възможни фактори, които евентуално да могат да поставят под съмнение пряката връзка между доставките на услуги и насрещната им престация. (вж. т. 42, 45 и 51; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 13, параграф 1, Третиране като данъчно незадължени лица, Понятие за „публичноправни субекти“, Акционерно дружество, на което е възложена доставката на услуги по планиране и управление на здравеопазването в Азорски автономен регион, Определяне на правилата, съобразно които се извършват тези услуги, включително начина на тяхното заплащане, в програмни договори, сключени между дружеството и региона.

Дело C-174/14 Saudaçor — Sociedade Gestora de Recursos e Equipamentos da Saúde dos Açores SA срещу Fazenda Pública (Преюдициално запитване, подадено от Supremo Tribunal Administrativo) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 13, параграф 1 — Третиране като данъчно незадължени лица — Понятие за „публичноправни субекти“ — Акционерно дружество, на което е възложена доставката на услуги по планиране и управление на здравеопазването в Азорски автономен регион — Определяне на правилата, съобразно които се извършват тези услуги, включително начина на тяхното заплащане, в програмни договори, сключени между дружеството и региона“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 29 октомври 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Публичноправни организации — Третиране като данъчно незадължени лица за дейностите, извършени в качеството на публичноправни органи — Изключения — Възмездни доставки на услуги — Понятие (членове 9 и 13 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Доставка на услуги в областта на услуги по планиране и управление на регионална здравна услуга — Включване (членове 9, параграф от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Тълкуване — Принципи — Независимо тълкуване — Граници Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Публичноправни организации — Третиране като данъчно незадължени лица за дейностите, извършени в качеството на публичноправни органи — Понятие — Доставка от дружество за услуги в областта на планиране и управление на регионална здравна услуга — Включване — Условия — Наличие на икономическа дейност — Квалификация на дружеството като публичноправен орган — Независимо тълкуване (член 1, параграф 9 от Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета; член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 31—33) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че представлява икономическа дейност по смисъла на посочената разпоредба дейност, изразяваща се в предоставяне на определен регион на услуги по планиране и управление на регионалната система на здравеопазване съгласно програмни договори, сключени между това дружество и посочения регион. В това отношение пряката връзка, която съществува между извършената доставка на услуги и получената насрещна престация, не изглежда опровергана от обстоятелството, че предмет на дейността на дружеството е изпълнение на конституционно задължение, което е възложено изключително и пряко на държавата по силата на португалската конституция, а именно задължението да въведе универсална и потенциално безвъзмездна национална здравна услуга, която в основната си част трябва да се финансира с публичните средства. Всъщност съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 „данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от тази дейност. (вж. т. 39, 40 и 42; т. 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 52) Член 13, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на предвиденото в посочената разпоредба правило за третиране като данъчно незадължени по данъка върху добавената стойност лица попада дейност, изразяваща се в предоставяне на определен регион на услуги по планиране и управление на регионалната система на здравеопазване съгласно програмни договори, сключени между това дружество и посочения регион, в хипотезата, при която тази дейност представлява икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата, ако, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция, може да се приеме, че въпросното дружество трябва да се квалифицира като публичноправен орган и извършва посочената дейност в качеството си на публичноправен орган, при условие че националната юрисдикция установи, че освобождаването на тази дейност няма да доведе до нарушения на конкуренцията с известна значителност. В този контекст понятието „публичноправни органи“ по смисъла на член 13, параграф 1 от посочената директива не трябва да се тълкува с оглед на понятието за публичноправен субект, установено в член 1, параграф 9 от Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки. (вж. т. 75; т. 2 от диспозитива)