Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Шеста директива 77/388/ЕИО, Директива 2006/112/ЕО, Освобождаване от ДДС, Член 86, параграф 1, буква б) и член 144, Освобождаване от вносни мита на пратки с незначителна стойност или нетърговски характер, Освобождаване на услуги във връзка с внос на стоки, Национална правна уредба, която предвижда облагане с ДДС на разходите за транспорт на документи и стоки с незначителна стойност въпреки техния съпътстващ характер за необлагаеми стоки.

Дело C-273/16 Agenzia delle Entrate срещу Federal Express Europe Inc. (Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Шеста директива 77/388/ЕИО — Директива 2006/112/ЕО — Освобождаване от ДДС — Член 86, параграф 1, буква б) и член 144 — Освобождаване от вносни мита на пратки с незначителна стойност или нетърговски характер — Освобождаване на услуги във връзка с внос на стоки — Национална правна уредба, която предвижда облагане с ДДС на разходите за транспорт на документи и стоки с незначителна стойност въпреки техния съпътстващ характер за необлагаеми стоки“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 4 октомври 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Освобождаване на услуги във връзка с внос на стоки — Национална правна уредба, която предвижда облагане с данък върху добавената стойност на разходите за транспорт на документи и стоки с незначителна стойност въпреки техния съпътстващ характер за необлагаеми стоки — Недопустимост (член 144 и член 86, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 144 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с член 86, параграф 1, буква б) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предвижда за прилагането на освобождаването от данък върху добавената стойност на съпътстващи услуги, включително транспортни, не само тяхната стойност да бъде включена в облагаемата основа, но и тези услуги да са били ефективно обложени с данък върху добавената стойност на митницата в момента на вноса. В това отношение следва да се припомни, че член 86, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС гарантира, че облагането на съпътстващата доставка следва облагането на основната доставка. Всъщност според член 144 от тази директива, от една страна, главната освободена доставка съответства на вноса на стоки, и от друга страна, съпътстващите доставки са услугите, изброени в член 86, параграф 1, буква б) от посочената директива, като те трябва в качеството си на такива да следват данъчната съдба на основната доставка, при условие че тяхната стойност е включена в данъчната основа. Следователно от съвместния прочит на член 86, параграф 1, буква б) и член 144 от Директивата за ДДС произтича, че доколкото транспортните разходи са включени в данъчната основа на освободената сделка по внос, съпътстващата доставка на услуга трябва също да бъде освободена от ДДС. Изискването тази доставка на услуга да е ефективно обложена с ДДС на митницата, както предвижда разглежданото по главното производство законодателство, би лишило от ефективност освобождаването по член 144 от Директивата за ДДС, при положение че такова изискване би имало за последица посоченото освобождаване никога да не бъде приложимо в случай на внос на пратки, състоящи се от стоки с незначителна стойност или без търговски характер, макар че последните трябва да бъдат освободени от ДДС по силата на член 143, буква б) от тази директива. Съдът вече е признал по отношение на освобождаването от вносни мита на стоки с незначителна стойност, че то има за цел административно опростяване на митническите процедури (вж. в този смисъл решение от 2 юли 2009 г., Har Vaessen Douane Service,C-7/08, EU:C:2009:417, т. 33). От това следва, че разходите за транспорт, свързани с крайния внос на стоките, трябва да бъдат освободени от ДДС, доколкото тяхната стойност е включена в данъчната основа, макар да не са били обложени с ДДС на митницата в момента на вноса. (вж. т. 39—41, 44, 46 и 47 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, Б, буква г), точка 6, Специални инвестиционни фондове, Понятие, Инвестиции в недвижими имоти, Управление на специални инвестиционни фондове, Понятие, Фактическа експлоатация на недвижим имот.

Дело C-595/13 Staatssecretaris van Financiën срещу Fiscale Eenheid X NV cs (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точка 6 — Специални инвестиционни фондове — Понятие — Инвестиции в недвижими имоти — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие — Фактическа експлоатация на недвижим имот“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 9 декември 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие за специални инвестиционни фондове — Инвестиционни дружества, учредени от инвеститори с цел инвестиране в недвижими имоти — Включване — Условие — Държавен надзор върху посочените дружества (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие — Фактическа експлоатация на недвижимите имоти на специален инвестиционен фонд — Изключване (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 91/680, трябва да се тълкува в смисъл, че инвестиционни дружества, при които капиталът се набира от повече от един инвеститор, които носят риска от управлението на събраните в него активи с цел за закупуването, владението, управлението и продажбата на недвижими имоти, за да се генерира печалба, която да се разпредели между всички притежаващи част от капитала под формата на дивидент, като последните се ползват и от друго предимство поради повишаване на стойността на притежаваното от тях дялово участие, могат да се разглеждат като специални инвестиционни фондове по смисъла на тази разпоредба, при условие че съответната държава членка е упражнила особен държавен надзор върху дружествата. В това отношение, доколкото вложенията, независимо дали се състоят от ценни книжа, или от недвижими имоти, подлежат на сходен особен държавен надзор, между тези форми на вложения има и пряка конкуренция. За инвеститора и в двата случая е важна доходността, която му носят вложенията. Принципът на данъчен неутралитет обаче не допуска предоставянето на сходни услуги, които се конкурират помежду си, да се третира различно от гледна точка на данъка върху добавената стойност. (вж. т. 63 и 64; т. 1 от диспозитива) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 91/680, трябва да се тълкува в смисъл, че понятието за управление, което се съдържа в тази разпоредба, не обхваща и фактическата експлоатация на недвижимите имоти на специален инвестиционен фонд. В това отношение специфичната дейност на специален инвестиционен фонд се състои в колективно инвестиране на привлечените капитали. В този смисъл, доколкото активите на подобен фонд се състоят от недвижими имоти, специфичната му дейност включва, от една страна, дейностите, свързани с подбора, покупката и продажбата на недвижими имоти, а от друга страна, административните и счетоводните задачи. За разлика от това фактическата експлоатация на недвижимите имоти не е специфична за експлоатацията на специален инвестиционен фонд, доколкото надхвърля различните дейности, свързани с колективното инвестиране на привлечените капитали. Доколкото фактическата експлоатация на недвижимите имоти има за цел да опази и разшири инвестираното имущество, целта ѝ не е специфична на дейността на специален инвестиционен фонд, а е присъща на всеки вид инвестиране. (вж. т. 77—79; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху оборота, Приложно поле, Освобождаване, Понятие за застрахователни сделки, Понятие за доставка на услуги, Предварително определена сума за гарантиране на повреда на употребявано превозно средство.

Дело C-584/13 Directeur général des finances publiques срещу Mapfre asistencia compañia internacional de seguros y reaseguros SA и Mapfre warranty SpA срещу Directeur général des finances publiques (Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху оборота — Приложно поле — Освобождаване — Понятие за застрахователни сделки — Понятие за доставка на услуги — Предварително определена сума за гарантиране на повреда на употребявано превозно средство“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 16 юли 2015 г. Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия контекст (член 267 ДФЕС; член 94 от Процедурния правилник на Съда) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Случаи на освобождаване на застрахователните и презастрахователните сделки — Понятие — Доставка на услуги, при която срещу заплащане на предварително определена сума се предоставя гаранция за механичната повреда на някои части на употребявано превозно средство — Доставка, извършена от независим от продавача на употребяваното превозно средство икономически оператор — Включване — Доставка на услуги и продажба на употребяваното превозно средство, които трябва да се считат за единна доставка или за самостоятелни доставки — Преценка от националния съд (член 13, Б, буква a) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Вж. текста на решението. (вж. т. 31—33) Член 13, Б, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 91/680, трябва да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба доставката на услуги, при която срещу заплащане на предварително определена сума независим от продавача на употребявани превозни средства икономически оператор предоставя гаранция за механичната повреда на някои части на превозното средство, представлява освободена застрахователна сделка. Всъщност, независимо дали купувачът на употребявано превозно средство сключва договора с независим от продавача на това превозно средство икономически оператор, като посоченият продавач е само посредник, или продавачът сключва този договор от свое име, но за сметка на купувача, или още продавачът прехвърля на купувача правата си по договор, който е сключил от свое име и за своя сметка с независимия икономически оператор, понятието за застрахователни сделки по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива е достатъчно широко, за да обхваща всяка от описаните хипотези. Освен това определянето на доставка на услуги като „застрахователна сделка“ по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива не може да зависи от начина, по който застрахователят управлява големината на риска, който се задължава да покрие, и изчислява съответния размер на премиите. В това отношение самата същност на „застрахователната сделка“ по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива се състои в това, че застрахованото лице се предпазва от риска да понесе несигурна, но потенциално голяма финансова загуба, като заплаща премия, която от своя страна е сигурна, но ограничена по размер. Накрая извършването на доставка на услуги като цитираната по-горе и продажбата на употребяваното превозно средство трябва по принцип да се считат за отделни и самостоятелни доставки, подлежащи на отделно разглеждане по отношение на данъка върху добавената стойност. Запитващата юрисдикция следва да прецени дали продажбата на употребявано превозно средство и гаранцията, предоставяна от независим от продавача на това превозно средство икономически оператор за механичната повреда на някои части на превозното средство, са свързани до такава степен, че трябва да се разглеждат като единна сделка, или напротив — като самостоятелни сделки. (вж. т. 38, 41, 42 и 58 и диспозитива)