Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Защита на финансовите интереси на Съюза, Член 4, параграф 3 ДЕС, Член 325, параграф 1 ДФЕС, Директива 2006/112/ЕО, Конвенция PIF, Санкции, Принципи на равностойност и ефективност, Невнасяне в определения от закона срок на дължимия на база на годишната данъчна декларация ДДС, Национална правна уредба, която предвижда наказание лишаване от свобода само когато неплатеният ДДС надхвърля определен праг за криминализиране, Национална правна уредба, която предвижда по-нисък праг за криминализиране на невнасянето на удържан при източника данък върху доходите.

Дело C-574/15 Наказателно производство срещу Mauro Scialdone (Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Varese) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Защита на финансовите интереси на Съюза — Член 4, параграф 3 ДЕС — Член 325, параграф 1 ДФЕС — Директива 2006/112/ЕО — Конвенция PIF — Санкции — Принципи на равностойност и ефективност — Невнасяне в определения от закона срок на дължимия на база на годишната данъчна декларация ДДС — Национална правна уредба, която предвижда наказание лишаване от свобода само когато неплатеният ДДС надхвърля определен праг за криминализиране — Национална правна уредба, която предвижда по-нисък праг за криминализиране на невнасянето на удържан при източника данък върху доходите“ Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 2 май 2018 г. Собствени ресурси на Европейския съюз—Защита на финансовите интереси на Съюза—Борба срещу измамата и другите незаконни дейности—Задължение на държавите членки да въведат ефективни и възпиращи санкции—Понятия „измама“ и „други незаконни дейности“—Невнасяне в определения от закона срок на дължимия на база на годишната данъчна декларация данък върху добавената стойност—Незаконна дейност, която може да засегне финансовите интереси на Съюза (член 325, параграф 1 ДФЕС; член 206 и член 250, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета;член 1, параграф 1, буква б) от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности) Собствени ресурси на Европейския съюз—Защита на финансовите интереси на Съюза—Борба срещу измамата и другите незаконни дейности—Задължение на държавите членки да въведат ефективни и възпиращи санкции—Обхват—Данъчни нарушения в областта на данъка върху добавената стойност—Невнасяне в определения от закона срок на дължимия на база на годишната данъчна декларация данък върху добавената стойност—Национална правна уредба, която предвижда наказание лишаване от свобода—Праг за криминализиране, който е по-висок от прага за криминализиране на невнасянето на данъка върху доходите—Допустимост (член 4, параграф 3 ДЕС; член 325, параграф 1 ДФЕС; Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 37—40, 44 и 45) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и член 325, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че невнасянето в определения от закона срок на дължимия на база на годишната данъчна декларация за определена година данък върху добавената стойност (ДДС) представлява престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, само когато неплатеният ДДС надхвърля праг за криминализиране от 250000 EUR, но предвижда праг за криминализиране на невнасянето на удържан при източника данък върху доходите от 150000 EUR. (вж. т. 61 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Служебно отчитане на нарушение на правото на Съюза като основание за отмяна, Принципи на равностойност и ефективност, Обща система на данъка върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане на платения по получени доставки данък, Система на обратното начисляване, Член 199, параграф 1, буква ж), Прилагане само за недвижими вещи, Данък, недължимо платен от купувача на продавача на стоки заради неправилно издадена фактура, Решение на данъчен орган, с което се установява, че купувачът на стоки продължава да дължи данък, отказва се поисканото от него приспадане и му се налага глоба за данъчно нарушение.

Дело C-564/15 Tibor Farkas срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-alfödi Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kecskeméti közigazgatási és munkaügyi bíróság) „Преюдициално запитване — Служебно отчитане на нарушение на правото на Съюза като основание за отмяна — Принципи на равностойност и ефективност — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане на платения по получени доставки данък — Система на обратното начисляване — Член 199, параграф 1, буква ж) — Прилагане само за недвижими вещи — Данък, недължимо платен от купувача на продавача на стоки заради неправилно издадена фактура — Решение на данъчен орган, с което се установява, че купувачът на стоки продължава да дължи данък, отказва се поисканото от него приспадане и му се налага глоба за данъчно нарушение“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 26 април 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Задължения на данъчнозадължени лица—Член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112—Приложно поле—Обхват (член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Процедура за обратно начисляване—Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги—Липса на право на приспадане в случай на недължимо плащане на данъка от купувача на продавача на дадена стока заради неправилно издадена фактура—Допустимост—Условия—Възможност неоснователно фактурираният данък да бъде възстановен на купувача било от продавача, било от данъчния орган (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Процедура за обратно начисляване—Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги—Недължимо плащане на данъка от купувача на продавача на дадена стока заради неправилно издадена фактура—Липса на загуба на данъчни приходи, както и на данни за данъчна измама—Налагане на санкция за данъчно нарушение, равняваща се на 50 % от размера на данъка—Недопустимост (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага за доставките на движими вещи, продавани от длъжник в производство по принудително изпълнение. (вж. т. 1 от диспозитива) Разпоредбите на Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/45, както и принципите на данъчен неутралитет, ефективност и пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат в случай като разглеждания в главното производство купувачът на стока да бъде лишен от правото да приспадне данъка върху добавената стойност, който е платил недължимо на купувача въз основа на фактура, съставена по правилата на общия режим на данъка върху добавената стойност, при положение че за съответната сделка е бил приложим режимът на обратно начисляване, когато продавачът е внесъл посочения данък в бюджета. Тези принципи обаче изискват, доколкото възстановяването на данъка върху добавената стойност, неоснователно фактуриран от продавача на купувача на съответната стока, е невъзможно или изключително трудно, по-специално в случай на неплатежоспособност на продавача, получателят да може да поиска възстановяването направо от данъчния орган. Като се има предвид, че по принцип държавите членки са тези, които определят при какви условия може да се коригира неправилно фактурираният ДДС, Съдът е приел, че система, при която, от една страна, продавачът на стоката, който по погрешка е платил ДДС на данъчните органи, може да иска неговото възстановяване и от друга страна, купувачът на тази стока може да предяви срещу този продавач граждански иск за връщане на недължимо платеното, зачита принципите на неутралност и на ефективност. Всъщност такава система позволява недължимо платените суми да се възстановят на посочения купувач, който по погрешка е понесъл тежестта на фактурирания данък (вж. в този смисъл решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken, C-35/05, EU:C:2007:167, т. 38 и 39 и цитираната съдебна практика). Ако обаче възстановяването на ДДС става невъзможно или изключително трудно, по-специално в случай на неплатежоспособност на продавача, принципът на ефективност може да изисква на купувача на съответната стока да се предостави възможност да поиска възстановяване направо от данъчните органи. Така, за да бъде спазен принципът на ефективност, държавите членки трябва да предвидят необходимите процесуални способи и правила, позволяващи на посочения купувач да си върне неоснователно фактурирания данък (вж. в този смисъл решение от 15 март 2007 г., Reemtsma Cigarettenfabriken, C-35/05, EU:C:2007:167, т. 41). (вж. т. 51, 53 и 57; т. 2 от диспозитива) Принципът на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл че в случай като разглеждания в главното производство не допуска националните данъчни органи да наложат на данъчнозадължено лице, придобило стока, за чиято доставка се прилага режимът на обратно начисляване, санкция за данъчно нарушение в размер на 50 % от данъка върху добавената стойност, който то дължи на данъчната администрация, когато последната не е изгубила данъчни приходи и нищо не сочи за наличие на данъчна измама, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. Следва да се припомни, че при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Въпреки това те са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи и следователно да спазват принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл по-специално решения от 7 декември 2000 г., De Andrade, C-213/99, EU:C:2000:678, т. 20 и от 6 февруари 2014 г., Fatorie, C-424/12, EU:C:2014:50, т. 50). Така подобни санкции не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на целите за осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване на данъчните измами. За да се прецени дали определена санкция е съобразена с принципа на пропорционалност, следва да се вземат предвид по-специално видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и правилата за определяне на нейния размер (вж. в този смисъл решения от 8 май 2008 г., Ecotrade, C-95/07 и C-96/07, EU:C:2008:267, т. 65—67 и от 20 юни 2013 г., Родопи-М 91, C-259/12, EU:C:2013:414, т. 38). (вж. т. 59, 60 и 67; т. 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Самоначисляване, Право на приспадане, Плащане на данъка към доставчика на услуги, Липса на задължителни реквизити, Недължимо платен ДДС, Загубване на правото на приспадане, Принцип на данъчен неутралитет, Принцип на правната сигурност.

Дело C-424/12 SC Fatorie SRL срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Bihor (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Oradea) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Самоначисляване — Право на приспадане — Плащане на данъка към доставчика на услуги — Липса на задължителни реквизити — Недължимо платен ДДС — Загубване на правото на приспадане — Принцип на данъчен неутралитет — Принцип на правната сигурност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 февруари 2014 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора в главното производство (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Национална правна уредба, която лишава получателя на услуги от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите в резултат на неправилно изготвена фактура — Допустимост — Невъзможност за коригиране на грешката поради обявяването в несъстоятелност на доставчика — Липса на последици (Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това да се оттегли в преклузивен срок решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка, като вследствие на повторна данъчна ревизия изискват от него посочения данък заедно с лихви за забава — Принцип на правната сигурност — Допустимост — Граници — Спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, включително на принципа на пропорционалност Вж. текста на решението. (вж. точка 25) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на данъчен неутралитет допускат в рамките на сделка, която подлежи на режим на самоначисляване, получателят на услугите да бъде лишен от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите въз основа на неправилно изготвена фактура, включително и в случаите, в които е невъзможно коригирането на тази грешка поради обявяването в несъстоятелност на този доставчик. Всъщност при режима на самоначисляване не се извършва никакво плащане на данъка върху добавената стойност между доставчика и получателя на услугите, като последният следва да плати данъка върху добавената стойност за извършените доставки при тяхното получаване и по принцип може същевременно да приспадне същия този данък така, че на данъчната администрация да не се дължи никаква сума. В това отношение, макар и в рамките на режима на самоначисляване принципът на данъчния неутралитет да налага правото на приспадане на данъка върху добавената стойност по получените доставки да се предоставя, ако са изпълнени материалноправните изисквания, дори данъчнозадължените лица да не са спазили някои формални изисквания, получателят на услугите би следвало да заплати данъка върху добавената стойност на данъчните органи в съответствие с член 199 от Директива 2006/112. По този начин, освен обстоятелството, че оспорваната фактура не отговаря на предвидените в националното законодателство формални изисквания, не е спазено и материалноправно условие на режима на самоначисляване. Това положение е попречило на данъчната администрация да извърши проверка на прилагането на режима на самоначисляване и е довело до възникване на опасността от загуби на данъчни постъпления за съответната държава членка. Така, при положение че данъкът върху добавената стойност, платен от получателя на доставчика, не е бил дължим и че при плащането му не е спазено материалноправно условие на режима, получателят на услугите не може да претендира за право на приспадане на данъка върху добавената стойност. От друга страна, обявяването в несъстоятелност на доставчика на услуги не би могло да постави под съмнение отказа за приспадане на данъка върху добавената стойност поради неизпълнението от страна на получателя на услугите на съществени задължения за прилагането на режима на самоначисляване. Получателят на услугите, платил недължим данък върху добавената стойност на доставчика на тези услуги, може обаче да поиска от него възстановяването по реда на националното право. (вж.точки 29, 35, 37, 38, 40—42 и 44; точка 1 от диспозитива) Принципът на правната сигурност допуска национална административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това в рамките на преклузивен срок да се оттегли решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка върху добавената стойност, като вследствие на нова данъчна ревизия изискват от него този данък, както и лихви за забава. Принципът на правната сигурност изисква определено да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчнозадълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация. Същевременно обаче национална правна уредба, която допуска по изключение до изтичане на преклузивния срок да бъде извършена повторна ревизия за определен период, ако се появят допълнителни данни, неизвестни за данъчните инспектори към датата на извършените проверки, или грешки в изчисленията, които дават отражение върху резултатите от тях, спазва принципа на правната сигурност. По отношение на лихвите за забава, при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност. (вж. точки 46—48, 50 и 51; точка 2 от диспозитива) Дело C-424/12 SC Fatorie SRL срещу Direcţia Generală a Finanţelor Publice Bihor (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Oradea) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Самоначисляване — Право на приспадане — Плащане на данъка към доставчика на услуги — Липса на задължителни реквизити — Недължимо платен ДДС — Загубване на правото на приспадане — Принцип на данъчен неутралитет — Принцип на правната сигурност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 февруари 2014 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора в главното производство (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Национална правна уредба, която лишава получателя на услуги от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите в резултат на неправилно изготвена фактура — Допустимост — Невъзможност за коригиране на грешката поради обявяването в несъстоятелност на доставчика — Липса на последици (Директива 2006/112) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това да се оттегли в преклузивен срок решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка, като вследствие на повторна данъчна ревизия изискват от него посочения данък заедно с лихви за забава — Принцип на правната сигурност — Допустимост — Граници — Спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, включително на принципа на пропорционалност Вж. текста на решението. (вж. точка 25) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на данъчен неутралитет допускат в рамките на сделка, която подлежи на режим на самоначисляване, получателят на услугите да бъде лишен от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който той е платил недължимо на доставчика на услугите въз основа на неправилно изготвена фактура, включително и в случаите, в които е невъзможно коригирането на тази грешка поради обявяването в несъстоятелност на този доставчик. Всъщност при режима на самоначисляване не се извършва никакво плащане на данъка върху добавената стойност между доставчика и получателя на услугите, като последният следва да плати данъка върху добавената стойност за извършените доставки при тяхното получаване и по принцип може същевременно да приспадне същия този данък така, че на данъчната администрация да не се дължи никаква сума. В това отношение, макар и в рамките на режима на самоначисляване принципът на данъчния неутралитет да налага правото на приспадане на данъка върху добавената стойност по получените доставки да се предоставя, ако са изпълнени материалноправните изисквания, дори данъчнозадължените лица да не са спазили някои формални изисквания, получателят на услугите би следвало да заплати данъка върху добавената стойност на данъчните органи в съответствие с член 199 от Директива 2006/112. По този начин, освен обстоятелството, че оспорваната фактура не отговаря на предвидените в националното законодателство формални изисквания, не е спазено и материалноправно условие на режима на самоначисляване. Това положение е попречило на данъчната администрация да извърши проверка на прилагането на режима на самоначисляване и е довело до възникване на опасността от загуби на данъчни постъпления за съответната държава членка. Така, при положение че данъкът върху добавената стойност, платен от получателя на доставчика, не е бил дължим и че при плащането му не е спазено материалноправно условие на режима, получателят на услугите не може да претендира за право на приспадане на данъка върху добавената стойност. От друга страна, обявяването в несъстоятелност на доставчика на услуги не би могло да постави под съмнение отказа за приспадане на данъка върху добавената стойност поради неизпълнението от страна на получателя на услугите на съществени задължения за прилагането на режима на самоначисляване. Получателят на услугите, платил недължим данък върху добавената стойност на доставчика на тези услуги, може обаче да поиска от него възстановяването по реда на националното право. (вж.точки 29, 35, 37, 38, 40—42 и 44; точка 1 от диспозитива) Принципът на правната сигурност допуска национална административна практика на националните данъчни органи, която се състои в това в рамките на преклузивен срок да се оттегли решение, с което те са признали на данъчнозадълженото лице право на приспадане на данъка върху добавената стойност, като вследствие на нова данъчна ревизия изискват от него този данък, както и лихви за забава. Принципът на правната сигурност изисква определено да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчнозадълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация. Същевременно обаче национална правна уредба, която допуска по изключение до изтичане на преклузивния срок да бъде извършена повторна ревизия за определен период, ако се появят допълнителни данни, неизвестни за данъчните инспектори към датата на извършените проверки, или грешки в изчисленията, които дават отражение върху резултатите от тях, спазва принципа на правната сигурност. По отношение на лихвите за забава, при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност. (вж. точки 46—48, 50 и 51; точка 2 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност, Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура, Отстраняване на нарушението, Внасяне на данъка, Държавен бюджет, Липса на вреда, Административна санкция.

Keywords Summary Keywords 1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство (член 267 ДФЕС) 2. Държави членки — Запазена компетентност — Област на санкциите във връзка с данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи 3. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Обхват — Санкция за забава, предвидена от държава членка за данъчнозадължено лице, което не е изпълнило задължението си за счетоводно отразяване — Отстраняване на нарушението — Внасяне на данъка — Допустимост — Преценка на определени обстоятелства от националната юрисдикция с оглед на членове 242 и 273 от Директива 2006/112, както и с оглед на принципа на пропорционалност (членове 242 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Вж. текста на решението. (вж. точка 27) 2. Вж. текста на решението. (вж. точка 31) 3. Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви. Националната юрисдикция следва да прецени — предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство, и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице — дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Действително правните субекти не могат да се позовават на нормите на Съюза с измамна или противоправна цел. Следва все пак да се подчертае, че късното начисляване на данъка само по себе си не би могло да се приравни на злоупотреба. (вж. точки 41—43 и диспозитива) Дело C-259/12 Териториална дирекция на Националната агенция за приходите — Пловдив срещу „Родопи-M 91“ ООД (Преюдициално запитване, отправено от Пловдивски административен съд) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност — Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура — Отстраняване на нарушението — Внасяне на данъка — Държавен бюджет — Липса на вреда — Административна санкция“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 20 юни 2013 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство (член 267 ДФЕС) Държави членки — Запазена компетентност — Област на санкциите във връзка с данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Обхват — Санкция за забава, предвидена от държава членка за данъчнозадължено лице, което не е изпълнило задължението си за счетоводно отразяване — Отстраняване на нарушението — Внасяне на данъка — Допустимост — Преценка на определени обстоятелства от националната юрисдикция с оглед на членове 242 и 273 от Директива 2006/112, както и с оглед на принципа на пропорционалност (членове 242 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 27) Вж. текста на решението. (вж. точка 31) Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви. Националната юрисдикция следва да прецени — предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство, и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице — дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Действително правните субекти не могат да се позовават на нормите на Съюза с измамна или противоправна цел. Следва все пак да се подчертае, че късното начисляване на данъка само по себе си не би могло да се приравни на злоупотреба. (вж. точки 41—43 и диспозитива)