Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 66, първа алинея, буква б), Изискуемост на ДДС, Получаване на плащането, Член 167, Възникване и обхват на правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС, Член 167a, Дерогиране, Касова отчетност, Отдаване под наем и пренаемане на сграда, предназначена за промишлена или търговска дейност.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 66, Данъчно събитие и изискуемост на данъка, Момент на доставяне на услугите, Строителни и строително-монтажни работи, Отчитане на момента на приемането на работите, предвидено в договора за предоставяне на услуги.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 17, параграф 2, буква е), Условие за връщане на стоката в държавата членка, от която първоначално е изпратена или превозена.

Съединени дела C-606/12 и C-607/12 Dresser-Rand SA срещу Agenzia delle Entrate, Direzione Provinciale, Ufficio Controlli di Genova (Преюдициални запитвания, отправени от Commissione tributaria provinciale di Genova) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 17, параграф 2, буква е) — Условие за връщане на стоката в държавата членка, от която първоначално е изпратена или превозена“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 6 март 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Прехвърляне в друга държава членка — Изключване на прехвърлянето, осъществено чрез изпращане или превозване на стока между две държави членки — Условие — Задължително връщане на стоката на данъчнозадълженото лице в държавата членка на произхода (член 17, параграф 2, буква е) от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Искане за тълкуване на явно неприложими разпоредби от правото на Съюза по спора в главното производство — Неприложимост на член 17, параграф 2, буква е) от Директива 2006/112 при липса на връщане на стока в държавата членка на произхода (член 267 ДФЕС;член 17, параграф 2, буква е) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 17, параграф 2, буква е) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че за да не бъде квалифицирано изпращането или превозването на стока като прехвърляне в друга държава членка, след извършването на обработка в държавата членка, в която завършва изпращането или превозването, тази стока трябва задължително да бъде върната на данъчнозадълженото лице в държавата членка, от която първоначално е изпратена или превозена. Всъщност прехвърлянето на стока в друга държава членка не следва да се квалифицира като вътреобщностна доставка единствено когато то се извършва не с цел крайното ѝ потребление в посочената държава членка, а с цел осъществяване на операция по преработка на същата стока, последвано от връщането ѝ в държавата членка на произхода. Следователно връщането на стоката на данъчнозадълженото лице в държавата членка, от която първоначално е изпратена или превозена, трябва да се счита за необходимо условие за прилагането на член 17, параграф 2, буква е) от посочената директива. (вж. точки 30—32 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 33—38)

Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 66, букви a), в), Предоставяне на транспортни и спедиторски услуги, Изискуемост, Дата на получаване на плащането и не по-късно от 30 дни след предоставянето, По-ранно издаване на фактурата.

Дело C-169/12 TNT Express Worldwide (Poland) sp. z o.o. срещу Minister Finansów (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 66, букви a)—в) — Предоставяне на транспортни и спедиторски услуги — Изискуемост — Дата на получаване на плащането и не по-късно от 30 дни след предоставянето — По-ранно издаване на фактурата“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 16 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Предоставяне на транспортни и спедиторски услуги — Момент на получаване на плащането не по-късно от тридесет дни след доставката — Недопустимост, включително в случай на по-ранно издаване на фактурата (член 66 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 66 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/117, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че данъкът върху добавената стойност за транспортни и спедиторски услуги става изискуем от датата на получаването на пълно или частично плащане, но не по-късно от 30 дни от деня на предоставянето на услугите, дори ако фактурата е издадена по-рано и предвижда по-късен срок за плащане. (вж. точка 36 и диспозитива) Дело C-169/12 TNT Express Worldwide (Poland) sp. z o.o. срещу Minister Finansów (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 66, букви a)—в) — Предоставяне на транспортни и спедиторски услуги — Изискуемост — Дата на получаване на плащането и не по-късно от 30 дни след предоставянето — По-ранно издаване на фактурата“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 16 май 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчно събитие и изискуемост на данъка — Предоставяне на транспортни и спедиторски услуги — Момент на получаване на плащането не по-късно от тридесет дни след доставката — Недопустимост, включително в случай на по-ранно издаване на фактурата (член 66 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 66 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/117, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че данъкът върху добавената стойност за транспортни и спедиторски услуги става изискуем от датата на получаването на пълно или частично плащане, но не по-късно от 30 дни от деня на предоставянето на услугите, дори ако фактурата е издадена по-рано и предвижда по-късен срок за плащане. (вж. точка 36 и диспозитива)