Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 401, Принцип на данъчен неутралитет, Придобиване, което предприятие извършва от частни лица, на стоки с високо съдържание на злато или други благородни метали с цел препродажба, Данък върху прехвърлянето на имущество.

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Сделки по продажба на ценни книжа, водещи до прехвърляне на собственост върху недвижимо имущество, Облагане с косвен данък, различен от ДДС, Членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС, Изцяло вътрешно положение.

Дело C-139/12 Caixa d’Estalvis i Pensions de Barcelona срещу Generalidad de Cataluña (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Сделки по продажба на ценни книжа, водещи до прехвърляне на собственост върху недвижимо имущество — Облагане с косвен данък, различен от ДДС — Членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС — Изцяло вътрешно положение“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 20 март 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Забрана за събиране на други национални данъци, с характеристики на данъци върху оборота — Понятие „данъци върху оборота“ — Обхват — Данък върху прехвърлянето на имущество и удостоверителните документи — Допустимост (Директива 77/388 на Съвета и Директива 91/680 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство (член 267 ДФЕС) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Въпрос, повдигнат по повод на спор, чиито аспекти са свързани само с една държава членка — Включване с оглед на приложимостта на разпоредба от правото на Съюза, към която препраща националното право, или поради установената в националното право забрана за дискриминация (член 267 ДФЕС) Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 91/680, следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба, която предвижда, че придобиването на мажоритарен дял от капитала на дружество, чиито активи се състоят основно от недвижимо имущество, се облага с косвен данък, различен от ДДС. Всъщност с определение от 27 ноември 2008 г. по дело Renta (C-151/08) Съдът вече се е произнесъл по въпроса за съвместимостта на тази правна уредба с член 33, параграф 1 от Шеста директива. В посоченото определение Съдът приема в това отношение, че данък с характеристиките на данъка върху прехвърлянето на имущество се отличава до такава степен от ДДС, че не може да бъде квалифициран като данък с характер на данък върху оборота по смисъла на член 33, параграф 1 от Шеста директива. Освен това, след като по този начин правото на Съюза допуска съществуването на други режими на облагане, наред с ДДС, такъв данък може да бъде събиран и когато се налага едновременно с ДДС за една и съща сделка. (вж. точки 28, 29 и 31 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 33—36) Макар с оглед на разпределянето на правомощията в рамките на производството по преюдициално запитване единствено националната юрисдикция да е компетентна да определя предмета на въпросите, които възнамерява да постави на Съда, последният все пак е длъжен да разгледа условията, при които е сезиран от националния съд, за да прецени дали е компетентен. В това отношение Съдът не е компетентен да отговори на преюдициален въпрос, когато е очевидно, че разпоредбата от правото на Съюза, чието тълкуване се иска от Съда, не може да се приложи. Що се отнася до разпоредбите на Договора за ФЕС в областта на свободата на установяване и на свободното движение на капитали, тези разпоредби не се прилагат към положение, всички аспекти на което са свързани с една-единствена държава членка. Въпреки това при някои точно определени обстоятелства изцяло вътрешният характер на съответното положение не е пречка Съдът да отговори на въпрос, поставен по реда на член 267 ДФЕС. Такава може да бъде по-специално хипотезата, когато националното право задължава запитващата юрисдикция да даде възможност на гражданите на държавата, на която принадлежи юрисдикцията, да се ползват от същите права като тези, които гражданин на друга държава членка, намиращ се в същото положение, би могъл да получи въз основа на правото на Съюза, или когато преюдициалното запитване се отнася до разпоредби от правото на Съюза, към които националното право на държава членка препраща за определяне на нормите, приложими към изцяло вътрешно за тази държава членка положение. (вж. точки 40—44)