Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 203, Договор за финансов лизинг, Лице, което дължи плащането на ДДС, Възможност писмен договор да се третира като фактура.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка, Материалноправни условия за възникване на правото на приспадане, Действителна доставка на стоки.

Съединени дела C-459/17 и C-460/17 SGIиValériane SNC срещу Ministre de l’Action et des Comptes publics (Преюдициални запитвания, отправени от Conseil d’État (Франция) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка — Материалноправни условия за възникване на правото на приспадане — Действителна доставка на стоки“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 27 юни 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Материалноправни условия за възникване на правото на приспадане—Действителна доставка на стоки—Добросъвестност или недобросъвестност на данъчнозадълженото лице по отношение на действителната доставка—Липса на последици (член 10, параграф 2 и член 17, параграф 1 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Приспадане на данъка, платен за получена доставка—Възникване и обхват на правото на приспадане—Отказ поради липса на действително извършване на доставката на стоките—Допустимост—Условие—Установяване от данъчната администрация на липсата на действително извършване на посочената доставка (член 17 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Член 17, параграф 1 от Шеста директива предвижда, че правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Такъв е случаят по силата на член 10, параграф 2 от тази директива, когато доставката на стоката или на услугите е извършена. От това следва, че в системата на ДДС правото на приспадане е свързано с действителното извършване на доставката на разглежданите стоки или услуги (вж. по аналогия определение на председателя на Съда от 4 юли 2013 г., Мениджърски бизнес решения, C-572/11, непубликувано, EU:C:2013:456, т. 19 и цитираната съдебна практика). Добросъвестността или недобросъвестността на данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, е без въздействие върху въпроса дали доставката е извършена, по смисъла на член 10, параграф 2 от Шеста директива. Действително, съобразно целта на тази директива, която е да се установи обща система на ДДС, основана по-конкретно на единно определяне на облагаемите сделки, понятието „доставка на стоки“ по член 5, параграф 1 от посочената директива е обективно по характер и трябва да се тълкува независимо от целите и резултатите на съответните сделки, без да съществува задължение за данъчната администрация да извършва ревизии, за да установява намерението на данъчнозадълженото лице или за да вземе предвид намерението на оператор, различен от това данъчнозадължено лице, който е част от същата верига на доставки (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2013 г., Dixons Retail, C-494/12, EU:C:2013:758, т. 19 и 21 и цитираната съдебна практика). (вж. т. 34, 35 и 38) Член 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 91/680/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г., трябва да се тълкува в смисъл, че за да се откаже на данъчнозадълженото лице — адресат на фактура, правото да приспадне ДДС, посочен във фактурата, е достатъчно администрацията да установи, че сделките, на които съответства тази фактура, не са били действително извършени. (вж. т. 47 и диспозитива)

Директива 2006/112/ЕО, ДДС, Право на приспадане, Отказ, Посочен във фактура данък, Действително осъществяване на облагаема доставка, Липса, Доказване, Принципи на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания.

Определение на Съда (втори състав) от 4 юли 2013 г. — Мениджърски бизнес решения (Дело C-572/11) „Директива 2006/112/ЕО — ДДС — Право на приспадане — Отказ — Посочен във фактура данък — Действително осъществяване на облагаема доставка — Липса — Доказване — Принципи на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания“ Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Спазване на принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания — Отказ с мотива, че липсва действително осъществена доставка — Допустимост — Условие — Доказване — Проверка, възложена на националния съд (член 168, буква a) и член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 32 и диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Административен съд Велико Търново — Тълкуване на член 203 във връзка с член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в L 74, 2011 г., стр. 3 и L 249, 2012 г., стр. 15) — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказано право на приспадане на ДДС от получателя на доставки на услуги с мотива че липсват доказателства за действителни доставки по фактурите — Проверка на тези фактури при данъчна ревизия на доставчика, която не е довела до корекция на дължимия ДДС — Принцип на данъчен неутралитет Диспозитив Член 168, буква а) и член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получателя по фактура да се откаже право на приспадане на посочения в тази фактура данък върху добавената стойност, когато доставките, за които се отнася последната, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен, с мотива че издателят на фактурата е платил посочения в нея данък върху добавената стойност. Запитващата юрисдикция е длъжна в съответствие с националните правила относно събирането на доказателства да извърши глобална преценка на всички факти и обстоятелства по спора, с който е сезирана, за да определи дали е такъв случаят на доставките, за които се отнасят разглежданите в главното производство фактури. Определение на Съда (втори състав) от 4 юли 2013 г. — Мениджърски бизнес решения (Дело C-572/11) „Директива 2006/112/ЕО — ДДС — Право на приспадане — Отказ — Посочен във фактура данък — Действително осъществяване на облагаема доставка — Липса — Доказване — Принципи на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания“ Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Спазване на принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания — Отказ с мотива, че липсва действително осъществена доставка — Допустимост — Условие — Доказване — Проверка, възложена на националния съд (член 168, буква a) и член 203 от Директива 2006/112 на Съвета) (вж. точка 32 и диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Административен съд Велико Търново — Тълкуване на член 203 във връзка с член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в L 74, 2011 г., стр. 3 и L 249, 2012 г., стр. 15) — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказано право на приспадане на ДДС от получателя на доставки на услуги с мотива че липсват доказателства за действителни доставки по фактурите — Проверка на тези фактури при данъчна ревизия на доставчика, която не е довела до корекция на дължимия ДДС — Принцип на данъчен неутралитет Диспозитив Член 168, буква а) и член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получателя по фактура да се откаже право на приспадане на посочения в тази фактура данък върху добавената стойност, когато доставките, за които се отнася последната, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен, с мотива че издателят на фактурата е платил посочения в нея данък върху добавената стойност. Запитващата юрисдикция е длъжна в съответствие с националните правила относно събирането на доказателства да извърши глобална преценка на всички факти и обстоятелства по спора, с който е сезирана, за да определи дали е такъв случаят на доставките, за които се отнасят разглежданите в главното производство фактури.