Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Интегрирано сътрудничество, Предоставяне на финансиране и доставка на текущи активи, необходими за земеделското производство, Единна комплексна доставка, Отделни и независими доставки, Съпътстваща и основна доставка.

Дело C-208/15 Stock ‘94 Szolgáltató Zrt. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Интегрирано сътрудничество — Предоставяне на финансиране и доставка на текущи активи, необходими за земеделското производство — Единна комплексна доставка — Отделни и независими доставки — Съпътстваща и основна доставка“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 8 декември 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Предоставяне на заем, предназначен за закупуване на селскостопански стоки, и доставката на тези стоки в рамките на сделка за интегрирано селскостопанско сътрудничество — Сделка, която може да се счита за една единна доставка — Преценка от националния съд (член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: – сделка по интегрирано селскостопанско сътрудничество, съгласно която икономически оператор доставя стоки на земеделски производител и му предоставя заем, предназначен за закупуване на тези стоки, представлява една единна сделка за целите на тази директива, при която доставката на стоки представлява основната доставка. Данъчната основа на тази единна сделка включва както цената на посочените стоки, така и платените лихви върху отпуснатите заеми на земеделските производители, – фактът, че интеграторът може да предоставя на земеделските производители допълнителни услуги или да закупи произведените от тях селскостопански стоки, е без значение за квалификацията на съответната сделка като единна сделка за целите на Директива 2006/112. На първо място, когато сделката по интегрирано сътрудничество се урежда от принципа, че интеграторът предоставя на интегрираното лице заем, който последното може да използва само за закупуване на текущи активи от интегратора, предоставянето на такива заеми не представлява доставка от самостоятелен интерес от гледна точка на интегрираните лица. На второ място, тъй като не разполага с разрешение за извършване на дейност като кредитна институция, интеграторът не може да предоставя заеми на интегрираните лица, без тези заеми да са предназначени за закупуване на текущи активи. На трето място, доставката на текущи активи и заемът имат една и съща икономическа цел, а именно, по същество, финансово и логистично подпомагане на земеделските производители, което им дава възможност да упражняват селскостопанската си дейност. При тези условия доставката на тези текущи активи представлява, за интегрираните лица, основната доставка по интегрираното сътрудничество, доколкото земеделските производители ще могат да продължат селскостопанската си дейност. Следователно получаването на заем за придобиването на тези активи не представлява, за посочените земеделски производители, самостоятелна цел, а само средство, което им позволява да придобият текущите активи, необходими за селскостопанското им производство. В това отношение националният съд трябва да провери дали сделката по интегрирано сътрудничество действително преследва тази икономическа цел, както и да установи дали доставката на текущи активи е от основно значение за интегрираните лица. Ако случаят е такъв, доставката на текущи активи и предоставянето на заем, предназначен за закупуването им, трябва да се считат за една единна комплексна сделка за целите на данъка върху добавената стойност, тъй като доставката на тези активи представлява основната доставка. Накрая, на четвърто място, обстоятелството, че Stock ’94 може евентуално да доставя допълнителни услуги на интегрираните лица, както и да купува произведените от тях селскостопански стоки, е без значение за дадения отговор. (вж. т. 31—39 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху оборота, Приложно поле, Освобождаване, Понятие за застрахователни сделки, Понятие за доставка на услуги, Предварително определена сума за гарантиране на повреда на употребявано превозно средство.

Дело C-584/13 Directeur général des finances publiques срещу Mapfre asistencia compañia internacional de seguros y reaseguros SA и Mapfre warranty SpA срещу Directeur général des finances publiques (Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху оборота — Приложно поле — Освобождаване — Понятие за застрахователни сделки — Понятие за доставка на услуги — Предварително определена сума за гарантиране на повреда на употребявано превозно средство“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 16 юли 2015 г. Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия контекст (член 267 ДФЕС; член 94 от Процедурния правилник на Съда) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Случаи на освобождаване на застрахователните и презастрахователните сделки — Понятие — Доставка на услуги, при която срещу заплащане на предварително определена сума се предоставя гаранция за механичната повреда на някои части на употребявано превозно средство — Доставка, извършена от независим от продавача на употребяваното превозно средство икономически оператор — Включване — Доставка на услуги и продажба на употребяваното превозно средство, които трябва да се считат за единна доставка или за самостоятелни доставки — Преценка от националния съд (член 13, Б, буква a) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Вж. текста на решението. (вж. т. 31—33) Член 13, Б, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 91/680, трябва да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба доставката на услуги, при която срещу заплащане на предварително определена сума независим от продавача на употребявани превозни средства икономически оператор предоставя гаранция за механичната повреда на някои части на превозното средство, представлява освободена застрахователна сделка. Всъщност, независимо дали купувачът на употребявано превозно средство сключва договора с независим от продавача на това превозно средство икономически оператор, като посоченият продавач е само посредник, или продавачът сключва този договор от свое име, но за сметка на купувача, или още продавачът прехвърля на купувача правата си по договор, който е сключил от свое име и за своя сметка с независимия икономически оператор, понятието за застрахователни сделки по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива е достатъчно широко, за да обхваща всяка от описаните хипотези. Освен това определянето на доставка на услуги като „застрахователна сделка“ по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива не може да зависи от начина, по който застрахователят управлява големината на риска, който се задължава да покрие, и изчислява съответния размер на премиите. В това отношение самата същност на „застрахователната сделка“ по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива се състои в това, че застрахованото лице се предпазва от риска да понесе несигурна, но потенциално голяма финансова загуба, като заплаща премия, която от своя страна е сигурна, но ограничена по размер. Накрая извършването на доставка на услуги като цитираната по-горе и продажбата на употребяваното превозно средство трябва по принцип да се считат за отделни и самостоятелни доставки, подлежащи на отделно разглеждане по отношение на данъка върху добавената стойност. Запитващата юрисдикция следва да прецени дали продажбата на употребявано превозно средство и гаранцията, предоставяна от независим от продавача на това превозно средство икономически оператор за механичната повреда на някои части на превозното средство, са свързани до такава степен, че трябва да се разглеждат като единна сделка, или напротив — като самостоятелни сделки. (вж. т. 38, 41, 42 и 58 и диспозитива)

Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Отдаване под наем на недвижим имот — Доставка на електроенергия, топлоенергия и вода, както и събиране на отпадъците — Договори между наемодателя и доставчиците на тези стоки и услуги — Услуги, предоставяни на наемателя, които се считат за извършвани от наемодателя — Консумативни разходи — Определяне на данъчната основа — Възможност за включване на консумативните разходи в данъчната основа на услугите по отдаване под наем — Сделка, състояща се от една-единствена доставка или от няколко самостоятелни доставки.

Дело C-42/14 Minister Finansów срещу Wojskowa Agencja Mieszkaniowa w Warszawie (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Отдаване под наем на недвижим имот — Доставка на електроенергия, топлоенергия и вода, както и събиране на отпадъците — Договори между наемодателя и доставчиците на тези стоки и услуги — Услуги, предоставяни на наемателя, които се считат за извършвани от наемодателя — Консумативни разходи — Определяне на данъчната основа — Възможност за включване на консумативните разходи в данъчната основа на услугите по отдаване под наем — Сделка, състояща се от една-единствена доставка или от няколко самостоятелни доставки“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 16 април 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Предоставяне на услуги — Договор за доставка на електроенергия, топлоенергия и вода, както и за събиране на отпадъците, сключен в рамките на отдаване под наем на недвижим имот — Доставки, извършвани от трети лица в полза на наемателя — Доставки, извършвани от наемодателя (член 14, параграф 1, член 15, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Отдаване под наем на недвижимо имущество — Доставки на услуги, свързани с отдаването под наем на недвижимо имущество — Една-единствена сделка, състояща се от отделни доставки — Условия — Преценка от националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Член 14, параграф 1, член 15, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162, трябва да се тълкуват в смисъл, че при отдаването под наем на недвижими имоти доставките на електроенергия, топлоенергия и вода, както и събирането на отпадъците, извършвани от трети лица в полза на наемателя, който използва пряко тези стоки и услуги, следва да се считат за извършвани от наемодателя, когато последният е сключил договорите за тези доставки и начислява на наемателя единствено направените за това разходи. (вж. точка 28; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 30 и 31) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162, трябва да се тълкува в смисъл, че отдаването под наем на недвижими имоти и съпътстващите го доставка на вода, електроенергия и топлоенергия и събиране на отпадъци следва по принцип да се считат за съставляващи няколко отделни и независими доставки, които трябва да се разглеждат отделно от гледна точка на данъка върху добавената стойност, освен ако елементите на сделката, включително тези, които указват икономическата причина за сключването на договора, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено. Националната юрисдикция следва да направи необходимата преценка, като държи сметка за всички обстоятелства, свързани с отдаването под наем и съпътстващите го доставки, и по-специално за съдържанието на самия договор. Това е така, защото, за да се определи дали доставките представляват няколко независими или една-единствена доставка, е необходимо да се потърсят характерните елементи на съответната сделка. Елементите, които отразяват интересите на страните по договора, като например условията за определяне на цените и за фактуриране, могат да бъдат взети предвид, за да се установят характерните елементи на съответната сделка. Следва по-специално да се провери дали според текста на договора наемателят и наемодателят се стремят преди всичко да получат, съответно да предложат, недвижим имот под наем и едва на второ място — да получат, съответно да извършат, други доставки, дори и последните да са необходими за ползването на имота. Поради това трябва да се вземат предвид следните обстоятелства, въз основа на които могат да се разграничат две основни хипотези. На първо място, ако наемателят има възможност да избира своите доставчици и/или условията за използване на въпросните стоки или услуги, доставките на тези стоки или услуги по принцип могат да се считат за отделни от отдаването под наем. По-специално, ако наемателят може да взема решения относно своето потребление на вода, електроенергия или топлоенергия, което може да се проверява чрез инсталирането на индивидуални измервателни уреди и да се фактурира в зависимост от потреблението, доставките на тези стоки или услуги по принцип могат да се считат за отделни от наема. Що се отнася до услуги като почистването на общите части на съсобствена сграда, те следва да се считат за отделни от отдаването под наем, ако могат да бъдат организирани индивидуално от всеки наемател или колективно от наемателите и във всички случаи в адресираните до наемателя фактури доставката на тези стоки и услуги се посочва отделно от наемната цена. В тази хипотеза самият факт, че неплащането на консумативните разходи позволява на наемодателя да прекрати договора за наем, изобщо не представлява пречка да се приеме, че доставките, с които са свързани тези разходи, представляват доставки, отделни от отдаването под наем. Освен това обстоятелството, че наемателят разполага с възможността да получи тези доставки от доставчик по свой избор, само по себе си също не е решаващо, тъй като възможността елементите на една-единствена доставка при други обстоятелства да бъдат доставяни отделно, е тясно свързана с понятието за една-единствена сложна сделка. На второ място, ако изглежда, че отдаван под наем недвижим имот в икономически план обективно образува едно цяло с придружаващите го доставки, последните могат да се приемат за съставляващи една-единствена доставка с отдаването под наем. Такъв би могъл да е случаят по-специално на отдаването под наем на офиси в завършен вид, които са готови за използване с доставка на комунално-битови услуги и някои други доставки, и отдаването под наем на недвижими имоти за кратък период от време, по-специално за ваканционни или професионални цели, което се предлага заедно с тези доставки, без последните да могат да бъдат отделени. Освен това, когато самият наемодател не разполага с възможност да избере свободно и независимо по-специално от другите наемодатели доставчиците и условията за използване на съпътстващите отдаването под наем стоки или услуги, разглежданите доставки са по принцип неделими от наема и също могат да се считат за образуващи съвкупност, а оттам и една-единствена доставка заедно с него. Такъв по-специално е случаят, когато наемодателят — собственик на част от съсобствена сграда, е длъжен да използва определените от съсобствениците доставчици и да плати припадащата му се част от общите разходи за тези доставки, която той прехвърля впоследствие на наемателя. В тази втора хипотеза отделното разглеждане на доставките, свързани с отдаването под наем, би представлявало — що се отнася до тяхното облагане с данък върху добавената стойност — изкуствено разделяне на части на една-единствена икономическа операция. (вж. точки 32, 37—44 и 47; точка 2 от диспозитива) Дело C-42/14 Minister Finansów срещу Wojskowa Agencja Mieszkaniowa w Warszawie (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Отдаване под наем на недвижим имот — Доставка на електроенергия, топлоенергия и вода, както и събиране на отпадъците — Договори между наемодателя и доставчиците на тези стоки и услуги — Услуги, предоставяни на наемателя, които се считат за извършвани от наемодателя — Консумативни разходи — Определяне на данъчната основа — Възможност за включване на консумативните разходи в данъчната основа на услугите по отдаване под наем — Сделка, състояща се от една-единствена доставка или от няколко самостоятелни доставки“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 16 април 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Предоставяне на услуги — Договор за доставка на електроенергия, топлоенергия и вода, както и за събиране на отпадъците, сключен в рамките на отдаване под наем на недвижим имот — Доставки, извършвани от трети лица в полза на наемателя — Доставки, извършвани от наемодателя (член 14, параграф 1, член 15, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Отдаване под наем на недвижимо имущество — Доставки на услуги, свързани с отдаването под наем на недвижимо имущество — Една-единствена сделка, състояща се от отделни доставки — Условия — Преценка от националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Член 14, параграф 1, член 15, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162, трябва да се тълкуват в смисъл, че при отдаването под наем на недвижими имоти доставките на електроенергия, топлоенергия и вода, както и събирането на отпадъците, извършвани от трети лица в полза на наемателя, който използва пряко тези стоки и услуги, следва да се считат за извършвани от наемодателя, когато последният е сключил договорите за тези доставки и начислява на наемателя единствено направените за това разходи. (вж. точка 28; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 30 и 31) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162, трябва да се тълкува в смисъл, че отдаването под наем на недвижими имоти и съпътстващите го доставка на вода, електроенергия и топлоенергия и събиране на отпадъци следва по принцип да се считат за съставляващи няколко отделни и независими доставки, които трябва да се разглеждат отделно от гледна точка на данъка върху добавената стойност, освен ако елементите на сделката, включително тези, които указват икономическата причина за сключването на договора, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено. Националната юрисдикция следва да направи необходимата преценка, като държи сметка за всички обстоятелства, свързани с отдаването под наем и съпътстващите го доставки, и по-специално за съдържанието на самия договор. Това е така, защото, за да се определи дали доставките представляват няколко независими или една-единствена доставка, е необходимо да се потърсят характерните елементи на съответната сделка. Елементите, които отразяват интересите на страните по договора, като например условията за определяне на цените и за фактуриране, могат да бъдат взети предвид, за да се установят характерните елементи на съответната сделка. Следва по-специално да се провери дали според текста на договора наемателят и наемодателят се стремят преди всичко да получат, съответно да предложат, недвижим имот под наем и едва на второ място — да получат, съответно да извършат, други доставки, дори и последните да са необходими за ползването на имота. Поради това трябва да се вземат предвид следните обстоятелства, въз основа на които могат да се разграничат две основни хипотези. На първо място, ако наемателят има възможност да избира своите доставчици и/или условията за използване на въпросните стоки или услуги, доставките на тези стоки или услуги по принцип могат да се считат за отделни от отдаването под наем. По-специално, ако наемателят може да взема решения относно своето потребление на вода, електроенергия или топлоенергия, което може да се проверява чрез инсталирането на индивидуални измервателни уреди и да се фактурира в зависимост от потреблението, доставките на тези стоки или услуги по принцип могат да се считат за отделни от наема. Що се отнася до услуги като почистването на общите части на съсобствена сграда, те следва да се считат за отделни от отдаването под наем, ако могат да бъдат организирани индивидуално от всеки наемател или колективно от наемателите и във всички случаи в адресираните до наемателя фактури доставката на тези стоки и услуги се посочва отделно от наемната цена. В тази хипотеза самият факт, че неплащането на консумативните разходи позволява на наемодателя да прекрати договора за наем, изобщо не представлява пречка да се приеме, че доставките, с които са свързани тези разходи, представляват доставки, отделни от отдаването под наем. Освен това обстоятелството, че наемателят разполага с възможността да получи тези доставки от доставчик по свой избор, само по себе си също не е решаващо, тъй като възможността елементите на една-единствена доставка при други обстоятелства да бъдат доставяни отделно, е тясно свързана с понятието за една-единствена сложна сделка. На второ място, ако изглежда, че отдаван под наем недвижим имот в икономически план обективно образува едно цяло с придружаващите го доставки, последните могат да се приемат за съставляващи една-единствена доставка с отдаването под наем. Такъв би могъл да е случаят по-специално на отдаването под наем на офиси в завършен вид, които са готови за използване с доставка на комунално-битови услуги и някои други доставки, и отдаването под наем на недвижими имоти за кратък период от време, по-специално за ваканционни или професионални цели, което се предлага заедно с тези доставки, без последните да могат да бъдат отделени. Освен това, когато самият наемодател не разполага с възможност да избере свободно и независимо по-специално от другите наемодатели доставчиците и условията за използване на съпътстващите отдаването под наем стоки или услуги, разглежданите доставки са по принцип неделими от наема и също могат да се считат за образуващи съвкупност, а оттам и една-единствена доставка заедно с него. Такъв по-специално е случаят, когато наемодателят — собственик на част от съсобствена сграда, е длъжен да използва определените от съсобствениците доставчици и да плати припадащата му се част от общите разходи за тези доставки, която той прехвърля впоследствие на наемателя. В тази втора хипотеза отделното разглеждане на доставките, свързани с отдаването под наем, би представлявало — що се отнася до тяхното облагане с данък върху добавената стойност — изкуствено разделяне на части на една-единствена икономическа операция. (вж. точки 32, 37—44 и 47; точка 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване — Директива 77/388/ЕИО — ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква б) — Понятие за освободено от данъчно облагане отдаване под наем на недвижими имоти — Възмездно предоставяне на разположение на футболен стадион — Договор за предоставяне на разположение, съгласно който собственикът си запазва някои права и прерогативи — Предоставяне от собственика на различни услуги, съответстващи на 80 % от предвиденото по договора възнаграждение.

Дело C-55/14 Régie communale autonome du stade Luc Varenne срещу État belge (Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Mons) „Преюдициално запитване — Директива 77/388/ЕИО — ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква б) — Понятие за освободено от данъчно облагане отдаване под наем на недвижими имоти — Възмездно предоставяне на разположение на футболен стадион — Договор за предоставяне на разположение, съгласно който собственикът си запазва някои права и прерогативи — Предоставяне от собственика на различни услуги, съответстващи на 80 % от предвиденото по договора възнаграждение“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 22 януари 2015 г. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на отдаването под наем на недвижимо имущество — Понятие — Възмездно предоставяне на разположение на футболен стадион — Договор за предоставяне на разположение, съгласно който собственикът си запазва някои права и прерогативи — Предоставяне от собственика на различни услуги, съответстващи на 80 % от уговореното в договора възнаграждение — Изключване (член 13, Б, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че възмездно предоставяне на разположение на футболен стадион по силата на договор, съгласно който собственикът си запазва някои права и прерогативи и се задължава да предоставя различни услуги, а именно за поддържане, почистване, ремонтни работи и привеждане в съответствие с изискванията, съответстващи на 80 % от уговореното в договора възнаграждение, не представлява „отдаване под наем на недвижими имоти“ по смисъла на тази разпоредба. (вж. точка 39 и диспозитива) Дело C-55/14 Régie communale autonome du stade Luc Varenne срещу État belge (Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Mons) „Преюдициално запитване — Директива 77/388/ЕИО — ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква б) — Понятие за освободено от данъчно облагане отдаване под наем на недвижими имоти — Възмездно предоставяне на разположение на футболен стадион — Договор за предоставяне на разположение, съгласно който собственикът си запазва някои права и прерогативи — Предоставяне от собственика на различни услуги, съответстващи на 80 % от предвиденото по договора възнаграждение“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 22 януари 2015 г. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Освобождаване на отдаването под наем на недвижимо имущество — Понятие — Възмездно предоставяне на разположение на футболен стадион — Договор за предоставяне на разположение, съгласно който собственикът си запазва някои права и прерогативи — Предоставяне от собственика на различни услуги, съответстващи на 80 % от уговореното в договора възнаграждение — Изключване (член 13, Б, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че възмездно предоставяне на разположение на футболен стадион по силата на договор, съгласно който собственикът си запазва някои права и прерогативи и се задължава да предоставя различни услуги, а именно за поддържане, почистване, ремонтни работи и привеждане в съответствие с изискванията, съответстващи на 80 % от уговореното в договора възнаграждение, не представлява „отдаване под наем на недвижими имоти“ по смисъла на тази разпоредба. (вж. точка 39 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 44 и 47, Място на извършване на облагаемите сделки, Данъчно привързване, Понятие за доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, Презгранична доставка на комплексни услуги по складирането на стоки.

Keywords Summary Keywords 1. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка (Директива 2006/112 на Съвета) 2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Услуги по складиране — Изключване от приложното поле на член 47 на Директива 2006/112 — Условия (член 47 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Вж. текста на решението. (вж. точки 20—22) 2. Член 47 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/8, трябва да се тълкува в смисъл, че доставката на комплексна услуга по складиране, обхващаща приемането на стоките в склад, разпределянето на същите в подходящи за складирането им места, складирането на тези стоки, опаковането им и предаването, разтоварването и натоварването на стоките, попада в приложното поле на този член само при условие че складирането представлява основната доставка по една-единствена сделка и че на получателя на тази услуга е предоставено право да ползва цялостно или частично точно определен недвижим имот. В това отношение, доколкото много услуги са привързани по един или друг начин към недвижим имот, необходимо е доставката на услуги да има за предмет самия недвижим имот. Такъв по-специално е случаят, когато точно определен недвижим имот трябва да се счита за съставен елемент от доставката на услуги, тъй като представлява централен и абсолютно необходим елемент от последната. (вж. точки 35 и 39 и диспозитива) Дело C-155/12 Minister Finansów срещу RR Donnelley Global Turnkey Solutions Poland sp. z o.o. (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 44 и 47 — Място на извършване на облагаемите сделки — Данъчно привързване — Понятие за доставка на услуги, свързани с недвижими имоти — Презгранична доставка на комплексни услуги по складирането на стоки“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 27 юни 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване — Услуги по складиране — Изключване от приложното поле на член 47 на Директива 2006/112 — Условия (член 47 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 20—22) Член 47 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/8, трябва да се тълкува в смисъл, че доставката на комплексна услуга по складиране, обхващаща приемането на стоките в склад, разпределянето на същите в подходящи за складирането им места, складирането на тези стоки, опаковането им и предаването, разтоварването и натоварването на стоките, попада в приложното поле на този член само при условие че складирането представлява основната доставка по една-единствена сделка и че на получателя на тази услуга е предоставено право да ползва цялостно или частично точно определен недвижим имот. В това отношение, доколкото много услуги са привързани по един или друг начин към недвижим имот, необходимо е доставката на услуги да има за предмет самия недвижим имот. Такъв по-специално е случаят, когато точно определен недвижим имот трябва да се счита за съставен елемент от доставката на услуги, тъй като представлява централен и абсолютно необходим елемент от последната. (вж. точки 35 и 39 и диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 132, параграф 1, буква м), Освобождаване, Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание, Неорганизирано и нередовно упражняване на спортни дейности, Общински аквапарк.

Дело C-18/12 Město Žamberk срещу Finanční ředitelství v Hradci Králové, преобразувана в Odvolací finanční ředitelství (Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 132, параграф 1, буква м) — Освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Неорганизирано и нередовно упражняване на спортни дейности — Общински аквапарк“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 21 февруари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Спорт — Понятие — Неорганизирани, нередовни спортни дейности, чиято цел не е участие в спортни състезания — Включване (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Достъп до аквапарк — Включване — Критерии — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че неорганизирани, нередовни спортни дейности, чиято цел не е участие в спортни състезания, могат да се определят като спорт по смисъла на тази разпоредба. За прилагането на тази разпоредба не се изисква спортната дейност да се практикува на определено ниво, например професионално ниво, нито съответната спортна дейност да се практикува по определен начин, а именно редовно или организирано, или с оглед на участие в спортни състезания, стига все пак тази дейност да не се вписва в контекст, изцяло свързан с отдих и развлечение. (вж. точки 22 и 25; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 27—30) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че достъпът до аквапарк, в който на посетителите се предлагат не само съоръжения, даващи възможност за практикуване на спортни дейности, но също и други видове дейности за развлечение и отдих, може да бъде доставка на услуги, тясно свързани със спорта. Запитващата юрисдикция трябва да реши дали това е така, с оглед на конкретните обстоятелства по делото и в светлината на дадените по-долу насоки за тълкуване. Що се отнася до наличието на една-единствена комплексна доставка, следва да се провери дали намиращите се в разглеждания аквапарк съоръжения образуват един комплекс, така че достъпът до този комплекс да представлява една-единствена доставка, чието разделяне би било изкуствено. В това отношение, ако единственият вид предлаган за аквапарка входен билет дава достъп до всички съоръжения, без да се прави никакво разграничение в зависимост от вида на действително използваното съоръжение, начина и продължителността на неговото използване през периода на валидност на входния билет, това обстоятелство е важно указание за наличието на една-единствена комплексна доставка. За да се определи дали доминиращият елемент на такава комплексна една-единствена доставка е възможността да се практикуват спортни дейности, попадащи в приложното поле на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112, или доминиращи са по-скоро само отдихът и развлечението, това определяне следва да се осъществи въз основа на гледната точка на средностатистическия потребител, която ще трябва да се установи въз основа на съвкупност от обективни елементи. При тази обща преценка следва да се обърне особено внимание на начина, по който е замислен разглежданият аквапарк, който се установява от неговите обективни характеристики, а именно различните предлагани инфраструктури, тяхното оборудване, броя им и значението им спрямо парка като цяло. (вж. точки 32, 33 и 37; точка 2 от диспозитива) Дело C-18/12 Město Žamberk срещу Finanční ředitelství v Hradci Králové, преобразувана в Odvolací finanční ředitelství (Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud) „Данъчни въпроси — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 132, параграф 1, буква м) — Освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Неорганизирано и нередовно упражняване на спортни дейности — Общински аквапарк“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 21 февруари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Спорт — Понятие — Неорганизирани, нередовни спортни дейности, чиято цел не е участие в спортни състезания — Включване (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание — Достъп до аквапарк — Включване — Критерии — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че неорганизирани, нередовни спортни дейности, чиято цел не е участие в спортни състезания, могат да се определят като спорт по смисъла на тази разпоредба. За прилагането на тази разпоредба не се изисква спортната дейност да се практикува на определено ниво, например професионално ниво, нито съответната спортна дейност да се практикува по определен начин, а именно редовно или организирано, или с оглед на участие в спортни състезания, стига все пак тази дейност да не се вписва в контекст, изцяло свързан с отдих и развлечение. (вж. точки 22 и 25; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 27—30) Член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че достъпът до аквапарк, в който на посетителите се предлагат не само съоръжения, даващи възможност за практикуване на спортни дейности, но също и други видове дейности за развлечение и отдих, може да бъде доставка на услуги, тясно свързани със спорта. Запитващата юрисдикция трябва да реши дали това е така, с оглед на конкретните обстоятелства по делото и в светлината на дадените по-долу насоки за тълкуване. Що се отнася до наличието на една-единствена комплексна доставка, следва да се провери дали намиращите се в разглеждания аквапарк съоръжения образуват един комплекс, така че достъпът до този комплекс да представлява една-единствена доставка, чието разделяне би било изкуствено. В това отношение, ако единственият вид предлаган за аквапарка входен билет дава достъп до всички съоръжения, без да се прави никакво разграничение в зависимост от вида на действително използваното съоръжение, начина и продължителността на неговото използване през периода на валидност на входния билет, това обстоятелство е важно указание за наличието на една-единствена комплексна доставка. За да се определи дали доминиращият елемент на такава комплексна една-единствена доставка е възможността да се практикуват спортни дейности, попадащи в приложното поле на член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112, или доминиращи са по-скоро само отдихът и развлечението, това определяне следва да се осъществи въз основа на гледната точка на средностатистическия потребител, която ще трябва да се установи въз основа на съвкупност от обективни елементи. При тази обща преценка следва да се обърне особено внимание на начина, по който е замислен разглежданият аквапарк, който се установява от неговите обективни характеристики, а именно различните предлагани инфраструктури, тяхното оборудване, броя им и значението им спрямо парка като цяло. (вж. точки 32, 33 и 37; точка 2 от диспозитива)

ДДС, Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ, извършено от лизингодателя и фактурирано от него на лизингополучателя, Квалифициране, Единна комплексна доставка или две отделни доставки, Освобождаване, Застрахователна сделка.

Дело C-224/11 BGŻ Leasing sp. z o.o. срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ, извършено от лизингодателя и фактурирано от него на лизингополучателя — Квалифициране — Единна комплексна доставка или две отделни доставки — Освобождаване — Застрахователна сделка“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 17 януари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ — Единна доставка, състояща се от две отделни доставки — Изключване (членове 1 и 78 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Данък върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Случаи на освобождаване на застрахователните и презастрахователните сделки — Понятие — Лизингодател, който застрахова лизингованата вещ — Включване (член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Както следва от член 1, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, за целите на прилагането на този данък всяка доставка на услуги в общия случай трябва да се счита за отделна и самостоятелна. При определени обстоятелства обаче няколко формално самостоятелни доставки, които могат да бъдат извършени поотделно и по този начин могат да бъдат обложени или освободени поотделно, трябва да се считат за една-единствена сделка, когато не са самостоятелни. Налице е една-единствена сделка по-специално когато два или повече елементи или действия, предоставени от данъчнозадълженото лице на клиента, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено. Такъв е и случаят, когато един или повече елементи трябва да се разглеждат като съставляващи основната доставка на услуги, докато, обратно, един или повече елементи трябва да се разглеждат като една или повече съпътстващи доставки на услуги, които имат същото данъчно третиране като основната доставка. В това отношение една доставка се счита за съпътстваща по отношение на основна доставка по-специално когато за клиентите не представлява цел сама по себе си, а начин те да се възползват при най-добри условия от основната услуга на доставчика. Поначало не е такъв случаят с доставката на услуги по застраховането на лизингована вещ и доставката на услуги по самия лизинг. В това отношение, въпреки че благодарение на доставката на услугата по застраховане на лизингованата вещ рисковете, с които се сблъсква лизингополучателят, са поначало намалени в сравнение с тези, които възникват, в случай че не е сключена подобна застраховка, вярно е също, че това обстоятелство произтича от самото естество на доставката на застрахователната услуга. Само по себе си обаче това обстоятелство не означава, че подобна доставка на застрахователна услуга следва да се счита за съпътстваща по отношение на доставката на лизинговата услуга, в рамките на която се сключва застраховката. Действително, въпреки че подобна доставка на застрахователна услуга, получавана от лизингополучателя чрез лизингодателя, може да улесни ползването на лизинговата услуга, следва да се приеме, че сама по себе си тя представлява основно цел за лизингополучателя, а не само начин той да се възползва при най-добри условия от посочената услуга. (вж. точки 29, 30, 41, 42, 48 и 50; точка 1 от диспозитива) Когато самият лизингодател застрахова лизингованата вещ и префактурира на лизингополучателя точния размер на разходите за застраховката, подобна сделка представлява застрахователна сделка по смисъла на член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и следователно трябва да се освободи от посочения данък. Действително подобна доставка на застрахователна услуга не може да подлежи на облагане с данък върху добавената стойност поради самото префактуриране на разноските за нея съгласно договорното споразумение, сключено между страните по договор за лизинг. Фактът, че по искане на клиентите си лизингодателят сключва застраховка с трето лице и след това им префактурира точния размер на разноските, които е фактурирало третото лице, не може да опровергае този извод. При подобни обстоятелства, доколкото разглежданата доставка на застрахователна услуга остава непроменена, префактурираната сума представлява всъщност насрещната престация за посочената застраховка и при това положение подобна сделка не следва да се облага с данък върху добавената стойност. (вж. точки 62 и 70; точка 2 от диспозитива)

ДДС, Освобождаване на отдаването под наем на недвижимо имущество, Отдаване под наем на търговски площи, Услуги, свързани с това отдаване под наем, Квалифициране на сделката за целите на облагането с ДДС, Сделка, състояща се от една-единствена доставка или от множество независими отделни доставки.

Дело C-392/11 Field Fisher Waterhouse LLP срещу Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „ДДС — Освобождаване на отдаването под наем на недвижимо имущество — Отдаване под наем на търговски площи — Услуги, свързани с това отдаване под наем — Квалифициране на сделката за целите на облагането с ДДС — Сделка, състояща се от една-единствена доставка или от множество независими отделни доставки“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 27 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Определяне на предмета на въпроса (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Отдаване под наем на недвижимо имущество — Доставки на услуги, свързани с отдаването под наем на недвижими имоти — Сделка, която не може да бъде разглеждана като една-единствена доставка — Преценка от националата юрисдикция (Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 14—19) Вж. текста на решението. (вж. точка 20) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че отдаване под наем на недвижими имоти и доставките на услуги, свързани с това отдаване под наем, като водоснабдяването, отоплението в цялата сграда, ремонта на сградата и на общите части, както и на техническото оборудване на сградата, почистването на общите части, както и охраната на сградата, могат да съставляват една-единствена доставка от гледна точка на данъка върху добавената стойност. В това отношение възможността, предоставена на наемодателя в договора за отдаване под наем, да го прекрати, в случай че наемателят не плаща консумативните разходи, съставлява обстоятелство, което подкрепя наличието на една-единствена доставка, макар и тя да не съставлява непременно определящ елемент при преценката за наличието на такава доставка. В замяна на това обстоятелството, че тези доставки на услуги по принцип биха могли да бъдат извършвани и от трети лица, не позволява да се направи изводът, че при обстоятелствата в главното производство те не могат да представляват една-единствена доставка. От компетентност на запитващата юрисдикция е да реши в светлината на насоките за тълкуване, предоставени от Съда, както и от гледна точка на конкретните обстоятелства по делото дали съответните сделки са свързани помежду си до такава степен, че те трябва да бъдат разглеждани като една-единствена доставка за отдаване под наем на недвижими имоти. (вж. точки 8 и 28 и диспозитива) Дело C-392/11 Field Fisher Waterhouse LLP срещу Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs (Преюдициално запитване, отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) „ДДС — Освобождаване на отдаването под наем на недвижимо имущество — Отдаване под наем на търговски площи — Услуги, свързани с това отдаване под наем — Квалифициране на сделката за целите на облагането с ДДС — Сделка, състояща се от една-единствена доставка или от множество независими отделни доставки“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 27 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Определяне на предмета на въпроса (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Отдаване под наем на недвижимо имущество — Доставки на услуги, свързани с отдаването под наем на недвижими имоти — Сделка, която не може да бъде разглеждана като една-единствена доставка — Преценка от националата юрисдикция (Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 14—19) Вж. текста на решението. (вж. точка 20) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че отдаване под наем на недвижими имоти и доставките на услуги, свързани с това отдаване под наем, като водоснабдяването, отоплението в цялата сграда, ремонта на сградата и на общите части, както и на техническото оборудване на сградата, почистването на общите части, както и охраната на сградата, могат да съставляват една-единствена доставка от гледна точка на данъка върху добавената стойност. В това отношение възможността, предоставена на наемодателя в договора за отдаване под наем, да го прекрати, в случай че наемателят не плаща консумативните разходи, съставлява обстоятелство, което подкрепя наличието на една-единствена доставка, макар и тя да не съставлява непременно определящ елемент при преценката за наличието на такава доставка. В замяна на това обстоятелството, че тези доставки на услуги по принцип биха могли да бъдат извършвани и от трети лица, не позволява да се направи изводът, че при обстоятелствата в главното производство те не могат да представляват една-единствена доставка. От компетентност на запитващата юрисдикция е да реши в светлината на насоките за тълкуване, предоставени от Съда, както и от гледна точка на конкретните обстоятелства по делото дали съответните сделки са свързани помежду си до такава степен, че те трябва да бъдат разглеждани като една-единствена доставка за отдаване под наем на недвижими имоти. (вж. точки 8 и 28 и диспозитива)