Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Членове 184 и 185, Корекция на приспаданията, Данъчнозадължено лице, което не е упражнило правото си на приспадане преди изтичането на преклузивен срок, Невъзможност това приспадане да се извърши чрез корекцията.

Преюдициално запитване, Национално законодателство, съгласно което корекцията на приспаданията на данъка върху добавената стойност (ДДС) трябва да се извърши от данъчнозадължено лице, различно от това, което първоначално е приспаднало данъка, Продажба от дружество на частни лица на недвижим имот, отдаван под наем от посоченото дружество и от дружеството предишен собственик, Прекратяване на задължението за ДДС при продажбата на имота на частни лица.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Недвижими имоти, придобити като дълготрайни активи, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Корекция на първоначално извършеното приспадане, Извършвана наведнъж корекция на цялата сума на това приспадане след първото използване на съответния имот, Период на корекция.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 18, буква в) и членове 184 и 187, Облагаеми сделки, Преустановяване на облагаемата икономическа дейност, Задържане на стоки, за които е приспаднат ДДС, Корекция на приспаданията, Период на корекция, Облагане на основание член 18, буква в) от Директива 2006/112 след изтичането на периода на корекция.

Дело C-229/15 Minister Finansów срещу Jan Mateusiak (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 18, буква в) и членове 184 и 187 — Облагаеми сделки — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Задържане на стоки, за които е приспаднат ДДС — Корекция на приспаданията — Период на корекция — Облагане на основание член 18, буква в) от Директива 2006/112 след изтичането на периода на корекция“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 16 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Цел (член 18, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Преустановяване на облагаемата икономическа дейност — Задържане на стоки, за които е приспаднат ДДС — Допустимост — Изтичане на периода на корекция — Липса на последици (член 18, буква в) и членове 184—192 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. т. 27, 28 и 39) Член 18, буква в) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162 (Директивата за ДДС), трябва да се тълкува в смисъл, че задържането на стоки от данъчнозадължено лице след преустановяване на облагаемата му икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки данък върху добавената стойност е подлежал на приспадане при тяхното придобиване, може да се третира като възмездна доставка на стоки и да бъде обложено с данък върху добавената стойност, ако е изтекъл периодът на корекция по член 187 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/162. Най-напред, от член 18, буква в) от Директивата за ДДС следва, че задържането на стоките от данъчнозадълженото лице след преустановяване на облагаемата му икономическа дейност може да се третира като възмездна доставка на стоки, ако дължимият за тези стоки ДДС е подлежал на пълно или частично приспадане при тяхното придобиване. Член 18, буква в) от Директивата за ДДС не предвижда никакво друго условие, в частност свързано с някакъв срок след придобиването, в който да е осъществено задържането на стоките след преустановяване на дейността, за да може да бъде обложено. По-нататък, посочената разпоредба не препраща във връзка с прилагането ѝ към разпоредбите относно корекцията на сумата за приспадане по членове 184—192 от Директивата за ДДС, за разлика от член 168а, параграф 1, втора алинея от Директивата, който препраща към тези разпоредби във връзка с облагането на личното използване на недвижим имот съгласно член 26 от Директивата. Накрая, корекцията на сумата за приспадане, която се извършва в частност когато след декларирането на данъка са настъпили промени във факторите, въз основа на които е определена тази сума на ДДС, и която цели да гарантира, че извършеното приспадане отразява тясно използването на стоките за целите на стопанската дейност, е механизъм за поправяне на тази сума към съответния минал момент. За сметка на това облагането по член 18, буква в) от Директивата за ДДС се опира на факта на осъществяването на нова облагаема доставка в деня на преустановяването на икономическата дейност. При облагането по тази разпоредба се отчитат измененията в стойността на активите през цялото време на използването им за целите на стопанската дейност. Данъчната основа на доставката в случай на преустановяване на облагаемата икономическа дейност е стойността на въпросните активи, определена към деня на преустановяването на дейността, поради което тази стойност отчита промяната на стойността на тези активи от датата на тяхното придобиване до датата на преустановяването на дейността. За да се постигне целта на член 18, буква в) от Директивата за ДДС, а именно да се избегне възможността стоките, за които ДДС е подлежал на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, и реално да се премахне всяко неравенство в областта на ДДС между потребителите, които закупуват стоките си от друго данъчно задължено лице, и потребителите, които ги придобиват в рамките на стопанската си дейност, облагането по член 18, буква в) от Директивата за ДДС трябва да се извършва винаги щом стоката, за която е приспаднат дължимият ДДС, още има остатъчна стойност към деня на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо какъв период е изтекъл от датата на придобиването ѝ до датата на преустановяването на дейността. (вж. т. 33—39)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 77/388/ЕИО, Член 17, параграф 5, трета алинея, Приложно поле, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми доставки и за освободени доставки (стоки и услуги със смесено предназначение), Определяне на предназначението на стоки и услуги, придобити за строителство, използване, обслужване и поддръжка на сграда, която отчасти служи за извършването на доставки, които предоставят право на приспадане, и отчасти за доставки, които не предоставят право на приспадане, Изменение на националната правна уредба, която предвижда реда за изчисляване на подлежащата на приспадане част, Член 20, Корекция на приспаданията, Правна сигурност, Оправдани правни очаквания.

Дело C-332/14 Wolfgang und Dr. Wilfried Rey Grundstücksgemeinschaft GbR срещу Finanzamt Krefeld (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 77/388/ЕИО — Член 17, параграф 5, трета алинея — Приложно поле — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми доставки и за освободени доставки (стоки и услуги със смесено предназначение) — Определяне на предназначението на стоки и услуги, придобити за строителство, използване, обслужване и поддръжка на сграда, която отчасти служи за извършването на доставки, които предоставят право на приспадане, и отчасти за доставки, които не предоставят право на приспадане — Изменение на националната правна уредба, която предвижда реда за изчисляване на подлежащата на приспадане част — Член 20 — Корекция на приспаданията — Правна сигурност — Оправдани правни очаквания“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 9 юни 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Отдаване под наем на сграда за търговски и жилищни нужди — Пропорционално приспадане — Изчисляване — Задължение за категоризиране на използваните за строителството, придобиването, използването, обслужването или поддръжката на сграда стоки и услуги от получени доставки преди пропорционалното изчисляване за стоките и услугите със смесено предназначение — Липса — Критерий за разпределяне, различен от основания на оборота — Допустимост — Условие (член 17, параграф 5 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане — Обстоятелства, вземани в предвид за определянето на размера на приспадане — Приемане на критерий за разпределяне, различен от основания на оборота — Включване (член 20 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Промяна на обстоятелствата, вземани предвид за определянето на размера на приспадане — Липса на преходен режим — Допустимост с оглед на принципите за защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност — Условия (член 20 от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 95/7) Член 17, параграф 5 от Шеста директива 77/388/EИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която при извършването на доставки дадена сграда е използвана за извършването на някои доставки, които предоставят право на приспадане, и на други доставки, които не предоставят право на приспадане, държавите членки не са длъжни да предвидят, че използваните за строителството, придобиването, използването, обслужването или поддръжката на тази сграда стоки и услуги от получени доставки първо се категоризират според вида на тези различни доставки, когато това категоризиране е трудно осъществимо, така че след това да се определи само правото на приспадане, дължимо за стоките и услугите, използвани едновременно за някои доставки, които предоставят правото на приспадане, и за други, които не предоставят това право, като това право на приспадане се определя посредством прилагането на основан на оборота критерий за разпределение, или, при условие че този метод гарантира по-точното определяне на подлежащата на приспадане част — според площта. Безспорно, предвид разликата в обхвата на правото на приспадане в зависимост от предназначението на обложените с данък върху добавената стойност (ДДС) стоки и услуги, държавите членки по принцип са длъжни да предвидят, че при определянето на размера на своето право на приспадане данъчнозадължените лица първо трябва да категоризират придобитите по получени доставки стоки и услуги според вида на различните извършени доставки, за които те са били предназначени, и след това да приложат спрямо стоките или услугите режима на приспадане, който съответства на предназначението им, като се има предвид, че по отношение на стоките и услугите, които не се отнасят до един-единствен вид доставки, следва да се прилага предвидената в член 17, параграф 5 от посочената директива уредба. Национално законодателство обаче може най-напред да позволи на данъчнозадължените лица да не категоризират тези стоки и услуги, независимо от предназначението, за което ще се използват, когато тези стоки и услуги се отнасят до придобиването или строителството на сграда със смесено предназначение и това категоризиране е трудно осъществимо на практика. На следващо място, държавите членки могат въз основа на възможностите, предвидени в член 17, параграф 5, трета алинея от посочената директива, да прилагат метод за изчисление, който е различен от състоящия се в прилагането на основан на оборота критерий за разпределение, по-специално при условие че възприетият метод гарантира по-точно определяне на подлежащата на приспадане част на ДДС, платен по получени доставки, в сравнение с прилагането на първия метод. Посоченото условие обаче не означава, че избраният метод трябва непременно да бъде възможно най-точният. Изискването е само избраният метод да гарантира по-точен резултат от произтичащия от прилагането на основания на оборота критерий за разпределение. На последно място, изборът на държава членка да използва метод за приспадане, който е различен от предвидения в Шеста директива, не поставя под въпрос правото, с което разполага тази държава, да предвиди, че данъчнозадължените лица не са длъжни да отнесат към конкретна извършена доставка всяка от стоките или услугите, използвани за придобиването или построяването на сграда със смесено предназначение, доколкото изискването за точност се отнася до реда за изчисляването на частта от сумата по ДДС, която поражда право на приспадане, а не до категоризирането на използваните стоки и услуги. (вж. т. 26, 28, 32, 33, 35 и 36; т. 1 от диспозитива) Член 20 от Шеста директива 77/388/EИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че изисква да се направи корекция на приспаданията на данъка върху добавената стойност, извършени за стоки или услуги по член 17, параграф 5 от посочената директива, вследствие на приемането през разглеждания период на корекция на използван за изчисляването на приспаданията критерий за разпределянето на данъка, с който се дерогира предвиденият в същата директива метод на определяне на правото на приспадане. Всъщност член 20, параграф 1, буква б) от посочената директива предвижда, че първоначално определената сума за приспадане се коригира, когато след подаване на декларацията възникнат някои изменения на елементите, въз основа на които е определена сумата за приспадане. Критерият за разпределяне, а следователно и методът за изчисляване на размера на прилаганото приспадане, представляват данни, които се вземат предвид при определянето на сумите за приспадане по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) от Шеста директива. (вж. т. 38, 42 и 47; т. 2 от диспозитива) Общите принципи на правото на Европейския съюз на правната сигурност и на защитата на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат приложимо национално законодателство, което не предвижда изрично корекция по смисъла на член 20 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, на платения по получени доставки данък вследствие на изменението на използвания за изчисляването на някои приспадания критерий за разпределение на данъка върху добавената стойност, нито предвижда преходна уредба, въпреки че върховният съд е признал по принцип за подходящо разпределението на платения по получени доставки данък, извършено от данъчнозадълженото лице в съответствие с приложимия преди изменението критерий за разпределение. Всъщност, що се отнася до липсата на изрично указване в дадено национално законодателство на задължението да се извърши корекция в случай на изменение на метода за изчисляване на правото на приспадане, това задължение произтича от разпоредбите на член 20 от Шеста директива. Когато прилагат разпоредбите на своето вътрешно право, с което се транспонира дадена директива, държавите членки обаче са длъжни да тълкуват тези разпоредби във възможно най-голяма степен в съответствие с тази директива. Следователно принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания не могат да се тълкуват в смисъл, че за да се наложи корекция на правото на приспадане в случай на изменение на метода за изчисляване на това право, задължителният характер на тази корекция трябва да е бил изрично указан в националното законодателство, по силата на което е направено изменението. Все пак в особени ситуации, в които принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания го налагат, може да е необходимо да се въведе такава съобразена с обстоятелствата уредба. Така даден национален законодател може да допусне нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, когато внезапно и непредвидимо приеме нов закон, който отменя право, от което до този момент се ползват данъчнозадължените лица, без да им остави необходимото време, за да се адаптират, и то при положение че целта, която трябва да се постигне, не го налага. Това се налага по-специално когато данъчнозадължените лица трябва да разполагат с време, за да се адаптират, когато отмяната на правото, с което са разполагали до момента, ги задължава да предприемат съответни икономически корекции. Дори обаче да се предположи, че изменение на националното законодателство, което определя метода за изчисляване на правото на приспадане, може да се счита за внезапно и непредвидимо, от една страна, следва да се отбележи, че последицата от изменение на метода за изчисляване не е отмяната на правото на приспадане, с което разполагат данъчнозадължените лица, а изменение на неговия обхват. От друга страна, това изменение само по себе си не води до предприемането на съответни икономически корекции от страна на данъчнозадължените лица, поради което времето за адаптиране не е абсолютно необходимо. (вж. т. 52—54, 57—62 и 65; т. 3 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 16 и 18, Финансов лизинг, Вещи, които са предмет на договор за лизинг, Неполучаване на тези вещи обратно от лизинговото дружество след развалянето на договора, Липси.

Keywords Summary Keywords Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Вещи, които са предмет на договор за лизинг — Неполучаване на тези вещи обратно от лизинговото дружество след развалянето на договора — Изключване — Възможност за администрацията да изисква корекция (членове 16, 18 и 184—186 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Членове 16 и 18 от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че положение, при което лизингово дружество не може да получи обратно от лизингополучателя стоките, които са предмет на договор за лизинг, след неговото разваляне по вина на лизингополучателя, въпреки действията, предприети от това дружество да си върне тези стоки, и въпреки че вследствие на развалянето на договора не е получена каквато и да било насрещна престация, не може да се третира като възмездна доставка на стоки по смисъла на тези членове. Такава невъзможност не попада в нито една от хипотезите, предвидени в член 16. Първо, съответните стоки не може да се разглеждат като предназначени за употреба за лични нужди от страна на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, след като те не са в тяхно владение. Второ, обстоятелството, че лизингополучателят продължава да бъде във владение на тези вещи, без да извършва каквато и да било насрещна престация, е резултат от твърдяното неправомерно поведение от негова страна, а не от безвъзмездно прехвърляне на тези вещи от лизингодателя на лизингополучателя. Трето, тези стоки не би могло да се разглеждат като предназначени „за цели извън предмета“ на стопанската дейност на данъчнозадълженото лице, щом като отдаването им под наем и вследствие на това предоставянето им за ползване от лизингополучателя са основният предмет на стопанската дейност на лизингодателя. Обстоятелството, че той не успява да получи обратно тези вещи след развалянето на договора за финансов лизинг, по никакъв начин не означава, че той ги употребява за цели, които са извън предмета на неговата стопанска дейност.И накрая, член 18 също не намира приложение в сходно положение. Тези съображения обаче не засягат евентуалното възникване на правото на данъчната администрация да изисква корекция от данъчнозадълженото лице при условията, предвидени в това отношение в Директива 2006/112. Всъщност механизмът на корекции, предвиден в членове 184—186 от тази директива, е неразделна част от установения с нея режим на приспадане на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 25, 26, 28, 32 и 33 и диспозитива) Дело C-438/13 BCR Leasing IFN SA срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia generală de administrare a marilor contribuabili и Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia generală de soluţionare a contestaţiilor (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 16 и 18 — Финансов лизинг — Вещи, които са предмет на договор за лизинг — Неполучаване на тези вещи обратно от лизинговото дружество след развалянето на договора — Липси“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 17 юли 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Вещи, които са предмет на договор за лизинг — Неполучаване на тези вещи обратно от лизинговото дружество след развалянето на договора — Изключване — Възможност за администрацията да изисква корекция (членове 16, 18 и 184—186 от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 16 и 18 от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че положение, при което лизингово дружество не може да получи обратно от лизингополучателя стоките, които са предмет на договор за лизинг, след неговото разваляне по вина на лизингополучателя, въпреки действията, предприети от това дружество да си върне тези стоки, и въпреки че вследствие на развалянето на договора не е получена каквато и да било насрещна престация, не може да се третира като възмездна доставка на стоки по смисъла на тези членове. Такава невъзможност не попада в нито една от хипотезите, предвидени в член 16. Първо, съответните стоки не може да се разглеждат като предназначени за употреба за лични нужди от страна на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, след като те не са в тяхно владение. Второ, обстоятелството, че лизингополучателят продължава да бъде във владение на тези вещи, без да извършва каквато и да било насрещна престация, е резултат от твърдяното неправомерно поведение от негова страна, а не от безвъзмездно прехвърляне на тези вещи от лизингодателя на лизингополучателя. Трето, тези стоки не би могло да се разглеждат като предназначени „за цели извън предмета“ на стопанската дейност на данъчнозадълженото лице, щом като отдаването им под наем и вследствие на това предоставянето им за ползване от лизингополучателя са основният предмет на стопанската дейност на лизингодателя. Обстоятелството, че той не успява да получи обратно тези вещи след развалянето на договора за финансов лизинг, по никакъв начин не означава, че той ги употребява за цели, които са извън предмета на неговата стопанска дейност.И накрая, член 18 също не намира приложение в сходно положение. Тези съображения обаче не засягат евентуалното възникване на правото на данъчната администрация да изисква корекция от данъчнозадълженото лице при условията, предвидени в това отношение в Директива 2006/112. Всъщност механизмът на корекции, предвиден в членове 184—186 от тази директива, е неразделна част от установения с нея режим на приспадане на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 25, 26, 28, 32 и 33 и диспозитива)

Обща система на данъка върху добавената стойност, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Авансови плащания, Отказ да се признае приспадане, Измама, Коригиране на сумата за приспадане, когато не е извършена облагаемата доставка, Условия.

Дело C-107/13 „Фирин“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — Велико Търново, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Велико Търново) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Авансови плащания — Отказ да се признае приспадане — Измама — Коригиране на сумата за приспадане, когато не е извършена облагаемата доставка — Условия“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 13 март 2014 г. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство (член 267 ДФЕС) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Отказ поради липса на ефективно извършена доставка на стоки в резултат на данъчни измами и нередности — Недопустимост — Граници — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Цел (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Задължение на държавите членки да изискват корекция за авансово плащане при липса на доставка на стоки — Доставчик, който дължи данък и не е възстановил авансово платената сума — Липса на последици (член 65, член 90, параграф 1, член 168, буква а), член 185, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 29—32) Вж. текста на решението. (вж. точки 40—46) Вж. текста на решението. (вж. точка 50) Член 65, член 90, параграф 1, член 168, буква a), член 185, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват да се коригира приспадането на данъка върху добавената стойност, извършено от получателя по фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка на стоки, когато тази доставка в крайна сметка не е извършена, въпреки че доставчикът все още дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума. Всъщност съгласно посочената директива в случаите на неправомерно начислен данък върху добавената стойност поради липса на облагаема сделка двете страни не се третират непременно еднакво. От една страна, в съответствие с член 203 от тази директива издателят на фактура дължи начисления в нея данък върху добавената стойност дори и при липса на облагаема сделка. От друга страна, в съответствие с членове 63 и 167 от същата директива упражняването на правото на приспадане от получателя на фактурата е ограничено единствено до данъка по облагаеми с данък върху добавената стойност сделки. При такова положение спазването на принципа на данъчен неутралитет се гарантира посредством възможността, която държавите членки следва да предвидят, за корекция на всеки неправомерно начислен данък, когато издателят на фактурата докаже, че е действал добросъвестно или че своевременно е отстранил напълно риска от загуба на данъчни приходи. При тези условия, без да се засяга правото на данъчнозадължените лица да потърсят чрез релевантните национални правни средства връщане от страна на доставчика им на авансово платената сума за доставка на стоки, която в крайна сметка не е била извършена, обстоятелството, че дължимият от посочения доставчик данък върху добавената стойност също не е коригиран, не засяга правото на данъчната администрация да получи възстановяване на посочения данък, приспаднат от това данъчнозадължено лице поради авансовото плащане, което съответства на такава доставка. (вж. точки 54, 55, 57 и 58 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Член 13, В и член 20, Доставка на недвижим имот, Право на избор за данъчно облагане, Право на приспадане, Корекция на приспаданията, Събиране на сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат ДДС, Данъчнозадължено лице платец, Данъчнозадължено лице, което е различно от първоначално направилото това приспадане данъчнозадължено лице и не е участвало в облагаемата сделка, довела до посоченото приспадане.

Дело C-622/11 Staatssecretaris van Financiën срещу Pactor Vastgoed BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 13, В и член 20 — Доставка на недвижим имот — Право на избор за данъчно облагане — Право на приспадане — Корекция на приспаданията — Събиране на сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат ДДС — Данъчнозадължено лице платец — Данъчнозадължено лице, което е различно от първоначално направилото това приспадане данъчнозадължено лице и не е участвало в облагаемата сделка, довела до посоченото приспадане“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 10 октомври 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Събиране на сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност — Доставка на недвижим имот — Данъчнозадължено лице, което е различно от първоначално направилото това приспадане данъчнозадължено лице и не е участвало в облагаемата сделка, довела до посоченото приспадане (член 13, В, първа алинея, буква б) и втора алинея, член 20, параграф 1, буква а) и параграф 4 и член 21, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Цел Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност, да се събират от данъчнозадължено лице, различно от това, което е извършило приспадането. Всъщност определянето на лицето, което трябва да плати сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност, не е част от „реда“ по смисъла на член 13, В, втора алинея и член 20, параграф 1 от Шеста директива, а видно от член 21 от тази директива, е основно правило на създадената с нея обща система на данъка върху добавената стойност. В това отношение член 20, параграф 1, буква а) от Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл, че когато е направена корекция на данъка върху добавената стойност, приспаднат от данъчнозадължено лице, дължимите на това основание суми трябва да бъдат платени от това данъчнозадължено лице. Тълкуването в обратния смисъл би било несъвместимо с целите в областта на корекцията на приспаданията, преследвани от същата директива. В този контекст признатата с член 21, параграф 1, буква а) от Шеста директива възможност на държавите членки да предвидят, че лице, различно от данъчнозадълженото лице, носи солидарна отговорност за плащането на данъка, не може да се тълкува в смисъл, че допуска въвеждането на самостоятелно данъчно задължение в тежест на първото лице. Освен това при последователни доставки на недвижим имот обстоятелството, че при доставката, в която едното от съответните данъчнозадължени лица е участвало, то не се е съобразило с предвидения в член 13, В, втора алинея от Шеста директива ред за упражняване на правото на избор, няма как да доведе до задължаване на същото лице да изплати данъчното задължение, възникнало вследствие от корекцията на данъка върху добавената стойност, приспаднат от друго данъчнозадължено лице във връзка с едната от посочените доставки, в която първото данъчнозадължено лице не е участвало. Всъщност, макар съгласно тази разпоредба държавите членки да могат да ограничават обхвата на правото на избор и да определят реда за неговото упражняване, при използването на тази възможност те не могат да налагат на дадено данъчнозадължено лице задължения, които надхвърлят допустимото съгласно правото на Съюза в областта на данъка върху добавената стойност. Освен това, след като, от една страна, доставката на недвижим имот, осъществена между доставчик и приобретател, е била освободена от данък върху добавената стойност с обратно действие и от друга страна, платеният и приспаднат от приобретателя данък върху добавената стойност за тази доставка е бил отменен, то последният не получава „неоснователно предимство“ по смисъла на член 20, параграф 4 от Шеста директива. Ето защо посоченият приобретател не може въз основа на тази разпоредба да бъде задължен да плати данъка върху добавената стойност, дължим вследствие от корекцията на направено от доставчика приспадане във връзка с друга сделка, в която приобретателят не е участвал, а именно първоначалното придобиване от доставчика на този недвижим имот. Решение 88/498 цели при доставка на недвижим имот данъкът върху добавената стойност за тази доставка да бъде платен и приспаднат от едно и също данъчнозадължено лице — приобретателят на съответния имот. (вж. точки 32, 36, 37, 39, 40, 42, 44, 45 и 47 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 34) Дело C-622/11 Staatssecretaris van Financiën срещу Pactor Vastgoed BV (Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden) „Шеста директива ДДС — Член 13, В и член 20 — Доставка на недвижим имот — Право на избор за данъчно облагане — Право на приспадане — Корекция на приспаданията — Събиране на сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат ДДС — Данъчнозадължено лице платец — Данъчнозадължено лице, което е различно от първоначално направилото това приспадане данъчнозадължено лице и не е участвало в облагаемата сделка, довела до посоченото приспадане“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 10 октомври 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Събиране на сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност — Доставка на недвижим имот — Данъчнозадължено лице, което е различно от първоначално направилото това приспадане данъчнозадължено лице и не е участвало в облагаемата сделка, довела до посоченото приспадане (член 13, В, първа алинея, буква б) и втора алинея, член 20, параграф 1, буква а) и параграф 4 и член 21, параграф 1, буква а) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално извършеното приспадане — Цел Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност, да се събират от данъчнозадължено лице, различно от това, което е извършило приспадането. Всъщност определянето на лицето, което трябва да плати сумите, дължими вследствие от корекцията на приспаднат данък върху добавената стойност, не е част от „реда“ по смисъла на член 13, В, втора алинея и член 20, параграф 1 от Шеста директива, а видно от член 21 от тази директива, е основно правило на създадената с нея обща система на данъка върху добавената стойност. В това отношение член 20, параграф 1, буква а) от Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл, че когато е направена корекция на данъка върху добавената стойност, приспаднат от данъчнозадължено лице, дължимите на това основание суми трябва да бъдат платени от това данъчнозадължено лице. Тълкуването в обратния смисъл би било несъвместимо с целите в областта на корекцията на приспаданията, преследвани от същата директива. В този контекст признатата с член 21, параграф 1, буква а) от Шеста директива възможност на държавите членки да предвидят, че лице, различно от данъчнозадълженото лице, носи солидарна отговорност за плащането на данъка, не може да се тълкува в смисъл, че допуска въвеждането на самостоятелно данъчно задължение в тежест на първото лице. Освен това при последователни доставки на недвижим имот обстоятелството, че при доставката, в която едното от съответните данъчнозадължени лица е участвало, то не се е съобразило с предвидения в член 13, В, втора алинея от Шеста директива ред за упражняване на правото на избор, няма как да доведе до задължаване на същото лице да изплати данъчното задължение, възникнало вследствие от корекцията на данъка върху добавената стойност, приспаднат от друго данъчнозадължено лице във връзка с едната от посочените доставки, в която първото данъчнозадължено лице не е участвало. Всъщност, макар съгласно тази разпоредба държавите членки да могат да ограничават обхвата на правото на избор и да определят реда за неговото упражняване, при използването на тази възможност те не могат да налагат на дадено данъчнозадължено лице задължения, които надхвърлят допустимото съгласно правото на Съюза в областта на данъка върху добавената стойност. Освен това, след като, от една страна, доставката на недвижим имот, осъществена между доставчик и приобретател, е била освободена от данък върху добавената стойност с обратно действие и от друга страна, платеният и приспаднат от приобретателя данък върху добавената стойност за тази доставка е бил отменен, то последният не получава „неоснователно предимство“ по смисъла на член 20, параграф 4 от Шеста директива. Ето защо посоченият приобретател не може въз основа на тази разпоредба да бъде задължен да плати данъка върху добавената стойност, дължим вследствие от корекцията на направено от доставчика приспадане във връзка с друга сделка, в която приобретателят не е участвал, а именно първоначалното придобиване от доставчика на този недвижим имот. Решение 88/498 цели при доставка на недвижим имот данъкът върху добавената стойност за тази доставка да бъде платен и приспаднат от едно и също данъчнозадължено лице — приобретателят на съответния имот. (вж. точки 32, 36, 37, 39, 40, 42, 44, 45 и 47 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 34)

Директива 2006/112/ЕО, Данък върху добавената стойност, Членове 167, 168 и 185, Право на приспадане, Корекция на приспаданията, Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаване на тези сгради и изграждане на проект за недвижим имот върху този терен.

Дело C-257/11 SC Gran Via Moineşti SRL срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală (ANAF) и Administraţia Finanţelor Publice Bucureşti Sector 1 (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност — Членове 167, 168 и 185 — Право на приспадане — Корекция на приспаданията — Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаване на тези сгради и изграждане на проект за недвижим имот върху този терен“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 29 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически действия — Включване (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаването им и изграждането на жилищен комплекс — Право на приспадане (членове 167 и 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (членове 185—187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Разрушаване на сградите, извършено с цел изграждането на жилищен комплекс на мястото на тези сгради — Разрушаване, предвидено още с придобиването на сградите — Задължение за извършване на корекция — Липса (член 185 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—27) Членове 167 и 168 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че дружество, което е придобило терен и построените върху него сгради с цел разрушаването им и изграждането на жилищен комплекс върху терена, има правото да приспадне данъка върху добавената стойност за придобиването на посочените сгради, след като, придобивайки ги, дружеството извършва икономическа дейност като данъчнозадължено лице и след като с придобиването на терена и на разглежданите сгради дружеството е заявило намерението си да разруши тези сгради и да изгради жилищен комплекс върху терена. След като тези сгради са придобити с терена, върху който са били построени, а последният продължава да се използва от дружеството за цели на облагаемите сделки, заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради и следователно използването на последните за облагаеми впоследствие сделки не прекъсва изобщо пряката връзка, която съществува между, от една страна, придобиването преди това на съответните недвижими имоти, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин придобиването на разглежданите имоти, а след това и разрушаването им с оглед на построяването на по-модерни сгради, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си сделки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми сделки на същото основание, каквото е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. (вж. точки 31—33, 35 и 36; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 39) Член 185 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че разрушаването на сградите, придобити с терена, върху който са били построени, извършено с цел изграждане на жилищен комплекс на мястото на тези сгради, не съставлява промяна по смисъла на посочения член 185, параграф 1, след като разрушаването е било предвидено след придобиването на сградите и следователно не води до задължение за корекция на първоначално приспаднатия данък върху добавената стойност за придобиването на тези сгради. (вж. точки 41 и 42; точка 2 от диспозитива) Дело C-257/11 SC Gran Via Moineşti SRL срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală (ANAF) и Administraţia Finanţelor Publice Bucureşti Sector 1 (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „Директива 2006/112/ЕО — Данък върху добавената стойност — Членове 167, 168 и 185 — Право на приспадане — Корекция на приспаданията — Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаване на тези сгради и изграждане на проект за недвижим имот върху този терен“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 29 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически действия — Включване (член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Придобиване на терен и на построените върху него сгради с цел разрушаването им и изграждането на жилищен комплекс — Право на приспадане (членове 167 и 168 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (членове 185—187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на платения преди това данък — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Разрушаване на сградите, извършено с цел изграждането на жилищен комплекс на мястото на тези сгради — Разрушаване, предвидено още с придобиването на сградите — Задължение за извършване на корекция — Липса (член 185 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—27) Членове 167 и 168 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че дружество, което е придобило терен и построените върху него сгради с цел разрушаването им и изграждането на жилищен комплекс върху терена, има правото да приспадне данъка върху добавената стойност за придобиването на посочените сгради, след като, придобивайки ги, дружеството извършва икономическа дейност като данъчнозадължено лице и след като с придобиването на терена и на разглежданите сгради дружеството е заявило намерението си да разруши тези сгради и да изгради жилищен комплекс върху терена. След като тези сгради са придобити с терена, върху който са били построени, а последният продължава да се използва от дружеството за цели на облагаемите сделки, заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради и следователно използването на последните за облагаеми впоследствие сделки не прекъсва изобщо пряката връзка, която съществува между, от една страна, придобиването преди това на съответните недвижими имоти, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин придобиването на разглежданите имоти, а след това и разрушаването им с оглед на построяването на по-модерни сгради, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си сделки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми сделки на същото основание, каквото е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. (вж. точки 31—33, 35 и 36; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 38 и 39) Член 185 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че разрушаването на сградите, придобити с терена, върху който са били построени, извършено с цел изграждане на жилищен комплекс на мястото на тези сгради, не съставлява промяна по смисъла на посочения член 185, параграф 1, след като разрушаването е било предвидено след придобиването на сградите и следователно не води до задължение за корекция на първоначално приспаднатия данък върху добавената стойност за придобиването на тези сгради. (вж. точки 41 и 42; точка 2 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Право на приспадане, Непарична вноска, Разрушаване на недвижими имоти, Нови конструкции, Корекция.

Дело C-234/11 „ТЕЦ Хасково“ АД срещу Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Право на приспадане — Непарична вноска — Разрушаване на недвижими имоти — Нови конструкции — Корекция“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (членове 185—187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на данъка — Понятие — Разрушаване на сграда и заместването ѝ с по-модернизирана конструкция със същото предназначение — Изключване (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 31) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че разрушаване на множество сгради за производство на енергия и тяхното заместване с по-модерни сгради със същото предназначение не представляват промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на данъка върху добавената стойност във връзка с платения вече данък, която е настъпила след изготвяне на справка-декларацията по данък върху добавената стойност и която поради това не създава задължение за извършване на корекция на това приспадане. Заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради със същото предназначение и следователно използването на последните за облагаеми впоследствие сделки не прекъсва изобщо пряката връзка, която съществува между, от една страна, придобиването преди това на съответните сгради, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин придобиването на разглежданите имоти, а след това и разрушаването им с оглед на тяхното модернизиране, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си доставки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми доставки на същото основание, каквото е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. Това тълкуване е валидно на още по-голямо основание при обстоятелства, при които придобитите сгради са били разрушени само частично, нови сгради са били изградени на същите, преди това придобити площи и някои отпадъци от разрушаването на старите сгради са били препродадени, като тези продажби са довели до облагаеми впоследствие доставки. (вж. точки 34—36 и диспозитива) Дело C-234/11 „ТЕЦ Хасково“ АД срещу Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „Данъчни въпроси — ДДС — Право на приспадане — Непарична вноска — Разрушаване на недвижими имоти — Нови конструкции — Корекция“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Цел (членове 185—187 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Корекция на първоначално определената сума за приспадане — Промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на данъка — Понятие — Разрушаване на сграда и заместването ѝ с по-модернизирана конструкция със същото предназначение — Изключване (член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точка 31) Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че разрушаване на множество сгради за производство на енергия и тяхното заместване с по-модерни сгради със същото предназначение не представляват промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на данъка върху добавената стойност във връзка с платения вече данък, която е настъпила след изготвяне на справка-декларацията по данък върху добавената стойност и която поради това не създава задължение за извършване на корекция на това приспадане. Заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради със същото предназначение и следователно използването на последните за облагаеми впоследствие сделки не прекъсва изобщо пряката връзка, която съществува между, от една страна, придобиването преди това на съответните сгради, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин придобиването на разглежданите имоти, а след това и разрушаването им с оглед на тяхното модернизиране, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си доставки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми доставки на същото основание, каквото е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. Това тълкуване е валидно на още по-голямо основание при обстоятелства, при които придобитите сгради са били разрушени само частично, нови сгради са били изградени на същите, преди това придобити площи и някои отпадъци от разрушаването на старите сгради са били препродадени, като тези продажби са довели до облагаеми впоследствие доставки. (вж. точки 34—36 и диспозитива)