Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в), Приложимост ratione temporis, Облагаеми с ДДС доставки, Възмездни доставки на услуги, Изисквания, Вътрешни отношения в рамките на група, Доставки на услуги, свързани с ремонт или подмяна на компоненти на обхванати от гаранция вятърни генератори и с изготвянето на доклади за несъответствие, Дебитни известия, издадени от доставчика без посочване на ДДС, Приспадане (във връзка със същите доставки) от доставчика на ДДС по получени доставки на стоки и услуги, фактурирани на него от подизпълнителите му.

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в), Облагаеми с ДДС доставки, Случаи на освобождаване, Член 132, параграф 1, буква в), Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, Консултации в областта на храненето, Фитнес и поддържане на добро физическо състояние, Понятия „единна комплексна доставка“, „доставка, съпътстваща основната доставка“ и „самостоятелност на доставките“, Критерии.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Продажба на поземлен имот, в който към момента на доставката има сграда, Квалифициране, Членове 12 и 135, Понятие „земя за строеж“, Понятие „сграда“, Преценка на действителното икономическо и търговско положение, Оценка на обективните данни, Намерение на страните.

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Шеста директива 77/388/ЕИО, Директива 2006/112/ЕО, Освобождаване от ДДС, Член 86, параграф 1, буква б) и член 144, Освобождаване от вносни мита на пратки с незначителна стойност или нетърговски характер, Освобождаване на услуги във връзка с внос на стоки, Национална правна уредба, която предвижда облагане с ДДС на разходите за транспорт на документи и стоки с незначителна стойност въпреки техния съпътстващ характер за необлагаеми стоки.

Дело C-273/16 Agenzia delle Entrate срещу Federal Express Europe Inc. (Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Шеста директива 77/388/ЕИО — Директива 2006/112/ЕО — Освобождаване от ДДС — Член 86, параграф 1, буква б) и член 144 — Освобождаване от вносни мита на пратки с незначителна стойност или нетърговски характер — Освобождаване на услуги във връзка с внос на стоки — Национална правна уредба, която предвижда облагане с ДДС на разходите за транспорт на документи и стоки с незначителна стойност въпреки техния съпътстващ характер за необлагаеми стоки“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 4 октомври 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване при внос — Освобождаване на услуги във връзка с внос на стоки — Национална правна уредба, която предвижда облагане с данък върху добавената стойност на разходите за транспорт на документи и стоки с незначителна стойност въпреки техния съпътстващ характер за необлагаеми стоки — Недопустимост (член 144 и член 86, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 144 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с член 86, параграф 1, буква б) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предвижда за прилагането на освобождаването от данък върху добавената стойност на съпътстващи услуги, включително транспортни, не само тяхната стойност да бъде включена в облагаемата основа, но и тези услуги да са били ефективно обложени с данък върху добавената стойност на митницата в момента на вноса. В това отношение следва да се припомни, че член 86, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС гарантира, че облагането на съпътстващата доставка следва облагането на основната доставка. Всъщност според член 144 от тази директива, от една страна, главната освободена доставка съответства на вноса на стоки, и от друга страна, съпътстващите доставки са услугите, изброени в член 86, параграф 1, буква б) от посочената директива, като те трябва в качеството си на такива да следват данъчната съдба на основната доставка, при условие че тяхната стойност е включена в данъчната основа. Следователно от съвместния прочит на член 86, параграф 1, буква б) и член 144 от Директивата за ДДС произтича, че доколкото транспортните разходи са включени в данъчната основа на освободената сделка по внос, съпътстващата доставка на услуга трябва също да бъде освободена от ДДС. Изискването тази доставка на услуга да е ефективно обложена с ДДС на митницата, както предвижда разглежданото по главното производство законодателство, би лишило от ефективност освобождаването по член 144 от Директивата за ДДС, при положение че такова изискване би имало за последица посоченото освобождаване никога да не бъде приложимо в случай на внос на пратки, състоящи се от стоки с незначителна стойност или без търговски характер, макар че последните трябва да бъдат освободени от ДДС по силата на член 143, буква б) от тази директива. Съдът вече е признал по отношение на освобождаването от вносни мита на стоки с незначителна стойност, че то има за цел административно опростяване на митническите процедури (вж. в този смисъл решение от 2 юли 2009 г., Har Vaessen Douane Service,C-7/08, EU:C:2009:417, т. 33). От това следва, че разходите за транспорт, свързани с крайния внос на стоките, трябва да бъдат освободени от ДДС, доколкото тяхната стойност е включена в данъчната основа, макар да не са били обложени с ДДС на митницата в момента на вноса. (вж. т. 39—41, 44, 46 и 47 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Интегрирано сътрудничество, Предоставяне на финансиране и доставка на текущи активи, необходими за земеделското производство, Единна комплексна доставка, Отделни и независими доставки, Съпътстваща и основна доставка.

Дело C-208/15 Stock ‘94 Szolgáltató Zrt. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Kúria) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Интегрирано сътрудничество — Предоставяне на финансиране и доставка на текущи активи, необходими за земеделското производство — Единна комплексна доставка — Отделни и независими доставки — Съпътстваща и основна доставка“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 8 декември 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Предоставяне на заем, предназначен за закупуване на селскостопански стоки, и доставката на тези стоки в рамките на сделка за интегрирано селскостопанско сътрудничество — Сделка, която може да се счита за една единна доставка — Преценка от националния съд (член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: – сделка по интегрирано селскостопанско сътрудничество, съгласно която икономически оператор доставя стоки на земеделски производител и му предоставя заем, предназначен за закупуване на тези стоки, представлява една единна сделка за целите на тази директива, при която доставката на стоки представлява основната доставка. Данъчната основа на тази единна сделка включва както цената на посочените стоки, така и платените лихви върху отпуснатите заеми на земеделските производители, – фактът, че интеграторът може да предоставя на земеделските производители допълнителни услуги или да закупи произведените от тях селскостопански стоки, е без значение за квалификацията на съответната сделка като единна сделка за целите на Директива 2006/112. На първо място, когато сделката по интегрирано сътрудничество се урежда от принципа, че интеграторът предоставя на интегрираното лице заем, който последното може да използва само за закупуване на текущи активи от интегратора, предоставянето на такива заеми не представлява доставка от самостоятелен интерес от гледна точка на интегрираните лица. На второ място, тъй като не разполага с разрешение за извършване на дейност като кредитна институция, интеграторът не може да предоставя заеми на интегрираните лица, без тези заеми да са предназначени за закупуване на текущи активи. На трето място, доставката на текущи активи и заемът имат една и съща икономическа цел, а именно, по същество, финансово и логистично подпомагане на земеделските производители, което им дава възможност да упражняват селскостопанската си дейност. При тези условия доставката на тези текущи активи представлява, за интегрираните лица, основната доставка по интегрираното сътрудничество, доколкото земеделските производители ще могат да продължат селскостопанската си дейност. Следователно получаването на заем за придобиването на тези активи не представлява, за посочените земеделски производители, самостоятелна цел, а само средство, което им позволява да придобият текущите активи, необходими за селскостопанското им производство. В това отношение националният съд трябва да провери дали сделката по интегрирано сътрудничество действително преследва тази икономическа цел, както и да установи дали доставката на текущи активи е от основно значение за интегрираните лица. Ако случаят е такъв, доставката на текущи активи и предоставянето на заем, предназначен за закупуването им, трябва да се считат за една единна комплексна сделка за целите на данъка върху добавената стойност, тъй като доставката на тези активи представлява основната доставка. Накрая, на четвърто място, обстоятелството, че Stock ’94 може евентуално да доставя допълнителни услуги на интегрираните лица, както и да купува произведените от тях селскостопански стоки, е без значение за дадения отговор. (вж. т. 31—39 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Член 135, параграф 1, буква а), Освободени доставки в областта на застраховането, Понятия „застрахователни“ сделки и „свързани с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти“, Предоставяни от името и за сметка на застрахователя услуги по уреждане на застрахователни претенции.

Дело C-40/15 Minister Finansów срещу Aspiro SA (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 135, параграф 1, буква а) — Освободени доставки в областта на застраховането — Понятия „застрахователни“ сделки и „свързани с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти“ — Предоставяни от името и за сметка на застрахователя услуги по уреждане на застрахователни претенции“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 17 март 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождаване на застрахователните сделки и свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти — Приложно поле — Предоставяни от името и за сметка на застрахователно предприятие услуги по уреждане на застрахователни претенции — Изключване (член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 135, параграф 1, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че услуги по уреждането на застрахователни претенции, предоставяни от трето лице от името и за сметка на застрахователно предприятие, не са сред освободените доставки по тази разпоредба. В това отношение изразът „застрахователни сделки“ наистина не се отнася единствено до сделките, извършвани от самите застрахователи, а по принцип има достатъчно широко съдържание, за да включва предоставянето на застрахователно покритие от данъчнозадължено лице, което само по себе си не е застраховател, но което в рамките на групово застраховане предоставя на клиентите си такова покритие, като използва услугите на застраховател, който се задължава да поеме застрахования риск, но все пак по естеството си този вид сделки предполагат съществуването на договорно отношение между доставчика на застрахователната услуга и лицето, чиито рискове са покрити от застраховката, а именно застрахованото лице. Щом обаче самият доставчик на услугата не се задължава спрямо застрахованото лице да му гарантира покритие за определен риск и изобщо няма договорни отношения със застрахованото лице, услугата по уреждане на застрахователни претенции не може да е застрахователна сделка по смисъла на член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112, макар да представлява съществен елемент от застрахователната сделка, доколкото обхваща определянето на отговорното лице и на размера на щетата, а също и вземането на решение дали да се изплати обезщетение на застрахованото лице. Тази констатация не може да бъде оборена с довода, че би следвало режимът на данъка върху добавената стойност за застрахователните сделки да се уеднакви с приложимия за финансовите услуги. Всъщност Съдът приема, че аналогията с финансовите услуги не важи за застрахователните сделки, като подчертава разликата между текста на член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112, който се отнася само до същинските застрахователни сделки, и текста на член 135, параграф 1, букви г) и е), който се отнася до сделките, „засягащи“ или свързани с определени банкови операции. Що се отнася, по-нататък, до понятието „свързани със застрахователни сделки услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти“, думата „свързани“ има достатъчно широко значение, за да обхваща различни услуги, способстващи за осъществяването на застрахователни сделки, и в частност уреждането на застрахователни претенции, което е един от съществените компоненти на тези сделки. Що се отнася до условието съответните услуги да са „извършвани от застрахователни брокери и агенти“, формалното качество на дружеството не би могло да е достатъчен критерий, за да се определи дали дейността му попада в обхвата на освобождаването, или не. Следва да се прецени самото съдържание на разглежданите дейности. За целите на тази преценка са от значение две условия. На първо място, доставчикът трябва да има отношения със застрахователя и със застрахованото лице. Тези отношения може да са само косвени, ако доставчикът е подизпълнител на брокера или агента. На второ място, дейността му трябва да обхваща съществени аспекти на работата по застрахователно посредничество, каквито са търсенето на бъдещи клиенти и свързването им със застрахователя. Дейността, която се състои в уреждане на застрахователни претенции от името и за сметка на застрахователя, обаче изобщо няма връзка с търсенето на бъдещи клиенти и свързването им със застрахователя с цел сключването на застрахователни договори. Ето защо тази дейност не е сред услугите, „извършвани от застрахователни брокери и агенти“ по смисъла на член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112, а трябва да се разглежда като изнесена част от дейността на застрахователните предприятия. (вж. т. 23—25, 27, 29, 33—37, 40—42 и 45 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху оборота, Приложно поле, Освобождаване, Понятие за застрахователни сделки, Понятие за доставка на услуги, Предварително определена сума за гарантиране на повреда на употребявано превозно средство.

Дело C-584/13 Directeur général des finances publiques срещу Mapfre asistencia compañia internacional de seguros y reaseguros SA и Mapfre warranty SpA срещу Directeur général des finances publiques (Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху оборота — Приложно поле — Освобождаване — Понятие за застрахователни сделки — Понятие за доставка на услуги — Предварително определена сума за гарантиране на повреда на употребявано превозно средство“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 16 юли 2015 г. Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия контекст (член 267 ДФЕС; член 94 от Процедурния правилник на Съда) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Случаи на освобождаване на застрахователните и презастрахователните сделки — Понятие — Доставка на услуги, при която срещу заплащане на предварително определена сума се предоставя гаранция за механичната повреда на някои части на употребявано превозно средство — Доставка, извършена от независим от продавача на употребяваното превозно средство икономически оператор — Включване — Доставка на услуги и продажба на употребяваното превозно средство, които трябва да се считат за единна доставка или за самостоятелни доставки — Преценка от националния съд (член 13, Б, буква a) от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 91/680) Вж. текста на решението. (вж. т. 31—33) Член 13, Б, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 91/680, трябва да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба доставката на услуги, при която срещу заплащане на предварително определена сума независим от продавача на употребявани превозни средства икономически оператор предоставя гаранция за механичната повреда на някои части на превозното средство, представлява освободена застрахователна сделка. Всъщност, независимо дали купувачът на употребявано превозно средство сключва договора с независим от продавача на това превозно средство икономически оператор, като посоченият продавач е само посредник, или продавачът сключва този договор от свое име, но за сметка на купувача, или още продавачът прехвърля на купувача правата си по договор, който е сключил от свое име и за своя сметка с независимия икономически оператор, понятието за застрахователни сделки по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива е достатъчно широко, за да обхваща всяка от описаните хипотези. Освен това определянето на доставка на услуги като „застрахователна сделка“ по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива не може да зависи от начина, по който застрахователят управлява големината на риска, който се задължава да покрие, и изчислява съответния размер на премиите. В това отношение самата същност на „застрахователната сделка“ по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива се състои в това, че застрахованото лице се предпазва от риска да понесе несигурна, но потенциално голяма финансова загуба, като заплаща премия, която от своя страна е сигурна, но ограничена по размер. Накрая извършването на доставка на услуги като цитираната по-горе и продажбата на употребяваното превозно средство трябва по принцип да се считат за отделни и самостоятелни доставки, подлежащи на отделно разглеждане по отношение на данъка върху добавената стойност. Запитващата юрисдикция следва да прецени дали продажбата на употребявано превозно средство и гаранцията, предоставяна от независим от продавача на това превозно средство икономически оператор за механичната повреда на някои части на превозното средство, са свързани до такава степен, че трябва да се разглеждат като единна сделка, или напротив — като самостоятелни сделки. (вж. т. 38, 41, 42 и 58 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Доставка на стоки или услуги, Договор за лизинг, Връщане на лизингодателя на недвижим имот, предмет на договор за лизинг, Понятие „анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане“, Право на лизингодателя на намаляване на облагаемата основа, Двойно данъчно облагане, Отделни доставки, Принцип на данъчен неутралитет.

Дело C-209/14 NLB Leasing d.o.o. срещу Republika Slovenija (Преюдициално запитване, отправено от Vrhovno sodišče Republike Slovenije) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Доставка на стоки или услуги — Договор за лизинг — Връщане на лизингодателя на недвижим имот, предмет на договор за лизинг — Понятие „анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане“ — Право на лизингодателя на намаляване на облагаемата основа — Двойно данъчно облагане — Отделни доставки — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 2 юли 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Облагаеми сделки — Придобиване на дълготраен актив — Понятие — Сключване на договор за лизинг на недвижим имот — Включване — Условия (член 2, параграф 1, член 14 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Намаляване в случай на анулиране, разваляне, отказ или намаляване на цената — Данъчнозадължено лице, което реално е получило всички плащания като насрещна престация за доставената услуга или, без договорът да е бил развален или отменен, на което другата страна вече не дължи уговорената цена — Липса на намаляване (член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Лизингова услуга, отнасяща се до недвижими имоти, и продажба на тези имоти на трето за договора за лизинг лице — Отделно данъчно облагане за целите на данъка върху добавената стойност — Допустимост — Условия — Проверка, възложена на националния съд (член 1, параграф 2 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 2, параграф 1, член 14 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че в хипотезата, при която договор за лизинг на недвижим имот предвижда в края на договора или да се прехвърли собствеността на лизингополучателя, или да му се предоставят присъщите за правото на собственост върху този имот основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността върху посочения имот, и настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката, която следва от такъв договор, трябва да се приравни на придобиване на дълготраен актив. (вж. т. 32; т. 1 от диспозитива) Член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява данъчнозадължено лице да намали данъчната си основа, когато реално е получило всички плащания като насрещна престация за доставената от него услуга или когато, без договорът да е бил развален или отменен, другата страна по договора вече не му дължи уговорената цена. (вж. т. 38; т. 2 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкува в смисъл, че допуска, от една страна, лизингова услуга, отнасяща се до недвижими имоти, и от друга, продажбата на тези имоти на трето (за договора за лизинг) лице, да бъдат обект на отделно данъчно облагане за целите на данъка върху добавената стойност, ако за тези сделки не може да се счита, че образуват една-единствена доставка — нещо, което следва да бъде преценено от националната юрисдикция. (вж. т. 44; т. 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Отдаване под наем на недвижим имот — Доставка на електроенергия, топлоенергия и вода, както и събиране на отпадъците — Договори между наемодателя и доставчиците на тези стоки и услуги — Услуги, предоставяни на наемателя, които се считат за извършвани от наемодателя — Консумативни разходи — Определяне на данъчната основа — Възможност за включване на консумативните разходи в данъчната основа на услугите по отдаване под наем — Сделка, състояща се от една-единствена доставка или от няколко самостоятелни доставки.

Дело C-42/14 Minister Finansów срещу Wojskowa Agencja Mieszkaniowa w Warszawie (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Отдаване под наем на недвижим имот — Доставка на електроенергия, топлоенергия и вода, както и събиране на отпадъците — Договори между наемодателя и доставчиците на тези стоки и услуги — Услуги, предоставяни на наемателя, които се считат за извършвани от наемодателя — Консумативни разходи — Определяне на данъчната основа — Възможност за включване на консумативните разходи в данъчната основа на услугите по отдаване под наем — Сделка, състояща се от една-единствена доставка или от няколко самостоятелни доставки“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 16 април 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Предоставяне на услуги — Договор за доставка на електроенергия, топлоенергия и вода, както и за събиране на отпадъците, сключен в рамките на отдаване под наем на недвижим имот — Доставки, извършвани от трети лица в полза на наемателя — Доставки, извършвани от наемодателя (член 14, параграф 1, член 15, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Отдаване под наем на недвижимо имущество — Доставки на услуги, свързани с отдаването под наем на недвижимо имущество — Една-единствена сделка, състояща се от отделни доставки — Условия — Преценка от националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Член 14, параграф 1, член 15, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162, трябва да се тълкуват в смисъл, че при отдаването под наем на недвижими имоти доставките на електроенергия, топлоенергия и вода, както и събирането на отпадъците, извършвани от трети лица в полза на наемателя, който използва пряко тези стоки и услуги, следва да се считат за извършвани от наемодателя, когато последният е сключил договорите за тези доставки и начислява на наемателя единствено направените за това разходи. (вж. точка 28; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 30 и 31) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162, трябва да се тълкува в смисъл, че отдаването под наем на недвижими имоти и съпътстващите го доставка на вода, електроенергия и топлоенергия и събиране на отпадъци следва по принцип да се считат за съставляващи няколко отделни и независими доставки, които трябва да се разглеждат отделно от гледна точка на данъка върху добавената стойност, освен ако елементите на сделката, включително тези, които указват икономическата причина за сключването на договора, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено. Националната юрисдикция следва да направи необходимата преценка, като държи сметка за всички обстоятелства, свързани с отдаването под наем и съпътстващите го доставки, и по-специално за съдържанието на самия договор. Това е така, защото, за да се определи дали доставките представляват няколко независими или една-единствена доставка, е необходимо да се потърсят характерните елементи на съответната сделка. Елементите, които отразяват интересите на страните по договора, като например условията за определяне на цените и за фактуриране, могат да бъдат взети предвид, за да се установят характерните елементи на съответната сделка. Следва по-специално да се провери дали според текста на договора наемателят и наемодателят се стремят преди всичко да получат, съответно да предложат, недвижим имот под наем и едва на второ място — да получат, съответно да извършат, други доставки, дори и последните да са необходими за ползването на имота. Поради това трябва да се вземат предвид следните обстоятелства, въз основа на които могат да се разграничат две основни хипотези. На първо място, ако наемателят има възможност да избира своите доставчици и/или условията за използване на въпросните стоки или услуги, доставките на тези стоки или услуги по принцип могат да се считат за отделни от отдаването под наем. По-специално, ако наемателят може да взема решения относно своето потребление на вода, електроенергия или топлоенергия, което може да се проверява чрез инсталирането на индивидуални измервателни уреди и да се фактурира в зависимост от потреблението, доставките на тези стоки или услуги по принцип могат да се считат за отделни от наема. Що се отнася до услуги като почистването на общите части на съсобствена сграда, те следва да се считат за отделни от отдаването под наем, ако могат да бъдат организирани индивидуално от всеки наемател или колективно от наемателите и във всички случаи в адресираните до наемателя фактури доставката на тези стоки и услуги се посочва отделно от наемната цена. В тази хипотеза самият факт, че неплащането на консумативните разходи позволява на наемодателя да прекрати договора за наем, изобщо не представлява пречка да се приеме, че доставките, с които са свързани тези разходи, представляват доставки, отделни от отдаването под наем. Освен това обстоятелството, че наемателят разполага с възможността да получи тези доставки от доставчик по свой избор, само по себе си също не е решаващо, тъй като възможността елементите на една-единствена доставка при други обстоятелства да бъдат доставяни отделно, е тясно свързана с понятието за една-единствена сложна сделка. На второ място, ако изглежда, че отдаван под наем недвижим имот в икономически план обективно образува едно цяло с придружаващите го доставки, последните могат да се приемат за съставляващи една-единствена доставка с отдаването под наем. Такъв би могъл да е случаят по-специално на отдаването под наем на офиси в завършен вид, които са готови за използване с доставка на комунално-битови услуги и някои други доставки, и отдаването под наем на недвижими имоти за кратък период от време, по-специално за ваканционни или професионални цели, което се предлага заедно с тези доставки, без последните да могат да бъдат отделени. Освен това, когато самият наемодател не разполага с възможност да избере свободно и независимо по-специално от другите наемодатели доставчиците и условията за използване на съпътстващите отдаването под наем стоки или услуги, разглежданите доставки са по принцип неделими от наема и също могат да се считат за образуващи съвкупност, а оттам и една-единствена доставка заедно с него. Такъв по-специално е случаят, когато наемодателят — собственик на част от съсобствена сграда, е длъжен да използва определените от съсобствениците доставчици и да плати припадащата му се част от общите разходи за тези доставки, която той прехвърля впоследствие на наемателя. В тази втора хипотеза отделното разглеждане на доставките, свързани с отдаването под наем, би представлявало — що се отнася до тяхното облагане с данък върху добавената стойност — изкуствено разделяне на части на една-единствена икономическа операция. (вж. точки 32, 37—44 и 47; точка 2 от диспозитива) Дело C-42/14 Minister Finansów срещу Wojskowa Agencja Mieszkaniowa w Warszawie (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Отдаване под наем на недвижим имот — Доставка на електроенергия, топлоенергия и вода, както и събиране на отпадъците — Договори между наемодателя и доставчиците на тези стоки и услуги — Услуги, предоставяни на наемателя, които се считат за извършвани от наемодателя — Консумативни разходи — Определяне на данъчната основа — Възможност за включване на консумативните разходи в данъчната основа на услугите по отдаване под наем — Сделка, състояща се от една-единствена доставка или от няколко самостоятелни доставки“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 16 април 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Предоставяне на услуги — Договор за доставка на електроенергия, топлоенергия и вода, както и за събиране на отпадъците, сключен в рамките на отдаване под наем на недвижим имот — Доставки, извършвани от трети лица в полза на наемателя — Доставки, извършвани от наемодателя (член 14, параграф 1, член 15, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Сделка, която трябва да се счита за една-единствена доставка — Критерии за определяне (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Отдаване под наем на недвижимо имущество — Доставки на услуги, свързани с отдаването под наем на недвижимо имущество — Една-единствена сделка, състояща се от отделни доставки — Условия — Преценка от националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Член 14, параграф 1, член 15, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162, трябва да се тълкуват в смисъл, че при отдаването под наем на недвижими имоти доставките на електроенергия, топлоенергия и вода, както и събирането на отпадъците, извършвани от трети лица в полза на наемателя, който използва пряко тези стоки и услуги, следва да се считат за извършвани от наемодателя, когато последният е сключил договорите за тези доставки и начислява на наемателя единствено направените за това разходи. (вж. точка 28; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 30 и 31) Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162, трябва да се тълкува в смисъл, че отдаването под наем на недвижими имоти и съпътстващите го доставка на вода, електроенергия и топлоенергия и събиране на отпадъци следва по принцип да се считат за съставляващи няколко отделни и независими доставки, които трябва да се разглеждат отделно от гледна точка на данъка върху добавената стойност, освен ако елементите на сделката, включително тези, които указват икономическата причина за сключването на договора, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено. Националната юрисдикция следва да направи необходимата преценка, като държи сметка за всички обстоятелства, свързани с отдаването под наем и съпътстващите го доставки, и по-специално за съдържанието на самия договор. Това е така, защото, за да се определи дали доставките представляват няколко независими или една-единствена доставка, е необходимо да се потърсят характерните елементи на съответната сделка. Елементите, които отразяват интересите на страните по договора, като например условията за определяне на цените и за фактуриране, могат да бъдат взети предвид, за да се установят характерните елементи на съответната сделка. Следва по-специално да се провери дали според текста на договора наемателят и наемодателят се стремят преди всичко да получат, съответно да предложат, недвижим имот под наем и едва на второ място — да получат, съответно да извършат, други доставки, дори и последните да са необходими за ползването на имота. Поради това трябва да се вземат предвид следните обстоятелства, въз основа на които могат да се разграничат две основни хипотези. На първо място, ако наемателят има възможност да избира своите доставчици и/или условията за използване на въпросните стоки или услуги, доставките на тези стоки или услуги по принцип могат да се считат за отделни от отдаването под наем. По-специално, ако наемателят може да взема решения относно своето потребление на вода, електроенергия или топлоенергия, което може да се проверява чрез инсталирането на индивидуални измервателни уреди и да се фактурира в зависимост от потреблението, доставките на тези стоки или услуги по принцип могат да се считат за отделни от наема. Що се отнася до услуги като почистването на общите части на съсобствена сграда, те следва да се считат за отделни от отдаването под наем, ако могат да бъдат организирани индивидуално от всеки наемател или колективно от наемателите и във всички случаи в адресираните до наемателя фактури доставката на тези стоки и услуги се посочва отделно от наемната цена. В тази хипотеза самият факт, че неплащането на консумативните разходи позволява на наемодателя да прекрати договора за наем, изобщо не представлява пречка да се приеме, че доставките, с които са свързани тези разходи, представляват доставки, отделни от отдаването под наем. Освен това обстоятелството, че наемателят разполага с възможността да получи тези доставки от доставчик по свой избор, само по себе си също не е решаващо, тъй като възможността елементите на една-единствена доставка при други обстоятелства да бъдат доставяни отделно, е тясно свързана с понятието за една-единствена сложна сделка. На второ място, ако изглежда, че отдаван под наем недвижим имот в икономически план обективно образува едно цяло с придружаващите го доставки, последните могат да се приемат за съставляващи една-единствена доставка с отдаването под наем. Такъв би могъл да е случаят по-специално на отдаването под наем на офиси в завършен вид, които са готови за използване с доставка на комунално-битови услуги и някои други доставки, и отдаването под наем на недвижими имоти за кратък период от време, по-специално за ваканционни или професионални цели, което се предлага заедно с тези доставки, без последните да могат да бъдат отделени. Освен това, когато самият наемодател не разполага с възможност да избере свободно и независимо по-специално от другите наемодатели доставчиците и условията за използване на съпътстващите отдаването под наем стоки или услуги, разглежданите доставки са по принцип неделими от наема и също могат да се считат за образуващи съвкупност, а оттам и една-единствена доставка заедно с него. Такъв по-специално е случаят, когато наемодателят — собственик на част от съсобствена сграда, е длъжен да използва определените от съсобствениците доставчици и да плати припадащата му се част от общите разходи за тези доставки, която той прехвърля впоследствие на наемателя. В тази втора хипотеза отделното разглеждане на доставките, свързани с отдаването под наем, би представлявало — що се отнася до тяхното облагане с данък върху добавената стойност — изкуствено разделяне на части на една-единствена икономическа операция. (вж. точки 32, 37—44 и 47; точка 2 от диспозитива)

ДДС, Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ, извършено от лизингодателя и фактурирано от него на лизингополучателя, Квалифициране, Единна комплексна доставка или две отделни доставки, Освобождаване, Застрахователна сделка.

Дело C-224/11 BGŻ Leasing sp. z o.o. срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ, извършено от лизингодателя и фактурирано от него на лизингополучателя — Квалифициране — Единна комплексна доставка или две отделни доставки — Освобождаване — Застрахователна сделка“ Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 17 януари 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Сделки, включващи няколко елемента — Доставка на лизингови услуги, съпътствана от доставка на услуги по застраховане на лизингованата вещ — Единна доставка, състояща се от две отделни доставки — Изключване (членове 1 и 78 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Данък върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Случаи на освобождаване на застрахователните и презастрахователните сделки — Понятие — Лизингодател, който застрахова лизингованата вещ — Включване (член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Както следва от член 1, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, за целите на прилагането на този данък всяка доставка на услуги в общия случай трябва да се счита за отделна и самостоятелна. При определени обстоятелства обаче няколко формално самостоятелни доставки, които могат да бъдат извършени поотделно и по този начин могат да бъдат обложени или освободени поотделно, трябва да се считат за една-единствена сделка, когато не са самостоятелни. Налице е една-единствена сделка по-специално когато два или повече елементи или действия, предоставени от данъчнозадълженото лице на клиента, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено. Такъв е и случаят, когато един или повече елементи трябва да се разглеждат като съставляващи основната доставка на услуги, докато, обратно, един или повече елементи трябва да се разглеждат като една или повече съпътстващи доставки на услуги, които имат същото данъчно третиране като основната доставка. В това отношение една доставка се счита за съпътстваща по отношение на основна доставка по-специално когато за клиентите не представлява цел сама по себе си, а начин те да се възползват при най-добри условия от основната услуга на доставчика. Поначало не е такъв случаят с доставката на услуги по застраховането на лизингована вещ и доставката на услуги по самия лизинг. В това отношение, въпреки че благодарение на доставката на услугата по застраховане на лизингованата вещ рисковете, с които се сблъсква лизингополучателят, са поначало намалени в сравнение с тези, които възникват, в случай че не е сключена подобна застраховка, вярно е също, че това обстоятелство произтича от самото естество на доставката на застрахователната услуга. Само по себе си обаче това обстоятелство не означава, че подобна доставка на застрахователна услуга следва да се счита за съпътстваща по отношение на доставката на лизинговата услуга, в рамките на която се сключва застраховката. Действително, въпреки че подобна доставка на застрахователна услуга, получавана от лизингополучателя чрез лизингодателя, може да улесни ползването на лизинговата услуга, следва да се приеме, че сама по себе си тя представлява основно цел за лизингополучателя, а не само начин той да се възползва при най-добри условия от посочената услуга. (вж. точки 29, 30, 41, 42, 48 и 50; точка 1 от диспозитива) Когато самият лизингодател застрахова лизингованата вещ и префактурира на лизингополучателя точния размер на разходите за застраховката, подобна сделка представлява застрахователна сделка по смисъла на член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност и следователно трябва да се освободи от посочения данък. Действително подобна доставка на застрахователна услуга не може да подлежи на облагане с данък върху добавената стойност поради самото префактуриране на разноските за нея съгласно договорното споразумение, сключено между страните по договор за лизинг. Фактът, че по искане на клиентите си лизингодателят сключва застраховка с трето лице и след това им префактурира точния размер на разноските, които е фактурирало третото лице, не може да опровергае този извод. При подобни обстоятелства, доколкото разглежданата доставка на застрахователна услуга остава непроменена, префактурираната сума представлява всъщност насрещната престация за посочената застраховка и при това положение подобна сделка не следва да се облага с данък върху добавената стойност. (вж. точки 62 и 70; точка 2 от диспозитива)