Дело C-580/16 Firma Hans Bühler KG срещу Finanzamt Graz-Stadt, (Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Място на вътреобщностното придобиване — Член 42 — Вътреобщностно придобиване на стоки за целите на последващата им доставка — Член 141 — Освобождаване — Тристранна операция — Мерки за опростяване — Член 265 — Коригиране на обобщената декларация“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 19 април 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Освобождавания на вътреобщностни сделки—Освобождавания на доставки на стоки—Вътреобщностно придобиване на стоки на територията на държава членка—Специални мерки, за да се гарантира, че върху такова придобиване не се начислява ДДС—Условие—Изпращане или директен превоз от държава членка, различна от тази, която е издала идентификационния номер по ДДС, до получателя по последващата доставка—Приложно поле—Данъчнозадължено лице, установено и идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, от която са изпратени или превозени стоките—Използване на идентификационен номер по ДДС от друга държава членка за посоченото придобиване—Включване (член 141, буква в) от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Доставка на стоки—Място на вътреобщностното придобиване на стоки за целите на последващата им доставка—Определяне на територията на държавата членка, която е издала идентификационен номер по ДДС, като място на вътреобщностното придобиване—Подаване на обобщена декларация след изтичане на срока—Санкции при неизпълнение на формалните условия—Определяне на мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива, като място на вътреобщностното придобиване—Недопустимост (член 41, първа алинея и членове 42, 263 и 265 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45) Член 141, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него условие е изпълнено, ако данъчнозадълженото лице е установено и идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност (ДДС) в държавата членка, от която са изпратени или превозени стоките, но използва идентификационен номер по ДДС от друга държава членка за съответното вътреобщностно придобиване. (вж. т. 43; т. 1 от диспозитива) Членове 42 и 265 във връзка с член 263 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/45, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на дадена държава членка да приложи член 41, първа алинея от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/45, само с мотива че в контекста на вътреобщностно придобиване, извършено за нуждите на последваща доставка на територията на държава членка, обобщената декларация съгласно член 265 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/45, не е била подадена в срок от данъчнозадълженото лице, идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност (ДДС) в тази държава членка. (вж. т. 61; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 138, параграф 1, Квалифициране на сделка като вътреобщностна доставка, Освобождаване на вътреобщностните доставки на стоки, Намерение на купувача да препродаде закупените стоки на данъчнозадължено лице в друга държава членка преди изнасянето им от територията на първата държава членка, Евентуално значение на обработката на част от стоките преди изпращането им.

Дело C-386/16 „Toridas“ UAB срещу Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos (Преюдициално запитване,отправено от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 1 — Квалифициране на сделка като вътреобщностна доставка — Освобождаване на вътреобщностните доставки на стоки — Намерение на купувача да препродаде закупените стоки на данъчнозадължено лице в друга държава членка преди изнасянето им от територията на първата държава членка — Евентуално значение на обработката на част от стоките преди изпращането им“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 26 юли 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Освобождавания на вътреобщностни сделки—Освобождавания на доставки на стоки—Последователни доставки на едни и същи стоки, които се извършват с една-единствена вътреобщностна пратка или един-единствен вътреобщностен превоз на стоки—Отнасяне на тази пратка или този превоз към едната от двете последователни доставки—Намерение на първия купувач да препродаде закупените стоки на данъчнозадължено лице в друга държава членка преди изнасянето им от територията на първата държава членка—Недопускане на освобождаване за първата доставка—Условия—Регистрация на първия купувач за целите на данъка върху добавената стойност—Липса на последици (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Освобождавания на вътреобщностни сделки—Освобождавания на доставки на стоки—Последователни доставки на едни и същи стоки, които се извършват с една-единствена вътреобщностна пратка или един-единствен вътреобщностен превоз на стоки—Отнасяне на тази пратка или този превоз към едната от двете последователни доставки—Намерение на първия купувач да препродаде закупените стоки на данъчнозадължено лице в друга държава членка преди изнасянето им от територията на първата държава членка—Недопускане на освобождаване за първата доставка—Обработка на част от стоките преди изпращането им към държавата членка на крайния купувач—Липса на последици (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство доставката на стоки, извършена от установено в една държава членка данъчнозадължено лице, не е освободена от данък върху добавената стойност по силата на тази разпоредба, когато, преди да сключи тази сделка за доставка, купувачът, регистриран за целите на данъка върху добавената стойност във втора държава членка, уведомява доставчика, че стоките ще бъдат незабавно препродадени на установено в трета държава членка данъчнозадължено лице, преди да ги изнесе от първата държава членка и да ги превози до това трето данъчнозадължено лице, ако тази втора доставка действително е извършена и стоките след това са превозени от първата държава членка до държавата членка на третото данъчнозадължено лице. Регистрацията на първия купувач за целите на данъка върху добавената стойност в държава членка, различна от тази по мястото на първата доставка на съответните стоки или от тази по мястото, където същите са окончателно придобити, не е критерий за квалифицирането на дадена сделка като вътреобщностна, нито сама по себе си е достатъчно доказателство за това, че дадена сделка е вътреобщностна. Що се отнася до сделки, които като тези по главното производство образуват верига от две последователни доставки, извършени с един-единствен вътреобщностен превоз, от практиката на Съда произтича, от една страна, че вътреобщностният превоз може да бъде отнесен само към едната от двете доставки, която съответно ще бъде единствената освободена по силата на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС (вж. в този смисъл решение от 6 април 2006 г., EMAG Handel Eder, C-245/04, EU:C:2006:232, т. 45). От друга страна, за да се определи към коя от двете доставки трябва да се отнесе вътреобщностният превоз, следва да се направи обща преценка на всички обстоятелства на конкретния случай (вж. в този смисъл решения от 16 декември 2010 г., Euro Tyre Holding, C-430/09, EU:C:2010:786, т. 27 и от 27 септември 2012 г., VSTR, C-587/10, EU:C:2012:592, т. 32). За целите на тази преценка следва да се определи в частност към кой момент е станало второто прехвърляне на правото на разпореждане със стоката като собственик в полза на крайния купувач. Всъщност, ако второто прехвърляне на това право, а именно втората доставка, е станало преди извършването на вътреобщностния превоз, то последният вече не може да се отнесе към първата доставка в полза на първото придобиващо лице (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2012 г., VSTR, C-587/10, EU:C:2012:592, т. 32 и цитираната съдебна практика). За да се определи в случая с двете последователни доставки, които се извършват с един-единствен вътреобщностен превоз, към коя от двете доставки трябва да се отнесе този превоз, следва да се установи дали същият е извършен след втората доставка. Ако това е така, само втората доставка би трябвало да бъде квалифицирана като вътреобщностна и евентуално да бъде освободена по силата на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС. (вж. т. 34—37 и 44; т. 1 от диспозитива) За целите на тълкуването на член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 обработката на стоките по нареждане на купувача посредник в рамките на верига от две последователни доставки като тази по главното производство и преди превозването на стоките до държавата членка на крайния купувач няма отношение към условията за евентуалното освобождаване на първата доставка, когато тази обработка е извършена след първата доставка. (вж. т. 49; т. 2 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 138, параграф 2, буква a), Условия за освобождаване на вътреобщностна доставка на ново транспортно средство, Пребиваване на приобретателя в държавата членка по местоназначение, Временна регистрация в държавата членка по местоназначение, Опасност от данъчна измама, Добросъвестност на продавача, Задължение на продавача за полагане на дължима грижа.

Дело C-26/16 Santogal M-Comércio e Reparação de Automóveis Lda срещу Autoridade Tributária e Aduaneira (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Arbitral Tributário(Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 2, буква a) — Условия за освобождаване на вътреобщностна доставка на ново транспортно средство — Пребиваване на приобретателя в държавата членка по местоназначение — Временна регистрация в държавата членка по местоназначение — Опасност от данъчна измама — Добросъвестност на продавача — Задължение на продавача за полагане на дължима грижа“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 14 юни 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Национална правна уредба, която предвижда като условие за освобождаване приобретателят да пребивава в държавата членка по местоназначение—Недопустимост (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Отказ за освобождаване по отношение на продавача единствено поради временния характер на регистрационния номер, издаден в държавата членка по местоназначение—Недопустимост (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Превоз от приобретателя в друга държава членка и временна регистрация в тази държава—Липса на установяване на обстоятелствата, че временната регистрация е изтекла и че данъкът е платен в държавата членка по местоназначение—Отказ за освобождаване от държавата членка, от която е започнало изпращането или превозът—Недопустимост (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства—Обща система на данъка върху добавената стойност—Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки—Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз—Доставка на нови транспортни средства—Превоз от приобретателя в друга държава членка и временна регистрация в тази държава—Отказ за освобождаване по отношение на продавача в случай на измама, извършена от приобретателя—Недопустимост—Граници—Продавач, който е знаел или е трябвало да знае, че е налице измама—Проверка, възложена на националния съд (член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност не допуска национални разпоредби да предвиждат като условие за освобождаване на вътреобщностна доставка на ново транспортно средство приобретателят на това транспортно средство да е установен или да има местоживеене в държавата членка по местоназначение на посоченото транспортно средство. Освен това да се налага такова условие би противоречало на систематиката на тази разпоредба, както и на припомнените в точки 37—39 от настоящото решение контекст и цели на приложимия за вътреобщностната търговия преходен режим на ДДС. Всъщност, отказвайки освобождаването на вътреобщностна доставка само поради това че приобретателят на новото транспортно средство не е установен или няма местоживеене в държавата по местоназначение, при това независимо дали са спазени материалноправните условия за освобождаването, на държавата членка на доставката би се наложило да обложи сделка, която при спазване на посочените условия би трябвало да бъде обложена като вътреобщностно придобиване в държавата членка по местоназначение. Оттук би произтекло двойно облагане, което противоречи на принципа на данъчен неутралитет. Отказът да се предостави предвиденото в член 138, параграф 2, буква а) от Директивата за ДДС освобождаване само поради това че приобретателят не пребивава в държавата членка по местоназначение обаче би било в противоречие с разпределението на данъчните правомощия между държавите членки и би могло да постави под въпрос принципа на данъчен неутралитет. Освен това, както следва от точка 45 от настоящото решение, подобен отказ би могъл да предизвика опасност от двойно облагане. (вж. т. 45, 51 и 52; т. 1 от диспозитива) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че освобождаването на доставка на ново транспортно средство не може да бъде отказано от държавата членка на доставката само поради обстоятелството, че това транспортно средство е имало само временна регистрация в държавата членка по местоназначение. (вж. т. 59; т. 2 от диспозитива) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112 не допуска продавачът на ново транспортно средство, превозено от приобретателя в друга държава членка и регистрирано временно в тази последна държава, да бъде впоследствие задължен да плати данъка върху добавената стойност, когато не е доказано, че режимът на временна регистрация е прекратен и че този данък е бил или ще бъде платен в държавата членка по местоназначение. Всъщност, от една страна, при такива обстоятелства доказателството за физическото придвижване на транспортното средство към мястото на неговото крайно използване, което продавачът може да представи на данъчните органи, зависи основно от данните, които той е получил от приобретателя за тази цел (вж. по аналогия решение от 16 декември 2010 г., Euro Tyre Holding,C-430/09, EU:C:2010:786, т. 37) От друга страна, според практиката на Съда продавачът не може да бъде задължаван да представя доказателства, свързани с данъчното облагане на вътреобщностното придобиване на разглежданите стоки, за да се ползва от освобождаването на съответната доставка (решение от 27 септември 2012 г., VSTR,C-587/10, EU:C:2012:592, т. 55). Да се постави освобождаването в зависимост от предварителното определяне на държавата членка на крайното използване на новото транспортно средство би било равнозначно именно на налагане на такова задължение на продавача. Всъщност това би могло да натовари продавача с тежестта да докаже предоставянето на окончателен регистрационен номер, което евентуално би могло да се извърши след плащането на ДДС от приобретателя. (вж. т. 66, 67 и 69; т. 3 от диспозитива) Член 138, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112, както и принципите на правна сигурност, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания не допускат продавачът на ново транспортно средство, превозено от приобретателя в друга държава членка и регистрирано временно в нея, да бъде впоследствие задължен за плащането на данъка върху добавената стойност в случай на данъчна измама, извършена от приобретателя, освен ако въз основа на обективни данни не се установи, че посоченият продавач е знаел или е трябвало да знае, че сделката е свързана с данъчна измама, извършена от приобретателя, и не е взел всички зависещи от него разумни мерки, за да избегне участието си в тази измама. Запитващата юрисдикция е задължена да провери дали случаят е такъв, като направи глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства в главното производство. (вж. т. 77; т. 4 от диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 131 и 138, Условия за освобождаване от данък на вътреобщностна доставка, Система за обмен на информация за ДДС (VIES), Липса на вписване на купувача, Отказ от освобождаване от данък, Допустимост.

Дело C-21/16 Euro Tyre BV — Sucursal em Portugal срещу Autoridade Tributária e Aduaneira (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 131 и 138 — Условия за освобождаване от данък на вътреобщностна доставка — Система за обмен на информация за ДДС (VIES) — Липса на вписване на купувача — Отказ от освобождаване от данък — Допустимост“ Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 9 февруари 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Отказ от освобождаване от данък на продавача само с мотива, че купувачът не е вписан в системата на VIES и неприлагане на режима на облагане на вътреобщностните придобивания — Липса на сериозни индикации за осъществяване на измама, при положение че материалноправните условия за освобождаване от данък са изпълнени — Недопустимост (член 131 и член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 131 и член 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да откаже освобождаване от данък върху добавената стойност на вътреобщностна доставка само на основание на това, че към момента на доставката клиентът с постоянен адрес на територията на държавата членка на местоназначението и идентификационен номер за данъка върху добавената стойност за сделките в тази държава не е нито вписан в системата VIES нито покрит от режим за данъчно облагане на вътреобщностни придобивания, при положение че няма сериозни основания да се смята, че е налице отклонение от данъчно облагане, и е установено, че съществените условия за това освобождаване са изпълнени. В този случай член 138, параграф 1 от тази директива за ДДС, тълкуван в светлината на принципа на пропорционалност, не допуска такъв отказ и когато продавачът е знаел за наличието на обстоятелствата, с които се характеризира положението на купувача по отношение на прилагането на ДДС, но е бил убеден, че впоследствие купувачът ще бъде регистриран като вътреобщностен оператор с обратна сила. Следователно както получаването на идентификационен номер по ДДС от купувача, който да е валиден за целите на осъществяването на вътреобщностни операции, така и вписването му в системата VIES не са необходими условия за освобождаване от ДДС на вътреобщностна доставка. Те са само формални изисквания, които не могат да поставят под въпрос правото на продавача на освобождаване от ДДС, доколкото са изпълнени материалните условия за вътреобщностна доставка (вж. по аналогия решения от 6 септември 2012 г., Mecsek-Gabona,C-273/11, EU:C:2012:547, т. 60, от 27 септември 2012 г., VSTR,C-587/10, EU:C:2012:592, т. 51 и от 20 октомври 2016 г., Plöckl,C-24/15, EU:C:2016:791, т. 40). (вж. т. 32 и 44 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Шеста директива, Член 28в, А, букви а) и г), Прехвърляне на имущество в рамките на Европейския съюз, Право на освобождаване, Неизпълнение на задължение за предоставяне на идентификационен номер по ДДС, издаден от държавата членка по местоназначение, Липса на конкретни доказателства за наличие на данъчна измама, Отказ за предоставяне на освобождаване, Допустимост.

Дело C-24/15 Josef Plöckl срещу Finanzamt Schrobenhausen (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht München) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Шеста директива — Член 28в, А, букви а) и г) — Прехвърляне на имущество в рамките на Европейския съюз — Право на освобождаване — Неизпълнение на задължение за предоставяне на идентификационен номер по ДДС, издаден от държавата членка по местоназначение — Липса на конкретни доказателства за наличие на данъчна измама — Отказ за предоставяне на освобождаване — Допустимост“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 20 октомври 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Освобождаване на прехвърляния на имущество в рамките на Европейския съюз — Отказ да бъде приложено данъчно освобождаване поради пропуск на данъчнозадълженото лице да съобщи идентификационен номер по този данък, издаден от държавата членка по местоназначение — Неучастие на дънъчнозадълженото лице в данъчна измама — Недопустимост (член 22, параграф 8, член 28а, член 28в и член 28з от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 2005/92) Член 22, параграф 8 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2005/92, в редакцията му, която следва от член 28з и член 28в, А, буква а), първа алинея и буква г) от посочената директива, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държавата членка по произход да отказва освобождаване на вътреобщностно прехвърляне от данък върху добавената стойност, поради това че данъчнозадълженото лице не е съобщило идентификационен номер по този данък, издаден от държавата членка по местоназначение, когато няма конкретни доказателства, че е налице измама, стоката е била прехвърлена в друга държава членка и са изпълнени останалите условия за освобождаване от данък. Сделките трябва да бъдат облагани, като се вземат предвид техните обективни характеристики. В това отношение, ако дадено прехвърляне на имущество отговаря на предвидените в член 28а, параграф 5, буква б), втора алинея от Шеста директива условия, това прехвърляне е освободено от данък върху добавената стойност (ДДС). От това следва, че принципът на данъчен неутралитет изисква да се признае освобождаването от ДДС, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и ако данъчнозадължените лица са пропуснали някои формални изисквания. Задължението да се съобщи издаденият от държавата членка по местоназначение идентификационен номер по ДДС на придобиващото стоката лице, е формално изискване по отношение на правото на освобождаване от ДДС. Ако предоставянето на този номер е доказателство, че е извършено такова прехвърляне за целите на дейността на това данъчнозадължено лице и следователно, че посоченото данъчнозадължено лице действа като такова в тази държава членка, доказателството за това качество не може при всички случаи да зависи само от предоставянето на посочения идентификационен номер по ДДС. Всъщност член 4, параграф 1 от Шеста директива, който определя понятието „данъчнозадължено лице“, не поставя това качество в зависимост от това дали лицето притежава идентификационeн номер по ДДС. Следователно предоставянето на този номер не е материалноправно условие за целите на освобождаването на вътреобщностното прехвърляне от ДДС. Съществуват две хипотези, при които неспазването на формално изискване може да доведе до загуба на правото на освобождаване от ДДС. На първо място, данъчнозадължено лице, което умишлено е участвало в данъчна измама, застрашила правилното функциониране на общата система на ДДС, няма право да се позовава на принципа на данъчния неутралитет за целите на освобождаването от ДДС. На второ място, нарушението на дадено формално изискване може да доведе до отказ от освобождаване от ДДС, ако вследствие на това нарушение се възпрепятства предоставянето на сигурно доказателство, че са изпълнени материалноправните изисквания. При все това от самото условие, от което зависи отказът от освобождаване от данък върху добавената стойност, следва, че щом администрацията разполага с необходимата информация, за да установи, че материалноправните изисквания са изпълнени, тя не може да налага допълнителни условия във връзка с правото на данъчнозадълженото лице на освобождаване, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право. Съдът е постановил, че член 28в, част A, буква a), първа алинея от Шеста директива допуска данъчната администрация на държава членка да постави освобождаването от ДДС на вътреобщностна доставка в зависимост от предоставянето от доставчика на идентификационния номер по ДДС на придобиващото лице, като обаче отказът за предоставяне на ползването на това данъчно освобождаване не трябва да се основава единствено на довода, че това задължение не е спазено, когато доставчикът, действайки добросъвестно и след вземане на всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави този идентификационeн номер, но предоставя друга информация, която в достатъчна степен може да докаже, че придобиващото лице е данъчнозадължено лице, действащо в това качество в разглежданата сделка. Тази констатация обаче се отнася за хипотезата, при която следва да се установи дали данъчнозадълженото лице е участвало в данъчна измама или не. В това отношение участието на доставчика в такава измама може да се изключи с оглед на обстоятелството, че последният не може, действайки добросъвестно и след вземане на всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, да предостави идентификационния номер по ДДС на купувача. Следователно при обстоятелства, при които участието на данъчнозадълженото лице в данъчна измама е изключено при всички случаи, освобождаването от ДДС не може да му бъде отказано, поради това че не е взел всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, за да изпълни формално изискване, а именно да предостави идентификационния номер по ДДС, издаден в държавата членка по местоназначение на вътреобщностното прехвърляне. (вж. т. 37—41, 43, 44, 46, 47, 51, 54, 55 и 59 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 213, 214 и 273, Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС, Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност, Законосъобразност, Борба срещу данъчните измами, Принцип на пропорционалност.

Дело C-527/11 Valsts ieņēmumu dienests срещу Ablessio SIA (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 213, 214 и 273 — Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС — Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Законосъобразност — Борба срещу данъчните измами — Принцип на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране на данъчнозадълженото лице — Цели (член 214 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Включване (член 9, параграф 1 и член 213, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране — Отказ на държава членка да предостави идентификационен номер на дружество, което не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Допустимост — Условие — Вероятност за измама — Спазване на принципа на пропорционалност (членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точки 18 и 19) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—26) Членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на това данъчната администрация на държава членка да откаже предоставянето на идентификационен номер по данъка за добавената стойност на дружество с единствения мотив, че според тази администрация то не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на това дружество вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са били прехвърлени скоро след предоставянето на този номер, без въпросната данъчна администрация да е установила въз основа на обективни данни, че съществуват сериозни индиции, даващи възможност да се заподозре, че предоставеният идентификационен номер по данъка за добавената стойност ще бъде използван по измамен начин. Запитващата юрисдикция следва да извърши преценка дали тази данъчна администрация е предоставила сериозни индиции за съществуването на опасност от измама. В действителност, за да се счита за пропорционален на целта за предотвратяване на данъчните измами, отказът за идентификация на данъчнозадължено лице посредством индивидуален номер трябва да почива на сериозни индиции, даващи възможност обективно да се приеме за вероятно посоченият номер да се използва по измамен начин. Такова решение трябва да се основава на цялостна преценка на обстоятелствата по случая и на доказателствата, събрани в рамките на проверката на сведенията, предоставени от заинтересованото предприятие. В това отношение все пак не може да се изключи възможността обстоятелства от такова естество в съчетание с други обективни данни, позволяващи да се заподозрат измамни намерения на данъчнозадълженото лице, да могат да съставляват индиции, които следва да бъдат взети предвид в рамките на цялостната преценка на опасността от измама. (вж. точки 27, 34 и 36—39 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Дело C-527/11 Valsts ieņēmumu dienests срещу Ablessio SIA (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 213, 214 и 273 — Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС — Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Законосъобразност — Борба срещу данъчните измами — Принцип на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране на данъчнозадълженото лице — Цели (член 214 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Включване (член 9, параграф 1 и член 213, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране — Отказ на държава членка да предостави идентификационен номер на дружество, което не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Допустимост — Условие — Вероятност за измама — Спазване на принципа на пропорционалност (членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точки 18 и 19) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—26) Членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на това данъчната администрация на държава членка да откаже предоставянето на идентификационен номер по данъка за добавената стойност на дружество с единствения мотив, че според тази администрация то не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на това дружество вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са били прехвърлени скоро след предоставянето на този номер, без въпросната данъчна администрация да е установила въз основа на обективни данни, че съществуват сериозни индиции, даващи възможност да се заподозре, че предоставеният идентификационен номер по данъка за добавената стойност ще бъде използван по измамен начин. Запитващата юрисдикция следва да извърши преценка дали тази данъчна администрация е предоставила сериозни индиции за съществуването на опасност от измама. В действителност, за да се счита за пропорционален на целта за предотвратяване на данъчните измами, отказът за идентификация на данъчнозадължено лице посредством индивидуален номер трябва да почива на сериозни индиции, даващи възможност обективно да се приеме за вероятно посоченият номер да се използва по измамен начин. Такова решение трябва да се основава на цялостна преценка на обстоятелствата по случая и на доказателствата, събрани в рамките на проверката на сведенията, предоставени от заинтересованото предприятие. В това отношение все пак не може да се изключи възможността обстоятелства от такова естество в съчетание с други обективни данни, позволяващи да се заподозрат измамни намерения на данъчнозадълженото лице, да могат да съставляват индиции, които следва да бъдат взети предвид в рамките на цялостната преценка на опасността от измама. (вж. точки 27, 34 и 36—39 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 35)

Шеста директива ДДС, Приложимост, Митнически кодекс на Общността, Стоки с произход от трета страна и поставени под режим на митническо складиране на територията на държава членка, Преработка на стоките под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане, Продажба на стоките и повторно поставяне на същите под режим на митническо складиране, Оставане на стоките в същия митнически склад по време на всички сделки, Възмездна доставка на стоки на територията на страната, Данъчно събитие за облагане с ДДС.

Дело C-165/11 Daňové riaditeľstvo Slovenskej republiky срещу Profitube spol. s r.o. (Преюдициално запитване, отправено от Najvyšší súd Slovenskej republiky) „Шеста директива ДДС — Приложимост — Митнически кодекс на Общността — Стоки с произход от трета страна и поставени под режим на митническо складиране на територията на държава членка — Преработка на стоките под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане — Продажба на стоките и повторно поставяне на същите под режим на митническо складиране — Оставане на стоките в същия митнически склад по време на всички сделки — Възмездна доставка на стоки на територията на страната — Данъчно събитие за облагане с ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Продажба на стоки, поставени под митнически режим с отложено плащане — Включване — Граници — Възможност за държавите членки да освобождават такива сделки — Проверка от страна на националния съд (член 2, точка 1, член 5, параграф 1 и член 16, параграф 1, части Б и Г от Директива 77/388 на Съвета) Когато стоки с произход от трета страна са поставени под режим на митническо складиране в държава членка, след което са преработени под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане и впоследствие са продадени и поставени отново под режим на митническо складиране, като по време на всички тези сделки се намират в един и същ митнически склад, разположен на територията на тази държава членка, продажбата на такива стоки подлежи на облагане с данък върху добавената стойност на основание член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, освен ако посочената държава членка е използвала предоставената ѝ възможност да освободи от облагане тази продажба съгласно член 16, параграф 1 от Шеста директива, което националната юрисдикция трябва да провери. (вж. точка 67 и диспозитива) Дело C-165/11 Daňové riaditeľstvo Slovenskej republiky срещу Profitube spol. s r.o. (Преюдициално запитване, отправено от Najvyšší súd Slovenskej republiky) „Шеста директива ДДС — Приложимост — Митнически кодекс на Общността — Стоки с произход от трета страна и поставени под режим на митническо складиране на територията на държава членка — Преработка на стоките под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане — Продажба на стоките и повторно поставяне на същите под режим на митническо складиране — Оставане на стоките в същия митнически склад по време на всички сделки — Възмездна доставка на стоки на територията на страната — Данъчно събитие за облагане с ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 8 ноември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Доставка на стоки — Понятие — Продажба на стоки, поставени под митнически режим с отложено плащане — Включване — Граници — Възможност за държавите членки да освобождават такива сделки — Проверка от страна на националния съд (член 2, точка 1, член 5, параграф 1 и член 16, параграф 1, части Б и Г от Директива 77/388 на Съвета) Когато стоки с произход от трета страна са поставени под режим на митническо складиране в държава членка, след което са преработени под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане и впоследствие са продадени и поставени отново под режим на митническо складиране, като по време на всички тези сделки се намират в един и същ митнически склад, разположен на територията на тази държава членка, продажбата на такива стоки подлежи на облагане с данък върху добавената стойност на основание член 2, точка 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2004/66, освен ако посочената държава членка е използвала предоставената ѝ възможност да освободи от облагане тази продажба съгласно член 16, параграф 1 от Шеста директива, което националната юрисдикция трябва да провери. (вж. точка 67 и диспозитива)

Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Доставка на стоки, Данъчно облагане на верижни сделки, Отказ да бъде приложено данъчно освобождаване поради липса на посочване на идентификационния номер по ДДС на придобиващото лице.

Дело C-587/10 Vogtländische Straßen-, Tief- und Rohrleitungsbau GmbH Rodewisch (VSTR) срещу Finanzamt Plauen (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Доставка на стоки — Данъчно облагане на верижни сделки — Отказ да бъде приложено данъчно освобождаване поради липса на посочване на идентификационния номер по ДДС на придобиващото лице“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 27 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Понятие (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Освобождаване на доставките на стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Последователни доставки, които са свързани с едни и същи стоки и които са предмет на една-единствена вътреобщностна пратка или на един-единствен вътреобщностен превоз на стоки — Отнасяне на тази пратка или превоз към една от двете последователни доставки — Критерии — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Освобождаване на доставките на стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Изискване доставчикът да предостави идентификационния номер по данък върху добавената стойност на придобиващото лице — Допустимост — Условие (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 29 и 30) Вж. текста на решението. (вж. точки 31—37) Член 28в, част A, буква a), първа алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 98/80, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчната администрация на държава членка да постави освобождаването от данък върху добавената стойност на вътреобщностна доставка в зависимост от предоставянето от доставчика на идентификационния номер по данък върху добавената стойност на придобиващото лице, като обаче отказът за предоставяне на ползването на това данъчно освобождаване не трябва да се основава единствено на довода, че това задължение не е спазено, когато доставчикът, действайки добросъвестно и след вземане на всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави този идентификационен номер, но предоставя друга информация, която в достатъчна степен може да докаже, че придобиващото лице е данъчнозадължено лице, действащо в това качество в разглежданата сделка. Освен условията, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки. Следователно, за да се ползва от данъчното освобождаване на основание член 28в, част A, буква a), първа алинея от Шеста директива, доставчикът не може да бъде задължаван да представя доказателства, свързани с данъчното облагане на вътреобщностното придобиване на разглежданите стоки. (вж. точки 55 и 58 и диспозитива) Дело C-587/10 Vogtländische Straßen-, Tief- und Rohrleitungsbau GmbH Rodewisch (VSTR) срещу Finanzamt Plauen (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Доставка на стоки — Данъчно облагане на верижни сделки — Отказ да бъде приложено данъчно освобождаване поради липса на посочване на идентификационния номер по ДДС на придобиващото лице“ Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 27 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Вътреобщностна доставка — Понятие (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Освобождаване на доставките на стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Последователни доставки, които са свързани с едни и същи стоки и които са предмет на една-единствена вътреобщностна пратка или на един-единствен вътреобщностен превоз на стоки — Отнасяне на тази пратка или превоз към една от двете последователни доставки — Критерии — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Преходен режим на данъчно облагане на търговията между държавите членки — Освобождаване на доставките на стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността — Изискване доставчикът да предостави идентификационния номер по данък върху добавената стойност на придобиващото лице — Допустимост — Условие (член 28в, част A, буква a), първа алинея от Директива 77/388 на Съвета, изменена с Директива 98/80 на Съвета) Вж. текста на решението. (вж. точки 29 и 30) Вж. текста на решението. (вж. точки 31—37) Член 28в, част A, буква a), първа алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 98/80, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчната администрация на държава членка да постави освобождаването от данък върху добавената стойност на вътреобщностна доставка в зависимост от предоставянето от доставчика на идентификационния номер по данък върху добавената стойност на придобиващото лице, като обаче отказът за предоставяне на ползването на това данъчно освобождаване не трябва да се основава единствено на довода, че това задължение не е спазено, когато доставчикът, действайки добросъвестно и след вземане на всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави този идентификационен номер, но предоставя друга информация, която в достатъчна степен може да докаже, че придобиващото лице е данъчнозадължено лице, действащо в това качество в разглежданата сделка. Освен условията, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки. Следователно, за да се ползва от данъчното освобождаване на основание член 28в, част A, буква a), първа алинея от Шеста директива, доставчикът не може да бъде задължаван да представя доказателства, свързани с данъчното облагане на вътреобщностното придобиване на разглежданите стоки. (вж. точки 55 и 58 и диспозитива)