Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Директива 2006/112/ЕО, Освобождавания за някои дейности от обществен интерес, Член 132, параграф 1, буква г), Доставка на човешки органи, кръв и кърма, Обхват, Обработена и използвана за промишлени цели плазма от човешка кръв.

Дело C-412/15 TMD Gesellschaft für transfusionsmedizinische Dienste mbH срещу Finanzamt Kassel II — Hofgeismar (Преюдициално запитване, отправено от Hessisches Finanzgericht) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Освобождавания за някои дейности от обществен интерес — Член 132, параграф 1, буква г) — Доставка на човешки органи, кръв и кърма — Обхват — Обработена и използвана за промишлени цели плазма от човешка кръв“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 5 октомври 2016 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Освобождавания за някои дейности от обществен интерес — Доставка на човешки органи, кръв и кърма — Понятие за човешка кръв — Обработена и използвана за промишлени цели плазма от човешка кръв — Изключване (член 132, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 132, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че доставката на човешка кръв, която държавите членки са длъжни да освобождават съгласно тази разпоредба, не обхваща доставката на кръвна плазма, получена от човешка кръв, когато кръвната плазма е предназначена не пряко за терапевтични цели, а само за производството на лекарствени продукти. Член 132, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 се отнася само до дейности, които са пряко свързани със здравните услуги или имат терапевтична цел. Поради това режимът на освобождаване по посочената разпоредба не може да бъде приложен за т.нар. „индустриална“ плазма, тоест плазмата, чиято доставка не допринася пряко за осъществяването на дейности от обществен интерес, доколкото предназначението ѝ е да бъде използвана в промишленото производство, по-специално за производството на лекарствени продукти. Ето защо режимът на освобождаване по член 132, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 се прилага само за кръвната плазма, която действително е предназначена пряко за терапевтични цели. (вж. т. 31, 35, 36 и 40 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5, Понятия „други ценни книжа“ и „други прехвърляеми инструменти“, Система за насърчаване на продажбите, Карта за отстъпки, Данъчна основа.

Дело C-461/12 Granton Advertising BV срещу Inspecteur van de Belastingdienst Haaglanden/kantoor Den Haag (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof ’s-Hertogenbosch) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Понятия „други ценни книжа“ и „други прехвърляеми инструменти“ — Система за насърчаване на продажбите — Карта за отстъпки — Данъчна основа“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 12 юни 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Използване като данъчна основа на сумата, която действително е получил търговецът на дребно (член 11, A, параграф 3, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Понятие — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Отстъпки от цената, предоставяни от предприятията партньори — Изключване Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Финансови услуги, посочени в член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Изключване (член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Използването на карта, която се продава от предприятие на потребителите и позволява да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картата предприятие, не може да представлява „плащане“ за целите на Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота, тъй като всъщност става въпрос за отстъпка от цената. Всъщност при представяне на картата от притежателя ѝ предприятието партньор се отказва именно от правото си да изисква част от обичайната цена, така че притежателят не заплаща съответстващата на отстъпката сума. При все това отказът на предприятието партньор да получи сумата, съответстваща на предоставеното съгласно посочените преференциални условия намаление, представлява отстъпка от цената по смисъла на член 11, А, параграф 3, буква б) от Шеста директива. Такава отстъпка, която не следва да се включва в данъчната основа за разглежданата сделка, представлява по-специално разликата между обичайната цена за продажба на дребно и сумата, която действително е получил търговецът на дребно. (вж. точки 18, 19 и 22) Предоставяните от предприятията партньори отстъпки не се включват в данъчната основа за сделките, евентуално сключени между последните и притежателите на карта, която е издадена от предприятие и позволява да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картата предприятие. Сумите, които потребителите заплащат на посоченото по-горе предприятие при придобиване на издадената от него карта, не биха могли да се разглеждат като представляващи непряко равностойността или част от равностойността на престациите, които впоследствие предприятията партньори могат да извършат в полза на посочените потребители. Не е налице достатъчно пряка връзка между сумата, платена от тези потребители при придобиване на картата, и доставките на стоки или услуги, евентуално извършени от предприятията партньори в полза на същите потребители. В това отношение не само няма сключен договор между притежателите на посочената карта и предприятията партньори и последните не получават част от приходите на издаващото предприятие от продажбата на картата, но и няма непременно връзка между сумата, платена от потребителя на издаващото предприятие за картата, и размера на отстъпките, евентуално предоставени на същия потребител от предприятията партньори. Размерът на евентуалните отстъпки, който зависи по-специално от това как се използва посочената карта и в каква степен предприятията партньори предлагат съответните оферти, е несигурен и практически не може да бъде определен предварително. (вж. точки 18 и 20—22) Член 13, Б, буква г) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота трябва да се тълкува в смисъл, че продажбата на карти за отстъпки, които се продават от предприятие на потребителите и позволяват да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картите предприятие, не е сделка с „други ценни книжа“ или сделка, засягаща „други прехвърляеми инструменти“, по смисъла съответно на точки 5 и 3 от тази разпоредба, в която са предвидени някои сделки, които държавите членки трябва да освобождават от данък върху добавената стойност. Всъщност тези понятия подлежат на стриктно тълкуване, тъй като случаите на освобождаване са изключение от общия принцип, съгласно който всяка доставка на услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с данък върху добавената стойност. В това отношение доставките, освободени от данък върху добавената стойност по силата на член 13, Б, буква г) от Шеста директива, по естеството си са доставки на финансови услуги. Независимо от факта, че не е задължително тези определени в зависимост от естеството на предоставената услуга доставки да бъдат извършвани от банки или финансови институции, всички те принадлежат към областта на доставките на финансови услуги. Разглежданите карти обаче се характеризират с това, че предоставят на притежателите само право на отстъпка от цената на стоки и услуги, предлагани от предприятията партньори. От една страна, тези карти нямат номинална стойност и не могат да бъдат заменяни срещу пари или стоки в предприятията партньори. От друга страна, макар разглежданите карти да дават право на отстъпки от цената, те сами по себе си не са платежен инструмент за целите на посочената директива. По-конкретно, макар тези карти да са прехвърляеми и да могат да бъдат препродадени на определена цена, начинът им на функциониране не включва прехвърляне на парични суми, противно на плащанията, преводите и чековете. Следователно продажбата на такива карти на потребителите по естеството си не е доставка на финансови услуги. (вж. точки 18, 25, 29, 31, 32, 37 и 39 и диспозитива) Дело C-461/12 Granton Advertising BV срещу Inspecteur van de Belastingdienst Haaglanden/kantoor Den Haag (Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof ’s-Hertogenbosch) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Понятия „други ценни книжа“ и „други прехвърляеми инструменти“ — Система за насърчаване на продажбите — Карта за отстъпки — Данъчна основа“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 12 юни 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Използване като данъчна основа на сумата, която действително е получил търговецът на дребно (член 11, A, параграф 3, буква б) от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Понятие — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Отстъпки от цената, предоставяни от предприятията партньори — Изключване Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Финансови услуги, посочени в член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Продажба на карта, позволяваща участие в система за насърчаване на продажбите — Изключване (член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Използването на карта, която се продава от предприятие на потребителите и позволява да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картата предприятие, не може да представлява „плащане“ за целите на Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота, тъй като всъщност става въпрос за отстъпка от цената. Всъщност при представяне на картата от притежателя ѝ предприятието партньор се отказва именно от правото си да изисква част от обичайната цена, така че притежателят не заплаща съответстващата на отстъпката сума. При все това отказът на предприятието партньор да получи сумата, съответстваща на предоставеното съгласно посочените преференциални условия намаление, представлява отстъпка от цената по смисъла на член 11, А, параграф 3, буква б) от Шеста директива. Такава отстъпка, която не следва да се включва в данъчната основа за разглежданата сделка, представлява по-специално разликата между обичайната цена за продажба на дребно и сумата, която действително е получил търговецът на дребно. (вж. точки 18, 19 и 22) Предоставяните от предприятията партньори отстъпки не се включват в данъчната основа за сделките, евентуално сключени между последните и притежателите на карта, която е издадена от предприятие и позволява да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картата предприятие. Сумите, които потребителите заплащат на посоченото по-горе предприятие при придобиване на издадената от него карта, не биха могли да се разглеждат като представляващи непряко равностойността или част от равностойността на престациите, които впоследствие предприятията партньори могат да извършат в полза на посочените потребители. Не е налице достатъчно пряка връзка между сумата, платена от тези потребители при придобиване на картата, и доставките на стоки или услуги, евентуално извършени от предприятията партньори в полза на същите потребители. В това отношение не само няма сключен договор между притежателите на посочената карта и предприятията партньори и последните не получават част от приходите на издаващото предприятие от продажбата на картата, но и няма непременно връзка между сумата, платена от потребителя на издаващото предприятие за картата, и размера на отстъпките, евентуално предоставени на същия потребител от предприятията партньори. Размерът на евентуалните отстъпки, който зависи по-специално от това как се използва посочената карта и в каква степен предприятията партньори предлагат съответните оферти, е несигурен и практически не може да бъде определен предварително. (вж. точки 18 и 20—22) Член 13, Б, буква г) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота трябва да се тълкува в смисъл, че продажбата на карти за отстъпки, които се продават от предприятие на потребителите и позволяват да бъдат закупени стоки или да бъдат получени услуги от предприятията партньори при преференциални условия, договорени между последните и издалото картите предприятие, не е сделка с „други ценни книжа“ или сделка, засягаща „други прехвърляеми инструменти“, по смисъла съответно на точки 5 и 3 от тази разпоредба, в която са предвидени някои сделки, които държавите членки трябва да освобождават от данък върху добавената стойност. Всъщност тези понятия подлежат на стриктно тълкуване, тъй като случаите на освобождаване са изключение от общия принцип, съгласно който всяка доставка на услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с данък върху добавената стойност. В това отношение доставките, освободени от данък върху добавената стойност по силата на член 13, Б, буква г) от Шеста директива, по естеството си са доставки на финансови услуги. Независимо от факта, че не е задължително тези определени в зависимост от естеството на предоставената услуга доставки да бъдат извършвани от банки или финансови институции, всички те принадлежат към областта на доставките на финансови услуги. Разглежданите карти обаче се характеризират с това, че предоставят на притежателите само право на отстъпка от цената на стоки и услуги, предлагани от предприятията партньори. От една страна, тези карти нямат номинална стойност и не могат да бъдат заменяни срещу пари или стоки в предприятията партньори. От друга страна, макар разглежданите карти да дават право на отстъпки от цената, те сами по себе си не са платежен инструмент за целите на посочената директива. По-конкретно, макар тези карти да са прехвърляеми и да могат да бъдат препродадени на определена цена, начинът им на функциониране не включва прехвърляне на парични суми, противно на плащанията, преводите и чековете. Следователно продажбата на такива карти на потребителите по естеството си не е доставка на финансови услуги. (вж. точки 18, 25, 29, 31, 32, 37 и 39 и диспозитива)

Шеста директива ДДС, Случаи на освобождаване, Член 13, Б, буква г), точки 3 и 6, Специални инвестиционни фондове, Професионални пенсионни схеми, Управление, Сделки, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи.

Дело C-464/12 ATP PensionService A/S срещу Skatteministeriet (Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret) „Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точки 3 и 6 — Специални инвестиционни фондове — Професионални пенсионни схеми — Управление — Сделки, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи“ Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 13 март 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Приложно поле — Пенсионни фондове — Условия (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие — Услуги, с които се осъществява материализирането на правата на членовете на пенсионни фондове — Счетоводни услуги — Включване (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета и приложение II към Директива 85/611 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Банкови сделки — Услуги, с които се осъществява материализирането на правата на членовете на пенсионни фондове (член 13, Б, буква г), точка 3 от Директива 77/388 на Съвета) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че пенсионните фондове могат да се включат в приложното поле на тази разпоредба, когато те се финансират от лицата, на които следва да се изплащат пенсиите, натрупаните средства се инвестират при прилагане на принципа за разпределяне на риска и членовете на пенсионните фондове носят инвестиционния риск. В това отношение няма особено значение, че вноските се правят от работодателя, че техният размер се основава на колективни трудови договори между организациите на работодателите и професионалните съюзи, че има различни начини за изплащане на натрупаните средства, че вноските подлежат на приспадане съгласно уредбата на данъчното облагане на доходите или че е възможно към тях да се добави съпътстващ застрахователен елемент. В това отношение обстоятелството, че размерът на вноските в пенсионния фонд се основава на колективни трудови договори между организациите на работодателите и професионалните съюзи, не променя факта, че вноската се плаща от работника (или поне от негово име и за негова сметка) и че той ще се ползва от приходите от своите инвестиции, като същевременно ще носи свързаните с тях рискове. Начинът, по който на членовете на пенсионен фонд се изплаща насрещната престация за натрупаните средства след навършване на пенсионна възраст — или под формата на еднократна пенсия или на рента — също не поставя под въпрос основните характеристики на натрупаните средства, инвестирани в пенсионните фондове. Всъщност става въпрос за разлика в начините на финансово изчисляване на тази насрещна престация и прехвърляния между различните варианти са възможни с обикновена финансова сделка. (вж. точки 54, 55 и 59; точка 1 от диспозитива) Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „управление на специални инвестиционни фондове“ по смисъла на тази разпоредба обхваща услугите, с които дадено предприятие материализира правата на членовете на пенсионни фондове чрез откриването на партиди и кредитирането по техните партиди на направените вноски в системата от пенсионни схеми. Това понятие обхваща и отнасящите се до партидите счетоводни и информационни услуги като посочените в приложение II към Директива 85/611 относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), изменена с директиви 2001/107 и 2001/108. Всъщност текстът на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива по принцип не изключва възможността различните услуги, съставляващи управлението на специален инвестиционен фонд, да бъдат отделени една от друга и при това да са обхванати от понятието „управление на специален инвестиционен фонд“ по смисъла на тази разпоредба и да се ползват от предвиденото в нея освобождаване дори когато се предоставят от управител, трето лице. Що се отнася по-специално до услугите по управление, предоставени от управител — трето лице, тези сделки трябва в общи линии да представляват едно обособено цяло и да са специфични и съществени за управлението на специалните инвестиционни фондове. Освен функциите по управление на портфейл, специфични за предприятията за колективно инвестиране са и функциите по администриране на самите предприятия за колективно инвестиране като посочените в приложение II към Директива 85/611 под заглавие „Администриране“. При все това обстоятелството, че услугите не са изброени в приложение II към Директива 85/611, не е пречка за включването им в категорията на специфичните услуги, съставляващи дейност по управление на специални инвестиционни фондове, тъй като самият член 5, параграф 2 от тази директива подчертава, че списъкът в посоченото приложение не е изчерпателен. Освен това обстоятелството, че предоставените от трето лице услуги не водят до промяна в правното или финансовото положение на фонда, също не е пречка те да бъдат обхванати от понятието „управление“ на специален инвестиционен фонд. Облагането с данък върху добавената стойност на тези услуги, когато са извършени от трето лице, би облагодетелствало пенсионните фондове, които са избрали сами да отразяват вноските на членовете си, в сравнение с фондовете, които са избрали да прибегнат до трети лица, въпреки че възлагането на тези услуги на подизпълнител би могло да има предимства с оглед на ефективността за пенсионните фондове и следователно за членовете им. (вж. точки 63—67, 69, 72 и 76; точка 2 от диспозитива) Член 13, Б, буква г), точка 3) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност, отнасящо се до сделките, засягащи плащанията и преводите, обхваща и услугите, посредством които дадено предприятие материализира правата на членовете на пенсионни фондове чрез откриване на партиди на тези членове в системата от пенсионни схеми и чрез кредитиране на вноските на посочените членове в техните партиди, както и сделките, които съпътстват тези услуги или образуват с тях една-единствена икономическа доставка. Всъщност преводът е операция, при която се изпълнява нареждане за прехвърляне на парична сума от една банкова сметка в друга. За тази операция е характерно по-специално, че води до промяна на съществуващото правно и финансово отношение, от една страна, между наредителя и получателя и от друга страна, между тях и съответната им банка, както и евентуално между банките. Освен това операцията, която води до тази промяна, е единствено прехвърлянето на парични средства между сметките, без значение на какво основание. Това тълкуване обаче не предопределя начините за осъществяване на преводи, като последните могат да бъдат извършени по безналичен начин. Такъв е случаят при преводи между клиенти на една и съща банка или между сметките на едно и също лице, което е както наредител, така и получател. (вж. точки 79, 80 и 85; точка 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване, Шеста директива ДДС, Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5, Случаи на освобождаване, Преводи и плащания, Сделки с ценни книжа, Предоставяни на финансови институции услуги за електронен обмен на съобщения.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване, предвидени в Шеста директива — Банкови сделки, посочени в член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 (член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Директива 77/388 на Съвета) Summary Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от облагане с данък върху добавената стойност не обхваща предоставяни на финансови институции услуги за електронен обмен на съобщения като услугите суифт. Доколкото услугите суифт са услуги за електронен обмен на съобщения, чиято единствена цел е предаването на данни, сами по себе си тези услуги не изпълняват нито една от функциите на посочена в член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 от Шеста директива финансова сделка, тоест такава, която води до прехвърляне на парични средства или ценни книжа, и поради това не притежават нейните характеристики. (вж. точки 34 и 40 и диспозитива)