Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 2, параграф 1, буква в), Приложимост ratione temporis, Облагаеми с ДДС доставки, Възмездни доставки на услуги, Изисквания, Вътрешни отношения в рамките на група, Доставки на услуги, свързани с ремонт или подмяна на компоненти на обхванати от гаранция вятърни генератори и с изготвянето на доклади за несъответствие, Дебитни известия, издадени от доставчика без посочване на ДДС, Приспадане (във връзка със същите доставки) от доставчика на ДДС по получени доставки на стоки и услуги, фактурирани на него от подизпълнителите му.

Преюдициално запитване, Хармонизация на данъчните законодателства, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Членове 179 и 183, Право на приспадане на ДДС, Правила, Прихващане или възстановяване на надвзетия ДДС, Допълнителни задължения за плащане, Принцип на данъчен неутралитет, Принципи на равностойност и ефективност.

Преюдициално запитване, Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/ЕО, Член 183, Принцип на данъчен неутралитет, Приспадане на данъка, платен за получена доставка, Възстановяване на надвзетия ДДС, Процедура за контрол, Глоба, наложена на данъчнозадълженото лице в хода на тази процедура, Продължаване на срока за възстановяване, Изключване на плащането на лихви за забава.

Дело C-254/16 Glencore Agriculture Hungary Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatóság (Преюдициално запитване,отправено от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 183 — Принцип на данъчен неутралитет — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия ДДС — Процедура за контрол — Глоба, наложена на данъчнозадълженото лице в хода на тази процедура — Продължаване на срока за възстановяване — Изключване на плащането на лихви за забава“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 6 юли 2017 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък — Спазване на принципа на данъчен неутралитет — Национална правна уредба, предвиждаща отлагане на датата на възстановяване на надвзетия данък в рамките на процедура за данъчен контрол, при която на данъчнозадължено лице е наложена глоба за неоказване на сътрудничество — Отказ за плащане на лихви за забава дори в случай на прекомерна продължителност на процедурата — Недопустимост (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която в случай на започната от администрацията процедура за данъчен контрол, при която на данъчнозадължено лице е наложена глоба за неоказване на сътрудничество, датата на възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност може да се отложи до връчването на протокола от проверката на данъчнозадълженото лице и плащането на лихви за забава може да бъде отказано, дори процедурата за данъчен контрол да е прекомерно продължителна и данъчнозадълженото лице да не носи изцяло отговорност за това. Когато възстановяването на надвзетия ДДС на данъчнозадълженото лице се извършва, след като разумният срок за това е изтекъл, принципът на неутралитет на данъчната система на ДДС изисква така генерираните от данъчнозадълженото лице финансови загуби — поради невъзможността да разполага със съответните парични средства — да бъдат компенсирани чрез изплащането на лихва за забава (решение от 24 октомври 2013 г., Rafinăria Steaua Română,C-431/12, EU:C:2013:686, т. 23). Тъй като в това отношение запитващата юрисдикция повдига въпроса за това какво отражение има поведението на данъчнозадълженото лице, което в процедурата за данъчен контрол е санкционирано с глоби за неполагането на дължимата грижа, следва да се отбележи, че безспорно, както поддържа и унгарското правителство, е недопустимо положение, при което данъчнозадължено лице, което е отказало да сътрудничи на данъчната администрация, възпрепятствало е по този начин процедурата за контрол и е предизвикало забавяне на възстановяването на надвзетия ДДС, да може да поиска плащане на лихви за тази забава. Не могат обаче да се считат за съвместими с изискванията, произтичащи от принципа на данъчен неутралитет, национална правна уредба или практика, въз основа на които самият факт, че данъчнозадълженото лице е осъдено да заплати глоба като санкция за неполагането на дължимата грижа по повод на извършен спрямо него данъчен контрол, позволява на данъчната администрация да продължи този контрол за период, който не е обоснован от посоченото неполагане на дължимата грижа, без да му плати лихви за забава. При това положение в случай като разглеждания в главното производство, за да се определи дали са дължими лихви за забава и евентуално от кой момент те се дължат, трябва да се прецени за каква част от продължителността на процедурата за данъчен контрол носи отговорност данъчнозадълженото лице. (вж. т. 22, 26—28 и 36 и диспозитива)

Преюдициално запитване, Данък върху добавената стойност (ДДС), Директива 2006/112/EО, Членове 273 и 287, Задължение за служебна регистрация на данъчнозадължено лице по ДДС, Облагаемост на ветеринарномедицинските услуги, Принцип на правна сигурност, Принцип на защита на оправданите правни очаквания.

Дело C-144/14 Cabinet Medical Veterinar Dr. Tomoiagă Andrei срещу Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice Cluj Napoca prin Administrația Județeană a Finanțelor Publice Maramureș (Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Maramureș) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Членове 273 и 287 — Задължение за служебна регистрация на данъчнозадължено лице по ДДС — Облагаемост на ветеринарномедицинските услуги — Принцип на правна сигурност — Принцип на защита на оправданите правни очаквания“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 9 юли 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Ветеринарномедицинските грижи — Специален режим на освобождаване — Превишаване на прага за освобождаване и облагане с данъка — Задължение за служебна регистрация на данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Липса (член 213, параграф 1, член 214, параграф 1, член 250, параграф 1, членове 273 и 287 от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Принципи — Правна сигурност — Обхват Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Преквалифициране на освободена сделка по предоставяне на ветеринарна услуга в дейност, облагаема с данък върху добавената стойност — Допустимост с оглед на принципа на правна сигурност — Липса на редовно прилагане на този данък от националните органи — Допустимост с оглед на принципа на защита на оправданите правни очаквания — Проверка от страна на националния съд (членове 273 и 287 от Директива 2006/112 на Съвета) Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Конкретни уверения, предоставени от администрацията Член 273, първа алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162, не задължава държавите членки да регистрират служебно данъчнозадължено лице с оглед на събирането на данък върху добавената стойност единствено въз основа на данъчни декларации, различни от декларациите във връзка с този данък, въпреки че въз основа на тях е станало възможно да се установи превишаването от това данъчнозадължено лице на прага за освобождаване от този данък. Всъщност, макар че държавите членки следва да проверяват декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи, както и да изчисляват и събират дължимия данък, по силата на член 213, параграф 1 от тази директива заинтересованото лице има задължение, на първо място, да декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице. Впрочем държавите членки разполагат с известна свобода на преценка при приемането на мерки, за да осигурят идентификацията на данъчнозадължените лица за целите на данъка върху добавената стойност. На второ място, държавите членки са длъжни да гарантират спазването на задълженията, които данъчнозадължените лица имат, като същевременно се ползват в това отношение с известна свобода, що се отнася именно до начина на използване на средствата, с които разполагат. От това следва, че Директива 2006/112 не налага на държавите членки да приемат законодателни и административни мерки, които да осигурят едновременно с обработването на данъчните декларации, различни от декларациите във връзка с данъка върху добавената стойност, проверка за спазването на задълженията на данъчнозадълженото лице във връзка с този данък, при положение че такива декларации освен това не съдържат непременно всички данни, които могат да бъдат представени в декларация по данъка върху добавената стойност в съответствие с член 250, параграф 1 от Директива 2006/112 и са необходими за установяването на този данък. (вж. т. 26, 28—31; т. 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 34 и 35) Принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания не са пречка данъчна администрация да реши ветеринарномедицинските услуги да бъдат облагани с данък върху добавената стойност, вследствие на премахването на дадена сделка от списъка на освободените от данък върху добавената стойност, стига това решение да се основава на ясни правила и практиката на тази администрация да не е била от такова естество, че да е предизвикала в съзнанието на предпазлив и съобразителен икономически оператор основателно доверие във факта, че този данък няма да се прилага по отношение на такива услуги, което запитващата юрисдикция следва да провери. Действително, от една страна, сам по себе си фактът, че докато тече давностният срок, данъчната администрация променя квалификацията на дадена сделка, като я счита за икономическа дейност, която се облага с данък върху добавената стойност, не може да наруши принципа на правна сигурност. Що се отнася, от друга страна, до принципа на защита на оправданите правни очаквания, обстоятелството, че националните данъчни органи не облагали редовно ветеринарномедицинските услуги с данък върху добавената стойност след премахването на ветеринарномедицинските грижи от списъка на освободените от данък върху добавената стойност сделки, не би било достатъчно a priori, освен при наличието на съвсем специални обстоятелства, да създаде в съзнанието на нормално предпазлив и съобразителен икономически оператор основателно доверие във факта, че този данък няма да се прилага по отношение на такива услуги, при положение че този данък е с общо приложение и ветеринарномедицинските услуги са били извадени от списъка на освободените сделки още на 1 януари 2007 г. (вж. т. 41, 46 и 48; т. 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. т. 43 и 44)

Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност, Възстановяване на надвзет ДДС чрез прихващане, Отмяна на актовете за прихващане, Задължение за изплащане на данъчнозадълженото лице на лихва за забава.

Дело C-431/12 Agenţia Naţională de Administrare Fiscală срещу SC Rafinăria Steaua Română SA (Преюдициално запитване, отправено от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Възстановяване на надвзет ДДС чрез прихващане — Отмяна на актовете за прихващане — Задължение за изплащане на данъчнозадълженото лице на лихва за забава“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 24 октомври 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък — Национални актове, които изключват възстановяването, но впоследствие са отменени със съдебно решение — В периода на действие на посочените актове не се дължат лихви за забава — Недопустимост (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице, което е поискало възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, надвишаващ дължимия от него като лице платец данък върху добавената стойност, да не може да получи от данъчната администрация на държава членка лихва за забава върху сумата, възстановена със закъснение от нея, за периода, в който са били в сила административни актове, които изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение. Действително, макар прилагането на правото на възстановяване на надвзетия ДДС, предвидено в член 183 от посочената директива, по принцип да попада в процесуалната автономия на държавите членки, това не променя обстоятелството, че тази автономия се ограничава от принципите на равностойност и ефективност. Във връзка с това, когато възстановяването на данъчнозадълженото лице на надвзетия данък върху добавената стойност се извършва, след като разумният срок за това е изтекъл, принципът на неутралитет на данъчната система на посочения данък изисква така генерираните от данъчнозадълженото лице финансови загуби — поради невъзможността да разполага със съответните парични средства — да бъдат компенсирани чрез изплащането на лихва за забава. Освен това от гледна точка на данъчнозадълженото лице причината, поради която надвзетият данък върху добавената стойност е възстановен със забава, е без значение. В това отношение е без значение разликата между забавено възстановяване поради административна обработка на искането, която е завършила след изтичането на срока, и забавено възстановяване заради административни актове, които неправомерно изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение. (вж. точки 20, 23, 25 и 26 и диспозитива) Дело C-431/12 Agenţia Naţională de Administrare Fiscală срещу SC Rafinăria Steaua Română SA (Преюдициално запитване, отправено от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie) „Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Възстановяване на надвзет ДДС чрез прихващане — Отмяна на актовете за прихващане — Задължение за изплащане на данъчнозадълженото лице на лихва за забава“ Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 24 октомври 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък — Национални актове, които изключват възстановяването, но впоследствие са отменени със съдебно решение — В периода на действие на посочените актове не се дължат лихви за забава — Недопустимост (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице, което е поискало възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, надвишаващ дължимия от него като лице платец данък върху добавената стойност, да не може да получи от данъчната администрация на държава членка лихва за забава върху сумата, възстановена със закъснение от нея, за периода, в който са били в сила административни актове, които изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение. Действително, макар прилагането на правото на възстановяване на надвзетия ДДС, предвидено в член 183 от посочената директива, по принцип да попада в процесуалната автономия на държавите членки, това не променя обстоятелството, че тази автономия се ограничава от принципите на равностойност и ефективност. Във връзка с това, когато възстановяването на данъчнозадълженото лице на надвзетия данък върху добавената стойност се извършва, след като разумният срок за това е изтекъл, принципът на неутралитет на данъчната система на посочения данък изисква така генерираните от данъчнозадълженото лице финансови загуби — поради невъзможността да разполага със съответните парични средства — да бъдат компенсирани чрез изплащането на лихва за забава. Освен това от гледна точка на данъчнозадълженото лице причината, поради която надвзетият данък върху добавената стойност е възстановен със забава, е без значение. В това отношение е без значение разликата между забавено възстановяване поради административна обработка на искането, която е завършила след изтичането на срока, и забавено възстановяване заради административни актове, които неправомерно изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение. (вж. точки 20, 23, 25 и 26 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 183, Ред и условия за възстановяване на надвзетия ДДС, Национална правна уредба, с която се отлага възстановяването на част от надвзетия ДДС до разглеждането на годишната данъчна декларация на данъчнозадълженото лице, Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност.

Дело C-525/11 Mednis SIA срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 183 — Ред и условия за възстановяване на надвзетия ДДС — Национална правна уредба, с която се отлага възстановяването на част от надвзетия ДДС до разглеждането на годишната данъчна декларация на данъчнозадълженото лице — Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък — Възстановяване на част от надвзетия данък, отложено до разглеждането годишната данъчна декларация на данъчнозадълженото лице — Недопустимост (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Борба с данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия — Значение за съответната държава членка на финансовите последици от съдебното решение — Критерий, който не е решаващ (член 267 ДФЕС) Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да отлага — без да провежда специално разглеждане и единствено въз основа на математически изчисления — възстановяването на част от надвзет данък върху добавената стойност, възникнал през данъчен период от един месец, до разглеждането от тази администрация на годишната данъчна декларация на данъчнозадълженото лице. Всъщност, редът и условията за възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност не могат да накърняват принципа на данъчен неутралитет, като възлагат на данъчнозадълженото лице да понесе изцяло или отчасти тежестта на ДДС. По-специално те трябва да позволяват на данъчнозадълженото лице при адекватни условия изцяло да възстанови вземането, което произтича от надвзетия ДДС. Това означава, че възстановяването трябва да се направи в разумен срок чрез плащане в брой или по равностоен начин и че при всички случаи възприетият метод на възстановяване не трябва да създава никакъв финансов риск за данъчнозадълженото лице. Наистина прехвърлянето на възстановяването на надвзетия ДДС върху няколко данъчни периоди, следващи този, през който е извършено надвземането, не е непременно несъвместимо с член 183, първа алинея от Директива 2006/112. При все това срокът от една година, дори повече от година, през който данъчнозадължените лица трябва да понасят финансовата тежест на ДДС, при все че данъчният период по принцип е един календарен месец, не би могъл да се счита за разумен. Макар и подобна правна уредба да цели да отстрани риска от данъчни измами и от избягване на данъци, налага се констатацията, че неговото превантивно и общо прилагане въз основа само на математическа констатация, без да извърши специално разглеждане на конкретния случай, в рамките на което въпросното данъчнозадължено лице би имало възможността да докаже липсата на риск от данъчна измама или от избягване на данъци, би нарушило принципа на пропорционалност. (вж. точки 24—28, 33, 36 и 38 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 31 и 32) Вж. текста на решението. (вж. точки 41—44) Дело C-525/11 Mednis SIA срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 183 — Ред и условия за възстановяване на надвзетия ДДС — Национална правна уредба, с която се отлага възстановяването на част от надвзетия ДДС до разглеждането на годишната данъчна декларация на данъчнозадълженото лице — Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 октомври 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък — Възстановяване на част от надвзетия данък, отложено до разглеждането годишната данъчна декларация на данъчнозадълженото лице — Недопустимост (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Цели и структура — Борба с данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия — Значение за съответната държава членка на финансовите последици от съдебното решение — Критерий, който не е решаващ (член 267 ДФЕС) Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да отлага — без да провежда специално разглеждане и единствено въз основа на математически изчисления — възстановяването на част от надвзет данък върху добавената стойност, възникнал през данъчен период от един месец, до разглеждането от тази администрация на годишната данъчна декларация на данъчнозадълженото лице. Всъщност, редът и условията за възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност не могат да накърняват принципа на данъчен неутралитет, като възлагат на данъчнозадълженото лице да понесе изцяло или отчасти тежестта на ДДС. По-специално те трябва да позволяват на данъчнозадълженото лице при адекватни условия изцяло да възстанови вземането, което произтича от надвзетия ДДС. Това означава, че възстановяването трябва да се направи в разумен срок чрез плащане в брой или по равностоен начин и че при всички случаи възприетият метод на възстановяване не трябва да създава никакъв финансов риск за данъчнозадълженото лице. Наистина прехвърлянето на възстановяването на надвзетия ДДС върху няколко данъчни периоди, следващи този, през който е извършено надвземането, не е непременно несъвместимо с член 183, първа алинея от Директива 2006/112. При все това срокът от една година, дори повече от година, през който данъчнозадължените лица трябва да понасят финансовата тежест на ДДС, при все че данъчният период по принцип е един календарен месец, не би могъл да се счита за разумен. Макар и подобна правна уредба да цели да отстрани риска от данъчни измами и от избягване на данъци, налага се констатацията, че неговото превантивно и общо прилагане въз основа само на математическа констатация, без да извърши специално разглеждане на конкретния случай, в рамките на което въпросното данъчнозадължено лице би имало възможността да докаже липсата на риск от данъчна измама или от избягване на данъци, би нарушило принципа на пропорционалност. (вж. точки 24—28, 33, 36 и 38 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 31 и 32) Вж. текста на решението. (вж. точки 41—44)

Неизпълнение на задължения от държава членка, Данъчни въпроси, ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Ред и условия за упражняване, Член 183, Национална правна уредба, която позволява възстановяването на надвзетия ДДС само доколкото той надхвърля размера на данъка по получени доставки, произтичащ от все още неразплатените сделки.

Keywords Summary Keywords Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary Не е изпълнила задълженията си по Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност държава членка, която задължава данъчнозадължените лица, чиято данъчна декларация разкрива наличие на надвзет данък по смисъла на член 183 от тази директива, за даден данъчен период, да прехвърлят тази разлика изцяло или отчасти към следващия данъчен период, ако не са платили изцяло съответната престация на своя доставчик, от което следва, че предвид това задължение някои данъчнозадължени лица, чиято данъчна декларация систематично разкрива наличие на надвзети данъци, са принудени да прехвърлят повече от веднъж тази разлика към следващия данъчен период. Всъщност съгласно въведената с Директива 2006/112 система изискуемостта на данъка върху добавената стойност, както и възникването и упражняването на правото на приспадане по принцип са независими от обстоятелството дали дължимата насрещна престация, включително и данъка върху добавената стойност, по дадена сделка е вече платена или не. Освен това съгласно същата директива възникването на правото на приспадане е подчинено само в някои конкретни случаи, изрично посочени в тази директива, на условието да е вече платена дължимата насрещна престация по сделката, от която произтича подлежащият на приспадане данък. С изключение на тези конкретни случаи това право на приспадане съществува независимо от това условие. Обвързването обаче с посоченото условие на възстановяването на надвзетия подлежащ на приспадане данък върху добавената стойност, което възстановяване представлява етапа, следващ възникването на посоченото право, може да има същите последици за правото на приспадане като прилагането на същото условие при възникването на това право. Ето защо то е от естество да постави под въпрос полезното действие на посоченото право на приспадане. Следователно плащането на дължимата насрещна престация по сделката, от която произтича подлежащият на приспадане данък върху добавената стойност, не би могло да представлява условие по смисъла на член 183 от Директива 2006/112, което държавите членки да могат да определят за възстановяването на надвзетия подлежащ на приспадане данък ДДС. (вж. точки 48, 52, 53 и 56 и диспозитива)

Преюдициално запитване, ДДС, Директиви 77/388/ЕИО и 2006/112/ЕО, Възстановяване, Срок, Лихви, Прихващане, Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност, Защита на оправданите правни очаквания.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) 3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък (член 183 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Summary 1. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, разгледан във връзка с принципа на защита на оправданите правни очаквания, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда с обратна сила да се продължи срокът за възстановяване на надвзет данък върху добавената стойност, доколкото тази правна уредба лишава данъчнозадълженото лице от правото, с което е разполагало преди влизането ѝ в сила, да получи лихва за забава върху сумата, която трябва да му се възстанови. (вж. точка 41; точка 1 от диспозитива) 2. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, разгледан в съответствие с принципа на данъчен неутралитет, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която общият срок за възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност, след изтичането на който се дължи лихва за забава върху сумата, която трябва да се възстанови, се продължава при започване на данъчна ревизия, като в резултат от това продължаване лихвата се дължи едва от датата на приключване на това производство, при положение че надвзетият данък вече е бил прехвърлен през трите данъчни периода, следващи този, през който надвзетият данък е бил налице. За сметка на това обстоятелството, че този общ срок е определен с продължителност от 45 дни, не е в разрез със споменатата разпоредба. (вж. точка 61; точка 2 от диспозитива) 3. Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска надвзетият данък върху добавената стойност да се възстановява чрез прихващане. Действително държавите членки със сигурност разполагат със свобода на действие при установяването на реда и условията за възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност, при положение че възстановяването се направи в разумен срок чрез плащане в брой или по равностоен начин и за данъчнозадълженото лице няма никакъв финансов риск. (вж. точки 64 и 67; точка 3 от диспозитива)