Преюдициално запитване, Данъчни въпроси, Данък върху добавената стойност (ДДС), Право на приспадане, Покупки, направени от данъчнозадълженото лице, обявено за „неактивно“ от данъчната администрация, Отказ на правото на приспадане, Принципи на пропорционалност и неутралитет на ДДС.

Дело C-69/17 Siemens Gamesa Renewable Energy România SRL срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a ContestaţiilorиAgenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Administrare a Marilor Contribuabili (Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Право на приспадане — Покупки, направени от данъчнозадълженото лице, обявено за „неактивно“ от данъчната администрация — Отказ на правото на приспадане — Принципи на пропорционалност и неутралитет на ДДС“ Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 12 септември 2018 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Право на приспадане — Покупки, направени от данъчнозадължено лице, обявено за „неактивно“ от данъчната администрация — Национална правна уредба, позволяваща отказване на правото на приспадане, свързано с посочените покупки — Недопустимост (членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., и по-специално членове 213, 214 и 273 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява на данъчната администрация да откаже на данъчнозадължено лице, извършило придобивания през периода, в който идентификационният му номер по ДДС е деактивиран поради непредставяне на данъчни декларации, правото на приспадане на ДДС по тези придобивания, упражнено чрез подадени декларации по ДДС или издадени фактури след реактивиране на идентификационния му номер, само поради това че тези придобивания са направени в периода на неактивност, при условие че са изпълнени материалноправните изисквания и правото на приспадане не е използвано с цел измама или злоупотреба. (вж. т. 44 и диспозитива)

Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принципи на пропорционалност и на данъчен неутралитет — Данъчно облагане на доставка на недвижим имот в рамките на процедура за принудителна публична продан — Национална правна уредба, която задължава извършващия тази продан съдебен изпълнител да изчисли и да плати ДДС върху такава сделка — Плащане на покупната цена на компетентния съд и необходимост този съд да прехвърли дължимия ДДС на съдебния изпълнител — Имуществена и наказателна отговорност на съдебния изпълнител при неплащане на ДДС — Разлика между срока по общностното право за плащането на ДДС от данъчнозадължено лице и срока, наложен на такъв съдебен изпълнител — Невъзможност за приспадане на платения по получени доставки ДДС.

Дело C-499/13 Marian Macikowski срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Gdańsku (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принципи на пропорционалност и на данъчен неутралитет — Данъчно облагане на доставка на недвижим имот в рамките на процедура за принудителна публична продан — Национална правна уредба, която задължава извършващия тази продан съдебен изпълнител да изчисли и да плати ДДС върху такава сделка — Плащане на покупната цена на компетентния съд и необходимост този съд да прехвърли дължимия ДДС на съдебния изпълнител — Имуществена и наказателна отговорност на съдебния изпълнител при неплащане на ДДС — Разлика между срока по общностното право за плащането на ДДС от данъчнозадължено лице и срока, наложен на такъв съдебен изпълнител — Невъзможност за приспадане на платения по получени доставки ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 26 март 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Процедура за принудителна публична продан — Национална правна уредба, която изисква от осъществилия такава продажба съдебен изпълнител да изчислява, събира и плаща в предвидените срокове данъка върху добавената стойност за такава сделка — Допустимост (членове 9 и 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Национална правна уредба, която изисква от съдебен изпълнител да поеме отговорността за неизпълнението на задължение в качеството му на платец на данъка — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, която изисква от посочения в нея платец да изчислява, събира и внася данъка върху добавената стойност, дължим при осъществената чрез принудително изпълнение продажба на вещи, без да може да извършва приспадане — Допустимост (членове 206, 250 и 252 от Директива 2006/252 на Съвета) Членове 9 и 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба на националното право, която при продажба на недвижим имот чрез принудително изпълнение задължава оператора, и по-специално осъществилия тази продажба съдебен изпълнител, да изчислява, събира и плаща в предвидените срокове данъка върху добавената стойност, дължим върху полученото от тази сделка. Всъщност, след като националната правна уредба има за цел да избегне опасността данъчнозадължено лице, предвид финансовото му състояние, да не изпълни данъчното си задължение за плащане на данъка върху добавената стойност, такава правна уредба може да осигури правилното събиране на данъка и така да попадне в обхвата на член 273 от Директива 2006/112. Освен това, макар да е вярно, че член 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 предвиждат, че данъкът може да се дължи само от данъчнозадълженото лице, което извършва облагаема доставка на стоки, или при определени обстоятелства, от приобретателя на недвижимия имот, функцията на съдебния изпълнител като посредник, отговорен за събирането на този данък, не попада в обхвата на тези разпоредби. Всъщност, тъй като неговото задължение е само да гарантира събирането на данъка и внасянето му в данъчната администрация в предвидения срок от името на данъчнозадължено лице, което дължи този данък, то няма характер на данъчно задължение, тъй като последното продължава да е за данъчнозадълженото лице. (вж. точки 38, 39, 41, 42 и 45; точка 1 от диспозитива) Принципът на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба на националното право, според която съдебният изпълнител трябва да отговаря с цялото си имущество за размера на данъка върху добавената стойност, дължим върху полученото от продажбата на недвижим имот, осъществена чрез принудително изпълнение, когато не е изпълнил задължението си да събере и внесе този данък, при условие че той разполага на практика с всички правни средства, за да изпълни това задължение, което запитващата юрисдикция следва да провери. (вж. точка 53; точка 2 от диспозитива) Членове 206, 250 и 252 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба от националното право, според която посоченият в тази разпоредба платец трябва да изчислява, събира и внася данъка върху добавената стойност, дължим при осъществената чрез принудително изпълнение продажба на вещи, без да може да приспада данъка върху добавената стойност, платен по получени доставки от началото на данъчния период до датата, на която данъкът е събран от данъчнозадълженото лице. Това е така, когато не платецът, а данъчнозадълженото лице, собственик на вещите, продадени от съдебния изпълнител чрез публична продан, трябва да подаде справка-декларация за данъка върху добавената стойност за продажбата на неговите вещи, и когато освен това данъчнозадълженото лице, а не платецът, има право да приспада от данъка върху добавената стойност, дължим при тази сделка, платения по получени доставки данък върху добавената стойност. Това приспадане се отнася до данъчния период, през който е извършена съответната сделка. (вж. точки 57 и 61; точка 3 от диспозитива) Дело C-499/13 Marian Macikowski срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Gdańsku (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност — Принципи на пропорционалност и на данъчен неутралитет — Данъчно облагане на доставка на недвижим имот в рамките на процедура за принудителна публична продан — Национална правна уредба, която задължава извършващия тази продан съдебен изпълнител да изчисли и да плати ДДС върху такава сделка — Плащане на покупната цена на компетентния съд и необходимост този съд да прехвърли дължимия ДДС на съдебния изпълнител — Имуществена и наказателна отговорност на съдебния изпълнител при неплащане на ДДС — Разлика между срока по общностното право за плащането на ДДС от данъчнозадължено лице и срока, наложен на такъв съдебен изпълнител — Невъзможност за приспадане на платения по получени доставки ДДС“ Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 26 март 2015 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Лица — платци на данъка — Процедура за принудителна публична продан — Национална правна уредба, която изисква от осъществилия такава продажба съдебен изпълнител да изчислява, събира и плаща в предвидените срокове данъка върху добавената стойност за такава сделка — Допустимост (членове 9 и 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Национална правна уредба, която изисква от съдебен изпълнител да поеме отговорността за неизпълнението на задължение в качеството му на платец на данъка — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална правна уредба, която изисква от посочения в нея платец да изчислява, събира и внася данъка върху добавената стойност, дължим при осъществената чрез принудително изпълнение продажба на вещи, без да може да извършва приспадане — Допустимост (членове 206, 250 и 252 от Директива 2006/252 на Съвета) Членове 9 и 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба на националното право, която при продажба на недвижим имот чрез принудително изпълнение задължава оператора, и по-специално осъществилия тази продажба съдебен изпълнител, да изчислява, събира и плаща в предвидените срокове данъка върху добавената стойност, дължим върху полученото от тази сделка. Всъщност, след като националната правна уредба има за цел да избегне опасността данъчнозадължено лице, предвид финансовото му състояние, да не изпълни данъчното си задължение за плащане на данъка върху добавената стойност, такава правна уредба може да осигури правилното събиране на данъка и така да попадне в обхвата на член 273 от Директива 2006/112. Освен това, макар да е вярно, че член 193 и член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 предвиждат, че данъкът може да се дължи само от данъчнозадълженото лице, което извършва облагаема доставка на стоки, или при определени обстоятелства, от приобретателя на недвижимия имот, функцията на съдебния изпълнител като посредник, отговорен за събирането на този данък, не попада в обхвата на тези разпоредби. Всъщност, тъй като неговото задължение е само да гарантира събирането на данъка и внасянето му в данъчната администрация в предвидения срок от името на данъчнозадължено лице, което дължи този данък, то няма характер на данъчно задължение, тъй като последното продължава да е за данъчнозадълженото лице. (вж. точки 38, 39, 41, 42 и 45; точка 1 от диспозитива) Принципът на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба на националното право, според която съдебният изпълнител трябва да отговаря с цялото си имущество за размера на данъка върху добавената стойност, дължим върху полученото от продажбата на недвижим имот, осъществена чрез принудително изпълнение, когато не е изпълнил задължението си да събере и внесе този данък, при условие че той разполага на практика с всички правни средства, за да изпълни това задължение, което запитващата юрисдикция следва да провери. (вж. точка 53; точка 2 от диспозитива) Членове 206, 250 и 252 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба от националното право, според която посоченият в тази разпоредба платец трябва да изчислява, събира и внася данъка върху добавената стойност, дължим при осъществената чрез принудително изпълнение продажба на вещи, без да може да приспада данъка върху добавената стойност, платен по получени доставки от началото на данъчния период до датата, на която данъкът е събран от данъчнозадълженото лице. Това е така, когато не платецът, а данъчнозадълженото лице, собственик на вещите, продадени от съдебния изпълнител чрез публична продан, трябва да подаде справка-декларация за данъка върху добавената стойност за продажбата на неговите вещи, и когато освен това данъчнозадълженото лице, а не платецът, има право да приспада от данъка върху добавената стойност, дължим при тази сделка, платения по получени доставки данък върху добавената стойност. Това приспадане се отнася до данъчния период, през който е извършена съответната сделка. (вж. точки 57 и 61; точка 3 от диспозитива)

Преюдициално запитване — Косвено данъчно облагане — ДДС — Шеста директива — Членове 18 и 22 — Право на приспадане —Вътреобщностни придобивания — Самоначисляване — Изисквания по същество — Формални изисквания — Неизпълнение на формални изисквания.

Дело C-590/13 Idexx Laboratories Italia Srl срещу Agenzia delle Entrate (Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione) „Преюдициално запитване — Косвено данъчно облагане — ДДС — Шеста директива — Членове 18 и 22 — Право на приспадане — Вътреобщностни придобивания — Самоначисляване — Изисквания по същество — Формални изисквания — Неизпълнение на формални изисквания“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 11 декември 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Изисквания по същество — Формални изисквания — Изпълнение на задълженията за счетоводна отчетност и деклариране — Неспазване — Санкция — Загуба на право на приспадане — Недопустимост (член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от Директива 77/388 на Съвета) Член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби съдържат формални изисквания за правото на приспадане, чието неспазване при обстоятелства като разглежданите в главното производство не може да доведе до загуба на това право. В това отношение следва да се уточни, че изискванията по същество за правото на приспадане уреждат самото основание и обхвата на това право, предвидени в член 17 от Шеста директива, озаглавен „Възникване и обхват на правото на приспадане“. Изискванията по същество относно посоченото право, съдържащи се в членове 18 и 22 от Директивата, обаче уреждат условията и контрола върху упражняването му, както и правилното функциониране на системата на данъка върху добавена стойност, като например задълженията за водене на счетоводна отчетност, фактуриране и деклариране. (вж. точки 41, 42 и 46 и диспозитива) Дело C-590/13 Idexx Laboratories Italia Srl срещу Agenzia delle Entrate (Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione) „Преюдициално запитване — Косвено данъчно облагане — ДДС — Шеста директива — Членове 18 и 22 — Право на приспадане — Вътреобщностни придобивания — Самоначисляване — Изисквания по същество — Формални изисквания — Неизпълнение на формални изисквания“ Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 11 декември 2014 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Процедура по самоначисляване — Данъчнозадължено лице, платец на данък върху добавената стойност в качеството му на получател на стоки и услуги — Право на приспадане — Условия — Изисквания по същество — Формални изисквания — Изпълнение на задълженията за счетоводна отчетност и деклариране — Неспазване — Санкция — Загуба на право на приспадане — Недопустимост (член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от Директива 77/388 на Съвета) Член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби съдържат формални изисквания за правото на приспадане, чието неспазване при обстоятелства като разглежданите в главното производство не може да доведе до загуба на това право. В това отношение следва да се уточни, че изискванията по същество за правото на приспадане уреждат самото основание и обхвата на това право, предвидени в член 17 от Шеста директива, озаглавен „Възникване и обхват на правото на приспадане“. Изискванията по същество относно посоченото право, съдържащи се в членове 18 и 22 от Директивата, обаче уреждат условията и контрола върху упражняването му, както и правилното функциониране на системата на данъка върху добавена стойност, като например задълженията за водене на счетоводна отчетност, фактуриране и деклариране. (вж. точки 41, 42 и 46 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Членове 213, 214 и 273, Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС, Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност, Законосъобразност, Борба срещу данъчните измами, Принцип на пропорционалност.

Дело C-527/11 Valsts ieņēmumu dienests срещу Ablessio SIA (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 213, 214 и 273 — Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС — Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Законосъобразност — Борба срещу данъчните измами — Принцип на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране на данъчнозадълженото лице — Цели (член 214 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Включване (член 9, параграф 1 и член 213, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране — Отказ на държава членка да предостави идентификационен номер на дружество, което не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Допустимост — Условие — Вероятност за измама — Спазване на принципа на пропорционалност (членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точки 18 и 19) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—26) Членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на това данъчната администрация на държава членка да откаже предоставянето на идентификационен номер по данъка за добавената стойност на дружество с единствения мотив, че според тази администрация то не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на това дружество вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са били прехвърлени скоро след предоставянето на този номер, без въпросната данъчна администрация да е установила въз основа на обективни данни, че съществуват сериозни индиции, даващи възможност да се заподозре, че предоставеният идентификационен номер по данъка за добавената стойност ще бъде използван по измамен начин. Запитващата юрисдикция следва да извърши преценка дали тази данъчна администрация е предоставила сериозни индиции за съществуването на опасност от измама. В действителност, за да се счита за пропорционален на целта за предотвратяване на данъчните измами, отказът за идентификация на данъчнозадължено лице посредством индивидуален номер трябва да почива на сериозни индиции, даващи възможност обективно да се приеме за вероятно посоченият номер да се използва по измамен начин. Такова решение трябва да се основава на цялостна преценка на обстоятелствата по случая и на доказателствата, събрани в рамките на проверката на сведенията, предоставени от заинтересованото предприятие. В това отношение все пак не може да се изключи възможността обстоятелства от такова естество в съчетание с други обективни данни, позволяващи да се заподозрат измамни намерения на данъчнозадълженото лице, да могат да съставляват индиции, които следва да бъдат взети предвид в рамките на цялостната преценка на опасността от измама. (вж. точки 27, 34 и 36—39 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 35) Дело C-527/11 Valsts ieņēmumu dienests срещу Ablessio SIA (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 213, 214 и 273 — Идентифициране на данъчнозадължените лица по ДДС — Отказ за предоставяне на идентификационен номер по ДДС с мотива, че данъчнозадълженото лице не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Законосъобразност — Борба срещу данъчните измами — Принцип на пропорционалност“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 март 2013 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране на данъчнозадълженото лице — Цели (член 214 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица — Икономически дейности — Понятие — Подготвителни икономически дейности — Включване (член 9, параграф 1 и член 213, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Идентифициране — Отказ на държава членка да предостави идентификационен номер на дружество, което не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност — Допустимост — Условие — Вероятност за измама — Спазване на принципа на пропорционалност (членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото (член 267 ДФЕС) Вж. текста на решението. (вж. точки 18 и 19) Вж. текста на решението. (вж. точки 24—26) Членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на това данъчната администрация на държава членка да откаже предоставянето на идентификационен номер по данъка за добавената стойност на дружество с единствения мотив, че според тази администрация то не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на това дружество вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са били прехвърлени скоро след предоставянето на този номер, без въпросната данъчна администрация да е установила въз основа на обективни данни, че съществуват сериозни индиции, даващи възможност да се заподозре, че предоставеният идентификационен номер по данъка за добавената стойност ще бъде използван по измамен начин. Запитващата юрисдикция следва да извърши преценка дали тази данъчна администрация е предоставила сериозни индиции за съществуването на опасност от измама. В действителност, за да се счита за пропорционален на целта за предотвратяване на данъчните измами, отказът за идентификация на данъчнозадължено лице посредством индивидуален номер трябва да почива на сериозни индиции, даващи възможност обективно да се приеме за вероятно посоченият номер да се използва по измамен начин. Такова решение трябва да се основава на цялостна преценка на обстоятелствата по случая и на доказателствата, събрани в рамките на проверката на сведенията, предоставени от заинтересованото предприятие. В това отношение все пак не може да се изключи възможността обстоятелства от такова естество в съчетание с други обективни данни, позволяващи да се заподозрат измамни намерения на данъчнозадълженото лице, да могат да съставляват индиции, които следва да бъдат взети предвид в рамките на цялостната преценка на опасността от измама. (вж. точки 27, 34 и 36—39 и диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точка 35)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 138, параграф 1, Условия за освобождаване на вътреобщностна сделка, която се характеризира със съществуващото за приобретателя задължение да осигури превоза на стоката, с която той разполага като собственик от момента на натоварването, Съществуващо за продавача задължение да докаже, че стоката физически е напуснала територията на държавата членка на доставката, Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя.

Дело C-273/11 Mecsek-Gabona Kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Baranya Megyei Bíróság) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 1 — Условия за освобождаване на вътреобщностна сделка, която се характеризира със съществуващото за приобретателя задължение да осигури превоза на стоката, с която той разполага като собственик от момента на натоварването — Съществуващо за продавача задължение да докаже, че стоката физически е напуснала територията на държавата членка на доставката — Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Отказ да се предостави това освобождаване на продавача — Допустимост — Условия (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя — Липса на отражение върху правото на освобождаване (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) При обстоятелства, в които, от една страна, правото за разпореждане със стока като собственик е прехвърлено — на територията на една държава членка — на приобретател, установен в друга държава членка, който в момента на сделката разполага с идентификационен номер по ДДС в тази друга държава членка и поема грижата за превоза на посочената стока в посока към последната държава членка, и от друга страна, продавачът се уверява, че регистрираните в чужбина камиони отнасят стоката от неговия склад, и разполага с товарителници CMR (Конвенция относно договора за международен превоз на стоки по шосе), изпратени от приобретателя от държавата членка по местоназначение като доказателство, че стоката е транспортирана извън държавата членка на продавача, член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. (вж. точки 28 и 55; точка 1 от диспозитива) Освобождаването на вътреобщностна доставка по смисъла на член 138, параграф 1 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/88, не може да бъде отказано на продавача с единствения довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, което, макар и да е станало след доставката на стоката, проявява действието си ретроактивно, от дата, предхождаща тази доставка. Всъщност, като се има предвид, че задължението да се проверява качеството на данъчнозадълженото лице се носи от компетентния национален орган, преди последният да предостави на данъчнозадълженото лице идентификационен номер по ДДС, евентуална нередовност, засягаща този регистър, не би могла да води до лишаването на стопански субект, който се основава на фигуриращите в посочения регистър данни, от освобождаването, от което той би имал право да се ползва. (вж. точки 63 и 65; точка 2 от диспозитива) Дело C-273/11 Mecsek-Gabona Kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (Преюдициално запитване, отправено от Baranya Megyei Bíróság) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 138, параграф 1 — Условия за освобождаване на вътреобщностна сделка, която се характеризира със съществуващото за приобретателя задължение да осигури превоза на стоката, с която той разполага като собственик от момента на натоварването — Съществуващо за продавача задължение да докаже, че стоката физически е напуснала територията на държавата членка на доставката — Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя“ Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 6 септември 2012 г. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Отказ да се предостави това освобождаване на продавача — Допустимост — Условия (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Освобождаване на вътреобщностна доставка — Заличаване с обратно действие на идентификационния номер по ДДС на приобретателя — Липса на отражение върху правото на освобождаване (член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 на Съвета) При обстоятелства, в които, от една страна, правото за разпореждане със стока като собственик е прехвърлено — на територията на една държава членка — на приобретател, установен в друга държава членка, който в момента на сделката разполага с идентификационен номер по ДДС в тази друга държава членка и поема грижата за превоза на посочената стока в посока към последната държава членка, и от друга страна, продавачът се уверява, че регистрираните в чужбина камиони отнасят стоката от неговия склад, и разполага с товарителници CMR (Конвенция относно договора за международен превоз на стоки по шосе), изпратени от приобретателя от държавата членка по местоназначение като доказателство, че стоката е транспортирана извън държавата членка на продавача, член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. (вж. точки 28 и 55; точка 1 от диспозитива) Освобождаването на вътреобщностна доставка по смисъла на член 138, параграф 1 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/88, не може да бъде отказано на продавача с единствения довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, което, макар и да е станало след доставката на стоката, проявява действието си ретроактивно, от дата, предхождаща тази доставка. Всъщност, като се има предвид, че задължението да се проверява качеството на данъчнозадълженото лице се носи от компетентния национален орган, преди последният да предостави на данъчнозадълженото лице идентификационен номер по ДДС, евентуална нередовност, засягаща този регистър, не би могла да води до лишаването на стопански субект, който се основава на фигуриращите в посочения регистър данни, от освобождаването, от което той би имал право да се ползва. (вж. точки 63 и 65; точка 2 от диспозитива)

Шеста директива ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Понятие за икономическа дейност, Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди, Режим на самоначисляване, Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност, Глоба, Принцип на пропорционалност.

Дело C-263/11 Ainārs Rēdlihs срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „Шеста директива ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Понятие за икономическа дейност — Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди — Режим на самоначисляване — Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Глоба — Принцип на пропорционалност“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Използване на материална вещ — Понятие — Продажба на дървен материал от частна гора — Включване (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 — Понятие — Доставки на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила — Условие за включване — Упражняване на дейността с цел получаване на постоянен доход от нея (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Държави членки — Запазена компетентност — Санкции в областта на данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Задължение да декларират започването на дейност като данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която дава възможност да се наложи глоба на физическо лице, което не е изпълнило задължението си за регистриране за целите на данъка върху добавената стойност, но което не е било платец на данъка — Глоба, чийто размер се определя чрез прилагане на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия — Значение за съответната държава членка на финансовите последици от съдебното решение — Критерий, който не е решаващ (член 267 ДФЕС) Продажбата на плодовете от вещта, каквато е продажбата на дървен материал от лична гора, трябва да се смята за „експлоатация“ на вещта по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138. (вж. точка 31) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че доставките на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, съставляват форма на експлоатация на материална вещ, която трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба, стига посочените доставки да са извършени с цел получаване на постоянен доход от тях. Националната юрисдикция е компетентна да прецени всички данни по случая, за да определи дали експлоатацията на вещ като гората е извършена с цел получаване на постоянен доход от нея. Обстоятелството, че вещта може да бъде експлоатирана само икономически, по правило е достатъчно, за да се приеме, че собственикът ѝ я експлоатира за целите на икономическа дейност и съответно за получаването на постоянен доход. Обратно, ако поради естеството си вещта би могла да се използва както за икономически, така и за лични цели, ще трябва да се анализират всички условия на експлоатирането ѝ, за да се определи дали се използва за получаване на доход, който да е действително постоянен. В последния случай сравнението между условията, при които заинтересованото лице действително експлоатира вещта, от една страна, и условията, при които обикновено се упражнява съответната икономическа дейност, от друга, може да е един от методите за проверка дали въпросната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход. В този смисъл, когато заинтересованото лице активно се занимава с горскостопанска дейност, като използва средства, подобни на използваните от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, разглежданата дейност трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба. Освен това обстоятелството, че разглежданите доставки на дървен материал са извършени с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, само по себе си не налага извода, че тези доставки са извършени инцидентно, а не „с цел получаване на доход от [тях] на постоянна основа“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. (вж. точки 34—37 и 40; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 44—46) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице, което не е изпълнило задължението си да се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност и което не е било лице — платец на данъка, да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки. Националната юрисдикция е компетентна да провери дали размерът на санкцията не надхвърля необходимото за постигането на целите за осигуряване на точното събиране на данъка и за предотвратяване на измамите, като вземе предвид обстоятелствата по случая и най-вече каква е конкретната сума на наложената глоба и евентуално налице ли е измама или заобикаляне на приложимото законодателство от страна на данъчнозадълженото лице, наказано за липсата на регистрация. (вж. точка 55; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 57—63) Дело C-263/11 Ainārs Rēdlihs срещу Valsts ieņēmumu dienests (Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts) „Шеста директива ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Понятие за икономическа дейност — Доставки на дървен материал с цел да се компенсират причинените от буря вреди — Режим на самоначисляване — Липса на регистрация като данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност — Глоба — Принцип на пропорционалност“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Използване на материална вещ — Понятие — Продажба на дървен материал от частна гора — Включване (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 — Понятие — Доставки на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила — Условие за включване — Упражняване на дейността с цел получаване на постоянен доход от нея (член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Държави членки — Запазена компетентност — Санкции в областта на данъка върху добавената стойност — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза и общите му принципи Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Задължения на данъчнозадължени лица — Задължение да декларират започването на дейност като данъчнозадължено лице — Национална правна уредба, която дава възможност да се наложи глоба на физическо лице, което не е изпълнило задължението си за регистриране за целите на данъка върху добавената стойност, но което не е било платец на данъка — Глоба, чийто размер се определя чрез прилагане на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка, възложена на националния съд (Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2006/138) Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Ограничаване от Съда — Условия — Значение за съответната държава членка на финансовите последици от съдебното решение — Критерий, който не е решаващ (член 267 ДФЕС) Продажбата на плодовете от вещта, каквато е продажбата на дървен материал от лична гора, трябва да се смята за „експлоатация“ на вещта по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138. (вж. точка 31) Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2006/138, трябва да се тълкува в смисъл, че доставките на дървен материал, извършени от физическо лице с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, съставляват форма на експлоатация на материална вещ, която трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба, стига посочените доставки да са извършени с цел получаване на постоянен доход от тях. Националната юрисдикция е компетентна да прецени всички данни по случая, за да определи дали експлоатацията на вещ като гората е извършена с цел получаване на постоянен доход от нея. Обстоятелството, че вещта може да бъде експлоатирана само икономически, по правило е достатъчно, за да се приеме, че собственикът ѝ я експлоатира за целите на икономическа дейност и съответно за получаването на постоянен доход. Обратно, ако поради естеството си вещта би могла да се използва както за икономически, така и за лични цели, ще трябва да се анализират всички условия на експлоатирането ѝ, за да се определи дали се използва за получаване на доход, който да е действително постоянен. В последния случай сравнението между условията, при които заинтересованото лице действително експлоатира вещта, от една страна, и условията, при които обикновено се упражнява съответната икономическа дейност, от друга, може да е един от методите за проверка дали въпросната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход. В този смисъл, когато заинтересованото лице активно се занимава с горскостопанска дейност, като използва средства, подобни на използваните от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, разглежданата дейност трябва да се квалифицира като „икономическа дейност“ по смисъла на тази разпоредба. Освен това обстоятелството, че разглежданите доставки на дървен материал са извършени с цел да се компенсират последиците от непреодолима сила, само по себе си не налага извода, че тези доставки са извършени инцидентно, а не „с цел получаване на доход от [тях] на постоянна основа“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112. (вж. точки 34—37 и 40; точка 1 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 44—46) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице, което не е изпълнило задължението си да се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност и което не е било лице — платец на данъка, да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на данъка върху добавената стойност към стойността на доставените стоки. Националната юрисдикция е компетентна да провери дали размерът на санкцията не надхвърля необходимото за постигането на целите за осигуряване на точното събиране на данъка и за предотвратяване на измамите, като вземе предвид обстоятелствата по случая и най-вече каква е конкретната сума на наложената глоба и евентуално налице ли е измама или заобикаляне на приложимото законодателство от страна на данъчнозадълженото лице, наказано за липсата на регистрация. (вж. точка 55; точка 2 от диспозитива) Вж. текста на решението. (вж. точки 57—63)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на ДДС, Принцип на ефективност, Отказ да се признае правото на приспадане на ДДС, Принцип на данъчен неутралитет.

Дело C-284/11 „ЕМС-България транспорт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Пловдив (Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на ДДС — Принцип на ефективност — Отказ да се признае правото на приспадане на ДДС — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Упражняване на правото — Преклузивен срок — Допустимост — Условия — Спазване на принципа на ефективност — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 179, параграф 1, член 180 и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данъка — Недопустимост — Заплащане на лихва за забава — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Член 179, параграф 1 и членове 180 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат съществуването на преклузивен срок, обуславящ упражняването на правото на приспадане, ако той не прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на това право. Подобна преценка следва да се направи от националната юрисдикция, която може по-специално да вземе предвид последвалото удължаване на съответния преклузивен срок, както и продължителността на процедура за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, която трябва да се осъществи в същия срок, за да може да се упражни правото на приспадане. (вж. точка 64; точка 1 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет не допуска санкция, която се изразява в отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данък върху добавената стойност, но допуска заплащането на лихва за забава, при условие че тази санкция спазва принципа на пропорционалност, което трябва да се установи от запитващата юрисдикция. Всъщност, макар държавите членки да могат да налагат санкции за неспазването на задължения, целящи да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратят данъчни измами, те не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на преследваната цел. Предвид доминиращото място на правото на приспадане в общата система на данъка върху добавената стойност, санкция, която се изразява в пълен отказ да се признае правото на приспадане, изглежда непропорционална в случай, при който не е установена нито злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата. (вж. точки 67, 70 и 77; точка 2 от диспозитива) Дело C-284/11 „ЕМС-България транспорт“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — Пловдив (Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на ДДС — Принцип на ефективност — Отказ да се признае правото на приспадане на ДДС — Принцип на данъчен неутралитет“ Резюме на решението Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Упражняване на правото — Преклузивен срок — Допустимост — Условия — Спазване на принципа на ефективност — Преценка от страна на националната юрисдикция (член 179, параграф 1, член 180 и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Принцип на данъчен неутралитет — Отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данъка — Недопустимост — Заплащане на лихва за забава — Допустимост — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност (Директива 2006/112 на Съвета) Член 179, параграф 1 и членове 180 и 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат съществуването на преклузивен срок, обуславящ упражняването на правото на приспадане, ако той не прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на това право. Подобна преценка следва да се направи от националната юрисдикция, която може по-специално да вземе предвид последвалото удължаване на съответния преклузивен срок, както и продължителността на процедура за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, която трябва да се осъществи в същия срок, за да може да се упражни правото на приспадане. (вж. точка 64; точка 1 от диспозитива) Принципът на данъчен неутралитет не допуска санкция, която се изразява в отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данък върху добавената стойност, но допуска заплащането на лихва за забава, при условие че тази санкция спазва принципа на пропорционалност, което трябва да се установи от запитващата юрисдикция. Всъщност, макар държавите членки да могат да налагат санкции за неспазването на задължения, целящи да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратят данъчни измами, те не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на преследваната цел. Предвид доминиращото място на правото на приспадане в общата система на данъка върху добавената стойност, санкция, която се изразява в пълен отказ да се признае правото на приспадане, изглежда непропорционална в случай, при който не е установена нито злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата. (вж. точки 67, 70 и 77; точка 2 от диспозитива)

Данъчни въпроси, ДДС, Шеста директива, Директива 2006/112/ЕО, Право на приспадане, Условия за упражняване, Член 273, Национални мерки за борба с данъчните измами, Практика на националните данъчни органи, Отказ да се признае право на приспадане, когато издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, не е изпълнил нормативните си задължения, Тежест на доказване, Задължение на данъчнозадълженото лице да се увери и да докаже, че издателят на тази фактура е изпълнил нормативните си задължения.

Keywords Summary Keywords 1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата или на някой от неговите доставчици — Недопустимост — Граници — Условия (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) 2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата — Отказ въпреки изпълнението на материалноправните условия във връзка с правото на приспадане и липсата на данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя — Недопустимост (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Summary 1. Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. (вж. точка 50; точка 1 от диспозитива) 2. Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. (вж. точка 66; точка 2 от диспозитива) Съединени дела C-80/11 и C-142/11 Mahagében Kft срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (C-80/11) и Péter Dávid срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (C-142/11) (Преюдициални запитвания, отправени от Baranya Megyei Bíróság и Jász-Nagykun-Szolnok Megyei Bíróság) „Данъчни въпроси — ДДС — Шеста директива — Директива 2006/112/ЕО — Право на приспадане — Условия за упражняване — Член 273 — Национални мерки за борба с данъчните измами — Практика на националните данъчни органи — Отказ да се признае право на приспадане, когато издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, не е изпълнил нормативните си задължения — Тежест на доказване — Задължение на данъчнозадълженото лице да се увери и да докаже, че издателят на тази фактура е изпълнил нормативните си задължения“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата или на някой от неговите доставчици — Недопустимост — Граници — Условия (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Национална практика, съгласно която на данъчнозадълженото лице се отказва право на приспадане в случай на нарушения от страна на издателя на фактурата — Отказ въпреки изпълнението на материалноправните условия във връзка с правото на приспадане и липсата на данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя — Недопустимост (член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. (вж. точка 50; точка 1 от диспозитива) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. (вж. точка 66; точка 2 от диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/ЕО, Член 168, Право на приспадане, Възникване на правото на приспадане, Право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който все още не се използва за неговата професионална дейност.

Дело C-153/11 „Клуб“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 168 — Право на приспадане — Възникване на правото на приспадане — Право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който все още не се използва за неговата професионална дейност“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготраен актив, изцяло включен в имуществото на предприятието — Право на приспадане — Условия (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Запитващата юрисдикция следва да определи дали данъчнозадълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да прецени дали е налице измамна практика. Въпросът дали данъчнозадълженото лице действа в това си качество е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице. Също така може да се вземе предвид дали са предприети енергични действия за осъществяване на преустройство в обекта и за получаването на разрешения, които се изискват за използването на актива за професионални цели. (вж. точки 41 и 52 и диспозитива) Дело C-153/11 „Клуб“ ООД срещу Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна) „ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Член 168 — Право на приспадане — Възникване на правото на приспадане — Право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който все още не се използва за неговата професионална дейност“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготраен актив, изцяло включен в имуществото на предприятието — Право на приспадане — Условия (член 168, буква а) от Директива 2006/112 на Съвета) Член 168, буква a) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Запитващата юрисдикция следва да определи дали данъчнозадълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да прецени дали е налице измамна практика. Въпросът дали данъчнозадълженото лице действа в това си качество е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице. Също така може да се вземе предвид дали са предприети енергични действия за осъществяване на преустройство в обекта и за получаването на разрешения, които се изискват за използването на актива за професионални цели. (вж. точки 41 и 52 и диспозитива)

ДДС, Директива 2006/112/EO, Членове 9, 168, 169 и 178, Приспадане на платения по получени доставки данък във връзка със сделки, извършени с оглед на осъществяването на проект за икономическа дейност, Закупуване на терен от съдружниците на дадено дружество, Фактури, съставени преди регистрацията на дружеството, което иска приспадането.

Дело C-280/10 Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. Wąsiewicz spółka jawna срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Poznaniu (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/EO — Членове 9, 168, 169 и 178 — Приспадане на платения по получени доставки данък във връзка със сделки, извършени с оглед на осъществяването на проект за икономическа дейност — Закупуване на терен от съдружниците на дадено дружество — Фактури, съставени преди регистрацията на дружеството, което иска приспадането“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Разходи за инвестиции, направени от съдружниците за създаване на все още нерегистрирано дружество и за неговите нужди (членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни (член 168 и член 178, буква a) от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява нито на съдружниците на дадено дружество, нито на самото дружество упражняване на право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност върху разходите за инвестиции, осъществени от тези съдружници преди създаването и регистрацията на посоченото дружество, за нуждите и с оглед на неговата икономическа дейност. Всъщност споменатите съдружници могат да бъдат считани за данъчнозадължени лица за нуждите на данъка върху добавената стойност и поради това по принцип са оправомощени да упражнят право на приспадане на платения по получени доставки данък. Доколкото в приложение на националното законодателство съдружниците не могат да се позоват на извършените от дружеството облагаеми сделки, за да се освободят от разноските за данъка върху добавената стойност, свързани с инвестиционните сделки, извършени за нуждите и с оглед на дейността на посоченото дружество, последното трябва — за да може да се гарантира неутралитетът на данъчната тежест — да бъде поставено в състояние да вземе предвид тези инвестиционни сделки при приспадането на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 31, 35 и 38; точка 1 от диспозитива) Член 168 и член 178, буква а) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която платеният по получени доставки данък върху добавената стойност не може да бъде приспаднат от дадено дружество, когато фактурата, издадена преди регистрацията и идентификацията на посоченото дружество за целите на данъка върху добавената стойност, е била издадена на името на съдружниците на последното, при положение че предвидените в член 168, буква а) материалноправни условия изглеждат изпълнени, за да може по-специално това дружество да се ползва от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, и че данните, необходими за осигуряване на надеждно и ефективно събиране на данъка върху добавената стойност, са установени. След като невъзможността на такова дружество да упражни своето право на приспадане се дължи на факта, че към датата на съставянето на фактурата това дружество още не е било регистрирано, нито идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност, и че следователно фактурата е била издадена на името на съдружниците, макар че лицата, които е трябвало да внесат данъка върху добавената стойност по получени доставки, и лицата, от които е съставено посоченото дружество, са идентични, тази невъзможност трябва да се разглежда като произтичаща от чисто формално задължение. Спазването на такова задължение не може да се изисква, щом като това изискване би могло да доведе до пълна невъзможност за упражняването на правото на приспадане и следователно да постави под въпрос неутралитета на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 44—46, 49 и 50; точка 2 от диспозитива) Дело C-280/10 Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. Wąsiewicz spółka jawna срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Poznaniu (Преюдициално запитване, отправено от Naczelny Sąd Administracyjny) „ДДС — Директива 2006/112/EO — Членове 9, 168, 169 и 178 — Приспадане на платения по получени доставки данък във връзка със сделки, извършени с оглед на осъществяването на проект за икономическа дейност — Закупуване на терен от съдружниците на дадено дружество — Фактури, съставени преди регистрацията на дружеството, което иска приспадането“ Резюме на решението Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Разходи за инвестиции, направени от съдружниците за създаване на все още нерегистрирано дружество и за неговите нужди (членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 на Съвета) Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Задължения на данъчнозадълженото лице — Притежаване на фактура, съдържаща определени данни (член 168 и член 178, буква a) от Директива 2006/112 на Съвета) Членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява нито на съдружниците на дадено дружество, нито на самото дружество упражняване на право на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност върху разходите за инвестиции, осъществени от тези съдружници преди създаването и регистрацията на посоченото дружество, за нуждите и с оглед на неговата икономическа дейност. Всъщност споменатите съдружници могат да бъдат считани за данъчнозадължени лица за нуждите на данъка върху добавената стойност и поради това по принцип са оправомощени да упражнят право на приспадане на платения по получени доставки данък. Доколкото в приложение на националното законодателство съдружниците не могат да се позоват на извършените от дружеството облагаеми сделки, за да се освободят от разноските за данъка върху добавената стойност, свързани с инвестиционните сделки, извършени за нуждите и с оглед на дейността на посоченото дружество, последното трябва — за да може да се гарантира неутралитетът на данъчната тежест — да бъде поставено в състояние да вземе предвид тези инвестиционни сделки при приспадането на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 31, 35 и 38; точка 1 от диспозитива) Член 168 и член 178, буква а) от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която платеният по получени доставки данък върху добавената стойност не може да бъде приспаднат от дадено дружество, когато фактурата, издадена преди регистрацията и идентификацията на посоченото дружество за целите на данъка върху добавената стойност, е била издадена на името на съдружниците на последното, при положение че предвидените в член 168, буква а) материалноправни условия изглеждат изпълнени, за да може по-специално това дружество да се ползва от правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, и че данните, необходими за осигуряване на надеждно и ефективно събиране на данъка върху добавената стойност, са установени. След като невъзможността на такова дружество да упражни своето право на приспадане се дължи на факта, че към датата на съставянето на фактурата това дружество още не е било регистрирано, нито идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност, и че следователно фактурата е била издадена на името на съдружниците, макар че лицата, които е трябвало да внесат данъка върху добавената стойност по получени доставки, и лицата, от които е съставено посоченото дружество, са идентични, тази невъзможност трябва да се разглежда като произтичаща от чисто формално задължение. Спазването на такова задължение не може да се изисква, щом като това изискване би могло да доведе до пълна невъзможност за упражняването на правото на приспадане и следователно да постави под въпрос неутралитета на данъка върху добавената стойност. (вж. точки 44—46, 49 и 50; точка 2 от диспозитива)